РЕШЕНИЕ
№
гр.
София, 08.04.2025 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-В
въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
девети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
ГЕОРГИ СТОЕВ
при
секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Стоев в.гр.д.
№ 9990 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 51819/26.02.2020 г., постановено по гр.д. № 8496/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
77 състав, е
уважен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
867,77 лева, представляваща редовно падежирала изискуема главница за
периода 02.12.2017 г. до 20.07.2018 г.; сумата от 2 142,66 главница –
главница за вноските с настъпил падеж в хода на съдебното дирене пред първа
инстанция за периода от 20.08.2018 г. до 20.01.2020 г.; сумата от 390,13
лева – възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г.-01.08.2018 г.;
сумата от 226,12 лева – наказателна лихва за периода от 20.12.2017 г. до
26.09.2018 г., за които суми има
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 60778/2018 г. на СРС, 77 състав. Първоинстанционният съд е отхвърлил
претенция за главница над уважения размер до предявения такъв от 7 374,64
лева.
Производството
е образувано по въззивна жалба № 25005060/24.03.2020 г., подадена от ищеца, с
която е обжалвано първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен
иска за главница, т.е. за сумата от 5231,98 лева.. Въззивникът навежда
доводи за недопустимост на решението, както и оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила,
регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания
доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон.
В
срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с който
се излагат доводи за нейната неоснователност и недоказаност. Моли да се
постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба, респективно да се
потвърди първоинстанционния акт, и да бъдат присъдени направените съдебни
разноски.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно
чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения
за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до
неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на
въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от
страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост,
а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По основателността на иска.
Въззивният съд е
констатирал, че въззивната жалба е нередовна, тъй като не е ясно в коя част се
обжалва първоинстанционното решение, поради което същата е оставена без
движение. Многократно са давани указания на въззивникът и ищец по установителния иск в първоинстанционното
производство да отстрани констатираните нередовности свързани с
индивидуализация на предмета на делото пред настоящата инстанция.
Съгласно мотивите на т.
5 от Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк. д. 1/2013 г. въззивният съд,
макар и в условията на ограничен въззив, представлява инстанция по същество,
т.е. дължи повторно разрешение на материалноправния спор, при което дейността
на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване на истинността на
фактическите твърдения на страните, чрез събиране и преценка на
доказателствения материал и субсумирането на установените факти под приложимата
материална норма. Следователно, когато констатира нередовности на исковата
молба, съдът е длъжен да даде указания за поправянето им за да обезпечи
постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора. При
неизпълнение на указанията въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение
и прекратява производството по делото.
В този смисъл са и
мотивите на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001
г. на ОСГК, ВКС, съгласно което спорният предмет по делото се въвежда с
исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в
чл. 98 и чл. 99 ГПК(отм.), понастоящем чл. 127 и чл. 128 ГПК. Щом като при
всяко положение на делото съдът може да констатира нейните нередовности и да
дава указания на ищеца за тяхното отстраняване, а въззивният съд пристъпва
направо към разглеждане материалноправния спор по същество, той може да остави
без движение исковата молба съгласно чл. 100 ГПК(отм.) (чл. 129 от действащия ГПК) при констатация за дефекти в нея, като даде указания за отстраняването им
и да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на
спора. При поправянето им в дадения срок, производството ще продължи до
произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при
неотстраняването им обжалваното първоинстанционно решение следва да се обезсили
като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото да се
прекрати.
Въззивният съд е
предоставил на четири пъти възможност на ищеца да отстрани нередовностите на въззивната
жалба, респективно да обезпечи допустимостта на процеса, но поради процесуално
бездействие указанията не са изпълнени. Едва с молба, вх.286094/16.05.2022 г.
са отстранени констатираните нередовности на въззивната жалба, като ищецът
уточнява, че обжалва решението единствено в частта, с която е отхвърлен
предявения установителен иск за сумата от 5321,98 лева.
Съгласно
Тълкувателно решение № 8/2019 г. по тълк.д. 8/2017 г., ОСГТК на ВКС е допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата 11 на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Настоящият състав на съда счита, че кредиторът не е обявил надлежно
предсрочната изискуемост на длъжника преди подаването на заявлението. Предсрочната
изискуемост няма отношение към основанието на претенцията. Настъпването й не
променя момента на изискуемост на вече падежираните преди обявяването й на
длъжника вноски. Съобразно правилото на чл. 162 ГПК, при доказване от
страна на ищеца на основанието за дължимост на сумите – чрез доказване на сключен
договор за кредит, предоставянето на сумите от кредитодателя на
кредитополучателя и настъпила, съобразно уговореното, изискуемост на отделните
вземания, за съда възниква задължението служебно да съдейства за определяне
размера на просрочените вноски, доколкото не би бил установим от самите
договорни клаузи. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде
направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на
предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК. След анализ на събрания доказателствен материал се
установява, че последната вноска по кредита е станала изискуема на 20.02.2023
г., т.е. преди края на съдебното дирене пред въззивната инстанция, поради което
въззивната жалба се явява основателна, респективно претенцията за главница до
предявения размер от 7 374,64 лева.
Поради
настъпили в хода на процеса релевантни за спорното право факти
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото отговорността за
разноски е на въззиваемата страна. Въззивникът има право на разноски в
настоящето производство в размер на 516,74 лева, от които 120,24 лева за
д.т.; 295,80 лева – депозит за особен представител и 100 лева юрк.
възнаграждение. Съгласно уважената част на иска ищецът има право на разноски за
първоинстанционното производство в размер 812,36 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 51819/26.02.2020 г.,
постановено по гр.д. № 8496/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 77 състав,
в частта, с която е отхвърлен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5 231,98 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № 1601251152401195/02.02.2016 г., начислена за периода от 20.02.2020 г. до 20.02.2023 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че М.И.Л.,
ЕГН **********, дължи на „Райфайзенбанк България“ ЕАД с ново наименование „КБС
Банк България“ АД, ЕИК *********, сумата от 5 231,98 лева, представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № 1601251152401195/02.02.2016 г., начислена за периода
от 20.02.2020 г. до 20.02.2023 г., за която сума има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 60778/2018 г.
на СРС, 77 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М.И.Л., ЕГН **********, да заплати на „Райфайзенбанк
България“ ЕАД с ново наименование „КБС Банк България“ АД, ЕИК *********, сумата
от 516,74 – разноски за
въззивното производство и сумата от 812,36 лева – разноски за
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му пред Върховен касационен съд, при условията
на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.