РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Пловдив, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300501433 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Протаргет лоджистик“ЕООД
против решение № 260159/17.02.2022г. по гр.д.№ 6584/2020г. на ПдРС, І гр.с., с което е
признато за незаконно и е отменено уволнението на въззиваемата И. М. М., извършено със
Заповед № 21/13.04.2020г., същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност
„*****“ и дружеството- жалбоподател е осъдено да й заплати сумата от 6600 лева-
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното
уволнение през периода от 13.03.2020г. до 13.10.202 г.; сумата от 47,83 лева- обезщетение за
неползван годишен отпуск за 2020г., ведно със законната лихви върху горепосочените суми,
считано от 10.06.2020г. до окончателното им изплащане. Във въззивната жалба се сочи, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че решението е
постановено при наличие на съществено процесуално нарушение и по- конкретно, че при
наличие на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 отГПК за спиране на производството по делото
поради престъпно обстоятелство, същото не е било спряно и това е довело до невъзможност
да бъде отчетено соченото обстоятелство. В тази връзка се твърди, че от въззиваемата
действително са допуснати нарушенията, с оглед на които е издадена Заповед за
дисциплинарно уволнение. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение и отхвърляне
на исковете по чл. 344 КТ. От въззиваемата И. М. М. е подаден отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е изцяло правилно и законосъобразно.
Оспорват се твърденията за допуснати нарушения от въззиваемата и съответно за наличие
на престъпно обстоятелство.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 6584/2020г. на ПдРС, І гр.с. е образувано по искова молба
от И. М. против „Протаргет лоджистик“ЕООД, с която са предявени обективно съединени
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ, а именно да
бъде признато за незаконно уволнението на ищцата- въззиваема в настоящето производство,
1
извършено със Заповед № 21/13.04.2020г., като същото се отмени, да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност „*****”, и работодателят да бъде осъден да й
заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на незаконното
уволнение, за периода от 13.04.2020г.- 13.10.2020г. в размер от 6600 лева, ведно с
обезщетение за забава в размер от 111,84 лева за периода 13.04.2020г.- 12.06.2020г., както и
да й заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020г. от 45,83 лева, ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното им изплащане. В исковата молба се твърди, че И. М. имала сключен трудов
договор с „Протаргет лоджистик“ЕООД, по силата на който работила на длъжността
„*****“. С горепосочената заповед била дисциплинарно уволнена, поради създаване на
разходни счетовони документи с невярно съдържание на дати 27.01.2020г. и на 25.03.2020г.,
с цел прикриване липсата на парични средства в касата на „Пауърмарк“ООД и причинена
финансова щета в особено големи размери. С исковата молба се отрича М. да е извършила
такива действия, а отделно от това се сочи, че ако и да са налице щети, то те са в ущърб на
дружество, с което тя не била в трудово правоотношение. В резултат от уволнението ищцата
останала без работа през периода 13.04.2020г.- 13.10.2020г., като претендира обезщетение в
размер от 6600 лева. Претендира се и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
2020г. от 1 ден в размер от 45,83 лева.
В подадения от „Протаргет лоджистик“ЕООД отговор на исковата молба се сочи, че
И. М. първоначално имала подписан трудов договор с „ Пауърмарк“ООД на длъжността
„*****“, като този договор бил прекратен по взаимно съгласие. Трудовият договор с
ответника бил сключен по молба на ищцата с цел получаване на по-високи доходи, с оглед
кандидатстване за кредит. Като служител на „Пауърмарк“ООД тя работила с компютърната
система на дружеството със специална парола ***** за достъп за ежедневно отчитане и
приемане на парични средства от дневните отчети, от търговците и шофьорите, като същата
въвеждала записи в системата. На 03.01.2020г. между „Пауърмарк“ООД, като възложител, и
„Протаргет лоджистик“ЕООД, като изпълнител, бил сключен договор за аутсорсинг,
съгласно който изпълнителят се задължил да обслужва възложителя, като извършва
сортиране, класиране и обработка на парични счетоводни документи. На М. също било
възложено изпълнение по този договор, което тя продължила да извършва на същото
работно място, тъй като офисът и на двете дружества се помещавал в една стая. През месец
април 2020г. в касата на „Пауърмарк“ООД били открити липси в размер от 35828 лева, като
при извършена проверка било установено, че на 27.01.2020г. и 25.03.2020г. ищцата била
съставила два броя първични документи, с които в компютърната система били отчетени
несъществуващи разходи на дружеството. Освен това на 27.01.2020г. тя била съставила
разписка, съгласно която на „ДИД – Комерс – Д. и Сие“СД била изплатена сумата от 29429
лева в брой за доставка на консумативи, като записът бил създаден с нейното потребителско
име с нейната парола. На 27.01.2020г., в 15,19 часа записът бил анулиран от управителя на
офиса И.Ш., с неговата парола, но в 15,20 часа същият запис е бил въведен наново със
същата парола. След извършено разследване и снети обяснения от ищцата и управителя на
офиса, било установено, че достъп до компютърната система на „Пауърмарк“ООД са имали
те двамата, като М. знаела паролата на И.Ш.. На 27.01.2020г., между 13 часа и 16 часа, както
и до обяд на 25.03.2020г. той отсъствал от офиса, като това обстоятелство било потвърдено
от множество свидетели „ДИД – Комерс – Д. и Сие“СД не било доставило консумативи на
„Пауълмарк“ООД и било фактурирало доставка на посочената стойност от 35828 лева. В
края на 2019г. ищцата имала финансов проблем и била прибегнала до високолихвени
микрокредити, като при това станала кредитен дистрибутор и посредник на „Ти Би Ай
Кредит“. Горните обстоятелства били предмет на наказателно производство, с оглед на
което било поискано спиране на производството по първоинстанционното дело.
Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че между тях е била
налице трудово правоотношение, по което въвзиваемата е работила на длъжността „*****“.
Преди това тя е работила по трудов договор с „Пауър марк“ООД. В Заповед №
21/13.04.2020г. фактическите обстоятелства по нарушението, с оглед на което й е наложено
наказанието „Дисциплинарно уволнение“ са описани по следния начин „Създаване на
2
първични документи с невярно съдържание на 27 януари 2020г. на стойност 29429 лева и на
25 март 2020г. на стойност 6399 лева, с цел прикриване на липса на парични средства от
касата на Дружеството Пауърмарк ООД. В мотивите на заповедта е записано също така
„Причинена финансова щета в особено големи размери“. Като основание за наложеното
дисциплинарно уволнение е посочена разпоредбата на чл.190, ал.4 от КТ / явно, че се има
предвид чл.190, ал.1, т.4 от КТ/. Съгласно чл.190, ал.1, т.4 от КТ, дисциплинарно уволнение
може да бъде наложено за злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване
на поверителни за него сведения. Следва да се приеме, че наказанието на въззиваемата е
наложено в първата хипотеза на посочената разпоредба- злоупотреба с доверието на
работодателя.
На 03.01.2020г. между „Пауърмарк“ООД, в качеството му на възложител, и
„Протаргет лоджистик“ЕООД, в качеството му на изпълнител, е сключен договор за
аутсорсинг, имащ за предмет описаните в Приложение № 1 към същия дейности, а именно:
сортиране, класиране и обработка на първични счетоводни документи; контрол на
съответствията на първичните счетоводни документи с националното счетоводно и данъчно
законодателство; изготвяне на необходимите фактури, стокови разходи, вътрешни и
вторични счетоводни документи във връзка с дейността на възложителя; осчетоводяване и
отразяване на стопански операции в офис **** в операционната система, съгласно
разпоредбите на счетоводното законодателство; изготвяне на справки и предоставяне на
информация за нуждите на възложителя; счетоводно отчитане на подотчетните лица на
възложителя; ежедневно отчитане и приемане на паричните средства от дневните отчети на
търговците и шофьорите на възложителя в офис ****. Със заповед № 001/03.01.2020г. на
управителя на „Протаргет лоджистик“ЕООД на въззиваемата е възложено да изпълнява
функциите на лице, изпълняващо дейностите по договора за аутсорсинг.
Както се сочи в мотивите към Решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1734/2009 г., IV г. о., ГК, „Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице,
когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени
действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче
е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се
от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие;
когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали
действията са извършени умишлено“. В същия смисъл са Решение № 232 от 2.V.1995 г. по
гр. д. № 1209/94 г., IIIг. о., Решение № 129 от 25.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4280/2018 г.,
III г. о., Решение № 56 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4607/2013 г., IV г. о., ГК и др.,
като в посочените решения се приема, че нарушението на трудовата дисциплина следва да
се извършено виновно. В мотивите към Решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1734/2009 г., IV г. о., се приема, че злоупотреба с доверието на работодателя е налице и
когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица. В конкретния случай,
съобразно с описаните в заповедта за уволнение фактическите обстоятелства и мотиви,
следва да се приеме, че злоупотребата с доверие следва да се изразява в злепоставяне на
работодателя пред възложителя по договора за аутсорсинг чрез причиняване на щета на
последния в особено големи размери- липса на парични средства в касата на дружеството, и
опит същото да бъде прикрита чрез съставяне на два неистински първични счетоводни
документа от дати 27.01.2020г. и 25.03.2020г..
В отговора на исковата молба се сочи, че на 27.01.2020г. въззиваемата съставила и
отчела разписка от дата 27.01.2019г. за изплатени на „ДИД- Комерс- Д. и Сие“СД 29429 лева
за доставени консумативи. На 25.03.2020г. била съставена и отчетена разписка от
17.01.2019г. за изплатени на същото дружество 6399 лева за доставка на консумативи.
Съгласно с изискването на чл.193, ал.1 от КТ, на 13.04.2020г. от въззиваемата са поискани и
приети писмени обяснения, в които тя най- общо сочи, че не е й е известно, защо липсват
пари от касата и как са въведени разходи за същите в програмата. По първоинстанционното
дело са разпитани свидетелите И. Ш. и Е. А.. Свидетелят Ш. сочи, че към 2020г. работел на
длъжност „*****“ в „Пауърмарк“ООД в офиса на дружеството в гр.****. Работели в една
3
стая с въззиваемата. И двамата имали достъп до касата на „Пауърмарк“ООД, в която
обикновено имало между 2000 лева и 8000 лева, както и до счетоводната програма. До края
на 2019г. И. М. работела по трудов договор с „Пауърмарк“ООД, след което се прехвърлила
на работа в „Протаргет лоджистик“ЕООД, но продължила да работи в същото стая и
изпълнявала същите функции спрямо предишния си работодател- изготвяне на финансови
отчети, разплащания, разходи в програмата, подготовка на заявките, товарителници,
стокови разписки и др. Тя имала достъп до компютъра му. За влизане в операционната
система не се изисквала парола. Когато свидетелят идвал сутрин на работа пускал
компютъра, правел справки, след което излизал от офиса, а компютърът оставал включен.
Свидетелят А. сочи, че обслужва счетоводно и двете дружества по договора за
аутсорсинг. През месец април 2020г. започнали проверка на счетоводствата за годишно
приключване. В счетоводната програма открили първо една сума по разписка, която се
оказала нереална. Впоследствие открили и друга разписка за 6000 лева от месец март. При
проведен разговор с въззиваемата същата заявила на свидетеля, че не знае нищо за записите
и разписките, но при една от другите срещи се съгласила да си разделят сумата с И. Ш..
По първоинстанционното дело е прието заключение по СТЕ, изготвено от вещо лице
инж.С. М.. От заключението се установява, че компютрите в офиса на „Пауърмарк“ООД са
свързани в мрежа / това е уточнено от вещото лице при приемане на заключението му/ и
достъп до информационната система на дружеството имат потребителите, които знаят име и
парола за достъп. Установява се също така, че квитанция/разписка № 00001/27.01.2019г. е
създадена от потребител ***** на 27.01.2020г., в 14,43 часа. На същата дата, в 15,19 часа тя
е анулирана от потребител *****. В 15,20 часа на 27.01.2020г. със същото потребителско
име ***** е създадена квитанция/разписка № 00002/27.01.2019г.. С това потребителско име
е създадена и квитанция/разписка № 2698/17.01.2019г.. Квитанция/разписка №
00001/27.01.2019г. е съставена за доставени от „ДИД- Комерс- Д. и Сие“СД услуги в полза
на „Пауърмарк“ООД на 27.01.2019г. на стойност 29429 лева, платими на същата дата в
брой. Със същото съдържание е и създадената след анулиране на първото записване
квитанция/ разписка № 00002/27.01.2019г.. Квитанция/разписка № 2698/17.01.2019г. е за
сумата от 6399 лева, платима на „ДИД- Комерс- Д. и Сие“СД в брой.
Съгласно чл.4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи
като негов извършител. В квитанции/разписки №№ 00002/27.01.2019г. и 2698/17.01.2019г.
срещу „Създаден от: “е записано *****. Показанията на свидетеля И. Ш. не опровергават
пряко и категорично авторството на тези записвания, като категорично не съставляват
доказателство за създаване на тези документи от въззиваемата. Свидетелят е лично
заинтересован от това да се установи друго авторство, различно от това, което удостоверява
потребителското име. Той обаче не е констатирал своевременно и съответно не е уведомил
управителя на „Пауърмарк“ООД за това, че в информационната система на дружеството са
налице записвания с неговото потребителско име, които не са извършени от него. Той не
свидетелства за това, че е уличил въззиваемата в използване на неговото потребителско име,
а само предполага, че това е било възможно. Въз основа на предположенията на свидетел не
могат да се правят никакви категорични изводи относно това кой е създал горепосочените
квитанции/разписки. Несъмнено е единствено авторството на първата квитанция/разписка,
но тя е анулирана.
На л.109 по първоинстанционното дело е налице извлечение от дневника за
4
продажбите на „ДИД- Комерс- Д. и Сие“СД за периода от м.януари 2019г. до м.март 2020г..
От същото е видно, че на 27.01.2019г. не са извършвани никакви доставки в полза на
„Пауърмарк“ООД , а и през целия горепосочен период не са налице доставки на стойност
29429 лева и/или 6399 лева. Относно доставките от „ДИД- Комерс- Д. и Сие“СД е налице и
заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице Л. К., но то не обхваща месец януари 2019г..
Всъщност от заключението е видно, че всички доставки през периода от м.януари до м.март
2020г. вкл. са на стойност не повече от 584,50 лева, платени са в брой и за плащанията са
издадени РКО. По никоя от трите горепосочени квитанции/разписки не е издаден РКО.
Създадените в информационната система документи- сами по себе си- не удостоверяват
разходването на пари в брой от касата на „Пауърмарк“ООД, поради което същите не са в
състояние да прикрият евентуална липса на парични средства. В тази връзка следва да бъде
отбелязано едно особено съществено обстоятелство, а именно, че по делото не са налице
никакви доказателства за констатиране на липса в касата на „Пауърмарк“ООД и за
настъпване на посочената в заповедта за уволнение щета „в особено големи размери“.
Всъщност, в заповедта дори не е посочен размерът на щетата, като може само да се
предполага, че той е сбор от сумите по двете квитанции/разписки. Нито един от двамата
свидетели не сочи управителят на „Пауърмарк“ООД да е възложил извършването на
проверка на касовата наличност, на постъпленията в касата през определен период и на
реално извършените плащания в брой, за да се види, дали наличността действително не
съответства на разликата между постъпленията и плащанията. Липсва и какъвто и да било
писмено доказателство, което да обективира извършването на такава проверка. Нещо
повече- липсват и твърдения в отговора на исковата молба относно начина, по който
управителят на двете дружества се е уверил, че в касата на „Пауърмарк“ООД е налице
липса, кято да обосновава нанасянето на щета в особено големи размери и то именно от И.
М.. При това положение остава недоказан не само факта на съставянето от въззиваемата на
първични счетоводни документи с невярно съдържание, но и нанасянето на каквато и да
било вреда на възложителя по договора за аутсорсинг. Ето защо и доколкото във въззивната
жалба не са изложени доводи против присъдените от ПдРС обезщетения, обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено изцяло, като в полза на въззиваемата бъдат
присъдени направените от нея съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 710
лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 260159/17.02.2022г. по гр.д.№ 6584/2020г. на ПдРС, І гр.с., с
което е признато за незаконно и е отменено уволнението на въззиваемата И. М. М.,
извършено със Заповед № 21/13.04.2020г. на управителя на „Протаргет лоджистик“ЕООД,
същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „*****“ и дружеството-
жалбоподател е осъдено да й заплати сумата от 6600 лева- обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ
за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение през периода от 13.03.2020г. до
13.10.2020г.; сумата от 47,83 лева- обезщетение за неползван годишен отпуск за 2020г.,
ведно със законната лихви върху горепосочените суми, считано от 10.06.2020г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Протаргет лоджистик“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр.***** да заплати на И. М. М. от гр.*****, ЕГН: ********** сумата от 710
лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в частта досежно исковете по чл.344, ал.,1, т.т. 1, 2
и 3 от КТ пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6