№ 34532
гр. София, 02.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20231110108327 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430,
ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 475,43
лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 08.04.2021 г.,
отчитан по кредитна сметка № 11/27890368, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК - 20.10.2022 г. до окончателното плащане, 1 521,08 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 03.11.2021 г. до 20.09.2021
г., 128,02 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 20.09.2021 г.,
457,02 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.09.2021 г. до 19.10.2022 г.,
както и 120,00 лв., представляваща разходи за уведомяване при изискуем кредит, за които
суми по ч. гр. дело № 56916/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 28.10.2022 г. и въз основа на нея изпълнителен
лист от същата дата.
Ищецът ...“ АД твърди, че между него, в качеството на кредитодател, и ответницата Д.
Д. К., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо
потребление от 08.04.2021 г., по силата на който е предоставил кредит в размер на 32 700
лв., при уговорен ГПР - 6,96%, и при условия, подробно описани в договора и общите
условия към него, представляващи неразделна част от същия. Поддържа, че като падежна
дата на погасителните вноски е определено 15-то число на месеца, като в периода от
15.11.2021 г. до 15.09.2022 г. ответницата е допуснала просрочие на 11 броя месечни
погасителни вноски в общ размер на 3 923,04 лв., поради което на 20.10.2022 г. ищецът е
подал заявление по чл. 417 ГПК, с което претендира процесните суми. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Д. Д. К. е подала отговор на исковата молба,
с който излага доводи за недопустимост на същата за разликата над сумата от 475,43 лв. до
размера от 31 175,43 лв., доколкото в тази част ответницата е признала задължението си към
1
ищеца още в хода на заповедното производство, поради което моли за прекратяване на
делото в горепосочената част. По същество оспорва исковете като неоснователни при
твърдението за липса на валидна облигационна връзка между нея и ищеца, тъй като договор
за кредит за текущо потребление от 08.04.2021 г. е недействителен поради противоречие със
закона – ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а при условията на евентуалност поради нищожност на отделни
негови клаузи. Посочва, че съобразно представения погасителен план във всяка от отделните
месечни погасителни вноски е включена и сума, дължима за застрахователна премия, за
плащането на която не е постигнато съгласие в процесния договор за кредит за текущо
потребление. При условията на евентуалност, ако се приеме, че ответницата е склчила
договор за застраховка, намира, че не е изпълнено изискването на чл. 10 ЗПК, доколкото
липсва ясно разписана методика за формиране на посочения ГПР от 6,96 %, който е посочен
единствено като абсолютна стойност. Намира за неясен начинът, по който приложимият
лихвен процент по кредита от 6,30 % се отнася към ГПР. Допълва, че ГПР не включва
всички разходи, водещи до оскъпяването на кредита, известни на кредтироа към момента на
сключване на процесния договор, в т. ч. дължимата застрахователна премия за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“, поради което е налице нарушение на изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че неточното изчисляване на ГПР следва да се приравни на
пълната липсата на такова. Пояснява, че таксите за допълнителни услуги, в случая
застрахователната премия, е следвало да бъдат предвидени и в индивидуалния договор за
кредит, сключен между страните. Твърди, че застрахователната премия представлява
задължителен елемент от кредитната сделка, тъй като е включена в погасителния план без
потребителят да има право на избор дали да сключи договор за застраховка. Ето защо,
намира посоченият в договора ГПР за неправилно изчислен и заблуждаващ потребителя,
поради което и процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В тази
връзка посочва, че дължи връщането само на чистата стойност на кредита без
възнаградителна лихва и други такси. Оспорва претенцията на ищеца за сумата от 120,00 лв.
за сторени разходи за уведомяване при изискуем кредит, доколкото липсват доказателства за
направата на такива, както и основание за начисляването им. Оспорва претенцията за
мораторна лихва при твърдението, че надхвърля размера на законната лихва. По изложените
съображения моли производството да бъде прекратено като недопустимо в частта за иска за
главница за разликата над сумата от 475,43 лв. до сумата от 31 175,43 лв., а в останалата част
предявените искове да бъда отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
По допустимостта на исковете:
С разпореждане от 20.02.2023 г. съдът е указал на ищеца да обоснове правния си
интерес от предявяване на иск за главница по договор за текущо потребление от 08.04.2021
г., отчитан по кредитна сметка № 11/27890368, за горницата над оспорената сума от 475,43
лв. до предявената от него с исковата молба с вх. № 43587/16.02.2023 г. такава от 31 175,43
лв., или за размера от 30 700 лв., доколкото с възражението по чл. 414 ГПК ответницата е
оспорила претенцията за главница единствено до размера от 475,43 лв. Изрично е
напомнено, че при неизпълнение на указанията съдът ще приеме, че за горницата над сумата
2
за главница от 475,43 лв. исковата молба е недопустима. В предоставения срок от страна на
ищеца не са изпълнени дадените му указания, поради което с определение от 26.03.2023 г.,
влязло в сила на 07.04.2023 г., в частта относно иска за главница по договор за текущо
потребление от 08.04.2021 г., отчитан по кредитна сметка № 11/27890368, над оспорената
сума от 475,43 лв. до предявената от него такава от 31 175,43 лв., или за размера от 30 700
лв., исковата молба е върната, а производството по делото в тази част – прекратено, поради
липса на правен интерес от предявяване на процесната претенция. По изложените
съображения съдът намира, че наведеното от ответницата с отговора на исковата молба
възражение за недопустимост на част от производството е неоснователно.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9
ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на
следните предпоставки: 1/ сключването на договор за кредит за текущо потребление от
08.04.2021 г. с твърдяното съдържание, по който на ответницата е предоставена
претендираната сума за главница, а последната се е задължила да я върне в посочения срок
ведно с уговорената възнаградителна лихва; 2/ изпълнение на падежа на задължението за
връщане на сумата и на акцесорните вземания за лихва; 3/ валидно постигната уговорка за
начисляване на наказателна лихва, имаща характер на мораторна неустойка; 4/ поставяне на
ответницата в забава; 5/ направата на твърдяния имуществен разход във връзка с
неизпълнение на задълженията на ответницата по процесния договор за кредит за текущо
потребление от 08.04.2021 г. в посочения размер и 6/ валидна уговорка за заплащане на
такса за сторени разходи при изискуем кредит, както и направата им и 7/ размера на
вземанията.
При доказване на горните факти, в тежест на ответницата е да докаже, че е заплатила
претендираните суми в случай, че твърди това, за което тя не сочи доказателства.
С оглед становището на ответницата на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно
и ненуждаещо се от доказване следва да се отдели обстоятелството относно сключването на
процесния договор за кредит за текущо потребление от 08.04.2021 г., отчитан по кредитна
сметка № 11/27890368, с твърдяното съдържание.
По доказателствените искания на страните:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са от значение за правилното
решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат приети. Следва
да бъде допуснато изслушване на съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на
посочените в исковата молба задачи. Вещото лице следва да отговори и на въпроса какъв би
бил размерът на ГПР в случай, че при изчисляването му се включи и уговорената с договора
стойност на застрахователните премии, респ. стига ли се в този случай до надвишаване на
предвидения с него общ такъв.
Следва да бъде приложено към настоящото дело ч. гр. дело № 56916/2022 г. по описа
3
на СРС, 79 състав.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на
посочените в исковата молба задачи, както и от съда в мотивната част на настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ...
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 260 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. дело № 56916/2022 г. по описа на СРС, 79 състав.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 23.11.2023 г. от 10:45 часа, за
която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал.1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал.2 при неизпълнение на задължението по ал.1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
4
като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
Вещото лице да се уведоми за възложената задача след представяне на доказателства за
внасяне на депозита.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5