Решение по дело №322/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 755
Дата: 9 юни 2022 г.
Съдия: Нели Тодорова Стоянова
Дело: 20227040700322
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

                                                 РЕШЕНИЕ

 

                                       № 755/09.06.2022г.

 

Административен съд-Бургас, ХХІV-ти касационен състав, в публично заседание на девети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                                       СЪДИЯ: Нели Стоянова

 

При участието на секретаря д.д., като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 322 по описа за 2022г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020г.

Образувано е по жалба на С.Г.П.,*** чрез адвокат Н.К.,***, против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. за кампания 2019г., изх. № 01-6500/388 от 31.01.2022г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция.

В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител-адв.К. се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати нарушения на административно-производствените правила, необоснованост на акта, материална незаконосъобразност и противоречие с целта на закона. Твърди се още неспазване на установената форма във връзка с липса на фактически и правни основания за издаване на акта. Сочи се, че изложените от органа твърдения за неизпълнение на задължението за предоставяне на сертификат за произведена продукция не отговаря на обективната действителност. В тази връзка се излагат доводи, че в изпълнение на изискванията на Наредба № 4/24.02.2015г. жалбоподателят е предоставил сертификат от контролиращото дружество в предвидения за това срок. Излагат се доводи, че от издаденият акт не ставало ясно на какви конкретни фактически основания е отказано подпомагането, в какво се изразява допуснатото нарушение и как е установено то. Мотиви в тази насока не били изложени, поради което оспорващият счита обжалваният акт за немотивиран. Твърди още, че не ставало ясно кое от изискванията на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от Наредба № 4/24.02.2015г. е нарушено, което ограничавало правото на защита на жалбоподателя. На следващо място се сочи, че никъде в приложимите нормативни актове нямало изискване „всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура“. Излагат се доводи, че в Регламент (ЕО) № 889/2008, и в Наредба № 4/24.02.2015г. не са посочени максималните периоди на преход, поради което се прави извод, че периода на преход към биологично производство, който е обективно по-дълъг от определения с дял ІІ, глава 5 от Регламент (ЕО) № 889/2008 не води до нарушаване на разпоредбата на чл.36 от същия и не представлява основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление „биологично земеделие“. Прави се искане за отмяна на оспорения акт. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по оспорване – Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Представя административната преписка.

Съдът, като съобрази становищата на страните, въз основа на представените по делото доказателства, тяхната преценка в съвкупност и приложението на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорваният административен акт е получен от жалбоподателя по пощата с известие за доставяне на 10.02.2022г. (л. 53), а жалбата е подадена в канцеларията на Адм.С-Бургас на 24.02.2022 г. Изложеното налага извод, че жалбата срещу административния акт е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Безспорно е по делото, че жалбоподателят С.П., е регистриран земеделски производител /ЗП/ с УРН 410543. Видно от Уведомително писмо изх.№ 02-020-6500/1797 от 24.02.2016г. /л.22/, въз основа на подадено заявление с УИН 02/110715/07685 ЗП е одобрен за поет от него биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014- 2020г. по направление „Биологично растениевъдство“. С уведомителното писмо, жалбоподателят е запознат със задължението, най-късно до 30 октомври на петата година от поетия ангажимент, който срок започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, да представи най-малко веднъж копие от сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологичното производство. Сертификатът следва да удостоверява наличие на биологична продукция и тази продукция следва да бъде добита от всички одобрени площи.

Със заявление за подпомагане с УИН № 02/050619/35561/25.04.2019 г. жалбоподателя е заявил земеделски площи за финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ за кампания 2019г. /пета година от поетия ангажимент/, като са посочени 3 бр. земеделски парцели с обща площ 3,41ха. В приложената към заявлението таблица по посочената мярка били заявени парцели с №№ 17974-21-7-1, 17974-425-1-1 и 31379-549-2-1, в землищата на гр.Средец и с.Зорница, Общ.Средец, при декларирана площ за кампания 2018г. - 3,41 ха и декларирана  площ за кампания 2019г. - 3,41 ха. Като лице отговорно за осъществяване на контрола за съответствието с биологичното производство в същата таблица е посочен "КОСМОСЕРТ услуги за сертифициране" АД. Към заявлението е приложен и Договор от 31.03.2019 г. за контрол и сертификация на биологично производство, сключен с посоченото сертифициращо дружество. Заявените парцели са одобрени за подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“, за продуктови групи: орехи и ливадно сено.

Видно от Протокол от 29.11.2019г. за устно уведомяване на кандидата по мярка 11 „Биологично земеделие“, че приложения към заявлението за подпомагане за кампания 2019г. документ/сертификат не отговаря на изискванията на чл.33, ал.1, т.3 от Наредба № 4/24.02.2015г. - липсва посочен номер на всеки един от подпомаганите парцели в годината на издаване на писменото доказателство, за които е поет ангажимент и добив.

С писмо с вх.№ 02-020-6500/6194/29.11.2019г. жалбоподателят е представил издадени от сертифициращия орган: Удостоверение за съответствие ********** от 30.10.2019г.; Писмено доказателство с номер на протокола ********** от 29.10.2019г.; Уведомление за решение № ********** от 29.10.2019г. От представените писмени документи е видно, че от заявените парцели с орехи и ливади за кампания 2019г. няма произведена биологична продукция /орехи и ливадно сено/.

С писмо с вх.№ 02-020-6500/2576/03.08.2020г. от жалбоподателят са представени следните документи: сертификат за съответствие № 01/BG120/00152/16/01.09.2016г., протокол за оглед и определяне на степента на увреденост на земеделска култура от застрахователни събития-част ІІ от 30.05.2012г. и приемно предавателен протокол от 14.03.2019г. за закупуване на посадъчен материал. В писмото с което са представени писмените доказателства жалбоподателят посочва, че поради настъпване на застрахователно събитие през 2012г., се е наложило засаждане на нови дръвчета /орехи/ през 2013г. Вследствие на това насажденията не са плододавали. Посочва още, че в последната година на поетия ангажимент (2019) сертифициращ орган е „Космосерт“ АД, който единствено е извършвал проверка на терен и разполага с доказателствен материал за фактическото състояние на орехите.

От сертифициращото дружество "Космосерт" АД са представени писмени доказателства със същото съдържание, а именно: Удостоверение за съответствие ********** от 30.10.2019г.; Писмено доказателство с номер на протокола ********** от 29.10.2019г.

По делото е представен Сертификат за съответствие, валиден до 15.01.2020 г., касаещ овощен посадъчен материал орех, сорт "Чандлър" и сорт „Франкует“ за оператор "Югланс Региа БГ" ООД, придружен с протокол от 14.03.2019г. за овощен посадъчен материал 60 бр. орехи-БИО.

С уведомление изх. № 01-6500/2376/11.05.2021 г. жалбоподателят е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на биологичен ангажимент.

След провеждане на описаната процедура е издаден оспореният в настоящото производство Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСП 2014-2020г. за кампания 2019г., изх. № 01-6500/388 от 31.01.2022г. от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция.

Прието е, че сертификатът или писменото доказателство не отговаря на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.чл. 36 от Регламент (ЕО) № 889/2008 г., чл. 48, ал. 9 от Наредба № 5 от 03.09.2018 г., тъй като следва да включва всички одобрени земеделски площи, които да са преминали периодът на преход и да е произведена продукция от земеделска култура, формираща размера на подпомагане на всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаване на документа.

Предвид изложеното на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и в съответствие с чл. 63, т. 1, вр. с чл. 77, т. 4, б. в от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика е отказана финансова помощ и е прекратен поетия ангажимент по направление "Биологично растениевъдство".

Заповедта е връчена на жалбоподателя по пощата с известие за доставяне на 10.02.2022г.

По делото е представена заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на изпълнителният директор на ДФЗ, с която на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 12 и 4 от ЗПЗП, чл. 10, т. 1, т. 2, т.7 и т.13 и чл. 11, ал. 2 от УП на ДФЗ е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФЗ Петя Димитрова Славчева правомощия да издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" /л. 15/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Обществените отношения, свързани с прилагането на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. -2020 г. са предмет на уреждане от Закона за подпомагане на земеделските производители - чл. 1, т. 7 от закона. С него се определят необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на ЕС, тяхната компетентност, правомощия и организационни връзки между тях. Съгласно нормата на чл. 11а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПЗП органът, който приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство и извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика е Разплащателната агенция. В т. 13 от § 1 от ДР на ЗПЗП, изрично е посочено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. С разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акт за акредитация се възлага на Държавен фонд " Земеделие", чиято структура и организация на работа като Разплащателна агенция са подробно уредени, както в ЗПЗП, така и в неговия Устройствен правилник. Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява. На този орган, според чл. 10, т. 7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", е предоставено правомощието да взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателна агенция, каквато е и мярка 11 "Биологично земеделие" направление "Биологично растениевъдство" от ПРСР за периода 2014-2020 г. Оспореният акт е издаден от компетентен орган-заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с делегирани правомощия от изпълнителния директор.

Актът е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването си, които си кореспондират. Следователно обжалваният акт отговаря на въведеното с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК изискване и е мотивиран.

Във тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че акта не е мотивиран в нарушение на чл.59, ал.1 от АПК. В издадения индивидуален адм.акт много ясно са посочени мотивите на органа за прекратяване на агроекологичния ангажимент на С.П. по мярка 11"Биологично земеделие", и те са свързани с това, че представеният сертификат не удостоверява изискуемото още към датата на поемане на многогодишният ангажимент изискване да е представен документ удостоверяващ, че всички одобрени земеделски площи са преминали периода на преход и е произведена продукция от земеделските култури, формираща размера на подпомагане за всички площи, респ. декларирани по мярката парцели, в годината на издаване на документа.

Следва да се отбележи, че обжалваният акт е обоснован с извършените на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. административни проверки за спазване на поет биологичен ангажимент, при които е установено неизпълнение на задълженията на чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4/24.02.2015 г., а именно: не са спазени изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5, като изрично се сочи, че изискването по т. 2 съществува от приемането на наредбата. Посочени са текстовете на разпоредбите на пар.1, т. 7 от ДР на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и чл. 36 от Регламент ЕО на съвета № 889/2008. Прието е, че от 2018 г. приложимото национално законодателство – чл. 48, ал. 9 от Наредба № 5/03.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологично производство, както и последващ официален надзор върху контролиращите лица, предвижда в документа да се посочва количеството на произведената земеделска продукция, а представеният документ от жалбоподателя не отговаря на условията всички одобрени земеделски площи да се преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респ. декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на документа.

По отношение на съответствието с материалния закон:

Посочените разпоредби са съобразени с редакцията на Наредба № 4 от 24.02.2015 г. към датата на издаване на административния акт-31.01.2022 г.

Съгласно чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. "Държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 и 5 същата наредба.

Разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2019 г., в сила от 01.03.2019 г.; изм., бр. 76 от 2019 г., в сила от 27.09.2019 г.) до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция;

От приетите по делото доказателства е видно, че през 2016 г. жалбодателят е бил одобрен за подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., направление "Биологично растениевъдство" през 2016 г. В Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/1797 от 24.02.2016г. за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. е посочено, че жалбоподателят е одобрен кандидат, като са посочени изискванията, които следва да спазва, а именно сертификатът следва да удостоверява наличие на биологична продукция.

От сертифициращото дружество "Космосерт" АД е издадено Удостоверение за съответствие ********** от 30.10.2019г. и Писмено доказателство с номер на протокола ********** от 29.10.2019г. в които са описани площите под контрол и произведената от тях продукция. От тях се установява, че от парцел № 17974-21-7-1, парцел № 17974-425-1-1 и парцел № 31379-549-2-1 в землищата на гр.Средец и с.Зорница, Общ.Средец са произведени 0 кг. орехи и 0 кг. ливадно сено. От изложеното се установява, че изискуемият сертификат или писмено доказателство е представен, но в него не е удостоверено наличие на произведена биологична продукция от посочените парцели. Представените сертификати на лицето, поело дългосрочен ангажимент не отговарят на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 от приложимата Наредба.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че получен сертификат за съответствие № 01/BG120/00152/16, валиден до 31.08.2017г. от сертифициращо дружество „Кю Сертификейшън“ удостоверява произведен продукт –ливадно сено - 400 кг. /в периода на преход към биологично производство/. Посоченият сертификат, не е достатъчно доказателство за да се направи извод че е изпълнен поетия ангажимент по направление "биологично растениевъдство", с отбелязани кодове 315000 и 223010 – ливади за косене и орехи. Законодателят не е предвидил възможност, чрез представяне на доказателства за изпълнение на поет ангажимент само за един продукт или група продукти да се приеме, че е налице изпълнението на задължението по чл. 33, ал. 1, т. 2 и ал.3 от приложимата Наредба по отношение на всички заявени от търсещия финансиране продукти.

Във тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя че в Регламент (ЕО) № 889/2008 и в Наредба № 4/24.02.2015г. не са посочени максималните периоди на преход, поради което периода на преход към биологично производство, може да е обективно по-дълъг от определения с дял ІІ, глава 5 от Регламент (ЕО) № 889/2008 и не води до нарушаване на разпоредбата на чл.36 от същия. В издаденият ИАА адм.орган е посочил, че предоставеният от жалбоподателя документ не отговаря на условията, всички одобрени земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделска култура, формираща размера на подпомагане на всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на издаване на документа. Но жалбоподателят не е представил доказателства оборващи констатациите на органа за произведена биологична продукция от заявените продуктови групи-орехи и ливадно сено.

По отношение на възражението на жалбоподателя за погиване на насажденията през 2012г. и засаждане на нови през 2019г. същото не променя извода за неизпълнение на поетия ангажимент, тъй като наличието на посочените обстоятелства е следвало да бъде установено в процедурата по издаване на съответния сертификат.

 При така издадения сертификат, не се удостоверява произведена продукция от посочените парцели, които са били одобрени за подпомагане. Жалбоподателят е следвало да представи Сертификат или друго писмено доказателство/удостоверение или др. /, доказващи изискуемото съответствие на произведените от него растителни продукти с правилата на биологичното производство. В нормата на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/06.04.2009 г., се съдържа легално определение на "сертификат" или "писмено доказателство". Това е документ, издаван от контролиращо лице на всеки производител или преработвател, който контролира и отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност. Писменото доказателство е изготвено съгласно образеца в приложение XII на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 9 от Наредба № 5 от 03.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица "Контролиращото лице издава писмено доказателство по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 на оператор, съответно подизпълнител, с който има сключен договор за контрол и сертификация. Писменото доказателство трябва да отговаря на посочените изисквания в приложения XII и XIIа от Регламент (ЕО) № 889/2008. Във връзка с писменото доказателство по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 контролиращото лице издава приложение към него, съдържащо справка за количеството произведена първично земеделска продукция през съответната година, площите, животните и/или пчелните семейства, от които е произведена, както и наличната на склад продукция от предходни години.

При описаните предпоставки се налага извод, че е налице издадено писмено доказателство от контролиращ орган, с когото операторът е сключил договор, но писменото доказателство не удостоверява произведена продукция от парцели № № 17974-21-7-1, 17974-425-1-1 и  31379-549-2-1, които са били одобрени за подпомагане. Следователно не може да бъде прието, че жалбоподателят е представил изискуемото от чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. писмено доказателство.

В този смисъл законосъобразни и правилни са изводите на административния орган, че не е представено писмено доказателство за произведена биологична продукция за парцелите, които са били одобрени за подпомагане в съответствие съгласно Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че в хода на валидно проведено административно производство компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти. Постановеният акт е в съответствие със закона и неговата цел, предвид на което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора, а именно отхвърляне на оспорването, съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, в размер на 100 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът,

                                               Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.П.,*** чрез адвокат Н.К.,***, против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2020, изх. № 01-6500/388 от 31.01.2022г., издадено от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция.

 

ОСЪЖДА С.Г.П., ЕГН ********** да заплати на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, разноски по делото в размер на 100 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                         СЪДИЯ: