№ 260355 / 4.10.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 866 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Решението се постановява по реда на чл.237, ал.1 от ГПК/решение при признание на иска/.
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК.
Предявен е от ,,ЮБЦ‘‘ ЕООД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: г. 1. р. Т. б.‘‘ № 81, вх.Е, ет.8, представлявано от Ю. Б. Цампаров срещу ответника Р.П.Д., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx положителен установителен иск със следния петитум: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ,,ЮБЦ‘‘ ЕООД в размер на 25.92 лв.-незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 15.08.2017 г. до 14.10.2017 г., дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер 16021394001 от дата 05.10.2015 г., сключен между Р.П.Д., ЕГН xxxxxxxxxx и мобилния оператор ,,БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ‘‘ЕАД, за което са издадени фактури № **********/15.09.2017 г. и **********/15.10.2017 г.
Претендират се деловодни разноски.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Ищецът извежда основанието на своята искова претенция въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г. с прехвърлител на вземанията ,,С.Г.ГРУП‘‘ООД, ЕИК: xxxx , което дружество от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител на вземания ,,БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ‘‘ЕАД .
Въз основа на договора с мобилния оператор, отв. Д. е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 16021394001.
Между ,,БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ‘‘ЕАД, ЕИК: xxxx и Р.П.Д., ЕГН xxxxxxxxxx е бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16021394001 от дата 05.10.2015 г. за ползване на мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM Smart XS с месечен абонамент от 13,99 лв. Срокът на договора е бил 24 месеца- до дата 05.10.2017 г.
Абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за два последователни отчетни месеца-09/2017 г. и 10/2017 г. на обща стойност от 34,75 лв., от които ищецът има интерес само върху частта, за която е издадена заповедта за изпълнение от 25,92 лв.
На осн. чл. 127, ал.4 от ГПК в исковата молба е посочена банкова сметка, xxx доброволно от ответника: IBAN: xxx, открита при ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ‘‘АД.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответника постъпва молба с вх. № 265538/21.04.2021 г., към която е приложено платежно нареждане от 19.04.2021 г.,видно от което отв. Д. е заплатил в полза на дружеството-ищец сумата от 230,92 лв., от които: 25,92 лв. главница и 205 лв.-разноски по делото. Моли съда да прекрати производството по настоящото гражданско дело, поради погасяване на исковите суми.
Препис от молбата с платежното нареждане е изпратен на ищеца, който в указания срок дава писмено становище. ,,ЮБЦ‘‘ ЕООД чрез своя упълномощен процесуален представител признава, че ответникът е погасил главницата от 25,92 лв., както и деловодните разноски по ч.гр.д.№ 258/2021 г. по описа на МРС, но към настоящия момент не е погасил деловодните разноски, дължими в исковото производство. Поради изложеното моли съда да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК, като присъди и разноските, сторени в исковото производство.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С оглед представените по делото писмени доказателства, съдът намира, че направеното признание на иска от ответника се подкрепя от приложените по делото доказателства-направено е с конклудентни действия, като е заплатена исковата сума.
Водим от горното и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК, а именно, че съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право/погасяване на исковото вземане и разноските в заповедното производство/, съдът намира, че искът подлежи на отхвърляне, поради погасяване на вземането.
Спорно е дали ответникът следва да заплати разноските, реализирани от ищеца в исковото производство, които не е погасил. Водим от разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК съдът намира, че за да се освободи отв.Д. от тази отговорност, то той следва да не е дал повод за завеждане на делото. Видно от доказателствата по делото, ищецът е депозирал пред съда своя иск на дата 01.04.2021 г. От друга страна ответникът е изплатил сумата от общо 230,92 лв. в полза на дружеството-ищец с вносна бележка от 19.04.2021 г. Респективно сумите са погасени в хода на делото, а не преди това и от посоченото следва извода, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото и не се освобождава от заплащането на деловодни разноски в пълен размер.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът има право да му бъдат заплатени направените деловодни разноски в производството, реализирани в исковото производство- 25,00 лв. внесена държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 ГПК, във вр. с чл.237, ал.1 от ГПК, вр. с чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ,,ЮБЦ‘‘ ЕООД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: г. 1. р. Т. б.‘‘ № 81, вх.Е, ет.8, представлявано от Ю. Б. Цампаров срещу Р.П.Д., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx положителен установителен иск със следния петитум: да бъде признато за установено по отношение на Р.П.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, че към него съществува изискуемо вземане на ,,ЮБЦ‘‘ ЕООД в размер на 25.92 лв.-незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 15.08.2017 г. до 14.10.2017 г., дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер 16021394001 от дата 05.10.2015 г., сключен между Р.П.Д., ЕГН xxxxxxxxxx и мобилния оператор ,,БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ‘‘ЕАД, за което са издадени фактури № **********/15.09.2017 г. и **********/15.10.2017 г., като ПОГАСЕН В ХОДА НА ДЕЛОТО.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Р.П.Д., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на ,,ЮБЦ‘‘ ЕООД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: г. 1. р. Т. б.‘‘ № 81, вх.Е, ет.8, представлявано от Ю. Б. Цампаров сумата от общо 205,00 лв. деловодни разноски, направени по гр.д.№ 866/2021 г. по описа на РС-Монтана/25,00 лв. внесена държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение/.
На осн. чл. 127, ал.4 от ГПК УКАЗВА на Р.П.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, че може да изплати присъдената сума по следната банкова сметка, xxx доброволно от ответника: IBAN: xxx, открита при ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ‘‘АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: