Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 262 09.07.2021 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На десети юни Година две хиляди двадесет
и първа
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 697 по описа за 2019 година.
Производството по делото е
образувано по повод искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен
път" № 260, представлявано от Димитър Шумаров и Петя Д. - изпълнителни
директори, чрез пълномощник адвокатско дружество „Манчев и Рътков“,
представлявано от адв. Делян Манчев, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хан
Аспарух“ № 54, ет. 4, офис 9 против Е.Д.М., ЕГН ********** и А.Р.С., ЕГН **********,***
за приемане на установено съществуването вземане от ответниците по извлечение
от счетоводните книги на „Юробанк България" АД към 27.09.2017г. и
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7398/2017г.
по описа на Районен съд-Бургас, ГК, 21-ви състав и съгласно Договор за кредит
за покупка на недвижим имот № ***/ 07.08.2008г., ведно с Приложение от
18.08.2008г., Допълнително споразумение от 13.03.2009г., Допълнително споразумение
от 23.10.2009г., Допълнително споразумение от 15.06.2010г., Допълнително
споразумение от 15.06.2011г., Допълнително споразумение от 25.07.2012г.,
Допълнително споразумение от 30.09.2013г. и Допълнително споразумение от
30.04.2014г., сключени между „Юробанк И Еф Джи България" АД, ЕИК *********
(сега „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) - кредитодател и Е.Д.М. и А.Р.С. –
кредитополучатели /солидарни длъжници, така, както е предявено за част от
общо дължимите по договора суми в размер на 63 444.56 швейцарски франка и
501,60 лева, от които: сумата от
63 000 швейцарски франка, представляващи част от цялата
дължима сума за главница за периода от 10.07.2014г. до 27.09.2017г.; сумата от 444,56 швейцарски франка,
представляващи част от цялата дължима сума за банкови такси за
периода от 28.09.2014г. до 27.09.2017г.; и сумата от 501,60 лева,
представляваща банкови такси за периода от 14.09.2017г. до
27.09.2017г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението - 02.10.2017г., до окончателното изплащане на вземането и
присъдените съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр.д. №
7398/2017г. по описа на Районен съд - Бургас,
както и направените в настоящото производство разноски. Според изложеното
в исковата молба, на 07.08.2008 г. между страните е сключен договор за кредит
за покупка на недвижим имот № ***/ 07.08.2008г., по силата на който банката
предоставя на кредитополучателите, които са солидарни длъжници, кредитен лимит
в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 49
140 евро по курс „купува" за швейцарски франк към евро на банката в деня
на усвояване на кредита, от които 24 185 евро за покупка на недвижим имот и 24
955 евро за други разплащания. Между страните е уговорен срок от 240 месеца за
погасяване на кредита, считано от датата на усвояването му, договорена е
годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове (БЛП) плюс договорна надбавка от 1 пункт, като
към момента на сключване на договора за кредит, БЛП за жилищни кредити в
швейцарски франкове е 5 % . При просрочие на дължимите погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва
в размер на сбора на лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от
10 пункта. Във връзка с кредита са договорени и такси и комисионни, свързани с
управлението му и в случай на предсрочно погасяване. Кредитополучателите се
задължават да направят застраховка на предоставения като обезпечение недвижим
имот, която следва да бъде прехвърлена в полза на банката и да бъде подновявана
от кредитополучателите всяка година, до окончателното издължаване на кредита,
като застрахователните рискове и застрахователят се съгласуват предварително с
банката. Предоставени са правомощия на банката да застрахова от името на
кредитополучателите и за тяхна сметка предоставения като обезпечение недвижим
имот, като всички извършени разходи във връзка със застраховката направени от
банката трябва да бъдат възстановени от тях. Постигната е още договорка, че при
непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на
което и да е задължение по договора за кредит от страна на кредитополучателите,
банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а при
неизпълнение на три последователни месечни погасителни вноски изцяло или
частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем,
считано от датата на падежа на последната вноска.
Банката счита, че датата на усвояване на кредита е
18.08.2008г., като към този момент приложимият курс „купува" за швейцарски
франк на „Юробанк И Еф Джи България" АД към евро е 1,648, а усвоеният от
кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове по договора е 81 005
швейцарски франка. В периода 2009 г. - 2014 г., към процесния договор страните
сключили седем допълнителни споразумения, с които са предоговаряни параметрите
по кредита. Договаряни са гратисни периоди, извършвани са преструктурирания на
задълженията, като просрочените задължения са преоформяни, включително едностранно
от банката, чрез натрупването им към редовна главница, а също така е променян
лихвения процент и падежа на дължимите вноски. Постигнати са договорки, след
изтичане на съответния гратисен период по всяко от споразуменията, кредитът да
се издължава на равни месечни вноски. Също така, както през периода на
облекчено погасяване, така и след изтичането му до окончателното погасяване на
дълга, всички дължими от кредитополучателите такси и комисионни, уговорени в
договора за кредит и/или допълнителните споразумения, остават непроменени и
продължават да се дължат.
С договор за цесия от 02.10.2008г., ищецът в
качеството си на кредитор прехвърля на
„Бългериън Ритейл Сървисиз" АД, ЕИК ********* вземания си по
Договора за кредит за покупка на недвижим имот № ***/ 07.08.2008г., ведно с
прилежащите му споразумения. На 25.02.2015 г., „Бългериън Ритейл Сървисиз"
АД прехвърля обратно на „Юробанк България" АД цедираните преди това от
банката вземания по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № ***/
07.08.2008г., ведно с прилежащите му споразумения. Ответниците – длъжници са
уведомени за обратно извършеното от „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД
прехвърляне на вземанията на „Юробанк България" АД с нотариални покани,
като следва: нотариална покана per. № 4515, акт № 26, том II от 14.08.2017г.,
връчена на Е.Д.М. на 04.09.2017г. по реда на чл. 45 от ГПК и нотариална покана
per. № 4688, акт № 56, том II от 18.08.2017г., връчена на А.Р.С. на
04.09.2017г. по реда на чл. 46, ал. 1 от ГПК чрез нотариус Сергей Янков с per.
