№ 164
гр. Варна, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Г Йовчев Въззивно търговско дело №
20233001000115 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Г. Д. от гр.Шумен срещу
решение №68/01.12.2022 г. по т.д.10/2022 г. по описа на ОС - Шумен, в частта с която са
отхвърлени исковете срещу Застрахователно дружество “БУЛ ИНС” АД, със седалище
гр.София, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 24 000
лева до претендираните 50 000 лева, ведно със законната лихв от 19.02.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа се,
че присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на установената съдебна практика, по
отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Излага, че не са
налице основания за допълнително намаляване на обезщетението, тъй като не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Насрещната страна Застрахователно дружество “БУЛ ИНС” АД, със седалище
гр.София е подала отговор, в който оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя
– наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следователно
– процесните претенции са доказани по основание.
Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са
1
свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по
правилото на чл.52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредоносния
резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Въззивникът поддържа неправилно определяне на
дължимото обезщетение, посредством намаляването му при нарушение принципа за
справедливост и липса на съпричиняване на вредоносния резултат, респективно по-малък
процент на съпричиняване от този приет от първоинстанционния съд.
В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно
правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
вкл. и експертни заключения се установява, че въззивникът Д., в резултат на
произшествието е получил съчетана травма – глава и крайници, изразяваща се в контузия на
главата: две разкъсноконтузни рани в окосмената част на главата с неправилна форма;
охлузвания по дясното ухо; кръвонасядания на долна устна; лекостепенно мозъчно
сътресение; контузия на крайниците: охлузвания и повърхностно кръвонасядане в областта
на дясното рамо и над него към шията; фрактура на лъчевата кост на лявата предмишница
на типично място и фрактура на стилоидния израстък на лакътната кост на лявата
предмишница; охлузвания и болезненост в областта на дясното коляно. Непосредствено
след произшествието, въззивникът е бил приет за лечение в хирургичното отделение на
„МБАЛ-Шумен“ АД, където във връзка с установеното лекостепенно мозъчното сътресение
е проведено четиридневно консервативно лечение с противооточни и нестероидни
противовъзпалителни средства. След изписването му от хирургично отделение на 12.12.2019
г., пострадалият е бил приет в ортопедичното отделение на болницата, където на следващия
ден е била извършена репозиция (наместване) на фрактурите на ръката. Наложена е нова
гипсова имобилизация за срок от 35 дни (до 16.01.2020 г.) и на същия ден е бил изписан с
подобрение на домашно амбулаторно лечение. При извършеният на 07.10.2022 г. преглед от
вещото лице е установено, че въззивникът е клинично здрав по отношение на получените
при ПТП-то травми. Според вещото лице, ръбците от получените рани са напълно
матурирани, а движенията на лявата гривнена става са възстановени в пълен обем. С оглед
на избрания метод на лечение и общото състояние на пострадалия, оздравителният процес е
продължил около 2-3 месеца.
От показанията на свидетелите В В - майка на въззивника и М В Т, които съдът цени
като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че след
изписване от болницата лечението на въззивника е продължило в домашни условия, където
в първите два месеца, пострадалият е имал нужда от чужда помощ, тъй като не е бил в
състояние се обслужва самостоятелно и задоволява хигиенните и битовите си потребности.
След втория месец започнал да става и се раздвижва, но не се чувствал добре, често му
прилошавало, трудно заспивал и сънувал кошмари. Според свидетелите, произшествието е
рефлектирало и върху психическото му състояние като въззивникът се е затворил в себе си,
започнал да се страхува при пътуване с кола, преустановил е спортуването, тъй като ръката
и кръстът го боляли при натоварване.
По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за
определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно
и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика
в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за
тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от
задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете
задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния
договор.
2
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези
доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди
/болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на
справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд и редица други.
За определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и
страдания в конкретния случай следва да се вземе изживяното по време и след
произшествието, съответно изключително негативното му отражение във физически,
психологически и емоционален план, периода на лечение на въззивника, престоя в болнично
заведение, времето през което е бил затруднен да се обслужва самостоятелно, което
безспорно е довело до дискомфорт и затруднение в ежедневието. Наред с това, следва да се
съобрази, че болките и страданията, във физически, психологичен и емоционален план, не
се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а
продължават и след това. Анализът на събраните доказателства сочи, че претърпения
инцидент се е отразил върху неимуществената сфера на въззивника, поради което критерият
на справедливостта изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да
репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалия.
Предвид това и съобразявайки периода на възстановяване, през който въззивникът е
бил ограничен във възможността да води пълноценен живот, както и с правилото на закона
за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по
справедливост", съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 30 000 лева.
При окончателното определяне размера на обезщетението следва да бъде взето
предвид степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия не е елемент от фактическия
състав на деликта, поради което и това е обстоятелство, което рефлектира върху размера на
отговорността, в това число и когато се касае за присъждане на обезщетение по чл. 52 от
ЗЗД.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на
вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.
От заключението на вещите лица по назначената в първоинстанционното
производство КСМАТЕ, както и от показанията на свидетеля Г Г. безспорно се установява,
че пострадалият е пътувал на задната седалка в катастрофиралия лек автомобил без поставен
предпазен колан, в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Действително в заключението се
сочи, че предпазният колан е най-ефективен при челен удар и скорост до 60 км./ч., като
ограничава свободното инерционно движение на тялото на пътника по посока напред, но
това не означава, че и при по-висока скорост, коланът няма да има присъщото му действие.
В случая, ударът е бил челен и предпазният колан несъмнено би оказал положително
влияние при защитата на пътника, тъй като тялото му е щяло да остане фиксирано към
седалката и е нямало да полети напред. Според показанията на свидетеля Г Ц Г., при удара
тялото на въззивника е преминало между предните седалки на автомобила главата му се е
ударила в предното стъкло. Ако въззивникът е бил с поставен колан, свободното
инерционно движение на тялото е щяло да бъде по-ниско и да отслаби силата на удара на
тялото в твърдите тъпи предмети, при което получените травматични увреждания щяха да
бъдат по-леки.
Ето защо, с оглед механизма на произшествието, посоката и мястото на удара, както
и вида на травматичните увреждания, съдът приема, че непоставянето на предпазния колан
3
съществено е допринесло за получаването на уврежданията.
Предвид изложеното по-горе, отчитайки поведението на водача на автомобила, който
е нарушил правилата на чл.20, ал.2 и чл.21 от ЗДвП и е предизвикал ПТП, но същевременно
вземайки предвид и поведението на пострадалия, който при пътуването не е използвал
обезопасителен колан и с това си бездействие е допринесъл за собственото си увреждане,
съдът приема, че е налице принос на пострадалия Д. Д. за настъпването на вредоносния
резултат и определя същия в размер 20 %.
Предвид приетия от решаващия съд размер на справедливо обезщетение за
причинени на въззивника неимуществени вреди – 30 000 лв. и с оглед определения по-горе
принос на пострадалия, същото следва да бъде намалено с 6 000 лева.
С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до
размера от 24 000 лева, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло, като
препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед изхода от спора в тежест на ответника въззивника Д. Д., следва да бъдат
присъдени разноските за заплащане на адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, направени от въззиваемия ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище
в гр.София. Представен е списък на разноските, според който въззиваемото дружество е
заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 3360 лева с ДДС, за което е представен
договор за правна помощ. Размерът по съображение за прекомерност е възразен от
въззивника. Съдът като съобрази чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към датата на
сключване на договора за правна помощ установи, че с оглед обжалваемия интерес – 26 000
лева, минималното възнаграждение е в размер на 3276 лева с ДДС, поради което
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 3360 лева с ДДС, не е прекомерно и
следва да се присъди в полза на въззиваемия.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №68/01.12.2022 г. по т.д.10/2022 г. по описа на ОС -
Шумен, в частта с която е отхвърлен иска на Д. Г. Д. от гр.Шумен срещу Застрахователно
дружество “БУЛ ИНС” АД, със седалище гр.София, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на преживени болки и страдания, причинени, вследствие
получените от него травматични увреждания, получени в резултат на ПТП, станало на
08.12.2019 г., причинено от Д А И, който е нарушил правилата за движение при управление
на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК“ с рег. № ХХ ХХХ ХХ, за
горницата над 24 000 лева до претендираните 50 000 лева, ведно със законната лихв от
19.02.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул.„Цвята Кънчева“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, представлявано от изп. директори С С П и К Д К,
сумата от 3360 (три хиляди триста и шестдесет) лева, представляваща направените от
дружеството разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5