Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. София, 1.8.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-15 състав,
в публично заседание на двадесет и втори
март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия: Галя Вълкова
при участието на секретаря Симона И.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4659 по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане са предявени от В.К.Д. и С.Е. И.-Д.обективно и субективно съединени
искове, както следва: срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /с предишно наименование „Ю.И
Е.Д.Б.“ АД/, с ЕИК *******, и „Н.К.И.“ ЕООД, с ЕИК*******– искове с правно
основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, и срещу „Т.Т.Б.“ АД, с
ЕИК *******, и „Ф.С.И.“ ЕАД, с ЕИК ******* – искове с правно основание чл. 108
ЗС.
Ищците В.К.Д.
и С.Е.И. твърдят, че са собственици на основание наследство, реституция, сделка
и завещание на 8000/20 000 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1001.10, находящ се в гр. София, Община Столична, област София
(Столица), по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот в гр. София, район „Триадица“, ул. „****** I“ № **,
местност IV-67, с площ
от 388 кв.м., с трайно ползване: за друг обществен обект – комплекс, предишен
идентификатор – няма, номер по предходен план 38100015, кв. 255, парцел II, при съседи
68134.1001.11, 68134.1001.979, 68134.1001.971, 68134.1001.9, както и от сграда с идентификатор
68134.1001.10.3, находяща се в гр. София, Община
Столична, област София (Столица), по кадастрална карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащи сградата, от 03.01.2018 г., с адрес на поземления имот в гр.
София, район „Триадица“, ул. „****** I“ № **,
сградата разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.10, със
застроена площ от 388 кв.м., брой етажи – 4, брой самостоятелни обекти в
сградата – 8, с предназначение – друг вид обществена сграда, стар идентификатор
- 68134.1001.1, 68134.1001.2, номер по предходен план – няма, подробно описани
в исковата молба като урегулиран поземлен имот, находящ
се в гр. София, ул. „****** I“ № ***,
целият с площ от 391 кв.м. по легитимиращ акт, а по скица – с площ от 378.20
кв.м., съставляващ УПИ II за
„Булгарцвет“ от кв. 255 по плана на гр. София, местност „Центъра“ при граници“
от изток – ул. „*******I“, ул. „Позитано“, УПИ VIII-4 и УПИ III-6, заедно с
построената в имота четириетажна сграда с общо 30 стаи, както следва: ет. 3 –
10 стаи, кухня, 2 тоалетни и 3 балкона, ет. 2 – 9 стаи, кухня, 2 тоалетни и
баня, ет. 1 – 9 стаи, 3 тоалетни, кухня-бокс, партер – 4 магазина, от които
магазин 1 и магазин 2 са били обединени, магазин 4, 5 и 6 откъм ул. „Позитано“ и мазета 9 бр. помещения, абонатна станция и 2
тоалетни, с обща застроена площ на сградата от 340 кв.м.
Ищците сочат,
че през месец април 2005 г. бил сключен договор за кредит между ответника „Н.К.И.”
ЕООД и „Пощенска банка” АД, чийто правоприемник е ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД (с предишно наименование „Ю.И Е.Д.Б.“ АД), като за обезпечение на вземането
на кредитора била учредена договорна ипотека върху собствения на ищците имот. При
направена справка било констатирано, че ищците и съсобственика Е.И. – сестра на
С.И., били представлявани пред нотаруис М.Ш. от непознатото
за тях лице В.А.Д., което се представило за техен пълномощник с пълномощно рег.
№ 11860/14.04.2005 г. на нотариус А.Ч.. Ищците твърдят, че не са подписвали
пълномощно с такова съдържание, поради което и сключеният договор е нищожен
поради липса на съгласие и представителна власт. Считат, че отделно от това
сделката е нищожна и поради това, че пълномощното не е имало характер на
изрично за конкретната сделка. Посочват, че вземането на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД било
прехвърлено, ведно с обезпечението, на „Т.Т.Б.” ЕООД,
което се снабдило с изпълнителен лист, образувало изпълнително дело и имотът
бил изнесен на публична продан, без за това да бъдат уведомени ищците. С възлагателно постановление от 03.05.2007 г. имотът бил
възложен на дружеството взискател. С договор от
21.06.2007 г. предприятието на „Т.Т.Б.” ЕООД било прехвърлено
на ответника „Т.Т.Б.” АД, което така станало
собственик на имота. Последното, от своя страна, прехвърлило с нотариален акт №
154/2009 г. на четвъртия ответник „Ф.С.И.” ЕАД ½ ид.ч.
от процесния имот, като от своя страна приобретателят учредил в полза на прехвърлителя
право на ползване върху тази част за срок от десет години. Ищците твърдят, че
към момента на предявяването на исковата молба фактическата власт върху имота
се упражнява от двете дружества, като по-голямата част от него се отдава на
трети лица. Поддържат, че учредената договорна ипотека върху процесния имот е недействителна по отношение на
притежаваните от ищците идеални части от имота, поради което извършените въз
основа на нея разпоредителни сделки с тях не са породили транслативен
ефект и не могат да се противопоставят на В.Д. и С.И.. Молят съда да постанови
решение, с което да бъде прогласена недействителността на основание чл. 42, ал.
2 ЗЗД по отношение на С.Е.И. на сключения без представителна власт между „Ю.И Е.Д.Б.”
АД и „Н.К.И.” ЕООД договор за учредяване на ипотека, обективиран
в нотариален акт № 100/2005 г. на нотариус М.Ш.,*** действие СРС, до размера на
8/9 от 8000/20 000 ид.ч. от процесните
поземлен имот и сграда, както и по отношение на С.Е.И. и В.К.Д. – до размера на
1/9 от 8000/20 000 ид.ч. от процесните
недвижими имоти. Ищците молят също така да се признае за установено по
отношение на „Т.Т.Б.” АД и „Ф.С.И.” ЕАД, че В.Д. и С.И.
са собственици на 8000/20 000 ид.ч. от процесните имоти, както и дружествата да бъдат осъдени да
предадат владението на ищците върху тези ид.ч. Претендират
направените по делото разноски.
Ответникът „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД /с предишно наименование „Ю.И Е.Д.Б.” АД/ е депозирал отговор, в който поддържа, че
производството е недопустимо, тъй като не бил налице интерес на ищците да
предявят иск за установяване нищожността на договора за ипотека поради осъществената
публична продан на недвижимия имот, върху който била наложена, с което
ипотеката се считала погасена. Отделно от това се твърди дружеството да е
ненадлежен ответник, тъй като било прехвърлило вземането си на „Т.Т.” ЕООД. В условията на евентуалност се излага, че искът е
неоснователен, тъй като нотариусът извършил проверка за собствеността и особените
изисквания на закона за учредяване на ипотека, поради което не били налице
липса на съгласие и представителна власт. Оспорва се твърдението, че, за да
бъде сключен договор за ипотека, било необходимо изрично в пълномощното да бъде
посочен видът на сделката, която упълномощеният може да сключи.
Ответникът „Ф.С.И.”
ЕАД е подал отговор на исковата молба, в който сочи, че производството е
недопустимо, тъй като за ищците не бил налице правен интерес от предявяване на процесните искове. В условията на евентуалност се прави
изявление за тяхната неоснователност, като се оспорва правото на собственост на
ищците и твърдението, че договорът за ипотека е сключен от пълномощник, който
не бил надлежно упълномощен.
Ответникът „Т.Т.Б.” АД е депозирал отговор, в който се изразява становище
за недопустимост на иска за недействителност, тъй като учредената с договора
ипотека била погасена. В условията на евентуалност се твърди, че предявеният
иск по чл. 108 ЗС е неоснователен, тъй като ищците не били придобили правото на
собственост по реда на ЗВСОНИ поради неналичие на предпоставките за това. Твърди
се, че договорът за издръжка и гледане, с който същите придобили част от имота,
е нищожен като сключен без представителна власт и основание. Поддържа, че
публичната продан, с която имотът бил възложен на „Т.Т.Б.”
ЕООД, е оригинерен придобивен
способ и обвързва по задължителен начин ищците. Моли съдът да отхвърли
предявените искове и му присъди направените по делото разноски.
Ответникът „Н.К.И.”
ЕООД не е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК.
По делото е конституирано
на основание чл. 218 ГПК трето лице-помагач на страната на ответниците
по всички предявени искове – Е.Е.И., с ЕГН **********.
Същият оспорва основателността на претенциите на ищците.
Съдът,
съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС.
От фактическа страна:
Страните не
спорят, че Н.К.И. – дядо на ищцата С.И., видно от Удостоверение за смърт и
наследници с изх. № 62/19.01.2001 г. на район „Средец“ /том 1, л. 16/, е
закупил процесния поземлен имот и е построил в него
сграда, които впоследствие, на 29.12.1927 г., съгласно нотариален акт за
продажба том XIII, № 123,
рег. 2494, д. № 2362 на нотариус К.Г.Н.при Софийски окръжен съд, е прехвърлил
на акционерно дружество „Н.К.И.“. Е.Н.И. – баща на ищцата /видно от
Удостоверение за наследници № 1236/23.06.1998 г., издадено от Столична община,
район „Средец” – том 1, л. 17/, е бил акционер в посоченото дружество, като съгласно
приложения по делото Списък на присъстващите на годишно общо събрание от 30.06.1939 г. акционери на
Банка „Н.К.И.“ АД /том 1, л. 13/ същият е притежавал 8000 от представените на
общото събрание 18 245 акции от капитала на банката. Посоченият списък бе
оспорен от ответниците досежно
автентичността на подписа, положен под „Председател“ и по делото бе открито
производство по чл. 193 ГПК. Посредством кредитираните по делото като
компетентно изготвени от вещо лице С.В.Ч. – експерт-криминалист /том 2, л. 197
– л. 200/ и вещо лице С.Г.Х. /том 3, л. 82 – л. 84/ две съдебно-почеркови
експертизи бе установено, че подписите в позиция „2. Инж. Г. Н. И.“ и след
„Председател“ в Списъка на присъстващите акционери на „Банка Н.К.И.“ АД – София
на годишно Общо събрание, проведено на 30.06.1939 г., действително са положени
от лицето Георги Н. И.. Последният, считано от 24.07.1930 г., е имал качеството
член на управителния съвет на дружеството и като такъв е удостоверил с подписа
си съставения списък.
Видно от
представения по делото Протокол от учредителното събрание на акционерно
дружество „Н.К.И.“ от 03.02.1927 г. /том 1, л. 244 – л. 245/ и Предложение за
подписка на акции на акционерното дружество от 31.01.1927 г., праводателят на ищцатаЕ.И. е бил
акционер още при учредяване на дружеството и избран за член на управителния
съвет. Капиталът на дружеството при учредяването е бил 15 000 000 лв., разпределен в акции с номинална стойност 1000 лв.
всяка една. От Удостоверение № 23-27-VI от 20.09.1951 г. на Софийски окръжен
съд – фирмено отделение, се установява, че на извънредно общо събрание,
състояло се на 08.12.1928 г., акционерите са взели решение за увеличаване на
капитала на дружеството на 20 000 000 лв.,
както и за промяна на фирмата на „Б.Н.К. И.“ АД. От удостоверението се изяснява,
че акционерното дружество е регистрирано под № 23/27 г. в дружествения
търговски регистър на Софийски окръжен съд. Видно от Определение №
2132/16.09.1940 г. на Софийски областен съд, фирмено отделение /том 1, л. 252/,
с Определение № 1539/27.06.1940 г. по частно търг. дело № 233/1940 г. дружеството
е обявено в обществена ликвидация. Акционерното дружество е прекратено съгласно
Постановление на Министерски съвет № 472 от 01.08.1953 г., публикувано във
вестник „Известия на Президиума на Народното събрание“, бр. 66/1953 г., във
връзка с Указ на Народното събрание, публикуван в бр. 78/1951 г. на същия
вестник.
По делото не
се спори, а се и установява от приложените писмени доказателства /Акт № 2390, №
212, акт. кн. I от
08.04.1949 г. за завземане на недвижим имот от Министерство на финансите –
държавни имоти – том 1, л. 14/, че процесният
поземлен имот, заедно с находящата се в него сграда,
е бил отчужден по Закона за отчуждаване
на едрата градска покрита недвижима собственост /ЗОЕГПНС/ от акционерното
дружество през 1949 г. на основание постановление на Министерски съвет № 19 от
09.03.1949 г. Със Заповед на областния управител на Област София №
РД-57-279 от 11.12.1997 г. е постановено
отписването на процесния недвижим имот, находящ
се на ул. „********, представляващ дворно място с площ от 387.20 кв.м. и
четириетажна сграда, състояща се от 30 стаи и 6 магазина, с обща застроена площ
от 340 кв.м., от актовите книги за
държавна собственост – АДС от 20.11.1997 г. Като основание за издаването на
заповедта е посочено Решение на СГС – IIБ ГО от 15.02.1995 г. по гр.д. № 2385/1994 г. по ревандикационен иск, с което е установена собствеността
върху имота и „Б.С.“ ЕООД e
осъдено
да го освободи и да предаде владението на третото лице-помагач Е.Е.И., Д. Г. И., Е.Е. И., ищцата С.Е.И.,
С.Г. П.и Н. Г.И. /том 1, л. 313 – л. 314/. Решението е потвърдено с Решение №
1376 от 14.05.1995 г.по гр.д. 1230/1995 г. на ВС на Република България –
четвърто г.о.
Видно
от Удостоверение № 1236/23.07.1998 г., издадено от Столична община, район
„Средец”, наследници по закон на Е.И. са Д.
Г. И. /съпруга, починала на 16.05.2002 г., оставила за свои наследници по
закон двете си дъщери Е.Е. И. и С.Е. И. –
Удостоверение за наследници № 627/21.06.2002 г. – том 1, л. 18/, Е.Е. И. /дъщеря,
починала на 27.04.2005 г. и оставила за свой наследник единствения си синЕ.Е.И. – Удостоверение № 812/03.05.2005 г. на СО, район
„Средец“ – том 1, л. 19/, и ищцата С.Е. И.
/дъщеря/.
По
делото е приложено копие от препис, снет от оригинала на саморъчно завещание на Е.Е. И. с дата
22.10.2002 г., обявено с протокол – зав. рег. № 2, дело № 2, рег. №
1190/29.04.2005 г., съхраняващо се в служебния архив на нотариус Н.Д.,***
действие СРС /том 1, л. 20 – л.
21/. С него Е.И. завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на своята
сестра – ищцата С. Д., като изразява волята си последната да доведе до успешен
край всички водени от нея дела, сред които за доказване собствеността й върху
полагащите й се ид.ч. от имота на чл. „*******I” № 99. В
открито съдебно заседание на 27.01.2012 г. е разпитана нотариус Н.Д., която
изяснява, че е съхранявала в метална каса оригинала на процесното
завещание от 22.10.2022 г., депозирано при нея за пазене, но същото било
откраднато при кражба с взлом в нотариалната кантора, извършена на 20-и срещу
21.05.2008 г. По отношение на това завещание по делото е открито производство
за оспорване истинността му по чл. 193, ал. 1 ГПК. Съгласно заключението по приетата
по делото и изготвена от вещо лице С. В.Ч. – експерт-криминалист, съдебно-почеркова
експертиза /том 2, л. 68 – л. 71/, саморъчното завещание от 22.10.2002 г.,
копие на оригинален ръкописен текст и подпис, действително е изпълнено от
лицето Е.И.. В разпит, проведен в открито съдебно заседание на 28.10.2011 г.,
вещото лице посочва, че е работило по други две експертизи върху оригинала на
завещанието в рамките на предходно производство, като заключенията били
категорични относно автентичността на документа. Повторната назначена по делото
съдебно-почеркова експертиза, изготвена от доц. д-р Л.Р.Г.
/том 2, л. 190 – л. 196/, потвърждава крайния извод на вещото лице, работило по
първата, че изследваното саморъчно завещание с дата 22.10.2002 г. е написано и
подписано именно от Е.И.. В тази връзка по делото са събрани и ценени по реда
на чл. 172 ГПК гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ж.К.М.Н.
– втора братовчедка на ищцата, която сочи, че е присъствала на съставянето на
това завещание в полза на С.И.. Свидетелят твърди, че Е.И. е обсъждала предварително
с нея текста, както и че го е прочела след написването му. Потвърждава, че
волята на Е.И. е била да завещае имотите на своята сестра, както и последната
да продължи делата срещу Е.И.. Същите обстоятелства се установяват и от показанията
на свидетеля Б.Г.К.– зет на ищцата, запознал се със завещанието и подписал го
като свидетел заедно с лицето В.Б.Д..
По
делото е приет и заверен препис от Решение № 2657147/15.09.2021 г. по гр.д. №
9303/2020 г. на СГС, 4 състав, влязло в сила на 17.05.2023 г., с което са
отхвърлени исковете, предявени от Е.И. срещу С.И. за прогласяване на основание
чл. 42, б. „б“ във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН и на
основание чл. 42, б. „в“ ЗН нищожността на саморъчното завещание, съставено от Е.И.
на 22.10.2002 г.
Приложен
е и нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка № 173, том I, рег. №
2043, дело № 181 от 08.09.1999 г. на нотариус Л.Л.,
рег. № 151, с район на действие СРС, с който Д. И. е прехвърлила на дъщеря си С.И.
1/9 ид.ч. от недвижим имот, представляващ дворно
място, находящо се в гр. София на адрес ул. „**********,
съставляващо по скица парцел II, кв. 255,
при съседи парцел IIІ-6, парцел VIII-4, ул. „Позитано“
и ул. „Цар Борис“, с площ от 340 кв.м., а по документи за собственост –
съставляващо две разни дворни места с площи 204 кв.м. и 187 кв.м., находящи се на ъгъла на ул. „Позитано“
и ул. „Цар Борис“, заедно с построената в дворното място постройка на 4 етажа,
с общо 30 стаи и 6 магазина, със застроена площ от 340 кв.м., срещу
задължението от страна на приобретателя за гледане,
полагане на грижи и издържане на прехвърлителя докато
е жива, както и за положените досега грижи, гледане и издръжка.
По
делото е приет нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 141, том I, рег. №
14002, дело № 133 от 23.08.2002 г. на нотариус С.К., рег. № 270 на НК, с район
на действие СРС /том 1, л. 320/, с който сестрата на ищцата – Е.И., чрез
пълномощника си Е.И., е дарила на последния собствените си 1/6 ид.ч. от процесното дворно място
ведно с изградената в него четириетажна сграда. Прехвърлителят
си е запазила правото да ползва пожизнено и безвъзмездно имотите. Впоследствие,
с нотариален акт № 127, том I, рег. №
3680, дело № 115 от 12.05.2005 г. на нотариус М.Ш.,*** действие СРС /том I, л. 342/ Е.И.
е дарил на дъщеря си М..И. собствените си 7/36 ид.ч.
от придобитите по дарение и наследство поземлен имот и сграда. С влязло в сила
на 29.12.2006 г. решение от 18.04.2005 г. по гр.д. № 2224/2004 г. по описа на
САС е обявено за нищожно поради липса на съгласие дарението, извършено на 23.08.2002
г. от Е.И. в полза на Е.И., и нотариален акт № 141/2002 г. е отменен.
Ищецът
представя нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № 100, том I, рег. №
3032, дело № 90 от 20.04.2005 г. на нотариус М.Ш.,*** действие СРС, съгласно
който „Б.П.Б.“ АД, чийто правоприемник по делото не е спорно, че е ответникът
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /с предишно наименование „Ю.И Е.Д.Б.“ АД/, отпуска на
кредитополучателя „Н.К.И.“ ЕООД, регистрирано с Решение от 15.08.1999 г. по
фирмено дело № 14856 по описа за 1998 г., представлявано и управлявано от Е.Е.И., сума в размер на 500 000 лв. по договор за
инвестиционен кредит № 532-381/20.04.2005 г. с цел кредитиране на
реконструкция, ремонт, модернизация и надстрояване на сградата, намираща се в процесния имот. За обезпечаване на задълженията по договора
е учредена договорна ипотека върху процесния
урегулиран поземлен имот заедно с построената в него четириетажна сграда,
собственост на С.Г. П., Н. Г.И., С.Е.И., В.К.Д., Е.Е.
И. и Е.Е.И.. Ищците и Е.И. са представлявани от лицето
В.А.Д., легитимирал се с пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. №
11860/14.04.2005 г. на нотариус А.Ч., рег. № 310 на НК, с район на действие СРС,
с което е упълномощен да сключва от името на тези трима от собствениците на ид.ч. от процесния имот всякакви отчуждителни и придобивни сделки
като покупко-продажба, да учредява, приема, прехвърля и заличава ипотеки върху
имота. По делото е представен нотариално заверен препис от оригинал на
посоченото пълномощно с рег. № 1895/18.04.2005 г., удостоверен от нотариус Д.Т.,
рег. № 187 на НК, с район на действие СРС /том 1, л. 256 – л. 257/. Видно от
удостоверение на нотариус Ч. с изх. № 35475/01.11.2005 г. /том 1, л. 30/ обаче,
в общия му регистър под № 11860/14.04.2005 г. е вписан друг документ, а именно
препис от горепосочената Заповед на областния управител на Област София №
РД-57-279 от 11.12.1997 г. Същото се потвърждава и при справка в приложеното по
делото копие от съответната страница от общия регистър на нотариуса /том 1, л.
31/.
Изяснява
се, че на 25.10.2005 г. ищцата С.И. е депозирала в Софийска районна прокуратура
молба с вх. № 5248/2005 г. /том 1, л. 32 – л. 33/ с оглед извършването на
действия по учредяване на гореописаната ипотека посредством пълномощното в
полза на лицето В.Д.. Твърди се, че такова пълномощно съсобствениците С. И.,
нейният съпруг В.Д. и сестра й Е.И. не са подписвали. Установява се, че в тази
връзка е образувано наказателно производство за престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 1 НК, което с постановление на СРП от
13.10.2006 г. на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК е спряно като водено срещу
неизвестен извършител.
По делото е
представено саморъчно завещание с дата
15.04.2005 г. /том 3, л. 9/, съставено от Е.И., с което тя завещава цялото
си движимо и недвижимо имущество и всички вземания, произтичащи от него, в
полза на сина си Е.И.. Видно от Протокол за обявяване на саморъчно завещание на
нотариус В. Г.,*** действие СРС /том 3, л. 8/, завещанието е обявено по молба
на Е.И. на 03.05.2012 г. По отношение на този частен диспозитивен
документ е открита процедура по чл. 193, ал. 1 ГПК по оспорване истинността. Установява
се, че завещанието е прогласено за нищожно на основание чл. 42, б. „б“ ЗН с
решение на СГС по гр.д. № 1102/2002 г., което видно от Съдебно удостоверение от
27.11.2020 г., издадено от ВКС, г.к., III г.о., и
заверен препис от Определение № 48 от 20.01.2017 г., постановено по гр.д. №
1329/2016 г. на ВКС, г.к., III г.о. е влязло в сила на 20.01.2017 г. в частта
по присъединеното за общо разглеждане гр.д. № 6139/2013 г. на СГС поради
недопускане до касационно обжалване.
Установява
се, че на 08.08.2006 г. „Б.П.Б.“ АД сключва договор № 100-340 /т. 1, л. 35 – 38/, с който цедира
на дружеството „Т.Т.“ ЕООД вземането си в общ размер
на 270 992.06 лв. от длъжника „Н.К.И.“ ЕООД, произтичащо от договора за
кредит № 532-381/20.04.2005 г. и анекси към него № 1/26.08.2005 г., №
2/17.09.2005 г. и № 3/15.02.2006 г., ведно с обезпеченията
– договорни ипотеки върху недвижими имоти, сред които и процесният
УПИ, заедно с четириетажната сграда. Видно от приложените по делото уведомление
и потвърждение /л. 96 – л. 97/ длъжникът е уведомен на същата дата от цедента за извършването на прехвърлянето на вземането.
Установено
е и, че съгласно приложено по делото споразумение /том 1, л. 338 – л. 339/ от
09.01.2007 г., сключено между „Т.Т.“ ЕООД и „Н.К.И.“
ООД за обезпечение на поетото задължение по договор за кредит № №
532-381/20.04.2005 г. и анекси към него № 1/26.08.2005 г., № 2/17.09.2005 г. и
№ 3/15.02.2006 г., договор за прехвърляне на вземане от 08.08.2006
г., както и споразумението от 09.01.2007 г., дружеството длъжник се е задължило
да издаде в полза на кредитора запис на заповед за сума в размер на 493 550
лв. с падеж 09.02.2007 г. Такъв запис на
заповед е издаден на същата дата – 09.01.2007 г.
С
оглед изпълнителен лист от 20.02.2007 г. по гр.д. № 2942 от 2007 г. на СРС,
издаден в полза на „Т.Т.“ ЕООД срещу „Н.К.И.“ ЕООД
/том 1, л. 328/ за сумата от 493 550 лв. /въз основа на записа на заповед
от 09.01.2007 г./ и сумата от 12 371 лв. – разноски по производството, е
образувано изпълнително дело № 20077890400085 по описа на ЧСИ Н.К., рег. № 789
на КЧСИ. От приложеното копие от изпълнителното дело се установява, че ищците в
качеството им на ипотекарни длъжници
са отказали да им бъде връчено уведомление от ЧСИ за пристъпване на 19.03.2007
г. към принудително изпълнение. Процесният имот е
изнесен на публична продан от 28.03.2007 г. до 28.04.2007 г., но същата е
обявена за нестанала поради неявяване на купувачи. Постъпила е молба от взискателя за възлагане вместо плащане, поради което с
постановление за възлагане от 03.05.2007 г. ЧСИ Н. К. е възложила поземления
имот, ведно с построената върху него сграда, върху дружеството „Т.Т.“ ЕООД. Ищците на 04.05.2007 г. са отказали да им бъде
връчено уведомлението за изготвеното постановление. Последното е влязло в
законна сила на 12.05.2007 г.
Впоследствие,
с договор за продажба на търговско
предприятие с нотариална заверка на подписите, сключен на 06.06.2007 г. между „Т.Т.“ ЕООД и ответника
„Т.Т.Б.“ АД /том 1, л. 41 – л. 48/, Т.Т.“ ЕООД е прехвърлило на купувача търговското си
предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения срещу
сумата от 8000 лв. По силата на чл. 4, ал. 2 от договора за продажба продавачът
е поел задължението да предаде владението върху процесния
имот в деня на сключване на сделката.
От приетия като доказателство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 31.03.2009
г., № 154, том I,
рег. № 2523, дело 135/2009 г. на нотариус С.Т., рег. № 065 на НК, с район на
действие СРС /том 1, л. 50 – л. 52/, се установява, че „Т.Т.Б.“
АД е продало на „Ф.С.И.“ ЕАД ½ ид.ч. от
собствения му процесен поземлен имот, ведно с
построената върху него сграда. В договора е предвидено владението върху имота
да се предаде в деня на изповядване на нотариалната сделка.
По делото се установява, че с последваща
сделка от 10.04.2009 г., обективирана в нотариален акт за учредяване право на ползване № 183, том I, рег. № 2935, дело 165/2009 г. на
нотариус Т. /том 1, л. 53 – л. 55/ „Ф.С.И.“ ЕАД е учредило на „Т.Т.Б.“ АД вещно право на ползване върху собствената му
½ ид.ч. от процесния
недвижим имот за срок от 10 г., считано 10.04.2009 г., срещу сумата от
190 000 лв.
От
приетата и кредитирана по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещо лице инж. Т.Л.Д. въз основа на външен оглед и приложен по делото проект
/том 2, л. 186 – л. 189/, се установява, че процесната
сграда се намира се намира на ул. „*******I” № 99, на ъгъла с ул. „Позитано“ и се състои от общо 4 етажа – 3 етажа и партер.
На първия етаж са разположени търговски обекти – магазини, с излаз на двете
улици и ъглов. Съгласно проекта магазините са общо 7 на брой, разположени по
фронта на двете улици. Помещенията на втория етаж (първи над магазините) по
проект са две антрета, баня, тоалетна, втора тоалетна, кухня, столова, салон,
кабинет, 2 спални, 2 стаи- т.е. общо 7 стаи, кухня, две антрета, две тоалетни,
баня. Третият етаж се състои от две антрета (от ляво и дясно на стълбищната клетка, без надпис), тоалетна, 2 кухни, 2
столови, гостна, салон, две спални, две стаи, т.е. общо 8 стаи, две кухни, две
антрета, тоалетна. Мансардният (тавански) етаж по проект е с разпределение като
на трети етаж /втори над магазините/. Избите (зимниците) са общо 10 на брой с
отделно помещение за парно отопление и огняр, както и баня.
Приложени
са скица № 15-1276107-01.12.2023 г. на поземлен имот с идентификатор
68134.1001.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес в
гр. София, район „Триадица“, ул. „*******I“ № 99, местност IV-67, с площ 388 кв.м., както и
скица № 15-1276109-01.12.2023 г. на сграда с идентификатор 68134.1001.10.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение,
засягащо сградата, от 03.01.2018 г., с адрес в гр. София, район „Триадица“, ул.
„*******I“
№ 99, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.10, застроена площ
388 кв.м., брой етажи – 4, брой на самостоятелни обекти в сградата – 8.
По делото са представени и следните договори за наем на
обекти в процесния недвижим имот, сключени между
ответника „Т.Т.Б.“ АД и трети за спора лица – от
03.07.2007 г. с „Р.К.“ ООД, ЕИК ********* /заличен търговец/, в сила от
15.06.2007 г. със срок до 01.03.2014 г.; от 27.02.2009 г. с „Ц.М.“ ООД, ЕИК*********,
със срок до 27.02.0215 г.; от 20.02.2009 г. с „Ф. 9“ ООД, ЕИК *********, със
срок до 20.02.2015 г,; от 29.11.2007 г. с НОВ БЪЛАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ, в сила от
01.01.2008 г., със срок до 01.01.2013
г.; от 01.01.2011 г. с Д. „Ч.П.“, БУЛСТАТ ********,
със срок до 01.02.2012 г.; от 08.05.2008 г. с „О.Б.“ АД, ЕИК********, за срок
от 5 години от датата на предаване на държането с опция за продължаване на
срока за още 3 години; от 07.12.2007 г. с „ГЬОТЕ ИНСТИТУТ – БЪЛГАРИЯ“, БУЛСТАТ********,
в сила от 01.01.2008 г. и със срок до 01.01.2013 г., от 15.03.2012 г. с В.Д.Т., ЕГН **********, със
срок от 4 години и опция за автоматично продължаване на действието му до
15.03.2016 г. Представен е и договор, по силата на който „Р.К.“ ООД е отдало
предоставения нему обект под наем на адв. С.Ч.Л. за
срока на валидност на наемното правоотношение на наемодателя с „Т.Т.Б.“ АД.
Във
връзка с осъществяването на фактическата власт върху процесния
поземлен имот и находящата се в него сграда са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите О. Г.Х.и Б.Г.К.. От
показанията на св.Х.се установява, че към датата на провеждане на разпита в
открито съдебно заседание на 13.05.2011 г. обекти в процесната
сграда се отдават под наем на няколко дружества. Св. К. – съпруг на дъщерята на
ищците – К.В.Д., сочи, че В.Д. и С.И. не получавали доходи от обектите в
сградата, тъй като те се отдавали под наем от Е.И. чрез негови дружества и
същият събирал наемните цени. Б.К. свидетелства още за осъществяването на известен
брой промени в титула на наемодателя.
Ищците са съпрузи, видно от удостоверение за граждански
брак от 15.08.1969 г. /том 1, л. 24/. Бракът е сключен на 08.09.1968 г.
Други относими
към предмета на делото доказателства не бяха събрани.
При
така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта:
Ответниците релевират
възражение за недопустимост на производството по иска с правно основание чл.
42, ал. 2 ЗЗД поради липса на правен интерес на ищците, тъй като процесният недвижим имот бил изнесен на публична продан и
възложен на взискателя. Съгласно нормата на чл. 175,
ал. 1 ЗЗД, с извършването на публична продан на имота всички ипотеки и вещни
права, учредени след първата ипотека, се погасяват. Съдът намира възражението
за неоснователно, тъй като погасяването на ипотеката само по себе си не се
отразява върху действителността на сделката по учредяването й. За ищците е
налице правен интерес от установяване на недействителността на договора за ипотека
поради обстоятелството, че успешното провеждане на иска би рефлектирало върху действията,
проведени в изпълнителното производство, в рамките на което процесният
имот е изнесен на публична продан и възложен на взискателя.
Това, от своя страна, касае основателността на претенцията на ищците по чл. 108
ЗС.
На следващо място, настоящият състав
счита възражението на ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за недопустимост
на производството спрямо него поради липса на пасивна процесуална легитимация
по делото за неоснователно поради следните съображения. Процесуалната
легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
производството, за наличието на която съдът следи служебно през цялото
времетраене на делото. Принципът е, че процесуалната легитимация следва
материалноправната, освен в изрично предвидените
случаи, като преценката се извършва въз основа на фактическите твърдения и търсената
от ищеца защита. Съдът намира, че прехвърлянето на вземането към длъжника „Н.К.И.”
ЕООД от страна на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
в полза на дружеството „Т.Т.” ЕООД, осъществено с
договор от 08.08.2006 г., не рефлектира върху
надлежната легитимация на цедента по иск за
прогласяване недействителността на правната сделка, която служи за обезпечение
на договора за банков кредит № 532-381/20.04.2005 г. и анексите към него. Страна
по процесния договор за учредяване на ипотека от
20.04.2005 г. е „Б.П.Б.“ АД, чийто
правоприемник е ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Действително, както повелява
нормата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор заедно с обезпеченията, каквото е ипотеката
върху процесния имот. По силата на извършена цесия цесионерът не става страна в договорното правоотношение,
нито е носител на задълженията по същото, независимо, че придобива вземането с
всичките му предимства и недостатъци /в този смисъл – Решение № 127 от
30.07.2018 г. по т. д. № 1103/2017 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/. Следователно за
ищците е налице правен интерес от предявяване на иск за прогласяване
недействителността на сделката срещу страната по нея, а именно ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД.
Ответникът „Т.Т.Б.” АД, след изменението на доклада по делото в открито
съдебно заседание от 22.03.2024 г. в частта относно квалифицирането на ищцовата претенция като такава по чл. 42, ал. 2 ЗЗД вместо
по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, релевира
възражение за недопустимост на този иск поради предявяването му след изтичането
на тригодишния давностен срок по чл. 32, ал. 2 ЗЗД. Съдът
не е сезиран с иск за унищожаване на правна сделка. Посочената норма на чл. 32,
ал. 2 ЗЗД касае правото да се иска унищожение на даден договор чрез някой от
исковете, предвидени в чл. 27 и сл. ЗЗД, и не се отнася до правото да се иска
прогласяване недействителността на договор, сключен при липса на представителна
власт по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Това означава, че разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 ЗЗД не би съставлявала приложимо в настоящото производство право. Поради
това искът по чл. 42, ал. 2 ЗЗД не би се явявал недопустим на това основание.
По
установителния иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД:
Съгласно разясненията, дадени в
т. 2 от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016
г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС,
договор, сключен в хипотезата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД – от лице,
действало като представител, без да има представителна власт, не е нищожен
поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, а е в състояние на т.нар. „висяща
недействителност“ и не поражда целените с него правни последици. Липсата на
представителна власт при сключването на договора не е равнозначна на липса на
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Мнимо
представляваният (лицето, от името на което е сключен договорът) или неговите
универсални правоприемници са тези, които разполагат с правата да го потвърдят
или да се позоват на недействителността извънсъдебно или по съдебен ред – чрез
иск или възражение. Сделката може да породи правни последици именно след
настъпването на допълнителния факт на потвърждаването /Решение № 113/31.05.2012
г. по гр.д. № 1677/10 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 337/14.10.2014 г. по гр.д.
№ 3598/14 г., IV г.о. на ВКС/. Отказът за потвърждаване на договора е равнозначен
на позоваване на недействителността от страна на мнимо представлявания и обратно
– позоваването (извънсъдебно или пред съда) на недействителността от страна на
мнимо представлявания е равнозначно на отказ за потвърждаване на договора. В
тези случаи висящата недействителност се трансформира в окончателна. Установена
единствено в интерес на мнимо предсталвявания, висяща
недействителност, на която само той (респективно универсалните му
правоприемници) може да се позове съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД,
не означава, че тази недействителност е относителна спрямо него, каквито
твърдения се навеждат от ответната страна.
Настоящият състав намира, че не е
налице надлежно упълномощаване на третото за спора лице – В.А.Д., легитимирало
се пред нотариус М.Ш. при учредяването на процесната
ипотека от 20.04.2005 г. с пълномощно с
рег. № 11860/14.04.2005 г. на нотариус А.Ч.. Съдът достига до този правен извод
поради това, че в представения по делото препис от общия регистър, воден от
нотариус Ч. в съответствие с чл. 28а, ал. 1, т. 1 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност и с чл. 7 от Наредба № 32 от 29 януари 1997 г. за
служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, под рег. №
11860/14.04.2005 г. е вписан друг документ, чийто приносител е лицето В.А.Д., а
именно Препис от Заповед № РД-57-279/11.12.1997 г. на областния управител на
Област – гр. София. В преписа от общия регистър не се констатират поправки и
зачерквания. Самият нотариус Ч., извършил нотариалното удостоверяване на
заведения под посочения номер документ, издава удостоверение от 01.11.2005 г.,
потвърждаващо вписването на друг документ под сочения номер. Предвид изложеното,
съдът не кредитира представените по делото уведомление от 19.01.2005 г. от Е.И.
и С.И. – в лично качество и като пълномощник на съпруга си В.Д., до „Н.К.И.“
ЕООД, с което съсобствениците дават съгласието си и овластяват
дружеството да извърши преустройство на процесната
сграда на ул. „*******I” № 99, както и да сключи договор за кредит с размер на
главницата не повече от 500 000 лв. във връзка със строително-монтажните работи
в сградата и да учреди ипотека върху сградата от името и за сметка на
съсобствениците, и в което е посочено, че тримата съсобственици ще упълномощят
трето лице да ги представлява във връзка с процедурата по кредитиране и
обезпечаване с ипотека, както и писмо с дата 15.04.2005 г. от Е.И. и С.И. – за
себе си и като пълномощник на В.Д., адресирано до „Б.П.Б.“ АД, с което
уведомяват последната, че във връзка с учредяването на предстоящата ипотека са
упълномощили с пълни разпоредителни права лицето В.Д..
Следва да се отбележи, че обстоятелството,
че по делото е представено удостоверение с изх. № 3/04.02.2014 г. от нотариус Д.Т.,
рег. № 187 на НК, съгласно което същият е заверил на 18.04.2005 г. под № 1895
препис на нотариално заверено пълномощно с № 11860/14.04.2005 г. на нотариус с
рег. № 310 СРС, ведно със заверен препис от страница от общия регистър на
нотариус Т. за 2005 г., само по себе си не е от естество да послужи за
установяване автентичността на представения за извършване на заверката оригинал
на пълномощното. Предвид това, че самият нотариус Ч. не потвърждава
нотариалното удостоверяване, завереният от друг нотариус препис на процесното пълномощно, какъвто е приложен по настоящото
дело, се явява такъв на документ, който изначално не съответства на
изискванията на закона. Съгласно приложимата към момента на сключването на
сделката по учредяване на договорна ипотека върху процесния
имот редакция на чл. 37, ал. 2 ЗЗД /попр. ДВ. бр. 2 от 05.12.1950
г./упълномощаването за сключването на договори в нотариална форма (какъвто е
договорът за ипотека според чл. 167, ал. 1 ЗЗД) следва да бъде извършено
писмено с нотариално заверен подпис. След като по делото не се установява пред
нотариус Ч. да е подписвано и последният да е заверявал и регистрирал
пълномощно в законоустановената форма в полза на В.Д.
за сключването на процесния договор за ипотека от 20.04.2005
г., третото за спора лице се явява мним пълномощник на ищците и Е.И..
В тази хипотеза договорът за
учредяване на ипотека, обективиран в нотариален акт №
100/2005 г. на нотариус М.Ш., сключен въз основа на нищожната поради липса на
форма по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД упълномощителна сделка, е бил в състояние на висяща
недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД като сключен от лице без представителна
власт. Висящата недействителност впоследствие се е трансформирала в окончателна
предвид отказа на ищците като мнимо представлявани лица да я потвърдят,
реализиран с предявяването на иска по настоящото дело. Следователно договорът
за ипотека, сключен от В.Д. в качеството на мним пълномощник на В.Д., С.И. и Е.И.,
ще бъде прогласен за недействителен по отношение на ищците на основание чл. 42,
ал. 2 ЗЗД.
За пълнота следва да се посочи, че
предвид наведеното от ищците твърдение за нищожност на договора за ипотека
поради това, че пълномощното не е имало характер на изрично за конкретната
сделка, следва да се отбележи, че съгласно т. 1 на Тълкувателно № 5/2014 от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014
г. на ОСГТК на ВКС за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за
валидно разпореждане (каквото действие представлява сключването на договор за
учредяване на ипотека) с имущество на упълномощителя,
необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена воля за овластяване
на пълномощника да извършва разпореждане от името а упълномощителя.
Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по
вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи –определено
имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши
разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника
представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това
воля на упълномощителя в пълномощното. Само когато
правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото
съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях – така Определение
№ 117 от 01.02.2017 г. по гр. д. № 3570/2016 г., г.
к., ІV г. о. на ВКС. Следователно непосочването в пълномощното на конкретните
условия на договора и липсата на индивидуализация на недвижимия имот сами по
себе си не биха могли да влекат нищожност на упълномощителната
сделка за сключване на договорна ипотека.
По
иска с правно основание чл. 108 ЗС:
Според чл. 108 ЗС, собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това. За основателността на предявения иск се изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1./ ищецът да е собственик на
имота; 2./ имотът да се владее или държи от ответника, без той да има правно
основание за това. Доказателствената тежест за установяване
на първите две условия лежи върху ищеца, а ответникът следва да докаже
положителния факт на съществуване на основание да владее имота.
Ищците твърдят да са собственици на
8000/ 20 000 ид.ч. от процесния
имот на няколко различни правни основания, както следва: 1./ 1/9 ид.ч. от 8000/20 000 ид.ч.,
придобити от ищците в режим на съпружеска имуществена общност с оглед договор
за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане от 08.09.1999 г., сключен между
Д. И. и С.И.; 2./ 4/9 ид.ч. от 8/20 000 ид.ч., придобити от С.И. по наследство от нейния баща Е.И.
и нейната майка Д. И.; 3./ 4/9 ид.ч. от 8000/20 000 ид.ч., придобити от ищцата като наследник по завещание на
сестра си Е.И..
Във връзка с горното следва да се
посочи, че когато ищецът по иск с правно основание чл. 108 ЗС се позовава на
производно придобивно основание, каквото е договорът
за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, той следва да докаже правото
си на собственост с нотариалния акт за извършената транслативна
сделка. Ищецът няма необходимост да доказва, че праводателят
му е бил собственик на спорния имот, тъй като тази проверка се извършва от
нотариуса при изповядване на сделката, като следва да се представят надлежни
документи, с които праводателят се легитимира като
собственик. От друга страна, ако ищецът обосновава активната си легитимация по ревандикационния иск с наследяване на правото на
собственост, той трябва да установи качеството си наследник и обстоятелството,
че неговият наследодател е бил собственик на съответния имот.
По делото бе установено, че процесният имот е бил придобит от „Банка Н.К.И.“ АД с
нотариален акт за продажба от 29.12.1927 г. Същият бил отчужден по през 1949 г. по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост /обн., ДВ, бр. 87 от 1948 г./ и впоследствие
реституиран съгласно Закона за възстановяване
собствеността върху одържавени недвижими имоти /обн., ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г./ на
наследниците на акционерите в дружеството.
Съгласно трайната практика на
касационната инстанция по чл. 290 ГПК /Решение 181/14.09.2011 г. по гр. д. №
261/2010 г., І г. о. на ВКС/ принципът в реституционните закони, приети в
периода 1990-1997 г., сред които е и ЗВСОНИ,
е, че се възстановява собствеността върху имотите, които са отчуждени след 09.09.1944 г., когато е извършена смяна на политическата
система в страната, последвано от изземване на частната собственост от
държавата. С чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ се
възстановява собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС, които
са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни
фирми или на еднолични дружества по чл. 61 ТЗ и съществуват реално до
размерите, в които са отчуждени. Реституционното право настъпва по силата на
закона. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ, когато юридическите лица, чиито имоти са
били отчуждени, не съществуват при влизането на този закон в сила, каквото е
Банка „Н.К.И.“ АД, правото на собственост се възстановява в полза на съдружниците или на членовете им, съответно на физическите
лица, които са били членове или съдружници към
момента на прекратяването им, съобразно правата на всеки от тях или на техните
наследници по закон.
По делото
бе изяснено, че собствеността върху процесния
поземлен имот и построената в него сграда е установена съгласно Решение на СГС
– IIБ ГО от 15.02.1995 г. по гр.д. №
2385/1994 г. по ревандикационен иск в полза на Е.Е.И., Д. Г. И., Е.Е. И., ищцата С.Е.И.,
С.Г. П.и Н. Г.И., като дружеството „Б.С.“ ЕООД e осъдено
да освободи имота и да предаде владението върху същия на посочените лица. В диспозитива на решението обаче не е посочен обемът от права,
който притежава всеки един от съсобствениците.
Предвид
обстоятелството, че Д. И., Е.И. и С.И. се явяват наследници по закон на Е.И.,
починал през 1975 г., а същият съгласно приложените по делото писмени
доказателства е бил акционер в прекратеното дружество – „Б.Н.К. И.“ АД, трябва
да бъде изследвано каква част от акциите на дружеството той е притежавал към
момента на одържавяването на процесния недвижим имот.
По този начин ще се установят и какви са ид.ч. от
собствеността, които се следват общо на неговите наследници по закон. След като
съгласно
Списъка на присъстващите
на годишно
общо събрание от 30.06.1939 г. акционери същият е притежавал 8000 от
18 245 акции от капитала на банката, а, както бе установено по делото,
впоследствие капиталът е бил увеличен на 20 000 000
лв., разпределен в 20 000 акции с номинална стойност от 1000 лв. всяка,
може да се заключи, че притежаваните от него права върху процесния
имот са се равнявали на 8000/20 000 ид.ч. По делото
няма данни за осъществяването на последващи
прехвърляния на акции по законоустановения ред в чл.
179 или чл. 180 от Търговския закон, утвърден с Указ № 93 от 18.05.1897 г.,
отменен с чл. 1 от Указ № 490 за отменяване на Търговския закон и на Закона за
дружества с ограничена отговорност – Изв., бр. 78/28.09.1951 г. Не се
установява и да е било извършвано намаляване на основния капитал на
акционерното дружество с решение на общото събрание по чл. 186, т. 5 ТЗ /отм./.
Следователно съдът приема, че при
съвкупния анализ на доказателствения материал по
делото се установява, че при възстановяването на собствеността на праводателя на ищцата – нейният бащаЕ.И.,
биха се следвали 8000/20 000 ид.ч. от процесния имот.
С оглед
възражението на ответниците, че документите по делото
относно притежаваните от акционерите права касаят момент, значително по-ранен
от този на одържавяване на имота през 1949 г., респ. на прекратяването на
акционерното дружество през 1953 г., следва да бъде съобразена практиката
на касационната инстанция, съгласно която по иск за собственост, основан на
реституция по чл. 3, ал. 2 ЗВСОНИ, наследниците на член/съдружник в дружество
следва да докажат принадлежността на правото на собственост върху имота,
предмет на иска преди одържавяването и обема от права, които техният наследодател
е притежавал като член или съдружник в това юридическо лице към момента на
отчуждаването. Поради изминалия значителен период от време от отчуждаването
на имота до влизане в сила на ЗВСОНИ обаче част от документите, съставени към
момента на одържавяването, е възможно да са били унищожени или изгубени и
претендиращите правото на собственост лица, въпреки положените от тях усилия,
да не успеят да докажат правата на своите наследодатели към релевантния момент
– прекратяване на съответното юридическо лице. В тази хипотеза, ако по
делото е установено по несъмнен начин, че наследодателят е притежавал
качеството „член“ или „съдружник“ в юридическото лице, от което имотът е
бил отнет, какъвто не се спори, че е бил Е. Н. И., право на собственост на
наследниците, което възниква по силата на ЗВСОНИ с влизането му в сила, не
може да бъде отречено. Съдът следва да определи правата въз основа на
съхранените в държавен архив документи като в този случай доказването може да
бъде и косвено, а ако и това е невъзможно, обемът на правата следва да се
определи въз основа на общите правила на гражданското и търговско право – така
Решение № 73 от 13.07.2022 г. по гр. д. № 3136/2021 г., г.
к., І г. о. на ВКС.
Наследодателят
Е. Н. И., починал на 17.09.1975 г., е оставил трима наследници по закон –
съпругата си Д. И. и двете си дъщери – Е.И. и ищцата С.И.. Съгласно чл. 5, ал.
1 във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗН тримата наследници са
наследили равна част от наследството, следователно всеки един от тях е получил
по 1/3 от 8000/20 000 ид.ч. от процесния
недвижим имот.
По-нататък,
с нотариален акт от 08.09.1999 г. Д. И. е прехвърлила на дъщеря си С.И. срещу
задължението за издръжка и гледане 1/9 от собствената си 1/3 от 8000/20 000 ид.ч. от процесния недвижим имот.
Ответникът „Т.Т.Б.” АД оспорва действителността на този договор като
сключен без представителна власт и основание. Съдът намира възражението за
недействителност на договора поради липса на представителна власт за недопустимо.
Сключените от пълномощник без представителна власт договори, както бе по-горе
изяснено, се намират в състояние на висяща недействителност до момента на потвърждаването
им от мнимо представлявания или неговите наследници. На този вид
недействителност може да се позовават само последните като лица, в чийто
интерес е установен този институт – в този смисъл са разясненията на горецитираното Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014
г. на ОСГТК на ВКС. В случая ответното дружество не се явява страна по
сключения договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и
гледане, респективно няма правен интерес и не притежава процесуална легитимация
да наведе такова възражение. Последното не следва да бъде разглеждано по
същество. На нищожност на сделка поради липса на основание, от друга страна,
може да се позове всеки заинтересуван без ограничение във времето поради
невъзможността да настъпи правния ефект на сделката. Релевираното
от „Т.Т.Б.” АД възражение в този смисъл се явява
допустимо, но неоснователно, тъй като по делото не бяха ангажирани съответни доказателства
в тази посока.
С.И. и В.Д.,
сключили граждански брак на 08.09.1968 г., са били
съпрузи към датата на сключването да договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане /08.09.1999 г./. Съгласно чл. 19, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Семейния кодекс от 1985 г., действащ към
момента на придобиването, вещите, придобити от съпрузите през време на
брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи
независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се
предполага до доказване на противното. По идентичен начин, що се отнася до
придобиването на вещи и вещни права, са уредени имуществените отношения между
съпрузите, за които е приложим законовият режим на имуществена общност, и в
новия Семеен кодекс /обн. ДВ. бр. 47 от 23.06.2009 г.
– чл. 21, ал. 1 във вр с ал. 3 СК. Съгласно § 4, ал.
1 правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се
прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове, какъвто
е този на ищците. Следователно последните са придобили от Д. И. посредством прехвърлителната сделка 1/9 от 8000/20 000 ид.ч. от процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност.
Както бе
по-горе посочено, майката на ищцата – Д. И., е починала на 16.06.2002 г., като
е оставила за наследници по закон двете си дъщери. По правилото на чл. 5, ал. 1 ЗН С.И. и Е.И. са наследили по ½ от останалите след сключването на
договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане 2/9 от 8000/20 000 ид.ч. от процесния имот или по 1/9
от 8000/20 000 ид.ч. всяка.
При
съобразяване на изложеното съдът намира, че Е.И., сестра на ищцата, е придобила
по наследяване от своите родители общо 4/9 от 8000/20 000 ид.ч.
от процесния имот. Както бе по-горе изяснено,
посредством договор за дарение на недвижим имот от 23.08.2002 г. Е.И. се е
разпоредила в полза на сина си Е.И. с 1/6 от собствените си 4/9 от 8000/20 000 ид.ч. от имота, като е запазила за себе си пожизнено право
на ползване. Предвид, че договорът за дарение е обявен за нищожен с влязло в
сила решение на САС по гр.д. № 2224/2004 г., същият не е породил правно действие
и съответно няма вещнотранслативен ефект.
С оглед
горното и предвид обстоятелството, че със саморъчно завещание от 22.10.2002 г. Е.И.
е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на С.И., съдът намира, че последната
е наследила 4/9 от 8000/20 000 ид.ч. от процесния имот от своята сестра. При това положение се
установява, че ищцата е придобила самостоятелно по наследяване по
закон и завещание от Е. Н. И., Д. И. и Е.И. 8/9 от 8000/20 000 ид.ч. от собствеността върху процесния
имот и заедно със съпруга си В.Д. в режим на съпружеска
имуществена общност 1/9 от 8000/20 0000 ид.ч. по
силата на договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, сключен с Д.
И..
Ответниците по ревандикационния иск противопоставят на ищците права,
произтичащи от договора за учредяване на договорната ипотека. След като, както бе по-горе
изяснено, договорът за ипотека, сключен от В.Д. като мним пълномощник на В.Д., С.И.
и Е.И., е недействителен по отношение на ищците на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД,
този договор не е произвел каквито и да са правни последици, поради което
третото лице, насрещна страна по него, а именно ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД /правоприемник на „Пощенска банка” АД/ не би могло да придобие никакви
облигационни и вещни права по силата на този договор – в този смисъл са
мотивите към т. 2 на Тълкувателно решение № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно всички последващи действия, обусловени
от недействителния договор за ипотека, са непротивопоставими
на ищците и негодни да прехвърлят вещни права на лицата, в чиято полза са
извършени. При това положение не е било налице каквото и да било правно
основание за изнасяне на собствения на ищците недвижим имот на публична продан
в рамките на образуваното изпълнително производство по молба на взискателя „Т.Т.Б.” ЕООД, на
когото е било прехвърлено с договор за цесия от 08.08.2006
г. вземането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД към „Н.К.И.“ ЕООД.
Според разясненията, дадени в
мотивите на т. 14 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д.№
2/2013 г. на ОСГТК, за разлика от публичната продан на движими вещи, която е оригинерно придобивно основание,
публичната продан на недвижим имот е деривативен
(производен) способ за придобиване правото на собственост /чл. 496 ГПК/.
Купувачът придобива правото на собственост след влизане в сила на
постановлението за възлагане, ако
длъжникът е бил собственик. Ако последният е нямал права, то и купувачът по
публичната продан няма да има права върху имота, дори и действията на съдебния
изпълнител да не са били обжалвани и да са влезли в сила, какъвто е настоящият
случай. Купувачът по проданта не става собственик на имота, ако самият длъжник
не е бил такъв.
Както бе по-горе посочено, постановлението
за възлагане на процесния недвижим имот от 03.05.2007
г. в полза на дружеството „Т.Т.“ ЕООД е влязло в
законна сила на 12.05.2007 г. Постановлението за възлагане на имот при публична
продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила,
която се разпростира по отношение на всички. Трето лице, включително истинският
собственик, не може да заявява никакви права срещу купувача от публичната
продан. То нито може да обжалва действията на съдебния изпълнител, нито да
предяви владелчески иск. Единствената защита, която
законът предоставя на трето лице, е иск за собственост /в този смисъл е Решение
№ 794 от 22.12.2010 г. по гр.д. № 674/2010 г., III г.о. на ВКС/, какъвто
предявяват за разглеждане ищците в настоящото производство срещу правоприемника
на взискателя – „Т.Т.Б.“ АД
и последващия приобретател
„Ф.С.И.“ ЕАД.
Съгласно т. 2 на Тълкувателно
решение от 11.03.2019 г. по тълкувателно дело № 4/2017 г. този, който е дал
своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при
която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество
на длъжник в изпълнителното производство. По делото бе установено обаче, че В.Д.
и С.И. не са били надлежно представлявани от третото за спора лице В.Д.,
респективно не са давали съгласието си за учредяване на ипотека върху
собствените си идеални части от процесния недвижим
имот за обезпечаване на задължението на дружеството „Н.К.И.” ЕООД към „Пощенска
банка” АД. След като договорът за ипотека е недействителен на основание чл. 42,
ал. 2 ЗЗД по отношение на ищците, то те не са имали качеството длъжник в
развилото се пред ЧСИ Н.К., рег. № 789 на КЧСИ, изпълнително производство. След
като длъжникът „Н.К.И.“ ЕООД не е бил собственик на процесния
недвижим имот, а ищците като собственици на ид.ч. от
него не са учредили ипотека върху тях за обезпечение на чуждия дълг, съдът
достига до извода, че посредством извършените в рамките на изпълнителното
производство действия взискателят „Т.Т.“ ЕООД не е придобил собствеността върху притежаваните от
В.Д. и С.И. ид.ч. от поземления имот и находящата се в него сграда. Предвид обстоятелството, че
договорът за продажба на търговско предприятие, сключен на 06.06.2007 г. между „Т.Т.“ ЕООД и
ответника „Т.Т.Б.“ АД, както и последващият
договор за продажба на ½ от идеалните части от недвижимия имот, сключен на
31.03.2009 г. между „Т.Т.Б.“ АД и „Ф.С.И.“ ЕАД, са деривативни придобивни основания,
то последните дружества също не са придобили право на собственост върху ид.ч., притежавани от ищците, по силата на правилото, че
никой не може да прехвърли права, които не притежава (nemo dat quod non habet).
Възражението на ответника „Т.Т.Б.“ АД, обективирано в молба от
22.01.2024 г., за придобиване на имота като добросъвестен владелец с изтичането
на кратката 5-годишна давност се явява преклудирано
като релевирано след изтичането на срока за отговор
на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК – в този смисъл е т. 4 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.
на ОСГТК. Същото е недопустимо и не следва да бъде разглеждано по същество.
С оглед всичко изложено, съдът
намира за установено по делото, че С.И.
е собственик на 8/9 от 8000/20 000 ид.ч. от процесния недвижим имот,
ведно с находящата се в същия сграда, а 1/9 от
8000/20 0000 ид.ч. от същите са съпружеска
имуществена общност на В.Д. и С.И..
При това положение на изследване от
съда подлежи обстоятелството дали ответниците „Т.Т.Б.“ АД и „Ф.С.И.“ ЕАД са във владение на процесния имот. За успешното провеждане на ревандикационен иск по чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да
докаже, че владението на спорната вещ е налице у ответника към деня на
предявяване на иска, в настоящия случай – 20.05.2009 г. Доказването на
пасивната легитимация по иска за ревандикация би
могло да се извърши с всички доказателствени
средства, чрез които да се установи, че вещта се е намирала във владение на ответника
към релевантния момент.
Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. В хода на производството са представени множество договори
за наем на обекти в процесния недвижим имот, сключени
от ответника „Т.Т.Б.“ АД в качеството му на
наемодател. Същите са в сила към деня на предявяване на исковата молба и не са
оспорени. В подкрепа на тези писмени доказателства са и събраните по делото
гласни доказателства чрез разпит на свидетелитеХ.и
К..
По
делото липсват данни за предаване на владението на ищеца след предявяване на
иска. Налице е индикация за предаване на владението върху ½ ид.ч. от процесния имот в полза
на друго лице, а именно на другия ответник – „Ф.С.И.“ ЕАД, тъй като, както бе
по-горе посочено, в договора за покупко-продажба на недвижим имот от 31.03.2009 г. е включена клауза в
този смисъл. Впоследствие, на 10.04.2009 г., т.е. преди подаването на исковата
молба, „Ф.С.И.“ ЕАД е учредило вещно право на ползване върху същите тези
½ ид.ч. в полза на праводателя
по първата сделка „Т.Т.Б.“ АД в срок до 10.04.2019 г.
Следва да се посочи в тази връзка, че, владеейки, ползвателят не упражнява
фактическа власт върху вещта, считайки, че тя е негова собственост. Владението
на ползвателя се изразява в упражняване на фактическа власт върху вещта,
насочена изцяло към осъществяване на нейното използване.
С
оглед изложеното, съдът намира, че към релевантния момент – този на
предявяването на исковата молба, ответникът „Т.Т.Б.“
АД упражнява фактическа власт върху целия процесен
имот, като владее ½ ид.ч. от него въз основа
на прехвърлителна сделка, сключена с дружеството „Т.Т.“ ЕООД, а другите ½ ид.ч.
ползва на основание учреденото в негова полза ограничено вещно право. При това
положение ревандикационният иск ще бъде уважен с
оглед притежаваните от ищците ид.ч. от процесния имот и построената в него сграда и дружеството ще
бъде осъдено да предаде владението върху същите на ищците при съобразяване на
правата им – изключителна собственост на С.И. и съпружеска имуществена общност
на В.Д. и С.И.. Тъй като по делото не се установява вторият ответник по иска с
правно основание чл. 108 ЗС да владее имота, искът спрямо него ще бъде уважен в
установителната част и отхвърлен в осъдителната.
По
разноските:
Страните претендрат
разноски по делото. Ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД прави възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на адвокатското възнаграждение на ищците.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на В.Д. и С.И. се следват направените по делото
разноски. В.Д. и С.И. представят списък по чл. 80 ГПК. Претендират сума в общ
размер от 18 323.60 лв., от които 7093.60 лв. – държавна такса,
10 600 лв. – адвокатски хонорар за двамата ищци, 630 лв. – депозити за
вещи лица. Ангажират надлежни писмени доказателства за извършването на тези
разноски. Предвид правната и фактическа сложност на спора и осъществената
правна защита чрез явяване на процесуалните представители на ищците в множество
проведени открити съдебни заседания, събиране както на писмени, така и на
гласни доказателства, подаване на писмени становища по хода на делото и
представените от другите страни доказателства, съдът намира претендирания
адвокатски хонорар за справедлив и обоснован. Поради това възражението по чл.
78, ал. 5 ГПК на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД следва да бъде оставено без уважение. На
ищците ще бъдат присъдени 18 323.60 лв. за разноски в настоящото
производство.
Предвид обстоятелството, че искът по
чл. 108 ЗС, предявен срещу дружеството „Ф.С.И.“ ЕАД, е отхвърлен
в осъдителната си част, съдът намира, че направените в производството от този
ответник разноски му се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Макар
дружеството да оспорва правото на собственост на ищците върху сочените от тях ид.ч. от процесния недвижим имот,
съгласно непротиворечивата практика на касационната инстанция, обективирана в Определение
№ 31 от 07.02.2018 г. по ч. гр. д. № 5128/2017 г., г.
к., І г. о. на ВКС и Определение № 2120 от 29.04.2024 г. по ч. гр. д. №
1206/2024 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, при уважаване
на установителния елемент от претенция по чл. 108 ЗС
и отхвърляне на осъдителния, искът се счита отхвърлен изцяло. Прието е, че искът по чл. 108 ЗС не съдържа два
отделни иска и, когато искането за установяване принадлежността на правото на
собственост върху вещта в патримониума на ищеца е
уважено, а искането за предаване на владението й е отхвърлено, в този случай искът
по чл. 108 ЗС не е уважен частично. Частичното му уважаване ще е налице само
когато с него е постановен диспозитив за предаване на
владението на съответна част от имота/вещта. С уважаването на първото искане
всъщност се установява наличието на една от предпоставките за уважаване на иска
по чл. 108 ЗС. Когато не е уважено
искане за предаване на каквато и да било част от имота, т. е. искът е отхвърлен
изцяло, право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК има ответната страна.
Поради изложеното ищецът ще бъде осъден да заплати сторените от „Ф.С.И.“
ЕАД разноски в производството. Дружеството претендира разноски в общ размер на
9 8000 лв. – адвокатско възнаграждение, част от договорен хонорар в размер на
20 000 лв. по договор за правна помощ и съдействие № 0067357/15.11.2010 г.
В договора е записано, че сума в размер на 2000 лв. е платена изцяло, като
ответникът представя и две разписки – от 05.05.2011
г. – за заплащането на 5000 лв. и от 21.09.2011 г. – за заплащането на 2800
лв., и двете суми за адвокатско възнаграждение част от общото договорено такова
в размер на 9800 лв. за първата инстанция. Макар в договора да не е посочен
начинът на плащане – в брой или по банков път, съгласно константната практика
на касационната инстанция, когато в договора за правна помощ е отразено, че
сумата е платена, това означава, че възнаграждението е платено в брой,
доколкото не се твърди плащане по банков път /Определение №
312 от 23.05.2014 г. по ч.т.д. № 448/2014 г., ІІ т.о. на ВКС, Определение
№ 461 от 05.12.2017 г. по ч.гр.д. № 1960/2017 г., ІІІ г. о. на ВКС/. Следва да
се съобрази т. 1 на Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., в която е указано, че съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, ако страната е заплатила възнаграждението, като в
договора следва да е вписан начинът на плащане. Ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характер на разписка. При това положение съдът намира за доказано плащането от
страна на „Ф.С.И.“ ЕАД на сума в общ размер на 9 8000 лв. за разноски в
настоящото производство, която ще му бъде присъдена.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД като сключен без представителна
власт от страна на третото за спора лице В.А.Д., с ЕГН **********, договор
за учредяване на ипотека от 20.04.2005 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, и „Н.К.И.” ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, обективиран в
нотариален акт № 100, том I, рег. № 3032, дело № 90 от 2005 г. на нотариус М.Ш.,
с рег. № 042 на Нотариалната камара, с район на действие СРС, вписан в Агенция
по вписванията с вх. № 17658 от 20.04.2005 г., акт № 33, том XIV, по
отношение на С.Е.И., с ЕГН **********, с адрес ***, и В.К.Д., с ЕГН **********,
с адрес ***, до размера на 1/9 (една девета) от 8000/20 000 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1001.10, находящ се в гр. София, Община Столична, област София
(Столица), по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот в гр. София, район „Триадица“, ул. „*******I“ № 99, местност
IV-67, с площ от 388 кв.м., с трайно ползване: за друг обществен обект –
комплекс, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план 38100015, кв.
255, парцел II, при съседи 68134.1001.11, 68134.1001.979, 68134.1001.971,
68134.1001.9, и от сграда с идентификатор 68134.1001.10.3, находяща се в гр. София, Община Столична, област София
(Столица), по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи сградата, от
03.01.2018 г., с адрес на поземления имот в гр. София, район „Триадица“, ул. „*******I“
№ 99, сградата разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.10, със
застроена площ от 388 кв.м., брой етажи – 4, брой самостоятелни обекти в
сградата – 8, с предназначение – друг вид обществена сграда, стар идентификатор
- 68134.1001.1, 68134.1001.2, номер по предходен план – няма, както и по
отношение на С.Е.И., с ЕГН **********, с адрес ***, до размера на 8/9
(осем девети) ид.ч. от 8000/20 000 ид.ч. от същите поземлен имот с идентификатор 68134.1001.10
и сграда с идентификатор 68134.1001.10.3.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В.К.Д.,
с ЕГН **********, с адрес ***, и С.Е.И., с ЕГН **********, с адрес ***, иск с
правно основание чл. 108 ЗС
срещу „Т.Т.Б.“
АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, и „Ф.С.И.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, че ищците
са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на основание договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 173, том I, рег. № 2043, дело № 181 от 08.09.1999 г. на нотариус Л.Л., рег. № 151, с район на действие СРС, сключен между Д. Г.
И., с ЕГН **********, и С.Е.И., на 1/9
(една девета) от 8000/20 000 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор 68134.1001.10,
находящ се в гр. София, Община Столична, област София
(Столица), по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот в гр. София, район „Триадица“, ул. „*******I“ № 99, местност
IV-67, с площ от 388 кв.м., с трайно ползване: за друг обществен обект –
комплекс, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план 38100015, кв.
255, парцел II, при съседи 68134.1001.11, 68134.1001.979, 68134.1001.971,
68134.1001.9, и от сграда с идентификатор 68134.1001.10.3, находяща се в гр. София, Община Столична, област София
(Столица), по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи сградата, от
03.01.2018 г., с адрес на поземления имот в гр. София, район „Триадица“, ул. „*******I“
№ 99, сградата разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.10, със
застроена площ от 388 кв.м., брой етажи – 4, брой самостоятелни обекти в
сградата – 8, с предназначение – друг вид обществена сграда, стар идентификатор
- 68134.1001.1, 68134.1001.2, номер по предходен план – няма, както и че
ищцата С.Е.И. е собственик като наследник по закон на Е. Н. И., починал на
17.09.1975 г., и на Д. Г. И., с ЕГН **********, починала на 16.06.2002 г., както
и като наследник по завещание от 22.10.2002 г. на Е.Е.
И., с ЕГН **********, починала на 27.04.2005 г., на 8/9 (осем девети) от
8000/20 000 ид.ч. от процесните
поземлен имот с идентификатор 68134.1001.10 и сграда с идентификатор
68134.1001.10.3, и ОСЪЖДА „Т.Т.Б.“ АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, да предаде на В.К.Д. и С.Е.И.
владението на притежаваните от ищците идеални части от гореописания
недвижим имот, като ОТХВЪРЛЯ предявения срещу „Ф.С.И.“ ЕАД ревандикационен иск в осъдителната му част за предаване на
владението върху процесните идеални части от
поземления имот и находящата се в него сграда,
подробно индивидуализирани по-горе.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, „Н.К.И.”
ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, и „Т.Т.Б.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
***, да заплатят на В.К.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, и С.Е.И., с ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 18 323.60 лв. –
разноски в производството.
ОСЪЖДА В.К.Д., с
ЕГН **********, с адрес ***, и С.Е.И., с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Ф.С.И.“ ЕАД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 9 800 лв. – разноски в
производството.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответниците – Е.Е.И., с ЕГН **********,
с адрес ***.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: