РЕШЕНИЕ
№ 58
Велико Търново, 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII - ми административен състав, в открито съдебно заседание на
шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря В.Г.
и в
присъствието на прокурора
……………………………………………..
разгледа
докл***аното от съдията адм.дело № 583/2019г.
по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
I. За вида на производството:
Производство по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/ - обжалване на ревизионен акт/РА/
пред съда.
Образувано по жалба, подадена от името на А.Р.А. с ЕГН
**********, действащ в качеството на търговец с фирма ЕТ „Елит –А.А.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Златарица, ул. „***№ 24, представлявана
от ***окат М. Е. от ВТАК със съдебен адрес:***, офис 16.
Оспорва се в неговата цялост Ревизионен акт № Р-04000418006889-091-001/18.06.2019 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 126/04.09.2019 година на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени допълнителни задължения общо в размер на 34 761,11 лв., в т.ч. данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди от 30.09.2014 г. до 31.12.2014 г., от 29.03.2015 г. до 31.12.2015 г. и от 01.03.2017 г. до 15.10.2018 г. в размер на 27 069,53 лв. и лихви в размер на 6 194,24 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 1070,00 лв. и лихви в размер на 122,76 лв. и вноска за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице за 2017 г. в размер 273,30 и лихви в размер на 32,28 лв.
II.Становища на страните:
Оспорващият навежда доводи за
незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт поради допуснати съществени
нарушения на процесуални норми на ДОПК, противоречие с материалноправните
разпоредби на закона и необоснованост. Счита за нарушени основни принципи на данъчното
законодателство, а именно тези на законност, обективност и безпристрастност при
събиране и установяване на фактите и обстоятелствата от значение за
установяване на публичните задължения и обективна оценка на събраните
доказателства, на добросъвестност и служебно начало. Посочва, че изложените в
РА мотиви относно направените от ревизирания субект възражения са бланкетни и
не съдържат конкретна обосновка за тяхното отхвърляне. Оспорва наличието на
предпоставки за извършването на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Счита
че от събраните в ревизионното производство доказателства не може да бъде
направен извод за извършени, но неотчетени доставки на стоки през ревизираните
периоди, което да обоснове определяне на задължения за ДДС за осъществени
от търговеца облагаеми доставки. В тази
връзка се поддържа оплакване, че констатациите за наличието на основанията по
чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК не са подкрепени с доказателства. Поддържа, че липсват
доказателства относно фактическото движение на стоките между него и твърдените
доставчици и тяхното предаване съответно получаване от едноличния търговец. Именно
тази неправилна доказателствена преценка според жалбоподателя е довела до
неправилната констатация, че е реализирал неотчетени приходи от получени стоки,
която е довела до извода за достигнат оборот за задължителна регистрация по
ЗДДС и за определяне на данъчните основи по ЗДДС, върху които е начислен ДДС.
По съображенията за недоказаност на реално осъществени доставки и последващото
реализиране на стоките намира за незаконосъобразно установени и задълженията по
ЗДДФЛ и ЗЗО. Чрез упълномощения
процесуален представител /ПП/ в о.с.з. пледира за основателност на жалбата и
отмяна на РА. Представя писмени бележки, в които поддържа жалбата против РА и
излага подробни съображения за реално осъществени доставки на стоки към ЕТ. Претендира
да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски, за което
представя Списък в о.с.з. в общ размер на 2770,00лв.
Ответникът
по оспорването -
директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез процесуалния си
представител заема становище за неоснователност на жалбата. Счита че от страна
на жалбоподателя не са представени доказателства, които да оборят изводите на
органите по приходите за наличието на предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 и т.4
от ДОПК. В тази връзка посочва, че фактическите и правни изводи, изложени в РА
относно нередовността на воденото от ЕТ счетоводство и за неотчетени през
ревизираните периоди приходи от продажба на незаприходени стоки по фактурите,
не се опровергават от приетата по делото ССЕ. Посочва, че предприетите в хода
на ревизията от органите по приходите действия са обективирани в съответните
протоколи по чл. 50 от ДОПК, в т.ч. протокол от 29.03.2019г., с който е
установено, че от ревизираното лице не
са представени хронологични регистри на сметка 304 „Други“, и същите не са
оспорени от насрещната страна. Моли,
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, като при
постановяване на решението да се вземат предвид изводите относно
законосъобразността на РА, изложени в Решение № 126/04.09.2019 година на
Директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика”- град Велико
Търново при ЦУ на НАП. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение по делото, определено съобразно материалния интерес, в общ
размер на 1573,00лв., съгласно представен Списък в о.с.з. Не прави възражение
за прекомерност на поисканите от жалбоподателя разноски.
III.За допустимостта на жалбата:
Съдът установи, че се оспорва изцяло Ревизионен акт №
Р-04000418006889-091-001/18.06.2019 година, потвърден с Решение №
126/04.09.2019 година на ДОДОП, в
частта, с която са установени допълнителни задължения общо в размер на 34
761,11 лв., в т.ч. данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди
от 30.09.2014 г. до 31.12.2014 г., от 29.03.2015 г. до 31.12.2015 г. и от
01.03.2017 г. до 15.10.2018 г. в размер на 27 069,53 лв. и лихви в размер на 6
194,24 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 1070,00 лв.
и лихви в размер на 122,76 лв. и вноска за здравно осигуряване за
самоосигуряващо се лице за 2017 г. в размер 273,30 и лихви в размер на 32,28
лв.
Обжалването на същия РА, в частта, касаеща останалите
периоди по ЗДДС извън горепосочените, а именно - от 01.01.2014 г. до 29.09.2014
г., от 01.01.2015 г. до 28.03.2015 г. и от 01.01.2016 г. до 28.02.2017 г. не са
определени допълнителни задължения по ЗДДС, съответно за 2014 г., 2015 г. и
2016 г. не са определени допълнителни задължения по ЗДДФЛ и ЗЗО, е
процесуално недопустимо. Същото е
заявено при липса на правен интерес. В тези части РА не променя правното
положение на РЛ, тъй като не установява данъчни задължения, нито коригира
деклариран вече резултат. Поради това, правилно в Решението на ДОДОП е
отбелязано, че РА е влязъл в сила в тази му част. Липсата на правен интерес от
заявеното оспорване на тази част от РА прави същото недопустимо, т.к. е
осъществено при липса на абсолютна
процесуална предпоставка за това, за която съдът следи служебно. Поради
това, на основание чл.159, т.4 от АПК,
във вр. с §2 от ДР на ДОПК, жалбата в тази част следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството прекратено в същата.
Жалбата, в допустимата й част, е подадена от лице с
надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта.
Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната
фаза на административния контрол – абсолютна процесуална предпоставка, за която
съдът следи служебно, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК. Поради това, че РА е
потвърден с Решение № 126/04.09.2019 година на ДОДОП, същият е годен предмет на
съдебен контрол. Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.
156, ал. 1 от ДОПК. Потвърдителното Решение на ДОДОП е връчено по електронен
път на 11.09.2019г., а жалбата е депозирана на 24.09.2019г., видно от входящия
номер при ответника.
Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и
местна подсъдност, действащи след изменение на чл. 156, ал. 5 от ДОПК (изм. ДВ
- бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.). Не са налице пречки за
постановяване на акт по същество. Предвид всичко това, изводът на съда е, че
жалбата е процесуално допустима за разглеждане.
Преценена по същество, жалбата, поставила началото на
настоящото съдебно производство е НЕОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и правни
съображения.
IV.По доказателствата:
С Определение от 04.10.2019г. за насрочване на делото,
съдът е разпределил доказателствената тежест между страните. На оспорващия
търговец е указано, че на основание чл.171, ал.4 от АПК, вр.чл.154, ал.2 от ГПК, във вр. § 2 от ДР на ДОПК и чл.124,ал.2 от ДОПК, че в негова тежест е да
опровергае фактическите констатации в РА, т.е. да обори установената със закон
презумпция, като докаже, че счетоводството му е водено редовно, като дава
възможност за определяне на основата за данъчно облагане, в т.ч. по ЗДДС, документите,
необходими за определяне на основата за облагане с данъци съществуват и са
годни за ползване, а всички реализирани приходи са от продажби на заприходени в
счетоводството му стоки във връзка с което се е регистрирал и е начислил ДДС за
периодите, през които е достигнал необходимия оборот.
На ответника по оспорването, на основание чл.124, ал.2
от ДОПК, във вр. с чл.122, ал.1, т.2, т.4 и т. 5 от ДОПК, е указано, че
доколкото ревизионното производството е проведено по особения ред на чл.122 и
сл. ДОПК, то следва да докаже наличието на презумпционната предпоставка, в т.ч.
че са налице данни за укрити приходи, че липсва или не е представена счетоводна
отчетност съгласно ЗСч. или воденото счетоводство на търговеца не дава
възможност за определяне на основата за данъчно облагане, както и когато
документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци
липсват или са повредени до степен негодна за ползване.
С определение от о.с.з. по Протокол от
07.11.2019г. съдът е извършил корекция в
предварителния доклад съобразно която само за част
от ревизирания период 01.01.2017г.-15.10.2018 г., ревизионното производство е
протекло по реда на чл. 122, ал.1, т. 2, т. 4 от ДОПК.
При така дадените указания по доказателствата,
ответникът представи административната преписка по издаване на РА, изпратена с
писмо изх. №1517/01.10.2019г. на Дирекция „ОДОП“. Приети като доказателства по
делото са документите, представени с писмо
вх. № 4276/08.10.2019 г.: Писмо с изх. № 13103#1/26.09.2019г. на Директора на
ОФИС - Плевен при ТД на НАП - Велико Търново, заедно с приложените към него 1
бр. CD-R със записани в тях електронни документи, свързани с възлагането,
изменението и издаването на обжалвания РА: ЗВР №
Р-04000418006889-20-001/13.11.2018г.; ЗИЗВР №
Р-04000418006889-020-002/18.02.2019г., ЗИЗВР № Р-04000418006889-02-003/18.03.2019г.;
РА № Р-04000418006889-091-001/18.06.2019г.; РД №
Р-0400048006889-092-001/30.04.2019г.; файл, в който е съхранен резултатът от
служебно извършената проверка на електронните подписи на всеки от електронно
подписаните документи, генериран посредством инструменти за проверка на
електронно подписани документи (DS Tool ).
Приложени като веществени доказателствени средства по
делото са представените от процесуалния представител на ответника Скрийн шот /снимка на екран/ на файловете,
съдържащи се в 1 CD-R с надпис „Z отчети за ЕКАФП на ЕТ „Елит А.А.”.
В о.с.з. на 07.11.2019г. на основание чл.184, ал. 5 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК на жалбоподателя е указана възможността за
оспорване на истинността на представените от процесуалния представител на ответника
електронни документи в срок до следващото съдебно заседание. В о.с.з. на
06.02.2020г. процесуалният представител на жалбоподателя изрично е заявил, че
няма да оспори валидността на представените електронни документи и същите да се
приемат като годни и относими доказателства.
От страна на ПП на жалбоподателя е направено искане за
назначаване на съдебно - счетоводна експертиза, по която вещото лице, след като
се запознае с материалите по делото и извърши проверка в счетоводството на
жалбоподателя и на доставчиците, да отговори на въпросите, формулирани в
молбата от 07.11.2019г., както и на тези, поставени от съда. Заключението на ВЛ
е прието по делото в о.с.з., проведено
на 06.02.2020г., по предвидения процесуален ред. Заключението на ВЛ по назначените
ССЕ, е дадено под страх от наказателна отговорност, предвидена чл.291 от НК, за
която вещото лице е предупредено. ВЛ е изслушано непосредствено от съда, като
поддържа изводите си, отразени в писменото ЕЗ. Съдът кредитира същите с доверие
и ги цени съвкупно с всички други
доказателствени средства.
Посочените в този раздел писмени доказателства и съдебна експертиза ще бъдат обсъдени по
съществото на правния спор в съответната част на решението.
V.По фактите:
Съдът взе предвид констатациите в РА, становищата на
страните и доказателствата по делото, вклч. тези в административната преписка.
Обсъди ги по отделно и в тяхната съвкупност. При това, намери за установено
следното по фактите:
За ревизираното лице:
А.Р.А. е
местно физическо лице, действащо като търговец с фирма ЕТ „Елит – А.А.“ и е
регистрирана по ЗДДС на 16.10.2018г. на основание чл. 100 от ЗДДС - регистрация
по избор, независимо от облагаемия оборот, във връзка с подадено заявление за
регистрация по реда на чл.100, ал.1 от ЗДДС с вх. № 042691801990679/02.10.2018
г. от 01.03.2013г. През ревизирания период ЕТ „Елит - А.А.“ е извършвал дейност
в търговски обект - сладкарница, находяща се гр. Златарица, ул. „***№ 2,
стопанисван по силата на договор за безвъзмездно ползване от 01.01.2013 г. За
периода 2014 г. - 2017 г. лицето се е облагало с окончателен годишен патентен
данък за извършвана патентна дейност „Търговия на дребно до 100 кв. м.“ за
обект - сладкарница, находящ се в Златарица, ул. „***№ 2.
За осъществените процесуални
действия при ревизията:
1. Ревизионното
производство на едноличния търговец е предшествано от извършена проверка за
наличие на основание за регистрация по ЗДДС във връзка с подадено заявление за
регистрация по реда на 100, ал.1 от ЗДДС с вх. № 042691801990679/02.10.2018 г.
Проверката е приключила с издаването на Акт за регистрация по ЗДДС с №
040421802101121/16.10.2018 г., с който едноличният търговец е регистриран по
реда на ЗДДС, считано от 16.10.2018 г. В хода на проверката и след извършен
анализ на отчетените обороти от дейността на жалбоподателката въз основа на представените
документи и данните в ИС на НАП от фискалните устройства с дистанционна връзка
в обекта, органите по приходите установили, че е възникнало основание за
задължителна регистрация по реда на чл.96, ал.1 от ЗДДС още през м.09.2014г. С
протокол № Р-04000418006889-П73-001/15.03.2019 г. събраните при проверката
доказателства са присъединени в хода на настоящото ревизионно производство.
Настоящото
ревизионно производство е възложено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000418006889-020-001/13.11.2018г.,
връчена по електронен път на 20.11.2018 г. Същата е изменена със ЗИЗВР №
Р-04000418006889-020-002/18.02.2019 г. и № Р-04000418006889-020-003/18.03.2019
г., връчени по електронен път съответно на 18.02.2019г. и 19.03.2019г.
2. На
основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК и чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК, на
задълженото лице са връчени четири броя Искания за представяне на документи и
писмени обяснения - ИПДПОЗЛ № Р-04000418006889-040-001/19.11.2018 г.; ИПДПОЗЛ №
Р-04000418006889-040-002/ 11.03.2019 г.; ИПДПОЗЛ №
Р-04000418006889-040-003/29.03.2019 г. и ИПДПОЗЛ № Р-04000418006889-040-004/01.04.2019
г.
2.1.На 19.11.2018г.
на ревизираното лице е връчено по електронен път ИПДПОЗЛ № Р-04000418006889-040-001/19.11.2018 г., с което е изискана цялата
счетоводна и търговска документация на ЕТ „Елит - А.А.“ за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2018 г., в т.ч.
първични и вторични счетоводни документи; касови книги; счетоводни регистри;
хронология и други, свързани с търговската дейност.
2.1.1. В
отговор на връченото искане и след удължаване с Решение № Р-04000418006889-106-001/05.12.2018
г. на срока на исканите документи по молба на ревизираното лице, са представени
част от изисканите документи и писмени обяснения с вх. № 18982/05.12.2018г.; вх. №
3026/27,02,2019г., вх. № 3058/27.02.23019 г. и вх.№ 3233/05.03.2019г., а
именно: оборотни ведомости и главни книги за 2014 г., 2015г.., 2016 г., 2017 г.
и от 01.01.2018 г. до 15.10.2018 г.; справки по образец за притежавани
недвижими имоти, МПС, налични машини, оборудване и стопански инвентар,
дългосрочни и краткосрочни инвестиции и вземания от банки и трети лица - в
които единствено в справката за наличните машини и оборудване са попълнени
„хранителни стоки“ на стойност 15 000лв. Не са представени изисканите
хронологични и аналитични регистри от счетоводните сметки.
2.2. С
ИПДПОЗЛ № Р-04000418006889-040-002/ 11.03.2019 г., връчено на 12.03.2019г., от
ревизираното лице са изискани извлечения от конкретни счетоводни сметки и
първичните документи, въз основа на които са взети определени стопански
операции, с които са изписани стоки и е финансирана касата на търговеца:
хронологични регистри на сметки 304 „Стоки“, 501 „Каса“, 499 „Други кредитори“
за периода от 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. и първичните документи във връзка с
взети счетоводни операции, с които са осчетоводени парични средства, постъпили
в касата на търговеца, както, и са изписани стоки при дебитиране на сметка 499
„Други кредитори“,; инвентаризационни описи на наличните стоки и активи към
31.12. на всяка една от ревизираните: години и декларация за търговската
надценка по видове стоки за всяка година от ревизирания период.
2.2.1. В
отговор от ревизираното лице с вх. № 04627/29.03.2019 г. са представени писмени
обяснения и извадки от счетоводни регистри. В обясненията на ЕТ е посочено, че
с двете стопански операции дебит сметка 501„Каса“ / кредит сметка 499 „Други
кредитори“ с .основание „пари собственик“ на 31.01.2017 г. за сумата от 14
000,00 лв. и на 31.12.2017 г. за сумата от 13 000,00 лв. е отразено
предоставянето на суми от семейството на жалбоподателката за финансово
подпомагане на дейността на едноличния търговец. За съставените счетоводни
статии, с които са изписани стоки общо на стойност 35 269,91 лв. (дебит сметка
499 „Други кредитори“ / кредит сметка 304 „Стоки“ за сумата от 12 088,57
лв. с основание „стоки за семейството“ и същата счетоводна статия за сумата от
23 181,34 лв. с основание „стоки на склад“), е посочено, че отразяват изписване
на стоки на стойност 12 088,57 лв. - за лично ползване /на семейството/ и
изписване на стоки на стойност 23 181,34 лв. - предоставени на съхранение в
помещението на Е. А.. Не са представени първичните документи за направените
счетоводни записвания.
2.3. С
ИПДПОЗЛ № Р-04000418006889-040-003/29.03.2019 г. от ревизираното лице са
изискани фактурите за покупка на стоките
на стойност 23 181, 34 лв., изписани с основание „предоставени стоки на
съхранение в помещението на Елза А.“, конкретен адрес и местонахождение на
съхраняваните стоки, приемо-предавателни документи, извършвани ли са
разпоредителни сделки с тях и пр. Изискани са и фактурите за покупка на тези
стоки, изписани впоследствие като стоки за лично ползване от семейството.
2.3.1. В
отговор от ревизираното лице са депозирани част от исканите доказателства,
входирани с № 5529/12.04.2019 г., вх.№5529#1/16.04.2019 г. и вх.№
5944/22.04.2019 г. на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен.
3. В хода на ревизията е събрана информация от информационната система на
НАП относно данните от декларираните обороти от регистрираните ЕКАФП на ЕТ чрез
дистанционната връзка с НАП.
4. След анализ на представените от ревизираното лице документи и данните от
информационната система органите по приходите са установили, че към 31.08.2014
г. реализираният облагаем оборот на ЕТ„Елит - А.А.“ е достигнал размер от 51
787,39 лв., при което на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС едноличният търговец е
следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 15.09.2014 г.
Констатирано
е още, че през 2017 г. от страна на ЕТ „Елит -А.А.“ по кредита на сметка 304
„Стоки“ е изписана отчетна стойност на стоки в размер на 12 088,57 лв. с основание
„стоки за семейството“, за които от органите по приходите са приели, че
представляват продадени стоки, приходът от продажбата на които не е отчетен от
едноличният търговец по предвидения от закона ред. При това фактическо
положение е направен изводът, че за част от ревизирания период - от 01.01.2017г. – 31.12.2017г. относно
облагането по ЗДДФЛ и от 01.12.2017 г. до 15.10.2018 г. относно ДДС са налице обстоятелствата по
чл. 122, ал. 1, т.2 и т.4 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или
доходи /т.2/ и липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона
за счетоводството или водената счетоводство не дава възможност за установяване
на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на
задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред /т. 4/.
5. За
констатациите на приходната администрация за наличието на основания за
ревизиране по особения ред на чл. 122 от ДОПК и преминаването към облагане по аналог,
ревизираното лице е информирано с Уведомление № Р-04000418006889-113-001/01.04.2019
г. Същото е получено на 02.04.2019 г., ведно с уведомление по чл. 17, ал. 1, т.
2 от ДОПК и ИПДПОЗЛ № Р-04000418006889-040-004/01.04.2019 г.
5.1. От
страна на ревизираното лице не е представена декларация за имуществено
състояние по чл.124, ал.3 от ДОПК.
6. Извършено
е посещение в офиса на дружеството, извършващо счетоводното обслужване на
ревизираното лице , документирано с Протокол № 1559341 /07.03.2019 г., при което
са прегледани налични първични и вторични счетоводни документи, в т.ч.
счетоводни регистри за периода от 01.01.2014 г. до 15.10.2018 г.
6.1. По повод разговор с настоящия счетоводител и
упълномощено лице на ЕТ „Елит -А.А.“ е съставен Протокол № Р-04000418006889-П73-002/29.03.2019
г., който е посочил, че изисканите от органите по приходите хронологични
регистри на счетоводна сметка 304 „Стоки“ за периода 2014 г. - 2017 г., както и
инвентаризационни описи за наличните стоки и активи към 31.12. на тези
ревизирани години, не могат да бъдат представени, тъй като такива липсват в
предадената й счетоводна документация от ЕТ „Елит - А.А.“.
6.2. С
Протокол № 1559343 от 02.04.2019 г. е документирано посещение в търговския
обект-сладкарница и среща с представител на ревизираното лице.
7.
Във връзка с Искания за
представяне на информация от трети лица от Община Златарица са получени с вх.№
3099/28.02.2019 г. на ТД на НАП Велико Търново, Офис Плевен, подадените от
ревизираното лице Декларации по чл.61н от Закона за местните данъци и такси
(ЗМДТ) за облагане с патентен данък в периода от 2014г. до 2017 г., ведно със
съответните приходни квитанции за заплатен патентен данък от лицето.
За акта на администрацията:
PA № P-04000418006889-091-001/18.06.2019 г. е издаден
на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, въз основа на Ревизионен доклад (РД) № Р-04000418006889-092-001/30.04.2019
г. РА е резултат на извършена ревизия на А.Р.А. за установяване на дължимите
данъци за дейността му като ЕТ „Елит-А.А.“ с ЕИК ********* по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ
за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г., вноски за ЗО за самоосигуряващо се
лице за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. и данък върху добавената
стойност за периода от 30.09.2014 г. до 15.10.2018 г.
Ревизията е
възложена със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-04000418006889-020-001/13.11.2018, връчена на ревизираното лице по електронен
път на 20.11.2018 г., изменена със ЗИЗВР № Р-04000418006889-020-002/18.02.2019
г. и.№ Р-04000418006889-020-003/18.03.2019 г., връчени по електронен път
съответно на 18.02.2019г. и 19.03.2019г. За резултата от ревизията е съставен Ревизионен доклад
№ Р-04000418006889-092-001/30.04.2019 г., връчен по електронен път на 07.05.2019г.
Срещу РД е
направено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК, прието от органите по
приходите за неоснователно. На основание на констатациите в РД и приложените
към него доказателства компетентните органи по приходите са издали обжалвания PA
№ P-04000418006889-091-001/18.06.2019 г., с който са установени задължения за
внасяне в общ размер на 34 761,11 лв., в т.ч. ДДС за данъчни периоди от
30.09.2014 г. до 31.12.2014 г., от 29.03.2015 г. до 31.12.2015 г. и от
01.03.2017 г. до 15.10.2018 г. – общо 27
069,53 лв. и лихви в размер на 6194,24 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за
2017 г. в размер на 1 070,00 лв. и лихви в размер на 122,76 лв. и вноска за
здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице за 2017 г. в размер на 273,30 лв.
и лихви в размер на 32,28 лв., които са предмет на обжалване в настоящото
производство.
С РА не са установени допълнително задължения за ДДС
за данъчни периоди от 01.01.2014 г. до 28.09.2014 г., от 01.01.2015 г. до
28.03.2015 г., от 01.01.2016 г. до 28.02.2017 г., както и за 2014 г., 2015 г. и
2016 г. по ЗДДФЛ и ЗЗО, поради което същият
в тези части е влязъл в сила, поради липса на правен интерес от подадената
жалба.
За
фактическите и правни основания на РА:
В частта по
ЗДДФЛ органите по
приходите са приложили особения ред по
чл. 122 от ДОПК поради наличие на основания по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК -
данни за укрити приходи или доходи, т.4 – воденото счетоводство не дава
възможност за установяване основата за данъчно облагане за част от ревизирания период - от 01.01.2017 г. до 15.10.2018 г. Основата за облагане с данък по
чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2017 г., е определена като разлика между установените
приходи и установените разходи и след извършен анализ на обстоятелствата по чл.
122, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т.6, т.7, т. 8, т. 9 и т. 16 на
същата правна норма.
От ревизираното лице е подадена е ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017 г. с
вх.№044391800590460/30.04.2018 г., в която в Приложение №7 „Доходи, подлежащи
на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ“ е декларирана дейност - търговия
на дребно до 100 кв.м. нетна търговска площ, приходи общо в размер на 49 550.94
лв., разходи общо в размер на 46 135,94 лв. и облагаем доход в размер на
3 415,00 лв. С Декларация по чл. 61н от ЗМДТ едноличният търговец е
декларирал извършване на патентна дейност в кафе – сладкарница в град Златарица и с
приходна квитанция № **********/ 25.01.2017 г. е заплатил дължимия на общината
патентен данък в размер на 95,00 лв.
След анализ на събраните в хода на ревизията
доказателства органите по приходите са констатирали, че за 2017г. А.А. с ЕТ „
Елит-А.А.“ е следвало да прилага общия
ред за облагане по ЗДДФЛ като формира облагаемия си доход от стопанска дейност
като едноличен търговец по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане
и да отчита приходите и разходите си при спазване на Закона за счетоводството. Установено
е, че през 2017г. ревизираното лице в закупило стоки на стойност 58 776,38
лв., осчетоводени по сметка 304„Стоки“. През същата година стоки на стойност 35
269,91 лв. са изписани по кредита на сметката срещу дебитиране на сметка 499
„Други кредитори“ - на стойност 23 181,34 лв., с основание „стоки на склад“, а
друга част, на стойност 12 088,57 лв., е изписана срещу дебитиране на сметка
499 „Други кредитори" с основание „стоки за семейството“. При тези данни
органите по приходите са приели, че изписаните през 2017г. стоки в размер на
12 088,57 лв. с основание „стоки за семейството“ са продадени, приходът от
продажба на които не е отчетен.
Приходите на едноличния търговец за 2017 г.
са установени като сбор между декларираните приходи по ГДД в размер на 49
550,94 лв. и установените недекларирани приходи за същия период в размер на 28
891,98 лв., определени като отчетната стойност на изписаните стоки в размер на
12 088,57 лв. е увеличена с определената при ревизията търговска надценка от
239 % (или 28 891,98 лв.). След това от тази стойност - 78 442,92 лв., е приспаднат размерът
на дължимия ДДС в размер на 11 774,36 лв., при което установените при
ревизията приходи са в размер на 66 668,26 лв. От приходния орган са признали по реда на чл.122
от ДОПК и разходи в размер на
58 224,51 лв. като сбор от декларираните разходи по ГДД в размер на 46
135,94 лв. и отчетната стойност на изписаните стоки в размер на 12 088,57 лв.,
във връзка с които са налице укрити приходи. В резултат на това и след приспадане
на дължимите ЗОВ в размер на 675,50лв. е определена данъчна основа в размер на
7 768,25 лв. и дължим данък в размер на 1 165,00лв. След приспадане
на внесения патентен данък в размер на 95,00лв. е определен данък
за внасяне за данъчен период 2017г. в размер на 1070,00 лв.
С РА по реда на чл. 122 във връзка с чл.124а от ДОПК и на основание чл.6, ал.8 от КСО, чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, на
жалбоподателката като самоосигуряващо се лице, е определена допълнително
дължима годишна изравнителна здравноосигурителна вноска за 2017 г. в размер на
233,90 лв. и лихви за просрочието й в размер на 26,84 лв., върху годишен
осигурителен доход, определен на база установения при ревизията облагаем доход
по ЗДДФЛ за год. изравн. в размер на 8443,75 лв. – съответно ЗОВ от 675,50лв.,
при съобразяване с максималния размер на осигурителния доход. За довнасяне
вноска ЗЗО за 2017г. в размер на
272,30лв. и лихва 32,28лв.
В частта по
ЗДДС органите по
приходите са приели, че към 31.08.2014г. ревизираното лице е реализирало
облагаем оборот над 50 000 лв., поради което е следвало да се регистрира
по ЗДДС. Лицето не е подало заявление за регистрация на основание чл.96, ал.1
от ЗДДС в срок до 15.09.2014г., поради което на основание чл.102, ал.3 от ЗДДС органите
по приходите са приели, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми
доставки за периода от изтичане на срока за подаване на заявлението за
регистрация до датата, на която е регистрирано на основание чл. 100 от ЗДДС –
регистрация по избор. В случая това са следните данъчни периоди - от 30.09.2014 г. до 31.12.2014 г., от
29.03.2015 г. до 31.12.2015 г. и от 01.03.2017 г. до 15.10.2018 г.
Относно наличието на основания за прилагането на
чл.122 от ДОПК:
В хода на ревизията и съгласно представените от
ревизираното лице документи органите по приходите са установили, че за част от ревизираните
данъчни периоди, а именно: от 01.01.2017г. – 31.12.2017г. относно облагането по
чл. 42, ал.2 от ЗДДФЛ и от 01.12.2017 г. до 15.10.2018 г. относно ДДС, едноличният
търговец не е отчел приходи от продажба на стоки, което обосновавало наличието
на основание за облагане по особения ред на чл. 122, ал.1, т. 2 и т. 4 от ДОПК и
доколкото обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК не са дадени кумулативно,
наличието дори само на едно от тях е достатъчно основание ревизиращият орган да
определи основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В решението на
ДОДОП е прието също че непредставянето на необходимите документи за изясняване
на фактическата обстановка, очертава и хипотезата и на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК, а именно документите, необходими за установяване на основата за облагане
с данъци, липсват, което е самостоятелно основание за формиране на данъчните
основи за облагане по реда на чл; 122, ал. 2 от ДОПК за този период. При
наличие на тези предпоставки органите по приходите са определили основата за
облагане за ревизираните периоди, след извършен анализ по реда на чл. 122, ал.
2 от ДОПК. Съобразени са обстоятелствата
по чл. 122, ал. 2 , т. 1, т. 2,
т. 3, т. 4, т. 5, т.6, т.7, т. 8, т. 9 и т. 16 от ДОПК, относими към
ревизираното лице.
Прието е, че с кредитирането на сметка 304 „Стоки“
срещу дебитирането на сметка 499 „Други кредитори“ със сумата от 12 088,57
лв. е отписана отчетната стойност на продадени стоки, приходът от продажбата на
които не е отчетен и същите са реализирани към 31 декември на съответната
календарна година с търговска надценка от 239 процента. Като косвено
доказателство за неосчетоводяване на прихода от продажба на тези стоки органите
по приходите са приели установените счетоводни записвания по сметка 501 „Каса“ срещу
кредитиране на сметка 499 „Други кредитори“ със суми общо в размер на 27 000,00
лв.
Мотиви на
решаващия орган при административното обжалване:
Така изложените фактически констатации на ревизиращите
органи по приходите са приети от решаващия орган на ДОДОП за подкрепени от
събраните доказателства, а установените задължения за правилно определени по
основание и размер, поради което РА е потвърден като законосъобразен.
Възраженията в жалбата са приети за неоснователни.
ДОДОП е приел, че липсата на аналитично заведена счетоводна отчетност и
изписването на стоките еднократно в края на годината, при това без яснота въз
основа на какъв документ и/или основание е извършвано това, в нарушение на
разпоредбите на ЗСч и Националните счетоводни стандарти за финансови отчети за
малки и средни предприятия (прилагани от жалбоподателя), безспорно очертава
хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Прието също, че непредставянето на
необходимите документи за изясняване на фактическата обстановка, очертава и хипотезата
и на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК, а именно документите, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци, липсват, което е самостоятелно
основание за формиране на данъчните основи за облагане по реда на чл 122, ал. 2
от ДОПК за този период. Като е приел за доказано наличието на основания за
облагане по особения ред на чл.122 от ДОПК, ДОДОП е споделил правните изводи на
РО. При това е акцентирал на факта, че установеното укриване на приходи е
обстоятелство, при което влиза в сила
презумпцията за вярност на фактическите констатации на РА, съгласно чл.124,
ал.2 от ДОПК. Приел е в тази връзка, че в хода на административното обжалване
не са ангажирани доказателства, които да оборват тези констатации. Поради това
е потвърдил като законосъобразен РА.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прие следното:
VI. За приложимото право:
Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на
процесния РА по административен и съдебен ред е Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/обн. ДВ бр.105 от
29.12.2005г., в сила 01.01.2006г./ с последващи изменения и допълнения.
Субсидиарно, на основание § 2 от ДР на ДОПК са приложими съответно АПК и ГПК.
Приложим материален закон е Законът за данъка върху доходите на физически лица, Законът
за данък върху добавената стойност/обн. ДВ бр.63 от 2006г., в сила от
01.01.2007г. – от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на
Република България към Европейския съюз/ и Законът
за здравното осигуряване.
Считано от 01.01.2007г./съгласно чл.413/, влиза в
сила ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА,
която на основание чл.414 от същата е задължителна за държавите членки, които
са имали срок не по-късно от 01.01.2008г. да я транспонират. Цитираната
Директива е транспонирана за България с посочения ЗДДС, както и другите
директиви, посочени в §1а от ДР на ЗДДС. Във връзка с горното, макар и вътрешни
сделки, процесните доставки попадат под режима на общата система на ДДС,
въведен с цитираната Директива 2006/112/ЕО.
На основание чл. 267 от ДФЕС (предишен чл. 234 от ДЕО)
и чл. 19, § 3, б. "б" от ДЕС - Съдът на Европейския съюз се произнася
преюдициално относно тълкуването на актовете на институциите на общността, какъвто
акт е и Директива 2006/112 на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на
данъка върху добавената стойност. Съгласно поетите от Република България
ангажименти като държава-членка на ЕС/вж. чл.2 и чл.58 Акта относно условията
за присъединяване на Република България и Румъния и промените на Учредителните
договори/, актовете на институциите на ЕС, приети преди присъединяването, в
т.ч. и решенията на Съда на Европейския
съюз/СЕС/, по дела, образувани по преюдициални запитвания от националните юрисдикции
на държавите членки на съюза, вклч. преди
присъединяването на България към ЕС, са
задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България. Поради това, задължително за националния съд
е тълкуването на нормите на Директива 2006/112 г., дадено от СЕС в Решения по
преюдициални запитвания. Понастоящем, т.е. след
влизането ни в ЕС, задължителната сила на това тълкуване е уредена изрично и в
нормата на чл.633 от ГПК/в сила от 24.07.2007г./, вр. с §2 от ДР на ДОПК.
В настоящото производство съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт,
като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
При това, на основание чл.160, ал.4 от ДОПК, административният съд дължи
решение на делото по същество, т.е. отговор на въпроса какъв е конкретният
размер на дължимите от ревизираното лице данъци, т.к. същите възникват по
силата на закона, а не от оспорения РА.
При дължимата пълна служебна проверка на валидността и
законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи следното:
Оспореният РА е валиден административен акт.
Същият е издаден като електронен документ, подписан от
издателите си с квалифициран електронен подпис, валиден към датата на
постановяването на акта. Приложените ЗВР, ЗИЗВР, както и РД също са представени
на хартиен и на електронен носител /CD в плик на л.
53 от делото/, включително и на процесуалния представител на жалбоподателя,
който не се възползва от правото си да оспори истинността им в срока по чл.
184, ал. 2, изр. последно от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, въпреки дадените
указания и възможност за това, с нарочно определение на съда. Представянето на електронните документи на
хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.
184, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУО/, в
приложимата му редакция, вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /Регламент (ЕС) № 910/2014/,
електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други
данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на
електронния подпис използва, за да се подписва. По аргумент от чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕУО само квалифицираният електронен подпис всякога има обвързващото всички
значение на саморъчен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУО, вр. с чл. 3, т.
12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, квалифициран електронен подпис е
усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване
на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение
за електронни подписи. От своя страна разпоредбите на чл. 24, ал. 1, чл. 25, ал.
1 и ал. 5 и чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУО в различните им приложими при провеждането
и приключването на процесната ревизия редакции, създават задължения за
доставчика на удостоверителни услуги, по искане на титуляра да издава
удостоверение за квалифициран електронен подпис, както и да води електронен
регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които
използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на
прекратените удостоверения. Следователно, публичния електронен регистър на
доставчика съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения
за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия.
В настоящия случай след проверка с програмен продукт
DSTool на копията на електронните документи на СД и прикачените Удостоверения
за КЕП от регистъра за съответния доставчик на удостоверителната услуга, съдът установи, че представените на СД копия
на електронни документи по ревизията, в т.ч. РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са подписани
като електронни документи с електронен подпис. Всеки от тях е подписан от
органите, посочени в заверената разпечатка от ЕД на хартиен носител,
представена в АП. С оглед изложеното, съдът приема, че
изброените РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са подписани от лицата, които са посочени като
издатели на същите, с квалифицирани електронни подписи, валидни към този
период, предвид което издадените от тях документи са валидни такива и не са
налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели.
РА е издаден след провеждане на ревизия, възложена от Ил.Хр.К.на
длъжност „Началник сектор“, който е определен със Заповед № 6/03.01.2017г. на
Директора на ТД на НАП – Велико Търново, за орган компетентен да възлага
ревизии. От това следва изводът, че същият е надлежно оправомощен от ТД в хипотезата на чл.112,
ал.2, т.1 от ДОПК/л.101, папка 1/. С факта на посочване на органа по приходите
в издадената от директора заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определеният
орган по приходите придобива освен материална/по силата на закона/ и персонална
компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни
субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна. Другият орган,
участник в екипа, който издава РА е лицето Л.Др.Р., който е имал качеството
ръководител на ревизията, което го определя като компетентен АО по силата на
чл.119, ал.2 от ДОПК.
При съпоставката на представената Заповед, която по
време и предмет е относима към процесния акт и период, съдът приема, че
обжалваният ревизионен акт е издаден от оправомощени органи, в съответствие с
разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в редакция, действаща при издаването му
/18.06.2019г./., предвид отмяната и на препращата норма на чл.118, ал.2 от ДОПК
с ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г. Въпросът, че участието на лице
с ръководни, а не с експертни функции в екипа, издал РА, не прави същия нищожен
е изяснен междувременно и с Тълкувателно решение № 5/13.12.2016г. на ОСС от
ВАС, постановено по тълкувателно дело № 10/2016г. по описа на ВАС. Така
посоченото разрешение на този правен въпрос е задължително за настоящия съд.
Предвид горното, съдът приема, че РА е издаден от
компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията,
т.е. РО не са излезли извън предметната
им компетентност. РА е подписан и от двамата ОП с квалифициран електронен
подпис.
Решението на ДОДОП № 126/04.09.2019г., с което е
потвърден оспореният в настоящото производство РА е издадено от титуляра на
длъжността „директор на Дирекция „ОДОП“ В. Търново. В този ред на мисли, същото
е валиден акт, който макар да не е предмет на делото е предпоставка за съдебния
контрол на РА.
В заключение, съдът прие, че оспореният РА е издаден от компетентни по материя,
време, място и степен органи по приходите.
Оспореният РА е законосъобразен от формална страна.
РА е издаден в предвидената от закона писмена форма,
такава за действителност. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, вклч. подписи на издателите му/КЕП/, поради което не страда от пороци във
формата. Ревизионният акт съдържа изложение на фактическите и правните
основания за постановяването му, т.е. мотиви. РД съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания РА. Според установеното в доктрината и
съдебната практика същият изпълнява и функцията на мотиви към РА.
При издаване на РА са спазени процесуалните
разпоредби.
При издаване на РА приходната администрация стриктно
се е придържала към основните начала на данъчно-осигурителния процес и не са
допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на тези основни начала, които
като краен резултат да правят обжалвания ревизионен акт незаконосъобразен. Жалбоподателят
е бил запознаван с всички действия и актове на приходната администрация и му е
предоставена достатъчна възможност да реализира защитата си, от което същият се
е възползвал, видно от съдържащите се в ревизионната преписка документи. От
преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и
обсъждането на доказателствата, и формирането на фактическите и правните им
изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите
органи по приходите при упражняване на техните процесуални права, или същите да
са извършили действия, н***ишаващи законовите им правомощия. Липсват данни, а и
не се твърди, в хода на ревизионното производство ревизираното дружество да е
имало някакви съмнения в обективността на органите по приходите в хода на
ревизията и да е поискало член на ревизиращия екип да бъде отстранен,тъй като
не е обективен.
Съдът установи, че са спазени сроковете за извършване
на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 2 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК.
Настоящият състав на съда не намира да са допуснати
съществени нарушения на ревизионните правила, в това число на принципите и
разпоредбите относно доказването, вклч. събирането и преценката на
доказателствените средства, както и такива гарантиращи правото на защита на РЛ.
В хода на ревизионното производство
приходната администрация е предприела разписани от закона процесуални действия
и е събрала годни, допустими и относими доказателства, необходими за определяне
на основата за облагане с данъци по
особения ред на чл.122 от ДОПК. Органите по приходите са приложили особения ред
за облагане по чл.122 от ДОПК след като са събрани категорични доказателства за
укрити приходи и е уведомено по предвидения ред самото РЛ за това обстоятелство
и този начин на облагане. Както нееднократно съдът е имал възможност на посочи,
относимостта и значението на събраните доказателства за данъчните задължения е
въпрос по съществото на спора и дори да се приеме, че са допуснати пропуски в
ревизионното производство при събирането и обсъждането на доказателствата,
процесуалната възможност на ревизираното лице да предяви аргументите си в този
смисъл пред горестоящия административен орган и пред съда не е преклудирана на
този етап. Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от събраните от приходния
орган доказателства, процесуалното поведение на ответника, не опорочава крайния
акт на ревизията до степен, водеща отмяната му.
Предвид изложените от ПП на жалбоподателя възражения,
съдът при анализа на събраните по делото доказателства намира, че за част от
ревизираните периоди ревизионното производство, приключило с оспорения РА,
правилно е проведено по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Според чл. 124, ал. 2
от ДОПК в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по реда на
чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване
на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със
събраните доказателства. Tежестта за това е на органите по
приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива
на предположения, а на конкретни факти обосноваващи някоя от хипотезите на чл.
122, ал.1 от ДОПК.
В настоящия случай съдът намира, че от събраните по
делото доказателства се установи безспорно наличието на посочената в обжалвания
РА хипотеза на чл. 122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК единствено за ревизираната 2017
г., но не и по отношение на данъчен период от 01.01.2018г. до 15.10.2018г. Видно
от РА и РД за установяване на данъчната основа за периода от 01.01.2018г. до
15.10.2018г. органите по приходите са използвали единствено данните от
счетоводството на ревизираното лице и данните от ЕКАФП, което заедно със
заключението по ССчЕ, дава основание на съда да приеме, че воденото
счетоводство на ЕТ е редовно и дава възможност за установяване на основата за
данъчно облагане. При липса или непълнота на доказване на обстоятелствата
послужили на приходния орган да определи основата за облагане по реда на чл.
122, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации на ревизионния акт не се ползват с
доказателствената сила по чл. 124 от ДОПК, т.е. ревизиращия орган в съдебното
производство следва с всички допустими от закона доказателствени средства да
докаже, че фактите, въз основа на които е направило извод за дължимост на
определените от него данъчни задължения, са се осъществили действително, така
както твърди в ревизионния акт и доклада към него.
От анализа на документите, събрани в хода на ревизията,
проверките, извършени в счетоводството на ЕТ и в информационната система на НАП
може да се направи несъмнен извод, че за другия ревизиран период
01.01.2017г.-31.12.2017г. са налице данни за укрити приходи– обстоятелство по
т.2 на чл.122, ал. 1 от ДОПК. Още повече, че при стриктното граматическо
тълкуване на чл.122, ал.1, т. 2
от ДОПК, ревизията може да започне по посочения ред и при наличието само на данни в тази насока, но пред съда
администрацията следва да представи доказателства за наличието на презумпционната
предпоставка по чл.124, ал.2 от ДОПК. В случая е налице и второто сочено от
администрацията основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, според която
разпоредба органът по приходите може да приложи установения от съответния закон
размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е
налице едно от следните обстоятелства: липсва или не е представена счетоводна
отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава
възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато
документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за
определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по
установения ред. Нито в хода на ревизионното производство, нито в съдебното
такова, от страна на жалбоподателя бяха представени документи, които да
обосновават отписването на стоки на общо стойност от 12 088,57 лв. през
м.12.2017г. В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че
счетоводството на ЕТ“Елит – А.А.“ ЕООД за 2017г. не е редовно водено и следователно основата за
облагане с преки и косвени данъци не може да се определи по материалния закон. Следва
изрично да се отбележи, че в хода на съдебното производство вещото лице по
назначената съдебно счетоводна експертиза, след извършена проверка в
счетоводството на ревизирания търговец, е категорично,че извършените от
ревизираното лице счетоводни записвания (отписване на стоки по отчетната им
стойност) са взети неправилно, не се основават на първични счетоводни документи
и не правят воденото от търговеца счетоводство редовно по смисъла на чл. 51 от ДОПК. Липсва аналитично заведена счетоводна отчетност на счетоводна сметка 304
„Стоки“ с данни за изписване на стоките по видове и е невъзможност да се
установи точното им количество, брой, вид и т.н., налице документална
необоснованост на взетите стопански операции, което доказва нередовния характер
на счетоводството и същото не може да бъде ценено по реда на чл. 182 от ГПК,
приложим по силата на § 2 от ДОПК. По сметка 702 „Приходи от продажби на стоки“, където
са отчитани приходите, също липсват количествени измерители за продадените
стоки. Следователно, така воденото счетоводство не може да даде представя за
реално дължимите данъци и за
установяване на основата за данъчно облагане, поради което е налице
обстоятелство даващо основание за облагане по особения ред по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за тази част от ревизирания период.
Същевременно, следва да се подчертае, че наличието
само на една от предпоставките, изброени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК дава
възможност на приходния орган да приложи установения от съответния закон размер
на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа. Несъгласието с
изводите на приходния орган не е предпоставка за отмяна на крайния акт на
ревизията, като в тежест на жалбоподателя е да проведе пълно насрещно
доказване, което да опровергае фактическите констатации на органа по приходите,
когато презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК е в сила.
По аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е
инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, без да е
обвързан от фактическите и правни констатации на ревизиращите, следва да реши
въпроса дължат ли се определените с РА данъци и ако се дължат – дали в
посочения от органите по приходите размер. Следователно, доколко направените
изводи, от тези иначе събрани доказателства са правилни, е въпрос по съществото
на спора и съдът ще обсъди тези въпроси в частта на решението за материалната
законосъобразност на РА.
След преценка на
констатациите в обжалвания
ревизионен акт/и РД/, становищата на страните и представените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното по отношение на материалната законосъобразност на
обжалвания РА:
В частта по
ЗДДФЛ:
С обжалвания в настоящото производство РА № Р-04000418006889-091-001/18.06.2019
година по реда на чл. 122 ДОПК са установени задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за довнасяне за 2017г. в размер на 1070,00 лв. и лихви в размер на 122,76
лв.
По делото не е спорно, че ревизираното лице е плащало
патентен данък за ревизирания по ЗДДФЛ период при прилагане на разпоредбата на
чл. 1, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 61н от ЗМДТ, с оглед извършването на патентни
дейности. За да приложат разпоредбата на чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ при установена
според приходната администрация данъчна основа, органите по приходите приемат,
че през м.12.2017 г. в счетоводството на едноличния търговец по счетоводна
сметка 304 „Стоки“ е отразена сумата 12 088,57 лв. с основание “стоки за
семейството“. Във връзка с извършеното отписване на стоки в счетоводството на
търговеца не са отчетени приходи. В резултат на горното и предвид липсата на конкретни
документи за периода и начина, по който жалбоподателят се е разпоредил със
стоките, органите по приходите са приели, че в случая са налице данни за
реализирани и неотчетени приходи от продажбата на тези стоки към 31.12.2017 г.
Предвид това, приходният орган приема, че при наличните данни за укрити
приходи, респ. за счетоводство, непозволяващо определянето на прекия данък,
следва основата за облагане да се определи по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Основата за облагане с пряк данък по чл.42, ал. 2 от ЗДДФЛ е определена като разлика между установените приходи и установените
разходи, след което са приспаднати дължимите ЗОВ. По този начин за 2017г. са
получени приходи на лицето, които надхвърлят изискването на разпоредбата на чл.
61з, ал. 1 от ЗМДТ и е налице хипотезата на чл. 39, ал. 1 от ЗДДФЛ. Размерът на
установените приходи за 2017г. – 66 668,26 лв., е изчислен като сбор между
декларираните приходи по подадените от ревизираното лице ГДД в размер на 49
550,94 лв. и установените недекларирани приходи за същия период в размер на 28
891,98 лв. (12 088,57 лв. + 239 % търговска надценка), след което е приспаднат
дължимия за периода ДДС (11 774,36 лв.). Те представляват доходи с недоказан произход, които
подлежат на облагане извън облагането на патентната дейност, за която
търговецът е платил съответния годишен данък. Търговската надценка е определена
от ревизиращия орган на база данните от счетоводството на търговеца и
представлява процентното съотношение между счетоводно отразените разходи за
закупени стоки и приходите от продажба на стоки за същия период (49 550,94 лв.
/20 666,94 лв.), които изчисления са чисто аритметични. Общо установените при
ревизията по реда на чл.122 от ДОПК разходи са в размер на 58 224,51 лв.,
представляващи сбор от декларираните разходи по ГДД в размер на 46 135,94 лв. и
отчетната стойност на изписаните през 2017г. стоки в размер на 12 088,57 лв. При тези данни,
формираната годишна данъчна основа за задълженията за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2017г. е определена в размер на 7 768,25 лв., от която на
основание чл. 40 от ЗДДФЛ е приспаднат внесения патентен данък в размер на
95,00 лв. Върху така
установената данъчна основа е определен дължимия по чл. 48, ал. 2 от ЗЗДФЛ
данък в размер на 15 %.
Съдът намира, че при определяне на данъчната основна
за облагане от дейността на ЕТ за 2017 г. правилно приходните органи са
признали декларираните от едноличния търговец в ГДД приходи в размер на 49 550,94
лв. и са ги увеличили с установените при ревизията недекларирани приходи от продажба
на стоки в размер на 28 891,98 лв., приспаднали са задължителните
осигурителни вноски, съобразили са и внесения от търговеца патентен данък в
размер на 95 лв. и правилно са начислили за внасяне данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 1070 лв. и лихви в размер на 122,76 лв.
Съгласно постановеното на 05.10.2016 г. решение на
СЕС по дело С-576/15, чл. 2, § 1,
б. "а", чл. 9, § 1,
чл. 14, § 1
и членове 73
и 273 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата
система на ДДС, както и принципът на данъчен неутралитет трябва да се тълкуват
в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното
производство, по силата на която, когато в склада на данъчнозадълженото лице
липсват стоки, които са му доставени, и свързаните с тях данъчни документи не
са отразени в счетоводството на данъчнозадълженото лице, данъчната
администрация може да презюмира, че данъчнозадълженото лице впоследствие е
продало посочените стоки на трети лица, и да определи данъчната основа за
продажбите на посочените стоки на базата на фактите, които са й известни, в
съответствие с правила, които не са предвидени в посочената директива.
В хода на съдебното производство бяха събрани
доказателства, че ЕТ е получило стоките, констатирани от проверяващите като
реализирани чрез продажба, и същите са заприходени в отчетните регистри на
ревизираното лице. Последните са намерили отражение в размера на разходите чрез
отписване на стоката с тяхната отчетна стойност, но не са отчетени приходи от
тези стоки и същите не са реализирани на вътрешния пазар, тъй като са
използвани „за лични нужди на семейството“ на ЕТ. Съгласно счетоводната
отчетност на търговеца, в началото на данъчния период наличните стоки са на
обща стойност 58 776,38 лв., а според заключението на ССчЕ през
ревизирания период по кредита на сметка 304 „Стоки“ са изписани стоки общо на
стойност 35 269,91 лв., която стойност кореспондира със сумата, с която е
дебитирал сметка 499 „Други кредитори“ и в която сума е включена стойността на
отписаните стоки на основание „за лично ползване на семейството“ на стойност
12 088,57 лв. В конкретния случай, обаче, не се събраха доказателства, че
въпросните стоки са закупени и използвани за задоволяване на личните нужди на
данъчнозадълженото лице или на
неговото семейството, още повече, че същите са намерили отражение в
счетоводството на ЕТ и са предназначени за
осъществяваната от него търговска дейност.
При проверка в счетоводството на ЕТ вещото лице
констатира, че към края на ревизирания период отчетната стойност на наличните
стоки по изготвените от ревизираното лице инвентаризационен опис към
31.12.2017г. /л.159 гръб от делото/ съответства с наличната стока по дебита на
сметка 304 „Стоки“ за същия период в оборотната ведомост. Вещото лице не
установява излишъци или липси на стоки, които да са отчетени в счетоводството,
както и няма осчетоводени бракувани стоки за периода, което потвърждава извода
на ОП, че стоките са реализирани /продадени/ и от тях не е отчетен приход в
нарушение на закона.
Възражения против възприетия от органите по приходите подход за определяне на търговската надценка на изписаните стоки не са заявени нито в ревизионното производство, нито при съдебното обжалване на РА.Отделно от това, едноличният търговец не е предоставил други данни по отношение на надценката при положение, че в негова тежест е да опровергае възприетия от проверяващите подход. От счетоводните регистри на ревизираното лице, каквато е оборотната ведомост за периода 01.01.2017г.-31.12.2017г., се установява, че дебитния оборот на сметка 702 „Приходи от продажби на стоки“ е 49 550,94 лв., а отчетната стойност на продадените стоки, след прости математически изчисления, е в размер на 20 666,94 лв., при което е обоснован извода, че посоченото съотношение от 239% е всъщност реализираната от търговеца икономическа изгода /надценка/. Това дава основание за извода на съда, че закупените и впоследствие отписани стоки през ревизирания период общо на стойност 12 088,57 лв. са реализирани през 2017 г. и са генерирали приходи в размер на 28 891,98 лв. или общо приходите за 2017 г. са възприети в размер на 66 668,26 лв., след като е приспаднат дължимия ДДС за периода.
Констатираното нередовно счетоводно отчитане на
стопанските операции на ЕТ не е опровергано в процеса, след като жалбоподателя
не е представил доказателства, изискани по реда на ДОПК за размерите на надценките
по отделни видове стоки за всяка от ревизираните години, не е изпълнил
задължението си да ангажира доказателства за установяване наличието на фактите,
от които черпи права, а тежестта за доказване е негова, тъй като ревизионното
производство е по реда на чл. 122 от ДОПК. Според презумпцията на чл. 124, ал.2
от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена
ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни
до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал.1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства.
Предвид изложеното, съдът намира, че РА следва да бъде
потвърден в частта по ЗДДФЛ относно установения данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ
за 2017 г. в размер на 1070 лв. и лихви в размер на 122,76 лв.
Относно задълженията за ЗОВ:
За
данъчния период 01.01.2017г. – 31.12.2017 г., прилагайки особения ред на чл.
122-124 от ДОПК във вр. чл. 124а от с.з, органите по приходите са определили на
ревизираното лице, в качеството на самосигуряващо се лице, задължения за ЗО в
размер на 233,90лв. и лихви в размер на 26,84 лв. за годишно изравняване, в
резултат на допълнително установената данъчна основа от дейността му като ЕТ.
Съобразено е, че за процесния ревизиран период ЕТ е декларирал задълженията си
за ЗОВ и е внасял авансово дължимите осигурителни вноски върху минималния
размер на месечния осигурителен доход.
В случая е безспорно
установено, че жалбоподателката е пенсионер от държавното обществено
осигуряване по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО и поради това за него
здравноосигурителните вноски са за сметка на държавния бюджет. Същевременно,
ревизираното лице упражнява дейност като ЕТ и получава доходи от тази дейност,
поради което е самоосигуряващо се лице /лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО/ и
попада в хипотезите по чл. 40, ал. 1, т.
2 ЗЗО и на това основание дължи здравноосигурителни вноски, определени по реда
на тази разпоредба. Жалбоподателката е в кръга на задължително
здравноосигурените лица, съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗЗО и получава доходи от
дейност като самоосигуряващо се лице, които са основа за определяне на размера
на здравноосигурителните вноски съгласно
чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО.
За
процесния данъчен период, по реда на чл. 122, ал.
2 във вр. с чл. 122, ал.
1, т. 2 и т. 4 ДОПК,
вследствие на извършените увеличения на финансовия резултат с неотчетените
приходи от продажба на стоки, е установен облагаем осигурителен доход на
ревизираното лице като ЕТ в размер на 8 443,75 лв., който е по-висок от
декларирания от лицето и надхвърля минималния осигурителен доход за съответната
година. Предвид това, при определянето на окончателния осигурителен доход,
правилно органите по приходите са определили годишни изравнителни ЗОВ на
основание чл. 124а от ДОПК вр. чл. 6, ал. 8 и
чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО върху разликата между установения доход от
дейността като ЕТ и осигурителния доход, върху който са внасяни авансови ЗОВ. Доходът,
върху който жалбоподателката е направила вноските е минималният за съответния
период и е в размер на 5 520,00 лв.//12м.х 460,00лв./, като за разликата до
675,50 лв. дължи вноски за здравно осигуряване в размер на 233,90 лв. и лихва
върху тях в размер на 26,84 лв. Общо задължения за внасяне за ЗОВ за 2017г. в
размер на 272,30лв. и лихви 32,28лв. Следователно,
в тази част РА е законосъобразен и жалбата следва да се отхвърли като
неоснователна.
В частта по
ЗДДС:
С РА са определени задължения за ДДС общо в размер на 27 069,53 лв. и лихви в размер на 6 194,24 лв. за данъчни периоди от 30.09.2014 г. до 31.12.2014 г., от 29.03.2015 г. до 31.12.2015 г. и от 01.03.2017 г. до 15.10.2018 г., като за периода от 01.12.2017г. до 15.10.2018г. задълженията за ДДС са определени по реда на чл. 122 от ДОПК. С РА не е определен дължим ДДС за данъчни периоди - м.01.2015 г., м.02.2015 г., от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., м.01 и м.02.2017 г. поради отпадане на основанието за регистрация по ЗДДС.
При ревизията е констатирано, че към 31.08.2014г. облагаемият
оборот на А.Р.А. с ЕТ „ Елит-А.А.“ за последните 12 месеца преди текущия е над
50 000 лв., поради което на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС е следвало да
подаде заявление за задължителна регистрация по реда на чл.101 от ЗДДС в срок
до 15.09.2014г., което задължение не е изпълнено към тази дата. Поради липсата
на регистрация по ЗДДС в законовия срок от страна на задълженото лице, на
основание чл.102, ал.3, т. 1 от ЗДДС приходните органи са приели, че ЕТ дължи
ДДС за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичане на срока
за подаване на заявлението за регистрация до датата, на която е регистрирано на
основание чл. 100 от ЗДДС – регистрация по избор. Задълженията за ДДС са изчислени на практика на база облагаемият оборот на ЕТ за съответния
данъчен период, определен въз основа на счетоводно отчетените продажби на стоки
и услуги чрез двата ЕКАФП на едноличния търговец в търговския обект - сладкарница в град
Златарица, към които са прибавени допълнително отчетени приходи по сметка 702 „
Приходи от продажба на стоки“ (през м.05.2015 г. в размер на 53,05 лв., през
м.09.2015 г. в размер на 2857,79 лв., м.10.2015г. в размер на 171,30лв.,
м.12.2015г. в размер на 473,35 лв. и м.07.2018г. в размер на 37,75 лв.) За
данъчен период м.12.2017г. данъчната основа е определена като сбор между
отчетените продажби по ЕКАФП и допълнително определените при ревизията неотчетените
приходи от продажба на стоки в размер на
28 891,68 лв. При
определяне на размерите на облагаемите обороти на търговеца са взети предвид
стойностите на три броя сторно касови бележки, които са извадени от оборота за
съответния месец (сторно касова бележка, издадена през м.03.2016 г. на стойност
531,60 лв., през м.05.2017 г. на стойност 112 336,63 лв. и през м. 10.2017 г.
на стойност 7095,00 лв.).
От събраните в хода на ревизията доказателства се
установява, че органите по приходите са възприели, че за данъчни периоди от
30.09.2014 г. до 31.12.2014 г. и от 29.03.2015 г. до 31.12.2015 г. воденото счетоводство на ЕТ е редовно и дава
възможност за установяване на основата за данъчно облагане, тъй като единствено
и само въз основа на данните от същото това счетоводство са определили
задълженията на лицето за ДДС. Поради това, на основание чл. 102, ал.3 от ЗДДС, във вр. с чл.67,
ал.2 от ЗДДС са определени периоди на дължим ДДС, а именно: от 30.09.2014г.- 31.12.2014г.; от
29.03.2015г.-31.12.2015г.; от 01.03.2017г.-15.10.2018г. А данъчната основа е
определена по реда на чл.102, ал.4 от ЗДДС. При така определената по данъчна
основа и ставка по чл.66, ал. 1 от ЗДДС,
са начислени задължения за ДДС по периоди, както следва:
- За м.09.2014
г. при облагаем оборот от 94,58 лв. по ЕКАФП е определен ДДС в размер на 18,92 лв., за м.10.2014г.
при данъчна основа 4362,67 лв. е пределен ДДС в размер на 872,53 лв.; за
м.11.2014г. при облагаем оборот от 4072,64 лв. е начислено ДДС в размер на
814,53 лв.; за м.12.2014г. при данъчна основа 4568,83 лв. е установен ДДС за
внасяне в размер на 913,77 лв.;
- за
м.03.2015г. при данъчна основа от 161,62 лв. е начислен ДДС в размер на 32,32
лв.; за м.04.2015г. при данъчна основа 3617,75 лв. е начислен ДДС в размер на
723,55 лв.; за м.05.2015г. е установен облагаем оборот от 4033,49 лв. и ДДС в
размер на 806,70 лв.; за м. 06.2015г. при данъчна основа 3696,70 лв. е начислен
ДДС в размер на 739,34 лв.; за м.07.2015г. при данъчна основа от 4072,05 лв. е
установен за внасяне за периода ДДС в размер на 814,11 лв.; за м.08.2015г. при
данъчна основа от 4043,98 лв. е начислен ДДС в размер на 808,80 лв.; за
м.09.2015г. при данъчна основа от 3795,32 лв. е установен ДДС за внасяне в
размер на 759,06 лв.; за м.10.2015г. при данъчна основа в размер на 4205,98 лв.
е начислен ДДС от 841,20 лв.; за м. 11.2015г. при данъчна основа в размер на
2158,32 лв. е начислен ДДС в размер на 431,66 лв.; за м.12.2015г. при данъчна
основа 936,15 лв. е установен ДДС в размер на 187,22 лв.;
- за м.03.2017г.
при данъчна основа от 3759,10 лв. е начислен ДДС в размер на 751,82 лв.;за м.04.2017г.
при данъчна основа в размер на 3438,18 лв. е установен ДДС в размер на 687,64
лв.; за м.05.2017г. при данъчна основа от 3717,00 лв. е установен ДДС в размер на
743,40 лв.; за м.06.2017г. при данъчна основа от 3517,07 лв. е установен ДДС в
размер на 703,41 лв.; за м.07.2017г. при данъчна основа в размер на 3636,94 лв.
е начислен ДДС в размер на 727,39 лв.; за м.08.2017г. при данъчна основа от
3584,93 лв. е начислен ДДС в размер на 716,99 лв.; за м.09.2018г. при данъчна
основа в размер на 3578,19 лв. е установен ДДС в размер на 715,64 лв.; за
м.10.2017г. при данъчна основа от 3562,87 лв. е начислен ДДС в размер на 712,57
лв.; за м.11.2017г. при данъчна основа от 3145,59 лв. е установен ДДС за
внасяне в размер на 629,12 лв.;
За данъчни периоди от 01.12.2017г. до 15.10.2018г.
ревизията по ЗДДС се извършва по реда на чл.122 от ДОПК, поради установени
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. Определени са данъчни основи
за периодите както следва:
за м.12.2017г. е определена данъчна основа в размер на
26 931,93 лв. ( приходи по ЕКАФП в размер на 3426,64 лв. и стойността на
неотчетени приходи от продажба на стоки в размер на 28 891,68 лв.) и
установен ДДС в размер на 5386,39 лв.; за м.01.2018г. при данъчна основа
3179,03 лв. и ДДС в размер на 635,80 лв.; за м.02.2018г. при данъчна основа
3127,17 лв. е установен ДДС в размер на 625,43 лв.; зам.03.2018г. при данъчна
основа от 497,47 лв. е начислен ДДС в размер на 699,50 лв., за м.04.2018г. при
данъчна основа от 3312,00 лв. е начислен ДДС в размер на 662,40 лв.; за
м.05.2018г. при данъчна основа 3552,66 лв. и ДДС в размер на 710,53 лв.; за
м.06.2018г. при данъчна основа от 3267,17 лв. е установен ДДС в размер на 653,43
лв.; за м.07.2018г. при данъчна основа 3286,17 лв. и ДДС от 657,23 лв.; за
м.08.2018г. при данъчна основа в размер на 3543,04 лв. и ДДС от 708,61 лв.; за
м.09.2018г. при данъчна основа 3905,54 лв. е начислен ДДС в размер на 781,11
лв.; за м.10.2018г. при данъчна основа 1986,07лв. е установен за внасяне ДДС в
размер на 397,21 лв. За ревизираните периоди върху задълженията за ДДС са
начислени лихви общо в размер на 6 194,24 лв.
Настоящият съдебен състав споделя аргументите на
приходната администрация, че данните, въз основа на които е определен моментът,
в който търговецът е достигнал облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС,
съответно за определяне на данъчните основи за задълженията по чл. 102, ал.3
от ЗДДС са въз основа на отчетените обороти от регистрираните ЕКАФП,
както и от месечните оборотни ведомости за периодите. По делото няма ангажирани
категорични доказателства, които налагат да се извърши промяна на формирания
облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, извършената регистрация на
жалбоподателя по ЗДДС, както и начислените задължения по ЗДДС.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя за незаконосъобразност на РА поради липса на доказателства за реално
осъществени доставки към ревизираното лице през процесните периоди. В случая не
се касае за издадени към търговеца неосчетоводени фактури, а за отчетения
оборот от ЕКАФП и за осчетоводени в счетоводството му суми, поради което транспортиране,
предаване на конкретни стоки от доставчици към ревизираното лице, тяхното
приемане от ЕТ и привръзка с конкретна облагаема доставка за начисления ДДС е
ирелевантно за спора. Поради това обстоятелство, не следва да се кредитира и
заключението на експерта по проведената ССчЕ в частта, в която дава отговор
относно отразяване на издадени фактури и наличието на съпътстващи документи по
доставки на изброени в административната жалба доставчици. Реално
доказателствата, въз основа на които е направен изводът от органа по приходите
за наличие на реализиран оборот над 50 000 лв. за предходните 12 месеца преди
текущия, са представени от самия търговец – справка за приходите по месеци за
периода 01.01.2014г. – 30.09.2018г. (л.158 от делото) и оборотни ведомости, въз
основа на които се достига до извода за наличие на основание за регистрация по
ЗДДС още през м.09.2014г. Налице е и правно основание за увеличаване на
декларирания размер на данъчните основи за облагане с ДДС за данъчен период м.12.2017г.
с размера на неотчетени приходи от продажба на стоки.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав приема, че РА е законосъобразен и в частта, с която е
начислен ДДС общо в размер на 27 069,53 лв. за ревизираните периоди от 30.09.2014 г. до 31.12.2014 г., от
29.03.2015 г. до 31.12.2015 г. и от 01.03.2017 г. до 15.10.2018 г., ведно
със и съответните лихви общо в размер на 6 194,24 лв.
VII. Решаващ правен извод:
Оспореният РА е издаден от
компетентни по материя, време и място органи по приходите, в предвидената от
ДОПК писмена форма – условие за действителност. Съдържа предвидените реквизити.
Мотивиран е от фактическа и правна страна. Не са допуснати съществени нарушения
на процесуални правила в хода на ревизионното производство. Приложен е правилно
материалният закон.
След анализ на доказателствената
съвкупност по правилата на приложимия процесуален закон, съдът прие за
установени правнорелевантни факти, които по изложените в настоящото мотиви,
водят до решаващ правен извод за неоснователност на предявената жалба, касаеща установените
задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ и ЗЗО за ревизираните периоди. В съдебната фаза на
процеса не бяха представени доказателства, които при условията на пълно и
главно доказване да установят факти, които да разколебаят или да
опровергаят/изключат достоверността на тезата на администрацията,че от изписаните
стоки на стойност 12 088,57 лв. са реализирани на вътрешния пазар и не са
отчетени приходи от продажбата им. При определяне на
релевантните данъчни основи органите по приходите са съобразили всички относими
към лицето обстоятелства, включително и достигнатият облагаем оборот по ЗДДС, в
резултат на което точно са установили техните размери и следващия се данъци. Оспореният
РА е законосъобразен и обоснован, поради което същият следва да бъде оставен в
сила, а подадената срещу него жалба - като неоснователна и недоказана - да бъде
оставена без уважение.
VIII.По разноските:
При този изход на делото разноски на жалбоподателя не следва да се
присъждат. На ответника - Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
- гр. Велико Търново, следва да се заплатят разноски - юрисконсултско
възнаграждение, поискани в последното съдебно заседание, в размер на 1573,00
лв., определено съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/
09.07.2004 г. за минималните размери на ***окатските възнаграждения.
Воден от горните мотиви, на основание чл.160, ал.1,
предложение последно от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК, VII-ми
административен състав на Административен съд Велико Търново
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
процесуално недопустима жалбата на А.Р.А. с ЕГН ********** против Ревизионен
акт № Р-04000418006889-091-001/18.06.2019 година, издаден от орган по приходите
при ТД на НАП Велико Търново, В ЧАСТТА, в която не са определени допълнителни
задължения с РА, а именно: в частта по ЗДДС - от
01.01.2014 г. до 29.09.2014 г., от 01.01.2015 г. до 28.03.2015 г. и от
01.01.2016 г. до 28.02.2017 г. , както и за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., в
частта по ЗДДФЛ и ЗЗО. ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 583/2019г. по описа на
АСВТ в същата част.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на А.Р.А. с ЕГН
**********, действащ в качеството на търговец с фирма ЕТ „Елит –А.А.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Златарица, ул. „***№ 24,
против Ревизионен акт №
Р-04000418006889-091-001/18.06.2019 година, издаден от орган по приходите
при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 126/04.09.2019 година на
Директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико
Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени допълнителни задължения
общо в размер на 34 761,11 лв., в т.ч. данък върху добавената стойност (ДДС) за
данъчни периоди от 30.09.2014 г. до 31.12.2014 г., от 29.03.2015 г. до
31.12.2015 г. и от 01.03.2017 г. до 15.10.2018 г. в размер на 27 069,53 лв. и
лихви в размер на 6 194,24 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2017 г. в
размер на 1070,00 лв. и лихви в размер на 122,76 лв. и вноска за здравно
осигуряване за самоосигуряващо се лице за 2017 г. в размер 273,30 и лихви в
размер на 32,28 лв.
ОСЪЖДА А.Р.А. с ЕГН **********,
действащ в качеството на търговец с фирма ЕТ „Елит –А.А.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Златарица, ул. „***№ 24, да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" Велико Търново разноски по делото в размер
на 1573,00 лева (хиляда
петстотин седемдесет и три лева) за настоящата инстанция.
Решението подлежи обжалване пред Върховен административен
съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез ВТАС.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: