РЕШЕНИЕ №
гр. Сливен ,
11.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенския районен
съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публичното заседание
на пети юли, през две хиляди и
деветнадесета година , в състав:
Председател : Мария Каранашева
при секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното от
съдия Каранашева
гр. дело № 6944
по описа за 2018 год. ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е собственик на земеделски
земи и основния предмет на дейност на дружеството е отдаване под наем на
собствените земеделски имоти.Сочи се, че при осъществяване на дейността си ищцовото дружество е
влязло в трайни отношения с ответника Т.Х.Б..На 18.04.2012г. между ищцовото дружество в
качеството на наемодател и ответника, в качеството на наемател е сключен
договор за наем на земеделски земи, с нотариална заверка на подписите.Сочи се,
че ищцовото дружество е предоставило на
ответника за временно и възмездно
ползване 17дка земеделска земя в с.Голям Манастир, общ.Тунджа.Срокът на договора
за наем е 6 стопански години, считано от 1.10.2011г. до 30.09.2017г.Договорена
е наемна вноска между страните в размер на 20лв на декар земеделска земя или
общо 497.76лв за 17дка земеделска земя.Твърди се, че ответника е изпадна в просрочие за запращане на задължението си за стопанската
2016/2017г. в общ размер на 497.76лв и до 30.09.2017г. не е извършил
плащане.Твърди се, че ищцовото дружество е завело
заповедно производство срещу ответника по чл.417 от ГПК и до момента на
подаването на исковата молба не е постъпило никакво плащане.
Поискано е да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищцовото дружество
главница в размер на 497.96лв, представляваща дължими, но незаплатени
наемни вноски по договор за наем на земеделска земя от 18.04.2012г. за стопанската
2016/2017г., обезщетение за забава в размер на 40.04лв, както и законната лихва
и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът е квалифицирал така
предявения главен положителен установителен иск, като
такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр.
чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 228 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така
предявения акцесорен положителен установителен
иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр.
чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото
дружество, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им за
сключен договор за наем на земеделска земя между страните, размера на
договореното наемно плащане, е тяхна.
В едномесечния срок за отговор,
отговор от ответника не е постъпил.
Съобщението, ведно с
разпореждането за размяна на книжа са връчени на ответника на 29.01.2019г.С
молба от 14.02.2019г. ответника е поискал продължаване на срока за подаване на
отговор.Срока за подаване на отговор е продължен с 2седмици.Съобщението е
връчено на ответника на 22.03.2019г.До настоящия момент отговор от ответника не
е подаден.
В съдебно заседание
ищцовото дружество, редовно призовано, явява се юриск.О., която моли
да се произнесе неприсъствено решение по делото.
В съдебно
заседание,ответника, редовно призован не се явява, не е постъпило писмено
становище.
По искане на процесуалния
представител на ищеца за постановяване на неприсъствено решение с протоколно
определение от 5.07.2019г. съдът е обявил,че ще произнесе неприсъствено решение
по спора.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните ,приема за установено от фактическа страна
следното:
На 18.04.2012г. в
гр.Сливен е сключен договор за наем на недвижим имот между С.И.Г. ООД, в
качеството му на наемодател и Т.Х.Б., в качеството му на наемател,като са
отдадени под наем за временно и възмездно следните недвижими имоти 1брой нива в землището на с.Голям
манастир,общ.Тунджа, обл.Ямбол с площ 17дка.В чл.2 от
договора е предвидено, че договорът за наем се сключва за шест стопанска година
от 1.10.2011г. до 1.10.2017г.В чл.2,ал.1 от договора за наем е посочено, че
наемателя се задължава да заплаща на наемодателя
наемна цена дължима единствено в пари.В чл.2,ал.4 е предвидено, че наемната
цена е в размер на 20лв на декар , която
за всяка следваща година след втората стопанска година се увеличава с 10%
спрямо предходната година.В чл.2,ал.2 от договора е предвидено, че дължимата
сума за наемното плащане за стопанската година се заплаща до 30.09-на съответната
стопанска година, за която се дължи.
На 30.06.2017г. е
издадена фактура от С.И.Г. ООД с получател Т.Х.Б., в която е фактуриран наем за
стопанската 2016/2017г- м размер на 547.57лв.Фактурата е с падеж 30.09.2017г.
На 29.01.2018г. е
връчено напомнително писмо на Т.Х.Б. от С.И.Г. ООД, с
което е поискано да се заплати наемното плащане в размер на 547.57лв за
стопанската 2016г./2017г., както и лихва за забава в размер на 16.31лв.
На 19.07.2018г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по силата на която е осъден Т.Х.Б. да заплати на С.И.Г. ООД
сумата от 497.76лв, представляваща неплатена част от наемна цена по договор за
наем от 18.04.2012г. за наети 17дка земеделска земя за стопанската
2016г./2017г., ведно със законната лихва до окончателното й плащане, сумата от
40.04лв, представляваща обезщетение за забава за периода 1.10.2017г. до
17.07.2018г., както и направените по делото разноски в размер на 125лв.
Препис от заповедта
и възражението са връчени на Б. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК
В заповедното
производство е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.
В указаният от съда
едномесечен срок ищцовото дружество е депозирало
искова молба, за да запази ефекта на подадената заповед за изпълнение.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 от ГПК, а именно в едномесечния преклузивен срок за отговор, ответникът не е подал отговор, не се е явил в първото
заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие и ищецът е поискал постановяването на неприсъствено решение по
делото. Налице са и предпоставките на чл. 239 ал. 1 т. 1 от ГПК, а именно на
ответника е указана последицата от неспазването на сроковете за размяна на книжа
с разпореждане, връчено на 22.03.2019 г. Указана му е последицата от
неявяването му в съдебно заседание, с разпореждане, връчено на 22.03.2018 г. налице е и втората предпоставка, визирана в
чл. 239 ал. 1 т. 2, а именно, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представени доказателства, искът е вероятно основателен.
По предявения
иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр.
чл. 228 от ЗЗД- установителен иск за признаване на
установено спрямо ответника че дължи на ищеца сумата от 497.96лв, представляваща дължими, но незаплатени наемни вноски по договор за наем на земеделска
земя от 18.04.2012г. за стопанската 2016/2017г., ведно със законната лихва за
забава от подаването на заявлението до пълното и погасяване
Съдът намира, че
така предявеният иск е основателен и доказан. Безспорно се установи в
настоящото производство, че между С.И.Г. ООД, в качеството на наемодател и Т.Х.Б.
е имало сключен валиден договор за наем на 18.04.2012г., по силата на който
наемодателя е предоставил на наемателя за временно ползване един недвижим имот
земеделски земи- нива в землището на с.Голям манастир,общ.Тунджа, обл.Ямбол с площ 17дка.В чл.2 от договора е предвидено, че
договорът за наем се сключва за шест стопанска година от 1.10.2011г. до
1.10.2017г.В чл.2,ал.1 от договора за наем е посочено, че наемателя се задължава да заплаща на наемодателя наемна
цена дължима единствено в пари.В чл.2,ал.4 е предвидено, че наемната цена е в
размер на 20лв на декар , която за всяка
следваща година след втората стопанска година се увеличава с 10% спрямо
предходната година.В чл.2,ал.2 от договора е предвидено, че дължимата сума за
наемното плащане за стопанската година се заплаща до 30.09-на съответната
стопанска година, за която се дължи.
Предявения иск
за сумата от 497.96лв, представляваща
дължими, но незаплатени наемни вноски по договор за
наем на земеделска земя от 18.04.2012г. за стопанската 2016/2017г., ведно със
законната лихва за забава от подаването на заявлението до пълното и погасяване ще
следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По предявения
иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр.
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД - установителен иск за признаване
за установено спрямо ответника че дължи на ищеца сумата от 40.04лв,
представляваща обезщетение за забава за изплащането на главницата за периода от
1.10.2017г. до 17.07.2018г..
Съдът намира, че
така предявеният иск е основателен и доказан. Установи се производството, че
ответникът е забавил изплащането наемната вноска и не е платена и към момента на настоящото
производство
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане ще следва да бъде осъден ответника
да заплати на ищцовото дружество направените по
заповедното и исковото производство разноски в размер на 400лева.
.Така мотивиран, СлРС
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр.
чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 228 от ЗЗД че Т.Х.Б.,
ЕГН **********,***.Г.ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Сливен, ул. Добри Чинтулов № 16 сумата от 497.96лв, представляваща дължими, но незаплатени наемни вноски по договор за наем на земеделска
земя от 18.04.2012г. за стопанската 2016/2017г., ведно със законната лихва за
забава от 18.07.2018г. до окончателното
и плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК,
във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр.
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД Т.Х.Б., ЕГН **********,***.Г.ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Добри Чинтулов
№ 16 сумата от 40.04лв, представляваща
обезщетение за забава за периода от 1.10.2017г. до 17.07.2018г.
ОСЪЖДА Т.Х.Б.,
ЕГН **********,*** да заплати на С.И.Г.ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Сливен, ул. Добри Чинтулов №
16 на основание чл.78,ал.1 от ГПК направените по заповедното и исковото
производство разноски в размер на 400лв,/четиристотин лева /
На основание чл.
239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
На основание чл.
240, ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на страните,
като УКАЗВА на страната, срещу която е Т.Х.Б., ЕГН **********,***, че може да поиска от СлОС
неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на препис от неприсъственото
решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: