Решение по дело №15920/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3226
Дата: 23 август 2022 г.
Съдия: Яна Цветанова Димитрова
Дело: 20211110215920
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3226
гр. София, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20211110215920 по описа за 2021 година

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба вх. № 91-01-888 от 05.11.2021г. по описа на КФН, от
„К. К. Л.“АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Ц. ш.“ № *, Б. с.
М., ет. *, офис *, представлявано от изпълнителния директор П. С. Д. Л., чрез
пълномощника – М. К. Б. срещу Наказателно постановление N Р-10-796 от 21.10.2021г. ,
издадено от зам.председател на КФН, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл.
221а, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗППЦК, имуществена санкция в размер на 6000 за нарушение на чл.
100н, ал. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 1, вр. ал. 4 от ЗППЦК.
В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, като
АУАН е съставен в отсъствието на представител на дружеството, тъй като пълномощникът
П. е действал извън правомощията си.
Отделно се излагат причините, поради които дружеството не е изпълнило
задължението си за представяне на ГФО в срок пред КФН.
Излагат се аргументи за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
На последно място се оспорва размера на наложената имуществена санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт Ц. с
пълномощно по делото.
1
В хода на съдебните прения, последният поддържа жалбата и иска отмяна на
процесното наказателно постановление.
Претендира разноски.
Административно наказващият орган, редовно уведомен не се явява. Представлява се
от от юрисконсулт Л. с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения, последната от името на доверителя си моли за
потвърждение на наказателното постановление, като посочва , че от доказателствата се
доказва извършеното нарушение.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
„К. К. Л.“АД с ЕИК *** е публично дружество и е вписано под № РГ- 05-1488 в
регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3
ЗКФН, воден от КФН.
След 31.03.2021 г. св. К.Д. - главен експерт в отдел "Надзор на публични дружества,
емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел", управление
"Надзор на инвестиционната дейност" към КФН, извършил регулярна проверка в единната
система за предоставяне на информация по електронен път, поддържана от КФН - eRegister,
за представени от дружествата - емитенти годишни финансови отчети за 2020 г.
При извършване на проверката св. Д. установила, че към дата 31.03.2021 г. от страна
на Дружеството не бил представен пред КФН по реда на чл. 100т, ал. 1 и ал. 4 ЗППЦК ГФО
със съдържанието по чл. 100н, ал. 4 ЗППЦК за дейността на дружеството за 2020 г.
При така установеното на 27.04.2021 г. в присъствието на двама свидетели и на
упълномощен представител на дружеството – А. П., св. Д. съставила АУАН № Р - 06-
366/27.04.2021 г., с който повдигнала против дружеството жалбоподател
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 100н ал. 1 вр. ал. 4 вр. чл. 100т
ал. 1 изр. първо предл. първо вр. ал. 4 ЗППЦК, извършено на 01.04.2021 г. в град София – за
това, че не е представило пред КФН в срок до 31.03.2021 г. ГФО за дейността си за 2020 г.
по реда на чл. 100т ал. 4 ЗППЦК.
При съставяне на АУАН и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били направени
възражения.
На 21.10.2021г. заместник председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на
инвестиционната дейност" издал обжалваното N Р-10-796 от 21.10.2021г., с което на
жалбоподателя е наложена на основание чл. 221а, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗППЦК, имуществена
санкция в размер на 6000 за нарушение на чл. 100н, ал. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1,
пр. 1, вр. ал. 4 от ЗППЦК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: гласни и писмени, а именно: показанията
2
на св. Д. , покана изх. № РГ – 05-1488-4/26.04.2021 г., АУАН № Р - 06-366/27.04.2021 г. , НП
№ N Р-10-947 от 19.11.2019г., заповед № 3-61/17.03.2021 г. на заместник - председател на
КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", пълномощно на А. П.,
разпечатка от единната система за предоставяне на информация по електронен път,
поддържана от КФН - eRegister относно публикуваната информация.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства и писмените доказателства, като
ги оцени като напълно еднопосочни, последователни и безпротиворечиви. Следва да се
посочи и че жалбоподателят по същество не оспорва възприетата в АУАН и НП фактическа
обстановка, но възразява за нарушена процедура , завишена санкция и маловажност на
случая.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
НП и АУАН са издадени от компетентни органи съгл. чл. 222, ал. 1 ЗППЦК, според
която разпоредба актовете за установяване на административни нарушения по чл. 221 и чл.
221а се съставят от упълномощени от заместник-председателя длъжностни лица, а
наказателните постановления се издават от заместник-председателя.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от заместник – председателя на
КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", а актът, с който е
установено нарушението, е съставен от св.Б., оправомощен по силата на Заповед № 3-
61/17.03.2021 г., издадена от заместник – председателя на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност".
АУАН и НП са съставени при спазване на предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН
давностни срокове.
При съставяне на АУАН не са нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и
на чл. 43 ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и на упълномощен
представител на дружеството, подписан е от съставителя, свидетелите и упълномощения
представител на дружеството-жалбоподател, на когото е предявен за запознаване и му е
връчен и препис от акта.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че А. П. е действал извън
правомощията му, дадени с представеното поълномощно.
Поканата изх. № РГ – 05-1488-4/26.04.2021 г за съставяне на АУАН е връчена на
адреса по седалище на дружеството на пълномощника Б. на 29.04.201г.
На посочената в поканата дата в КФН се е явил пълномощникът А. П. .
Същият е преставил нотариално заверено пълномощно от управителя на
дружеството, в което е посочено , че същият представлява дружеството пред КФН вкл. и с
правата да подписва и получава документи.
Предвид това, правилно контролният орган е приел, че П. има представителна власт ,
респективно е съставил АУАН в негово присъствие и му е връчл екземпляр от него.
3
На следващо място, както актът за установяване на нарушението, така и
наказателното постановление имат съдържанието съответно предвидено в чл. 42 ЗАНН и в
чл. 57 ЗАНН, като и в двата документа и то при пълна идентичност са описани
нарушението, обстоятелствата по извършването му и са посочени нарушените законови
разпоредби.
Разпоредбата на чл. 100т ал. 1 ЗППЦК предвижда задължение за емитента да разкрива
публично регулираната информация чрез предоставянето на комисията и на
обществеността. С цитираната разпоредба са уредени две отделни задължения на емитента -
да предостави регулираната информация на КФН и на обществеността, които се изпълняват
и по различен ред информацията се предоставя на КФН по реда на чл. 100т ал. 4 ЗППЦК, а
на обществеността - по реда на чл. 100т ал. 3 ЗППЦК. Неизпълнението на всяко от двете
задължения осъществява самостоятелен състав на административно нарушение.
От гласните доказателствени средства и от писмените доказателства се установи
извършването на нарушението по чл. 100н ал. 1 вр. ал. 4 вр. чл. 100т ал. 1 изр. първо предл.
първо вр. ал. 4 ЗППЦК. Съгласно чл. 100н ал. 1 ЗППЦК емитентът е длъжен да разкрива
публично годишния финансов отчет за дейността си в срок до 90 дни от завършването на
финансовата година, като ГФО следва да има съдържанието по чл. 100н ал. 4 ЗППЦК.
Съгласно чл. 100т ал. 1 ЗППЦК емитентът следва да предостави ГФО за дейността си, който
представлява регулирана информация съгласно параграф 1, т. 41 от ДР на ЗППЦК, на
Комисията по реда на чл. 100т ал. 4 ЗППЦК. Дружеството жалбоподател е следвало да
предостави ГФО за дейността си за 2020 г. пред КФН в срок до 31.03.2021 г. /присъствен
ден - сряда/ и като не е изпълнило това си задължение е нарушило чл. 100н ал. 1 вр. ал. 4 вр.
чл. 100т ал. 1 изр. първо предл. първо вр. ал. 4 ЗППЦК.
Нарушението е формално, осъществено е чрез бездействието на задълженото лице в
срока, в който, като е било длъжно, не е изпълнило задължението си за предоставяне на
ГФО.
Нарушението е извършено в първия ден, следващ изтичането на срока, в който
задълженият субект е следвало да изпълни задължението за предоставяне на регулираната
информация, т. е. на 01.04.2021 г., както правилно е посочено в АУАН и НП.
Касае се за отговорност на юридическо лице, която е обективна, безвиновна, поради
което субективната съставомерност на нарушението не следва да се обсъжда.
Причините за непредставяне на информацията в срок са без значение за състава на
нарушението, а имат отношение към обществената му опасност.
В този ред на мисли, съдът намери, че нарушението не е маловажно. Не се установиха
никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат, че обществената опасност
на нарушението е по-ниска от обичайната за такъв вид нарушения. Липсата на настъпили
вреди последици не може да се преценява като аргумент за маловажност на нарушението,
предвид формалния му характер.
На следващо място ГФО за 2020 г. не е предоставен на КФН, вкл. и след датата на
4
издаване на процесното НП, като не са представени доказателства и в хода на съдебното
следствие.
Съгласно чл. 221, ал. 2 ЗППЦК за нарушение на разпоредбите на чл. 100н ЗППЦК,
извършено от юридическо лице, се предвижда налагане на имуществена санкция в размер от
5000, 00 лева до 20 000, 00 лева или до 5 на сто от общия годишен оборот в съответствие с
последния изготвен годишен финансов отчет, приет от управителния орган /т. 1 или до
двойния размер на реализираната печалба или избегнатата загуба в резултат на
нарушението, когато размерът им може да бъде определен, като се прилага по-голямата
стойност /т. 2/.
В случая АНО е наложил на дружеството имуществена санкция в размер над
минималния, като се е мотивирал с предходна наложенена санкция на дружеството за
същото нарушение.
По делото е представено завероно копие от НП № N Р-10-947 от 19.11.2019г, от което
е видно , че дружеството е било санкционирано за нарушение на чл. 100н, ал. 1, вр. ал. 4, вр.
чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 1, вр. ал. 4 от ЗППЦК, касателно информация, дължима за 2018г.
Посоченото мотивира извод за завишена степен на опасност на нарушителя,
респективно АНО е изндивидуализирал санкцията по размер, правилно.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон
и следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото и на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН АНО има право на
разноски, каквато претенция е заявена в съдебно заседание.
Като взе предвид, че съдебното производство е приключило в едно съдебно
заседание, че жалбоподателят по същество не е оспорил фактическите изводи на наказващия
орган и не е ангажирал допълнителни доказателства в тази насока, че по искане на АНО не
са били събирани доказателства освен тези, съдържащи се в административната преписка,
съдът счете, че юрисконсултското възнаграждение, което дружеството следва да заплати за
процесуалното представителство на АНО, следва да е в минималния, предвиден в
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, размер, а именно
80, 00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 , вр.ал. 1, пр. 1 и чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН,СЪДЪТ
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N Р-10-796 от 21.10.2021г. , издадено
от зам.председател на КФН, с което на „К. К. Л.“АД с ЕИК *** е наложена на основание чл.
221а, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗППЦК, имуществена санкция в размер на 6000 за нарушение на чл.
5
100н, ал. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 1, вр. ал. 4 от ЗППЦК, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „К. К. Л.“АД с ЕИК *** да ЗАПЛАТИ на Комисия за финансов надзор
сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

6