Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Елин
Пелин, 29.05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка
Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 758 по описа на съда за
2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК………..със седалище и адрес на
управление: гр.С.,
район М., ж.к. М., С. община,
Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника си адв.Ц. - САК, със съдебен
адрес ***, офисен, офис 505 срещу М.В.К., ЕГН ********** ***, с който се моли
съдът да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 950,01 лева главница, ведно със законната лихва върху просрочена
главница считано от 27.03.2017 г. до окончателното погасяване на задължението.
Сочи се, че вземането е възникнало във връзка със сключен между длъжника К. и
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД/
Договор за мобилни услуги №……………….
г., съгласно който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ……….. и мобилно устройство LG Optimus L9 Black; Договор за
мобилни услуги № …………от
………… г., с който
на ответника е предоставен мобилен телефонен номер ………..; Договор за мобилни услуги № ………./…………г. с който на
ответника е предоставен мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство
LG Optimus L9 White;
Договор за фиксирани услуги № ********* от 17.09.2014 г., с който на ответника
е предоставен фиксиран телефонен номер …………….. и стандартен
телефонен апарат ТА ……..G
White; Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ………. от 17.09.2014
г., с който телефонни номера ………….,
…………… и ………….се включват в
пакет, спрямо който се прилагат търговски отстъпки; Допълнително споразумение №……..от …….г. с което
мобилен номер …………. влиза в нов абонаментен
план. Към момента на издаване на процесната фактура за спорното вземане спрямо ползваните от ответника К. мобилни
номера се прилагат следните условия: за номер…………..пакетни услуги Globul Combo+,
за номер …………. пакетни
услуги Globul Combo+;
за номер …….условията
посочени в Договор за мобилни услуги № ********* от 17.09.2014 г. и
Допълнително споразумение № ********* от 18.11.2014 г. и за номер *********
условията в Договор за фиксирани услуги № ********* от 17.09.2014 г. Длъжникът
не е изпълнявал точно своите периодични парични задължения спрямо оператора,
като е налице неизпълнение по отношение на следните парични задължения,
начислени му във фактура № **********/18.04.2015 г. с настъпил падеж на плащане
03.05.2015 г., която включва задължения за заплащане на неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите за услуги в общ размер на 1001,08 лева. Към момента
на издаване на фактурата ответникът е имал непогасени задължения от
предишни отчетни периоди в общ размер на
94,93 лева. Размерът на неустойката за всеки от ползваните от ответника номера поотделно е формиран
съгласно изрични клаузи от индивидуалните договори сключени между страните и
приложими към момента на прекратяване, а именно: в чл.3.3 от Сертификат за
пакетни услуги № ……
от 17.09.2014 г. по отношение на номер ………….; т.10 от Договор за фиксирани
услуги №……….. от 17.09.2014
г. по отношение на номер ……….
и чл.III, т.4 от
Допълнително споразумение № ………..
от 18.11.2014 г. по отношение на номер …………. За номер …………. неустойката е
в предварително определен размер на 200.00 лева, съгласно чл.3.3 от Сертификат
за пакетни услуги № ********* от 17.09.2014 г. вр. т.11 от Договор за мобилни
услуги № ********* от 17.09.2014 г.. Тъй като в периода след прекратяване на
договорите и настъпването на изискуемостта на задълженията за неустойка,
ответникът е направил доброволно плащане, с което е погасил задълженията си от
предходните отчетни периоди в общ размер на 94,93 лева, както и част от вземането
на ищеца по фактура № **********/18.04.2015 г. изискуемата претенция възлиза в
размер на 950,01 лева.
Поради липсата на действия от
ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД е депозирано Заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е образувано ч.гр.д. № 232/2017 г. по описа на РС Елин Пелин и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид разпореждането на съда по
заповедното производство във връзка с постъпило възражение по чл.414 от ГПК в
законоустановения срок е предявен настоящия иск от ищеца по реда на чл.422 от ГПК. Изложеното обуславя правния интерес от водене на настоящия иск.
В срока на чл.131 от
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното: Видно от приложеното ч.гр.дело № 232/2017 г. по описа
на РС Eлин Пелин, на
основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение № 173 от 30.03.2017 г. по силата на които ответницата в настоящото
производство – М.В.К. е осъдена да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, сумата
от 950,01 лева - главница, дължима по Договор мобилни услуги № ********* и Договор
за мобилни услуги № ********* и Договор за фиксирани услуги № ********* от
17.09.2014 г., Сертификат за пакетни услуги Globul Combo+ № ********* към
договор за мобилни услуги № ********* от 17.09.2014 г., Допълнително
споразумение № ********* от 18.11.2014 г. договор за мобилни/фиксирани услуги,
по които е издадена фактура с № **********/18.04.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.03.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата 385,00 лева разноски по делото включващи
държавна такса и адвокатско възнаграждение. Така издадената заповед за
изпълнение е съобщена на длъжника К. лично на 31.05.2017 г. която депозира
възражение в срока по чл.414 от ГПК. Въз
основа на депозираното възражение от длъжника К., с разпореждане от 14.06.2018
г., съдът е указал на длъжника „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, че в едномесечен срок
от уведомяването следва да предяви иск за вземането си, в противен случай
издадената заповед за изпълнение ще бъде изцяло обезсилена. С искова молба
депозирана по делото на 28.07.2017 г. /пощенско клеймо от 26.07.2018 г./
заявителят „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ” ЕАД е предявил настоящия иск за вземането си
пред РС Елин Пелин срещу ответницата К..
По
делото са представени Договор
за мобилни услуги № *********/17.09.2014 г.; Договор за мобилни услуги №
********* от 17.09.2014 г.; Договор за мобилни услуги № *********/17.09.2014
г.; Договор за фиксирани услуги № ********* от 17.09.2014 г; Сертификат за
пакетни услуги Globul Combo + № ********* от 17.09.2014 г.; допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги; фактура с № **********/18.04.2015 г., писмо до Владимир Китанов от
омбудсмана на РБългария.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема изцяло като
обективно, професионално и пълно, се установява, че фактура с №
**********/ 18.04.2015 г. е осчетоводена в счетоводството на „Теленор България“
ЕАД, като незаплатеното задължение по нея към датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 24.03.2017 г. възлиза на 950.01 лева. Експертизата дава
заключение, че във връзка с процесната фактура № **********/18.04.2015 г. са
начислени задължения за неустойки за предсрочсно прекратяване на
правоотношенията за ползваните от
ответника телефонни номера, както следва: ********** – 324,09 лева, *********
– 91,17 лева, ********** - 200.00 лева и ********** – 385,82 лева, като неустойката за всеки един от
телефонните номера е начислена в съответствие с условията на чл.3.3 от
Сертификат за пакетни услуги № *********/17.02.2014 г., т.10 от Договор за
фиксирани услуги № ********* от 17.09.2014 г. и чл.III т.4 от Допълнително споразумение № ********* от
18.11.2014 г. Сумата от 1001,08 лева
фигурираща като неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги
отразена във фактура № **********/18.04.2015 г.
съответства на сбора от стойностите на неустойките за прекратяване на
отношенията между ищеца и ответника по предоставяне на далекосъобщителни услуги
чрез процесните телефонни номера.
При така установената фактическа страна съдът стигна до
следните правни изводи: Предявеният иск по реда на чл.422 от ГПК има
за предмет установяване вземане на ищеца, при което според общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК в негова тежест е да установи основанието, от което
произлиза то, а ответникът – че е платил или основанието, поради което счита,
че не дължи процесната сума.
Предявените искове за установяване
вземания на ищцовото дружество към ответника са процесуално допустими, тъй като
са предявени в срока по чл.415, ал.1 от ГПК
от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при направено
възражение от длъжника в срока предвиден в чл.414, ал.2 от ГПК и има за предмет посочените в заповедта
суми.
Не се спорно между страните по
делото, а и от събраните доказателства се установява наличието на валидно облигационно
правоотношение по Договор за мобилни услуги, с който на ответника е
предоставен мобилен телефонен номер………….. и мобилно устройство Optimus L9Biack; Договор за мобилни услуги с който е предоставен мобилен телефонен
номер ………….; Договор за мобилни услуги с който е предоставен
мобилен телефонен номер ……………и мобилно
устройство LG Optimus L9 White; Договор за фиксирани услуги, с който е предоставен телефонен номер ……….. и стационарен телефонен апарат ТА 8055G White; Сертификат за пакетни услуги Globul
Combo+ съгласно който мобилни номера ……….. се включват в пакет и ползват отстъпки; Допълнително споразумение, по
силата на което мобилен номер …………… има нов абонаментен план. Ето защо съдът приема за безспорно установено, че между страните са
били сключени валидни договори за мобилни услуги така, както е посочено
по-горе, по силата на които ищецът е поел задължението да предоставя на
ответника, в качеството му на потребител, мобилни услуги, при насрещното
задължение на последния да заплаща ежемесечно уговорената цена на ползваните
услуги. Ответникът не оспорва, че за процесните периоди, съобразно договореното, е ползвал
предоставените му от мобилния оператор услуги, както и че договорите са прекратени
предсрочно, вследствие на което е издадена фактура № **********/18.04.2015 г. с
настъпил падеж 03.05.2015 г..
Спорът
между страните е относно размера на претендираните неустойки, като ответната
страна твърди, че същите са
прекомерно завишени и незаконосъобразни, поради което не се дължат.
Неустойката служи като обезщетение за вредите
от неизпълнението, без да е нужно тяхното доказване, като договарянето им е
свободно между страните. В настоящия случай страните по делото със сключването
на договорите за мобилни услуги са определили предварително размера на щетите,
които изправната страна по договора ще претърпи, ако другата страна не изпълни
задълженията си. След като вредите от неизпълнението на неизправната страна са
предварително определени от страните, то изправната страна не е длъжна да
доказва техния размер. Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.2
от ЗЗД, след като ответника
прави възражение за прекомерност на неустойката в негова тежест е да докаже
това свое възражение. По отношение клаузата за
неустойка, в подписаните договори и в т.3.3 в Сертификат от 17.09.2014 г. е
уговорено, че в случай на „неспазване на срока по т.3.1 от страна на
потребителя, в това число при прекратяване на договора, се дължи
неустойка от потребителя в размер на сумата от стандартните за съответната
програма месечни абонаменти за всеки номер, по отношение на който е налице
неизпълнение поотделно, дължими до края на срока по чл.3.1, както и
стандартните месечни абонаменти на допълнителните пакети активирани на тези
номера“. Неустойката служи като обезщетение за вредите, без да е нужно тяхното
доказване. Страните в случая са определили предварително размера на щетите,
които изправната страна ще претърпи, ако другата не изпълни задължението си.
Уговорената неустойка по всеки един от договорите е съобразена с вредите, които
следва да претърпи ищеца и както се установява и от заключението на вещото лице
по приетата съдебно-счетоводна експертиза е определена съобразно договорните
клаузи сключени между страните. Месечните такси, от които ищецът се е лишил и е
щял да получи, са действителните вреди от неизпълнението и са съобразени с
конкретния тарифен план, поради което възражението за прекомерност на
неустойката се явява неоснователно и недоказано. Представеното писмено доказателство
писмо до г-н Владимир Китанов от омбудсмана на Р България е неотносимо към
предмета нанастоящия спор и не касае страните по делото, а трето неучастващо в
спора лице, поради което не следва да бъде взето под внимание от съда.
При този изход на делото
претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в
заповедното производство /т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото производство
ищецът е доказал извършването на деловодни разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 360.00 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение. По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК
ответницата следа да заплати на ищцовото дружество разноски, съразмерно с
уважената част на иска, поради което за настоящото производство същата следва
да понесе разноски в размер на 385.00 лева, респективно - за заповедното
производство, дължи заплащането на разноски в размер на 385.00 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че М.В.К.,
ЕГН ********** *** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК……….. със
седалище и адрес на управление: гр.С., район М., ж.к. М., С. община, Б. П. С.,
сграда 6,
със съдебен адрес ***, офисен, офис 505 чрез пълномощника си адв.Ц. - САК, следните вземания по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 173/30.03.2017 г.,
постановена по ч.гр.д. № 232/2017 г. по описа на РС Елин Пелин – 950,01 лева /деветстотин и петдесет лева и една стотинка/ главница, ведно със законната лихва върху просрочена главница считано от 27.03.2017
г. до окончателното погасяване на задължението. ОСЪЖДА М.В.К., ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК …………..,
направените по заповедното производство разноски в размер на 385.00 лева
/триста осемдесет и пет лева/. ОСЪЖДА М.В.К., ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ……………..,
направените по делото разноски в размер на 385.00 лева /триста осемдесет и пет лева/.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д. № 232/2017
г. по описа на РС Елин Пелин, да бъде върнато в деловодството на съда, като към
същото бъде приложен заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: