Р Е Ш Е Н И Е
№ 2381
гр. Пловдив, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
- Пловдив, XXIV – ти касационен състав, в публично заседание, проведено на 29.11.2023 г., в състав:
Председател:
Здравка Диева
Членове: Величка
Георгиева
Адриан Янев
при участието на
секретаря Г.Г. и прокурор Светослава Пенчева, като разгледа КНАХД № 2609 по
описа за 2023 г., докладвано от съдия Янев, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
В жалбата се правят оплаквания, че районният съд неправилно е установил
фактическата обстановка. В тази връзка се изразява несъгласие, че
санкционираното лице е възложило по телефона извършването на контрол и че е
било извършено консервативно лечение. Счита, че съдът не е отговорил на
възраженията, че вещото лице, изготвило заключението по експертизата, не е сред
утвърдените списъци на вещи лица. Оспорват се констатациите на районния съд
относно приложението на медицинския стандарт. Развиват се доводи, че когато се
дефинира определено право, то неговото нарушаване/незачитане/ограничаване,
скрепено със санкция представлява административно нарушение. В тази връзка се
посочва, че налице прокламирано право (чл. 86 ЗЗдр.), нарушено на което е
скрепено със санкция – чл. 229 ЗЗдр.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Представителят на Пловдивска окръжна прокуратура дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, съобразявайки събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на
чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна
страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, взела участие във въззивното производство, срещу
подлежащо на оспорване по чл. 208 от АПК съдебно решение.
Касационният контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АС -
Пловдив, е ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на
съответствието му с материалния закон и съществените процесуални изисквания,
свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на
жалба, за които съдът следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а
не фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а
проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.
Разгледана
по същество,
касационната жалбата е неоснователна.
Районният съд е приел от фактическа страна, че е
извършена проверка, която е завършила със съставяне на АУАН № А-88/01.06.2022
г. срещу С.Д.П. за извършено нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 3, вр. чл. 81, ал.
1 и ал. 2 от ЗЗдр. Впоследствие е издадено наказателно постановление № НП –
65/05.07.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“, с което е
ангажирана административнонаказателната отговорност.
Районният съд е приел от фактическа страна, че на 06.01.2022 г. в 16:12 ч.
пациентката Г.Я. е била приета в Спешно отделение към УМБАЛ Каспела“ ЕООД с
работна диагноза „бъбречна криза“, а след консултация с уролог същата била
хоспитализирана по спешност в Клиниката по урология на лечебното заведение с
приемна диагноза „Хидронефроза вляво“. При приемането пациентката била в
незадоволително общо състояние, като в следващите часове останала в тежко общо
състояние. След 21:30 ч. състоянието
ѝ се влошило, за което са предприети съответните действия от медицинския
екип, но в 05:30 ч. на 07.01.2022 г. е регистриран летален изход.
По делото е разпит актосъставителят и е изслушано заключение на СМЕ, като
съдът е приел, че по повод служебни ангажименти жалбоподателят се е намирал в
друго отделение докато пациентката се е намирала в Клиниката по урология.
Въпреки това лекарят се е информирал за състоянието ѝ, при което е
предприемал съответните лечения като е давал указания на лекаря, присъстващ в
клиниката. За да отмени наказателното постановление, съдът е направил извод, че
лекарят е предприел своевременни действия по предоставяне на интензивни грижи и
не е нарушил медицинските стандарти. Отделно от това е развил доводи, че чл.
86, ал. 1, т. 3, вр. чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗдр. не регламентират
задължения, при което не са посочени конкретните нарушени разпоредби.
Решението е недопустимо по следните съображения:
От съдебните протоколи и изпратените призовки се налага извод, че в
производството пред районния съд като ответната страна е участвала Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“.
Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН (изм.,
бр. 109 от 2020 г., в сила от 24.12.2021 г.) при разглеждане на делото пред районния
съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този
по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е
извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител,
наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта
по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели. В случая се касае за издадено
наказателно постановление (акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН), поради което надлежната въззиваема страна е органът, а именно
изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, който е
издал оспореното наказателно постановление, а не учреждението - Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 1 на
Тълкувателно постановление № 3/28.04.2023 г. по тълкувателно дело № 5/2022 г.
на ВКС и ВАС.
Съгласно чл.
218, ал. 2 АПК касационният
съд следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон. Следователно
винаги, когато е налице основание за определяне на решението като недопустимо, разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК е приложима и оправомощава касационната
инстанция да го обезсили със съответните правни последици от това. Това важи и за порочното процесуално
действие на районния съд, изразяващо се в постановяване на недопустимо съдебно
решение поради участие на ненадлежна страна (Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ вместо изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“),
което се явява абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното
производство. Упражняването на това правомощие, но и задължение на съда по
аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК, е гаранция за
спазването на правата на засегнатите от административнонаказателен акт лица,
съответно осигуряването възможността за упражняване на правото им на защита,
включително в контекста на чл. 6 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи и чл. 47 от Хартата на основните права на
Европейския съюз. Това е така, защото провеждането на производство срещу
ненадлежна страна води до постановяване на недопустим съдебен акт, тъй като
надлежната страна не може да се ползва от правните последици на постановеното
съдебно решение (в случай, че е благоприятно), от една страна, а от друга, е
била лишена от възможността да се защити срещу административнонаказателния акт
(в случай на неблагоприятно решение), а ненадлежната страна формално е
обвързана от тези правни последици, без обаче да е разполагала с процесуална
легитимация за участие в процеса, т. е. в
тази хипотеза надлежната страна остава лишена от възможността да упражни
правото да защити правата си. В тези случаи касационният (административният)
съд на основание чл. 63в ЗАНН във
връзка с чл. 221, ал. 3 АПК следва да
обезсили недопустимия
съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния
съд, който е допуснал развитието на недопустимото съдебно производство и
последиците от него – постановяване на недопустимо съдебно решение. В този смисъл са разясненията
по т. 2 на Тълкувателно постановление № 3/28.04.2023 г. по тълкувателно дело №
5/2022 г. на ВКС и ВАС.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че решението на районния съд е
недопустимо и като такова следва да се обезсили. Делото следва да се върне на друг
състав на въззивния съд, който да осигури възможност за участие на надлежните
страни – органът и жалбоподателят.
Съгласно правилото на чл. 226, ал. 3 АПК районният съд следва да се произнесе и по
разноските за водене на делото в настоящото касационно производство.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Пловдив
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1194/30.06.2023 г. по НАХД № 4987 по описа за 2022 г.
на Районен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Районен съд – Пловдив,
който да осигури възможност на надлежните страни да участват в производството.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.