№ 542 на Нотариалната камара. Според ищеца, с последващи нотариални покани - и
двете връчени на длъжниците на 04.09.2017г., същите са уведомени, че поради
неплащане на дължимите вноски по кредита, банката обявява кредита за изцяло и
предсрочно изискуем. С нотариалните покани кредиторът канел длъжниците, в
седемдневен срок от получаването им да погасят изцяло задълженията си към
банката и ги уведомява, че в противен случай банката ще предприеме действия и
ще упражни правата си по договора. Тъй като не постъпили никакви плащания и
длъжниците не осъществили контакт с банката, последната предприела действия за
образуване на заповедно производство срещу тях на основание чл. 417, т. 2 от ГПК. Твърди се в исковата молба, че към момента на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК, непогасените вноски по договора са били както следва: 39
непогасени вноски за главница, считано от 10.07.2014г. и 39 непогасени вноски
за лихва, считано от 10.07.2014г. Съгласно извлечение от счетоводните книги на
банката към 27.09.2017г., общото задължение на длъжниците възлиза на 110
912,16 швейцарски франка и 501,60 лева, от които: 87 002,89 швейцарски франка - главница за периода от
10.07.2014г. до 27.09.2017г.; 20 259,93 швейцарски франка - договорна
възнаградителна лихва за периода от 10.07.2014г. до 04.09.2017г.; 3 121,89
швейцарски франка - наказателна лихва
за просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от
10.07.2014г. до 27.09.2017г.; 527,45 швейцарски франка - банкови такси за
периода от 11.07.2014г. до 27.09.2017г. и 501,60 лева - банкови такси за
периода от 14.09.2017г. до 27.09.2017г. Според банката, поради изтичане на
предвидената в чл. 111 от ЗЗД тригодишна давност в заповедното производство, не
е претендирана сумата от 82,89 швейцарски франка, представляваща банкови такси
за периода от 11.07.2014г. до 27.09.2014г. С подадено заявление по реда на чл.
417 от ГПК, кредиторът поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за част от общо дължимите по
договора суми, които са предмет и на настоящото производство. По заявлението е образувано
ч.гр.д. 7398/2017г. по описа на Районен съд - Бургас и са издадени заповед за
изпълнение № 5156 от 13.11.2017г. и изпълнителен лист № 292 от 23.01.2018г. за
исканите суми, заедно със законна лихва от датата на подаване на заявлението:
02.10.2017г., до датата на изплащане на вземането и направените поделото
разноски, а именно: 2 151,15 лева - държавна такса и 2 595,57 лева - адвокатско възнаграждение. По отношение на
сумата от 444,56 швейцарски франка, претендирана като част от цялата дължима
сума за банкови такси за периода от 28.09.2014г. до 27.09.2017г. се сочи, че
същата представлява сбор от сумите 192.60 швейцарски франка - непогасените по давност дължими просрочени
такси и 251.96 швейцарски франка - непогасените по давност общо дължими
имуществени застраховки. За претендираната сума в размер на 501,60 лева се
твърди, че същата представлява направени от ищеца разноски за връчване на
нотариални покани по договора за кредит до ответниците, които разноски съгласно
чл. 78 от ЗЗД, във вр. чл. 309а от ТЗ, са в тежест на длъжниците. Ищецът счита,
че заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист са издадени
законосъобразно, на основание извлечение от счетоводните книги на „Юробанк
България" АД, с което се установява задължението. Заявява, че извлечението
е надлежно издадено от упълномощени лица, представители на банката и към него
са представени договорът за банков кредит с допълнителните споразумения,
договорите за извършена цесия и нотариалните покани. Въз основа на издадените
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № 811/2019г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с per. № 800 в регистъра на
Камарата на ЧСИ и район на действие ОС-Бургас. Поради подадено от длъжниците
възражение, с определение от 15.10.2019г. на Районен съд - Бургас по ч.гр.д №
7398/2017г., ищецът е уведомен, че следва да предяви иск за вземането си.
Ищецът твърди, че към момента на подаване на настоящата искова молба липсват
данни за плащания от страна на ответниците, в периода след подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Ответниците Е.Д.М. и А.Р.С. с депозирания отговор на
исковата молба, оспорват предявените искови претенции, като ги считат за
неоснователни, тъй като не е налице правно основание за предявените претенции,
като излагат подробни съображения в подкрепа на становището си. На първо място,
ответниците правят възражение за нищожност поради абсолютна
симулация по смисъла на чл. 26 ал.
2, предл. 5 от ЗЗД, на договора за цесия от 02.10.2008г. В тази връзка твърдят,
че ищецът е продължил да води счетоводно задълженията по договора за кредит,
включително да подава информация за същия, в качеството си на кредитор към
Централния кредитен регистър към Българска народна банка, а цесионерът не е
завеждал счетоводно прехвърлените му по същество бъдещи вземания, съобразно последващото
цесията падежиране. Подчертава се обстоятелството, че към датата на сключване
на договора за цесия, едно и също физическо лице е законен представител и
изпълнителен директор както на цедента, така и на цесионера. От друга страна,
погашенията по кредита са получавани от ищеца и не са прехвърляни на цесионера,
който не е откривал счетоводна сметка, по която следва да се осчетоводяват
постъпленията от реализация на ипотекирани активи на длъжниците. В тази връзка
сочат още, че липсва и вписване съгл. чл. 17 ал. 1, б. „а“ от Правилника за
вписванията, във вр. с чл. 171 от ЗЗД, доколкото се цедира вземане, обезпечено
с ипотека. Считат, че обратната цесия от 2015г., сама по себе си е достатъчно
доказателство за симулативност и потвърждава липсата на воля на страните за
окончателно обвързване с правните последици на сделката. Поради нищожността на
договора за цесия от 02.10.2008г., за „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД не е
възникнало вземане от ответниците. В тази връзка се твърди, че всички
допълнителни споразумения са нищожни, в
качеството им на сделки, които са такива с невъзможен предмет - предоговаряне
на вземане, което не е възниквало. Поради
нищожността на договора за цесия, нищожни се явяват и последващо сключените
между цесионера и ответниците допълнителни споразумения.
На следващо място, сочат се за нищожни поради
противоречие със закона, както и поради заобикаляне на закона, клаузите от
допълнителните споразумения, съгласно които вземането на банката, включващо
редовна главница, просрочена главница, лихва върху редовна главница, както и
наказателна лихва върху просрочена главница, се преобразува в редовна главница.
В тази връзка ответниците се позовават на разпоредбата на чл. 10 ал. 3 от ЗЗД,
съдържаща забрана за олихвяване на изтекли лихви. Също така допълнителните
споразумения са сключени при действието на Наредба № 9 на БНБ от 03.04.2008 г.
за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване
на специфични провизии за кредитен риск (обн., ДВ бр.38 от 11.04.2008 г., в
сила от 11.04.2008 г., отм. бр. 40 от 13.05.2014г.), като се подчертава, че в
никоя от разпоредбите на наредбата не е предвидена възможността при
преструктуриране на експозицията на банката да се прибавят лихви и такси към
главницата на дълга. Независимо от намалената
лихва за определен период, посредством увеличаването на главницата с просрочени
лихви и такси, по същество длъжникът е поставен в по-тежки условия.
Трето, излагат се доводи за нищожност на
горепосочените клаузи от допълнителните споразумения поради противоречието им с
добрите нрави. В периода 18.08.2008г. - 11.11.2014г., ответниците са погасили
сумата в размер на 32 418.11 швейцарски франка, като размерът
на главницата по първоначално
отпуснатия договор за заем не само не е намалял, а прогресивно
се увеличава. При първоначално отпусната
сума в размер на 81 005.00 швейцарски
франка - главница, при подписване на последното Допълнително споразумение от
30.04.2014г., главницата вече е в размер на 87 002.16 швейцарски
франка. Ответниците твърдят, че сочените
клаузи ползват банката едностранно и поставят ответниците - потребители в
неравнопоставено положение, което води до икономическо неравновесие. Считат, че
в същността си клаузите целят ограничаване до минимум рисковете за банката,
като ги прехвърлят изцяло върху ответниците.
Четвърто, за нищожни като неравноправни по смисъла на
чл. 143 ал. 10 от ЗЗП, се сочат от
ответниците и клаузите на чл. 3 ал. 1, във вр. с ал. 5 от
процесния договор за кредит, позволяващи на
търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на
непредвидено в него основание. Така, възнаградителната лихва се формира от два
компонента - базов лихвен процент и надбавка, в определен в Договора и анексите
към него размер, като в посочените документи липсва методика, по която
банката изчислява базовия лихвен процент, както и критерии, при които това е
допустимо. От изложеното се прави извода, че потребителят е поставен в състояние на зависимост от органите и
служителите на банката, т.е. от субективни фактори, а не от обективни
икономически критерии, поради което в случая изключението на чл. 144 ал. 2 от
ЗЗП е неприложимо. Сочи се още, че посочените клаузи са неравноправни и нищожни
поради противоречието им с разпоредбите на чл. 58 ал. 1, т. 1 и т. 2, ал. 2 от
ЗКИ. Подчертава се и обстоятелството, че нито една от клаузите в процесния
договор не е уговорена индивидуално, а се касае се предоставен бланков/ типов
договор, чиито клаузи са във вреда на потребителя. Като
нищожна се сочи и клаузата на чл. 4, т. 2 от процесния договор, предвиждаща
комисионна за банката за управление на кредита. Твърди се, че рязкото повишение в курса на швейцарския франк е довело до
силно завишение и оскъпяване на така уговорената такса в левова равностойност,
което води до неоснователното обогатяване на ищеца. В резултат на валутните
промени, ответниците са заплатили в повече от първоначално уговореното, при
липса на основание за това, като целият валутен риск е прехвърлен върху
кредитополучателите. В тази връзка са заявява, че на основание чл. 58 ал. 1 т.
1 от ЗКИ, банката е следвало да поясни на кредитополучателите - потребители, че
избраният от тях продукт е изгоден не по принцип, а само докато курса на франка
не се променя, както и че кредитирането в тази валута е принципно високо
рисково за лице, получаващо доходите си в друга валута.
Пето, ответниците се позовават на нищожност и по
отношение на клаузите на чл. 1, във вр. с чл. 6 ал. 2, във вр. с чл. 22 ал. 1 и
ал. 2 от процесния договор за потребителски кредит. Считат, че те не отговарят
на изискванията за добросъвестност и натоварват потребителя със задължения,
като гарантират на банката облаги в резултат на курсовия риск, който е в тежест
на кредитополучателите. В получените от ответниците нотариални покани на
04.09.2017 г., банката претендира сума размер на 109 315.44 швейцарски франка,
от които: 87 002.89 швейцарски франка - главница, сумата от 21 823.10
швейцарски франка - начислени лихви върху главницата и 489.45 швейцарски франка
- такси. Така левовата равностойност на отпуснатия ми през 2008 г. кредит
възлиза на 98 016.05 лева, към който момент
един български лев се е равнявал на 1,21 швейцарски франка, а при
направени погашения в общ размер на 32 418.11 швейцарски франка ответниците
дължат на ищеца главница в размер - 148 730.57 лева, превалутирана при курс
1.70949 лева за един швейцарски франк. Това съставлява нарушение на
всякакви добри нрави и добросъвестни търговски практики. Позовават на практика на ВКС и на СЕС.
В допълнителната си искова молба, ищецът излага становище относно направените с отговора на исковата молба доводи
на ответната страна, като се оспорват всички наведени от нея възражения. По
отношение на договорите за цесия се твърди, че съгласно чл. 28 от процесния
договор за кредит, банката има право едностранно да прехвърли вземанията си,
произтичащи от договора за кредит на дружество или институции от групата на „И
Еф Джи Юробанк", вкл. „Бългериън Ритейл Сървисиз"АД, с което
условие ответниците са били запознати и
са дали съгласие. След прехвърлянето на вземането, банката остава единствено
администратор на кредита, която дейност е напълно разрешена от закона и дори е
препоръчителна. Кредитополучателят продължава да обслужва кредита си по
първоначалната сметка в банката, а банката превежда сумите на цесионера. Твърди
се, че при подписване на допълнителните споразумения, кредитополучателите са с
ясното съзнание, че страна по тях е цесионерът "Бългериън Ритейл
Сървисиз" АД, а не банката – кредитор, поради което ответниците са били
наясно, че имат нов кредитор. По отношение на допълнителните споразумения се
заявява, че те са сключени по изрично искане на кредитополучателите. Сочи се
какви биха били последиците при обявяването им за нищожни.
Като неоснователни са счетени възраженията относно
забраната за капитализация, като се твърди, че чл. 10 ал. 3 от ЗЗД е неприложим
с оглед естеството на възнаградителната лихва по договора за кредит. За всяка
капитализация се подписва нарочно споразумение, в което кредитополучателят дава
изрично съгласие за нея, тъй като е предимно в негов интерес. Следва да се
прави разлика между мораторна лихва и възнаградителна лихва. Ищецът подчертава,
че ответниците са имали възможност да погасят просрочията и да не се стига до
капитализация, но не са го направили, а банката не можела вечно да държи
кредита в просрочие. Твърди, че не се начислява лихва върху лихва, а лихвата,
при това възнаградителната лихва - цената на кредита, се капитализира към
главницата и редовна лихва се начислява върху главницата.
За недопустимо е счетено позоваването на
ответниците на противоречие с добрите
нрави, тъй като самите те са поискали подписване на споразуменията. Законът
допуска сключването на договори за кредит при променлива лихва, като се
позовава на чл. 58 и чл. 59 от ЗКИ. Счита, че банката следва да посочи само
начинът по който се формира дължимата лихва, но не и самата формула и
изчисленията.
Оспорват се твърденията на ответниците, че ищецът се
опитвал да прехвърли едностранно на кредитополучателя целия риск по кредита.
Излагат се съждения за характера на банковата дейност и се заключава, че не е
налице злоупотреба с право при предвидена едностранна промяна на лихвата и на
размера на погасителните вноски. Според банката, в случая размерът на
погасителните вноски е променян на база на обективни обстоятелства, каквито са
промяната на курса и извършването на превалутиране по кредита. Ищецът твърди,
че условията по определяне на дължимата лихва са ясно, точно и разбираемо
формулирани между страните. Затова и измененията в БЛП не зависят от желанието
на ищеца, а са обусловени от множество пазарни фактори, които са извън контрола
на банката.
От друга страна, финансовата услуга, предоставена с
процесния договор, попада в приложното поле на изключението, визирано в член
144 ал. 3, т. 1 от ЗЗП, според която не са неравноправни договорни клаузи на
такъв договор, дори и да се приеме, че осъществяват фактическите състави на
член 143, точка 10 и 12 от ЗЗП. В тази връзка счита за безпредметно обсъждането
дали договорните клаузи са неравноправни по смисъла на член 143 от ЗЗП. Следва да бъде взето предвид и
изключението по чл. 144 ал. 3 от ЗЗП, който предвижда, че разпоредбите на чл.
143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа,
финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/ измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги; както и на договорите за покупка или продажба
на чужда валута, пътнически чекове или международни парични преводи в чужда
валута. Счита, че именно процесиите
договорни клаузи възстановяват справедливо икономическо равновесие между
страните, отчитайки дългосрочния характер на договора.
Законосъобразна е приетата от ищеца Тарифа за
условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при
операциите си. Измененията в нея са в изпълнение на законоустановени права и
задължения. Ищецът се позовава на чл. 58 от ЗКИ, във връзка с предвидените по
договора такса за управление на кредита и за такса за предсрочното му
погасяване, като развива подробни съображения за дължимостта им, както и
относно вида на валутата, в която е отпуснат кредитът и в която се дължи
погасяването му. Ищецът счита, че всички клаузи в договора са написани на ясен
и разбираем език и кредитополучателите, след като са подписали договора, не
могат да правят възражения, че не са разбрали някоя от тях. Ответниците са били
запознати с възможността за промяна във валутния курс на швейцарския франк и
въпреки това са направили избор да сключат договор за кредит именно в тази
валута. Твърди се, че значителна неравнопоставеност е налице, когато се
установи наличието на значителна разлика между предоставената в заем сума и
върнатата сума, а в случая това не е така, тъй като банковата институция е
предоставила определен брой парични единици и е в правото си да получи обратно
същия брой единици. Счита, чу клаузите за които се твърди от ответниците, че са
с неравноправен характер, са декларативни и не подлежат на изследване по
смисъла на член 26 ЗЗД, във връзка с член 143 от ЗЗП, във връзка с член 124 от
ЗЗП. Прави се преглед на практиката на СЕС по подобни казуси.
Ответниците Е.Д.М. и А.Р.С. са депозирали отговор на
допълнителната искова молба, с който поддържа първоначално направените
твърдения и възражения, вкл. твърдението
си за нищожност на договора за цесия, с който ищецът е прехвърлил процесното
вземане на трето лице, поради симулативност на същия, като излагат аргументи и
за правния си интерес от обявяване на нищожността му. Оспорват се наведените от
ищеца доводи, че извършеното преоформяне на дълга с допълнителните споразумения
е законосъобразно и в полза на ответниците. В тази връзка сочат, че главницата
от 81 005,00 швейцарски франка, след сключване на допълнителните
споразумения и направени плащания по
кредите в размер на 32 418,11 швейцарски франка, е нараснала на
87 002,16 швейцарски франка. Излагат се доводи и относно прибавянето на
изтекли лихви към главницата и приложимостта на Наредба № 9 на БНБ от
03.04.2008 г., както и за необходимостта при сключване на договора за кредит,
банката да обявява предварително правилата и методиката, по които ще се
извършва промяната на договорения лихвен процент. Оспорват се и твърденията на
ищеца, че процесният договор попада в обхвата на изключението на чл. 144 ал. 3
от ЗЗП, както и че валутният риск е разделен между страните. Подробно е
проследена разликата между страните, относно нивото им на информираност,
професионална подготовка и възможност да преценяват последствията от договора към момента на сключването му.
В съдебно заседание, пълномощник на ищцовата страна не
се яви, а изпрати писмено становище, в което поддържа предявените искове, като
счита, че като доказани по основание и размер, следва да бъдат уважени изцяло. Ангажира
съдебно-счетоводна експертиза.
Ответниците чрез процесуалния си представител изразиха
становище, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а самото производство
по делото е недопустимо. Поддържат направените възражения с отговорите. Ангажират
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна
такса.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с 480 от ТЗ, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Възраженията
на ответницата имат своето правно основание в чл. 26 ал. 2 от ЗЗД и чл.146
ал.1, вр.чл.143 т.10 и т.12 от ЗЗП.
По делото няма спор, а и справка в ТРРЮЛНЦ показва, че
„Юробанк и еф джи България“ АД и ищецът „Юробанк България“ АД са едно и също
юридическо лице.
Видно от приложения договор за кредит за покупка на
недвижим имот № ***/ 07.08.2008 г. (л.50-57) (по-нататък само „договор за кредит“),
„Юробанк и еф джи България“ АД е отпуснала кредит в полза на Е.М. и А.С. в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 49 140 евро - 108 363.31
лв., от които 24 185 евро за покупката на недвижим имот и 24 955 евро
за други разплащания. Приложен е погасителен план (л.229-238). Не се спори, че
кредитът е бил усвоен изцяло, а имотът закупен. Към датата на усвояване на
кредита, приложимият курс „купува“ за швейц.франк към 1 евро е бил 1,648 или
кредитният лимит е бил 81 004 швейц.франка. Според допълнително
споразумение от 13.03.2009г., размерът на главницата вече е 81 397.70
шв.франка, към 23.10.2009г. главницата е 81 774.51 шв.франка, към
15.06.2010г. – 81 850.14 шв.франка, към 15.06.2011г. – 83 690.58
шв.франка, а към 30.04.2014г. – 85 903.56 шв.франка. На 02.10.2008г. е бил
сключен договор за цесия между банката и „Бългериън ритейл сървисиз“ АД с ЕИК/
БУЛСТАТ ********* (л.78-83), като банката е прехвърлила вземанията си по
договора за кредит. На 25.02.2015 г. „Бългериън ритейл сървисис“ АД е цедирало
вземанията си по процесния договор за кредит обратно на ищеца (л.84-91). С
получени на 04.09.2017 г. от Ел.М. и от А.Р. нотариални покани (л.92-112 по делото),
банката е уведомила ответниците за извършената цесия на 25.02.2016г., а с
нотариални покани получени от ответниците на същата дата, че обявява кредита за
предсрочно изискуем и следва в 7-дневен срок да заплатят главница от 87 002.89
швейц.франка, просрочена лихва от 21 823.10 швейц.франка и такси и
застраховки в размер на 489.45 швейц.франка и 501.60 лв. Било е изготвено заявление
за издаване на заповед за изпълнение от банката, по повод на което е образувано
ч.гр.д.№ 7398/2017г. по описа на РС-Бургас (приложено в цялост), като сумите,
за което е бил издаден изпълнителен лист против ответниците съвпада напълно с
претенциите в настоящата искова молба (л.137-138 по ч.гр.дело; л.161 по
настоящото дело).
Според заключенията на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза (л.266-272), към 27.09.2017г. главницата е в
размер на 87 002.89 швейц.франка, договорна лихва от 20 259.93
швейц.франка, договорна наказателна лихва за просрочие – 3121.89 швейц.франка и
такси по договор – 527.45 швейц.франка и 501.60 лв. Усвоената сума по кредита
се равнява на 81 005 швейц.франка към 07.08.2008г. Последното плащане по
кредита е било на 11.11.201г. – 300 лв., а общо погасените суми по кредита са
36 685.82 лв. или 24 461.90 швейц.франка. След сключването на
договора за цесия, ищецът е продължил да получава погашения. Вещото лице е направило преглед на
увеличаване на сумите по кредита в резултат на покачване на курса на
швейц.франк (общо в размер на 5845.90 швейц.франка или при курс 1,21044 лева за
1 швейц.франк) и извършените капитализации (общо в размер на 7316.73 швейц.франка
или 11 084.35 лв.). Договорът за кредит в счетоводството на банката е
воден винаги като вземане по такъв, вкл.след обратната цесия. По всеки въпрос
са изготвени съотв.таблици. В съдебно заседание вещото лице заяви, че вследствие
на извършеното двойно превалутиране – от швей.франкове в лева и после в евро,
оскъпяването за ответниците е в размер на 1941.34 лв.
Представените доказателства водят до извод за неоснователност
на исковете. Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, като ответниците
са се задължили солидарно да върнат на равни месечни вноски получения кредит от
49 140 евро, изчислен в равностойност в швейцарски франкове. След 11.11.2014 г. плащания по задължението не
е имало.
Правата си ищцовата страна черпи от сключения договор
за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.02.2015 г., по силата на
който е закупила от „Бългериън ритейл сървисиз“ АД подробно изброени вземания,
вкл. по сключения договор за банков кредит съобразно приложение № 1, т.8 (л.90).
Според клаузите на договора за цесия (л.84 и сл.), банката получава всички
вземания, произтичащи от договори за ипотечни кредити, както и от всички анекси
към тези договори,…. заедно с всички обезпечения, привилегии и други
принадлежности, включително начислената до съответната дата на прехвърлянето
лихва, включително и правата спрямо солидарните длъжници и поръчителите по
кредитите. Според заключението на вещото
лице Ж.К., размерът на непогасената главница към 27.09.2017г. е 87 002.89
швейц.франка. Но тези изчисления са направени при увеличените едностранно от „Бългериън
ритейл сървисиз“ АД лихвени проценти, извършената „капитализация“ (л.267, стр.2;
л.268 таблица, колона 5 – „капитализации“ и л.271 - таблица) и не могат да се
вземат предвид по редица причини, някои изложени и като възражения от ответната
страна.
Първо, няма доказателства „Бългериън ритейл сървисиз“
АД да е банкова институция, която да има право едностранно да увеличава
лихвените проценти за дължимата лихва, нито да извършва „капитализация“. Договорът
за кредит за покупка на недвижим имот № *** е сключен на 07.08.2008 г.,
договорът за цесия между „Юробанк и еф джи България“ АД и „Бългериън ритейл
сървисиз“ АД е от 02.10.2008 г. (л.78-83), а процесният договор е с дата 25.02.2015
г. Всички извършени промени в отношенията между кредитор и длъжници са в
периода между двете цесии. Поради това и всички извършени изменения в
първоначалния договор за кредит чрез сключване на допълнителни споразумения, нямат
действие по отношение на кредитополучателите.
Второ, основателно е възражението на ответната страна за
недействителност на извършените едностранно от „Бългериън ритейл сървисиз“ АД прибавяне
на начислени и неплатени лихви към дължимата главница. Според всички приложени
допълнителни споразумения и в частност чл.IV още от първото
(л.58), страните са се съгласили, разликата между погасената сума по т.III и общия сбор от сумите по т.1.1 и т.1.2 да бъде
преоформена чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по т.I.3 от споразумението (в размер
съгласно чл.1.1 – главница от 81 397.70 швейц.франка). Идентични са
последиците от сключените и след това допълнителни споразумения. Съставени нови
погасителни планове изобщо не бяха приложени. Чрез включването на неплатените
лихви към размера на дължимата непогасена главница, към която новообразувана
сума да се начислява дължимата лихва, кредиторът е извършил недопустимото
според нашето законодателство спрямо физически лица начисляване на „лихва върху
лихва“ или анатоцизъм, което е нищожно и не следва да се взима предвид при
изчисляване на дължимите по договора суми. При това положение, съдът е длъжен
да се съобрази с първоначалния договор за кредит и съставения спрямо същия
погасителен план. Въпреки, че такъв план по делото беше приложен (л.229 и сл.),
на вещото лице не беше поставена задача да изчисли задълженията според него и
предвид липсата на специални знания на съда затова, не би могло да се установи
действително дължимата сума. Съдът не може да се справи с подобна задача и
поради факта, че курсът на швейц. франк многократно беше променян. Доколкото
размерът на дължимите суми изобщо, не можа да бъде установен съобразно
приложените доказателства, не може да се прецени и дали са основателни
предявените като частични искове. Или като краен извод, предявените искове
следва да бъдат отхвърлени и като недоказани по размер.
Тази последица води и до третия извод. Към момента на
спиране на плащанията – 11.11.2014 г., фактически е нямало действащ погасителен
план, което означава, че длъжниците не са знаели колко да плащат. А
следователно не са настъпили и условията за прилагане хипотезата на чл.18 и
чл.19 от общите условия на първоначалния договор (л.54). Липсата на
предпоставките, кредиторът да обяви предсрочна изискуемост на вземанията си по
договора за кредит, води до неоснователност на претенцията на отделно
основание.
Четвърто, следва да се вземе предвид и възражението на
ответната страна за нищожност на клаузата на чл.23 от договора за кредит на
основание чл.26 ал.1, вр.чл.146 и чл.143 т.19 от Закона за защита на
потребителите. За кредитополучателите кредитът е бил потребителски и
следователно Е.М. и А.С. са „потребители“ по смисъла на §.13.т.1 от ДР на ЗЗП,
като за сключения договор с ищеца приложими са и разпоредбите на чл.143, чл.146
и др. от ЗЗП. Чл.23 от договора за
кредит гласи следното: „Кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен
с обстоятелството, че промяната на обявения от Банката курс купува и/или
продава на швейцарски франк към български лев или евро, както и превалутирането
по чл.21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.6,
ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени
в лева/ евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива
промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително
пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихвите, приложими по превалутирания кредит“. Впрочем съпоставката на цит.член
с диспозитива на решение № 295/ 22.02.2019г. по т.д.№ 3539/2015г. на ВКС, І
т.о., показва пълното покриване с атакуваната по делото пред ВКС клауза в чл. 22
ал.1 от договор за потребителски кредит между същата банка и физическо лице,
което прави приложимо позоваването на това решение от страна на съда. Или
според чл.6 ал.2 от разглеждания в настоящото производство договор за кредит,
погасяването на кредита става в същата валута, в която същият е разрешен и
усвоен – швейцарски франкове. Ако на падежа кредитополучателят не е осигурил
сумата в швейц.франкове, но има средства в лева или евро, погасяването става с
тези средства, след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски
франкове по описан курс „продава“. Чл.21 позволява, кредитополучателят да
поиска превалутиране на предоставения му кредит в швейц.франкове съотв.в
български лева или евро, срещу съотв. комисиона. Какво се разбира под
„превалутиране“, е посочено в чл.22. В ал.2 на чл.23 кредитополучателят е
декларирал, че е запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици
на цит.разпоредби.
В свое решение
от 20.09.2017 г. по дело С-186/2016г., Съдът на Европейският съюз (CURIA) е отговорил на въпроса за критериите, които
националният съд трябва прилага при преценка на клауза от договор за банков
кредит от гледна точка на чл.3, §.1, и чл.4 §.2 от Директива 93/13/ЕИО. Тези
разпоредби са транспонирани в чл.145 ал.1 и 2 от ЗЗП, поради което тълкуванието
от СЕС е задължително за националните юрисдикции на държавите – членки на ЕС.
В решението си по дело С-186/16, СЕС в т.2 счита, че
чл.4 §.2 от Директива 93/13/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че изискването
договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при
договор за кредит банката е предоставила на кредитополучателя достатъчно информация,
която да му позволи да вземе решение, основано на добра информираност и
благоразумие. В чл.50 от решението е посочено, че потребителят трябва да е
добре осведомен, че със сключване на договор за кредит в чуждестранна валута
поема риск, свързан с обменния курс, който ще му бъде икономически трудно да
понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си. Изисква се,
националната юрисдикция да се увери, че банката е предоставила на потребителя
цялата относима информация, която би му позволила да прецени икономическите
последици. В постоянната си практика СЕС счита, че потребителят е по-слабата
страна в отношенията си с продавача или доставчика поради позицията му в
преговорите и степента на информираност, което го принуждава да се съгласява с
установените предварително от продавача или доставчика условия, без да може да
повлияе на съдържанието им. СЕС е изразил мнение, че преценката за
неравноправност на дадена клауза (чл.3 §.1 от Директива 93/13/ЕИО,
транспонирана в чл.145 ал.1 от ЗЗП) трябва да се прецени съм момента на
сключване на договора при отчитане на всички обстоятелства, които продавачът
или доставчикът е можел да знае и което са от естество да се отразят на
по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена клауза може да е носител на
неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на
договора. Тази преценка съдът дължи предвид експертната компетентност и
познания на банката относно възможните промени
в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в
чуждестранна валута (първо евентуалното неспазване на изискването за
добросъвестност, а след това и наличие на евентуална значителна
неравнопоставеност по смисъла на чл.3 §.1 от Директива 93/13/ЕИО). Съдът е
длъжен да провери, дали като постъпва
добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може
основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза след
индивидуално договаряне. СЕС в т.55 от същото решение е посочил, че клаузата за
кредит в чуждестранна валута, която изисква месечни вноски за погасяването му
да се извършат в същата валута, в случай на обезценяване на националната
парична единици спрямо тази валута, поставя курсовия риск в тежест на
потребителя.
Съпоставяйки даденото в диспозитива в определение по
дело № С-119/17, че чл.3 до чл.5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. (транспонирани в чл.143, чл.145 и чл.147 от ЗЗП) следва да се
тълкуват в смисъл, че може да бъде преценена от националната юрисдикция като
неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора, в цит.решение ВКС е направи извод, че изключенията на чл.144 ал.3
от ЗЗП не намират приложение, тъй като са относими единствено към основанията
по чл.143 т.7, т.10, т.12 от ЗЗП, в които не попада клауза, регулираща
валутните рискове при договаряне на кредит в чуждестранна валута и погасителни
вноски, дължими в същата валута. ВКС се е позовал на свое решение № 95/
13.09.2016г. по т.д.№ 240/2015г., ІІ т.о., според което договорът за кредит не
е ценна книга, нито сделка с финансови
инструменти, а цената на кредит в чуждестранна валута по смисъла на чл.144
ал.3, т.3вр.чл.143 т.12 от ЗЗП е единствено възнаградителната лихва, но не и
допълнителните разходи, които прави кредитополучателят вследствие поемането на
валутен риск. Банковият кредит в чуждестранна валута не представлява и договор
за покупка или продажба на чужда валута, пътнически чекове или международни
парични преводи в чужда валута. В края, ВКС е дал отговор на поставения въпрос,
като е счел, че „Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен
договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и която не
е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да
прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер
бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във
вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от
договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират
изключенията на чл.144 ал.3 от ЗЗП“.
Съпоставката с разглеждания казус води за извод на
пълно припокриване. Както беше посочено по-горе, ответниците са потребители, а
банката търговец по смисъла на §.13 т.2 от ДР на ЗЗП. Според чл.23 от договора,
кредитополучателите са поели за своя сметка риска и всички вреди от промяната
от обявения от банката курс купува и/ или продава на швейц.франк към български
лев, които са имали за последица значителното повишаване на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в лева. Но според чл.143 и чл.146 ал.1
от ЗЗП, нищожна е неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и
потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. А не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия, както повелява чл.146 ал.4 от ЗЗП.
Задължението за доказване, че дадено условие е било уговорено индивидуално, е
за търговеца. Възражението за недействителност на клаузата по чл.23 е направено
още с отговора на исковата молба (л.170 и сл.), като ищцовата страна не
ангажира доказателства за оборването на презумпцията на чл.146 ал.4 от ЗЗП,
вкл.че ответниците са могли да изразят становище по съдържанието на договора
или да повлияят върху оспорената клауза. М. и С. никога не са разполагали със
сумата в швейц.франкове. Банката е извършила превалутиране и по сметка на ответниците
е постъпила сумата от 49 140 евро, след ново превалутиране от лева в евро.
Декларирането в чл.23 ал.2 от договора, че кредитополучателят разбира
икономическите последици от евентуална промяна в курса на валутите, не
означава, че банката е предоставила необходимата информация за поетия риск.
Предложеният от кредитодателя паричен ресурс в швейцарски франкове, е бил приет
от кредитополучателите с оглед предлаганата по-ниска лихва, но без банката да
им предостави информация за очакваните промени в курса на предложената валута,
каквото е било необходимо предвид статута им на по-слаба страна в
правоотношението. Поради професионалния си статут, „Юробанк и еф джи България“
АД е разполагало с информация и до какво биха довели вероятни промени в курса
на швейц.франк спрямо лева в предстоящия дълъг период за погасяване на
получения кредит (240 месеца от сключване на договора). Липсата на такива
действия от страна на банката, указват на невъзможност за кредитополучателите
да извършат разумна преценка дали да изберат кредит при по-ниска лихва, но с
по-висок валутен риск или при по-висока лихва, но без такъв риск, което напълно
обезмисля декларирането за „разбиране“ на икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбата на чл.6 ал.2 и чл.21-23 от договора.
Неравнопоставеността на тази клауза се е проявила в хода на изпълнение на
договора. Клаузата на чл.21 от договора, която предоставя право на
кредитополучателите да поискат превалутиране на кредита, не представлява
защита, тъй като правото на превалутиране е предпоставено от съгласие на
банката, която има противоположни на кредитополучателите икономически интереси
и би се съгласила единствено при неизгоден валутен курс за кредитополучателите.
Изложеното води до извода, че клаузата на чл.23 от договора е създала
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитния
договор съобразно чл.143 т.19 от ЗЗП и поради това е нищожна на основание
чл.146 ал.1 от ЗЗП. Този извод също поставя съда в невъзможност да установи,
какъв е размерът на дължимата от ответниците сума. И това се отнася и до
претендираната главница, тъй като липсва начинът, по който кредитодателят е
разнасял получените като вноски суми. Получената от М. и С. сума е равностойността
в евро на 81 005 швейц.франка. При внесени от кредитополучателя повече от 36 000
лв., в исковата молба се твърди, че дължимата главница е 87 002.89
швейц.франка.
Останалите доводи на страните са неоснователни.
Според Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по
тълк.д.№ 4/2013г., предсрочната изискуемост не настъпва от само себе си, а е
необходимо недвусмислено изявление от страна на кредитора, с което той
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Няма указания, че
това изискване е предвидено в полза на кредитополучателя и той може да „избира“
коя начална дата да се приложи. При това положение и с оглед приложените по
делото нотариални покани, следва да се заключи, че ответниците са били уведомени
за решението на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем на 04.09.2017 г.
и започналата да тече от тази дата давност, към момента на завеждане на
исковата молба не е била изтекла. Това възражение е неоснователно и поради
приетото по-горе от съда, че с оглед неустановеността на размерите на месечните
вноски, а и на цялата дължима сума, все още не са настъпили предпоставките за
обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем.
Като последица от отхвърлянето на главния иск, не може
да бъде уважен и иска за заплащане на законната лихва върху претендираната сума
от завеждане на исковата молба пред съда, както и иска за заплащане на разноски
за нотариални покани.
Предвид отхвърлянето на исковете, на основание чл.78
ал.3 от ГПК, „Юробанк България“ АД следва да заплати в полза на Е.М. и А.С. направените разноски в размер на 3000 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение и 170 лв. възнаграждение на вещо лице или
общо 3170 лв. Доказателства за други разноски не бяха представени, вкл.списък
по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр.чл.430 от ТЗ и чл.26 ал.1 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен
път" № 260, представлявано от Димитър Шумаров и Петя Д. - изпълнителни
директори, чрез пълномощник адвокатско дружество „Манчев и Рътков“,
представлявано от адв. Делян Манчев, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хан
Аспарух“ № 54, ет. 4, офис 9 против Е.Д.М.,
ЕГН ********** и А.Р.С., ЕГН **********,***, представлявани от адв. Константин
Ангелов Стойчев от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Петър Парчевич“
№ 14 на установено съществуването на вземане
по извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България" АД към
27.09.2017г. и издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 7398/2017г. по описа на Районен съд-Бургас, ГК, 21-ви състав и съгласно
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № ***/ 07.08.2008г., ведно с
Приложение от 18.08.2008г., Допълнително споразумение от 13.03.2009г.,
Допълнително споразумение от 23.10.2009г., Допълнително споразумение от
15.06.2010г., Допълнително споразумение от 15.06.2011г., Допълнително
споразумение от 25.07.2012г., Допълнително споразумение от 30.09.2013г. и
Допълнително споразумение от 30.04.2014г., сключени между „Юробанк И Еф Джи
България" АД, ЕИК ********* (сега „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) -
кредитодател и Е.Д.М. и А.Р.С. – кредитополучатели /солидарни длъжници, в
размер на 63 444.56 швейцарски франка (шестдесет и три хиляди четиристотин
четиридесет и четири швейцарски франка и петдесет и шест сантима) и 501,60 лева
(петстотин и един лева и шестдесет стотинки), от които: сумата от 63 000 швейцарски франка,
представляващи част от цялата дължима сума за главница за периода от
10.07.2014г. до 27.09.2017г.; сумата от
444,56 швейцарски франка, представляващи част от цялата
дължима сума за банкови такси за периода от 28.09.2014г. до 27.09.2017г.; и
сумата от 501,60 лева, представляваща банкови такси
за периода от 14.09.2017г. до 27.09.2017г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 02.10.2017г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" №
260, представлявано от Димитър Шумаров и Петя Д. - изпълнителни директори, чрез
пълномощник адвокатско дружество „Манчев и Рътков“, представлявано от адв.
Делян Манчев, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 54, ет. 4, офис
9 да заплати в полза на Е.Д.М., ЕГН **********
и А.Р.С., ЕГН **********,***, представлявани от адв. Константин Ангелов Стойчев
от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Петър Парчевич“ № 14 сумата от 3170
(три хиляди сто и седемдесет) лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: