Р Е Ш Е Н И Е
№……
16.05.2017 год., гр. В.П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – В.П.,
I-ви състав
На двадесети
април през две хиляди и седемнадесета година
В публично
съдебно заседание, в следния състав:
Председател:Мирослав
Марков
Секретар: Мюжгян А.,
като разгледа
докладваното от председателя,
гражданско дело
№490 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС.
В настоящото производство, съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.108 от ЗС,
предявен от Илиян
С.Ч. и Ю.Я.Ч., чрез пълномощника си адв.М.Д. от ШАК против А.Ш.А. и А.А.А., с които се иска да бъдат осъдени ответниците да
предадат владението на процесния недвижим имот.
В исковата молба се твърди,
че ищците като семейство са собственици на недвижим имот в УПИ VII-27 в кв.3 по плана на с.М.,
общ.В.П., обл.Ш.. Същите са придобили имота с покупко-продажба на 05.06.1984г.
През 1989 година са се изселили в Р.Турция, като са го оставили за ползване на
сестрата на ищеца. Не са имали намерение да продават имота.
С Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 20, том XІІ,
рег.№ 4550, дело № 1106/03.09.2012 г. на Нотариус № 592 на НК, с район на
действие РС-В.Преслав, ответниците са придобили имота по обстоятелствена проверка.
Ищците, твърдят, че ответниците не са собственици на
имота, тъй като не са го владели непрекъснато. Към датата на съставянето на
нотариалният акт, не е бил изтекъл предвидения в закона 10 годишен срок за
придобиване по давност на имота.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците подават отговор
на исковата молба, в който твърдят, че искът е неоснователен. Сочат и
представят писмени доказателства в подкрепа на твърдението си, че са закупили
процесният имот от сестрата на ищеца с договор сключен на 16.04.1999г., в присъствието
на Кмета на с.М.. Платили са уговорената сума на сестрата на ищеца, която е
действала с негово съгласие. По-късно през 2012г. са се снабдили с нотариален
акт за имота.
Процесуалният представител на ищците в съдебно заседание
и в депозирано становище, поддържа изложеното в исковата молба. Иска от съда да
осъди ответниците да предадат описаният по-горе имот, които владеят и държат
без основание. Сочи, че искът е основателен и доказан изцяло, тъй
като се установява, че ищците са собственици на имота, като собствеността е
придобита чрез покупко-продажба през 1984 година и ответниците държат имота без
правно основание. Представеният договор за покупко-продажба на имот съставен в
кметството на с.М. не доказва вещно-прехвърлително действие. Според ищеца е
спорен периода на упражняване на начало на „владение" от ответниците ,
което по своята същност е държане на имота. В подкрепа на това сочи, че ответниците
са декларирали имота много по-късно и едва за целите на нотариалното
производство за признаване на собственост чрез извършване на обстоятелствена
проверка за имота са предекларирали имота на свое име и през 2012 година са
платили от своя страна данъци и такси за имота за минал период с начислени
лихви, независимо, че ищците са били заплащали такива на свое име.
Процесуалния
представител на ответниците в депозирано становище, поддържа изложеното в отговора
на исковата молба. Посочва, че искът не е доказан по несъмнен начин. Твърди, че
ответниците са влезли във владение на имота през м.април 1999г., когато са
сключили договора със сестрата на ищеца.
Те са установили фактическа власт върху него, заживели са с децата си, извършили
са основен ремонт, изградили са стопанска постройка, отглеждали са животни. Твърди,
че налице придобивно основание, тъй като общата 10 – годишна давност е била
изтекла към 2012г., когато е съставен и констативен нотариален акт.
Съдът, като обсъди становищата на страните и извърши
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото не е спорно, че ищците
са били собственици на процесния недвижим имот в с.М., общ.В.П., обл.Ш., който придобили с
покупко-продажба на 05.06.1984г. Също не е спорно, че ответниците са се с снабдили по обстоятелствена
проверка с Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение № 20, том XІІ, рег.№ 4550, дело №
1106/03.09.2012 г. на Нотариус № 592 на НК, с район на действие РС-В.Преслав.
Като писмени доказателства
по делото са приети: Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давностно владение № 20, том XІІ, рег.№ 4550, дело № 1106/03.09.2012 г. на
Нотариус № 592 на НК; Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 114, том I,
дело № 255/1984 г. на Преславския районен съд; Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за
граждански брак № 0001/13.01.2075г., издаден от длъжностно лице по гражданско
състояние при О.В. Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с Изх.
№ 48/28.07.2016г., издадено от О.В. квитанции за платени данъци и такси – 9 бр.; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264,
ал. 1 от ДОПК с Изх. № **********/21.09.2016 г., издадено от О.В. Удостоверение
за идентичност с Изх. № 94-М-457/26.09.2016 г., издадено от гл.архитект на О.В.
скица на недвижим имот УПИ VII-27 в кв. 3 по плана на с. М., общ. В., както и
вписана искова молба в Службата по вписванията гр. В.Преслав; Договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 16.04.1999 г., сключен между Ф. С.а К.
и А.Ш.А.; удостоверение за постоянен адрес с Вх. № 345/23.06.2000 г. на Г. А.Ш.;
удостоверение за постоянен адрес с Вх. № 425/31.07.2000 г. на Г.А.Ш.;
удостоверение за постоянен адрес с Вх. № 57/11.10.2001 г. на А.Ш.А.; удостоверение
за постоянен адрес с Вх.№ 56/11.10.2001г., както и копия от личните карти на А.А.А.
и А.А.Ш.; писмо с Изх. № 11-03-235/29.09.2016 г. с
приложени декларации по чл. 14 от ЗМДТ и справка за задължения и плащания по партиди
– 22 листа; декларация за идентичност на имена от Ю.С.Ч.; справка от писмо от
Светлозар Николов - Нотариус № 592 с район на действие при Районен съд – В.П. с
приложен препис от всички документи по Нотариално дело № 1106/2012 г. – 14
листа.
По
делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите Х.А., Х.К.и М. М., допуснати по искане
на ищеца, както и свидетелите Б.И., Х.М. А. и М.А., допуснати по
искане на ответника.
От
показанията на Х.А., се установява, че ищците са живели постоянно в имота до
1989г., като Ч. е предоставил ключовете на сестра си Ф.. След това до 2001г. в
къщата като квартирант е била настанена учителка. След учителката, свидетелят сочи,
че около 2000г. или 2001г., ответниците са нанесли в имота, където ги е виждал.
От показанията на Х.М.К. се установява, че същият е
бил женен за сестрата на ищеца - Ф., която е починала преди подаване на
исковата молба. Кенаров сочи, че ответникът е купил къщата от ищеца Ч., докато
последният е бил в Турция. Подписали са договор за къщата със съпругата му Ф., като
сестра на Ч., пред кмета на селото, като отв.А. е дал 1000 лв. капаро. Парите
съпругата му е пратила на брат си Ю.. При идванията си в България, след 1989
г., Ю.Ч. отсядал в къщата на баща си и майка си в същото село. Не е отсядал в
процесния имот.
От показанията на М.Ю. М. се установява се познава
страните по делото от с.М.. До 2004г. преимуществено живеел в Р.Турция. След
връщането си, разбрал, че в имота живеели ответниците. Те се нанесли, след като
в имота била квартира учителката З.. Не знае ищците да са продавали имота на А.
и А..
В показанията си Б.А.И. посочва, че през 1999г. А. и А. Ахмедови са купили
процесната къща от сестрата на Ч., като преди това в имота е живяла на квартира
учителката З. Николова. След като са купили имота е имало голямо наводнение,
правили са ремонт на покрива, строили са сайвант, гледали са децата си и са
били регистрирани на адреса. След като са заживяли в имота, Ч. и съпругата му
не са идвали там. В селото се знаело, че този имот е на отв. А.Ш., който се
нанесъл в него на другия ден след сключването на договора.
От показанията на Х.М. А. се установява, че познава
страните по делото. Знае, че ищецът е продал имота на ответника, който го е
купил, след като в него е имало квартирантка. Чувал е, че Ф. е получила парите
за имота, като не знае дали ги е пратила на брат си. На няколко пъти е правил
ремонти в имота, където са живяли ответниците и техните деца. Не знае някой да
ги гонил от имота. Същите от 1 година живеят в Преслав, но стопанисват имота.
От
показанията на М.А.А. се установява, че същият е бил Кмет на с.М. до 1999г. За процесната къща, сочи че е купена от ищците през 1984г., но после през 1989 г. заминали за Турция. След това учителката З. Николова се
настанила в къщата на квартира. През
1998 г. или 1999 г. в кметството се явили сестрата на
ищеца, св. Х.М.К. и двамата ответници, като последните искали
да купят къщата. До 1999г., ищците не са се връщали в с. М..
Свидетелят разказва, че обяснил на явилите се при него, че в кметството
договор за покупко-продажба не се сключва. А.Ш.А. казал,
че са се разбрали за 1 400 000 лв., а той имал
1 000 000 лв. А. им предложил да направят
предварителен договор. Договорът за
покупко-продажба,
свидетелят го съставил в кметството. Предполага, че щом е съставил договора е имало представено пълномощно. Направили договора, като за ищеца се подписала сестра му Ф.. Всички се
подписали като присъстващи на сключването на договора и били броени парите
1 000 000 лв. След сключване на договора А.Ш.А. започнал да живее в къщата, която била предмет на договора. Живял много
дълго време в къщата, до 2012г., 2013г. По-късно си купил къща в Преслав. Преди
2-3-4 години, свидетелят разбрал, че ищците проявяват претенции към къщата. Не знае
дали парите, които Ф., сестрата на ищеца е получила, пред него при скючване на договора му ги е изпратила. Споделя, че от нея е
чул,
че брат й няма да се върне повече тук и да не се събаря къщата, за това я
продава.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът
е сезиран с иск, който с доклада по делото с оглед заявения с исковата молба петитум
е квалифициран като ревандикационен иск с основание
чл.108 от ЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл.108 от ЗС „собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това”.
Уважаването на иска предполага установяването от
страна на ищеца, на първо място наличието на активна материално-правна
легитимация, установяваща качеството
му на единствен и изключителен собственик на соченото основание,
както и че имотът се владее от ответника, без
последният да има валидно правно основание за това.
Предвид
данните по делото съдът приема, че в рамките на периода, от 1999г., но не
по-късно от 2001г. - до 2012г. е текла придобивната давност, върху процесната
сграда и имот, което е станало основание същата да бъде придобита от
ответниците, чрез обстоятелствена проверка, същото материализирали, чрез Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение № 20, том XІІ, рег.№ 4550, дело №
1106/03.09.2012 г. на Нотариус № 592 на НК. Ответниците са извършвали владелчески
действия по отношение на имота и са упражнявали фактическа власт върху него.
Посочените по-горе обстоятелства се установяват
безспорно от всички събрани доказателства и разпитаните по делото свидетели,
вкл. и от тези доведени от ответника.
Съдът обръща внимание на сключеният договор за
покупко-продажба на 16.04.1999г. и на показанията на свидетеля Х.М.К., който е
бил женен за починалата сестра на ищеца – Ф.. Без да се обсъжда друго по
въпросния договор, от обстоятелствата по сключването му става ясно, че
ответниците са платили определена сума пари, със съзнанието, че ще купят имота,
след което се нанасят да живеят в него. Свидетелят Кенаров посочва, че съпругата
му е изпратила на ищеца платената сума по договора като капаро за къщата.
Ето защо съдът приема, че ищците са разбрали за
настъпилата промяна, че ответниците упражняват фактическата власт върху имота
за себе си, в близък период след сключването на описания договор, т.е. не
по-късно от 1999г. или 2000г. От показанията на свидетелите се установява, че
същите са се прибирали в с.М., като са предявили претенции към имота, най-рано
през 2013г. или 2014г.
Всичко посочено дотук дава основание на съда да
приеме, че процесният имот е бил стопанисван от ответниците с дължимата за
всеки собственик грижа през посочения период, независимо, че това се оспорва от
ищците по делото.
При
тези съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният
ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява неоснователен и
недоказан. Ищците не са собственици на процесния имот, а ответниците са го
придобили на валидно правно основание.
На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответника
направените от него разноски съразмерно уважената част от иска в размер на 300,00
лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, предявения от Илиян С.Ч. и Ю.Я.Ч., иск с правна
квалификация чл.108 от ЗС - с искане за приемане за установено по отношение на А.Ш.А. и А.А.А., че ищците са собственици на урегулиран поземлен имот – недвижим имот УПИ VII-27 в кв. 3 по
плана на с. М., общ. В., с площ 570 кв.м., заедно с построената в
него жилищна сграда, който ответниците бъдат осъдени да отстъпят и предадат.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал. 3 от ГПК – Илиян С.Ч. и Ю.Я.Ч.,
ДА ЗАПЛАТЯТ на А.Ш.А. и А.А.А.
сумата от 300,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 14 – дневен
срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Ш.ски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: