№ 362
гр. Червен бряг, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Елеонора П. Йотова
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20214440100339 по описа за 2021 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187
вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Б. П. Б., с ЕГН
********** от гр. ........., чрез ......... от АК-Плевен, със съдебен адрес гр. Плевен, ул. „.........,
против Главна Дирекция „Пожарна безопастност и защита на населението“ МВР, с адрес за
призоваване: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171а, в която се твърди, че в процесния период от
време /01.04.2019 г. – 01.08.2020 г./ е работил на длъжност „Старши пожарникар“ в Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Червен бряг при Областна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Плевен към Главна Дирекция
„Пожарна безопастност и защита на населението“ – МВР – гр. София. Твърди се в исковата
молба, че ищеца осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици и протоколи,
при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа, при
сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Твърди се още, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 /осем/ часа дневно и 40 /четиридесет/
часа седмично. Твърди се, че редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките им, се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. /обн. В ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016
г./ и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. в сила от 10.01.2020 г. на Министъра на вътрешните
1
работи, като и в двете наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния
труд в дневен. Твърди се, че такъв алгоритъм е бил предвиден в действащата преди нея
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015 г. отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело
№ 5450/2016 г. В исковата молба се излагат доводи, че при липса на изрична регламентация
за преизчисляване на нощния труд в дневен, тази непълнота следва да се попълни като се
приложат правилата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структората и организацията на работната
заплата /НСОРЗ/ - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коеф.1,143, който е равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място. Твърди, че за процесния период от
01.04.2019 г. – 01.08.2020 г. е положил общо 800 ч. нощен труд, който следва да се
преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на извънреден труд от 914,40 часа, който счита, че
е трябвало да му бъде заплатен допълнително. Твърди, че съобразно заплатата му се дължи
сумата от 915,20 лв. Моли, ответника Главна Дирекция „ПБЗН“ да бъде осъден да плати на
ищеца на основание чл. 178, ал.1 т.3, вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 915,20
лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период,
ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска –
15.03.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, на основание чл.86 от ЗЗД сума в размер
на 50.00 лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от първата
изискуемост – 01.07.2019 г. до датата на предявяване на иска – 15.03.2021 г., както и
направените по делото разноски изчислени по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
които да бъдат присъдени на адв. В.Н. ........., с ЕГН ********** от АК - Плевен.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, ангажира становище, че искът е допустим, но
неоснователен. Твърди, че претенцията на ищеца е неоснователна, защото НСОРЗ се
прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия
по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо
от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл.
2, ал. 2 НСОРЗ). Твърди, че ищецът е държавен служител и неговото служебно
правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете
положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово
правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на
дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня е до
8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е
до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата
разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч.
2
и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, от което счита, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8
часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Счита, че да се
извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен
от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи
по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да
бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която
регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени
по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия
на нормативните актове. Твърди, че периода, за който ищецът търси допълнително
възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с
коефициент 1,143 е от 01.04.2019 г. – 01.08.2020 г. Твърди, че през този период са действали
последователно две наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР: Наредба № 8121з—592/25.05.2015 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.,
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г., обн. на
29.07.2016 г., ДВ, бр. 59) (Наредба № 81213-592/25.05.2015 г.); Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60
от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 8121 з- 776/29.07.2016 г.). Твърди се, че
в чл.3, ал.3 и на двете наредби е регламентирано: „За държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”, което съответства на
регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР. В ЗМВР в чл. 187, ал. 3,
законодателят е определил продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова счита, че не е
налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е
допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Счита, че поради изложеното, няма
основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната
заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в
изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно време на
държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта
е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време (чл.187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност
на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа: 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не
както е по КТ – 8 часа: 7 часа, което е равно на 1,143. Счита, че за държавните служители,
3
чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният
нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен
такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на
вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Счита, че в този смисъл не е необходимо
транформиране на часовете положен нощен труд, което е било в несъответствие с ЗМВР,
който определя нормалната продължителност на работното време през деня и нощта да е
еднаква и този коефициент е 1. Твърди, че това е поправено с Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. Същият подход е възприет и при създаването на сега действащата Наредба №
8121з-36/07.01.2020 г. в сила от 10.01.2020 г. Ето защо счита, че твърденията на ищеца за
приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни и искът му е
неоснователен. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените деловодни
разноски.
В първото по делото о.с.з. на 01.07.2021 г. на основание чл.214 от ГПК е прието
изменение цената на иска, като същия се счита предявен за сумата от 846,37 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.04.2019 г. –
11.07.2020 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на
предявяване на иска – 15.03.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, на основание
чл.86 от ЗЗД сума в размер на 94.98 лв., представляваща мораторна лихва върху
възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен труд, за периода от първата изискуемост – 11.07.2019 г. до датата на предявяване на
иска – 15.03.2021 г., както и направените по делото разноски изчислени по реда на чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, които да бъдат присъдени на адв. В.Н. ........., с ЕГН
********** от АК – Плевен.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното: Безспорно по делото е, че за
процесния период страните са били в служебни правоотношения, като в този период от
време /01.04.2019 г. – 01.08.2020 г./ е работил на длъжност „Старши пожарникар“ в Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Червен бряг при Областна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Плевен към Главна Дирекция
„Пожарна безопастност и защита на населението“ – МВР – гр. София и че ищецът
осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд – дневни и
нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Признава се от ответника по делото, че през
процесния период е съществувало служебно правоотношение на ищеца с ГДПБЗН – МВР.
През процесния период същия е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа
съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време. Установява се от приетите
по делото изчисления /таблица 2/, предоставени от ответника и с които ищеца се
солидализира и приема като компетентно и точно изготвени, които и съдът кредитира като
обосновани и компетентни, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесният
период, ищеца е полагал труд на 12/24 смени, в това число и труд през нощта от 22.00 ч. до
06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. В процесния период по
4
отношение на положения от ищеца нощен труд няма пробразуване на нощен труд към
дневен. Съобразно задачата, поставена от ищеца, експертизата извършва преизчисляване на
нощните часове към дневни с коефициент 1.143 съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. За периода
ищеца е положил общо 708 часа нощен труд. Положеният нощен труд не е бил преизчислен
от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Същият е заплащан
своевременно по 0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се
равнява на 846,37 часа, който счита, че е трябвало да му бъде заплатен допълнително, както
и сума в размер на 94.98 лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за
положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода
от първата изискуемост – 01.07.2019 г. до датата на предявяване на иска – 15.03.2021 г.
За целия процесен период ответника е получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на
час за положен нощен труд.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:Отношенията
между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по
аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР – брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178,
ал.1, т.3 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5
от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за
служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния
период ищецът е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между
страните. От това следва, че в настоящия случай приложими в отношенията между страните
са и разпоредбите на чл. 187, ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата
извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на
смени. От съществено значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор
е обстоятелството дали по отношение на ищеца намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща
преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка следва да се отбележи, че според
чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Хронологията на издадените такива наредби е следната: за периода от 19. 08. 2014 год. до
01. 04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08.
5
2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015
год.). От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала Наредба№ 8121з- 592/ 25. 05. 2015
год., която е била отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. д.
№ 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от 29. 07. 2016 год. От 02.08.2016 г. е действала Наредба
№ 8121з-776 от 29. 07. 2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02.08.2016 г.),
Наредба №8121з-36/07.01.2020 г., обн. в ДВ бр.3/10.01.2020 г. в сила от 10.01.2020 г., която
е отменена с последната Наредба №8121з-1174/30.10.2020 г., обн. в ДВ бр. 93/30.10.2020 г. в
сила от 03.11.2020 г. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в четирите наредби са идентични, като
гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00
часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период. Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г. при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 часа и 06.00
часа за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредба № 8121з-776 от
29. 07. 2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02.08.2016 г.), Наредба
№8121з-36/07.01.2020 г., обн. в ДВ бр.3/10.01.2020 г. в сила от 10.01.2020 г., приложими
към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1.143. В противен случай държавният служител в
МВР би се поставил в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.
По тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за
положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание.
Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време
през деня -8 часа (установена в чл. 136, ал. 3 КТ) се раздели на нормалната продължителност
на работното време през нощта -7 часа (установена в чл.140 КТ). В Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент-1,143, но формулиран по друг
математически начин, който води до същия резултат – при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 06:00 ч. за отчетния
6
период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Видно е, че в посочената наредба законодателят е възприел
подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в
МВР, тъй като Конституцията на Р.България утвърждава като основно достижение на
социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му
реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи
наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират
правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд
на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да
бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения
максимален брой часове нощен труд -8 часа съгласно чл.187, ал.3, изречение последно
ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29. 07. 2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила
от 02.08.2016 г.), Наредба №8121з-36/07.01.2020 г., обн. в ДВ бр.3/10.01.2020 г. в сила от
10.01.2020 г., не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя
максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Във
връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на
0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на
нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се
прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между
22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това, двете
разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове
се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Неоснователно е
възражението на ответника, че положения от ищеца извънреден труд му е заплатен. Ищеца е
получил заплащане на положен от него извънреден труд през процесния период, който е бил
отчетен като такъв, но настоящата претенция касае положен извънреден труд, получен чрез
преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1,143, за който липсва
отчитане от ответника.
По делото са приети изчисления, представляващи счетоводна справка /таблица 2 л.26 от
делото/, предоставени от ответника и с които ищеца се солидализира и приема като
компетентно и точно изготвени, които и съдът кредитира като обосновани и компетентни,
от които се установи, че ищеца през процесния период е положил нощен труд в часове – 708
часа. Нощен труд приравнен с коефициент 1.143 съобразно задачата от ищеца – 809,244
часа. Разлика от приравнените часове нощен труд - неплатени от ответника – 101,244 часа.
Ставка за изчисляване на извънредния труд – първите 9 месеца по 8.04 лв. и следващите 8
месеца по 8,81 лв. За целия процесен период ответника е получил допълнително заплащане
7
по 0,25 лв. на час за положен нощен труд. Предвид това, исковата претенция за заплащане
на нощен труд за периода 01.04.2019 г. – 11.07.2020 г., получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и
следва да се уважи до установения в размер от 846,37 лв., като за вземането се дължи и сума
в размер на 94.98 лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от първата
изискуемост – 01.07.2019 г. до датата на предявяване на иска – 15.03.2021 г. При носената
доказателствена тежест ответникът не ангажира доказателства да е заплатил на ищеца така
установеното дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд. Поради това
предявеният иск се явява основателен и доказан и ще бъде уважен.
Иска по чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
94.98 лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден
труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от първата
изискуемост – 01.07.2019 г. до датата на предявяване на иска – 15.03.2021 г. е основателен и
доказан, видно от приетото по делото и неоспорена от страните счетоводна справка
изходяща от ответника.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително изпълнение на
решението за присъденото трудово възнаграждение.
По разноските:Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените от последния разноски. В
приложения списък по чл.80 от ГПК ищеца е поискал от съда да определи разноските при
условията на оказана безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата
по приложения Договор за правна помощ и съобразно фактическата и правна сложност на
делото и защитения материален интерес – два предявени иска с материален интерес под
1000.00 лв. Съгласно чл. 38, ал.2 ЗА в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, което съдът определя. За подаване на съответното искане не е
необходимо изрично упълномощаване от представляваната в хода на производството по
делото страна, нито изходящо от нея изявление, присъждането на адвокатското
възнаграждение не е свързано пряко със защита правата на представляваното лице.
Адвокатът е легитимиран да сезира съда с искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА и съответната сума се присъжда в негова полза.
Разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА е функция на установените в чл. 78 ГПК правила за
дължимост на направените разноски и след като такива разноски се присъждат съгласно чл.
81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие /лист 8 от делото/ и списък
с разноски, от които се установява, че адвокатското възнаграждение на пълномощника – адв.
В.Н. ........., с ЕГН ********** от АК – Плевен не е заплатено на адвоката, а е договорен
начин и срок на плащане: на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, при
осъществяване на безплатна адвокатска защита и съдействие на „материално затруднени
лица“, възнаграждението се присъжда със съдебното решение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА –
8
в полза на адвоката. В случая правната защита по делото се изразява в изготвяне на искова
молба и явяване в 1 брой о.с.з., както и изготвяне на писмени бележки, като предмета на
делото са два обективно съединени иска с материален интерес под 1000.00 лв. и съгласно
чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата размерът на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на
сумата от по 300.00 /триста/ лева за всеки от двата иска.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 37.65 лв. /тридесет и седем лева
и шестдесет и пет стотинки/.
По тези съображения Червенобрежки районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР, Главна
дирекция „Пожарна безопастност и защита на населението“ МВР, с адрес за призоваване гр.
София, ул. „Пиротска“, № 171а да заплати на Б. П. Б., с ЕГН ********** от гр. .........,
сумата от 846,37 лв. /осемстотин четиридесет и шест лева и тридесет и седем
стотинки/, представляваща неизплатено възнаграждение за 101,244 часа /след превръщането
на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от 01.04.2019 г. – 11.07.2020
г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска –
15.03.2021 г. до окончателно изплащане на сумата до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД, Главна дирекция „Пожарна безопастност и защита
на населението“ МВР, с адрес за призоваване гр. София, ул. „Пиротска“, № 171а да заплати
на Б. П. Б., с ЕГН ********** от гр. ........., сумата от 94.98 лв. /деветдесет и четири лева и
деветдесет и осем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху неполученото трудово
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен труд, за периода от първата изискуемост – 01.07.2019 г. до датата на предявяване на
иска – 15.03.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗА Главна дирекция
„Пожарна безопастност и защита на населението“ МВР, с адрес за призоваване гр. София,
ул. „Пиротска“, № 171а ДА ЗАПЛАТИ на адв. В.Н. ........., с ЕГН ********** от АК – Плевен
сумата от 600.00 /шестстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Главна дирекция „Пожарна безопастност и
защита на населението“ МВР, с адрес за призоваване гр. София, ул. „Пиротска“ № 171а да
заплати по сметка на Червенобрежки районен съд държавна такса върху цената на
уважените искове в размер на 37.65 лв. /тридесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за присъденото трудово
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
10