Определение по дело №489/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от о. К. чрез процесуален представител, против Разпореждане за издаване на изпълнителен лист №547 от 12.12.2014г., постановено по ч.гр.д.№1290/2014г. по описа на РС-Кърджали.

Твърди се в жалбата, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, тъй като било налице очевидно противоречие между обстоятелствената и разпоредителната му част. Сочи се, че първоначално съдът констатирал, че Заповед №514/25.11.2014г. е влязла в сила, а по-нататък в разпореждането се описвало, че Заповед №1290/25.11.2014г. е влязла в сила, и не било ясно коя заповед съдът има предвид. Излагат се и съображения за незаконосъобразност на Заповед №514/25.11.2014г. поради недължимост на сумата. Жалбодателят моли да се отмени Разпореждане за издаване на изпълнителен лист №547 от 12.12.2014г., постановено по ч.гр.д.№1290/2014г. по описа на РС-Кърджали, да се обезсили издадения изпълнителен лист, и също така да бъде спряно изпълнително дело №*1018 на ЧСИ Росен Сираков.

Депозиран е отговор от ответника по жалбата – „М.И. М., чрез пълномощник. Ответникът счита, че µалбата е допустима, но неоснователна; излага съображения. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, и провери обжалваното разпореждане, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима- подадена е в срока по чл. 407, ал. 1 от ГПК, от страна, която има право и интерес от обжалване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, но е неоснователна.

Съгласно чл. 406, ал. 1 от ГПК, по молбата за издаване на изпълнителен лист съдът проверява от външна страна редовността на акта, въз основа на който се претендира издаването, и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

В настоящия случай, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „М.И. М., е било образувано ч. гр. д. № 1290/2014г. по описа на Кърджалийския районен съд. На основание чл. 410 от ГПК била издадена заповед № 514 за изпълнение на парично задължение на 25.11.2014г., с която било разпоредено длъжникът община Кърджали да заплати на кредитора „М.И. М. сумата в размер на 25 000 лв., представляваща част от неизпълнени парични задължения за заплащане по фактура №1587/27.06.2011г. на Аванс по Договор № 7749-03/23.06.2011г. в размер на 965 941,20лв., представляваща 30% от договорената цена от 2 683 172,04лв. на обществена поръчка с предмет Инженеринг-проектиране и СМР мост река А. Г., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2014г. - датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 1 700 лв., от които 500лв. за ДТ и 1 200лв. за адвокатско възнаграждение. Заповедта била връчена на длъжника на 26.11.2014г. В същата му било указано, че ако подаде възражение в двуседмичен срок, заповедта няма да влезе в сила, а ако не подаде възражение, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение, както и това, че заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд само в частта за разноските в двуседмичен срок от връчването. Длъжникът не е подал възражение или жалба в този срок, Заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което на 12.12.2014г. заповедният съд е издал атакуваното Разпореждане №547, с което е разпоредил издаването на изпълнителен лист за посочените по-горе суми.

Действително, в обстоятелствената част на разпореждането съдът е обсъдил Заповед №514/25.11.2014г. за изпълнение на парично задължение, а в диспозитива погрешно е посочил, че се касае за влязла в сила заповед №1290/25.11.2014г., като е очевидно, че се касае за допусната техническа грешка при изписването на номера на заповедта и вместо този номер, съдът е изписал номера на делото, по което тя е издадена. Това обаче не води до незаконосъобразност на Разпореждането, тъй като волята на съда е повече от ясна. Впрочем, съгласно разпоредбата на чл.406, ал.4 ГПК, в производството по издаване на изпълнителен лист се прилагат съответно чл.247 /поправка на очевидна фактическа грешка/, чл.250 и чл.251 ГПК, при което съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

Или, налице е заповед за изпълнение на парично задължение, издадена от компетентен орган и която е изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 пр. четвърто от ГПК, поради което издаването на изпълнителния лист е законосъобразно. Поради това, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Неоснователно е и искането за спиране на изпълнително дело № №*1018 на ЧСИ Росен Сираков, поради което същото следва да се остави без уважение.

Изложените в жалбата доводи за недължимост на сумата, посочена в заповедта за парично изпълнение, съответно и в разпореждането за издаване на изпълнителен лист и издадения такъв, са ирелевантни в настоящото производство, поради което и съдът не следва да ги обсъжда.

При този изход на делото в полза на ответника по жалбата се следват деловодни разноски в размер на 240лв. с ДДС, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№248/21.01.2015г. по описа на КОС, подадена от община К. чрез процесуален представител, против Разпореждане за издаване на изпълнителен лист №547 от 12.12.2014г., постановено по ч.гр.д.№1290/2014г. по описа на РС-Кърджали.

ОСЪЖДА о. К. с код по Булстат, да заплати на „М.И. М. с ЕИК , със седалище и адрес на управление в Г., Б. В. А. №1., деловодни разноски в размер на 240лв. с ДДС.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/