№ 645
гр. Благоевград, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231200500625 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от "П",
ЕИК седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Д", чрез юриск. К.Л.-С против
Решение № 129/21.04.2023 г., постановено по гр.д. № 1153/2022 г. по описа на РС-
П, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за признаване за
установено, че Д. О. И. дължи на „"П" АД следните суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК № 81/14.02.2022 г. и изпълнителен лист № 91/14.02.2022 г. по ч.гр.д. №
155/2022 г. на РС-П, произтичащи от Договор № 022LDR-003607/11.12.2014 г. за
банков кредит, в общ размер към 10.02.2022 г. включително – 6 392,66 евро, в
това число: 2 750 евро - непогасена главница, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 11.02.2022 г .; 2 396,56 евро - непогасена договорна
(възнаградителна) лихва, начислена за периода 10.01.2015 г. - 22.12.2021 г.
включително, дължима на основание Раздел II, т.4.1 от Договора за кредит; 1
183,37 евро - непогасено обезщетение за забава върху главницата (наказателна
лихва), в това число: за периода от 10.01.2015 г. до 12.03.2020 г. - 1 037,48 евро,
както и от 14.05.2020 г. до 22.12.2021 г. включително - 145,89 евро, дължима на
основание Раздел II, т. 10 от Договора за кредит; 38,19 евро - непогасена законна
1
лихва, начислена върху просрочената главница за периода 23.12.2021 г. -
10.02.2022 г. включително, дължима на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; 24,54 евро -
непогасени разноски за връчване на покана до длъжника.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението на районния съд. Твърди се, че необосновано
районният съд е приел, че договорът за кредит е недействителен поради
противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи се, че в договора за кредит е посочен
ГПР към датата на сключването му, както и общата сума, която потребителят ще
плати на банката по кредита. За кредитополучателя е ясно каква сума ще плати на
банката при пълното плащане на предоставения кредит, както и цената на
предоставения му финансов ресурс. Необосновано съдът е приел, че договорът е
недействителен, поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Доколко нарушението на
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК следва да бъде санкционирано с обявяване на
целия договор за недействителен, е въпрос на преценка, която зависи от това дали
е налице съществено нарушение. Изтъква се, че процесният договор е съставен в
писмена форма, на хартиен носител, предоставен на кредитополучателя, написан е
ясно, четливо, текстът е разбираем, с прости и кратки изречения, без чуждици и
сложни термини, поради което изписването му с шрифт Times New Roman –
размер 11 не е основание за обявяване на целия договор за недействителен.
Оспорва се и извода на първостепенния съд, че при недействителност на договора
за банков кредит не може да се признае дължимостта на главницата по чл. 23 ЗПК,
за което се излагат подробни съображения.
Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на
предявените искове.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 05.06.2023 г. В
предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената
въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.
В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна,
поддържа атакувания акт, който настоява да се потвърди, за което подробно се
аргументира.
Съдът, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа
страна:
От приет като доказателство по делото Договор № 022LD-R-
003607/11.12.2014 г. за банков кредит се установява, че на 11.12.2014 г. между
„"П" АД, като кредитор и Д. О. И., като кредитополучател, е сключен договор,
съгласно който банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер
на 2750 евро по разплащателна сметка с IBAN: *** за погасяване на
2
съществуващи задължения по договор за кредитна карта с № 41РКО-А-0539 от
20.09.2007 г. на името на Д. О. И.. Срокът за усвояване на кредита е до 31.12.2014
г. Крайният срок за погасяване на кредита е 10.12.2024 г. В чл. 4.1, б. „а“ от
договора е уговорено, че за периода от отпускането на кредита до 10.12.2016 г.,
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на 18%. Съгласно
чл. 4.1, б. „б“ след 10.12.2016 г., за остатъчния срок от договора банката прилага
годишна лихва в размер на лихвения процент, базиран на спестяванията (СЛП) на
банката за евро, увеличен с надбавка от 15.03 пункта, като към датата на
сключване на договора СЛП е 2.88%. В чл. 4.2 от договора е предвидено, че
методиката на банката за определяне на референтен лихвен процент по смисъла
на ЗПК, е неразделна част от сключения договор. В чл. 5 е посочен размер на
годишния процент на разходите - 19.95% и общата дължима сума по договора от
кредитополучателя- 5 998.30 евро. Непогасените в срок плащания се олихвяват с
лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано
от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали
падежът е неработен ден. При наличие на просрочени плащания банката може да
обяви кредита за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения
процент – чл. 10 от договора. Банката може да прехвърля вземанията си по
договора на трето лице, както и плащане по сметка в банката, която да превежда
сумите на третото лице – чл. 14.
Към договора е приложен подписан погасителен план, видно от който
първата погасителна вноска по кредита е с падеж 10.01.2015 г., а последната –
10.12.2024 г. В погасителния план са посочени броя на погасителните вноски,
падежи (крайна дата), размер на погасителните вноски общо, както и размер на
вноската за главница и лихва.
В договора се съдържа изрична декларация от кредитополучателя за това,
че са му предоставени и е запознат с Общите условя на банката за кредити на
физически лица и приема прилагането им при уреждане на отношенията между
него и банката. В представените Общи условия на „"П" АД за кредити на
физически лица, в раздел Определения се съдържа определение за „базов лихвен
процент“- променлив лихвен индекс, изчисляван за всеки отделен вид валута на
база съотношението между планираните разходи по пасива на банката и пазарните
лихви за същата валута, приложима към кредити в национална и чуждестранна
валута, както и определение за „референтен лихвен процент“ - лихвен процент,
който банката използва като основа при изчисляване на приложимия към
договора променлив лихвен процент по кредита. В чл. 4.1- чл. 4.4 от Общите
3
условия е предвидено плащането на годишна лихва, начислявана върху дълга по
главницата, в размер на приложимия съгласно договора референтен лихвен
процент за валутата на кредита, увеличен с надбавка, посочена в договора.
Плащането на лихвата е периодично, в размер и на падежи съгласно погасителния
план, определен при посочения в договора размер на лихвата. При промяна на
референтния лихвен процент е предвидена промяна на договорения лихвен
процент, без да е необходимо договаряне, като банката има право едностранно да
променя размера на месечните погасителни вноски, посочени в погасителния
план, за което уведомява кредитополучателя. Кредитополучателят има право при
погасяване на главницата да получи безвъзмездно при поискване, във всеки един
момент от изпълнението на договора, погасителен план за извършените и
предстоящи плащания – чл. 7.3. Кредитополучателят има право, без да дължи
обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от договора,
като депозира на място или изпрати по поща или куриер писмено уведомление до
банката на адреса за кореспонденция, посочен в договора в срок до 14 календарни
дни, считано от датата на сключването му – чл. 7.4. Кредитополучателят има
право да погаси предсрочно част или всички свои задължения по договора, за
което дължи на банката комисиона за предсрочно погасяване, с изключение на
случаите изрично предвидени в закона- чл. 5.4 ОУ. В случай на предсрочно
погасяване на част от задълженията на кредитополучателя, банката преизчислява
размера на дължимата лихва за остатъка от периода до пълното погасяване на
кредита – чл. 5.5. В чл. 10 от ОУ е уредено правото на банката да обяви кредита
изцяло и предсрочно изискуем и предпоставките за това.
Към договора е приложена и подписана от страните Методика на „"П" АД
за определяне на референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК, приета от УС на
банката, в сила от 23.07.2014 г.
С покана изх. № 200-1667/26.10.2021 г. банката е поканила
кредитополучателя Диана И. в седемдневен срок от получаване на поканата,
доброволно да погаси всички свои просрочени просрочени задължения по
Договор № 022LD-R-003607/11.12.2014 г. за банков кредит в пълен размер, като в
противен случай банката ще счита кредитът изцяло и предсрочно изискуем.
Поканата е връчена на И. лично на 08.12.2021 г.
На 11.02.2021 г. банката е депозирала в РС-П заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Д. О. И. за дължимите
суми по Договор № 022LD-R-003607/11.12.2014 г. за банков кредит. Въз основа
на заявлението е образувано ч.гр.д. № 155/2022 г. по описа на РС-П, като е
4
издадена заповед за поисканите със заявлението суми, срещу която длъжникът е
възразил.
В първоинстанционното производство е допуснатата и назначена съдебно-
счетоводна експертиза, от която е установено, че отпуснатият кредит по Договор
№ 022LD-R-003607/11.12.2014 г. за банков кредит в размер на 2750,00 евро е
усвоен еднократно на 11.12.2014 г. с прехвърляне на сумата по банкова сметка на
Д. О. И. в „"П" АД. На същата дата от разплащателната сметка са погасени стари
задължения към банката по договор за кредитна карта в размер на 2737,00 евро.
Размерът на задълженията към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е 6 391,61 евро, в това число: 2 750 евро -
непогасена главница; 2 396,56 евро - непогасена договорна (възнаградителна)
лихва, начислена за периода 10.01.2015 г. - 22.12.2021 г. включително, дължима
на основание Раздел II, т.4.1 от Договора за кредит; 1 182,32 евро - непогасено
обезщетение за забава върху главницата (наказателна лихва) за периода от
10.01.2015 г. до 22.12.2021 г. включително; 38,19 евро - непогасена законна лихва,
начислена върху просрочената главница за периода 23.12.2021 г. - 10.02.2022 г.
включително, дължима на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; 24,54 евро - непогасени
разноски за връчване на покана до длъжника. ГПР по Договор № 022LD-R-
003607/11.12.2014 г. за банков кредит е в размер на 19,95 %. Лихвеният процент
за първите 24 месеца е 18 %, след което същият е намалявал като размер.
В първоинстанционното производство е допуснатата и назначена съдебно-
техническа експертиза, от която е установено, че текстът на Договор № 022LD-R-
003607/11.12.2014 г. за банков кредит е изписан на шрифт Times New Roman с
размер на шрифта 11. Текстът в погасителен план към Договор № 022LD-R-
003607/11.12.2014 г. за банков кредит е изписан на шрифт Calibri (Bodi) с размер
на шрифта 10. Текстът на Общи условия на „"П" АД за кредити на физически
лица се изписва автоматично от компютърната система на банката при отпускане
на кредит и зависи от използвания Windows. В случая използвания Windows е
твърде стар, размера на шрифта е 11. Текстът на Методика на „"П" АД за
определяне на референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК е изписан на шрифт
Arial, размер 11. Останалият текст е изписан на шрифт Times New Roman с размер
на шрифта 11.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство е допустима, тъй
като са налице всички процесуални предпоставки за това. Въззивният съд се
5
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата- чл. 269, ал. 1 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, районният съд неправилно е
отрекъл по реда на чл. 422 ГПК съществуването в полза на въззивното дружество
на всички претендирани вземания.
Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне-
чл. 9, ал. 1 ЗПК. Кредитополучателят Д. И. е физическо лице, за което няма данни
при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а кредиторът е търговско дружество с
предмет на дейност банкови сделки, включително предоставяне на потребителски
кредити. При сключване на договора въззивникът е действал в качеството на
търговец по смисъла на §13, т. 2 ДР на ЗПП, а въззиваемата има качеството
потребител според легалната дефиниция на §13, т. 1 ДР на ЗЗП.
По делото е безспорно установено, че на 11.12.2014 г. между „"П" АД, като
кредитор и Д. О. И., като кредитополучател, е сключен Договор № 022LD-R-
003607/11.12.2014 г. за банков кредит, съгласно който банката предоставя на
кредитополучателя банков кредит в размер на 2750 евро по разплащателна сметка
с IBAN: *** за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна
карта с № 41РКО-А-0539 от 20.09.2007 г. на името на Д. О. И.. От заключението
на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза е установено, че
кредитът е усвоен еднократно на 11.12.2014 г. с прехвърляне на сумата по банкова
сметка на кредитополучателя. От своя страна кредитополучателят е извършил
плащане по задълженията, произтичащи от договора за банков кредит, в размер на
40,32 евро.
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, обявяването на предсрочна изискуемост по смисъла на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
6
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. В настоящия казус, банката е
отправила волеизявление до въззиваемата, че ще счита кредита за предсрочно
изискуем след изтичане на предоставения едноседмичен срок за погасяване на
изискуемите задължения по кредита. Поканата е връчена на 08.12.2021 г., респ.
кредитът е предсрочно изискуем след изтичане на едноседмичния срок.
Настоящият въззивен състав констатира, че процесният договор за банков
кредит е сключен в нарушение на императивни разпоредби на ЗПК в относимата
към момента на сключването му редакция, обнародвана в ДВ, бр. 61/25.07.2014 г.,
в сила от 25.07.2014 г., поради следното:
Договорът не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според
който договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 (към закона) начин.
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. ГПР се изчислява по
формула съгласно Приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените
в него общи положения и допълнителни допускания- чл.19, ал. 2 ЗПК. ГПР е
величина, чийто алгоритъм е регламентиран в ЗПК. В случая в договора за
потребителски кредит е визирано, че ГПР е 19,95% и общата дължима сума от
кредитополучателя- 5998,30 евро, но липсва отразяване по какъв начин е
формиран ГПР, какви компоненти включва същия. Посочването единствено на
крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се образува, както и дали същите са в съответствие с
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи
осведомен и икономически обоснован избор дали да сключи договора. От
посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то е
необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от
общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и
7
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР.
В процесния договор за кредит липсва яснота относно посочените
обстоятелства, поради което настоящият състав счита, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, включващо всички разходи на банката по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва. Необходимо е в договора по
отношение на ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Изискването за посочване на
общата дължима сума е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В случая в договора е посочено, че
ГПР е 19,95 %, но липсва описание кои точно разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР.
Предвид гореизложеното, неоснователно се явява възражението за
неправилност на извода на районния съд за недействителност на договора поради
противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На следващо място, процесният договор не е съобразен и с изискването на
чл. 10, ал. 1 ЗПК, съгласно което договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или на друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК гарантира, че информацията ще бъде
предоставена прозрачно и четливо, за да бъде достъпна за потребителя и да
осуети използването на дребен шрифт, който поражда опасност важна
информация относно правата и задълженията на потребителя да бъде пропусната
от него. Ако договорът за потребителски кредит е с размер на шрифта по-малък от
12, то той е недействителен на основание чл. 22 ЗПК- вж. Решение №
50206/25.11.2022 г. по гр.д. № 3578/2020 г. на ВКС, III г.о.
С определение на СЕС от 14.04.2021 г. по дело С-535/2020 г. (***) е прието,
че член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да
се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички
елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. В мотивите на определението се
8
приема, че доколкото в Директива 2008/48 не се определят подробно форматът и
размерът на шрифта, с които тази информация трябва да бъде предоставена на
длъжника при сключването на договор за потребителски кредит, държавите
членки остават по принцип компетентни да установят правила както относно
конкретната форма на представяне на тази информация, така и относно
последиците от неспазването от страна на търговците, при условие че тези
правила допринасят за представянето на посочената в член 10, параграф 2 от
Директивата информация по ясен и кратък начин. Приемането на изискване за
размер на шрифт не по-малък от 12 изглежда в състояние да гарантира, че
информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, както и да
възпрепятства използването на дребен шрифт, който би могъл да породи
опасността важна информация към момента на сключване на договора и по време
на неговото изпълнение, да бъде пропусната от съответния потребител.
Процесният договор за кредит е сключен в изискуемата писмена форма,
на хартиен носител, но не е спазено императивното изискване на чл. 10, ал. 1
ЗПК- всички елементи на договора да са представени с еднакъв по вид, формат и
размер- не по-малък от 12. От заключението на приетата в производството пред
районната инстанция съдебно-техническа експертиза е установено, че текстът на
Договор № 022LD-R-003607/11.12.2014 г. за банков кредит е изписан на шрифт
Times New Roman с размер на шрифта 11, текстът в погасителен план към
Договор № 022LD-R-003607/11.12.2014 г. за банков кредит е изписан на шрифт
Calibri (Bodi) с размер на шрифта 10, текстът на Общи условия на „"П" АД за
кредити на физически лица е с размер на шрифта е 11, текстът на Методика на
„"П" АД за определяне на референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК - шрифт
Arial, размер 11, останалият текст е изписан на шрифт Times New Roman с размер
на шрифта 11.
Предвид установеното, че договорът за потребителски кредит е с размер на
шрифта по-малък от 12, то същият се явява недействителен на основание чл. 22
ЗПК. Нормите на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са императивни и
възможност за отклонение от тях законодателят не е предвидил, като за
приложението им съдът следи служебно(ТР 1/2013 г. по т.д.1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При установена в
производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД, вкл. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
9
недействителност на договора за потребителски кредит съдът следва да установи
с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
разпоредбата на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита – Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.д. №
3855/2021 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 50259/12.01.2023 г. по гр.д. № 3620/2021
г. на ВКС, III г.о., Решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г. на ВКС, I
т.о., Решение № 50056/29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т.о.
С оглед изложеното, основателна се явява въззивната жалба в частта
досежно иска за главница по договора за кредит. От заключението на вещото лице
по приетата съдебно-счетоводна експертиза е установено, че отпуснатият кредит
по договор за банков кредит № 022LD-R-0036017/11.12.2014 г. в размер на
2750,00 евро е усвоен на 11.12.2014 г. С оглед недействителността на договора,
въззиваемата дължи чистата стойност на кредита в размер на 2750,00 евро.
В контекста на изложеното атакуваният акт се явява частично
незаконосъобразен. Същият следва да бъде отменен в частта, с която искът за
главница в размер на 2750,00 евро е отхвърлен като неоснователен, като същият се
уважи за посочената сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението (11.02.2022 г.) до окончателното изплащане на
посочената сума. Решението следва да бъде потвърдено в останалата част, а
именно: в частта, с която са отхвърлени исковете за договорна (възнаградителна)
лихва, начислена за периода 10.01.2015 г. – 22.12.2021 г., включително, дължима
на основание Раздел III, т. 4.1 от договора за кредит в размер на 2396,56 евро;
непогасено обезщетение за забава върху главницата (наказателна лихва) в размер
на 1183,37 евро, в това число: за периода от 10.01.2015 г. до 12.03.2020 г. –
1037,48 евро, както и от 14.05.2020 г. до 22.12.2021 г. включително- 145,89 евро,
дължими на основание Раздел II, т. 10 от договора за кредит; непогасена законна
лихва, начислена върху просрочената главница за периода 23.12.2021 г. –
10.02.2022 г. включително в размер на 38,19 евро и непогасени разноски за
връчване на покана до длъжника в размер на 24,54 евро.
По разноските:
С оглед изхода на спора, за първоинстанционното производство на ищеца
„"П" АД (въззивник в настоящото производство) се дължат разноски в размер на
357,05 лв. съобразно уважената част от исковете, съответно за заповедното
производство – 129,08 лв. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта
за присъдените разноски на ответника (въззиваем в настоящото производство) в
10
първоинстанционното производство за сумата над 1180,10 лв. до присъдения с
решението размер от 2071,00 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Страните са поискали присъждане на разноски и пред настоящата
инстанция. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата разноски в размер на 1025,67 лева. На въззивника „"П" АД следва
да се присъдят разноски в размер на 257,08 лева.
Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 129/21.04.2023 г., постановено по гр.д. № 1153/2022
г. по описа на РС-П в частта, в която е отхвърлен иска за признаване за
установено, че Д. О. И., ЕГН **********, с адрес: Гр. П. дължи на "П", ЕИК
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Д", представлявана от Н.Б и С.П
сумата в размер на 2750,00 евро, представляваща главница по Договор за банков
кредит № 022LD-R-0036017/11.12.2014 г., за която е издадена по ч.гр.д. №
155/2022 г. по описа на РС-П заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 81/14.02.2022 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 2750,00 евро, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 11.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта за присъдените на Д. О. И.
разноски в първоинстанционното производство над сумата от 1180,10 лева до
присъдения размер от 2071,00 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. О. И., ЕГН
**********, с адрес: Гр. П., че дължи на "П", ЕИК седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "Д", представлявана от Н.Б и С.П, следните суми, за които
по ч.гр.д. № 155/2022 г. по описа на РС-П е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК № 81 от 14.02.2022 г., а именно: сумата от
2750,00 евро (две хиляди седемстотин и петдесет евро)- дължима главница по
Договор за банков кредит № 022LD-R-003607/11.12.2014 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда
(11.02.2022 г.) до окончателното й погасяване.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 129/21.04.2023 г., постановено по гр.д. №
1153/2022 г. по описа на РС-П в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. О. И., ЕГН **********, с адрес: Гр. П. да заплати на "П", ЕИК
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Д", представлявана от Н.Б и С.П
следните суми: сумата от 129,08 лева (сто двадесет и девет лева и осем стотинки),
11
представляваща сторени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
155/2022 г. по описа на РС-П; сумата от 357,05 лева (триста петдесет и седем лева
и пет стотинки), представляваща сторени разноски в производството пред първата
инстанция и сумата от 257,08 лева (двеста петдесет и седем лева и осем
стотинки), представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА "П", ЕИК седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Д",
представлявана от Н.Б и С.П да заплати на Д. О. И., ЕГН **********, с адрес: Гр.
П. сумата от 1025,67 лева (хиляда двадесет и пет лева и шестдесет и седем
стотинки), представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12