Р Е Ш Е Н И E
№
гр. В.20.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, IV -
наказателен състав в публично заседание на 15.07.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА
Ц.Ц.като разгледа
докладваното от съдията НАХД №537 по описа
за 2019г. на ВРС,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №2524 от
07.05.2019г. на Председател на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“/ДА „ДРВВЗ“/, с което на „ДМВ“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С.общ.С., район Л., квартал Л., бул.„***“
№***, представлявано от управителя от Д.Р.С.
с ЕГН ********** в качеството му на задължено лице – е наложено на основание чл.62, ал.1 от Закона за запасите
от нефт и нефтопродукти/ЗЗНН/, административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 1 252 257,65 лева /един милион двеста петдесет и две
хиляди двеста петдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки/ - за извършено нарушение на чл.17, ал.2, вр. чл.23 от ЗЗНН/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО - съгласно чл.63
ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд В.в 14 – дневен срок от
съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МОТИВИ:
„ДМВ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.общ.С., район Л., квартал Л., бул.„***“ №***, представлявано
от управителя Д.Р.С. с ЕГН **********,
е обжалвало НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№2524 от 07.05.2019г. на Председател
на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“/ДА „ДРВВЗ“/, с
което на дружеството в качеството му на задължено лице на основание чл.62, ал.1 от ЗЗНН, е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1 252 257,65 лева,
за нарушение на чл.17, ал.2, вр.
чл.23 от ЗЗНН. Жалбоподателят в жалбата си в съдебно заседание и в писмена
защита чрез процесуален представител адв.Г.М.от АК-Р., излага подробни доводи
за некоректно, едностранно и в разрез със закона събиране на доказателствата от
страна на АНО по административното производство осъществено при грубо нарушаване
правата на наказаното лице, като наред с това навежда доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление поради
допуснати нарушения на процесуалния закон, с искане за отмяната му на това основание.
Ответникът
по делото чрез юрисконсулт К., в съдебно заседание и с писмено
становище излага съображения за неоснователност и необоснованост на
депозираната жалба и иска същата да бъде отхвърлена, а атакуваното НП да бъде
потвърдено.
Производството по делото е по
реда на чл.59 - 63, ал. 1 от ЗАНН.
Районният съд - гр.В., като провери основателността на
жалбата, съобразявайки становищата на страните и след анализ на събраните по
делото доказателства прие следното от фактическа страна:
Въз основа на Заповед
№РД-10-235/22.11.2018г. на директора на ТД „ДР”П.било разпоредено
извършване на извън планова проверка по изпълнение задълженията по чл.34 от
ЗЗНН в периода от време от 22.11.2018г.
до 27.11.2018г. от служители на Териториална Дирекция „Държавен
резерв” - гр.П.- А.Г.Н., В.Л.Й. и Д.И.Т. всички на длъжност гл.експерт при ТД „ДР”П.на складовете
на търговско дружество „ДМВ“ ЕООД -
петролна база на гр.В.находяща се в гр.В.на ул.“***“№***, в качеството му на съхранител и задължено лице по смисъла на ЗЗНН. В хода на
извършената проверка било установено, че в Склад с рег.№0124 към датата - 23.11.2018 г. следва да се
съхранява общо количество ЗАПАС ЗА
ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ /ЗИС/ от гориво за дизелови двигатели в размер на 3323,810 тона, за изпълнение на
задълженията на следните задължени за периода от 30.04.2018г. до 30.04.2019г. по 33НН лица, а именно:
1.задължено лице,,КАФСИМА ПЕТРОЛЕУМ”ООД в размер на 74,973 тона,
2.задължено
лице ,,МЕТАЛ ИНС” ЕООД в размер на 76,076
тона и
3.задълженото лице ,,ДМВ”ЕООД в размер на 3172,761 тона,
но в действителност се съхранявало количество ЗИС от гориво за дизелови двигатели в размер на 2835,745 тона, което количество от ЗИС
от гориво за дизелови двигатели било с 488,065
тона по-малко от количеството, за което „ДМВ” ЕООД е поел, като задължение
и е длъжен по всяко време да държи и съхранява в Склад с рег.№0124 - а именно в размер на 3323,810 тона.
Проверяващите възприели, че установената в склад с рег. №0124 липса в размер на общо 488,065
тона запас за извънредни ситуации от гориво за дизелови двигатели, се явява
част от количествата ЗИС от гориво за дизелови двигатели в размер на 3172,761 тона, които към 23.11.2018г. е следвало да се съхранява
в склад с рег. №0124 за изпълнението на задълженията по ЗЗНН за периода от 30.04.2018г. до 30.04.2019г. на
задълженото лице ,,ДМВ”ЕООД., което
се явява такова по смисъла на чл.23 от ЗЗНН, тъй като през 2017г. е участвало
във формирането на нетния внос и ВОП на нефт и нефтопродукти по чл.2 ал.1 от
закона.
Констатациите от извършената проверка били
обективирани по отношение на ,,ДМВ” ЕООД, в качеството му на съхранител по ЗЗНН в Констативен протокол № 1595 /29.11.2018г.,
а по отношение на ,,ДМВ” ЕООД, в качеството му на задължено лице в
Констативен протокол № 1595 -1/29.11.2018г., макар в последният да
било отразено, че дружеството е допуснало две нарушения първото в качеството му на съхранител
по ЗЗНН, като съответно е нарушил разпоредбата на чл.34 пр.1 от ЗЗНН, а второто че в качеството му на задължено лице по смисъла на ЗЗНН е нарушил
разпоредбата на чл.17 ал.2 от ЗЗНН, като
били дадени задължителни за дружеството
предписания с определен срок за изпълнението им до 24.12.2018г. с отговорник управителя на дружеството.
Също така било установено, че не е налице издадено
писмено разрешение от Председателя на Държавна агенция „ДРВВЗ“, за освобождаване
на липсващият запас за извънредни ситуации от гориво за дизелови двигатели, в
размер на общо 488,065 тона.Като
самото освобождаване става с Разпореждане на Председателя при това само след
изтичане на срока от 30.04. на текущата календарна година до 30.04. на
следващата година тоест – след изтичането на периода от 30.04.2018г. до 30.04.2019г. или при необходимост на затруднени
доставки на петролни продукти, което става с разпореждане на председателя.
С писмо изх. №1595/03.12.2018г. е била изпратена
покана на дружеството за явяване с оглед изготвяне на АУАН на адреса по седалище
на ,,ДМВ”ЕООД. гр.С.ул.,,***”№***, със срок до 07.12.2018г., но от приложената
на /лист 23 от Делото/ товарителница е видно, че същата е останала невръчена на
адресата поради смяна на адреса и/или липса на служител на фирмата, на когото
да бъде връчена.
След изтичане на посочения срок в писмото - покана
служителите на наказващият орган, въз основа на Констативен протокол №1595-1 от
29.11.2018г. пристъпили към съставяне на АУАН, като процедурата по съставяне и
връчване на АУАН се е развила в отсъствието на управителят на дружеството -
нарушител ,,ДМВ” ЕООД на основание чл.40,
ал.2 от ЗАНН, като за извършените от
дружеството - жалбоподател ,,ДМВ”
ЕООД нарушения по ЗЗНН от св.А.Г.Н. в
качеството му на актосъставител били съставени два броя - Актове за установяване
на административно нарушение/АУАН/. Конкретно касаещият настоящото производство
- АУАН №1595-1от 07.12.2018г. е
съставен в присъствието на
свидетелите В.Л.Й. и Д.И.Т., за това, че:
,,на 23.11.20I8 г., задълженото по смисъла на §1
т.11 от ДР на ЗЗНН, лице - ДМВ ЕООД, не съхранява част от
определените му нива на ЗИС по ЗЗНН, съгласно Разпореждане №Р-12-8/27.03.2018
г., изменено със Заповед №РД-10-257/09.07.2018 г. на Председателя на ДА ДРВВЗ и
Разрешение за съхраняване на ЗИС в друга държава-членка на ЕС
№РЕС-12-2/18.04.2018г., в размер на 488,065 тона гориво за дизелови двигатели.”
Така формулираното административно обвинение било квалифицирано от актосъставителя, като нарушение
на чл.17, ал.2 от ЗЗНН, във
връзка с чл.23 от ЗЗНН.Изрично е посочена Дата на извършване на
нарушението: 23.11.2018 г., както и че съхранителя ,,ДМВ” ЕООД, е
регистриран съгласно Удостоверение 0000729-ВР-028/22.05.2017г.
Така изготвеният акт е връчен срещу подпис на
07.03.2019г. на С.П.Г.с ЕГН **********, в качеството му на упълномощен
представител на дружеството, съгласно нотариално заверено пълномощно с рег. №
123 от 25.05.2016г. на нотариус А.А., с рег. №304 на НК, с район на действие Районен съд - гр. Р., като
в полето за обяснения и възражения в
акта, пълномощника С.П.Г.написал, че не е съгласен с констатациите в акта и ще
подаде жалба в законоустановения срок. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са направени писмени възражения срещу АУАН №
1595-1/07.12.2018 г. от представител на ,,ДМВ” ЕООД.
Въз основа на така съставеният акт било издадено и
обжалваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№2524 от 07.05.2019г. на
Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за
нарушение по чл.17, ал.2 вр.чл.23 от ЗЗНН,
с което за описаното нарушение на дружеството жалбоподател на основание чл.62, ал.1 от ЗЗНН, е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1 252 257,65 лева.
В НП допълнително е пояснено, че Размерът на санкцията е определен, като
равностойност на запасите за извънредни ситуации по пазарни цени към датата на установяване
на нарушението в двоен размер.
Изложената
фактическа обстановка съдът възприе
въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно:
показанията на свидетелите А.Г.Н., В.Л.Й.
имащи качество на актосъставител и на свидетел по акта, както и на св.И.С.Е., Жалба с вх.№ 2524/17.05.2019 от ,,ДМВ” ЕООД ведно със
заверено копие на куриерска разписка; Наказателно постановление
№2524/07.05.2019г. и известие за
доставяне, получено на 10.05.2019г.; Акт
за установяване на административно нарушение №1595-1/07.12.2018г.; Покана изх.№ 1595/03.12.2018 г. за съставяне
на АУАН ведно с товарителница № 22041135;Справка
актуално състояние на ,,ДМВ” ЕООД от Търговския регистър към 21.11.2018 г.;
Копие на нотариално заверено пълномощно на С.Г., с рег. №3123/2016г. на А.А. -
нотариус в район РС Р., с рег.№304 на НК, Заповед № РД-10-157/27.04.2018 г. на
Председателя на ДА ДРВВЗ, Заповед №Рд-10-235/22.11.2018г. на директора на ТД „ДР”П.;
Справка актуално състояние на „ДМВ” ЕООД от Търговски регистьр към Агенция по
вписванията; Заверени копия от следните документи:Констативен протокол
№1595-1/29.11.2018г.; Констативен
протокол №1595/29.11.2018г.;Протокол за фактическо замерване на запаси за
извънредни ситуации от гориво за дизелови двигатели и автомобилни бензини към
констативен протокол №1595/23.11.2018г., Извлечение от регистър на създадените
и поддържаните запаси за извънредни ситуации; Сертификат за инспекция №02/3249
от 26.11.2018 г.; Протокол за изпитване № 2354/26.11.20 18 г.; Акт №02/3234 за
вземане и разработване на средна проба от 24.11.2018 г.; Сертификат за
акредитация;Свидетелство за калибриране № 3-Д127/17.02.2017 г.;Свидетелство за
калибриране №0238 от 21.02.2017г.; Складов запис за влог на крайни
нефтопродукти складов регистрационен № 00020280; Уведомление за влагане по
чл.36, ал.2 от 33НН;Протокол за запечатване на обект от 23.11.2018 г. ведно
възражение срещу него;Протокол за извършена проверка на Агенция ,,Митници” от
24.11.2018 г., Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации
№Р-12-8 от 27.03.2018 г., Заповед № Рд-10-257/09.07.2018г. на Председателя на
ДА ДРВВЗ;Разрешение за съхраняване на запаси за извънредни ситуации на друга
държава-членка на Европейския съюз №РЕС-12-2 от 18.04.2018 г.;Справки за цени
на горива на едро - 4 /четири броя, пълномощни, както и останалите писмени
доказателства приложени с административно наказателната преписка и в хода на
съдебното следствие.
Съдът
намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН и
разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения:
При извършената служебна
проверка за законосъобразност, съдът намира, че АУАН е съставен от компетентно
за това лице на основание чл.58 вр.чл.55 ал.4 от ЗЗНН и приложената Заповед № РД-10-157/27.04.2018г. на Председателя на ДА ДРВВЗ
издадена във вр. с чл.37 ал.1 б.“б“ от ЗАНН, респективно обжалваното наказателно постановление
е в изискуемата от закона писмена форма, издадено е от компетентно за това лице
съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.15 от ЗЗНН и чл.47 ал.1 б.“б“ от ЗАНН.
Същевременно настоящият съдебен състав
намира, че административнонаказателното производство е протекло при допускане
на съществени процесуални нарушения, които са основание за неговата отмяна.
За да бъдат спазени изискванията на
административнонаказателната процедура, е необходимо актът да бъде съставен от
надлежни лица и в установените срокове - при съставянето му да бъдат спазени
законовите изискванията относно формата, необходимите реквизити и начина на
съставяне; да бъде връчен на нарушителя препис; в последствие НП да бъде
издадено от надлежен орган и в установените срокове, като същото да отговаря на
изискванията за форма и реквизити; с него да бъде наложено наказание от вид и
размер, предвидени в закона за съответното нарушение.
Безспорно,
в рамките на производството пред настоящия състав се установява, че при
съставянето на АУАН, както и при предявяването на издаденото въз основа на него
НП, не са спазени законовите изисквания, което е намерило израз във следното:
На първо
място съгласно чл.40
ал.1 от ЗАНН Административно наказателното производство започва със
съставянето на АУАН, който се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите присъствали при извършване или при установяване на нарушението.
В конкретният случай обаче, акта е съставен в
нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН в отсъствието на нарушителя, като
е отразено, че акта е съставен при условията визирани в чл.40 ал.2, от ЗАНН.
От показанията на актосъставителя, а и от приложените
по административно наказателната преписка документи се установява, че
проверката макар и да е била в обекта стопанисван от дружеството - жалбоподател,
негов представител не е присъствал по време на осъществяване на същата, при
това включително при изготвяне на Констативните протоколи, също не е било допуснато
да присъства лице представител на проверяваната фирма, като дори това
обстоятелство е изрично отразено във всеки от изготвените два протокола
съответно Констативен протокол №1595-1/29.11.2018г. и Констативен протокол №1595/29.11.2018г.,
като в последствие екземпляр от КП –
ли, били връчени на представител на дружеството жалбоподател, но без
в протоколите да е отразена дата на връчването им.Видно е, че с писмо с изх.№1595/03.12.2018г., на жалбоподателя е
изпратено уведомление, че във връзка с извършената през месец ноември 2018г.
проверка и констатирани нарушения по чл.17,
ал.2 и по чл.34 от ЗЗНН, негов представител следва да се яви в срок до 07.12.2018г., във ТД“ДРВВЗ“– гр.П., ул.“***“ №*** между 10.00 и
17.00 часа във всеки работен ден за съставянето на АУАН.
Видно е, обаче от приложената на /лист 23 от Делото/
товарителница № 22041135, че писмото
е останало невръчено на адресата поради /смяна
на адреса и/или липса на служител на фирмата, на когото да бъде връчена./ същевременно
по делото няма данни АНО да е направил дори минимален опит да потърси нов
актуален адрес на фирмата или пък да я призове по местонахождение на адреса на
проверката в гр.В.- Петролна база - гр.В., община В., област В., ул.,,***” №***,
който адрес е бил известен на наказващият орган, в случай, че седалището на
дружеството е било променено, в каквато насока има индиции по делото.
При така оформеното ненадлежно уведомяване –
жалбоподателя „ДМВ“ ЕООД, чрез неговият управител или упълномощен представител е
бил в невъзможност да се яви в указаният в писмото - покана – срок до датата - 07.12.2018г., поради това, че изобщо не
е бил уведомен за това.
В същото време АНО в лицето на актосъставителя А.Г.Н., без да държи сметка относно
редовното уведомяване на дружеството /като самият той заяви че не е наясно дали
дружеството е било уведомено или не/е пристъпил към съставяне на АУАН на
посочената дата - 07.12.2018г. при
условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН, за
която обаче дата, както вече се посочи жалбоподателя
нарушител не е бил надлежно уведомен, за да може да се яви и присъства при
изготвянето му в хипотезата на чл.40
ал.1 от ЗАНН съгласно която:“Актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване
на нарушението.“
С оглед изложеното съдът приема, че не е налице
надлежно поканване на жалбоподателя за съставянето на АУАН в периода до, и на самата
дата 07.12.2018г.
При това съдът счита, че АУАН неправилно е съставен по
реда чл.40, ал.2 ЗАНН, съгласно
която:“Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана
не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.“ - тъй
като посочените хипотези изобщо не са били налице. Първо нарушителят е бил известен, но наказващият орган не се
е опитал да го намери и второ
макар и да е имало изпратена покана, то тя не е стигнала до адресата. При това
положение актосъставителя не е имал право да пристъпи към съставяне на АУАН по
предвидената в чл.40, ал.2 от ЗАНН
процедура.
Именно за това актосъставителят е следвало да отчете
установеното в настоящия съдебен акт и да пристъпи към повторно изпращане на
покана до жалбоподателя и едва след редовно
връчване на поканата и неявяването
на жалбоподателя в разумно указания му срок, да се приложи разпоредбата на чл.40, ал.2 ЗАНН. Неправилното
съставяне на АУАН в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН за съда е самостоятелно
основание за отмяна на санкционния акт, тъй като се явява причина за опорочаване
на цялото административнонаказателно производство започнало по описаният
неправомерен начин.
Факт е и че в последствие дружеството жалбоподател е
било открито на новият му адрес и Акта
за установяване на административно нарушение №1595-1 съставен на 07.12.2018г. е бил връчен на представител на
дружеството на 07.03.2019г. тоест три месеца след съставянето му по
посочения по горе начин.
На второ
място съществен
реквизит на акта за установяване на административно нарушение по чл.42, т.3 пр.1 от ЗАНН и на
наказателното постановление по чл.57,
ал.1, т.5 пр.2 от ЗАНН, е датата на извършване на нарушението. Това е така, защото освен значението й за безспорното
индивидуализиране на деянието, законът обвързва с нея редица други правни
последици. Тази дата най-вече е отправен момент при изчисляване на давностните
срокове и без нея не може да бъде извършена преценка за спазване на сроковете
за образуване на административнонаказателно производство по чл.34 от ЗАНН.
В действителност посочената
дата - 23.11.2018г. е датата, на
която служителите на наказващият орган са извършили замерване на наличността на
процесният резервоар с № 0124
установявайки липса в размер на - 463,106
тона гориво, и безспорно щеше да е датата на констатиране на нарушението, /но не и дата на извършването му, както се твърди/ и то само в случай, че
наказващият орган претендираше именно липса на установената от него стойност, в
размер на - 463,106 тона гориво.
В конкретиката на казуса обаче това не е така,
напротив наказващият орган е възприел, че дължимата от наказаното дружеството
стойност /която се
различава от тази/, която
няколкократно е посочена, като търсена в АУАН и НП, като липса е констатирана
на 24.11.2018год. при това от орган
различен от наказващият, а именно /от независим сървей/ и която липса е сочена
в размер от 488,065 тона.
При това положение и след като АНП в АУАН и НП,
поддържа твърдението си, че нарушението се изразява в допусната липса от 488,065 тона, която стойност е
констатирана за първи път на 24.11.2018год.,
както вече се посочи по горе, то и следва, че е невъзможно нарушението, при
така описаните в АУАН и НП факти да е извършено на сочената, като дата на
нарушението - 23.11.2018г. в двата
коментирани акта на наказващият орган.
Както вече се посочи 23.11.2018г. може да е датата на констатиране наличието на извършено нарушение, но едва ли е датата
на самото извършване на нарушението изразило се като изпълнително деяние в - не съхраняване на част от определените нива
на запаси за извънредни ситуации в размер на 488,065 тона.
Жалбоподателят оспорва факта на нарушението, но
същевременно по административната преписка няма данни същият в лицето на
неговият управител или на друго отговорно лице, да е дал обяснения/респективно
такива да са му поискани/ относно обстоятелствата, при които се е случило, нито
е дал обяснения относно времето по което
това се е случило, просто защото наказващият орган в лицето на неговите
служители не е направило дори минимум усилия за това.
При това положение, за да бъде ангажирана
законосъобразно отговорността на жалбоподателя, в тежест и задължение на
административнонаказващия орган е било да
проведе необходимите действия за разследване, за да установи тези факти още
повече, че е имал достъп, както до резервоарите на базата, така и до цялата
счетоводна и друга документация на дружеството, а отделно от това на основание чл.7, ал.1 т.4 б.,,в” от ЗЗНН, Държавна агенция ДРВВЗ е разполагала и
с Регистър
на всички създадени и поддържани ЗИС на база информация от
уведомления за влагане/изтегляне по чл.36, ал.2 от ЗЗНН, изпратени от
съхранителите със складове, регистрирани по чл.38 от ЗЗНН в това число и относно създадените и поддържаните ЗИС
и издадените складови записи, количествата ЗИС, създадените и съхранявани от
името и за сметка на – настоящият жалбоподател - задълженото лице ,,ДМВ” ЕООД, както на територията на Република Б.,
така и на територията на Република С.за складове регистрирани по реда на чл.38 от ЗЗНН.Тоест
административнонаказващия орган е имал възможности и ресурс, да установи точната
дата на извършване на деянието – на източване на коментираното гориво/в случай,
че това е сторено/, още повече, че в случая става на въпрос за една затворена
система, за която има необходимите данни, както за направени вливания на гориво
и от какъв вид, така и за обратното. Като е издал наказателното постановление
при неизяснени съществени факти от значение за образуване на
административнонаказателното производство и отговорността на дееца,
административнонаказващият орган е допуснал неотстраними в производството по
обжалване процесуални нарушения, които са достатъчни и самостоятелни основания налагащи отмяна на наказателното
постановление.
На трето
място няма спор,
че наказаното дружеството притежава характеристиките изрично посочени в параграф 1 от ДР на ЗЗНН и по конкретно
тези:т.10. "Икономически оператор"
е лице, което е задължено да създаде и
съхранява запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти за изпълнение
на изискванията на Директива на Съвета 2009/119/ЕО
на друга държава - членка на Европейския съюз.
т.11. "Задължено
лице" е икономически оператор, който по силата на чл.22, ал.2 - 5 или чл.23,
ал.2 и 3 е длъжен да създава, съхранява, обновява и възстановява със
свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти
като част от общото количество запаси за извънредни ситуации на Република Б..
т.12. "Съхранител" е юридическо
или физическо лице, което е регистрирало склад по реда на чл.38 на територията на страната и/или има
необходимата правоспособност за осъществяване на съхраняване на нефт и
нефтопродукти в други държави - членки на Европейския съюз.
Няма спор и относно
това, че с Разпореждане № Р-12-8 от 27.03.2018г. изменено с Разпореждане №
РД-10-257 от 09.07.2018г. на Председателя на ДА „ДРВВЗ“, адресирано до
„ДМВ“ЕООД са определени нива на запаси за извънредни ситуации от гориво за дизелови двигатели в размер
от 21 491,318 тона за периода 30.04.2018г. – 30.04.2019г., като е
разпоредено дружеството да приведе нивата си на запаси за извънредни ситуации в
съответствие с определените в Разпореждането и да ги съхранява със свои
средства и за своя сметка в посочените периоди.
Поради това
и еднократното отразяване на качествата
на наказаното лице като: "Съхранител"
и като"Задължено лице" в
АУАН е абсолютно достатъчно, за да се зададе рамката, в която се твърди
извършеното нарушение, тъй като при
проверка съдържанието на АУАН съдът констатира, че при словесното описание на нарушението
в следствие на многократното повторение, както на качествата на наказаното лице
като:
"Съхранител" така и като"Задължено лице" така и на „описанието на нарушението“ се е
стигнало до такова словесно смесване на
факти и обстоятелства, че за наказаното лице се явява неяснота с атакуваният
АУАН, какво именно нарушение му се вменява и дали то е извършено в качеството
му на "Съхранител" или пък в качеството му на "Задължено лице", или и двете, както
и срещу какво, именно следва да се защити.
На практика
със съставения АУАН с абзаца на /стр.1/ :
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
,,за
това, че: на 23.11.2018 г., задълженото по смисъла на §1 т.11 от ДР на ЗЗНН, лице - ДМВ ЕООД, не съхранява част от определените му нива на ЗИС по
ЗЗНН, съгласно Разпореждане №Р-12-8/27.03.2018 г., изменено със Заповед
№РД-10-257/09.07.2018 г. на Председателя на ДА ДРВВЗ и Разрешение за
съхраняване на ЗИС в друга държава-членка на ЕС №РЕС-12-2/18.04.2018г., в
размер на 488,065 тона гориво за дизелови двигатели…. Нарушението е извършено
на: 23.11.2018 г., …е съхранителя ,,ДМВ” ЕООД, е регистриран съгласно
Удостоверение 0000729- ВР-028/22.05.2017г.”
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
на
жалбоподателят – нарушител „ДМВ“ ЕООД е
вменено извършено нарушение по чл.17,
ал.2 от ЗЗНН, във връзка с чл.23 от
ЗЗНН.
Същевременно с последният абзац
на /стр.1/ завършващ, като първи на стр.2 от АУАН, а именно:
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------,,На 23.11.2018
г. „ДМВ“ ЕООД, в качеството си на съхранител
съхранява в склад с рег.№0124 Петролна
база В.- гр.В., община В., област В., ул.,,***” *** количество ЗИС от гориво за дизелови двигатели
по ЗЗНН в размер на 2835.745 тона.Установеното количество ЗИС от гориво за
дизелови двигатели по ЗЗНН в склад с рег.№0124 е с 488,065 тона по малко от количеството, за което съхранителят е поел
задължение и е длъжен по всяко време да държи и съхранява в склад с рег.№0124,
а именно в размер на 3323.810 тона, с което е установено, че„ДМВ“ ЕООД, в
качеството си на съхранител по ЗЗНН е нарушил разпоредбата на чл.34.пр.1 от
ЗЗНН… “
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- на жалбоподателят – нарушител „ДМВ“ ЕООД е вменено и извършено
нарушение по чл.34, пр.1 от ЗЗНН, след
което въпросният абзац завършва с констатация отново за извършено нарушение по чл.17, ал.2 от ЗЗНН, което е повторено на стр.2 още няколко пъти.
От стр.2 до стр.4 включително следва разбивка в табличен вид на нивата на ЗИС, които дружеството
жалбоподател,,ДМВ” ЕООД следва да
създаде и съхранява на територията на Република Б., и на територията на
Република С.в складове регистрирани по реда на чл.38 от ЗЗНН – в качеството му съхранител и в качеството му задълженото лице.
Отново на стр.5
от АУАН в абзац 1 се описва нарушението осъществено от жалбоподателя по чл.34 пр.1 от ЗЗНН, в качеството му съхранител, след
което в абзац 2 на стр.5 от АУАН,
се сочи, че в Склад с рег.№0124 е констатирана липса от 488,065 тона ЗИС, както и че в този склад към датата - 23.11.2018
г. следва да се съхранява общо количество ЗАПАС ЗА ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ /ЗИС/ от гориво за дизелови двигатели
в размер на 3323,810 тона, и /че
липсата е част от тях/ за изпълнение на задълженията на трите задължени за периода от
30.04.2018г. до 30.04.2019г. по 33НН лица, както следва:
1.задължено лице,,КАФСИМА ПЕТРОЛЕУМ”ООД в размер на 74,973 тона,
2.задължено лице ,,МЕТАЛ ИНС” ЕООД в размер на 76,076 тона и
3.задълженото лице ,,ДМВ”ЕООД в размер на 3172,761 тона,
като се извежда извод, че цялата дължима липса е на задълженото лице -,,ДМВ” ЕООД, но без обосновка на какво се основава
този извод.
В тази връзка
актосъставителя в показанията си сочи, че: „В случая трите задължени лица са съхранявали цялото количество.
Определихме количеството на съответното задължено лице по устните показания на
служителя на фирмата и поради факта, че няма как другите задължени лица, да
извадят запасите за извънредни ситуации, без разрешението на съхранителя, които
се явява и задължено лице и при положение че във фирмата има охранителен режим.
При положение, че представител на фирма „ДМВ“ ЕООД ни е заявил, че липсващото
количество е собственост на дружество „ДМВ“ ЕООД и че другите представители на
другите задължени лица нямат достъп до това количество приехме, че липсващото
количество е собственост именно на задълженото лице „ДМВ“ ЕООД“ Подобен подход за изграждане вътрешното убеждение на
административен орган за наличието или не на извършено нарушени въз основа на
голословни твърдения на неизвестно лице непотвърдени с други писмени или
веществени доказателства звучи твърде несериозно и неможе да бъде основание за
извод, че липсващото количество ЗИС е на само на настоящият жалбоподател, още
повече и при наличието на данни, че цялото съхранявано количество е общо на
трите посочени дружества.
Следват абзац 3 и 4 от стр.5 от АУАН, в които в различна конфигурация за пореден път на
два пъти се описва нарушението по чл.17
от закона, като в абзац 3 е описано
от гледна точка на задълженото лице, а в
абзац 4 от гледна точка на съхранител се посочва, че като съхранител и задължено лице, но
в качеството на задълженото лице не
е съхранил количество ЗИС от гориво за
дизелови двигатели в размер на 3323,810
тона в Склад с рег.№0124
представляващи части от определените му нива ЗИС от гориво за дизелови
двигатели.
След цялото това изложение стр.5 от АУАН завършва с
извод, че от описаното се установява, че - на жалбоподателят –
нарушител задълженото лице - „ДМВ“ ЕООД е нарушило чл.17, ал.2 вр.чл.23 от ЗЗНН, което е
повторено два пъти, вторият от който с допълнение на датата
на извършване – 23.11.2018г.
От изложеното може да се изведе един единствен извод,
а именно че - Акт за установяване на административно нарушение
№1595-1/07.12.2018г., е недостатъчно прецизен. При това видно от
съдържателната /описателна/ част на акта на жалбоподателя се вменяват - две
нарушения по чл.34, пр.1 от ЗЗНН и по чл.17, ал.2 от ЗЗНН, а в диспозитива
му се претендира само това по чл.17, ал.2 от ЗЗНН.Така описаното
нарушение/я в двата издадени от наказващият орган акта е дотолкова неясно,
подвеждащо и объркващо, че води до неяснота, каква е действителната воля на АНО
в лицето на неговият актосъставител, защото именно с АУАН се повдига и подържа
административнонаказателното обвинение, тъй като от една страна от отразеното в
АУАН се очертават две отделни нарушения, но в същото време в НП жалбоподателя е
санкциониран с една единствена санкция за извършено едно единствено нарушение
по ЗЗНН.
В последствие наказващият орган с издаденото НП се е
опитал да прецизира неблагополучията в АУАН, като е изчистил съдържателната
/описателна/ част на НП в максимална степен от дори най-малък намек за нарушение
по чл.34, пр.1 от ЗЗНН,/за каквото в кориците на делото има достатъчно
доказателства, че е издаден отделен АУАН и НП/, това обаче по никакъв начин не санира допуснато в акта съществено
нарушение.
На
четвърто място АУАН
завършва с извод, че от описаното се установява, че - жалбоподателят –
нарушител задълженото лице - „ДМВ“ ЕООД е нарушило чл.17, ал.2 вр.чл.23 от ЗЗНН.
Нормата на чл.17 ал.2 от ЗЗНН съдържа правило за
поведение - съгласно което:„Задължените
лица са длъжни да съхраняват определените им нива на запаси за извънредни
ситуации до 30 април на следващата календарна година.“
За периода от 30.04.2018г.
до 30.04.2019г. в които попада и датата 23.11.2018г. - задълженото лице ,,ДМВ”ЕООД, е следвало да съхранява в склад с рег. №0124,
запас за извънредни ситуации от гориво за дизелови двигатели в размер на 3172,761 тона, но вместо посоченото
количество при проверката е установена и
претендирана липса в размер на 488,065
тона запас за извънредни ситуации от гориво за дизелови двигатели, което
количество се явява част от количествата ЗИС от гориво за дизелови двигатели,
които е следвало да се съхранява в посочения
склад за изпълнението на задълженията по ЗЗНН.
,,ДМВ”ЕООД, се явява лице
по смисъла на чл.23 от ЗЗНН, тъй като през 2017г. е участвало във формирането
на нетния внос и ВОП на нефт и нефтопродукти по чл.2 ал.1 от закона.
От своя страна чл.23 ал.1 от ЗЗНН предвижда, че: „В случай че нивата на запасите за извънредни ситуации са били определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на територията на страната, категориите задължени лица се определят съобразно ал.2 и 3.“,
като според
ал.2 „Всяко лице, което е внасяло нефт, суровини за рафинериите, газов
кондензат, тежки горива и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 през предходната календарна
година, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои
средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации в количество,
пропорционално на осъществения от него нетен внос спрямо общия нетен внос на
територията на страната през предходната календарна година.“,
а според ал.3: “Всяко лице, което е
осъществявало вътрешнообщностни пристигания на нефт, суровини за рафинериите,
газов кондензат, тежки горива и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1
през предходната календарна година, е длъжно да създаде, да съхранява, обновява
и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации
в количество, пропорционално на осъществените от него нетни вътрешнообщностни
пристигания спрямо общите нетни вътрешнообщностни пристигания на територията на
страната през предходната календарна година.“
Така определената
правна квалификация по чл.17, ал.2
вр.чл.23 от ЗЗНН е възприета и от наказващият орган в издаденото НП, като описаното
в АУАН и НП – изпълнително деяние - „не съхраняване на част от определените нива
на запаси за извънредни ситуации в размер на 488,065 тона“, не означава
автоматично, че лицето жалбоподател не е положило достатъчно грижи за опазване
и съхранение на определените нива на запаси за извънредни ситуации, защото
факти в тази посока по преписката не са събрани в нужната им пълнота. При това
съвсем възможно е липсата на определените нива на ЗИС да се дължат и на други неизяснени
обстоятелства, който изключва умисъл за извършване на претендираното
административно деяние. В този смисъл настоящият съдебен състав споделя
съображенията на процесуалния представител на жалбоподателя в насока на това,
че проверката е направена едностранчиво и без да се отчетат всички относими
факти в тяхната цялост, които са довели до неточното установяване на
количествата горива в петролната база на дружеството жалбоподател, като
например по долу изброените:
Видно от справката налична и приложена на л.5 от КТ
№1595 от 23.11.2018год., се установява,
че при направеното замерване на посочената дата от страна на АНО, са установени
– общо 187 233т. дизелово гориво в
повече в проверените общо 12 складове
по ЗЗНН, собственост на дружеството жалбоподател, като само в процесния склад №0124 е установено дизелово гориво в по
– малко, а именно 463 106 тона, но
дружеството не е санкционирано, за това, че държи гориво в повече в 11 от
складовете си, а само за това, което е в по малко.
Същевременно на следващият ден - на 24.11.2018год. при направеното повторно
замерване от независим сървей е замерен единствено процесния резервоар с №0124/№11
по номерацията на Агенция ,,Митници”/, когато
е установена липса в размер на 488,065
тона и която е възприета от АНО, вместо измерената от него на предходният
ден - стойност в размер от 463 106
тона/, като възприетата стойност е с 24 959т. повече от първоначално отчетената
на 23.11.2018г. стойност, при това без да се провери, какво е било
състоянието в останалите съдове и дали в другите складове количеството не е
било в повече. Като за констатираното разминаване не е била назначена оценъчна
експертиза, която да даде точен отговор на какво се дължи констатираната при
измерванията разликата.
При това извода за налична липса на ЗИС от гориво за дизелови двигатели от
страна на наказващият орган е направен без да се отчете, че след, като
измерването от независимият сървей, само по отношение на един от складовете е
дало отклонение с почти 25 тона в повече/като липса/,то също така е било възможно
такова отклонение в повече,
да е налично и при останалите неизмерени складове общо 11 на брой /при които не е установена липса, а напротив налично гориво в повече от
изискуемото/, което ако беше сторено може
би, би довело до констатация различна от направената и до липса на твърдение за
наличие на нарушение, като в тази връзка и за изясняване на посочените
обстоятелства отново няма назначена и изготвена експертиза.
При това безспорен факт, е че при отчитане на претендираната
липса от 488,065 тона гориво по ЗИС,
не са били отчетени нито, наличните количества горива по тръбопроводите в базата, които са в общ обем от 137 563 тона, видно от
представеното по делото Приложение - Обем на тръбопроводите/л.160 – 163 от
делото/, нито наличните количества дизелови горива
в склад №0092 /№R16 по номерацията на Агенция ,,Митници”/, който склад съгласно представеното по делото Удостоверение №0000696-ВР-028
от 15.04.2016год. за регистрация на резервоар‚ също е бил регистриран по реда
на чл.38 ЗЗНН.
Същевременно и макар актосъставителя А.Н., в
показанията си да заяви, че са били
замерени всички резервоари по ЗЗНН, то видно от писмените доказателствата по
делото този склад с №0092 не е бил
проверен и замерен, нито на 23.11.2018год., нито на 24.11.2018год.
При това видно от представения по делото доклад от
контрола - Рапорт №СS 2311 СSS, връчен на ,,ДМВ”ЕООД от Митница Л., в резервоар
116 е било налично количество от 87 т. дизелово
гориво, което също не е взето в предвид при констатациите направени от
наказващият орган
При това положение и след като на 24.11.2018год. не са
били измерени всички складове в базата на проверяваното дружество и не са
отчетени посочените по горе количества намиращи се в тръбопровода на дружеството, в склад
№0092, и в останалите проверени
складове на дружеството - /за които са
направени констатации, че съдържат количества ЗИС в повече/, които три стойности при обикновен сбор дават
налично количество гориво в размер на 411.796т.
и при липса на оценка от независим сървей, или на експертиза, то и некоректно е да се твърди, че не са
били налице достатъчно наличности, които да покрият задълженията за ЗИС на
дружеството жалбоподател пък макар и налични в други извън процесният - складове.
Отделно от изложеното не без значение е и факта, че по време на извършваната
проверка от ДА ,,ДРВВЗ” в дружеството ,,ДМВ”ЕООД са били извършвани проверки и
от други административни органи /което се установява от показанията на св.И.С.Е./,
като - Агенция
Митници, ГДБОП, НАП, Метрология и ДРВВЗ/, при който е установено, че са правени полеви тестове
и експерименти, при които са отваряни кранове, пускани са помпи, прекъсвано е
ел. захранването, източвани са горива, които действия няма как, да не са се
отразили, като цяло на направените замервания, тъй като резервоарите в
процесната база са свързани в единна система, според изискванията на чл.38, ал.2, т.14 ЗЗНН и на принципа на
скачените съдове е напълно възможно при неправилно манипулиране или при
едновременно отваряне на крановете да се променят наличностите от гориво в тях
или пък в налягането им, което да доведе до неправилно отчитане, като
посочените действия включително и направените две замервания на резервоар № 0124 са били извършени при обявено от
съда незаконно запечатване на цялата петролна база на дружеството, постановено от АС - В.с влязло в сила Определение №635/11.12.2018год., по адм.д. №651/2018год.
В заключение по същество на спора може да се каже, че
при това състояние на наличните по делото доказателства, то и е невъзможно да
се приеме, че твърдяното от наказващият орган административно нарушение е
безспорно доказано.
Що се отнася до начина определяне на размера на
наложената санкция, то и следва да се посочи, че съгласно чл.62, ал.1 от ЗЗНН „задължено
лице, което не изпълни задълженията си по чл. 17, ал. 1 и 2, чл. 24, ал. 4 и 6
и чл. 39, ал. 3, се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите
лица се налага имуществена санкция в
двоен размер на равностойността на запасите по пазарни цени към датата на
установяване на нарушението.“ В обжалваното НП изрично е посочено, че
размерът на наложената ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ от 1 252 257,65 лева е определен съгласно визираната
норма от закона, като равностойност на запасите по пазарни цени към датата на
установяване на нарушението в двоен размер, като също така е описано, че АНО –
ДА „ДРВВЗ„ е разполагала с цени на крайни нефтопродукти, валидни към 23.11.2018г. на четири търговски
дружества съответно - ,,Лукойл Б.” ЕООД, „Инса Ойл“ ООД, „Сакса“ ООД и ,,ДМВ”
ЕООД, като след направено сравнение е взета предвид най-ниската предлагана цена
за несмесено с биокомпонент гориво за дизелови двигатели от ценоразпис за цени
на едро, а именно цената на ,,Лукойл Б.” ЕООД, към датата на установяване на
нарушението - 23.11.2018г., а именно
1068,00 лв./1000л. Сочи се и че
цената в ,,лева за 1000 литра”, е преизчислена при средна плътност на гориво за
дизелови двигатели, с оглед определяне на цената в лв./т. и възлиза на 1282,88 лева за тон.
Съдът споделя направеното от жалбоподателя възражение,
че определянето на наложената санкция е станало по неясни критерии и в
нарушение на разпоредба на чл.62, ал.1
от ЗЗНН, както и без нужната ясното дали включва ДДС и акциз.
Неясно е, както защо са взети цените само на
посочените четири дружества, така и защо е прието, че най ниският ценоразпис е
на посоченото дружество - „Лукойл Б.“ ЕООД, при положение, че към
административно наказателната преписка не са приложени относимите, за дата
23.11.2018г. ценоразписи на посочените дружества.От четирите приложени
единствено ценоразписа на „Лукойл Б.“ ЕООД е с дата 23.11.2018г. Правилно е
посочено и че ценоразписа на „Лукойл Б.“ ЕООД не е общодостъпен, като остава
неясно и защо за пазарни цени са „взети“ именно тези на посоченото в НП, частно
дружество, а не на някое друго от дружествата упражняващи дейност на същия
пазар и със същите нефтопродукти като например – „Ромпетрол“, „ОМВ“, „Газпром“ „Шел“и
др.
За основателно настоящият съдебен състав намира и
следващото наведено съображение от страна на жалбоподателя, че посочените в НП цени
са в лв./1000 л., преизчислени при средна плътност на продукта, което е
направено произволно и чрез неясен и в непредвиден от нормативен акт похват за
установяване на факти, както и че адмирираните в НП „цени“ представляващи основание за определяне на
санкцията не са и небиха могли да се приемат за „пазарни цени“, съгласно
изискванията на посочената в НП санкционната норма, защото същите представляват
така наречените „заводски цени“или „цени на производител“.
Следва да се отбележи и че по отношение на твърдяното
нарушение е наложено наказание, което е определено в националният закон - Закона за запасите от нефт и
нефтопродукти/ЗЗНН/, въз основа на
предвидените критерии в чл.21 от
Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември
2009г. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални
запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (ОВ, L 265/9 от 9.10.2009 г.).
Съгласно посочената в НП санкционна разпоредбата на чл.62, ал.1 от ЗЗНН наказанието се налага в „двоен размер на равностойността на запасите по пазарни цени към
датата на установяване на нарушението.“ от което следва, че предвидената
имуществена санкция няма конкретно фиксиран размер, а се определя и зависи от
пазарната стойност на количеството нефтопродукт, което е трябвало да се
съхранява/или количеството несъхранявани такива/ към датата на установяване на
нарушението от конкретно наказаното лице.
От друга страна разпоредбата на чл.21 от визираната по горе Директива, освен, че изисква -
Държавите-членки да установяват система от санкции, приложими при нарушаване на
национални разпоредби изисква също така предвидените в националния закон
санкции - да бъдат ефективни, съразмерни
и възпиращи. При това положение имуществена санкция, като посочената в
чл.62, ал.1 от ЗЗНН, която е без конкретно фиксиран размер, а се определя и
зависи от пазарната стойност на количеството нефтопродукт, който е трябвало да
се съхранява /или пък зависи от количеството несъхранявани такива/ към датата
на установяване на нарушението от конкретно наказаното лице, би могла да има ефективен и възпиращ ефект какъвто Директива
изисква, но дали така определеното наказание е съразмерно и съответно
на извършеното нарушение/ без съобразяване на конкретните обстоятелства по
случая, а именно: че нарушението е първо и без налични данни за други предходно
санкционирани нарушения по ЗЗНН, като в тази връзка, дори самият актосъставител
заяви че:“При предходни
проверки, ние не сме установявали нарушения, тъй като фирмата е работила
коректно“, настоящият съдебен състав намира за спорно.
Независимо от изложеното по същество на спора
настоящият съдебен състав счита, че допуснатите и очертани по – гора в
настоящото изложение съществени процесуални нарушения при изготвянето на АУАН и
НП, водят до ограничаване правото на защита на нарушителя - жалбоподател, който
няма възможност да разбере, какво точно нарушение се твърди, че е извършил, и
да организира защитата си в пълен обем, а от друга страна разминаванията в
описаното, като нарушение и санкциониране на същото внася неяснота относно
правно релевантните факти и състава на извършеното адм. нарушение, които
подлежат на доказване в административно
наказателния процес, а от там и до порочност на обжалваното НП, тъй като същите
не могат да бъдат санирани от съда и в този смисъл НП се явява
незаконосъобразно.
Административния процес е строго формален
и свързан с прилагането на конкретни процесуални форми. Нарушаването им, когато
е довело до ограничаване на процесуалните права винаги е съществено и е основание
за отмяна на съответния акт, с който е допуснато това нарушение. Разпоредбите
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са
свързани с издаването на АУАН и НП,
и тяхното нарушаване винаги води до ограничаване на процесуалните права и по
конкретно на правото на защита. С тези две разпоредби е уредено императивно
какви реквизити трябва да съдържат АУАН и издаденото въз основа на него НП.
Липсата на някой от тези реквизити или непълнотата им, неяснотата или
противоречието в тях /както е в конкретния случай/, винаги води до ограничаване
на процесуални права. В този смисъл е и актуалната съдебна практика по
административно-наказателни дела.
Останалите съображения изложени по същество от страните съдът не счита за
необходимо да обсъжда, тъй като изложените по горе съображения за допуснатите
съществени процесуални нарушения са достатъчни и самостоятелни основания за
отмяна на атакуваният акт, защото са довели до ограничаване правата на
жалбоподателя в рамките на административното производство. Наличието на такива
нарушения обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление.
Затова и съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №2524/07.09.2019год., на Председател на
Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси”/ДА ДРВВЗ/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.
При
гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: