№ 49
гр. Сливен , 21.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Я. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря П. С. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова
Въззивно гражданско дело № 20212200500218 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Въззивниците П. М. Д. и Б. Й. Н., редовно призовани, се явяват лично и
с процесуален представител по пълномощие - адв. Д.П., редовно
упълномощен от първата инстанция и приет от днес пред настоящата.
Въззиваемата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен,
редовно призована, се представлява се от процесуален представител по
пълномощие - юриск. К.Т. редовно упълномощен от 05.07.2019 г. и приет от
днес пред настоящата инстанция.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки и при условията на чл. 142 ал. 1
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на дeлото и го докладва.
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №260242/09.04.2021г.
по гр.д. № 364/2021г. на Сливенски районен съд, с което детето П.Б. Н., роден
1
на ********. е настанено на основание чл.28 от ЗЗДт в специализирана
институция - ЦНСТДМУ - г***** за срок до навършване на пълнолетие,
считано от 09.04.2021 г.
Решението е обжалвано от ответниците в първоинстанционното
производство - П. М. Д. и Б. Й. Н. - родители на настаненото дете, чрез
пълномощник адв. Д.П., изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба
от насрещната страна ДСП - Сливен.
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
С определение от з.з. от 17.05.2021 г. съдът е приел въззивната жалба за
редовна и допустима и е изготвил подробен доклад на същата и на
постъпилия отговор.
С определението съдът се е произнесъл по направените от двете страни
писмени доказателства, оставил е без уважение искането за събиране на
устни доказателства в мотивирана част от определението и е постановил
изслушване на непълнолетното дете П- Н..
Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам въззивната жалба
против решението на РС - Сливен. Нямам възражения по доклада. Правя
отново искане за допускане на един свидетел, който водим в днешното с.з,
чрез чиито показания ще искаме да установим притежават ли
представляваните от мен родители необходимите родителски качества, за да
отглеждат детето П- в семейна среда. Свидетелят е ГГ.Х.М., познава ги
повече от 20 г.
Юриск. Т.: Уважаеми окръжни съдии, оспорвам въззивната жалба,
поддържам подадения от нас отговор. Нямам възражения по доклада. Не се
противопоставям на направеното искане.
По направеното от адв. П. доказателствено искане, съдът констатира, че
с определението си от 17.05.2021 г. е оставил без уважение искането за
събиране на гласни доказателства, поради неспазване на изискването по чл.
156 ал. 2 от ГПК на страните. В днешното с.з. адв. П. провежда същото в
съответствие с посочената норма и съдът намира, че искането е допустимо и
основателно, касаещо изясняване на относими към предмета на делото
2
обстоятелства, поради това и на основание чл. 157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел ГГ.Х.М., водена в
днешното с .з. от въззивниците.
Съдът покани в залата водения свидетел.
Пристъпи към снемане на самоличността му:
ГГ.Х.М. – 71 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без
родство със страните
Съдът предупреди свидетелката за наказателната отговорност, която
носи по чл. 290 от НК, обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: От както съм започнала да упражнявам
професията си като адвокат познавам Б. и П.. С всички проблеми, които са
имали, съм запозната. Когато сключиха брак и решиха да осиновят дете,
първо разговаряхме, умуваха какво да направят. След това осиновиха П- и
през цялото време докато се установи, че той има това заболяване, са
полагали изключителни грижи към него. След това като се установи, че той
има тази супер активност, както са им обяснили на първо време лекарите,
родителите започнаха да полагат грижи във връзка със самото лечение и
приемане на лекарства от негова страна. Беше записан в спортното училище,
не можа да учи там във връзка с това. Във връзка с неговото поведение се
наложи да го преместят в друго училище да учи. През всичкото това време
двамата се грижеха изключително добре за него. Каквото и действие да
предприемаха разговаряхме, умувахме какво да направим и когато преди 1 г.
и половина вече Б. се разболя по-сериозно, започнаха с П. да имат търкания
помежду си двамата. След много разговори и умуване заедно с тях,
подадохме молбата за разсиновяване. Но преди да се стигне до дело, решиха
да се откажат, защото просто бяха свикнали с детето. Бяха свикнали с всички
грижи, които полагат към него, с лечението му. Няколко пъти тя лежа с него в
болницата във Варна с детето. Единият път тя не можа да отиде, тъй като и
двамата работят, отиде да лежи в болницата заедно с детето сестра й.
Понякога наистина на емоционална основа, приемам че е било така, може би
3
са вземали погрешни решения, но не мога да кажа от както ги познавам, това
както са ги обвинили в социалния доклад и във всички документи пише, че са
непригодни родители. С това нещо не мога по никакъв начин да се съглася.
Те като родители каквото трябва го правят. Ако в училище се сбие с някого,
ако нещо е счупил и трябва да се плати нещо, което е направил те отиват и
плащат. Каквото трябва те винаги са го правили. П- не е изоставено дете,
което не е гледано, да не е лекуван – всичко това двамата родители всичко са
правили за това дете. Няколко пъти П. лежа с него в болница във Варна.
Лекарствата, докато беше по-малък те можеха да следят как приема
лекарства, но като порасна малко повече, той е вече почти на 18 г. П- - не
всеки път може да се проследи дали взема лекарства. Всичко това може би е
усложнило малко отношенията им и се е наложило да бъде настанен в този
център преди 1 г. и половина. Считам, че в момента когато изтече срокът за
настаняването му и няколко пъти те ходиха там, за да го освободят, от
центъра отговаряха, че не могат да се грижат за него и няма да го освободят
от там. Няколко пъти казвах на Б. да подадат писмена молба, защото като има
писмена молба се вижда, че те желаят да се грижат за него вече, че срокът е
изтекъл. След като те няколко пъти ходиха в дома и искаха да го вземат,
последва новото искане за настаняването му за срок до навършване на 18 г.
Това как те успяват да го възпрат не съм виждала, но винаги когато той
направи нещо, което не е редно съответно те вземат мерки това да бъде
изправено. Извиняват се ако трябва, заплащат каквото трябва. П. има дъщеря
от първия си брак, по същия начин осиновена, която след като не живее с
мъжа, с който няма брак и оставя децата, те продължават да се грижи за тези
деца. От с. Селиминово, където ходят на училище има документ, че тези деца
никога не са били изоставяни и добре се гледат. Така, че тяхното дете, което
гледат от 1 г., не мога да каже, че не могат да го гледат. П- - в момента го
виждам след настаняването му в дома, много добре изглежда в момента.
Може би благодарение на лечението е спокоен, може би в дома все пак има
условия и той осъзнава това. Той вижда колко много усилия полагат те да не
бъде повече там и е наясно, че трябва да приема лекарства, за да бъде в едно
що годе нормално състояние. П. и Б. имат определен режим кога да ходят.
Винаги каквото му трябва нещо му го носят, от каквото има нужда му го
предоставят, за да бъде спокоен и да не се чувства травмиран и да му се
уврежда психиката. Прочетох в документите представени от Агенцията, че
4
някакво изслушване на П- му е повлияло много зле, Аз такова нещо по
никакво дело не съм разбрала и не съм установила да е имало. Не знам защо
се говори за такова нещо няколко пъти. То не се говори, пише се няколко
пъти, а не се цитира точно кога и по какво дело става въпрос.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.
Съдът освободи свид. Г.М..
Съдът освободи от залата страните по делото и покани в залата детето
П- Н..
С детето се явява социалният работник М.Х.С., определена със заповед
№ 2003-ЗДЗД-1007/19.05.2021г. на Директора на ДСП – Сливен.
На основание чл. 15 ал. 1 от ЗЗДт съдът ПРИСТЪПИ към
ИЗСЛУШВАНЕ на детето П.Б. Н..
Детето П.Б. Н.: Чувствам се зле без родителите си там, не мога без тях.
В дома хората се грижат за мен. Казвам на госпожите, че искам да съм при
семейството си, че ми е по-удобно при тях и ми е по-хубаво при тях, защото
ги обичам и не мога без тях. Няма да се повтори повече това да посягам на
мама, не е хубаво да се посяга. Като се ядосам правя това, минават 5 минути
и се извинявам казвам: „Мамо извинявай”. Когато съм при родителите си не
си пиех редовно лекарствата, защото ми се приспива от тях. Сега ми е по-
добре вече. Аз се промених. Това вече няма да се повтаря. В дома госпожите
и медицинската сестра ми дават лекарствата. Когато съм в къщи родителите
ми редовно ми дават лекарствата, но аз не ги исках. Повече няма да правя
така, щото вече съм нов човек. В дома нямам психолог, ходех на Дневен
център. Аз ходя в дневния център, там ми е по-добре, там не ми е скучно. В
дома нямам телефон, играя си с децата, рисувам с тях. Там мога да си говоря с
някои деца, но има и деца с увреждания, с които не мога да си говоря и от тях
се чувствам зле. Спрях да ходя на училище, защото едни момчета ме
нападнаха и не мога от тях да отида на училище. Майка ми дойде един път
при директорката да кажем, че ме удрят и ме бият. Излизаме от училището и
те направо ме нападнаха. Не помня от кога спрях да ходя на училище. Имам
желание да ходя в училище. В село има до 7 клас. След това в Сливен ходим
на училище. Това когато ме нападнаха беше в 5-то основно училище в
5
Сливен. Ще слушам майка ми и баща ми, каквото ми кажат ще изпълнявам.
Ще помагам на майка ми, ще шетам, ще чистя. Искам да ме пуснете в къщи.
Те идват да ме виждат постоянно в дома, постоянно им се обаждам. Баща ми
не ми се кара. Каза ми един път да слушам, казва: „Слушай П-, слушай”, а аз
не слушам. От както си пия хапчетата в дома се промених. Преди не слушах и
майка ми и баща ми. От както ме настаниха в дома пия си хапчетата редовно
и се промених. И в къщи ще ги пия вече редовно. Моля ви се от сърце и душа,
искам да съм си в къщи. В събота и неделя не си ходех в къщи, не ме пускаха
от дома.
Съдът освободи детето П- от съдебната зала.
Социалният работник М.С.: От 2019 г. работя по случая с П-.
Доколкото съм запозната от колеги, които са работили в предходен период от
2016 – 2017 г. майката на П- е заявявала няколкократно желание да го
изостави. Като причина изтъква невъзможността да се справи с възпитанието
и овладяване на агресивните му прояви. От както е в дома определено след
лечението, което се проведе в края на миналата година, променени са
медикаментите на П-, наистина се наблюдава положителна промяна - както
от емоционално и психическо естество, така и визуално. В периодите, в които
го бяха пуснали да гостува на родителите си при извършени тогава от нас
посещения, той беше пуснат по улиците и никой не знаеше къде е. Казваха, че
ходи да работи, нямаше никакъв контрол. Към момента майката твърди, че
иска да го гледа и осъзнава грешката, но преди един месец, може би преди
делото на РС, в телефонен разговор ми каза: „М., да кажеш две добри
приказки и да ми помогнеш, защото и ти си майка”. Аз й казах, че ще
защитавам интересите на П-. Отговорът от нейна страна беше: „Ако не ми го
върне съда, аз ще го разсиновя”. Тя стои на двете крайности, тя или си го
взема или го разсиновява. В момента детето е на държавна издръжка в дома и
парите не се получават от никой.
Това, което каза детето днес пред Вас, ми го каза и на мен вчера същото.
Смятам, че е истината. Той е чистосърдечен, осъзнава проявите си и
чистосърдечно се разкайваше. По детски е наивен все още, въпреки възрастта
си. Той е посещавал училище в Селиминово, изключен е от там, преместен е
в 5-то основно училище в Сливен. След това е преместен е във „Власаки
6
Шуманов”, от където е изключен заради агресивни прояви. Сега сме го
насочили към дневен център за деца с увреждания, там е от 8 ч. до 16 ч.
всеки ден. Там му се оказва образователна подкрепа, психологическа и
трудотерапия с него. Ако детето се върне на родителите, те ще трябва да го
водят в този център, Но ако продължи да бъде настанен, ще продължат
заниманията му в дневния център. Той това сподели вчера, че в дневния
център се чувства спокоен, докато в самия дома има доста деца с по-тежки
увреждания от него и това го подтиска. Когато децата навършат 18 г. -
вариантът е или да се върне при родителите си, или го поема отдел за хора с
увреждания на пълнолетни лица и ги настаняват в домове с психически
увреждания, защото неговото увреждане е такова. Там е на държавна
издръжка, не се заплаща. Той е дете и така е към Д „СП”, където има и отдел
за хора с увреждания на вече пълнолетни лица, които лица се настаняват в
Качулка и Твърдица.
Съдът освободи социалния работник С. и покани в залата страните и
пълномощниците.
Съдът запозна страните с казаното от детето П- и с изслушването на
социалния работник, като им прочете дословно протокола.
Съдът пристъпи към ИЗСЛУШВАНЕ на родителите.
Пристъпи към изслушване на майката П.Д.: Аз съм майката на П-.
Желая детето да де се върне в къщи. Съжалявам за грешката си дето го
настаних в дома, която грешка направих, тъй като всяко едно дете има нужди
от грижи. Може би затова му е агресията и е изнервен. Купувах му всичко той
каквото искаше. Искам детето ми да се върне при мен, да си е в къщи.
Съжалявам за грешката си. Има промяна в него и смятам, че ще се справим с
детето си.
Пристъпи към изслушване на бащата Б.Н.: Аз също имам желание да
си го приберем. Допуснахме грешка. Не знаем какви грешки сме допуснали,
защото човек като е изнервен, като е ядосан допуска грешки. Ние осъзнахме
какви са ни грешките, че без него не можем. Ние свикнахме с него, макар че
не е наш ние повече го считаме за наше дете. Не е важно кой го е раждал, а
кой го отглежда. Ние много сме свикнали с него и искаме да си го приберем.
7
Терапията ще я поддържаме, зависи лекарствата в колко часа се дават. Аз
всеки ден си пия лекарствата сутрин и вечер. Аз като си пия лекарствата и той
ще ги пие. Ще го науча заедно с него да си вземаме лекарствата. Искаме да си
го приберем и да си го отглеждаме. Аз ще го водя всеки ден в този дом,
понеже всеки ден съм Сливен и ще го връщам вечер. Сутрин от 8 до 18 ч. аз
съм в Сливен, работата ми е обществена. Председател съм на едно дружество
МРИ - международен ромски институт, така или иначе всеки ден съм в
Сливен.
СТРАНИТЕ: Нямаме други доказателствени и процесуални искания.
С оглед липсата на други доказателствени и процесуални искания,
съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.
ДАВА ХОД на
УС Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
Адв.П.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите решение, с
което са отмените атакуваното от нас решение на СлРС, като неправилно и
незаконосъобразно. Моля да отхвърлите молбата на Д „СП” за настаняване на
детето П- Н. в социалната институция до навършване на пълнолетието му.
Считам, че след изслушване на детето и на родителите се установи, че всички
желаят, а аз считам, че е най-удачно детето да бъде отглеждано в семейна
среда. Това ще бъде най-благоприятно за него, като разбира се родителите ще
трябва да положат всички необходими и зависещи от тях грижи, за да
продължи прилаганото в момента лечение, което му е назначено в дома, в
който сега е настанен както и да спазват всички предписания на лекарите и
съответно назначената му трудотерапия. Чухме от изслушването на
родителите, че те обещаха да положат тези необходими грижи, а от това което
аз видях, виждам, че от Агенцията за социално подпомагане и от разговора,
който проведохме са му променили лечението. То очевидно има благоприятен
ефект просто трябва да продължи. Молим да бъде отменено това настаняване,
като считам, че родителите също могат да продължат това лечение, което му е
8
предписано.
Юриск. Т.: Считам, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно, тъй като безспорно е установено от фактите по
делото, че непостоянството в предходни периоди от страна на родителите е
довело до объркването на детето и неговата емоционална лабилност, което
комбинирано със заболяването, което има е довело до агресивните му прояви.
След настаняването му в дома и спазването на назначената му терапия,
действително се наблюдава подобрение в неговото състояние, което следва да
бъде стабилизирано. Това може да се случи ако продължи изпълнението на
назначената терапия и като приема медикаментите и посещаване на дневния
център. В тази връзка считаме, че следващите няколко месеца е от интерес на
детето същото да продължи да бъде настанено в центъра, тъй като
постановеното решение е до навършване на пълнолетие, което е на 29.01.2022
г.
Съдът намира делото за разяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА устните състезания за приключени.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебно решение на 28.05.2021г.
Протоколът се състави в с.з., което се закри в 11:30 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9