Р Е Ш Е Н И Е
№ 413
гр. Враца 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 22.11.2022 г. /двадесет
и втори ноември две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
КАН дело № 610 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от ОД на МВР Враца против Решение № 90 от 27.07.2022г. на Районен
съд – Бяла Слатина, постановено по АНД № 527/2021г.
С атакувания съдебен акт е отменен електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2169016,
издаден от ОДМВР - Враца на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1,
т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено от ответника по касационната жалба М.И.А. *** нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон,
като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет
лева).
В жалбата са изложени подробни съображения
за неправилност на решението на
първата съдебна инстанция, като постановено в нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Поддържа
се твърдението, че жалбата против ЕФ е просрочена, а също така настоящият
ответник по касация не е подал
декларация с информация за лицето, което
е управлявало проверения автомобил, поради което правилно фишът е издаден на него като собственик. Иска
се отмяна на оспореното решение и на ЕФ. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на защитника неа ответника.
Ответникът – М.А. оспорва жалбата,
чрез депозираното от пълномощника му *К. възражение. Изтъква се, че решението
не страда от пороци, като изводът на съда за незаконосъобразност на ЕФ е в
съответствие със събраните по делото доказателства, при правилно прилагане на
материалния закон. С молба е направено искане за присъждане на направените
разноски пред касационната инстанция.
Представителят на ОП - Враца дава заключение за основателност на касационната
жалба, а оспореното решение намира за неправилно, тъй като е постановено
при допуснато нарушение на материалния закон. Заявява, че след както санкционираният собственик не е представил декларация,
съдържаща реквизитите, посочени в закона, за
водача, управлявал МПС при
проверката с автоматизирано техническо
средство, той трябва да носи отговорност на
установеното нарушение.
По делото са
представени писмени доказателства и снимков материал за установяване на
касационните основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 АПК , приема
за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на касационен
контрол е Решение № 90/27.07.2022г., постановено по АНД № 527/2021г. по описа
на Районен съд Бяла Слатина, с което е отменен ЕФНГ серия К, № 2169016, издаден от ОДМВР - Враца с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на ответника по касационната жалба е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.
За да стигне до този извод, районният съд е приел, че процесният ЕФ е
издаден в съответствие с утвърдения образец на Министъра на вътрешните работи и
съдържа лимитативно посочените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити относно
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата и точния час на извършването му, регистрационния номер на МПС,
описание на нарушението, нарушените разпоредби и съответно размерът на глобата.
Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора
доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и изключително
подробно се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за незаконосъобразност
на оспорения пред него електронен фиш. По съществото на спора Районният съд е приел,
че с обжалвания електронен фиш неправилно е приложен материалният закон, тъй като
административното наказание е наложено за деяние, което не е извършено от
наказаното лице. Мотивирайки се в този смисъл, първостепенният съд е постановил
решението си и е отменил оспорения пред него санкционен акт.
Решението е валидно,
допустимо и правилно, но не по
изложените в него съображения.
В съответствие със
събраните доказателства , въззивният съд е приел, че нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство, което е преминало първоначална проверка в
Български институт по метрология,
съответства на изискванията и е одобрен тип мобилно средство за
измерване на скорост, като е преминало и последваща проверка, съгласно
приложения по делото протокол. Проверката
с автоматизираното техническо средство е извършена в съответствие с чл. 10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, за което е представен и съответният Протокол от 06.07.2018г. за използване на
АТСС. Съдът е анализирал и изисканите от
него писмени доказателства относно
препродажбата на автомобила и
отказът да се образува
наказателно производство, тъй като същият не е откраднат, а е доброволно предоставен на друго лице.
Независимо от така установеното, касационната инстанция намира, че в административнонаказателната преписка не е доказано по безспорен и категоричен
начин чия собственост е процесният
автомобил, тъй като само собственикът му може да бъде подведен под административнонаказателна
отговорност по специалната процедура по
чл.189 ал.4 от ЗДвП. Доказването на този факт е задължение на
административнонаказващия орган, а той в
защита на тезата си е представил единствено справка за служебна промяна на
регистрацията на превозното средство, в
която А. е вписан като предстоящ собственик, а като действителен
собственик е вписано друго лице. Настоящият касатор не е изследвал въпроса чия собственост е автомобила към датата на
извършване на нарушението, в преписката
не е представен договор за покупко-продажба на автомобила, не е посочено и на какво основание А. е вписан като предстоящ собственик и кога
е извършено това. От твърдението, че вписаната като собственик на автомобила,
която е от гр.Хасково, с каквато регистрация е и МПС, е представила договор за покупко-продажба, без информация
на кого го е продала, не може да се
направи категоричния извод, че именно настоящият ответник по касация е негов
собственик.
Макар и по други съображения, достигайки до извода
за незаконосъобразност на ЕФ, вследствие на което го е отменил, въззивният съд не е допуснал нарушение на
материалния закон и е постановил правилен съдебен акт като краен резултат. По
тези съображения решението следва да бъде
оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да се
отхвърли.
При този изход на спора и при своевременно направено искане на ответника
следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 300 /триста/ лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е
неоснователно, тъй като възнаграждението
е в размер на посочения минимум в
Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 АПК
Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 90/27.07.2022г., постановено
по АНД № 527/2021г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, с което е отменен
ЕФНГ серия К, № 2169016, издаден от ОДМВР – Враца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Враца ДА ЗАПЛАТИ на М.И.А. ***
сумата 300/триста/ лв. разноски
за касационната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.