М О Т И В И
по НОХД № 1080/2017 г. на СНС
Специализираната прокуратура с
внесения обвинителен акт е повдигнала обвинение на подсъдимите:
Р. М. Ч. - роден на ***г. в гр.Н. ,български гражданин
, неосъждан , висше образование ,във фактическо съжителство , ЕГН:********** ,
ЗА
ТОВА , ЧЕ:
За периода от началото на месец
януари 2014г. до 03.11.2014г. се е сговорил с П.К.И., ЕГН: **********, да върши
в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, а именно престъпления по чл. 159А от НК, чрез които се
цели да се набави имотна облага - престъпление по чл. 321, ал. 6
от НК.
На неустановена дата в края на месец
февруари и началото на месец март на
2014г. в гр. С. набрал отделно лице — К.И.П. ЕГН: **********, с цел да бъде
използвано за развратни действия - предлагане на платени сексуални услуги,
независимо от съгласието й, и чрез даване на облаги - част от платената от
клиентите сума за сексуалните услуги - престъпление по чл. 159а, ал. 2, т.
6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
П.К.И. – родена
на ***г*** , българка , българска гражданка , несемейна , средно образование ,
студент в НБУ С. , неосъждана , ЕГН: ********** ,
ЗА ТОВА
, ЧЕ:
1.За периода от началото на месец
януари 2014г. до 03.11. 2014г. се е сговорила с Р.М.Ч., ЕГН: ********** с пост.
адрес: *** , да върши в страната престъпления, за които е предвидено наказание
лишаване от свобода повече от три години, а именно престъпления по чл. 159А от НК, чрез които се цели да се набави имотна облага - престъпление по чл. 321,
ал. 6 от НК.
2.На неустановена дата през
периода от края на месец май и началото на месец юни 2014г. в гр. С. набрала
отделно лице - Н. Ю.Т., ЕГН: **********,
с цел да бъде използвано за развратни действия - предлагане на платени
сексуални услуги, независимо от съгласието й, като деянието е извършено
спрямо лице, ненавършило осемнадесет години и чрез даване на облаги - част
от платената от клиентите сума за сексуалните услуги - престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
3.На неустановена дата през
м.март-април 2014г. в гр. С. набрала отделно лице - К.И.П. ЕГН: **********, с цел да бъде използвано за развратни действия
- предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, и чрез
даване на облаги - част от платената от клиентите сума за сексуалните услуги -
престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 2, вр. ал.
1, пр. 1 от НК.
4.На неустановена дата през
есента на 2013г. в гр. С. набрала отделно лице - А.А.Д., ЕГН: **********, с цел да бъде
използвано за развратни действия - предлагане на платени сексуални услуги,
независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез даване на облаги -
част от платената от клиентите сума за сексуалните услуги, - престъпление по
чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
5.На неустановена дата през
пролетта на 2013г. в гр. С. набрала отделно лице - М.К.А. ЕГН: **********, с цел да бъде използвано за развратни
действия- предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й,
като деянието е извършено чрез даване на облаги - част от платената от
клиентите сума за сексуалните услуги, - престъпление по чл. 159а, ал. 2, т.
6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
6.На неустановена дата през месец
април 2014г. в гр. С. набрала отделно лице - Б.А.А., ЕГН: **********, с цел да бъде
използвано за развратни действия - предлагане на платени сексуални услуги,
независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез даване на облаги -
част от платената от клиентите сума за сексуалните услуги, - престъпление по
чл, 159а, ал. 2, т. 6, пр. 2, вр.
ал. 1, пр. 1 от НК.
7.На неустановена дата през месец
април 2014г. в гр. С. набрала отделно лице - Я.С.К., ЕГН: **********, с цел да бъде използвано за развратни
действия - предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й,
като деянието е извършено чрез даване на облаги - част от платената от
клиентите сума за сексуалните услуги, - престъпление по чл. 159а, ал. 2,
т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
8.На неустановена дата през месец
декември 2013г.- февруари 2014г. в гр. С. набрала отделно лице - Б.М.Л., ЕГН: **********, с цел да бъде
използвано за развратни действия - предлагане на платени сексуални услуги,
независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез даване на облаги -
част от платената от клиентите сума за сексуалните услуги, - престъпление по
чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 2, вр. ал.
1, пр. 1 от НК.
9.На неустановена дата през месец
април 2014г. в гр. С. набрала отделно лице – В.А.Т., ЕГН:**********, с цел да бъде използвано за развратни
действия - предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й,
като деянието е извършено чрез даване на облаги - част от платената от
клиентите сума за сексуалните услуги, - престъпление по чл.159а, ал. 2, т.
6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
10.На неустановена дата през
месец април 2014г. в гр. С. набрала отделно лице – Р.В.Х., ЕГН:**********, с цел да бъде използвано за развратни
действия - предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й,
като деянието е извършено чрез даване на облаги - част от платената от
клиентите сума за сексуалните услуги - престъпление по чл. 159а, ал. 2,
т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
11.На 03.11.2014г. в гр. С., на адрес: бул. ***,
без надлежно разрешително, съгласно ЗКНВП, държала високорисково наркотично
вещество – кокаин левамизол, под формата на
бяло прахообразно вещество, с нетно тегло 0,07г. със съдърЖ.е
на наркотично действащ компонент 63% , на стойност 13 лева./ съобразно
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23 НА МС ОТ 29 ЯНУАРИ 1998 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦЕНИ НА
НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА ЗА НУЖДИТЕ НА СЪДОПРОИЗВОДСТВОТО– престъпление по
чл.354а , ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението
със същата правна квалификация на деянията. Счита, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства се потвърдила фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което и подсъдимите Ч. и П.И. следва
да бъдат признати за виновни по повдигнатите и предявени им обвинения. В подкрепа на горния извод излага подробен
анализ на свидетелските показания и на останалите доказателства приложени по
делото.
По отношение на реализирането на
наказателната отговорност в обвинителната си реч представителят на държавното
обвинение предлага на подсъдимите да
бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК. Според
представителя на СП е справедливо за извършените от подсъдимия Р.Ч. престъпления да му бъде наложено ефективно наказание от по
четири години лишаване от свобода за престъплението по чл. 321 , ал. 6 от НК
така и за престъплението по чл. 159а ал. 2 т. 6, което да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим и от така определеното наказание да бъде приспаднато
времето през което Ч. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража
„съответно под „домашен арест“.
По отношение на П.И.
предлага при условията на чл. 54 от НК
да и бъдат наложени съответно за престъплението по чл. 321 , ал. 6 от НК
наказание лишаване от свобода в размер на три години, такова наказание да й
бъде наложено и за всяко от деянията по чл. 159а, ал. 2 от НК и глоба в размер
на 10 000 лева, а за престъплението по чл. 354а , ал. 3 от НК да й бъде наложено наказание от 3
месеца. Изтърпяването на така претендираните наказания прокурора предлага да бъде
отложено с изпитателен срок от 5 години, след групирането им по реда на чл. 23
от НК.
Адв. К.,
защитник на подсъдимия Р.Ч., моли съда да постанови присъда, с която последният
да бъде признат за невиновен по повдигнатите му обвинения и да бъде оправдан.
Адвокатът счита, че от доказателствената съвкупност не може да се направи извод
за извършени престъпления от страна на подсъдимия Ч.. В подкрепа на горния
извод адвокатът прави анализ на
доказателствата по делото и излага
мотиви защо подсъдимия трябва да бъде оправдан. Защитата сочи, че
периодът на сговаряне посочен от обвинението като такъв не почива на никакви
доказателства по делото
Подсъдимият Ч. се присъединява
към казаното от неговия адвокат. Моли да бъде оправдан по повдигнатите му
обвинения.
Адв. И.,
защитник на подс. П.И. моли съда да постанови
оправдателна присъда, поради
недоказаност на обвинението. Адвокатът излага твърдения, че подзащитната
му И. не е набрала св. М.К., обръща внимание че използването на правно
техническия способ по чл. 281 е изключение
заради принципа на устност и непосредственост,
както и че поставената от прокурора рамка на обвинението спрямо подзащитната му излиза извън срока на сговора между двамата
подсъдими Ч. и И..Претендира , че при претърсване и изземване в жилището на подс. И. на 03.11.2014 г. тя е била задържана ,но не и е
била осигурена възможност за извършването на това ПСД да се свърже с адвокат.Претендира
за нарушение на чл. 223 от НПК от органа на досъдебното производство, че е
искал разпит пред съдия на съответните свидетели и с това тази процедура била
нарушена.Изтъква , че органите на П.цията оказали
недопустим натиск върху „жертвите“ на престъплението да свидетелстват срещу подзащитната му И..Че не подс. И.
ги търсила , а тези свидетелки били търсили И., за да се сдобият с финансови
средства в замЯ.на това да правят секс с някой мъж,
за което да им бъде заплатено.Поради това моли съда по пункт 1 на обвинението подс. И. да бъде призната за невиновна.По отношение и на
св. А.Д. излага същите аргументи.
Сочи, че Ч. и И. са се познавали,
че са се срещали и че си говорели, но това не означавало сговаряне за вършене
на престъпления по чл. 159а от НК. По-нататък се твърди, че при привличането на
П.И. като обвиняема на 05.11.2014 г. са допуснати абсолютни процесуални
нарушения и няма как да се постанови присъда срещу едно лице, когато то не е
привлечено като обвиняемо лице за престъплението по чл. 321 , ал. 6 НК, друго
процесуално нарушение, на което се позовава адв. И. е
това , че на подзащитната му не били предявени
материалите от използването на СРС.Оспорва се и годността на част от ВДС от
експлоатацията на СРС, тъй като разрешението за тях е дадено от Владимира
Янева- председател на СГС,която не е била компетентна да стори това.Изтъква се
довод, че престъпленията не са доказани от прокуратурата, твърди се и че е
невъзможно при състава на чл. 159а от НК да има възможност за повторно набиране
на едно и също лице.По последния пункт на обвинението за престъпление по чл.
354а , ал. 3 от НК претендира оправдаване поради малозначителност
на деянието, касае се за 0,07 грама кокаин, без категоричност за това кое от
трите лица обитавали един и същи апартамент е държало това НВ.Обобщено
претендира се изцяло оправдаването на подс. П.И..
Подсъдимата П.И. моли съда да
бъде призната за невиновна и оправдана.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намери за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ПОДСЪДИМИЯТ
Р.М.Ч.
е роден на *** г. в гр. Н., българин,
български гражданин, неженен, бакалавърска степен от НСА,неосъждан,безработен,
постоянен адрес ***, ЕГН **********, същият е неосъждан, видно от справката му
за съдимост /т.3, л. 727 от СП/.
ПОДСЪДИМАТА
П.К.И.
е родена на *** ***, българка ,
българска гражданка,,висше образование от НБУ, неомъжена, неосъждана, ,
постоянен адрес ***, ЕГН **********. Същата е неосъждана, видно от справката й
за съдимост /л.729 от СП/.
Подсъдимите Ч. и П.И. се познавали. На
26.11.2012 г. Ч. бил привлечен като обвиняем , че ръководел ОПГ, която
осъществявала дейност по набиране на момичета с цел предоставяне на платени
сексуални услуги. Поради тази причина Ч. бил задържан под стража по ДП №
186/2012 г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 715/2012 г. по описа на СП считано от
29.11.2012 г.Междувременно настъпили промени в НПК, като максималният срока на
задържане под стража бил намален от година и половина на 8 месеца.Това довело
до отмяна на МНО през месец август на 2013 г. Напускайки ареста Ч. решил да
продължи да се занимава със същата дейност, заради която бил
арестуван.Междувременно бил разбрал, че П.И. се занимавала с тази дейност докато
той бил в ареста.Това го мотивирало да предприеме действия да се срещне с И. и
да работят заедно.Така по инициатива на Ч.
двамата се срещнали в гр. С. в началото на м. януари 2014 г. и се сговорили да
извършват заедно дейността по набиране на момичета за сексуални услуги,
независимо от съгласието им, като това да става чрез даване на облаги- част от
платената от клиентите сума за сексуалните услуги.
Разбрали се предимно И. да набира
момичетата за тази дейност , а Ч. да осигурява клиентите от страната или
чужбина, тъй като познавал заможни такива господа. Като целта на сговора им
била да си набавят имотна облага.Двамата полагали усилия както по набирането на
момичета за развратни действия срещу заплащане, въпреки съгласието им, така и
по намирането на клиенти и предлагане на момичетата с тази цел- набавянето на
имотна облага от тази противозаконна дейност.
Сговора между двамата Ч. и И.
продължил до 03.11.2014 г., когато след намесата на П.цията
дейността им била преустановена.
Подсъдимата П.И. преди началото
на този сговор /началото на м. януари
2014 г/ самостоятелно се занимавала с набирането на отделни лица/ момичета/ с цел да бъдат ползвани
за развратни действия- предлагане на платени сексуални услуги, независимо от
съгласието им, чрез даване на облаги- част от платената от клиентите сума за извършените
сексуални услуги.
Двете, подсъдимата П.И. и пострадалата
М.А.,
се познавали. П. *** А. от Б..През 2011 г. ги запознали техни общи приятели. В
гр. С., където живеели двете продължили да поддържат контакти.На неустановена
дата през пролетта на 2013 г. двете се срещнали в гр. С..А. имала нужда от пари
и помолила П.И. да и даде пари на заем.При това И. й отговорила, че тя няма
пари , но ако прави секс с нейн прятел
, с когото ще я запознае, може да получи пари.М.А. приела това предложение.П. я
запознала с лице с име „A.“. А. получила половината от сумата/ 500 лева/, която
щяла да получи срещу извършената секс услуга.Това мотивирало А. и тя правила
секс с „A.“.След това двете с П. отишли в дома й , където преспали.След този
случай П. продължила да се обажда на А., като й предлагала оферти за секс срещу
пари, уреждала й клиенти за секс услуги
, като за всяка секс услуга плащала на М.А. 500 лева.
Друг случай ПРЕДИ сговора на П.И.
с Р.Ч..
От есента на 2011 г. подсъдимата П.И.
и А.Д. се познавали.Запознанството им станало в офиса на
техен общ приятел журналиста Г.Н..Разменили си данни и започнали да си пишат по
фейсбук.Така през есента на 2013 г. П. поискала и телефон за връзка с Д. и тя й го дала.На
същата дата двете провели телефонен разговор помежду си. П. предложила на Д. да
се види с един мъж, ако е свободна, да му „прави компания“ и секс с него и ще
получи 400-500 лв.Д. се съгласила на това предложение а П..В изпълнение на
уговорката П. запознала Д. с непознат за нея мъж.Д. била на вечеря с този мъж. Преди вечерята получила
авансово половината от сумата за секс
услугата , което я мотивирало да прави секс срещу пари с този мъж.След тази
среща П. продължила да й урежда на Д. такива срещи за секс услуги срещу 500
лева за услуга.
И още един случай преди сговора
между П.И. и Р.Ч..
В началото на м. декември 2013 г. Б.Л.
разглеждала страницата на Джобс БГ и открила обява за
работа като хостеса за „***“.Искала да кандидатсва и изпратила актуални снимки и информация за себе си.По имейла й
отговорили и определили среща в кафе в близост до бул. „Витоша“-С..Тя отишла на
срещата и там била посрещната от секретарка на св. Г.Б.,собственик на модна
агенция „***“.Б. също бил там и „похвалил“ Л., че е много подходяща за модел и
може да се занимава с реклама на различни марки, като й дал да попълни и
договор с фирмата.Били подписани три договора. Тогава Б. запознал Л. с П.И.
като я представил като „моден продуцент“, която ще я въведе в работата.След
това двете П. и Л. ***.Там П. подхванала Л. като и обяснила , че ако се
занимава сама с мода няма да изкарва кой знае какви пари.Намекнала й , че може
да си изкарва допълнителни доходи като я запознава с мъже, с които да прави
секс срещу пари и двете да делят парите.Л. не отговорила нищо.През същия месец
декември П. се обадила на Л. и й казала,че ще правят снимки и за да не се
смущава да пийне чаша алкохол.Срещнали се пред УНСС,П. я закарала пред хотел Кемпински и там накарала Л. да се качи в кола с непознат за
нея мъж.Л. била закарана от този мъж в апартамент в гр
С. и там правила секс с него.Л. била изключително притеснена от случилото се,
но получила обаждане от П.И.,която я чакала отвън в колата.В колата на П.И.Л.
получила плик с 400 лева за извършената секс услуга и изразила съгласие и
занапред да предоставя такива услуги срещу пари.
След този случай известно време
подсъдимата П.И. не търсила пострадалата Л.,
тъй като тя й заявила, че не желае повече да се занимава с тази дейност.На
неустановена дата през периода м. декември 2013 г- м. април 2014 г., въпреки
изразеното нежелание на пострадалата Л., П.И. й се обадила по телефона, двете
се срещнали и отново И. й предложила да се занимава с предоставяне на секс
услуги срещу заплащане, при което Л. отново се съгласила.
В началото на 2014 г.
пострадалата К.П.
и семейството и изпитвали сериозни финансови проблеми.Родителите й били
безработни.Това принудило К. да си потърси работа.Отворила сайта „Джобс БГ“ където търсили хостеси,сервитьорки
и модели.Изпратила имейл, че иска да работи като хостеса.По
този повод се срещнала със св. Г.Б., който и казал, че ще има кастинг за модели
и я поканил да участва.Пострадалата П. се явила на този кастинг и там се
запознала с подсъдимата П.И. чрез св. Б..Пострадалата П. не спечелила на
кастинга и затова след време си намерила работа като хостеса
в дискотека в гр. С.. В началото на м. февруари 2014 г.в дискотеката, в която
работила пострадалата П. дошла подсъдимата И..Двете се видели и помежду им се завързал разговор, като И.
започнала да се хвали, че има хубав автомобил, разполага с доста пари и ако
иска и тя също може да притежава това и че зад гърба си има доста силен човек,
без да уточнява кой.Бавно подсъдимата И. споделила на пострадалата с какво се
занимава-с предоставяне на секс услуги срещу заплащане като обещал на
пострадалата П. ако е съгласна ще изкарва по 400 лв. на сеанс. Казала на П. да
си помисли и ако е съгласна да й се обади.Не последвало обаждане от П. и затова
след няколко дни й се обадила подсъдимата И..В този разговор П. й заявила, че
не е взела още решение.През следващите дни последвали още обаждания от П.И.
докато накрая успяла да я убеди да се срещнат.Това се случило през средата на
м. февруари 2014г. Срещата се състояла между подсъдимите Ч. и И. и пострадалата
П. ***.Целта на срещата била Ч. да убеди П. да приеме това ,което искали от нея.Ч.
й обяснил, че П. организира срещите,кога и къде да се проведат, а той бил „двигателят“,
който движи колата.Обяснил й , че ще взема по 400 лв. от всеки клиент, където
ходи.Въпреки това П. изразила
притеснения, че не иска това да се рачува.Така
пострадалата П. не могла да бъде убедена да приеме това предложение.В края на
м. февруари и началото на м. март 2014 г.пострадалата П. отново се срещнала с подсъдимия
Ч. по настояване на подсъдимата И. в кафе „Момо“ до НДК, където бил редовен
посетител. Ч. продължил да я убеждава да започне да се занимава с предоставяне
на секс услуги срещу заплащане.На Ч. било известно лошото финансово състояние
на пострадалата П..Ч. дал на П. авансово половината от сумата, която щяла да
получи за секс услугата.По този начин , като начало, била мотивирана да се
съгласи да направи това, което искали от нея подсъдимия Ч. и подсъдимата И..
След като била набрана да върши
секс услуги срещу заплащане пострадалата П. заедно с подсъдимата И. отишли в Македония да
правят секс срещу заплащане.След завръщането си в България, П. се почувствала
засрамена от това , което направила и спряла тази дейност.В изпълнение на целта
на сговарянето между двамата подсъдими- набавянето на имотни облаги, дейността
им започнала да се разраства.Били им нужни все повече момичета.По тази причина
в периода м. март- април 2014 г. П.И. отново се обадила
на П. да се занимава с предоставяне на секс услуги срещу заплащане.П. се
съгласила като поставила условие- половината от заработената сума да е за нея.През
посочения период подсъдимия Ч. уредил многократно такива срещи на П. с клиенти.Сумата,
която получавала П. за всеки клиент била 400 лв.Общата сума , която се давала
за сеанс била 1 000 лева.
Деяния извършени от подсъдимата П.И.
след сговарянето й с подсъдимия Ч..
През месец януари 2014 г. пострадалата
В. А.Т. се
запознала с подсъдимата И.. Запознала ги общата им позната И.А. като пред нея
пострадалата Т. споделила , че няма пари. И. и Т. се срещнали в „Кенди клуб“ на хотел Кемпински в С..Двете
разговаряли като И. започнала да и предлага да извършва секс услуги срещу пари.Казала
й и условията за тази дейност.Общата сума , която се получи за един сеанс е 500
лева, от които 300 лева за пострадалата и 200 за подсъдимата И..Предложените
условия не устройвали пострадалата А. и двете се разделили.Няколко дни по-късно
подсъдимата И. позвънила на пострадалата Т. и й съобщила, че има предложение за
секс услуга за 1 000 лева ,като разделянето на парите било 700 лв. за Т. и
300 за И., като И. предварително изпратила парите 700 лв. на пострадалата Т. по
друга пострадала- К.П.. Парите мотивирали пострадалата Т. да изпълни това,
което искала от нея подсъдимата И..Това станало на неустановена дата на м.
януари 2014 г.
С идването на пролетта на 2014 г.
дейността на подсъдимата И. по набирането на момичета за предоставяне на секс
услуги се засилила.
Така на неустановена дата в
периода м.март- април 2014 г.пострадалите К.П. и Б.А. *** в сладкарница „Неделя“ в
кв. Красно село.Семействата на двете били познати.На тази среща П. обяснила на А.,
че ще я запознае с подсъдимата И., която
ще и урежда секс срещи с клиенти.Обяснила й , че парите за секс услугата ще
получава веднага или от нея или от подсъдимата И..Около седмица по-късно в кафе
„Момо“ до НДК, което редовно било посещавано от осъдения Ч., се срещнали подсъдимите
Ч., И. и пострадалите К.П. и Б.А..На неустановена дата през м. април 2014 г. подсъдимата
И. предложила на пострадалата Б.А. да извършва секс услуги срещу заплащане.Подхода
и спрямо А. бил същият, както към останалите момичета- И. предварително дала
половината от сумата на пострадалата А..Това мотивирало А. да се съгласи да
извършва секс услуги срещу пари. По късно подсъдимата И. уреждала такива секс
услуги както поотделно на А. така и заедно с други момичета, за което А.
получавала различни суми пари вкл и в евро. По- късно
подсъдимата И. предупредила А. да не се държи вулгарно с клиентите, защото
всяко момиче предварително знае какво да прави.
На неустановена дата през м.
април 2014 г. колега-сервитьор на пострадалата Я.К., на име Н., от дискотека „Найт Флайт“- гр.С. я запознал с подсъдимата П.И..Срещата за
запознанството се състояла в кафе „Снейк“в жк „Люлин“, гр. С..Там и тогава подсъдимата И. предложила
на пострадалата К. да извършва секс услуги срещу заплащане- по 300-400 лева от
клиент.К. започнала да се колебае като не отговорила нищо конкретно. По-късно П.И.
й се обадила, че има клиент, готов до заплати за секс услугата.Била й
предложена авансово сума, която я мотивирала да извършва тази дейност-сексуални
услуги срещу пари. Принципно подсъдимата И. заплащала на момичетата за
извършената секс услуга, но понякога плащането ставало и от самия клиент на
момичета, като в тази сума не се включвали и получаваните понякога „бакшиши“ от
момичетата.Пострадалите момичета знаели от П.И., че нейн
шеф е подсъдимият Р.Ч..
На неустановена дата през месец
април 2014 г.пострадалата Р.Х. се запознала с пострадалата К.П. в кафе
„Момо“ до НДК в гр. С..Там П. предложила на Х., ако иска да стане модел в модна
агенция „М.“. Х. отказала.След около десетина дни в същото кафе П. запознала Х.
с подсъдимата П.И.. На неустановена дата , по-късно в същото кафе Х. се
запознала и с подсъдимия Ч..Там по искане на Ч.
Х. му дала телефонния си номер. По –късно през м. април 2014г подсъдимата
И. позвънила на пострадалата Х. и двете се срещнали в пицария на бул. Витоша в
гр. С..Тогава И. предложила на Х. да извършва секс услуги срещу заплащане.Същия
ден двете И. и Х. се срещнали с клиент за секс срещу пари.П.И. казала на Х. да
бъде готова за среща на следващия ден със същия клиент. Преди извършването на
секс услугата на другия ден пострадалата Х. получила авансово от И. сумата от 400 лева.Това бил мотив Х. да
извърши секс услугата с осигурения й от И. клиент.След това двете комуникирали
по Вайбър като И. предлагала многократно срещи с
клиенти.
В началото на м. май 2014 г. в
гр. С. се срещнали двете братовчедки- пострадали В.Т. и Н. Т., която била
непълнолетна.Н. споделила с В., че й трябват пари.При това В. споделила с
братовчедка си , че ще я запознае с една жена, която да й урежда да спи с мъже
за пари. Н. се съгласила да се запознае с тази жена.Срещата на Н. с подсъдимата
П.И. се състояла в кафе „Момо“ до НДК.Като преди това И. позвънила на В. и й
казала , че ще закъснее малко, но в кафето ще ги чака един мъж.Дошла и П.И..
Разпитала Н. къде живее,взела
телефонния й номер и казала , че след като намери клиент ще се обади, въпреки
че подсъдимата И. знаела, че Н. към този момент е била непълнолетна.След ден-
два П.И. се обадила на Н. и й казала, че й е намерила клиент. Това било през
месец май- юни 2014 г.Преди сеанса подсъдимата И. се срещнала с пострадалата Н.
Т. и й дала 400 лв. авансово за секс услугата.Това бил мотив Н. да започне да
предлага секс услуги срещу пари.П.И. след това се постарала и започнала да
осигурява редовно клиенти на Н. Т..
На 03.11.2014 г. в апартамент,
обитаван от подсъдимата И., било извършено претърсване и изземване, при което
боло намерено и иззето найлоново пликче с бяло прахообразно вещество.От
заключението на изготвената ФХЕ е видно, че се касае за НВ кокаин с примес на левамизол/ ненаркотично вещество/ с нетна стойност 0,07
грама, със съдърЖ.е на наркотично действащ компонент
63 %, на стойност 13 лева. ДърЖ.о на такова НВ е
забранено от закона.
За да постанови присъдата си
Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа
обстановка.
Гореописаната фактическа
обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото
доказателствени материали – гласните
доказателствени средства – от свидетелските показания на свидетелите-
пострадали В.А.Т., А.А.Д., М.К.А., К.И.П., Я.С.К., Н.
Ю.Т.,Р. В. Х., Б.А.А., Б.М.Л., от свидетелските
показания на свидетелите М.А., И.А., Д.М., С.Н., Ж.И.,Г.Б. и отчасти от частичните обяснения на подс.
П.И. ; от заключенията на приетите по делото експертизи / том 1 от ДП/ –ФХЕ-л.
131, ФХЕ- л.133, Дактилоскопна експертиза – л.143, ,
техническа експертиза – л. 167, техническа експертиза –л. 186 и допълнителна техническа
експертиза /т. 3 , л. 669 от СП/, нумизматична и археологическа
експертиза-л.198, от писмените доказателства по делото, прочетени на основание
чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал; отчасти от веществените доказателствени средства /ВДС/ изготвени в
резултат на експлоатиране на разрешени СРС.
По делото условно могат да бъдат
обособени няколко групи доказателства:
В първата условна група могат да
се включат гласните доказателства –свидетелските показания по делото, без показанията
на свидетелите Т.К., Н.Б. и Ж.И., които са неотносими
към предмета на доказване и се изключиха от ценената от съда доказателствена
маса.Така св. Т.К. и пред органа на ДП и в съдебно заседание/ т.2, л.285 СП/е заявил
категорично, че изобщо не познава нито един от подсъдимите.Свидетелката Б.
работила в кафе „Момо“ до НДК като сервитьорка.Там виждала като клиент подсъдимия
Ч. с подсъдимата П.И., с която учила заедно в една специалност в НБУ, откъдето
се познавали.Контактували като състудентки, с което се изчерпват
взаимоотношенията им.Свидетелката Ж.И. и в хода на съдебното заседание/ т.2, л.
532СП/ и пред орган на ДП/ т. 2, л.185 ДП/ разказва за познанството си с подс. И. и нищо конкретно свързано с предмета на доказване
по делото.
Подсъдимия Ч. се е възползвал от правото си да
не дава обяснения, а подс. Подсъдимата П.И. е дала частични обяснения, които
могат да бъдат предмет на анализ.
Към втората условна група съдът
включва приобщените по делото веществени доказателствени средства /ВДС/,
изготвени в резултат на експлоатацията на специални разузнавателни средства
/СРС/.
Към третата условна група съдът
включва писмените доказателства и доказателствени средства, както и способите
за доказване – заключенията на изготвените експертизи.
Именно в тази последователност
систематично по –долу ще бъдат анализирани събраните доказателства,
доказателствени средства и способи за доказване.
Съдът кредитира с доверие
свидетелските показания на свидетелите/пострадали/ В.А.Т., А.А.Д., М.К.А., К.И.П., Я.С.К., Н. Ю.Т., Р.В.Х., Б.А.А., Б.М.Л., като логични, непротиворечиви и кореспондиращи
помежду си и с останалия доказателствен материал по делото и се позова на тях
при постановяване на присъдата си. Между същите няма съществени
противоречия–досежно значимата за обвинението фактология.
Така, свидетелката В.Т.
описва обстоятелствата по извършено спрямо нея престъпление по трафик.В съдебно
заседание/ л. 131, т.1 СП/ свидетелката разказва уклончиво за случилото се като
твърди , че не си спомня факти и обстоятелства свързани с предмета на
делото.Поради тази причина по реда на чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1 ,т. 2 НПК бяха прочетени в цялост нейните показания дадени пред орган на
ДП. Заяви , че ги поддържа.“Това, което
прочетохте е вярно…“. По реда на чл. 281, ал. 1 т. 2 НПК по делото бяха
приобщени и показанията на тази свидетелка дадени по реда на чл. 223 от НПК/т.2,
л. 135 ДП/.“Това, което ми прочетохте е изцяло вярно…“.Било 2014 г. , месец
януари.В. се познавала със св. И.А..Споделила й , че и трябват пари. Тогава И.
и обещала да я запознае с едно момиче, което било помогнало и на И..Т. се
нуждаела от пари да продължи образованието си. Учила като частна ученичка в
у-ще „П.Я.“ гр. П., но по принцип живеела в гр. С..Баща й се занимавал със
земеделие, а майка й била шивачка.Същият ден била уговорена среща между В. и подсъдимата
П.И. в Кенди клуб на хотел Кемпински.Там
П.И. направо й предложила да прави секс срещу пари- 500 лева на сеанс, от които
200 лева са за нея.Последвал отказ от В.. Месец по-късно П.И. й се обадила,че има
оферта за 1 000 лв., от които П. ще вземе 300 лв.В. се съгласила.Това
станало същия ден. Отишла на посочения от П. адрес с такси.Там я чакала друга
нейна позната-св. К.П., която й дала 600 или 700 лв. като й обяснила , че този човек
искал „…
да му правя свирка без презерватив и аз отказах…“
След това отишли до друг клиент в
хотел на бул. „Христо Ботев“- Б.,който след сеанса дал 1000 лв. като останалите
пари до 1000 лв. ги взела св. К.П..Това било първия път на св
Т. да прави секс за пари.Втория път, когато правила секс срещу пари било с един
китаец, който бил осигурен от П.И..Това се случил през м. май 2014 г. П. й се
обадила и й писала: “…много хубави хора,
много хубави пари…“ . Отишла с такси до въпросния хотел посочен й от П.И..Това
бил хотел „Сенс“, под Руската църква в С..Т. правила
секс с китаеца , за което получила 1 000 лв.П. тогава я накарала да вземе
400 или 500 лв. от друго момиче , което било изпратено от П. на място, за да не
би да се получи провал с Т..“П. и казала, че така казал шефа.“П. ми каза, че така нарича Р.Ч.…“Заедно
с тези пари от това момиче, което се казвало М., П. й казала , че трябва да й даде
и от нейните 1000 лв. - 300 лева.Предала тези 800 лв. на П. ***.
Няколко месеца по-късно П. отново
й се обадила, че имало оферта за 1000-1200 лв.На другия ден около 11 часа П. й
уредила среща в кв. Гео Милев.До там отишла с кола на клиента.Това било някакъв
хотел.Този ,който я закарал до там, преде да влезе в хотела й казал“…Горе са
трима..“Обадила се на П. и й казала, че не става въпреки настоятелните молби и
увещания от страна на П.. Било я страх да не и направят нещо ,защото отказала.
В други разговори П. я питала
дали има приятелки които ще се съгласят на тази работа.Споделила й ,че
братовчедка й Н. Т. има нужда от пари и е навита.Поискала номера на Н. и В. го
изпратила по „уатс ъп“Н.
споделяла с В., че П. я била пращала при някакви руснаци.П. искала Н./
непълнолетна/ да се срещне насаме с Р.Ч., но В. не се съгласила и на срещата
отишла с братовчедка си Н..Подсъдимият Ч. започнал да ги убеждава, че трябва да
се започне с ниски тарифи по отношение на Н..Тогова й станало ясно, че Р.
определя парите и с кого да се срещаме., както и че П. и К. са негови помощнички.
Р. ги убеждавал, че трябва да слушат П. и че щяла да им бъде като майка.Р. така
оценяваше всяко момиче за какви пари да работи.На съседната маса в това кафе
седели и други момичета заедно с П. и К.
и чакали среща с подсъдимият Ч.. Всички тези момичета били наивни и сякаш
готови да го направят, защото П. и К. ги убеждавали колко е приятно това, че ще
имат пари, че ще бъдат задоволени.Двете използвали най –различни приоми за манипулиране.
В. се виждала три пъти с Ч..Това
ставало по инициатива на П.: „Искам да те
запозная с един мой приятел,той е много готин…“.Ч. при тези срещи също
манипулирал В..Започнал да й говори, че ще стане бизнес дама.Казал й ,че по
този начин уредил Р. К., Н.Л., М.И.. Казал и дори, че може да бъде на нивото на
П. и К..
Един ден й звъннала П. и й казала
: “…В. има страхотна оферта, за това как
да успееш,трябва да се видим със шефа…“ Когато се видяла със шефа, видяла,
че това е Р.Ч., който й предложил да я направи мис
България и да изкарва пари срещу секс след конкурса.Отначало се съгласила, но
после отказала.П. винаги контактувала с В. по „уатс ъп“.
Съдът кредитира показанията,
включително и тези дадени по реда на чл. 223 от НПК и приобщени по реда на чл.
281, ал. 1,т.2 от НПК /т.2 ,л. 124 ДП/ и на пострадалата свидетелка А.Д.,
които са ясни , логични, последователни и в синхрон с описаната от останалите
свидетели фактическа обстановка.През 2013-2014 г. свидетелката и осъдената П.И.
се запознали в офиса на техен приятел журналиста Г.Н.. Поддържали близки контакти и взаимоотношения, които били
свързани с предлагане на секс срещу пари.В показанията си изнася
доказателствена информация, затова че с П.И. ходили в Македония.Там отсядали в
хотелски комплекс „Принцес“в
гр. Гевгелия, за да се срещат с разни господа
и да получат затова пари.До Македония отивали с лекия автомобил на П. –синя
Тойота Ярис.Заедно със свидетелката пътували
пострадалите М.А., Я.К. и К.П..Организацията за
пътуването ставала по телефона. Събира ли се пред жилището на П. *** и тръгвали
за Македония.Свидетелката ходила там 2,3 пъти.В хотела били посрещани и
настанявани в предварително резервирани стаи- по две момичета в стая.Д. била в
една стая с Я. К..Там оставали по ден, два.След като се били настанили П. им се
обаждала и всички се събирали в ресторанта да вечерят. Там пристигал съответно
клиента и си харесвал момиче, което отивало с него до стаята му.Там правили
секс. Или П. ми каза в коя стая да отида. Там имаше мъж и говореше на гръцки. С
него правих секс, след известно време получила от П. 400 за тази среща.След
сеанса се прибирали всяка в своята стая, в която била настанена. На следващия
ден П.И. им давала по 400 лв.за секса ,който са правили с клиента.“…Друг освен П.
не ми е уреждал клиенти…“.
Разказва и за друг случай в хотел
Кемпински. Уговорката с П. била да отиде в хотела и
да прави секс срещу 400 лева.Там с
нея била и св. Б.Л.“П. ми даде
координатите…каза ми номера на хотелската стая, защото този клиент се намирал
там“. Свидетелката отишла в посочената стая на хотела. Там имало мъж,беше
турчин, с когото правила секс.След това се прибрала в дома си с такси. „На другия ден се видях с П. и тя ми даде
400 лева“.Такива срещи уреждани от П. на св. Д. били около десет на брой,
месечно веднъж или два пъти.През това време докато се занимавала с тази дейност
свидетелката учила задочно в Софийския университет, а иначе живяла при майка си
и баща си в Англия.Разказва за схемата, по която били организирани от П.И. тези
срещи.“П. ми се обаждаше по телефона…даваше
ми адреса, на който трябва да отида…обикновено адресът беше само хотел…“ П.
й заплащала за секс услугите по 400 лева.Обслужвала различни клиенти,
бизнесмени.Повечето й клиенти били чужденци, предимно турци.След случая в хотел
Кемпински П. й се обадила да отиде в ресторант в кв.
Драгалевци заедно с Б.Л..Там вечеряли отново същите турци от хотел Кемпински след това Д. правила секс с един от турците.На
другия ден П.И. й платила 400 лв.за това.Не познава осъдения Ч.. За него била
чула, че бил задържан преди една година.От чутото по медиите си направила
извода, че П. работи за Р.Ч..Заявява, че не е била принуждавана да прави насила
секс, а услугата извършвала доброволно.
Съдът кредитира показанията, включително и
тези дадени по реда на чл. 223 от НПК и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1 НПК
/т.2, л. 127 ДП/ и на пострадалата свидетелка М.А.,
които са ясни , логични, последователни и в синхрон с описаната от останалите
свидетели фактическа обстановка и се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал.
Общи приятели запознали св.А. от Б.
и подсъдимата П. ***. Двете живеели в С. и продължили контактите си.“ Установих, че П. предлага работа на
момичета, осигурява клиенти на момичетата за сексуални услуги срещу заплащане“.Поискала
й пари на заем, но П. й казала, че няма, но ще я запознае с нейн
приятел, който ще й помогне.Това й било първия случай. П. я запознала с A. от
Банско. Двамата правили секс в неговият апартамент в гр. С., бул. „Г.Д.“. За
секс услугата й дал 500 лв.Това било в началото на 2013 г.Прибрала се при П. и
там преспала.След това получавала и други подобни оферти от П. .“Тя ми предлагаше клиенти ,с които да правя
секс срещу заплащане“.Свидетелката свършила парите и се обадила на П.И..Тя
й предложила друг клиент.През това време св. А. била ученичка в 12 клас в
Испанската гимназия.Разказва,че вторият случай бил в Македония, гр. Гевгелия.Пътували с колата на П. Тойта
Ярис, синя на цвят.П. управляваше колата.Заедно с нея
били и св.А.Д. и лице с име И..Пристигнали в
хотелски комплекс“ Рамада плаза“.Там имали резервирани стаи.Посрещнал ги
управителя на хотела грък с име Стелиус.Настанили се
по две момичета в стая, след което слезли в ресторанта.Там се запознали с
клиентите ,които били на тяхната маса.Клиеттите били
турци,трима човека.Тя си легнала в стаята, докато А.Д. и И. поели
клиентите.Тогава получихме по 500 лв.“…500
лева П. ни ги даде“.Ходила още два пъти до Гевгелия-
общо три пъти, за да прави секс срещу пари.
Отново отишли в същия хотел.Били П.,М.А.,К.П. и Я.К..Тогава
К., А. и Я.правили секс с хървати. „Тогава
К. взе парите и тя ни ги даде..П. получи само комисионната си“.Там ходили
за по една вечер , след което се прибирали обратно в България.Разказва за
схемата за разпределението на получените пари.“… ние получаваме по 500 лв., има и момичета на 400 лв.,а остатъка до
пълната сума се разпределя 30% за П. и 70 % за Р.Ч. като шеф. Той е шеф на П.“
Третия път отново отишли само
двете с П. на същото място.Тогава само св.А. имала ангажимент с един турчин, но
до секс не стигнало тъй като клиента бил много пиян.
През пролетта на 2014 г. отново правила секс срещу
пари в хотел Кемпински. Тогава били с П. и К..На
другия ден от П. получихме по 500 лв.
Следващия път било в хотел „Сенс“срещу народното събрание.П. й посочила стаята ,където
да отиде. А. отишла там и правила секс с един турчин, който й заплатил 500
евро. „От тази сума дадох 500 лева на П.
за нея и за Р.“.
Ходила и в хотел“Флоримонт“на околовръстното в района на Бистрица и Б.а.“Там ме изпрати П.. Беше осигурила
предварително клиенти. Бяхме много момичета…“.Там правила секс с един
испанец.Клиента й платил, от които пари за себе си взела 500 лв.,останалите
дала на П..
Били извикани в хотел „А.“от Ж.,
едно от момичетата на П. за някакви приятели на Ж.. Там отишли П.И.,св. А. и
две непознати за нея момичета.Ходили до аерогарата,обикаляли из С. сутринта към
5 часа се прибрали в хотела. А. била с клиент и Ж. с нейния клиент в един
апартамент.Тя правила секс с някакъв руснак, който й платил 500 лв.“Мисля, че вече му бяха казали колко да ми
даде за услугата“.Ходила и в гранд хотел „С.“директно
в стаята, чийто номер й дала П.И..На следващия ден за услугата П. й дала 500
лева.
През есента на 2013 г. П. я
запознала с Р.Ч., нейния шеф „Ч..“Той искал да се срещне с нея да
поговорят.Направили среща в ресторант „Лучано“, до
църквата „Свети Седмочисленици“ на бул. Граф Игнатиев.Ч. й обяснявал, че това
което прави не нито неморално ,нито срамно. Разпитвал я за плановете й. П. й
разказвала, че Ч. я инструктира как да се държи с момичетата, за да ги държи
изкъсо , за да работят, това което правят.“Клиентите
ги намира Р.Ч.. П. разпраща момичетата
по адресите….“. П. и казвала, че Ч. има четири деца и за други подробности
от живота му.“П. ми е казвала, че Р. е
бил в ареста за същото, но по друго време и с други момичета…“
Разказва и за това ,че през м.
октомври 2014 г. заедно с П. отишли в гр. Милано, Италия за няколко дни при
един господин А., който бил ангажирал хотел
в Монте Карло за събота и неделя.Били настанени П. и А. в една стая ,а А.
в друга.През деня обикаляли из града, по магазините.Една от вечерите А. отишла
в стаята на А. и правила секс с него в присъствието на П..На другия ден на А. А.
дал 1 500 лева, а предварително уговорената цена за двете –за П. и за св. А.
била в размер на 3 000 евро за двете.П. също взе 1 500 лева,разбрах
,че е имало и друго момиче,което било уредило ангажимента.
Съдът кредитира показанията на
св.А. относно посещенията в Македония, защото са еднопосочни , непротиворечиви
и съвпадат с показанията на св. А.Д. относно македонските посещения и
развитието на събитията по организацията на пътуването и на пребиваването във
въпросния хотелски комплекс.Разминаването в името на комплекса споменат от
двете свидетелки – в хотелски комплекс“ Рамада плаза“
Гевгелия или
хотелски комплекс „Принцес“в гр. Гевгелия не е от особено значение за предмета на делото.
Съдът кредитира показанията,
включително и тези дадени по реда на чл. 223 от НПК и приобщени по реда на чл.
281, ал.1 , т.2 от НПК /т.2, л. 240 от ДП/ и на пострадалата свидетелка К.П.,
които са ясни , логични, последователни и в синхрон с описаната от останалите
свидетели фактическа обстановка и се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал.
Свидетелката П. през 2013г. имала
сериозни проблеми в семейството, родителите и тя били безработни. В „Джобс.бг“ открила обява за сервитьорки,
хостеси и модели. Интересувало я да си намери работа
като хостеса. Изпратила имейл на посочен електронен
адрес както и снимка по електронната поща. След като отишла на интервю за
работа. После и изпратили съобщение че искат среща с нея. Интервюто се провело
в кафене в една от преките на бул. Витоша. Там я посрещнала секретарката на Г.Б.,
с когото споделила, че иска да работи като хостеса. Той я попитал защо хостеса,
а не модел, след като е висока и има данни за това. Двамата провели дълъг
разговор и нищо свързано с работата, за която кандидатства. Той и заявил, че
вижда в нея много качества и заслужава много повече от това да бъде хостеса. Попитала го за каква работа става дума, а той
казал че можела да му организира работни срещи и да му изготвя работния график.
Срещата приключила, като Б. казал че иска да се срещнат отново. Това било през
м. Декември 2013г. След около седмица двамата се срещнали отново в същото
кафене. Тогава, Б. обяснил, че трябва да присъства на кастинг за модели за да
види как протича работния процес. Явила се на този кастинг в хотел Шипка, гр. С.,
където се запознала с подсъдимата П.И., която била организатор на кастинга за
модели. И. я попитала дали се интересува от работата на модел – получила
отговор от свидетелката П., че не би искала да се занимава с такава работа.
Кастингът приключил и тя си тръгнала. Б. и заявил, че е добро момиче и по-добре
да си гледа студентството. След този неуспех П. и намерила работа като хостеса в дискотека. Един ден в тази дискотека се появила
подсъдимата И.. Свидетелката попитала И. защо Б.
не я взел на работа като асистент, при което И. и обяснила че е много сложно и
трябва да се видят насаме за да и обясни. П.И. и дала визитката си, което било
причина да се обади по-късно на П.И., да се срещне с нея и да я пита защо не е
била приета на работа. Такава среща се състояла в заведение „Марая“ в гр. С.. На тази среща подсъдимата И. непрекъснато
започнала да изтъква какво си е купила, каква кола кара и с какви средства
разполага. И. обяснила, че Б. има второстепенна роля в бизнеса с който се занимава
– бизнеса с моделите, като изтъкнала също, че над нея стои много голям и силен
човек. Постепенно в разговора, П. и обяснила с какво точно се занимава тя – „беше
се изчервила, беше и неудобно“ – „ Обясни
ми, че изобщо не става въпрос за работа като модел, а за проституиране.“ –
като й изтъкнала причините, поради които се занимава с това – родителите и били
в чужбина и имала малък брат за когото трябвало да се грижи. Била разбрала за
финансовите затруднения на свидетелката П. и как тя успявала да се справя сама,
имала независимост след като е започнала да прави това и това я спасило. Казала
и че за да се спаси и тя трябвало да започне да прави същото. П. и обяснила
какво ще прави. Обяснила и, че ако се осъзнае и иска да живее по-добре ще я
праща при клиенти, с които трябва да прави секс срещу пари. Казала и, че за
всеки път ще взема по 400 лева, като отиде с клиент. Подсъдимата И. имала
телефона на свидетелката. Няколко дни по-късно И. позвънила на телефона на
свидетелката, като я попитала дали е взела решение. Отговорът бил отрицателен,
тъй като имало много неща, които спирали свидетелката. След това И. звъняла още
няколко пъти на св. П.. Благодарение на това двете се срещнали отново по
настояване на И., но отново получила отрицателен отговор. Въпреки всичките
усиля от страна на подсъдимата не успяла да убеди свидетелката да се занимава с
тази дейност. При това положение И. предложила на св.П. да я срещне с някого,
който ще я убеди колко добре ще бъде за нея да се занимава с тази работа. Тя се
съгласила, била организирана такава среща в заведение „МОМО“ на НДК. Срещнали
се св. П., подс. И. и един мъж, който се представил
като Р., за когото по-късно разбрала че по фамилия е Ч.. Той обяснил на св. П.,
че това което искат да работи я прави борбен човек. Р. и обяснил че П.И. се
занимава с организацията на срещите, кога да се проведат и къде , а той е
„двигателят“, който „движи“ колата. Това притеснило свидетелката П., която
заявила, че това нещо не иска да се разчува и да се знае, не й било приятно
други хора да разбират с какво се занимава, при което Р. и заявил че ще взима
по 400лв. от всеки клиент при когото ходи. Разговорът бил доста дълъг, което
позволило на подс. Ч. да убеди св. П. да се занимава
с тази дейност. Свидетелката си тръгнала от тази среща не достатъчно убедена,
което довело до настоятелни обаждания от страна на подс.
И. отново П. да се срещне с Р.Ч., като той я убедил, че това „…ще и донесе финансова утеха.“ След известно време на една от срещите с П.И.
и Р.Ч., св.П. поела такъв ангажимент. Трябвало да отиде в Македония, където
клиентите били много ценни и ако завържела контакт с тях, това щяло да и донесе
много ползи и да и отвори много врати. П. се съгласила да отиде в Македония.
Отишли в Македония с подс. И. и св. А.Д. (А.) с
колата на П.. Отишли в гр. Гевгелия в хотелски
комплекс където били настанени. Когато пристигнали с П. разговарял някакъв
човек който ги посрещнал. След разговорът с него, П. „дойде при мен, подаде ми карта с номер на стая и ми каза до отида в
тази стая.“ Св. П. отишла в тази стая, където правила секс с някакъв мъж.
След сеанса отишла в стаята където се били настанили с П.И. и А.. По-късно „П. ми даде сумата от 300лв. и ми каза че
това е моята част от сумата, която е платена за сексуалните услуги.“ Това
се случило на другата вечер с друг мъж в друга стая. За тава П. и платила
отново 300 лв, след което се прибрали в България. П.
продължила да и урежда подобни ангажименти. В един момент в уреждането на
такива ангажименти се включил и подс. Ч.. Имала около
30 ангажимента за период от около 4-5 месеца. За всеки сеанс получавала от П.
по 400лв. Разбрала, че за един сеанс клиентите заплащали по 1000лв. Това и
станало достояние, защото имало случаи в които подс. И.
не могла да получи парите лично от клиента и се налагало момичетата да вземат
парите от клиента и да ги предават на П.. По нейни спомени ходила 3-4 пъти до
Македония, а иначе упражнявала тази дейност в България. След 4-5 месеца св. П.
си намерила друга работа. Докато работела с подс. Ч.
и подс. И., Ч. и предлагал ако не иска да работи с
клиентите да се обажда по телефона на клиенти посочени от Ч. и да ги пита, дали
търсят тази услуга – ако кажели да св. П. трябвало да попита момиче посочено от
Ч. дали е съгласна да изпълни тази услуга. Било и изключително неприятно на
звъни на момичетата с такава цел. Познава и свидетелката Б.Л.. Говорила с нея
по заръка на Ч.. За друга дейност не получавала пари, а „Аз съм получава пари единствено, когато съм проституирала.“ Освен Л.
познавала момичета с имена Ж., А., М. и др. за които не се сеща като имена.
„Един
път П. ми се оплака, че Р. взима много голям процент от парите и иска да се
откъсне от него и да работи самостоятелно. П. ми каза, че тя получава 30% от
сумата от 600лв., която остава след като се плати на момичето. Р. взимал
останалата част.“
Освен за Македония, подс. И. и предлагала такава работа и в Мадрид. Същата в
разпита на съдебното следствие заявява, че не е била принуждавана от двамата подсъдими
да се занимава с такава дейност.
Показанията на свидетелката за Македония, Съдът
кредитира изцяло, тъй като кореспондират със свидетелските показания на А.Д. и М.А..
Св. П. разказвала още че „ Преди да се запозная с Р.Ч. не съм извършвала сексуални услуги срещу
пари – никога.“
След като спряла да се вижда с тях, също спряла да
извършва такива услуги.
Съдът кредитира показанията,
включително и тези дадени по реда на чл. 223 от НПК и приобщени по реда на чл.
281, ал.1 , т.2 от НПК /т.2, л. 111 от ДП/ и на пострадалата свидетелка Я.К.,
които са ясни , логични, последователни и в синхрон с описаната от останалите
свидетели фактическа обстановка и се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал.
През м. Март- Април работела в
„Найт Флайт“ – дискотека, като сервитьорка.
Лице на име Н., неин колега я
запознал с подс. П.И., като и казал, че като
проститутка ще изкарва по-добри пари. По-късно тримата Н., св. К. и П.И. се
срещнали в кафе „Снейк“ в кв. Люлин. Там И. и
обяснила, че за сеанс ще получава 300-400лв. Това е сумата която щяло да
получава, а останалите пари са за П.И., без да знае каква е цялата сума. П. и
обяснила, че трябва да е добре облечена и да се държи на ниво с клиентите,
защото те са на високо равнище. К. се съгласила с условията на подс. И. и започнала работа при уговорените цени. Схемата
била следната – подс. И. и се обаждала и и казвала за
клиента, адрес и час. Намирала и клиенти по 2-3 пъти месечно. Адреса който
посещавала бил хотел или къща или апартамент. Клиенти и били българи и
чужденци. Нямала постоянни клиенти. Пращана била и при клиенти в провинцията.
Веднъж посетила клиент близо до Благоевград, но не знае точно къде. Това било
една голяма къща в полето. Ходела в Македония два пъти в гр. Гевгелия. Ходила и в Германия заедно с подс.
И. и св. Б. – това било в гр. Моерс. Отишли там с
идеята да отседнат на специално място и да работят като проститутки. Б. не се
бил договорил с другата страна за цената – бил е холандец, който е бил и
собственик на комплекса и е държал доста клубове там. Това било нещо като СПА
център.
Била също и в Македония с още три
момичета - подс. И., тя и още две момичета. Втори път
посетила Македония – Тя, П., Н., А. и Ж.. Двата пъти били в един и същи град и
хотел. Клиентите не били българи. За двете посещения получила по 400 лв. на
сеанс – единият път 2 сеанса, вторият път – един. Това което вършела е било
доброволно, като не е била заплашвана или наказвана. Само подс.
И. и осигурявала клиенти. П. и давала
парите за сеансите , като ги вземала от клиентите. Познавала и други момичета,
които работели за подс. И.. Сочи имената на А., Ж., Н.,
като не знае дали това са им истинските имена. „Над П. е Р.Ч., него съм го виждала два пъти…“ Срещнала се с него в кафе „МОМО“ до НДК,
където я завела подс. И.. „… За Р. знам, че е на по-високо ниво от П.. Той й е шеф.“ , „П. ми каза, че Р. й е шеф. Преди да се
видим с него, тя ми го каза.“ Знае
че П. живеела на бул. България и имала малка синя кола която кара. Ходила и при
осигурени клиенти в хотел „Кемпински“. Ходила и в
друг хотел при клиенти, някъде до кв. С.. Това е било къща. До там отишла с
такси. Имало е и случаи и с предварително осигурен таксиметров шофьор, но това
се случвало рядко. За Б. знаела, че се занимава с някаква модна агенция. Той
бил наясно за какво отивали в Германия и с какво се занимавала св. К.. Отишли
със самолет до Дортмунд.
От м. Април до м. Октомври 2014г.
е извършвала секс услуги за пари.
Това се случвало 1-2 пъти
месечно.
В разпита си на
съдебното следствие след като бяха прочети показанията, които е дала по реда на
чл.223, същата заяви, че с П. са били просто приятелки, а не са били делови
„шефки“. Не било вярно и това, заявено от нея, че Р. бил над П.. Съдът не
кредитира показанията в тази им част, тъй като свидетелката разпитана по реда
на чл.223 он НПК е била предупредена за условията на
чл.281 от НПК, че тези показания ще се ползват при постановяване на
окончателния съдебен акт и свидетелката е дала тези показания изцяло доброволно
и под страх от наказателна отговорност по чл.290 ал.1 от НК. Съдът намира
показанията в оспорваната им част от св. К. по-скоро като опит за закрила преди
всичко за подсъдимата И. и опит за омаловажаване на обективната ситуация, при която са се
случвали нещата.
Съдът кредитира показанията,
включително и тези дадени по реда на чл. 223 от НПК и приобщени по реда на чл.
281, ал.1 , т.2 от НПК /т.2, л. 111 от ДП/ и на пострадалата свидетелка Н. Т. ,
които са ясни , логични, последователни и в синхрон с описаната от останалите
свидетели фактическа обстановка и се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал.
Свидетелката се запознала с
подсъдимата П.И. през м. Март-Април 2014г. По нейно настояване била запозната с
П.И. от нейната братовчедка св. В.Т.. Свидетелката имала нужда от пари и за това
В. я запознала с подс. И., като и обяснила че
подсъдимата урежда срещи на момичета за секс с мъже за пари. Срещата се
състояла в едно кафе до НДК с бяла фасада. (кафе „МОМО“) В. организирала
срещата, като П. казала че ще закъснее малко, но в кафето ще ги чака един мъж.
Малко по-късно пристигнала П.И., която е разпитала къде е, къде учи, къде
живее. Взела и номера на телефона и когато намери клиент за секс услуги ще и
позвъни. Ще и посочи адреса, къде да отиде. Обяснила и как горе-долу следва да
се държи с клиентите. Знаела че по това време В.Т. работела за П. от около 7-8
месеца. След 1-2 дни и се обадила П. по телефона и и заявила че за същата вечер
имало клиент и по-късно и посочила адреса. Било около 23:30 / 24:00ч. хванала
такси и отишла в някакъв скъп и лъскав хотел чието име не знаела. Там пред входа
я чакало друго непознато за нея момиче. Двете се качили в хотелската стая. Там
ги чакали 3 испанци и двама-трима
българи, като това не било стая -
било апартамент. След около половин час дошло и трето момиче, което не
познавала. Н. с третото момиче останали с двамата испанци, правили секс, след
което си тръгнали. Н. разбирала испански език, защото живяла 5 години в Испания
с родителите си, които работели там. Пари от клиентите не са получавали.
Звъннали на следващия ден на П. за де се видят и за да си получат парите.
Видели се на бул.България, където П. скришом, извън таксито и дала 400лв. за
услугата, след което двете се разотишли с такситата с които дошли. Това се
случило в края на м. Май 2014г. Н. се прибрала в Благоевград. Скоро след това подс. И. отново я потърсила по телефона и я питала кога ще
бъде в С., а Н. и отговорила „ че повече няма да идвам и й казах, че аз
ще и позвъня, ако реша.“ До м.
Септември, Н. не била търсила П.. П. я попитала кога ще идва в С., тъй като
имало много клиенти за сексуални услуги срещу пари. Още на другия ден Н.
пристигнала в С., обадила се на П. и се разбрали тя да посочи адреса на който Н.
трябва да отиде. Около 21:00ч. П. и се обадила и Н. отишла в Гран Хотел „С.“ . П.
я чакала на входа на хотела. Отишли в една стая в фоайето на хотела, където
имало още две непознати за нея момичета. Запознали се и чакали да дойдат
някакви руснаци. Двете момичета познавали П. от преди това. „Събирахме се по няколко, тъй като
предполагам че трябваше да бъдем „Избрани““. Около 24:00ч. дошли трима руснаци и един
българин, който П. познавала добре. За това си посещение П. дала на Н. 200лв. „Мисля че П. има шеф. Тя уреждаше клиентите,
но знам че има шеф. Попитах я защо само 400лв. и тя ми каза, че част от парите
и отиват за шефа й“. Н. получила
предложение от П. да ходи с нея до Пловдив, като и казала, че това ще бъде
купон с наркотици и секс, но тя обаче и
отказала. Предлагала и също да ходи с нея и в Милано на специална екскурзия за
среща с клиенти, но която Н. отказала. Предлагала и да ходи в Македония при
клиенти с тази цел, но „Аз нямах
навършени 18 години и не отидох с нея“. Това което вършела е било доброволно, никой не
я принуждавала. Имала само двама клиенти.
Съдът кредитира показанията,
включително и тези дадени по реда на чл. 223 от НПК и приобщени по реда на чл.
281, ал.1 , т.2 от НПК /т.2, л. 117 от ДП/ и на пострадалата свидетелка Р.Х. ,
които са ясни , логични, последователни и в синхрон с описаната от останалите
свидетели фактическа обстановка и се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал.
Св. Х. се познавала със св. К.П.
от м. април 2014 г.Запознали се в кафе „Момо“ до НДК.Там при нея на масата
отишла св. П. и се запознали.Попитала я дали иска да се занимава с мода като й
дала и визитка на модна агенция „М.“.Х. й отговорила, че няма интерес към
модата.След известно време се разбрали отново да се видят.Срещнали се в същото
кафе.Провели помежду си упознавателен разговор.Отново
й предложила на св. Х. да участва в определени събития на агенцията, при което
св. Х. отново отказала, но продължила често да посещава кафе „Момо“. П.
започнала да й говори за неща, от които Х. би могла да изкара пари.На тази
среща за 5- 10 минути присъствала и подс. П.И..Х.
преценила П. и К. като колежки от модна агенция „М.“. „Прецених ,че модната агенция е параван за действителната дейност ня К.“.Уточнява, че на дадената й от К. визитка на
модната агенция било написано и името на подс. П.И..Преди
да се разделят К. й дала известно време да си помисли за предложението. След
няколко дни отново се видели.Попитала я за предложението , което К. направила
на предишната среща , а именно да се среща с мъже за определено време за пари.Св.
Х. приела ,че става въпрос „ …за секс с
мъже за пари…“.Питала я колко пари изкарвала в нейната работа, че не ходили
по розови облаци и че има вариант, ако се срещала с някакви хора и прави
определени работи можела да изкарва пари от това.К. за пореден път получила
отказ от св. Х. и срещата приключила.След това провели още няколко срещи и К. отново
я питала дали е съгласна, но пак получила отрицателен отговор.Свидетелката Х.
виждала в „Момо“ заедно Р.Ч., с когото се запознала в същото кафе, и св. К.П. и
подс. И. заедно на една маса.
В това заведение св. Х. отново се
видяла с подс. Ч. на рожден ден на нейна позната.Това
било в края на м. май 2014 г.Там била и подс. И..Ч. поискал номера от св. Х. и тя му го дала.Не Ч., а П.И. й се обадила по
телефона след 2,3 седмици.Срещнали се в пицария на бул. Витоша.Там трябвало да
се срещнат с мъж за секс за пари.Преди срещата П. й казала, че за това ще вземе
400 лв.Клиента не дошъл в заведението , но се обадил по телефона и двете с
колата на подс. И. *** на бул. Витоша, където се
срещнали с клиента.Той се представил като Л., но св. Х. направила справка в
интернет и установила, че клиента се казва Л. „П.“.След като Л. си тръгнал подс. И. предупредила св. Х. за утре да има готовност и тя
се съгласила.На следващия ден около 15 часа отново се срещнали подс. И. и св. Х. в
заведение срещу пилоните на НДК.Клиента се обадил и двете отишли до близкия до
НДК хотел.Там св. Х. се качила в мерцедеса на клиента.А той и подс. И. останали отвън да си говорят.Колата била със
шофьор.След малко шофьора подал през прозореца на Л. бял плик, за който
по-късно св. Х. разбрала, че в него имало пари.След това Л. се качил в колата ,
а П. си тръгнала.С колата Л. , шофьора и св. Х. отишли в кв. Лозенец ,в някаква
кооперация.Влезли Л. и св. Х. в апартамент отключен от Л..Там правили секс,
след което св. Х. си тръгнала заедно с Л. с колата ,с която били дошли.Св. Х.
отишла при пилоните на НДК, където имала среща с осъд
П.И..Качили се двете в колата на П., където П. й дала бял плик с 400 лв. в
него, който приличал на плика , който подал преди това Л. й даде на нея.
За лятото св. Х. работила на
морето, като в края на август 2014 г й се обадила св. К.П. и й казала , че има
ангажименти за св. Х..Но с К. *** , а се видели с осъд.
П.И..Предложила да й уреди други срещи като тази с Л..В началото на м.октоври 2014 г. П. й се обадила за среща с клиент на име И.
Н. по спомен.П. й казала, че става дума за шефа на „Мюзик
Рекърдс“.След справка установила , че става дума за И.
Н. „А.“.След няколко дни се видяла с
този мъж на посочен от П. адрес в кв. И. В., където била и П..След това П. си
тръгнала , а Х. и клиента се качили в апартамент в кооперацията, където правили
секс.Затова клиента й платил 500 лева.После отишла до пилоните на НДК.За тази
среща П. не й е давала други. пари.Св.Х. по отношенията на П. и К. разбрала, че
се били скарали.От св. К.П. знаела, че Ч. ги пази.В разговор й споменавала, че „…Р. е гръб на нея и на П.…“
С П. разговаряли често по
телефона.Нейният тел. № е ***.Сочи и тел. № на Ч.- ***.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката пред орган на ДП/ т. 2 , л. 46 ДП/, включително и тези дадени по
реда на чл. 223 от НПК и приобщени по реда на чл. 281, ал.1 , т.2 от НПК /т.2,
л. 117 от ДП/ и на пострадалата свидетелка Б.А. , които са ясни , логични,
последователни и в синхрон с описаната от останалите свидетели фактическа
обстановка и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал.
Семействата на св. К.П. и на св. А.
се познавали.От там се познавали и двете свидетелки.“ Предлагаха ми да работя като проститутка“. В тази насока бил
проведеният разговор между К. и Б..К. обещала да запознае Б. с подс. П.И. като преди тове
разговаряли двете за „мач“, като под мач имаше предвид „…да се ебеш с клиенти на П. и Р.….“. „Тя знае това, защото тогава тя
работеше като проститутка“.Срещата между двете свидетелки и подс. И. се състояла в кафе „Момо“ до НДК.Там била П., с
която била запозната Б., също я запознали и с въпросния човек-шефа им.Той започнал за я
инструктира как да се държи с клиентите, защото вече знаела за какво става
въпрос.“На мен ми стана ясно, че става
въпрос за сексуални услуги срещу заплащане“. Казал й във вторник с П. да се
разберат и да вземе един ангажимент.При това св. А. му отговорила, че не може,
защото трябвало да се явява на конкурс. А той й отговорил какви са тези
конкурси , при него ще изкарва по- хубави пари.По време на срещата подс. И. си мълчала, след това обаче и дала напътствия как
да се облича , да си изработи свой стил.Водила я за дрехи , по салони за
красота , за да придобие визия ,която искала подс. И..На
другия ден П. я завела на ресторант заедно с други момичета-св. П., подс. И. и още три момичета.Това било през лятото на 2014
г. , но клиентите отказали да платят и „работата“ се осуетила.Разказва и за
друг случай, когато пътували за гр. Карлово, за който й се обадила П..З а там
пътували Б., К., някакъв човек и други момичета.Мъжът бил шофьор.Пристигнали
там. Някакви мъже ги посрещнали и казали на К., че клиента е починал и се
върнали обратно в С..
Разказва и за друг случай, че П.
я притискала и нахалствала да се съгласи да я води с
нея на СПА в Македония и че иначе щяла да се обади на Р. и щяло да стане много
зле. Отишли в Македония, тя, П. и още две момичета. Пристигнали в Македония и
отишли на хотел и казино. Настанили се в хотела и П. им казала да се облекат, а
когато са готови, да отиват при клиентите. След известно време П. се появила и
им казала „Ти и това русото момиче ще отидете в една стая, а другото в друга
стая“. Отишла в стаята с русото момиче. Там имало двама турци. Тя останала в
стаята с турчина и правили секс, а русото момиче отишла със другия в друга стая.
На другия ден си тръгнали за България, като П. и дала парите за секс услугата. П.
и казала, че тя била шефката и тя казвала кой какво да прави. За тази услуга
св. А. получила 300 Евро. Парите и ги дала П.. Не знаела какви са отношения
между Р. и П. „Р. и е шеф. Мисля че той и П. са главните.
Убедена съм.“ Посещението в
Македония станало през лятото на 2014г. Твърди, че не е била насилвана или
заплашвана да се занимава с проституция. Била отвратена след случката в
Македония и повече не искала да се вижда с мъже. Според нея, подс. И. е манипулирала св. К.П., като я насилвала и и
казвала какво да прави. На съдебното следствие разказва че е живяла предимно в
Италия и когато е идвала в България през 2014. Са и предлагали да извършва секс
услуги срещу пари, но не е имало насили или заплахи. Съдът не кредитира с
доверие заявеното от тази свидетелка в насока, че не е водела разговор с К. и П.,
което е в пълно противоречие със заявеното от същата в ДП, че К. я завела в
кафе „МОМО“, срещу НДК, където я запознала с П. и провели разговор. Също не се
кредитират показанията на свидетелката свързани с посещението и в Македония
заедно с подс. И. и други момичета. На ДП разказва
подробности относно това посещение в Македония, а в съдебното следствие отрича
това. Приобщените по реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания,
свидетелката А. заяви че ги подържа изцяло с уточнението че, никой не я
насилвал, никой не я принуждавал, никой не я заплашвал, никой не я тормозил или
каквото и да е било. „Другото, което ми прочетохте е вярно“. Не се кредитират
твърденията на тази свидетелка на съдебното следствие, относно ролята на подс. И., че не я била убеждавала да извършва секс услуги,
че по този начин ще разполага с по-добър живот и с повече пари. Съдът не
кредитира тези твърдения на свидетелката с оглед и на заявеното от самата нея,
че „ Нямам спомен, кой, как, по какъв начин, това е било преди 3 години.“ .
Съдът приема с разбиране тези твърдение на свидетелката в съдебно заседание с
оглед изминалия дълъг период от време от разпита и пред орган на ДП (том 2 ,
л.46 от ДП ) приобщени по реда на чл.218 ал.5 от НПК по искане на защитата на подс. И. и разпита пред Съда.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката пред орган на ДП/ т. 2 , л. 46 ДП/, включително и тези дадени по
реда на чл. 223 от НПК и приобщени по реда на чл. 281, ал.1 , т.2 от НПК /т.2,
л. 117 от ДП/ и на пострадалата свидетелка Б.Л. , които са ясни , логични, последователни
и в синхрон с описаната от останалите свидетели фактическа обстановка и се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
Пред м. Декември 2013г. попаднала
на обява в „Джобс.бг“,
която била за рекламно лице на дискотека Котън Клуб в
Студентски град. Обадили и се от агенция „***“, която е собственост на св. Г.Б..
По този повод Б. провел интервю с нея в едно
кафе в центъра на С.. Провел две фото сесии с нея след което я запознал с
подсъдимата П.И., която и представил като негова асистентка. Подс. И. и св. Л. организирали помежду си втора среща, като
подс. И. започнала деликатно с предложения св. Л. да спи с мъже за пари, като и обяснила
че в конкурси в които свидетелката желае да участва трябва някой да заплати или
„Трябва да си легна с някой, за да мога да спечеля“ след което и отправила
директно предложение за определена сума на час, за да си легне с някой. Сумата
била 400 лв. на час за стандартен секс. Свидетелката Л. прела тази оферта.
Тогава учела в УНСС и това и се видели лесни пари. През месец Декември, св. Л.
се срещнала с клиент и правила секс за пари. Тази среща се състояла в апартамент
в кв. Лозенец, където правила секс д този мъж. Той не и платил пари, а парите
същия ден Л. ги получила от подс. И.. Получената сума
била 400лв. Парите и били дадени от П. в колата на П., която взела св. Л. от
метро станция Джеймс Баучер и я върнала в Студентски
град. Колата на П. била Тойота Ярис, синя на цвят.
След това за няколко месеца спряла да се занимава с тази дейност. Това
продължило до края на м. Март, началото на м. Април 2014г. Преди запознанството
и с подс. И., св. Л. се запознала и с св. К.П., която
я склонявала да върши същата работа, както и П.. Това запознанство станало през
м. Март 2014г. Б. и К. се запознали чрез Г.Б.. Срещата
била в кафе „МОМО“ до НДК, където я чакала К.. Като К. започнала да и дава
примери с модели на Виктория Сикрет и няма защо Л. да
се страхува, срамува, по цял свят момичетата така си изкарвали парите. Л. и
споделила, че първият път който и бил уреден от подс.
И., било за нея известен шок, тъй като клиентът бил доста възрастен, при което К.П.
и казала, че ще се постарае да и намери по-млад и добре изглеждащ клиент. Двете
се разделили. След една седмица К. и се обадила. Отишли до един хотел на бул. „М.Луиза“
в гр. С.. Там я завела К.П.. Клиента я чакал в ресторанта на хотела. К. я
завела до там и си тръгнала. Останала при него в ресторанта за един час, след
което двамата се качили в предварително резервирана стая, там правила секс с
клиента, за което след това от К. получила сумата от 400 лв. В този случай подс. П.И. нямала участие. Скоро след това получила
обаждане, но не си спомня дали от К. или П. за хотел Кемпински.
Четири момичета били в една стая. Сама отишла до хотела с нейната кола. Било
вечерта към 19-20ч. В Тази стая на хотела трябвало да изчакат клиентите. Освен Л.,
там била и подс. П.И. и още две момичета непознати за
нея. Дошли клиентите и тя отишла с един от тях в друга стая и правила секс.
Клиента не бил българин. След сеанса си получила парите от П., няколко дни след
това. Сумата била 400лв. След това отново от св. К.П. получила предложение да
отиде в хотел в кв. Б.а. Там отишла правила секс с клиент, след което от К.
получила 400лв.
След това разказва за друг случай
в един апартамент в кв. Витоша, уреден от св. Г.Б..
Било м. Юни 2014г. Б. и казал че трябва да отиде в този апартамент, който й посочил.
Заварила трима мъже с две жени в този апартамент и по-късно правила секс с едини от тях, който бил турчин. Клиента и заплатил 500лв.
за услугата. Заявява, че за разказаните от нея случаи не е била насилвана. От Б. знае, че са били приятели с подс.
Ч. , но не и я споделял за пари давани между Ч. и Б..
Разказва и за друг случай от края
на 2014г. в ресторант „Воденицата“ в кв. Драгалевци. Там била заедно с
пострадалата св. А.Д.. Подс. И. и казала да отиде в
този ресторант. Там имало голяма маса с доста хора. Били турци. Имало нещо като
частно парти. Трябвало да отиде с един от клиентите да извърши секс услуги, но
„Тогава аз не пожелах и напуснах сама заведението“. Обадила се на П. ме си
тръгнала и не е станало нищо. Въпреки това св. Л. получила 200лв.
След това имало още една среща в
Гранд Хотел С.. Това било заедно с подсъдимата И. и още едно момиче но не се
сеща за името. Там трябвало да изчакат клиенти, които не били българи. Чакали
ги в лоби бара на хотела. П. ги предупредила преди това, че ще дойдат двама
клиенти, които ще си изберат по едно момиче. Пристигнали клиентите. Били
руснаци. Избрали едно момиче, коеуто останало с
клиент а подс.
И. и св. Л. си тръгнали. За тази вечер П. дала на Л. 200лв. Познавала и подс. Р.Ч.. С него я запознава подс.
И.. От Ч., предложения не е получавала св. Л.. След това се срещнала със св. Г.Б.
по негово настояване в Мол С.. Това станало през
пролетта на 2014г. между разказаните по-горе случаи.
Аналогични са показанията дадени
от свидетелката по реда на чл.223 от НПК и приобщени по делото на основание
чл.281 ал.1, т.1 от НПК, които показания свидетелката подържа изцяло.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля пред орган на ДП/ т. 2 , л. 176-177 от ДП/ и приобщени по реда на чл.
281, ал.1 , т. 1 и т. 2 от НПК /т.3, л. 679 гърба от СП/ Г.Б., които
са ясни , логични, последователни и в синхрон с описаната от останалите
свидетели фактическа обстановка и се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал.
От 2002 г. си регистрирал
продуцентска фирма „М.“. Свидетелят бил единственият собственик и управител на
фирмата.Фирмата се занимавала с продуцентска дейност, организирала и кастинги.Св.
Б. и подс. Ч. се познавали от около 2008-2009 г.
Запознали се в офиса на модна компания „ ЕФ ЕЙЧ 1“.Били в приятелски
отношения.Двамата редовно посещавали кафе „МОМО“ до НДК.Там прекарвали по цели
дни.
Св. Б. и подс.
П.И. се познавали от 2012 г., когато й уредил работа като хостеса.
Видели се случайно през 2013 г. и тогава й предложил работа като офис асистент
на фирмата му.Тогава подс. И. му казала, че работи с Р.Ч.
и двамата имали интерес от красиви момичета, които „…предоставят компания и сексуални услуги срещу пари…“. През есента
на 2013 г. се срещнали двамата подсъдими Ч. и И. и св. Б.. В разговора
свидетелят им обяснил , че иска да развива продуцентската си дейност. Тогава
двамата подсъдими му предложили подс. И. да се среща
с момичета, които не представляват интерес за продуцентската му дейнот.На тази среща се разбрали св. Б. да препраща на мейла на подс. И. кандидатури на
момичета, които били съпроводени със снимки, физически характеристики, кратка
автобиография.Тези данни св. Б. ги получавал на публикувани от него обяви
най-често на сайта „Джобс.БГ“ във фейсбук.След
срещата свидетелят изпратил на пощата на подс. И.
множество кандидатури, за което двамата подсъдими му платили 150 лева.Свидетелят
бил обаче притеснен да не би П. да говори с тези момичета и да „…се
опита да ги убеди да предоставят секс услуги или компания срещу заплащане…“. Месец
по-късно се обадил на П. и на Р. и им казал, че прекратява дейността по
изпращането на данните на момичета.
През юли 2014 г. св. Б. отишъл до
Германия, гр. Моерс ,след което се прибрал в България
и решил да направи модна компания в Германия.По телефона потърсил подс. Ч.. Двамата се срещнали и св. Б. му обяснил,че в
Германия , че проституцията под някаква форма е легална, „… но,
нямам точна и ясна информация за цените и условията, при които се извършва това.Казах
му , че там има сауни, в които момичетата се регистрираат
като проститутки…“.Подс. Ч. се заинтерисовал от това и след няколко дни се обадил на св. Б..Срещнали
сев кафе „Момо“ до НДК. На срещата били двамата
подсъдими и св. Б.. Тогава „…Р. реши, че П.
трябва да намери момичета за Германия, които да се регистрират като проститутки
в някоя сауна…“.Св. Б. тогава казал на подс. И.,
че след няколко дни заминава за Германия и предложил на подсъдимата да отиде с
него и на място да си прецени условията за сауните.На тази среща усилено се
дискутират условията в сауните, мястото , където се намират, как става
наемането им и цените съответно за секс услугите.Подс.
И. проявила особен интерес за това и след няколко дни се обадила на св. Б. и му
казала, че ще дойде с него в Германия като вземат и св.Я.К..Така на 25.09.2014
г. от аерогара С. тримата излетели за Германия.Така от 08.09.2014 г. преди излитането им за Германия св. Б. се срещнал
няколко пъти с двамата подсъдим предимно в кафе „Момо“.Тези показания на св. Б.
са в пълен синхрон с приложените в том5-ВДС материали.Пристигнали в Германия в гр. Моерс.След
два дни подс. И. го помолила да ги заведе двете със
св. Я.К. да ги заведе до някоя сауна да придобият представа за работата там. Тримата
се срещнали със собственика на сауната. На тази среща присъствал и брата на св.
Б., който живеел в Германия, като преводач.
Твърди , че познава само св. Я.К.,
„…което работи за П. и Р.…“.Сочи
номерата на мобилните телефони на
двамата подсъдими.
Съдът не кредитира показанията на
този свидетел дадени в хода на съдебното следствие поради вътрешната им
противоречивост,не са издърЖ. от логическа и житейска
гледна точка.Например: „…не си спомням да съм имал срещи с П. в това кафе/Момо/…“,
„…аз никога не помня да съм се запознавал с Р.Ч., не помня такова нещо“,
„…Среща означава тенденциозно насочено-
дата , час, аз такова нещо съм нямал с П. и Р....“,…“П. работеше в моята
компания 4 месеца…причината да напусне , че нямаше качества…“. Св. К.П. по
обява се явила на кастинг във фирмата на св. Б.- „М.“ , но не била приета на
работа и това я озадачило и си направила среща с подс.
И. да я пита каква е причината за това.Двете се срещнали в кафе „Марая“ в гр. С. и подс. П.И. й заявила,
че Б. има второстепенна роля в бизнеса с моделите.
Св. Б. на съдебното следствие , след
прочитането на протокола му за разпит като свидетел пред орган на ДП заявява: „… не
поддържам всичко, което чух, има неща които са верни и има неща които не са верни и преиначени…“ ,“…
познавам Р.Ч.… не съм бил с Р. , стоял съм на различна маса…“. Започна да
прехвърля отговорност върху две жени, които го разпитвали „ кажи за тях/за Р. и
П./, за да те пуснем“. “…Нямал съм среща,
причина, да се срещна с Р.Ч., нямам никаква работа с него, аз не се занимавам с
такова нещо…“. За тази „откровеност“ на свидетеля Б. говорят и показанията на пострадалата
свидетелка Б.Л., която е заявила, че от Б. знаела, че са приятели с Ч.. През
месец юни 2014 г.на тази свидетелка Б. и посочил нает от него апартамент в кв.
Витоша, гр. С., където да отиде. Тя отишла там, където били трима мъже и две
жени и св. Л. правила секс с един от тях –турчин, от когото получила 500 лева. Отрича неоснователно и за проведената
среща между него, и двамата подсъдими в кафе „Момо“ до НДК, за която
безпристрастно и категорично свидетелстват ВДС- том 5, че се е провела такава
среща, предмета на разговора и датата-08.09.2014г., от 16,45,00 часа до
17,22,55 часа. Накрая в дух на самокритичност и съжаление за дадените от него
показания по делото, заяви : „…тези
показания са създали проблеми, за което се извинявам…“ . С оглед на прецизност
на св. Б. беше предявен протокола му за разпит като свидетел от орган на ДП
като заяви , че подписите на всички страници от протокола му за разпит са
негови.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля пред орган на ДП/ т. 2 , л. 88 от ДП/, включително и тези дадени по
реда на чл. 223 от НПК /т.2, л. 130/ и приобщени по реда на чл. 281, ал.1 , т.2
от НПК /т.2, л. 281 гърба от СП/ М.А., които са ясни , логични,
последователни и в синхрон с описаната от останалите свидетели фактическа
обстановка и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал.
Свидетеля А. работел като фризьор
в „ Рандеву“
кв. Стрелбище. Познавал подс. И. като негова
клиентка. Подс.
И. му се обадила един ден и поискала до го запознае с един господин, като това
станало в кафе „ МОМО“ до НДК. Въпросният господин бил Р.Ч.. Представил му се
като Р.. Р. започнал да му говори, че щял да провежда конкурси и му трябвал
фризьор. А. му казал че няма проблем, когато имали нужда П. да му се обади.
Обяснил им че ще се отзове , но зависи и от парите които ще му даде Р.. В този
момент те се спогледали, станало му странно и той /Р./ каза: „… Виж
сега, аз имам момичета, понеже си фризьор и ако имаш богат клиент и иска момиче
за секс услуги, можеш да се обърнеш към П.…“, при което св. А. станал и си
тръгнал. По-късно на А. му се обадил негов приятел и го помолил, ако познава
танцьорка да осигури за някакъв рожден ден. А. се обадил на подс.
И., която му казала да не се притеснява. Сетил се че , за момичето за което му
казала П. иска 1000лв. Приятелят му се казвам Мурад, който се съгласил на това.
С П. уточнили времето и мястото но по-късно Мурад му се обадил, че момичето не
е отишло, тогава подс. И. извикала друго момиче св. К.П..
Тя отишла на срещата при Мурад. След това, Мурад занесъл парите на св. А. –
1000лв., който след това ги дал на подс.П.И., като с
нея била и св. К.П.. П. карала лек автомобил Тойота, синя на цвят.
Съдът не кредитира показанията на
св. А. дадени на съдебното следствие /т.2 л.280/ , че не се бил срещал никога с
подс. И. освен в салона, както и твърдението му, че
не познава подс. Ч.. Това е довело до прочитане на
показанията му дадени пред орган на ДП и приобщаването на същите към
материалите по делото по съответния процесуален ред – чл.281 НПК. След
прочитането им в съдебна зала, че за прочетеното не си спомня да е вярно, не си
спомня какво е било преди години, което е довело до нуждата от предявяване на
протокола му за разпит на свидетел /т.2 л.88-89 от ДП/. Свидетелят А.
категорично е заявил, че положените подписи за свидетел в този протокол не са
негови. Това е довело до назначаването на графическа експертиза изготвена от
в.л. Ц.Т., приобщена към материалите по делото /т.2, л. 332 от СП/ със
заключение, че подписите за свидетел върху протокол за разпит на свидетел от
03.11.2014г. – л.л. 88,89,90 са положени от свидетеля М.И.А., с ЕГН **********, каквото е и при
снемането на неговата самоличност като свидетел /л.239 гърба, т.2 СП/.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката пред орган на ДП/ т.2, л.180 ДП и т.2 л.287 СП / И.А.,
които са ясни , логични, последователни и в синхрон с описаната от останалите
свидетели фактическа обстановка и се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал.
Свидетелката А. се познавала с П.И.
от лятото на 2013г.. Запознала ги нейна приятелка – св. А.Д.. След около месец,
два, П. и предложила ако иска да и се обажда за предоставяне на секс услуги
срещу пари. Уговорката била да получава за себе си 500лв. , като тарифата за
клиента била 1000лв. Св. А. вършела тази дейност доброволно. Подс. И. не е упражнявала физически или психически тормоз
спрямо нея. Разказва за два случая че е правила секс за пари с чужденци – с
руснак и турчин. С руснака на хотел в гр. С. , а с турчина и подс. И. правили „тройка“ в хотел в гр. Пловдив. И от
руснака и от турчина получила лично за себе си по 600лв. , а П. взела тогава
400лв. Разказва и за друг случай, когато ходили до гр. Сопот заедно с К.П., Б.А.
и момиче на има Никол. П. не била с тях. Уговорката била там да са в компания
на мъже за секс. Тогава обаче пристигнали и нищо не се състояло. Клиента бил
катастрофирал и починал. От П. била чувала, че лице на име Р. е нейният шеф,
който взема част от парите, които изкарват момичетата, но тя не го е виждала. П.
е поискала да я запознае с Р., но това не се е случило. Св. А. престанала да се
занимава с тази дейност от лятото на 2014г. Разказва и за други момичета, че са
имали контакт с П. по повод – секс услуги срещу пари, като споменава имената на
свидетелките В.Т., Н. Т., Б.А., А.Д., К.П. и момиче
на име Никол.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелката дадени на съдебното следствие /т.2, л.287 СП/, именно, че не била
извършвала секс услуги срещу пари, дори не и били предлагани такива, отрича
показанията дадени пред орган на досъдебното производство, където ясно, точно и
подробно е разказала за две уредени и от подс. И.
секс срещи срещу пари. Едната с руснак в С. и с турчин в хотел в Пловдив, като
на втората среща правили „тройка“ тя, подсъдимата И. и Турчина. Няма как тези
подробности, които съобщава в разпита си на ДП да ги е научила от другаде или органа
на ДП да ги е знаел от другаде, извън разпита й. Още повече, че същата в
разпита си пред орган на досъдебното производство цитира имената и на други
момичета – В., Н., Б., А., К. и Никол, за които твърди че са имали контакт с П.
по същия повод. Това се потвърждава и от разпитите на цитираните имена като
свидетели по делото. В този смисъл показанията на св. А. пред Съда са изолирани
и не кореспондират с нито едно от останалите събрани по делото доказателства,
поради което няма как да бъдат кредитирани с доверие за изграждане на
обективната фактическа обстановка по делото.
Съдът кредитира показанията
дадени на съдебното следствие от свидетеля
Д.М.,
които са ясни , логични, последователни и в синхрон с описаната от останалите
свидетели фактическа обстановка и се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал.
Свидетелят М.
работел като таксиметров шофьор. Познавал П.И. от доста време. С таксито возел
както нея така и нейни приятелки. Казала му че работи в модна агенция и го
попитала дали може да я запознава с красиви момичета които вози, да се свържат
с модната ѝ агенция. Разказал за два случая, при които карал момичета до
провинцията. Единият случай бил курс до гр. Карлово, а другия път курс до гр.
Благоевград. В Първият случай не ходили никъде, всъщност отишли до Карлово и се
върнали, което се подкрепя от показанията на останалите свидетелки участвали в
този курс, че срещата се била провалила, тъй като клиента бил починал. Във
вторият случай, спрял на една бензиностанция, подс. И.
му била дала номер, на който да звънне, когато пристигнат, за да дойдат и да ги
посрещната. Дошъл някакъв джип и взел момичетата. Той останал да ги чака на
бензиностанцията, след което ги върнал обратно в гр. С. и ги оставил по
домовете им, на отиване ги взел от бензиностанция ОМВ на Околовръстен път – С.,
кв. Б. Бяха 2 или 3 момичета, била ги довела подсъдимата П.И.. Почувствал се
ощетен, защото за цялата тази нощ взел само 150лв. В гр. Благоевград
пристигнали вечерта. Чакал момичетата на бензиностанцията в Благоевград около
един час. Разказва за случай, в който запознал негова приятелка с подс. И.. Организирал им среща за да се запознаят в гр.
Студентски град и си тръгнал. След срещата неговата приятелка му се обадила и
му казала, че не става нищо с тази модна агенция, а П. му се обадила и му
казала, че не става за фото модел, макар че има добро телосложение, но има
криви зъби.Това за „кривите зъби“подс. И. споделила
на среща с подс. Ч./т.5-ВДС/. П. му заплатила курса
до гр. Благоевград след ден-два, а подс. И. използвала св М. като
шофьор, защото знаела, че той работи предимно нощно време. И разкарвал и самата
нея по нощни заведения в гр. С..
За случаят в
гр. Карлово подс. И. се обадила на някое от
момичетата (К.П.) да се връщат, защото ангажимента отпада и се върнали.
Момичета, които возел до там били 4 общо. П. го наела за курса до Карлово, и му
платила за този курс по-късно, „… като
„окъси“ парите…“, защото там, където
отишли не са свършили работата, за която са били пратени.
Съдът не
споделя твърдението на св. М. за това, че „П. се возеше при мен“ относно случая
за гр. Карлово. Това твърдение не се подкрепя от останалия събран по делото
доказателствен материал, защото това е във вътрешно противоречие със самите
показания на този свидетел, както и от показанията на останалите свидетели –
момичетата, които возел с колата до там, тъй като , малко преди това в разпита
си е заявил „ П. или не знам кой се
обади… на някое от момичетата, не знам на кое и каза да се връщаме и се
върнахме. Това беше“ . Поради тази причина П. не е възможно да е била в
колата в случая за който разказва свидетеля М..
Съдът кредитира показанията на
свидетелката пред орган на ДП/ т. 2 , л. 178 ДП и приобщени по реда на чл. 281,
ал.1 , т.2 от НПК /т.2, л. 335 от СП/ С.Н., които са ясни, логични,
последователни и в синхрон с описаната от останалите свидетели фактическа
обстановка и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал.
Свидетелката С.Н. и подс. И. се познавали от зимата на 2013г. Запознала ги
приятелката на С. – И.А.. И. и била обяснила, че П. е момиче, което се занимава
с намирането на клиенти, на които да се предоставят секс услуги срещу заплащане.
Св. А. вече се занимавала с това и с тази цел запознала подс.
И. със св. Н., като св. Н. и преди запознанството си с подс.
И. се занимавала с такава дейност. Около седмица след като се запознали, подс. И. и се обадила за първият клиент, като тарифата била
500лв., като за Н. оставали 400лв., а за подс. И. –
100лв. Имало случаи в които получавали повече. От П. е чувала за Р.Ч.- „Който е шефа, че той урежда клиентите и тя
му отчита част от парите, но не знам каква точно“. Н. не била виждала Ч..
За някои от уредените от П. случаи, изрично предупреждавала св. Н., че това са
нейни клиенти, а не на Р. с опасение да не би Р. да разбере че си делели парите
само между тях двете. П. и уреждала средно по два ангажимента на месец.
Преобладаващия брой клиенти били чужденци. Имена на други момичета с които
подържала връзка П. не може да каже. Разказва за около 10 момичета на П.- „…За които знам, че са извършвали секс услуги.
На П., Аз и И. и викахме „Маме…““. В
разпита на съдебното следствие и прочитането на протокола за разпита ѝ
пред орган на досъдебното производство, същата заявява, че не е вярно, че е
знаела за Р.. Другото невярно, е че е била давала пари на П.. Не е вярно и това
че е имало и чужденци покрай П..
Съдът не кредитира показанията на
тази свидетелка в тази им част с оглед на дългият срок, който е изтекъл от
разпита ѝ пред орган на ДП през 2014г. и разпита и пред Съда през 2017г.
Освен това дадените пред орган на ДП показания от св. Н. са дадени под страх от
наказателна отговорност по смисъла на чл.290 ал.1 НК и никъде не се споменава,
че й е оказано каквото и да е било давление, от когото и да е било, свързано с
нейните показания. Съдът намира показанията й на съдебното следствие като опит
за смекчаване на описаната фактическа обстановка с оглед възможен
по-благоприятен изход спрямо подс. И. и подс. Ч.. Освен това разказва в подробности за извършената
от нея дейност заедно с П.И., за които няма как и откъде органа на ДП да е
знаел.
Сред приетите за относимите
свидетелски показания по делото са налице тези на пострадали, съгласно посоченото с
обвинителния акт, от инкриминираните деяния по трафик на хора, като това са
свидетелките В.Т., А.Д., М.А., К.П., Я.К., Н. Т., Р.Х., Б.А. и Б.Л.. Поначало,
се приема в съдебната практика, че показанията на пострадалия свидетел имат двойнствена природа, като същите се разглеждат като
източник на доказателства, но се приема,че могат
да бъдат и средство за защита на
накърнените му от престъплението права. Тези принципни особености на показанията
на пострадалия свидетел наложиха и извършване на съответен детайлен анализ на
тези гласни доказателствени средства /свидетелски показания/.
Показанията на свидетелките
/пострадали/ се отличават с последователност и логичност, а също така липсват и
каквито и да е било основания да се приеме, че свидетелките по някакъв начин, пряко или косвено, са
заинтересовани да навредят на подсъдимите, обвинявайки и набеждавайки ги в
престъпления, които изобщо да не са извършели, или които да са били осъществени, но друг да е
автора. Сочените от свидетелките факти са пряко възприети и свързани с предмета
на доказване – релевантни факти.
При анализа на показанията на
такъв свидетел по едно дело, следва да се подхожда изключително внимателно, тъй
като тези показания са едновременно източник на доказателства и „средство за
защита на накърнените му от престъплението права“. В тази връзка с Р - 836 - 1990г. на І н. о.
на ВС се сочи и че особеното положение на пострадалия в процеса може да го
мотивира да бъде тенденциозен, недобросъвестен и необективен. Това налага съдът
винаги да преценява тези показания като ги подлага на подробен и задълбочен
анализ, а при наличие на противоречия между тези показания и останалите
доказателства по делото, да вземе мотивирано становище защо на едни
доказателства дава вяра, а други игнорира.
Подсъдимата И. е дала частични
обяснения по делото /т.3, л. 724 от СП/ като основно акцентира върху намереното
и иззето от нейната спалня прозрачно пликче, с бяло прахообразно вещество,
което от направената ФХЕ е установено като кокаин с примеси на левамизол.Обясненията съда ги възприема по скоро като средство
на защита, защото от протокола за претърсване и изземване въпросното НВ е
иззето от шкафче от стаята на подс. И. :“ …не мога да
сетя къде намериха пакетчето“,“Тогава в моя
апартамент направиха претърсване“. С неустановено по делото лице Н. били
съквартиранти. Той също присъствал на претърсването и изземването на 03.11.2014
г.и още „…Имахме две стаи и първо аз спях в едната, а той в другата и после се
разменихме“. В този апартамент прекарвал доста време и нейната стая приятелят й
на име П..
Нормата на чл.136, ал.1 от НПК третира специалните разузнавателни
средства като способ за събиране на доказателства при разследване на тежки
умишлени престъпления. При експлоатиране на СРС, чрез технически средства и
оперативни способи се навлиза в личната сфера на контролираните лица, като се
засягат граждански права, ползващи се с конституционна защита /чл. 32-34 от Конституцията/ и с международно признание /чл.8 КЗПЧОС и чл.17 МПГПП/, което
налага и поставянето на дейността по използване и прилагане на специалните
разузнавателни средства под предварителен, текущ и последващ
съдебен контрол, при стриктно спазване
на относимите разпоредби на ЗСРС и НПК / из Решение № 10 от 28 .09.2010 г. к.д. №10/2010г., КС
РБ/.
Принципно следва предварително да
се стори уточнението, че част от разговорите при подслушаната телефонна
комуникация са водени на чужд език. Относно протоколите за изготвяне на
веществени доказателствени средства, следва да се посочи, че процесуалният
ни закон не съдържа изискване към лицата,
изготвящи и възпроизвеждащи ВДС да бъдат
назначавани като преводачи, когато информацията от използването на СРС е на
чужд език. Тази проблематика е
разгледана с Решение № 433 от 9.11.2009 г.
по к. н. д. №446/2009 г., II н. о. на ВКС, НК, според което: „…преводът на тези разговори е извършен от
лице, служител на органа по чл. 20, ал.
1 от ЗСРС и притежаващо нужните знания на английски език, а протоколът по чл.
132, ал. 2 от НПК е подписан от ръководителя на структурата. Служителят,
изготвил протокола, в който са възпроизведени ВДС, както и неговият ръководител
носят отговорност за верността на отразеното и съответствието в съдържанието…НПК
не съдържа изискване към лицата, изготвящи и възпроизвеждащи ВДС да бъдат
назначавани като преводачи, когато информацията от използването на СРС е на
чужд език…“. Разбира се, при предявяване на
веществените доказателствени средства, в хода на съдебното следствие,
когато е нужно, съдът, назначава преводач. Респективно веществените
доказателствени средства не могат да бъдат изключени като процесуално негодни
на такова основание/ което няма опора в закона/.
По-долу в изложението си, съдът ,обаче, ще изложи
конкретните си съображения, поради които изключва от доказателствената маса част от веществените
доказателствени средства, респективно част от информацията, съдържаща се във
ВДС.
Няма спор, че както искането за
разрешаване на използването на специално разузнавателно средство, така и
даването на разрешение за използването му следва да е направено от компетентен орган и важи за точно определен срок.
В противен случай резултатите от експлоатиране
на ВДС, материализирани в протоколите за изготвяне на ВДС и в самите веществени
доказателствени средства, няма да могат да се ползват за нуждите на
наказателния процес. Това следва от забраната на чл. 105, ал.2 НПК в
наказателния процес да се ползват доказателствени средства, които не са събрани
или изготвени при условията и по реда на НПК. Налице са предпоставките на чл.
105, ал. 2 НПК за изключването на част от ВДС / в том 4/, получени при използване на СРС, от
доказателствената съвкупност, доколкото същите не са събрани по реда, предвиден
в НПК. Допуснатото съществено процесуално нарушение е процесуално неотстранимо
и обективно неповторимо. Досъдебното производство е образувано с постановление
на наблюдаващия прокурор на 23.06.2014
г./т.1, л. 1 ДП/ и след тази дата е недопустимо да бъде актуално направеното искане от
орган на ДАНС за приложение на СРС със
срок на разрешението за два месеца, считано от 10.05.2014 г., при наличието на
вече образувано ДП, където закона предоставя тези правомощия на наблюдаващия
прокурор от Специализираната прокуратура..Освен това, данните събрани с
разрешените от Председателя на СГС специални разузнавателни средства след 23.06.2014 г./когато е образувано ДП от СП/ до
08.07.2014 г. са невалидни като разрешени от орган с преклудирана
компетентност, а е известно , че не могат да се валидират
действия извършени от некомпетентен орган.Това е така, защото с образуването на ДП от
Специализираната прокуратура правомощията на председателя на СГС се преклудират и даденото преди това, макар и на законно
основание разрешение за използване на СРС и събраните от това ВДС не пораждат
повече правни последици.Поради горните съображения като процесуално негодни
бяха изключени от доказателствената маса по делото ВДС с номера от 235 до 286 включително, том 4- ВДС.
Съобразно чл.13 ал.2, чл. 105 ал.2 и чл. 106
от НПК, обективната истина се разкрива по реда и със средствата предвидени в
НПК. Законът категорично забранява допускането на доказателствени средства,
които не са събрани или изготвени при условията и по реда предвидени в НПК и
императивно предвижда, че доказването в наказателното производство се извършва
чрез способите предвидени в процесуалния закон.
В случая се е наложило ползването
на СРС, с оглед предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления за
които са изложени конкретно фактически обстоятелства в искането. Мотивът за
исканото разрешаване на СРС е разследване на престъпления по чл. 159б вр. чл. 159а НК и по чл. 155 от НК без конкретика
с оглед разпоредбата на чл. 411А, т. 3 от НПК. Следователно органа от ДАНС,
който е експлоатирал и по чието искане са разрешени СРС от 23.06.2014 г. до 09.07.2014г/ когато е първото
разрешение дадено от Председателя на СпНС/ е некомпетентен, при наличието на
вече образувано ДП от СП , подсъдно на Специализирания съд.
Пороците при използването на
доказателствените средства, правят недопустима тяхната проверка и оценка и
приобщаването им към доказателствената съвкупност по делото, тъй като са
процесуално негодни и не могат да служат като база за правни изводи.
Ето защо част от ВДС се изключиха
от доказателствената маса и съдът не гради своите изводи въз основа на тях. Не
следва да има спор, че както искането за разрешаване на използването на
специално разузнавателно средство, така и даването на разрешение за
използването му, следва да е направено от компетентен орган. В противен случай,
резултатите от експлоатиране на СРС, материализирани в протоколи за изготвяне
на ВДС и в самите веществени доказателствени средства, няма да могат да се
ползват за нуждите на наказателния процес. Това следва от забрана на чл.105
ал.2 от НПК в наказателния процес да се ползват доказателствени средства, които
не са събрани или изготвени при условията и по реда на НПК.
Следва да се отбележи
обстоятелството, че исканията и разрешенията за СРС и тяхното удължаване с
определен срок преди образуването на ДП от СП са съобразени със закона.Искането
за СРС и неговото разрешаване от 10.05.2014 г. до 23.06.2014 г са искани на
етап преди да бъде образувано досъдебно производство и са дадени и ползвани от
компетентен орган,
Създадена е нова глава 31а от НПК
(ДВ бр.13 / 11.02.2011г.)-„Особени правила за разглеждане на дела подсъдни на
Специализираните наказателни съдилища“. ПЗР на ЗСРС §10- „в чл.15 ал.1 се
добавя „и на Специализирания наказателен съд“ ;
От 11.08.2011г./ДВ бр.13 от 11.02.2011г./ е в сила нова алинея 3 на
чл.174, където изрично е отбелязано, че
компетентен в случая да издаде разрешение за експлоатация на СРС е Председателя
на СпНС /респективно от изрично оправомощен от него заместник-председател/, по
дела подсъдни на Специализирания наказателен съд, в случая от 23.06.2014 г.
Специализирания наказателен съд функционира от
01.01.2012г., а разрешенията издадени от Председателя на Софийски Градски
Съд са извън неговата компетентност,
след посочената дата и не могат
резултатите получени от ползване на СРС, като ВДС, да бъдат инкорпорирани към
доказателствената съвкупност по делото, да бъдат анализирани и ценени с оглед
крайните изводи на съда, понеже са процесуално негодни и са неотносими.
Валидни и процесуално допустими
по делото са ВДС от използването на СРС/обособени в томове с отделна
номерация/, както следва:
Том
1-ВДС
от класифицираните материали съдържат ВДС с прилагани СРС по отношение на подс. П.И.. Тук, както исканията, така и разрешенията са
направени от компетентни органи, като СРС са експлотирани
/ като доказателствен способ по смисъла на чл. 136 от НПК /, с оглед
разследване и доказване на тежки умишлени престъпления, попадащи сред кръга на лимитативно изброените с чл.
172 ал.2 от НПК, за времето от 15.07.2014
г. до 31.10.2014 г.
Том
2-ВДС
от класифицираните материали съдържат ВДС с прилагани СРС по отношение на подс. Р.Ч.. Тук, както исканията, така и разрешенията са
направени от компетентни органи, като СРС са експлотирани
/ като доказателствен способ по смисъла на чл. 136 от НПК /, с оглед
разследване и доказване на тежки умишлени престъпления, попадащи сред кръга на лимитативно изброените с чл.
172 ал.2 от НПК, за времето от 07.10.2014
г. до 03.11.2014 г.
Том
3- ВДС
от класифицираните материали съдържат ВДС с прилагани СРС по отношение на подс. П.И.. Тук, както исканията, така и разрешенията са
направени от компетентни органи, като СРС са експлотирани
преди
да има образувано ДП, с оглед разследване и доказване на тежки умишлени
престъпления, попадащи сред кръга на
лимитативно изброените с чл. 172 ал.2 от НПК / глава 2, раздел 9 от НК-„Трафик
на хора“/- подслушан разговор между подсъдимите Ч. и И. и постр.
свидетелки В. и Н. Трендафилови на 21.05
2014 г. за времето от 18,00 до 18,50 часа.
Том-4-ВДС от
класифицираните материали съдържат ВДС с прилагани СРС по отношение на подс. П.И.. Тук, както исканията, така и разрешенията са
направени от компетентни органи, като СРС са експлоатирани преди
да има образувано ДП, касае се за проведени разговори и записани СМС с
оглед разследване и доказване на тежки умишлени престъпления, попадащи сред кръга на лимитативно изброените с чл.
172 ал.2 от НПК / глава 2, раздел 9 от НК-„Трафик на хора“/-касае се за
разговори и прилагане на СРС за времето от 12.05.2014 г. до 22.06.2014г.включително/разговори
с №№ от 1 до 234/, защото на 23.06.2014
г. е образувано ДП от СП и от тази дата нито ползващия нито разрешаващия
СРС са компетентни и затова разговорите
с №№ от 235 до 286 , том 4- ВДС са процесуално недопустими.
Том
-5 ВДС
от класифицираните материали съдържат ВДС с прилагани СРС по отношение на подс. П.И., касаещи проведена среща между подсъдимите Ч. и И.
и св.Б..Тук, както исканията, така и разрешенията са направени от компетентни
органи, като СРС са експлотирани / като
доказателствен способ по смисъла на чл. 136 от НПК /, с оглед разследване и
доказване на тежки умишлени престъпления, попадащи сред кръга на лимитативно изброените с чл.
172 ал.2 от НПК, за времето от 29.08.2014 г. за девет дни, както и разрешение
за експлоатация на СРС за времето от 09.07.2014 г. за срок от 60 дни.
Посочената по –горе, релевантна по делото
доказателствена информация е от помощ за
разкриване на обективната истина , тъй като целта на прилагането на този
доказателствен способ /СРС/ е обективиране
поведението и разговорите на лицата в реална обстановка, без същите да
знаят, че спрямо тях се използват
такива средства, каквато е настоящата
хипотеза. ВДС са от значение за
разкриване на обективната истина и
изясняване ролята и участието на подсъдимите в инкриминираната деятелност. Като
приетите от решаващия съдебен състав за годни и относими веществени
доказателствени средства, кореспондират с останалия достоверен доказателствен
материал по делото, включително и с обсъдените гласни доказателства.
От коментираната, релевантна по
делото доказателствена информация, материализирана в приетите за годни веществени доказателствени средства /ВДС/,
изготвени в резултат на експлоатираните специални разузнавателни средства, е
видно, че подсъдимите Ч. и И. се познавали помежду си, контактували
са често по повод престъпната си дейност. Коментираните ВДС,
кореспондиращи с целия приет за достоверен доказателствен материал, сред който
са и кредитираните гласни доказателствени средства– свидетелски показания , са
от помощ и за изясняване на ролята и функцията на подсъдимите Ч. и И. в
постигнатия помежду им сговор по набиране на жени с цел да бъдат предоставяни
за развратни действия и набавянето на материални облаги от това, въпреки
съгласието им и чрез даването на облаги на пострадалите от трафик жени.
Относно писмените доказателства, от
приложените протоколи за личен обиск на
двамата подсъдими, за претърсвания и изземвания от помещения и в
л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № СО 88-72 АС, собственост
на подс. И. / т. 1, л.8- 27 ДП/, допринасят за
изясняване на предмета на делото, извършени са по съответния законов ред и се включиха към ценената доказателствена
съвкупност, съдът намери за годен и относим към
предмета на делото и протокола от 03.11.2014
г. за претърсване и изземване в жилище, обитавано от подс.
И. на адрес ***9, при което под ВД № 7 е отбелязано: “ От нощно шкафче в
спалнята на П. Иванава се намери един брой бял
прозрачен плик,съдържащ бяло прахообразно вещество“.
Съдът приобщи към
доказателствената съвкупност всички протоколи за извършени разпознавания/ писмени
доказателствени средства/- т.2, л.141 до
175 включително.
Поначало разпознаването на лица или предмети е способ за събиране и проверка на
доказателства съгласно чл. 136 от НПК и с него, отнесено към настоящия казус,
се цели установяване на тъждество между лица, предявени за разпознаване
свидетел и такива, за които се твърди в показанията им. За това и изискването
за предварителен разпит по чл.170 НПК на разпознаващото лице не е самоцелен –
той е необходим за установяване неговите възприятия за лицето или предмета, а
непосредствено преди самото разпознаване – за да се опишат специфичните черти,
белези, особености, по които те могат да бъдат разпознати. Разпознаванията на
досъдебната фаза са извършени при спазване на чл.170 НПК,
поради което и протоколите като годни доказателствени средства следва да
се включат към доказателствената съвкупност въз основа и на които настоящата инстанция изгражда фактическите си и правни изводи.
Съдът не приобщи към доказателствената маса протокол за разпознаване на
лица и предмети, от чието съдърЖ.е е видно, че св. В.Т.
е била разпознала под № 1 подс. П.И. /т.2, л. 138-139
от ДП/.Това разпознаване е било извършено в нарушение на реда по НПК.Липсва
разпит по реда на чл. 170 от НПК на св. Т. непосредствено преди самото
разпознаване.
Останалите писмени доказателства прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал се прецениха като относими към предмета на делото, понеже допринасят
за изясняване на обективната истина по делото в това число – приложените на
досъдебното производство – в том 1 ДП
– Заложен билет № 06245-14/30.10.2014 г. със заемател
св. Б.,справка от Виваком и „Космо България Мобайл“
ведно с електронен носител / л.55-61/, приемо-
предавателен акт № II 4985/ 08.12.2014г. между Министерство но културата и НИМ
/ л.74/, протокол за изземване и задържане на кореспонденция от 05.11.2014
г.ведно с електронен носител, справка от Виваком за
предоставени ПИН и ПУК кодове/ л. 94/, справка от УИЗЕР / л. 148-150/, в том 2 от ДП- декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние на името на П.И. / л18/, декларация от Б.Л. за предоставяне на
защита- л.39, декларация от Я.К.- л. 43, декларация от Б.А. – л.51, декларация
от Р.Х.- л. 59, декларация от М.А.- л. 64, декларация от А.Д.- л. 72,
декларация от К.П.-л. 82, декларация от В.Т.- л. 93, декларация от Н. Т.- л.
100, в том 1 от СП - Извадки от регистри на молба и самолетен билет
на Я.К.- л.64, извлечение от банкова сметка, ***, инвойс
на името на А.Д.- л. 67-70, справки за издирвани лица, придружаващи пътуването
със самолет документи на името на А.Д.-л. 122-126, заверено копие от болничен
лист на името ва адв. И.-
л.159, отговор от РЗИ-гр. С.- л.134-135, искане от КОНПИ-л.200, в том 2 то СП- справка от КОНПИ- л.258,
самолетен билет на Б.А.- л. 328, документация от Агенцията по вписванията
свързана с фирма „М.“ ЕООД собственост
на Г.Б. и движение по партидата- л.406- 530, самолетен билет на Б.-л.676-678, заверено
копие от диплома на П.И.-л.719-722, две заверени копия за раждане на деца Мелани и Уилиам с баща Р.Ч.-л.7319732,заверено
копие от диплома за висше образование на Р.Ч.- л.733-734,заверени кохия на удостоверения за раждане на дете-Н.-Роуз и на
Филип с баща Р.Ч.-739-740, заверено копие от бракоразводно решение между Р.Ч. и
И. Милянкова-л. 741-746.
Съдът възприе и кредитира в
присъдата си заключенията на вещите лица Б.Ч. ФХЕ-т.1 , л. 134 ДП, Ю.Ч.Ч.-
Техн. Експертиза- т.1 л. 167 ДП, П.К. и В.В.-техническа експертиза- т.1, л. 186 ДП, В.П. и Н.М. –
нумизматична и архиологическа експертиза- т.1 , л.198
ДП,Л.Ш.-дактилоскопна експертиза—т.1 , л. 144 ДП, и изготвените в СП експертизи Графическа от Ц.Т.-л. 322, т. 2 СП, Ю.Ч.Ч.- допълнителна техническа експертиза- т.3 , л. 684 от СП като изготвени обективно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област и кореспондиращи на останалата
достоверна доказателствена съвкупност; същите не се оспориха от страните.
Заключението по изготвена по
делото нумизматична и археологическа експертиза-
т.1 , л.198 ДП, приета с протоколно
определение, л.531, т. 2 от съдебното
следствие/ не допринася за изясняване на делото и се изключи от ценената
доказателствена съвкупност.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от
ПРАВНА СТРАНА:
С
деянията си, инкриминирани по пункт първи от обвинителния акт, подсъдимите Р.Ч. и П.И. са осъществили от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл.321, ал. 6 от НК.
Подсъдимите са годни субекти на
престъплението, в което са обвинени, тъй като са го извършили като пълнолетни и
в състояние на вменяемост.
От обективна страна подсъдимият Р.Ч.
за периода от началото на месец януари 2014г. до 03.11.2014 г. се сговорил с П.К.И., ЕГН: **********, да вършат в
страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, а именно престъпления по чл. 159А от НК, чрез които се
цели да се набави имотна облага - престъпление по чл. 321, ал. 6
от НК.
Основните
особености на престъплението по чл.
особености на престъплението по чл.321, ал. 6 от НК се свеждат до
следното.Непосредствен обект на посегателство, респ. на защита от съответната наказателноправна норма, са обществените отношения, в
рамките на които се гарантира спазването на установения правов ред и
несъздаването на предпоставки за престъпна дейност.
От
обективна страна престъплението разкрива следните особености.Предмет на
престъпното посегателство е личността на лицето или всяко от лицата,между които
се постига общ престъпен умисъл за извършване на съответните по насоченост и
степен на обществена опасност деяния престъпления.Изпълнителното деяние,
инкриминирано по този законов текст , се свежда до постигане на
съгласие,съгласуваност на волите между сговарящите се лица за извършване на
най-малко две престъпления,които отговарят на изискванията, посочени по- горе. Важно
е да се отбележи, че за съставомерността на деянието
по чл. 321 , ал. 6 НК не е нужно сговорилите се лица да са извършили едно или
повече вторични престъпления. В случай , че такива бъдат извършени те ще
отговарят за съкупност от престъпления, като
отговорността им за вторичните престъпления ще се ангажира в качеството им на съучастници.Евентуално извършената вторична престъпна дейност може да е, но може и да не
е от естество да доведе до набавяне на имотна облага.Това обстоятелство няма да
се отрази на първичната престъпна дейност.
Престъплението
се характеризира като формално продължено такова.
Субект
на престъплението е всяко наказателно отговорно лице, като не е задължително
същото да е възможен субект на вторичните престъпления, които субектите се
сговарят да извършат.Няма изискване, също така, извършителят на престъплението
по чл. 321, ал. 6 НК да цели да бъде извършител на престъпление, сред
включените в намислената вторична престъпна дейност. Също не е необходимо за
това престъпление във всеки един момент във времето от възникването на
престъпния сговор до преустановяването му ,сговарящите се лице да са едни и
същи и умисълът им да е насочен към осъществяването на едни и същи по вид
престъпления.
От
субективна страна престъплението по чл. 321, ал. 6 НК е умишлено,като то може
да се осъществи само и единствено с пряк умисъл по отношение на сговарянето и с
пряк или евентуален умисъл по отношение участието на другите лица в сговора.
В
състава на престъплението е предвидена и специална съставомерна цел- да се вършат в страната или чужбина
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години и чрез които се цели да се набави имотна облага или…
За съставомерността на деянието по чл. 321, ал. 6 НК не е
необходимо участникът в сговора да има представа относно наказуемостта на
целената вторична престъпна дейност, нито относно съотношението между броя
целени да бъдат извършени от него деяния
и броя на престъпленията, които биха съставлявали те, нито относно
приложимостта на българския наказателен закон по място, в случай че се цели
извършването на престъпления в чужбина.
От субективна страна деянието е
извършено виновно от подсъдимите Ч. и И., с пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 НК. Същите са съзнавали общественоопасният характер на деянието си, предвиждали са
настъпването на общественоопасните му последици и
пряко са целели същите.Субективно, подсъдимите са целели получаване на имотна
облага, чрез престъпленията по трафик- набиране на жени с цел предоставянето им
за развратни действия чрез даване на облаги, независимо от съгласието им.
Престъплението „Трафик на хора“е
регламентирано в глава втора, раздел 9 на НК през 2002 г./ДВ бр. 92 от 2002 г./в
изпълнение на поети от страната ни задължения за хармонизиране на
законодателството ни с международно правни актове, ратифицирани и възприети от
Република България.Такива актове са Конвенцията на Съвета на Европа за борба с
трафика на хора- ратифицирана от РБ през 2007 г., Рамково решение на ЕС,
относно борбата с трафик на хора от 2002 г.и Рамково решение 2001/220.В
изпълнение на тези задължения е приет и
Закон за борба с трафика на хора2003 г., където в ДР са дадени легални
дефиниции на термини, касаещи обсъжданото престъпление.
Относно престъплението по чл.
159а от НК/ вътрешен национален трафик на хора/.
Субект на престъплението може да
бъде всяко наказателно- отговорно лице, като е възможно при разпределение на
ролите престъплението да бъде осъществено при условията на съизвършителство
/ ТР № 2/ 2009г. на ОСНК на ВКС/.
Изпълнителното деяние „набиране“
е една от формите на ИД посочени в чл. 159а от НК.Това е действие по търсене,
привличане, вербуване, уговаряне и склоняване
на лица за постигане на целите по чл. 159а НК.Тази дейност може да бъде
извършена чрез указване на психическо въздействие на пострадалото лице с цел да
бъде то мотивирано да вземе участие в постигане на целите по чл. 159а НК.
Възможно е дейността да бъде
насочена и към неограничен кръг от хора , като същите бъдат „набирани“ и чрез
посреднически мрежи, агенции за модели или запознанства или по къквто и да е друг начин, насочен към откриване на евентуални жертви на престъплението.
Същественото при осъществяването
на това изпълнително деяние „набиране“ е това, че инициативата за откриването
на жертвите трябва да бъде на дееца.
Налице е „набиране“ и когато активна страна е
жертвата от престъплението , а не деецът.
Специалната цел е : -използване за развратни действия
Тук законодателят е имал предвид
създаване на условия за осъществяване на съвкупления, блудствени
действия или хомосексуализъм, като е преценил, че тези действия трябва да имат
системен или траен характер и да се осъществяват с цел постигане на
облага.Възможно е тази цел да бъде осъществена и чрез създаване на условия за
създаване на порнографски материал.Наличието на съгласие у пострадалото лице
няма значение за съставомерността на деянието.
Експлоатацията на пострадалия с
цел използване за развратни действия е най- широко приложимия случай при
осъществяването на изпълнителните деяния по чл. 159а НК.
Особености на престъплението от
обективна страна : Под „отделни лица“ трябва да се разбира повече от едно лице
при липса на връзка между тях, докато под „група хора“трябва да се разбира
повече от едно лице при съществуваща връзка между тях.В практиката е прието ,че
престъплението по чл. 159 а НК може да бъде осъществено и когато пострадалото
лице е само едно.
Когато са осъществени повече от
едно действия /в различен период от време или по едно и също време, но по
отношение на различни, несвързани помежду си лица/, тогава се носи наказателна
отговорност за извършване на повече от едно престъпление по чл. 159а НК при условията
на съвкупност.
Характерна
особеност на престъплението от обективна страна е СЪЩЕСТВУВАНЕТО
НА СЪГЛАСИЕ НА ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ, като то се изразява в информирано
съгласие да бъде осъществена престъпната дейност и бъдат постигнати целите й.
Това съгласие е относимо към специалната цел- да бъде
използван пострадалия за развратни действия.Независимо от съществуващото
съгласие деецът носи отговорност за извършеното престъпление
От
субективна страна престъплението по чл. 159а НК може да бъде осъществено само с
пряк умисъл, като извършителят съзнава извършването на конкретното изпълнително
деяние / със съгласието на пострадалия или без него/ с цел постигането на
дефинираната специална цел.
Съгласно ТР № 2 от 16.07.2009 г. по тълк.д.№2/2009 г. ОСНК на ВКС, в случая, подсъдимият е
извършил конкретни действия по набиране– търсене, привличане, вербуване,
уговаряне и склоняване на жертвата към
проституция, като съгласието на жертвата постига с мотивиране чрез убеждаване и
чрез въздействие върху волята й чрез даване на облаги/ чл. 159а , ал. 2, т. 6 НПК/ и съгласието на жертвата да следва дееца е постигнато, които нейни
действия обуславят съставомерността на деянието.По
този начин жертвите са приведени в положение, създаващо предпоставки за
бъдещата им експлоатация. Налице е „набиране“ и когато активна страна е
жертвата от престъплението , а не деецът.
В настоящия
казус са налице квалифицирани състави на престъплението-спрямо лице , ненавършило осемнадесет години /Н. Т.-чл. 159а, ал.
2, т. 1 и т. 6 НК/ и чрез даване на
облаги / чл. 159а, ал. 2 , т. 6 НК/ за всички пострадали лица, както и за
св.Н. Т.. Като следва да се отбележи , че не е необходимо облагите да имат само
имуществен характер, като е възможно те да са и неимуществени.
С деянието си, инкриминирано по
пункт втори от обвинителния акт, подсъдимият Ч.
е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 159
А, ал. 2 , т.6, пр. 2 вр. ал.1 , пр. 1от НК
Подсъдимият Ч. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и в
състояние на вменяемост.
От обективна страна подсъдимият Ч.
на неустановена дата в края на месец февруари и началото на месец март на 2014г. в гр. С. набрал
отделно лице — К.И.П. ЕГН: **********, с цел да бъде използвано за развратни
действия - предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й,
и чрез даване на облаги - част от платената от клиентите сума за сексуалните
услуги - престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 2, вр.
ал. 1, пр. 1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно от подсъдимият, с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
Субективно, подсъдимият е преследвал указаната в закона цел за набиране на
отделни лица, с цел предоставянето им за развратни действия, независимо от
съгласието им.
Съгласието на жертвата /свид. К.П./ е постигнато на неустановена дата в края на
месец февруари и началото на месец март
на 2014г. в гр. С., когато е довършено и престъплението „набиране“ на отделно
лице, с цел предоставянето й за развратни действия, независимо от съгласието й.
С деянието си, инкриминирано по
пункт втори от обвинителния акт, подсъдимата П.И. е осъществила от обективна и субективна страна
състав на престъпление по чл. 159 А, ал. 2 , т.6, пр. 2 вр.
ал.1 , пр. 1от НК
Подсъдимата И. е годен субект на
престъплението, в което е обвинена, тъй като го е извършила като пълнолетна и в
състояние на вменяемост.
От обективна страна на
неустановена дата през периода от края на месец май и началото на месец юни
2014г. в гр. С. набрала отделно лице - Н.
Ю.Т., ЕГН: **********, с цел да бъде използвано за развратни действия -
предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, като
деянието е извършено спрямо лице, ненавършило осемнадесет години и чрез
даване на облаги - част от платената от клиентите сума за сексуалните услуги
- престъпление по чл. 159а, ал. 2,
т. 1 и т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно от подсъдимата, с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
Субективно, подсъдимата е преследвала указаната в закона цел за набиране на
отделни лица, с цел предоставянето им за развратни действия, независимо от
съгласието им.
Съгласието на жертвата /свид. Н. Т./ е постигнато на неустановена дата в края на
месец февруари и началото на месец март
на 2014г. в гр. С., когато е довършено и престъплението „набиране“ на отделно
лице, с цел предоставянето й за развратни действия, независимо от съгласието й.
С деянието си, инкриминирано по
пункт трети от обвинителния акт, подсъдимата П.И.
е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.
159 А, ал. 2 , т.6, пр. 2 вр. ал.1 , пр. 1от НК
Подсъдимата И. е годен субект на
престъплението, в което е обвинена, тъй като го е извършила като пълнолетна и в
състояние на вменяемост.
От обективна страна на
неустановена дата през м.март-април 2014г. в гр. С. набрала отделно лице - К.И.П. ЕГН: **********, с цел да бъде
използвано за развратни действия - предлагане на платени сексуални услуги,
независимо от съгласието й, и чрез даване на облаги - част от платената от
клиентите сума за сексуалните услуги - престъпление по чл. 159а, ал. 2, т.
6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно от подсъдимата, с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
Субективно, подсъдимата е преследвала указаната в закона цел за набиране на
отделни лица, с цел предоставянето им за развратни действия, независимо от
съгласието им.
Съгласието на жертвата /свид. К.П./ е постигнато на неустановена дата през
м.март-април 2014г. в гр. С., когато е довършено и престъплението „набиране“ на
отделно лице, с цел предоставянето й за развратни действия, независимо от
съгласието й.
С деянието си, инкриминирано по
пункт четвърти от обвинителния акт, подсъдимата П.И.
е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.
159 А, ал. 2 , т.6, пр. 2 вр. ал.1 , пр. 1от НК
Подсъдимата И. е годен субект на
престъплението, в което е обвинена, тъй като го е извършила като пълнолетна и в
състояние на вменяемост.
От обективна страна на
неустановена дата през есента на 2013г. в гр. С. набрала отделно лице - А.А.Д., ЕГН: **********,
с цел да бъде използвано за развратни действия - предлагане на платени
сексуални услуги, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез
даване на облаги - част от платената от клиентите сума за сексуалните услуги, -
престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 2, вр.
ал. 1, пр. 1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно от подсъдимата, с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
Субективно, подсъдимата е преследвала указаната в закона цел за набиране на
отделни лица, с цел предоставянето им за развратни действия, независимо от
съгласието им.
Съгласието на жертвата /свид. А.Д./ е постигнато на неустановена дата през есента
на 2013г. в гр. С., когато е довършено и престъплението „набиране“ на отделно
лице, с цел предоставянето й за развратни действия, независимо от съгласието й.
С деянието си, инкриминирано по
пункт пети от обвинителния акт, подсъдимата П.И.
е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.
159 А, ал. 2 , т.6, пр. 2 вр. ал.1 , пр. 1от НК
Подсъдимата И. е годен субект на
престъплението, в което е обвинена, тъй като го е извършила като пълнолетна и в
състояние на вменяемост.
От обективна страна на
неустановена дата през пролетта на 2013г. в гр. С. набрала отделно лице - М.К.А. ЕГН: **********, с цел да бъде
използвано за развратни действия- предлагане на платени сексуални услуги,
независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез даване на облаги -
част от платената от клиентите сума за сексуалните услуги, - престъпление по
чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно от подсъдимата, с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
Субективно, подсъдимата е преследвала указаната в закона цел за набиране на
отделни лица, с цел предоставянето им за развратни действия, независимо от
съгласието им.
Съгласието на жертвата /свид. М.А./ е постигнато на неустановена дата през пролетта
на 2013г. в гр. С., когато е довършено и престъплението „набиране“ на отделно
лице, с цел предоставянето й за развратни действия, независимо от съгласието й.
С деянието си, инкриминирано по
пункт шести от обвинителния акт, подсъдимата П.И.
е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.
159 А, ал. 2 , т.6, пр. 2 вр. ал.1 , пр. 1от НК
Подсъдимата И. е годен субект на
престъплението, в което е обвинена, тъй като го е извършила като пълнолетна и в
състояние на вменяемост.
От обективна страна на
неустановена дата през месец април 2014г. в гр. С. набрала отделно лице - Б.А.А., ЕГН: **********,
с цел да бъде използвано за развратни действия - предлагане на платени
сексуални услуги, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез
даване на облаги - част от платената от клиентите сума за сексуалните услуги, -
престъпление по чл, 159а, ал. 2, т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно от подсъдимата, с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
Субективно, подсъдимата е преследвала указаната в закона цел за набиране на
отделни лица, с цел предоставянето им за развратни действия, независимо от
съгласието им.
Съгласието на жертвата /свид. Б.А./ е постигнато на неустановена дата през месец
април 2014г. в гр. С., когато е довършено и престъплението „набиране“ на
отделно лице, с цел предоставянето й за развратни действия, независимо от
съгласието й.
С деянието си, инкриминирано по пункт седми от обвинителния акт, подсъдимата П.И. е
осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 159
А, ал. 2 , т.6, пр. 2 вр. ал.1 , пр. 1от НК
Подсъдимата И. е годен субект на
престъплението, в което е обвинена, тъй като го е извършила като пълнолетна и в
състояние на вменяемост.
От обективна страна на
неустановена дата през месец април 2014г. в гр. С. набрала отделно лице - Я.С.К., ЕГН: **********, с цел да бъде
използвано за развратни действия - предлагане на платени сексуални услуги,
независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез даване на облаги -
част от платената от клиентите сума за сексуалните услуги, - престъпление по
чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 2, вр. ал.
1, пр. 1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно от подсъдимата, с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
Субективно, подсъдимата е преследвала указаната в закона цел за набиране на
отделни лица, с цел предоставянето им за развратни действия, независимо от
съгласието им.
Съгласието на жертвата /свид. Яна К./ е постигнато на неустановена дата през месец
април 2014г. в гр. С., когато е довършено и престъплението „набиране“ на
отделно лице, с цел предоставянето й за развратни действия, независимо от
съгласието й.
С деянието си, инкриминирано по
пункт девети от обвинителния акт, подсъдимата П.И.
е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.
159 А, ал. 2 , т.6, пр. 2 вр. ал.1 , пр. 1от НК
Подсъдимата И. е годен субект на
престъплението, в което е обвинена, тъй като го е извършила като пълнолетна и в
състояние на вменяемост.
От обективна страна на
неустановена дата през месец декември 2013г.- февруари 2014г. в гр. С. набрала
отделно лице - Б.М.Л., ЕГН: **********,
с цел да бъде използвано за развратни действия - предлагане на платени
сексуални услуги, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез
даване на облаги - част от платената от клиентите сума за сексуалните услуги, -
престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно от подсъдимата, с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
Субективно, подсъдимата е преследвала указаната в закона цел за набиране на
отделни лица, с цел предоставянето им за развратни действия, независимо от
съгласието им.
Съгласието на жертвата /свид. Б.Л./ е постигнато на неустановена дата през месец декември 2013г.- февруари 2014г. в гр. С.,
когато е довършено и престъплението „набиране“ на отделно лице, с цел
предоставянето й за развратни действия, независимо от съгласието й.
С деянието си, инкриминирано по
пункт десети от обвинителния акт, подсъдимата П.И.
е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.
159 А, ал. 2 , т.6, пр. 2 вр. ал.1 , пр. 1от НК
Подсъдимата И. е годен субект на
престъплението, в което е обвинена, тъй като го е извършила като пълнолетна и в
състояние на вменяемост.
От обективна страна на
неустановена дата през месец януари 2014г. в гр. С. набрала отделно лице – В.А.Т., ЕГН:**********, с цел да бъде
използвано за развратни действия - предлагане на платени сексуални услуги,
независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез даване на облаги -
част от платената от клиентите сума за сексуалните услуги, - престъпление по
чл.159а, ал. 2, т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно от подсъдимата, с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
Субективно, подсъдимата е преследвала указаната в закона цел за набиране на
отделни лица, с цел предоставянето им за развратни действия, независимо от
съгласието им.
Съгласието на жертвата /свид. В.Т./ е постигнато на неустановена дата през месец януари 2014 г. в гр. С., когато е довършено и
престъплението „набиране“ на отделно лице, с цел предоставянето й за развратни
действия, независимо от съгласието й.
С деянието си, инкриминирано по
пункт единадесети от обвинителния акт, подсъдимата
П.И. е осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по
чл. 159 А, ал. 2 , т.6, пр. 2 вр. ал.1 , пр. 1от НК
Подсъдимата И. е годен субект на
престъплението, в което е обвинена, тъй като го е извършила като пълнолетна и в
състояние на вменяемост.
От обективна страна на неустановена дата през месец април 2014г. в
гр. С. набрала отделно лице – Р.В.Х.,
ЕГН:**********, с цел да бъде използвано за развратни действия - предлагане на
платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, като деянието е извършено
чрез даване на облаги - част от платената от клиентите сума за сексуалните
услуги - престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно от подсъдимата, с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
Субективно, подсъдимата е преследвала указаната в закона цел за набиране на
отделни лица, с цел предоставянето им за развратни действия, независимо от
съгласието им.
Съгласието на жертвата /свид. Р.Х./ е постигнато на неустановена дата през
месец април 2014 г. в гр. С., когато е
довършено и престъплението „набиране“ на отделно лице, с цел предоставянето й
за развратни действия, независимо от съгласието й.
По пункт дванадесет
от ОА,Съдът призна подсъдимата П. К. И. за невиновна и на основание чл. 304 от НПК вр. чл. 9,
ал. 2 НК я оправда по обвинението с правна квалификация по чл.354а, ал. 3, пр.
2, т.1, пр. 1 НК, поради явната незначителност на обществената опасност на това
деяние и в този смисъл същото не е престъпно.
Нормата на чл. 9, ал. 2 от НК,
намирайки се в общата част на НК, безспорно е , че тази разпоредба, отнасяща се
до признаците на едно престъпно деяние, е относима
към всички състави, предвидени в специалната част на кодекса.Действително,
колкото по-обществено опасно и оттам по-тежко наказуемо е едно деяние, толкова
по-рядко и по-трудно спрямо него може на практика да бъде отнесена разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 НК.Това обаче не означава, че същата се явява принципно
неприложима, което задължава решаващия съдебен състав да обсъди нейното
приложение на практика, без „а-приори“, изначално да
изключи приложението й спрямо определена група казуси.Съобразявайки
обществената опасност на личността на
дееца, липсата на особени характеристики, като например наличието на длъжностно
качество, чистото й съдебно минало, младата й възраст, както и обществената
опасност на деянието и количеството на
иззетото НВ-0,07 милиграма кокаин, примесен
с левамизол/лекарствена форма/ и в съответствие с
това настоящия съдебен състав постанови този оправдателен диспозитив
на присъдата си по обвинението й в този смисъл.
Макар и налични от показанията на
свидетелите факти за извършвани секс услуги от пострадалите по делото „ в чужбина“ –Македония, Италия, Монако и
Германия, такова обвинение няма по обвинителния акт съобразно обвинението по
чл. 321, ал. 6 от НК спрямо двамата подсъдими- Ч. и И..Това е изключително
правомощие на прокуратурата по чл. 127 от Конституцията на Република България-кой,
кога и за какво престъпление да бъде обвинен.Съдът няма правомощие сам да
предприеме действия по реда на чл. 287 от НПК.С внесения ОА са определени
рамките на доказване в наказателния процес и съдът няма законова възможност да
излезе извън тези рамки, по които подсъдимите са се защитавали. Казаното се
отнася и за обвиненията във вторичната престъпна дейност по чл. 159, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, където прокуратурата е преценила, че не са
налице предпоставките на чл. 159б, ал. 1 и ал. 2 от НК.
На следващо място в отговор на защитата,
че е невъзможно повторното набиране на едно лице с оглед постигане дефинираната
цел по чл.159а, ал.2 вр.чл.
159а, ал. 1 от НК следва да се отбележи, че едно лице е „набрано“с цел да бъде
използвано за развратни действия, когато е налице характерната особеност на
престъплението от обективна страна, а именно съществуването на съгласие на пострадалото
лице.След като веднъж е „набрано“ това лице е възможно на определен етап това негово
съгласие да се окаже, че липсва по най различни причини.Това състояние на липса
на съгласие може също по определени причини след това отново да бъде налично и
това лице да бъде „отново“, „повторно“набрано за осъществяване на дейността ,
от която преди това се е отказало.Това е така , защото психиката на човека е
динамична и променлива във времето величина.За новото набиране на едно и също
лице могат да бъдат налице различни детерминиращи причини от личен , семеен или
социален характер и лицето да е готово отново да бъде „набрано“.Следователно не
е невъзможно набирането на едно и също лице повторно при наличието на
отбелязаните предпоставки.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимите
престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК
предвиденото в закона наказание е “лишаване от свобода” до 6/ шест/ години.
В тези законови рамки и при
условията на чл.54 от НК съдът наложи на всеки от подсъдимите Ч. и И. наказание
от 2/две/години лишаване от свобода –към минималния размер при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства.
При индивидуализацията на
наказанието по отношение на подсъдимите се отчете като смекчаващо отговорността
им обстоятелство изминалия период от време от извършване на деянието. Степента
на обществена опасност на подсъдимите е ниска, като в тази насока се отчитат
като смекчаващи вината им обстоятелства чистото им съдебно минало, добрите
характеристични данни, семейното им положение, а за подсъдимата И. и младата й
възраст.
Степента на обществена опасност на конкретното
деяние, не е висока, независимо от
сравнително продължителното във времето функциониране на постигнатия сговор
между двамата за реализиране на
предварително дефинираната цел / по извършване на вторичните престъпления –„набиране“
на отделни лица с цел да бъдат използвани зе
развратни действия/. Сговарянето е само между двама подсъдими.
Според преценката на съда, именно
това наказание две години „лишаване от свобода“наложено на всеки от
подсъдимите Ч. и И. се явява съответно/
чл. 35, ал.3 НК/ на степента на обществена опасност на деянието и дееца.При
индивидуализацията на наказанията на всеки от подсъдимите беше отчетен и техния
индивидуален принос в извършването на престъпленията.
За извършеното от подсъдимият Ч.
престъпления по 159а, ал.,
2, т. 6, пр. 2 вр.
ал. 1, пр. 1 от НК предвиденото в
закона наказание е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет
хиляди до двадесет хиляди лева.
Съдът зае становище, че наказанието
на подсъдимият Ч. за трафика на лица
„набрани“ с цел да бъдат предоставяни за развратни действия, следва да бъде
определено при условията на чл.54 от НК.По този ред на подс.
Ч. се определи наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в
размер на 15 000/петнадесет хиляди лева/.
Тъй като двете престъпления
извършени от подс. Ч. са в отношение на реална
съвкупност помежду си на основание чл. 23, ал. 1 от НК му беше определено едно
общо и най- тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода.
Съдът прецени , че при наличието
на обстоятелствата по чл. 66, ал.1 от НК и че по този начин спрямо подс.Ч. ще бъдат постигнати целите на наказанието по чл. 36 НК, както на личната така и на генералната превенция.Поради това изтърпяването
на така определеното му едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ беше
отложено с изпитателен срок от пет години.
Към така определеното едно общо и
най- тежко наказание на основание чл. 23, ал. 3 от НК беше присъединено и
наказанието „глоба“ в размер на петнадесет хиляди лева.
С оглед най –съответното и точно
постигане на целите по чл. 36 от НК съдът постанови спрямо подс.
Ч. и изтърпяването на мерки за контрол и въздействие по чл. 67, ал. 3 вр. чл. 42а, ал.2 , т. 1 НК, а именно пробационната
мярка“задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година и шест
месеца, с периодичност два пъти седмично.
Съдът зае становище, че наказанието на
подсъдимата П.И. за трафика на лица
„набрани“ с цел да бъдат предоставяни за развратни действия, за общо девет
престъпления по чл. 159а, ал. 2,т. 6, пр. 2 вр. ал. 1
пр. 1 от НК /осем престъпления/ и престъпление по чл. 159а, ал. 2 , т. 1 и т. 6
,пр. 2вр. ал. 1 , пр. 1 от НК спрямо пострадалата Н. Т. / ненавършила
осемнадесет годишна възраст /следва да бъдат определени при условията на чл.54
от НК и за всяко от деветте престъпления
поотделно беше определено наказание ЛОС в размер на три години. Предвиденото
наказание за всяко от престъпленията извършени от подс.
И. е ЛОС от три до десет години и глоба
от десет до двадесет хиляди лева. По този ред на подс.
И. се определиха наказания лишаване от
свобода за срок от по три години за
всяко от престъпленията поотделно и
глоба в размер на по десет хиляди лева и 15 000/петнадесет хиляди лева/ за
престъплението спрямо пострадалата Н. Т.,
тъй като към момента на инкриминираното деяние тя не била навършила осемнадесет
годишна възраст. За останалите осем престъпления поотделно за всяко от тях беше
определено и наказание глоба в размер на по десет хиляди лева.
Тъй като престъпленията извършени от подс. И. са в отношение на реална съвкупност помежду си на
основание чл. 23, ал. 1 от НК й беше определено едно общо и най- тежко
наказание в размер на три години лишаване от свобода.
Към така определеното едно общо и
най- тежко наказание на основание чл. 23, ал. 3 от НК беше присъединено изцяло и
наказанието „глоба“ в размер на петнадесет хиляди лева.
С оглед най –съответното и точно
постигане на целите по чл. 36 от НК съдът постанови спрямо подс.
И. и изтърпяването на мерки за контрол и въздействие по чл. 67, ал. 3 вр. чл. 42а, ал.2 , т. 1 НК, а именно пробационната
мярка“задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година и шест
месеца, с периодичност два пъти седмично.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.
66 ОТ НК:
Съдът намира, че няма пречка за
приложението на чл.66, ал.1 от НК спрямо наказанията лишаване от свобода
наложени на подсъдимите Р.Ч. и П.И..
Същите не надвишават три години, дейците по– рано не са осъждани, и за
поправянето и превъзпитанието, както на подсъдимия Ч., така и на подсъдимата И.,
според решаващия съдебен състав, не се налага те да изтърпяват ефективно
наказанието. За постигане целите на специалната превенция не е нужно
подсъдимите да бъдат поставяни в условията на затворническа среда и обкръжение.
Още повече, че евентуалната социална изолация на виновните, чрез установяване в
пенитенциарно заведение, би се явила неоправдано
тежка репресия. При евентуално ефективно наказание, същото би надхвърлило
целите, които се преследват с него – преди всички поправяне на извършителите.
Съдът отчете, че наказанието трябва да постига справедлив баланс на
принудително– предупредителните елементи и на специалната и общата превенция.
От първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание
на подсъдимия, формиране на самоконтрол, овладяност и
вътрешни задръжки, които да го възпират от извършване и на други престъпления в
бъдеще. Поради това, като взе предвид личностните особености на подсъдимите,
съдът прие, че така определеното наказание не пренебрегва генералната превенция
и не игнорира сравнително високата степен на обществена опасност на
престъплението. Това е така, защото генералната превенция не може и не бива да
се противопоставя на индивидуалната превенция, защото положително въздействие
върху обществото се постига само, когато наказанието е съответно на конкретната
обществена опасност и морална укоримост на конкретния
деец и на конкретното деяние.
Съдът прецени , че наличието на
обстоятелствата по чл. 66, ал.1 от НК позволяват по този начин спрямо подс.Ч. да бъдат постигнати целите на наказанието по чл. 36 НК, както на личната така и на генералната превенция.Поради това изтърпяването
на така определеното му едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“
беше отложено с изпитателен срок от пет години.
Съдът прецени , че наличието на
обстоятелствата по чл. 66, ал.1 от НК позволяват по този начин спрямо подс.И.
да бъдат постигнати целите на наказанието по чл. 36 НК, както на личната така и
на генералната превенция.Поради това изтърпяването на така определеното й едно
общо и най-тежко наказание „лишаване от свобода“ беше отложено с изпитателен
срок от пет години.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Съдът предупреди пострадалите по
делото лица Н. Т., К.П., А.Д., М.А., Яна
К., Б.Л., В.Т., и Р.Х. за възможността , която им дава закона да се
конституират по делото в качеството им на граждански ищци и частни обвинители.Същите
заявиха поотделно, че не желаят да бъдат конституирани като граждански ищци и
частни обвинители по делото. Пострадалата Б.А. редовно уведомена за съдебното
заседание от съдебен секретар ,категорично е заявила, че няма да се яви в
днешното съдебно заседание.Поради тази причина съдът намира, че правата й като
пострадала от престъплението са преклудирани /съдебен
протокол том 1, л. 127 от СП/.
ПО РАЗНОСКИТЕ : С
оглед изхода на делото всеки от
подсъдимите Р.М.Ч. и П.К.И. се
осъди да заплати, на основание чл.189,
ал.3 от НПК, в полза на Държавата сумата от 3 421,51лв. / ТРИ ХИЛЯДИ
ЧЕТИРИСТОТИН ДВАДЕСЕТ И ЕДИН/ лева и 51 стотинки, представляваща съответна част от направените
по делото разноски, както и на основани чл. 190, ал. 2 от НПК двамата подсъдими
се осъдиха да заплатят по 5 /пет/ лева държавна такса за издаване на ИЛ за
събиране на вземането.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ: