РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. гр. Хасково, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20235640200980 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по жалба от Д. Т. K.-A. от град Хасково, чрез адв.M.T. от АК-Хасково,
срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, Серия К № 7741632, издаден от ОД на МВР - Хасково, с
който на основание чл.189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 50 лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност
на издадения електронен фиш, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон
и процесуалните правила по установяване и санкциониране на административното
нарушение. Твърди се, че административното нарушение не било констатирано по
предвидения от закона ред, както и че описаното деяние било несъставомерно по
посочените разпоредби. Също така, квалификацията на деянието била непълна, невярна и
неточна, което нарушавало правото на защита на жалбоподателя и водело до невъзможност
за съдебен контрол. Налице били и съществени нарушения на закона, допуснати при
издаване на атакувания електронен фиш. Иска се обжалвания електронен фиш да бъде
отменен изцяло, както и присъждане на възнаграждение по чл. 38 ал.2 от ЗАдв. на оказалия
1
безплатна помощ на жалбоподателя адвокат.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован
за съдебно заседание, не се явява. Не се явява и упълномощения от него процесуален
представител. От същият е постъпило писмено становище по делото, в което се излагат
конкретни и подробни съображения за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш
като основание за отмяната му.
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не
изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо по делото излага становище да
не се вземат предвид описаните в жалбата обстоятелства и същата да не се уважава, а в
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение на жалбоподателя.
Жалбата според съда е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, видно от датата посочена от административно наказващият орган
като датата на връчване на ЕФ, а именно 04.11.2023г. и датата на подаване на жалбата –
14.11.2023г.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалвания електронен фиш, намира за установено следното:
На 18.12.2022г. в 13:10 часа, в Област Хасково на ПП І-8, км.321+657, аварийна
площадка «Бряговски завои» в посока от гр.Хасково към гр.Харманли, при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 /50км/ч/, с АТСС тип АRН САМ S1 било
заснето движение на лек автомобил марка “БМВ Х5”, с регистрационен номер ******* със
скорост от 69 км./ч., при разрешената стойност от 50 км./ч., въведена с пътния знак. Отчетен
е толеранс от минус 3 км./ч., и е посочена в ЕФ скорост на движение от 66 км/ч. АТСС е
посочено, че е насочена в посока гр.Хасково. За дата и час на нарушението са вписани
показанията на техническото средство.
Видно от приложения протокол от проверка на техническото средство същото
успешно е преминало проверка отразена в протокол №35-СГ-ИСИС/21.04.2022г., която
проверка е с продължителност една година. За място на нарушението в електронния фиш е
вписано ПП І-8, км.321+657, «Бряговски завои» посока от град Хасково към град Харманли.
Посочено е в ЕФ, че АТСС е насочено в посока гр.Хасково.
От представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се
установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид и
същият е регистриран на името на Д.Г.А.. Налице е декларация от собственика на
автомобила, във връзка с разпоредбите на чл.189 ал.5 от ЗДвП, в която собственикът на
застения лек автомобил е декларирал изрично, че именно жалбоподателя Д. Т. К. е
извършила нарушението, като е приложил и копие на свидетелството за управление на
МПС. На лицето, посочено в декларацията и жалбоподател в настоящото производство, е
издаден процесния електронен фиш Серия К № 7741632.
Електронният фиш, както вече бе отбелязано по-горе съдът прие, че е бил връчен
надлежно на жалбоподателя, тоест същият е обжалван в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП пред
съответния местно компетентен съд – Районен съд - Хасково.
От изисканото и прието по делото писмено доказателство, а именно - справка от
ОПУ-Хасково при АПИ, с разположение на пътните знаци в зоната на описаното
нарушение, се установява, че на път І-8, километър 321+550, наред с поставеният знак В26
2
за ограничение от 50 км/ч, има поставена и допълнителна табела Т1 с означение 2000. Освен
това от справката се установява, че при направата на пътните знаци е била допусната
техническа грешка, като вместо допълнителна табела Т2 (2000 м) указваща, че от нея в
продължение на 2000 м. действа ограничението на скоростта е била поставена табела Т1
(2000 м) указваща, че след 2000 м. започва действието на ограничението на скоростта.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени
доказателства, както и приложения снимков материал. Така приложения снимков материал,
съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо
средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е
приобщено по съответния ред по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.21, ал.1 ЗДвП - чл. 21, ал. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 47
от 2012г. ) При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: при категория В -
Населено място - 50 км/ч, Извън населено място – 90 км/ч, Автомагистрала 140 км/ч и
Скоростен път 120 км/ч.
ал.(2) Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
По силата на чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на
извършване на деянието и издаване на електронният фиш – Чл. 182. (Изм. и доп. - ДВ, бр.
43 от 2002 г., изм., бр. 85 от 2004 г., бр. 51 от 2007 г.) (2) Водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място, се наказва, както следва:
т.2. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50лв.;
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно
наказание е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство отговаря на изискванията на
чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които
следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от
04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец.
Според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., - Във
връзка с използването на мобилни технически средства правилата трябва да бъдат
достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват. Именно във
връзка с горното Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., в
чл.165 от ЗДв.П бе приета нова ал.2 - При изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби:
т.6. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм., бр. 10 от 2011 г.) имат право за установяване
на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство;
т.7. (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 54 от 2017 г.) имат право да извършват
контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със
средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на
средствата за видеозаснемане.
3
Във следващата алинея на същият текст е вменено в задължение на министъра на
МВР да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Такава наредба е факт - Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР и е изменена от 16.01.2018г. , като с нея се уреждат
липсващите правила в нашето законодателство относно реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
Именно чрез стриктното спазване на тази наредба и разписаната в нея процедура би
се гарантирало правото на контролните органи да използват АТТС от една страна, а от друга
биха се гарантирали правата на гражданите да са осведомени за реда и начина на ползване
на тези средства. Спазването на наредбата от своя страна е и гаранция за изпълнението на
изискването на закона по отношение на ЕФ - за посочване на точното място на
нарушението. Последното пак съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС
по т. д. № 1/2013 г. има важно значение с оглед защитата на посочения като нарушител. В
тази връзка следва да се отбележи, че обозначаването на мястото на нарушението при
издаването на електронния фиш при нарушения, установени и заснети с мобилно
техническо средство, само чрез използването на GPS система и приетото географско
обозначение за местоположението (северна ширина и източна дължина в градуси) не е
достатъчно за локализирането на мястото на нарушението. Именно в тази връзка са и
разписаните правила в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР и правилното
приложение е задължително, като нарушаването им до колкото ЗДв.П препраща към тази
наредба по отношение на тези правила, винаги ще води до незаконосъобрасност на ЕФ, до
колкото ще е налице порок при измерването на скоростта и регистрирането на нарушението
от АТТС.
Според съда в конкретният ЕФ мястото на извършване нарушението е точно и
конкретно описано. В електронния фиш е отразено, че същото е извършено в Област
Хасково ПП І-8, км.321+657, «Бряговски завои», посока от град Хасково към град
Харманли, при ограничение 50 км/ч, въведено с пътен знак В-26, като камерата е насочена
към гр.Хасково.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени
доказателства, както и приложения снимков материал от снимка №11743С7/0005706 заснета
с АТСС АRН CAM S1 №11743с7. Така приложения снимков материал, съгласно чл. 189, ал.
15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по
делото.
На следващо место е налице точно посочване и на посоката на движение и на
разположението на техническото средство и в каква посока се извършва засичането. Следва
да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно
възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в
закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на
разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш
всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и
доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл. 189, ал. 10 и 11 от
ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест
на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички
белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени
средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал – снимка на
разположението на АТС АRН CAM S1. Последната снимка е изготвена във връзка с чл.10
4
ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР - за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Освен това, доказателство за правилното изпълнение на горната наредба се явява
и приетото като доказателство, а именно - задължителният в случаите на ползване на
мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР.
Последният също е доказателство в посока на мястото и времето на извършване на
нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на
скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др. изисквания по
наредбата.
Съгласно чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР, горният
протокол се съпровожда със снимка на разположението на уреда, тоест на мобилното АТС.
Такава снимка е представена и приета по делото. Тази снимка именно дава и визуална
представа къде е било поставено мобилното АТСС и има възможност да се прецени дали
това место отговаря на посоченото в протокола. От горната снимка се установява безспорно,
че мястото на разположение на техническото средство е именно това описано и в
обжалваният ЕФ. Ето защо и съдът намира, че снимката, от която се установява къде е било
разположено мобилното АТС, следва да се приеме като годно доказателство относно
мястото на заснемане на нарушението описано в ЕФ.
Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В
тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване
на електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС. В тази
насока е и приложената по преписката справка от централна база данни – КАТ –Хасково за
установяване на това обстоятелство. Налице е декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП от
собственика на процесното МПС с посочване на лицето, извършило нарушението и
представено копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Поради това и правилно наказанието е било наложено на жалбоподателя, който е посочен да
е управлявал процесния автомобил.
Следва да се отбележи още, че действително ЕФ е приравнен на НП, но по неговите
последици, не и по изискванията които закона има във връзка с процесуалните изисквания
към тяхното съдържание. Поради това и съдът намира, че ЕФ не следва да съдържа
реквизитите изискващи се за НП и разписани в ЗАНН, а тези реквизити, които касаят само
ЕФ и разписани в ЗДв.П - Чл. 189, ал. (4) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г.,
бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017г.) При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Според съда в настоящият случай обжалваният ЕФ съдържа всички тези
елементи и липсва процесуално нарушение в тази насока.
Съдът намира, че при описание на нарушението в ЕФ не са посочени всички пътни
знаци, имащи значение и съотносими към описаното нарушение. Както вече бе посочено по-
горе, на процесният участък от пътя - път І-8, на километър 321+550, наред с поставеният
знак В26 за ограничение от 50 км/ч, под него има поставена допълнителна табела Т1 с
означение 2000.
5
Съгласно НАРЕДБА № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци:
Чл. 79. (1) (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 18.05.2015г. ) Пътен знак В26
"Забранено е движението със скорост, по-висока от означената" се използва за въвеждане на
ограничение на допустимата максимална скорост на движение съгласно чл. 21, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Числото върху пътния знак, указващо
допустимата максимална скорост на движение, трябва да е кратно на 10.
Чл. 165. С допълнителна табела Т1 "Разстояние до" се указва разстоянието от
пътния знак, под който тя е поставена, до мястото, от което започват да действат
въведените с пътния знак забрана, задължение, специално предписание или разстояние до
сигнализирания обект.
Тоест, от приетата справка, изготвена от ОПУ-Хасково при АПИ, се доказва по
безспорен начин, че знак В26 за ограничение от 50 км/ч, така, както е с поставена под него
допълнителна табела Т1 с означение 2000, започва да действа след тези две хиляди метра.
Тоест, като се има предвид, че знаците са поставени на път І-8, километър 321+550, то
забраната на знак В26, започва да действа от километър 323+550.
В случая скоростта на автомобила, управляван от жалбоподателя, е измерена на
км.321+657 или - преди започването на зоната на действие знак В26 за ограничение от 50
км/ч, която зона е определена именно с допълнителната табела Т1 с означение 2000, която е
поставена под знак В26.
Или изводът, който се налага, е, че жалбоподателят не е извърши вмененото му
нарушение с ЕФ, тъй като там, където е засечена скоростта, още не е действало
ограничението на знак В26 от 50 км/ч. и там е действало общото ограничение от 90 км/ч
извън населено място.
Затова и ЕФ следва да се отмени като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за адвокатурата (ЗА), адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини,
близки или на друг юрист.
Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
С оглед изхода на делото и доколкото се претендират разноски по делото, а и с оглед
представеното адвокатско пълномощно и безплатен договор за правна помощ от
жалбоподателя, съд намира, че следва да се присъди сумата от 400 лева, минимално
адвокатско възнаграждение – разноски по делото, в полза на адв. M.T. Т. от АК-Хасково.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 7741632, издаден от ОД на
МВР – Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на адв. M.T. Т. от АК-Хасково, сумата в
размер на 400 лв. - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв. за защита пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
7