Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…. 30.09.2019
г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: Нина Кънчева
като
разгледа докладваното от съдията Женя Иванова
гр. дело № 953 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове: частичен иск с
правно основание чл.432, ал.1 КЗ и иск с правно основание чл. 497, ал. 1 КЗ.
Ищецът И.А.И. твърди, че на 17.02.2018 г., около 11:45 ч., в гр. Стара
Загора по бул. „Патриарх Евтимий” на кръстовището с ул. „Индустриална”, при
управление на л.а. „БМВ 236”, с рег. № СА 6498 СМ, водачът Б.М.Т., ЕГН **********,
нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в кръстовището на
червен сигнал на светофарната уредба и поради движение с несъобразена скорост,
изгубил контрол над автомобила, който се ударил със задната си дясна част в
стълб от тролейбусната мрежа. След удара автомобилът се върнал на пътното
платно и се ударил в предната дясна гума на изчакващия на пътното платно
автомобил. Вследствие на ПТП пътуващите в автомобила лица пострадали,
включително и ищецът И.А.И., който получил множество телесни увреждания.
По случая било образувано ДП № ЗМ - 26/2018 г. по описа на РУП - Стара
Загора, пр. пр. № 798/2018 по описа на РП - Стара Загора. Твърди, че причината
за настъпване на процесното ПТП и вредните обществено опасни последици от него
била виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
водача Б.М.Т., който поради движение с несъобразена скорост изгубил
управлението на МПС, излязъл от пътното платно и се ударил в крайпътно дърво. В
конкретната ситуация за водача са били налице определени, фиксирани в закона
задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. Счита, че в
случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача Б.М.Т. и
настъпилите обществено опасни последици - причинените му телесни увреждания.
Водачът Б.М.Т., управлявал л.а. „БМВ 236”, с рег. № СА 6498 СМ, имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника, със з.п. №
BG/02/118000401730/27.01.2018 г., със срок на валидност една година, считано от
27.01.2018 г. до 26.01.2019 г., която била валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие - 17.02.2018 г. По силата на този договор,
застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС, съгласно чл.492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която
сума представлявала минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
2018 г.
Ищецът, съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, предявил претенцията си
за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗД „Бул Инс” АД, като
представил всички документи, с които разполагал. По случая била заведена
преписка, по която застрахователят не се произнесъл в законоустановения срок,
поради което счита, че за него са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ЗД „Бул Инс” АД за причинените му имуществени и неимуществени
вреди.
Твърди, че в резултат на процесното ПТП получил следните травматични
увреждания: Контузия на дясна тазобедрена става.
След инцидента на 17.02.2018 г. на ищеца била оказана първа помощ в СТК
на УМБАЛ - гр. Стара Загора с оплаквания от болки в областта на дясното бедро.
Бил прегледан от специалист ортопед-травматолог, и диагностициран „Контузия на
дясна тазобедрена става”, както и му била назначена терапия покой и аналгетици.
На 20.02.2018 г. ищецът бил прегледан от специалист съдебен лекар, за което му
било издадено съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 59/2018 г. При
прегледа бил констатиран слаб разлят оток в дясната горна трета във външната
повърхност на дясното бедро по кожата върху проекцията на дясна тазобедрена
област и куцукаща походка. Поставено му била диагноза „Контузия на дясна
тазобедрена става”, с оток в тази област, което е причинило разстройство на
здравето му. Поради продължаващи болки в наранените области на 28.05.2018 г.
ищецът бил прегледан в „АИППИМП Д-р Юлиан К.” ЕООД, където му била поставена
диагноза: „Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния
стълб с радикуло”, като бил издаден болничен лист за 14 дни отпуск по болест.
Ищецът твърди, че в резултат на увреждането, получено от настъпилото на
17.02.2018 г. ПТП, търпи силни болки и много страдания. Възстановяването от
полученото при процесното ПТП увреждане продължавало и към настоящия момент, не
се чувствал добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента получил
контузия на дясна тазобедрена става и увреждания на междупрешленните дискове в
поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикуло. Вследствие на травмите
трябвало дълго време да спазва режим на покой, да не се натоварва, имал
ограничени движения и оплаквания за болки. Наложило се известен период от време
да разчита на близките си за задоволяване на елементарни жизнени потребности в
ежедневието. Ищецът твърди, че преди процесното ПТП бил здрав и работоспособен
мъж, но вследствие на инцидента за дълго време бил лишен от обичайния си начин
на живот, бил лишен от динамика, от контакти с приятелите, дълго време изпитвал
неудобства и не се чувствал добре. Изпитвал е цялостен дискомфорт вследствие на
травмите, не бил възстановен, продължавал да изпитва болки в увредените места и
редица неудобства в ежедневието си, оздравителния процес продължавал и към
настоящия момент. Имал нарушение на съня, бил напрегнат, не бил в състояние да
се натоварва психически и физически. Освен болките изживял и силен стрес при
процесния пътен инцидент, който щял да остане за цял живот в съзнанието му.
Счита, че причинените му неудобства, болки и страдания следвало да
бъдат компенсирани. Безспорно било, че неимуществените вреди имали по-голямо
значение и съответно следвало да бъдат оценявани по-високо. Паричното
обезщетение, не можело да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло
да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване
на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Обезщетението
за неимуществени вреди имало за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните
последици от извършеното престъпление.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да приемете,
че предявеният граждански иск е основателен и доказан по размер, и да осъди
ответника ЗД „Бул Инс” АД да заплати на ищеца И.А.И. обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес
вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП в размер на 6
000 лв., (частичен иск от 15000 лв.), заедно със законна лихва върху сумата,
считано от 25.02.2018 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ,
вр. чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане. Претендира за разноските по
делото.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК ответникът ЗД „Бул ИНС” АД, чрез процесуалния си
представител адв. П.П., е подал отговор на исковата молба, в който заявява, че
предявените искове са неоснователни и моли да бъдат отхвърлени по следните
съображения:
Твърди, че в исковата молба не
били изложени точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за възникването на
правото на обезщетение факти. Липсвало пълно описание на процесното ПТП, в
резултат на което ищецът твърдял, че му били причинени неимуществени вреди, а в
петитума не били описани и претърпените увреждания.
По същество твърди още, че не е дал повод за завеждане на настоящото
дело и не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно
обезщетение. Увреденото лице - ищецът И.А.И. не бил изпълнил посочените в
чл.498, ал.2 КЗ свои задължения - да представи на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите на виновния водач документите, с
които разполага и са свързани със застрахователното събитие и причинените
вреди. За репарирането на телесните увреждания, настъпили в следствие на
процесното ПТП, при подаденото заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение била образувана застрахователна преписка - щета по молбата на И.А.И.,
с № **********. Към предявената извънсъдебно претенция ищецът представил
единствено съдебно медицинско удостоверение на живо лице № 59/2018 год. На
ответника не бил представен нито един документ, установяващ виновността на
някой от водачите на участващите в ПТП автомобили. В тази връзка, с писмо изх.
№ НЩ - 1416/27.02.2018 год. ответникът поискал от ищеца да представи влязъл в
сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал МПС, застраховано в
Застрахователно дружество „Бул Инс” АД. Исканите от застрахователя документи не
били представени от ищеца по образуваната преписка и по този начин увреденото
лице не изпълнило визираните в чл.498, ал.2 КЗ свои задължения. С молба вх. №
ОК - 374566/11.06.2018 год. бил представен единствено Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 19.02.2018 год., от който ставало видно, че към датата
на представянето му липсва установен виновен за настъпилото ПТП водач, спрямо
който да било налице влязъл в сила съдебен акт или постановление за
прекратяване на наказателното производство.
С предявената искова молба, по повод на която било образувано
настоящото производство, отново не били представени доказателства, установяващи
виновността на водача на лек автомобил „БМВ”, с рег. № СА 6498 СМ и въобще на
водач на МПС, застраховано в ЗД „Бул Инс” АД.
Предвид гореизложеното, счита, че в конкретния случай, не била
установена и доказана виновността на водача, управлявал участващото в ПТП МПС и
застраховано при ответното застрахователно дружество. Отделно от това, в
представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
рег. № 1288р-3425/19.02.2018 год., не било посочено по отношение на кой
участник в ПТП е взето отношение, като е отразено само, че инцидентът е в
процес на изясняване и било посочена неясна абревиатура ЗМ 26 от 17.02.2018
год., което обстоятелство поставя под въпрос наличието на виновен за настъпване
на ПТП водач на ППС. Нещо повече, без каквито и да било данни и доказателства, Б.М.Т.,
предварително бил обявен от ищеца, за виновния водач станал причина за
настъпването на процесното ПТП.
Оспорва
твърдението за изключителна вина на водача на лек автомобил „БМВ”, с рег. № СА
6498 СМ Б.М.Т. за настъпването на твърдените в производството вреди, като навеждаме
довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия И.А.И.,
изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан като пътник в МПС, в
нарушение на чл.137 ЗДвП задължение, с което поведение сам се е поставил в
риск.
Оспорва изцяло твърдението на ищеца, че в резултат на ПТП от 17.02.2018
год. е получил увреждания на междупрешленните дискове в поясния и други отдели
на гръбначния стълб с радикуло. Подобни оплаквания към първоначално заявените
искания за изплащане на застрахователно обезщетение с писмена застрахователна
претенция, не били направени. Увреждайте на междупрешленните дискове в поясния
и други отдели на гръбначния стълб с радикуло се заявявали единствено на базата
на болничен лист от 28.05.2018 год., издаден повече от три месеца след дата на
инцидента. Твърди, че липсвала каквато и да било пряка причинно-следствена
връзка между въведеното телесно увреждане и факта, то да е получено от
виновното поведение на водача на лек автомобил „БМВ”, с рег. № СА 6498 СМ Б.М.Т..
Оспорва твърдението, че в резултат от настъпилото пътно-транспортно,
произшествие за ищеца са настъпили описаните в исковата молба неимуществени
вреди или ако са възникнали, то не обосновават размера на исковите претенции.
Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита
същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД. С оглед твърденията по основанието на
предявената претенция и предвид приложените доказателства счита, че
претендираната от ищеца парична сума била в изключително завишен размер, за да
доведе до репариране на нематериални вреди в техния действителен размер,
каквото е изискването на закона.Твърди, че предявеният размер бил прекомерен и
предвид наведения довод за съпричиняване на вредоносния резултат, в посочената
степен от страна на пострадалия И.А.И..
Твърди, че процесното ПТП не е настъпило по описания в исковата молба
начин.
Оспорва основателността на акцесорните искове за лихва за забава,
предвид аргументите изложени относно главния иск.
Оспорва и началният момент, от който се претендира лихвата - от
25.02.2018 год. - датата, на която изтичал срока по чл.429, ал.3, вр. с чл.430,
ал.1 КЗ, при основателност и доказаност на главния иск, когато увреденият,
респ. неговите наследници не са изпълнили задължението си да уведомят
застрахователя за причинените вреди и не са потърсили по извънсъдебен ред
доброволно уреждане на спора, изпадат в забава в качеството си на кредитор,
което от своя страна освобождавало длъжника (застрахователя) от последиците от
неговата забава. Същото важало и когато претендиращият застрахователно
обезщетение не е предоставил всички необходими документи, въз основа на които
застрахователят да може да прецени всички релевантни за случая обстоятелства. В
конкретния случай ответникът бил сезиран с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение с писмена застрахователна претенция, без да са били
представени всички необходими документи. Счита, че при евентуална основателност
на претенциите, лихва би могла да се претендира от датата на завеждане на
исковата молба пред съда.
Претендира всички направени по делото разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника Б.М.Т. не е подал писмен
отговор.
В съдебно заседание ищецът и процесуалният му представител заявяват, че
поддържат исковата молба и изложените в нея доводи .
В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си
представител оспорва исковете по изложените в отговора съображения.
В съдебно заседание заявява третото лице – помагач заявява, че не
оспорва исковата претенция на ищеца.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от материалите по приложеното НОХД 165/2019г. с одобрено на 23.01.2019г.
от съда споразумение по чл. 381 НПК Б.М.Т. е признат за виновен в това,
че на 17.02.2018 год. в гр.Стара Загора,
при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил, марка „БМВ”, модел „326“, рег.№ СА 6498 СМ, нарушил правилата за
движение, посочени в Закона за движение по пътищата – ЗДвП,
а именно – чл.20, ал.1 от ЗДвП („Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”) и
чл.21, ал.1 от ЗДвП („При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от Категория В в
населено място –
Не е спорно по делото, че по време на гореописаното ПТП в управлявания
от Б.М.Т. автомобил, на предна дясна седалка, се е возил ищецът по делото. Този факт е установим и от
представения Протокол за ПТП от 17.02.2018г., в който като пострадали лица са
посочени Илиян Николов и И.А.И. (ищеца), от данните по приложеното ДП, както и
от дадените по реда на чл. 176 ГПК обясненията на третото лице – помагач по
делото (водачът на лекия автомобил), който заяви неизгодния за него факт, че
ищецът И.А.И., возейки се на предна дясна седалка до него, е бил с
обезопасителен колан по време на ПТП – то.
Нанесените на ищеца телесни увреждания в следствие ПТП – то се
установяват от събраните писмени доказателства – лист за преглед на пациент от
17.02.2018г. в ДКБ/СО на УМБАЛ - гр. Стара Загора, където е била оказана първа
помощ на ищеца, от съдебномедицинско
удостоверение на живо лице № 59/20.02.2018 г. , в които документи е отразено,
че И.А.И. е получил контузия на дясна тазобедрена става, от изслушваните по
делото свидетели Асен И. Митев и Божана Костова Иванова, които разказват, че
около 4-5 месеца след инцидента Митев е изпитвал болки в десния крак и не е
можел да работи, които показания съдът кредитира като еднопосочни и
взаимодопълващи се, съответни на писмените доказателства и на заключението на
назначената по делото съдебно – медицинска експертиза. Съгласно заключението на
съдебно – медицинската експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като пълно, ясно и добросъвестно изготвено, ищецът е получил контузия
на дясна тазобедрена става. Вещото лице, което е извършило актуално
освидетелстване на лицето, е констатирало, че при И.А.И. периодът за възстановяване
е продължил около 60-70 дена, бил е по- дълъг отколкото обичайно
възстановителния период от 2-3 седмици при такиви травми, тъй като според
вещото лице най – вероятно се е отделило количество кръв в тазобедрената става,
което е повишило вътреставното налягане, ограничило е подвижността на ставата,
засилило е болковата симптоматика и именно това е забавило възстановяването.
Към настоящия момент е напълно възстановен ищеца според заключението. Вещото
лице е посочило, че констатираните увреждания при ищеца са в причинна връзка с
настъпилото ПТП.
По делото не е спорно между страните, че към датата на
настъпване на ПТП – то 17.02.2018г. по отношение на управлявания от Б.М.Т. л.а. „БМВ 236”, с рег. № СА 6498 СМ, е
действал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключена със застрахователна полица №
BG/02/118000401730/27.01.2018 г., със срок на действие от 27.01.2018 г. до
26.01.2019 г.
Страните, макар да не представят доказателства за
разменената между тях кореспонденция, (видно от изявленията им в исковата молба
и отговора), не спорят и относно това, че ищецът е отправил претенция за
заплащане на причинените вследствие на ПТП – то вреди към застрахователя (ответник
по делото), която е получена от последния на 23.02.2018г. видно от известие за
доставяне на л. 77 от делото. Тъй като към претенцията е било приложено само
съдебномедицинско удостоверение, застрахователят изискал допълнително
документи, като Протокола за ПТП му е бил изпратен по – късно (виж изявления на
процесуалния представител на ответника, на л. 4 от отговора, предпоследен
абзац) и е бил получен от застрахователя на 13.06.2018г., видно от известие за доставяне от 13.06.2018г.
(л.78 от делото). Няма спор, че застрахователят не се е произнесъл по
претенцията на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5 от 05.04.2006г.
по т.д. № 5/2005г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, ако подсъдимият бъде признат за
виновен с присъда, споразумение (както в случая) или с решение за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, актовете на
наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК са задължителни за
гражданския съд.Следователно в гражданския процес е изключена свободната
преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които
съставляват елементи от престъпния състав, който е установен с влязла в сила
присъда, респ. споразумение или решение.
Следователно в случая със задължителна за настоящия
съдебен състав сила е установено виновното и противоправно поведение на водача,
който при управление на лек автомобил,
марка „БМВ”, модел „326“, рег.№ СА 6498 СМ, нарушил правилата за движение - чл.20,
ал.1 от ЗДвП („Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”) и чл.21, ал.1 от ЗДвП („При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно
средство от Категория В в населено място –
Неоснователно е възражението на ответното дружество за
липса на причинна връзка между увредата на ищеца и ПТП – то, което се
опровергава от заключението на вещото
лице по СМЕ, според което същата отговаря да е причинена в следствие процесното
ПТП. В този смисъл данни се съдържат и в
медицинските документи, приети като писмени доказателства по делото и в
изслушаните свидетелски показания.
Неоснователно е и възражението на ответното дружество за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като твърдението му
за липса на обезопасителен колан не намира опора в нито едно от събраните
доказателства по делото, напротив категорично се опровергава от обясненията на
третото лице – помагач по реда на чл. 176 ГПК.
Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 493,
ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск се явява доказан по
своето основание. По делото се установи също така, че ищецът е изпълнил
задължението си по чл. 380 КЗ, да предяви претенцията си пред застрахователя,
т.е. е изпълнена разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ.
Що касае
размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Като изходи от
обстоятелствата, при които са причинени уврежданията /ПТП/, от техния вид,
характер и времетраене /увреда на дясна тазобедрена става с настъпило
усложнение, в следствие на което възстановителният период е продължил 60 – 70
дни и се е характеризирал със засилена болкова симптоматка според заключението
на СМЕ, което кореспондира и със свидетелките показания по делото/, и като взе предвид обичайно
присъжданите обезщетения в аналогични случаи, съдът приема, че следва да уважи
изцяло предявения частичен иск за сумата от 6000 лева от общо 15 000 лева
за обезщетение за причинените му
неимуществени вред. Съдът не възприема за основателно възражението на
ответника, че претендираният размер е завишен с оглед обсъдените по – горе
обстоятелства, взети от съда в предвид при преценката на размера на
обезщетението. Определяне на по – нисък размер на обезщетението, съдът намира
за несправедливо, предвид преживените от ищеца болки и страдания вследствие
телесната увреда и установеното по делото усложнение, настъпило при И.А.И.,
което е довело до това същият да изпитва по – силни по интензитет и времетраене
болки в сравнение с обикновено търпените такива при такава травма, което е
препятствало и полагането на труд от ищеца (виж свидетелски показания, л. 59-60
от делото).
При прекия иск, с
който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя, лихвите върху
обезщетенията за имуществените и неимуществените вреди се дължат съгласно правилото
на чл.497, ал. 1 КЗ, а не съгласно
разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ, на която се позовава ищецът и която
разпоредба се явява обща по отношение на специалната разпоредба на чл. 497,
ал.1 КЗ. Съгласно чл. 497, ал.1, т.1 и т. 2 КЗ застрахователят дължи законна
лихва върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок (както е в случая, защото съгласно
чл. 496, ал. 3 КЗ застрахователят няма право да откаже да се произнесе по
основателността на претенцията след като му е представен протокол за ПТП), считано от по – ранната дата: изтичане на 15 работни
дни от представяне на доказателствата по чл. 106, ал.3 КЗ или от изтичането на
3 месечен срок по чл. 496, ал.1 КЗ. С оглед установеното по делото, че на
13.06.2018г. ищецът е представил изискани допълнителни документи - протокол за
ПТП (съобразно твърдението на ответника в отговора и съобразно представеното от
ищеца известие за доставяне, на л. 78), то съдът намира, че следва на основание
чл. 497, ал.1, т.1 КЗ да присъди законната лихва от 04.07.2018г. (изтичане на
15 работни дни от дата 13.06.2018г.), като следва да бъде отхвърлено като
неоснователно искането на ищеца законната лихва да бъде присъдена от
25.02.2018г.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 6000 лева, част от общо сумата от
15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в следствие ПТП от 17.02.2018г., ведно със законната лихва от 04.07.2018г.,
като следва да бъде отхвърлено като неоснователно искането на ищеца законната
лихва да бъде присъдена от 25.02.2018г.
Относно
разноските:
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати разноските за процесуално представителство на ищеца за един адвокат.
Видно от представения по делото договор за правна помощ, същото е оказано
безплатно на ищеца, на основание чл. 38 ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба,
ако в производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати. С оглед това правило и с оглед изхода на делото, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1/2004 г., ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. П.К., САК, сумата от 630 лева за адвокатско възнаграждение ( в този
смисъл Определение № 35 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4646/2008 г.,
Определение № 148 от 13.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1139/2011 г., и мн. др.).
Ищецът също
така е бил освободена от съда от заплащане на държавна такса и разноски по
делото, на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ЗД „Бул инс”АД следва да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната
власт сумата от 240 лева – дължима държавна такса по делото, както и да заплати
по сметка на РС – Стара Загора сумата от 365 лева – възнаграждение за вещото
лице по СМЕ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД”БУЛ ИНС”АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град София, ул. Джеймс Баучер №87, ДА
ЗАПЛАТИ на И.А.И., ЕГН: **********,***, обезщетение по чл. 432, ал. 1 във
връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, за причинените му на 17.02.2018 г. неимуществени вреди,
вследствие ПТП, настъпило в град Стара Загора, причинено от Б.М.Т., управлявайки лек автомобил, марка „БМВ”, модел „326“, рег.№ СА
6498 СМ, по отношение на който автомобил е била сключена и е действала към
датата на произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със застраховател „БУЛ ИНС”АД, а именно: сумата в размер на 6000 лева (частичен
иск от общо сумата от
15 000 лева) за неимуществени вреди
- болки и страдания от причинената му увреда на дясна тазобедрена става,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2018г. до
окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ искането на И.А.И.,
с п.а., законната лихва да бъде присъдена от 25.02.2018г., като неоснователно.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
ОСЪЖДА ЗД”БУЛ ИНС”АД, с п.а., ДА
ЗАПЛАТИ на адв. П.К., САК, сумата от 630
лева - за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
настоящото производство.
ОСЪЖДА ЗД”БУЛ ИНС”АД,
с п.а., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по Бюджета на съдебната власт, сумата от 240 лева – дължима държавна
такса за разглеждане на исковете по делото.
ОСЪЖДА
ЗД”БУЛ
ИНС”АД, с п.а., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Стара Загора сумата от 365 лева – възнаграждение за вещо лице по съдебномедицинската
експертиза по делото.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника, а именно Б.М.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: