РЕШЕНИЕ
№ 16852
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110151883 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] срещу И. М. Г. обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от
Закона за водите и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните съществуването в полза на ищеца срещу ответницата на
следните вземания: сумата от 1457,65 лева, представляваща цена на предоставени
водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 18.05.2017 г. до 18.02.2022 г. до
водоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.06.2022 г. до окончателното
плащане и сумата от 142,04 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 18.06.2017 г. до 18.02.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 29086/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед № 21861/01.08.2022 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът [фирма] твърди, че между него и ответницата И. М. Г. е налице
облигационно правоотношение във връзка с предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги до имот с адрес: : [адрес] по партида с клиентски № [№]. Посочва, че
същото е възникнало по силата на закона с момента на придобиване на права от ответницата
върху имота и е регулирано от закона, Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и от публично достъпни
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор [фирма]. Изяснява се, че в
1
случая правата на ответницата И. Г. върху водоснабдения имот произтичат от договор за
покупко – продажба от 26.09.2001 г., като учреденото със същия вещно право на ползване за
продавача се е погасило със смъртта му. Ето защо, именно Г. се явява потребител на
предоставените до имота водоснабдителни и канализационни услуги смисъла на §, ал. 1, от
ДР на ЗРВКУ и страна по облигационното правоотношение с доставчика на тези услуги –
[фирма]. Ищецът поддържа, че периода от 18.05.2017 г. до 18.02.2022 г. е предоставил ВиК
услуги до имота на ответницата на обща стойност от 1457,65 лева, начислена по договорна
сметка № **********, ,но същата не била заплатена от абоната в установения 30-дневен
срок, считано от датата на фактурирането й, нито към настоящия момент, поради което
претендира същата. За периода от 18.06.2017 г. до 18.02.2022 г. е начислена като дължима и
лихва за забава в размер на сумата от 142,04 лева. В исковата молба се посочва, че за тези
суми в полза на ищцовото дружество в хода на производството по ч. гр. дело № 29086/2022
г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът и ответница в процеса И. Г.
възразила, поради което и с оглед дадени от съда указания [фирма] е предявило исковете,
предмет на настоящото дело.- С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес
от търсената установителна искова защита и отправя искане за уважаване на предявените
искове чрез признаване за установено съществуването в правната му сфера на процесните
вземания за главница и лихва за забава със задължено лице ответната страна. Намира за
дължима и претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 01.06.2022 г. до окончателното плащане, както и присъждане на
сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата И. М. Г.,
чрез пълномощника си адв. Н. И., оспорва исковете с доводи за недопустимостта на иска за
главница в частта относно сумата от 550 лева, представляваща част от общо претендираната
главница от 1457,65 лева за периода 18.05.2017 г. – 18.02.2022 г., доколкото същата е
предмет на предявен от Г. срещу [фирма] отрицателен установителен иск, по който е
образувано гр. дело № 44434/2022 г. по описа на СРС, 48-ми състав – по искова молба,
депозирана преди образуване на настоящото дело. Ето защо, по отношение на тази част от
главницата производството по делото следва да бъде прекратено като процесуално
недопустимо. Оспорва по същество исковете с възражение за недължимост на сумите
поради липсата на облигационно правоотношение между страните. Посочва се, че И. Г. не е
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния имот, както и, че не
е налице реално извършена доставка на такива от ищцовото дружество. Оспорва
извършването на редовен отчет на общия и на индивидуалния водомер. Намира, че в случая
[фирма] не е спазило изискванията относно периодичността на отчетите, установени в чл.
21, ал. 1 от Общите условия. Възразява срещу начислените суми с довод, че същите са
формирани на база на показания на несертифицирано средство за търговско измерване –
водомер, обслужващ етажната собственост. Стойността на количеството потребени услуги е
неправилно определена. Намира за недоказано основание за начисляване на суми поради
неосигурен достъп за отчет. Навежда довод за погасяване на вземанията по давност. С тези
2
доводи ответницата отправя искане за отхвърляне на исковите претенции. Претендира
присаждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищццовото
дружество парични вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 29086/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
I-во Гражданско отделение, 51-ви състав. Съдът, като съобрази, че възражението на
длъжника срещу заповедта за изпълнение съдържа оспорване на притезанията и е
депозирано в срока по чл. 414 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че
процесните установителни искови претенции са предявени при наличието на правен интерес
от търсената защита.
Същевременно, съдът счита за неоснователно възражението на ответната страна за
недопустимост на производството в частта относно вземането в размер на сумата от 550
лева – част от сумата от 1457,65 лева, представляваща цена на предоставени
водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 18.05.2017 г. до 18.02.2022 г.,
обосновано с наличието на висящ друг процес между страните, образуван преди настоящия
и имащ за предмет това вземане, а именно гр. дело № 444434/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 48-ми състав.
В настоящия случай, вземайки предвид представените от ответницата материали и
данните от служебно изисканите справки, съдържащи се в представените по делото писма
от 21.11.2022 г. и от 27.01.2023 г. от СРС, 48-ми състав, съдът намира, че се касае за
образувани две граждански дела – настоящото гр. дело № 51883/2022 г. по описа на СРС, I
ГО, 51-ви състав и гр. дело № 44434/2022 г. по описа на СРС, ГО, 48-ми състав, при които е
налице пълна идентичност между страните (макар и в разменени процесуални качества)
Софийска вода“ АД твърди, че между него и ответницата И. М. Г., както и частична
идентичност между предметите – по отношение на вземането за главница, като в
настоящото производство е заявено вземане в пълния му размер от 1457,65 лева,
представляваща цена на предоставени водоснабдителни и канализационни услуги за периода
от 18.05.2017 г. до 18.02.2022 г., а в производството по гр. дело № 44434/2022 г. се отрича
вземане от 550 лева като част от общото вземане от 1457,65 лева, касаещи един и същ
недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК когато в един и същ съд или в различни
съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за
присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ
3
частичен иск. Целта на законовата забрана е да се предотврати постановяването на
противоречиви крайни съдебни актове, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на
едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегнат тези последици, съдът,
пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след
като констатира недопустимостта на предявения иск.
В конкретния случай, настоящото производство е образувано след проведено
заповедно такова - ч . гр. дело № 29086/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви
състав и има за предмет установяване съществуването на вземанията, удостоверени в
издадената Заповед № 21861/01.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК. Съдът констатира, че заявлението на [фирма], въз основа на което е образувано ч. гр.
дело № 29086/2022 г., от който момент се считат за предявени установителните искове,
предмет на настоящото дело (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС) е с вх. № 11036/01.06.2022 г., а исковата
молба, въз основа на която е образувано гр. дело № 44434/2022 г. с вх. № 171427/16.08.2022
г. Ето защо, настоящото дело не се явява по-късно заведеното, а като последица от това
процесуално недопустимо.
Следва да се отбележи също, че към настоящия момент (след служебно извършена
справка от ЕИСС) с определение от 17.02.2023 г., влязло в законна сила, постановено по гр.
дело № 44434/2022 г. по описа на СРС е върната исковата молба, въз основа на която е
образувано същото и производството по делото е прекратено.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че предявените искове са процесуално
допустими, което обуславя разглеждането им по същество.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД
чл. 198о ЗВ:
Съгласно разпоредбата на чл. 198о от Закона за водите предоставянето на В и К
услуги на потребителите се извършва от В и К оператори, срещу заплащане, по реда на този
закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а
съгласно клаузите на чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 1 от ЗРВИКУ, водоснабдителните и
канализационните (В и К) услуги са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените
места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения и се предоставят от В и К оператори –
предприятия с предмет на дейност извършване на В и К услуги.
При анализ на посочените разпоредби следва, че възникването в полза на ищеца на
процесното вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно
доказване: 1). съществуването между страните на облигационно правоотношение, по което
ищецът да е доставчик, а ответницата потребител на водоснабдителни и канализационни
4
услуги, обусловено от притежавани от същата право на собственост/вещно правно на
ползване върху процесния водоснабден имот, което отношение е регулирано от надлежно
оповестени Общи условия, както и 2). че е изпълнил задължението си и през исковия период
реално е доставил водоснабдителни и канализационни услуги – доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот в твърдените количества,
отчетени от изправно средство за търговско измерване, което възлиза на твърдяната от него
стойност; 3). настъпването на обстоятелства, довели до спиране/прекъсване на давностния
срок за процесните вземания.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила търсените суми, в случай, че твърди това.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответницата оспорва исковете по
основание с твърдението за липсата на облигационно правоотношение между страните през
разглеждания период, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и
основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ по смисъла на Закона са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, е
предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, при придобиване на правото на собственост или правото на ползване
върху водоснабден имот, по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този
смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от В и К оператор, приложими от ищеца [фирма], одобрени от КЕВР с
решение № ОУ-2/13.07.2016 г. /приложени към заявлението по ч. гр. дело № 29086/2022 г./,
за които не се спори, че са влезли в законна сила. В т. 3 от последната е прието, че
потребител е и физическо лице, което е ползвател на имот, за който се предоставят В и К
услуги.
За доказване качеството потребител на ответницата И. Г., а оттук и за съществуващо
между страните облигационно правоотношение през процесния период 18.05.2017 г. –
18.02.2022 г., от страна на ищеца е представена и приета като писмено доказателства
заверена справка № 64020/19.01.2022 г. чрез отдалечен достъп за вписвания, отбелязвания и
5
заличавания в Службата по вписванията – София данните от която сочат, че по силата на
договор за покупко – продажба от 26.09.2001 г. в полза на ответницата, като купувач е
прехвърлен и същата е придобила собствеността върху процесния имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда – апартамент 26, находящ се на адрес: [адрес]. Изяснява се
също, че с тази сделка прехвърлителят М.Г.О. си е запазил правото на ползване върху имота,
както и, че впоследствие между страните по сделката е образувано гражданско дело по
искова молба на Милан Огнянов, вписана на 03.05.2012 г. От справката се установява, че
върху имота, съответно върху ½ част от последния са наложени възбрани с посочен длъжник
И. М. Гълъбов, вписани в СВ съответно на 14.02.2014 г. и на 11.12.2019 г.
Съдът приема, че доколкото от ответната страна липсва проведено оспорване на
верността на вписаните в справката обстоятелства, като своевременните възражения в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК касаят общо оспорване с довод за липсата на облигационно
правоотношение между страните, ответницата не е представила и доказателства за оборване
на отразените в посочената справка обстоятелства, то и доказателствената стойност на
документа не е оборена по делото и същият представлява годно доказателство за
принадлежността на правото на собственост върху процесния недвижим имот. Наред с това,
следва да се отбележи, че достоверността на вписаните в регистъра данни следва и от
Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, съгласно
разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от който този регистър е система от данни за
недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация,
собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права,
предвидени в закон и показва състоянието на посочените обстоятелства след последното
вписване, давайки възможност да се проследят хронологично промените във вписаните
обстоятелства, както и вписаните актове.
Ето защо, съдът приема, че ответницата И. Г. е придобила процесния имот по силата
на транслативния ефект на договора за покупко-продажба от 26.09.2001 г. Изясни се обаче,
съгласно данните от справката, че с този договор прехвърлителят М.Г.О. си е запазил
правото на ползване върху имота – обстоятелство, изрично посочено и от ищцовото
дружество в обстоятелствената част на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 56 от Закона за собствеността правото на ползване
включва правото да се използва вещта, съгласно нейното предназначение, и правото да се
получават добиви от нея, без тя да се променя съществено, като съгласно чл. 57 ЗС след
задълженията на вещния ползвател е да плаща разноските, свързани с ползването на вещта.
Изхождайки от характеристиките на ограниченото вещно право на ползване, съдът
достига до извод, че при учредено/запазено такова право върху имот собственикът на
последния притежава т. нар. „гола собственост“ и докато съществува правото на ползване за
трето лице, той не би могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. С оглед на това и
на основание чл. 57, ал. 1 ЗС задължен да посреща разноските по ползването на имота, в
частност за заплащане цената на доставените до имота водоснабдителни и канализационни
услуги, е именно вещният ползвател. Отговорността на собственика на водоснабдения имот
6
би възникнала от момента на прекратяване на вещното право на ползване по някой от
способите, уредени в Закона за собствеността и след надлежно уведомяване за това на
насрещната страна по правоотношението.
В конкретния случай, въпреки разпределената между страните доказателствена
тежест с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 07.04.2023 г. и
обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване и изричните указания
към ищцовото дружество, че именно негова е тежестта да установи съществуването между
страните на облигационно правоотношение, по което ищецът да е доставчик, а ответницата
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, обусловено от притежавани от
същата право на собственост/вещно правно на ползване върху процесния водоснабден имот,
както и, че не сочи доказателства относно твърдението си за погасяване на учреденото по
отношение на имота право на ползване за трето лице, то от страна на [фирма] не са
ангажирани доказателства в тази насока.
Ето защо, съдът намира за неустановено, че през процесния период съществуващото
в полза на продавача по придобивната сделка от 26.09.2001 г. М.Г.О. право на ползване
върху процесния имот – ап. 26 в [адрес] е погасено при условията на чл. 59 ЗС, а именно със
смъртта на ползвателя, в който смисъл са изложените в исковата молба твърдения.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. В настоящия случай, от страна
на ищеца не се доказват твърденията относно погасяване на учреденото право на ползване
върху имота, което прави предявената искова претенция недоказана по основание – поради
липсата на установено облигационно правоотношение между страните през релевантния
период, и обуславя отхвърлянето й на това основание.
По иска с правно основани чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Възникването в полза на ищеца на вземане за обезщетение за забава е обусловено от
установяване наличието на главно задължение, изпадането на ответницата в забава и
размера на обезщетението за забава.
Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, то акцесорната
претенция за лихва също се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски
има само ответницата, както за тези, сторени в настоящото исково производство, така и за
тези, направени в хода на производството по ч. гр. дело № 29086/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав, в който смисъл са задължителните за съда
разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА в
полза на пълномощниците на ответницата – адвокат К. Б. (за заповедното производство) и
адвокат Н. И. (за исковото производство) следва да се присъди адвокатско възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска защита на ответницата по делото (с оглед отразеното в
7
представените и приети по делата договор за правна помощ и съдействие от 15.08.2022 г. –
л. 16 от ч. гр. дело № 29086/2022 г. и договор за правна помощ и съдействие от 13.10.2022 г.
– л. 15 от исковото дело, оказване на правната защита и съдействие от съответния адвокат
безплатно – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата – когато
представляваната страна е материално затруднено лице) в размер на сумата от 50 лева в
полза на адв. Б. за осъщественото представителство в заповедното производство и в размер
на сумата от 342 лева в полза на адв. И. за защитата в исковото производство. Размерът на
последните съдът определи при съобразяване с минималния такъв, следващ съответно от
разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, приложим по аналогия за адвокатското възнаграждение при
подаване на възражение в заповедното производство и от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за исковото производство – в редакцията, приложима към момента на сключване
на договорите за правна помощ и съдействие, без вкл. ДДС, предвид липсата на представени
доказателства за регистрация по ЗДДС – арг. § 2а от ДР на Наредбата, както и
съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност на делата. При този изход на спора
сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес] срещу И. М. Г., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че И. М. Г. дължи на [фирма]
следните вземания: сумата от 1 457,65 лева, представляваща цена на предоставени
водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 18.05.2017 г. до 18.02.2022 г. до
водоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.06.2022 г. до окончателното
плащане и сумата от 142,04 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 18.06.2017 г. до 18.02.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 29086/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед № 21861/01.08.2022 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА да заплати на адвокат К. Б., с
ЕГН: ********** от САК, с адрес на упражняване на дейността: [адрес], сумата от 50 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на
ответницата в производството по ч. гр. дело № 29086/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 51-ви състав.
8
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА да заплати на адвокат Н. И., с
ЕГН: ********** от САК с адрес на упражняване на дейността: [адрес] сумата от 342 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на
ответницата в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9