Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град София, 30.06.2017 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1
състав, в публично заседание на шести юни през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН
ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното
от съдия Воденичаров гр. дело № 5719 по описа за 2015 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
искове с правна квалификация чл. 146 ЗЗП във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143,
ал. 1 ЗЗП, както и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по предявени искове от В.Н.Т. – гражданин на Руската
федерация, с паспорт 51 № *******, издаден на 02.02.2004 г. – Руската федерация,
„М.Р.“, чрез пълномощника му адв. Б.Д. срещу „У.Б.“ АД, ЕИК*********за
прогласяване нищожността на клаузата на т. 9.4 от “Общите условия“, при които „У.Б.”
АД предоставя ипотечни кредити на физически лица” по Протокол № 14 от
02.04.2008г., в сила от 27.05.2008г., неразделна част от Договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице № 350/04.07.2008г., която предвижда, че „при
кредити, погасявани чрез Анюитетни вноски, при всяко нарастване на базовия
лихвен индекс с повече 0,5 % спрямо действащия към момента на промяната размер,
Банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в
сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и
без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между
страните“ на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД като
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, както и с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника “У.Б.” АД да заплати на В.Н.Т. сумата
от 26 938,68 евро, представляваща платена без правно основание сума по
месечните погасителни вноски по Договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице №350/04.07.2008г. за периода от 29.04.2010г. до 29.04.2015г., ведно със
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението и разноските по делото.
Ищецът
твърди, че е сключил с ответника „У.Б.“ АД - Договор за банков ипотечен кредит
на физическо лице № 350/04.07.2008г., по силата на който Банката му е предоставила
кредит в размер на 220 000 евро. Неразделна част от договора са били “Общи
условия“, при които У.Б. АД предоставя ипотечни кредити на физически лица в
сила от 27.05.2008г.. Сочи, че сключеният договор се регулира от ЗЗП и Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., доколкото кредитополучателят има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, а ответното дружество
осъществява “финансова услуга”, съгласно §13, т.12, б.”б” от ДР на ЗЗП.
В чл. 4 от
договора било уговорено, че за отпуснатия кредит на Банката се дължи
възнаградителна лихва - годишен лихвен процент (ГЛП) за съответния период на
олихвяване, който без изключение се определя на основание чл. 4.1а от Договора
от два компонента: а) Базов лихвен индекс (БЛИ) по раздел III от Общите условия
(ОУ), в размер на едномесечен EURIBOR; и б) надбавка за редовен дълг,
договорена в абсолютен размер, като клаузите на чл. 4 и 4.1.а от Договора били включени
и в съдържанието на „Общите условия“ от 27.05.2008г., а именно в чл. 9.1,
съгласно който ГЛП се “формира от сбора на базов лихвен индекс (sofibor,
euribor или libor), приложим за съответния период на олихвяване, плюс надбавка
за редовен дълг, определена в Договора”.
Съгласно т.
11.2 от договора Банката може едностранно да променя ГЛП само при условията на т.
9.4 от ОУ от 27.05.2008г. - при промяна на БЛИ (едномесечния Euribor), чийто
размер не зависи от волята на страните, доколкото отразява пазарните условия в
Европа и може лесно да бъде проверен и от потребителя. Ищецът твърди, че с
решения на УС на Банката се одобряват типови образци на договори и съдържание
на ОУ, без да се предоставя каквато и да е възможност за тяхната промяна на
определени лица. В този смисъл сочи, че клаузите на сключения договор са
стандартизирани, типови и предварително изработени и не съществува възможност
да се промени съдържанието им, като по този начин Банката налага във вреда на
потребителя уговорки, които не отговарят на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и
потребителя.
Ищецът
излага, че клаузата на т. 9.4 от ОУ от 27.05.2008г., която предвижда възможност
ГЛП само да се увеличава, но не и да намалява е изцяло неравноправна, тъй като промените
в пазарните условия, които определят Euribor (БЛИ - Euribor) не могат да
ползват потребителя, а само Банката. Увеличението на Euribor води до увеличение
на БЛИ, на ГЛП и на печалбата на Банката, а в същото време понижението на този
индекс не води до намаляване на БЛИ и ГЛП, а отново води до увеличение на нейната
печалба. Поради това счита, че клаузата на т. 9.4 от ОУ от 27.05.2008г. на “У.Б.”
е неравноправна по см. на чл.143 ЗЗП и като такава е нищожна на основание чл. 146
ЗЗП вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че от края на 2008 г. е започнало понижаване на EURIBOR, което е
следвало да доведе до понижаване на лихвата по кредита, но Банката не е
приложила ГЛП съобразно референтния пазарен индекс Euribor, респ. не не е
намалила лихвите по кредита. Нещо повече, с Решение по Протокол
№38/14.10.2008г. Банката едностранно и незаконосъобразно е променила съдържанието
на договора, като е изменила Методиката за определяне на лихвата с въвеждане на
трети, допълнителен компонент - “премия”, а така също е въвела минимум на ГЛП
за целия период на действие на кредита. Излага, че такава едностранната промяна
на условията на договора чрез въвеждане на нов, допълнителен елемент “премия”
не следва да се прилага в отношенията между страните, тъй като съгласно чл. 298
от ТЗ едностранните промени в ОУ на Банката от 27.05.2008г., приети след
подписването на договора, не обвързват кредитополучателя и не намират
приложение към договора, а освен това същите са нищожни поради противоречие със
закона. Сочи се, че на първо място липсва съгласие между страните за прилагане
на нова методика за определяне на лихвата, а също така клаузите на изменените ОУ
противоречат на сключения между страните договор и не се прилагат на основание
чл. 298, ал 3 ТЗ и т. 34 от подписаните ОУ. На следващо място, липсва
предвидената от закона форма за промяна на процесното правоотношение, липсва
писмен анекс, съгласно изискването на чл. 58, ал. 2 ЗКИ вр. с чл. 430 ТЗ;
новите ОУ са изготвени при условията на чл. 298 ТЗ и за да обвържат ищеца,
който не е търговец, той трябва изрично да заяви, че ги приема и да ги подпише
(чл. 298, ал.1, т.1 ТЗ), което не е направено в случая. Твърди се, че
въведените нови клаузи в ОУ са нищожни, поради противоречие с изискванията на
ЗЗП и ЗКИ. Едностранната промяна на условията на договора чрез въвеждане на
така наречената “премия” в ГЛП противоречи на общата хипотеза чл.143 ЗЗП,
доколкото разкрива всички нейни присъщи белези, както и на чл. 143, т.т.9,10,11,12,13
ЗЗП, поради което е нищожна на основание чл. 146 ЗЗП и не следва да се прилага
в отношенията между страните. На следващо място ищецът излага, че в процесния
случай не намират приложение и не са налице изключенията по чл. 144, ал. 2, т.1
и ал. 3, т.1 ЗЗП.
Пред вид
гореизлроженото ищецът твърди, че с въведените едностранно неравностойни клаузи,
Банката е получила и получава много по-висока от действително дължимата по
договора възнаградителна лихва (ГЛП). Поради налагането на посочените
неравноправни клаузи Банката е получила като възнаградителна лихва сума в
повече от дължимата, съгласно договорената методиката за определяне на
разходите по кредита. Твърди, че ответната банка му е възстановила по сметката
сумата от 564,82 евро. В тази връзка твърди, че ответното дружество се е
обагатило със сума в размер на 26 938,68 евро, която следва да му върне като недължимо
платена при липса на валидно правно основание на основание чл.55, ал. 1 ЗЗД),
ведно със законна лихва върху нея.
В допълнителна
искова молба, депозирана по реда на чл. 372 ГПК се поддържат предявените искове
и се излагат допълнителни съображения.
Ответникът „У.Б.“ АД оспорва
предявените искове като неоснователни. На първо място счита, че разпоредбата на
чл. 146 от ЗЗП е неприложима, тъй като с процесния договор за кредит се
предоставя финансова услуга, поради което по отношение на него намират
приложение специалните разпоредби на чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3 ЗЗП. В
тази връзка излага, че дори и да се приеме, че разпоредбата на чл. 146 ЗЗП
намира приложение в случая, за да бъде нищожна която и да е клауза от договора,
поради това, че е неравноправна следва да са налице две кумулативно дадени
предпоставки - да е изготвена предварително и да не е уговорена индивидуално. Твърди,
че в случая между страните е сключен индивидуален договор за ипотечен кредит,
като всички клаузи от него и от общите условия към него, които са неразделна
част от него, са индивидуално договорени, тъй като същите са били обсъдени с
кредитополучателя и същият ги е приел. Твърди се, че ищецът многократно е
посещавал служител на Банката, който е обслужвал кредита му през процесния
период и е задавал въпроси, като е получил подробна информация относно размера
на възнаградителната лихва. Посочва се, че в сайта на Банката е изнасяна достатъчно
подробна информация за размера на възнаградителната лихва по ипотечните
кредити, а също така и чрез материали, намиращи се на достъпни места в Банката,
като на ищеца са изпращани и документи, с които е информиран за размера на
възнаградителната лихва. На следващо място счита, че не е налице нарушение и на
разпоредбите на чл. 58 и 59 от ЗКИ, тъй като кредитополучателят е сключил
договора като равнопоставена страна. Банката му е осигурила възможност да се
запознае с проекта на договора и ОУ към него, коментирани са всички условия по
договора и същият е подписан с ясното съзнание и информирано съгласие за всички
права и задължения на двете страни по него. Нещо повече, твръди се, че на
05.11.2014 г. служител на Банката е констатирал, че ищецът е заплатил по
кредита си в повече 565.65 евро, поради което тази сума му е била незабавно
възстановена. Излага се, че начинът, по който се конкретизира размера на
възнаградителната лихва е ясно определен в договора, като Банката в пълно
съответствие с договора е събирала дължимата лихва, поради което не дължи
връщане на претендираните от ищеца суми. На следващо място излага, че дори и да
се приеме, че Банката е събрала суми, които ищецът не дължи, то предявените
искове следва да се отхвърлят поради погасяването им по давност, тъй като претенцията
е за връщане на суми, представляващи възнаградителна лихва и вземанията за тях
се погасяват с тригодишна давност, а исковете са предявени след изтичане на три
години от възникване на вземането. С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли
предавените искове и претендира разноски по делото.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че на
04.07.2008 г. е сключен Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
350, по силата на който „У.Б.“ АД е предоставила на ищеца В.Н.Т. като
кредитополучател и Т.В.Б., „БТТ“ ООД и А.Й.С.като солидарни длъжници кредит в
размер на 220 000 евро за покупка на недвижим имот. Съгласно т. 4 от
договора, кредитополучателят се е задължил да плаща на Банката възнаградителна
лихва, определена на база - годишен лихвен процент (ГЛП) за съответния период
на олихвяване, който се определя на основание т. 4.1 а от Договора от два
компонента: а) Базов лихвен индекс (БЛИ) по раздел III от Общите условия (ОУ),
в размер на едномесечен euribor; и б) надбавка за редовен дълг, договорена в абсолютен
размер от 4.215 %. Към момента на сключване на договора ГЛП е 8.65 %. Съгласно т.
11.1 е предвидено, че за ползвания кредит кредитополучателят заплаща лихви в
съответствие с Раздел ІІІ от ОУ в размерите по т. 4 от договора. Съгласно т.
11.2 кредотополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно
размера на ГЛП по т. 4.1., а съответното размера на анюитетната вноска, при
условията на т. 9.4 от Общите условия. Съгласно т. 23.1. неразделна и
задължителна част от договора са Общите условия, при които „У.Б.“ АД предоставя
ипотечни кредити на физически лица, приети на 27.05.2008 г. и които са приети
при подписването на договора.
В т. 9.1 от Раздел ІІІ – „Лихви и комисионни“
от ОУ, при които „У.Б.“ АД предоставя ипотечни кредити, приети на 27.05.2008 г.
е прието, че ГЛП по усвоената част от кредитите се формира от сбора на базов лихвен индекс /SOFIBOR, EURIBOR или
LIBOR/, приложим за съответния период на олихвяване /един месец/, плюс надбавка
за редовен дълг, определена в договора. Съгласно т. 9.2.2. от ОУ при кредите в евро,
за БЛИ се прилага – едномесечен Euribor, равен на индекса, публикуван на страница “Euribor” на Reuters в 11.00 ч. централно европейско време 2
работни дни преди първия работен ден от всеки месец и се прилага от първия
работен ден на месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващия месец
вкл.;
Съгласно т. 9.4. от ОУ при
кредити, погасявани чрез Анюитетни вноски, при всяко нарастване на БЛИ с повече
от 0.5 процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер,
Банката променя ГЛП в същия размер, като промяната влиза в
сила автоматично с публикуване на новата стойност на този лихвен индекс и без
за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните.
Банката може да промени размера на Анюитетната вноска по нейна преценка и в
интерес на кредитополучателя, вкл. и към момент, различен от промяната на
лихвения процент. Кредиторът уведомява кредитополучателя за извършената промяна
чрез последващо промяната извлечение по кредита, предоставено по реда на т.
24.1, но не по-късно от 45 – дневен срок от промяната. В т. 24.1. е предвидено,
че Банката е задължена да предоставя информация на кредитополучателя във връзка
с усвояването, ползването и издължаването на кредита на адреса на
кореспонденция, посочен в искането за предоставяне на кредит.
От представените по делото Общите
условия в сила от 01.12.2008г., взети с решения по Протокол №38/14.10.2008г.,
изм. и доп. с решение на УС по протокол №14/01.04.2009г. в сила от 02.04.2009 г.
се установяват следните изменения на ОУ: Съгласно т. 9.1. “Усвоената част от
кредита се олихвява с определен от УС на Банката ГЛП, формиран като сбор от променлив
базов лихвен процент, приложим за съответния период на олихвяване и надбавка,
определена в Договора. б) в т. 9.2 - “БЛП по кредити се формира като сбор от
съответния пазарен лихвен индекс в зависимост от валутата по кредита и периода
на олихвяване и премия. Банката може едностранно да променя размера на премията
по реда, установен в ОУ; в) в т. 9.4. - “При кредити, погасявани чрез Анюитетни
вноски, ГЛП по кредита се променя в случай, че БЛП се промени с повече от 0,5
процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер, като
минималния размер на ГЛП по кредита не може да бъде по-нисък от размера му,
определен към датата на договора за кредит. Промяната влиза в сила автоматично
с обявяване на новата стойност на БЛП при запазване на определената в договора
надбавка и без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение
между страните. Банката може да промени размера на Анюитетната вноска по нейна
преценка и в интерес на Кредитополучателя, вкл. и към момент различен от
промяната на лихвения процент. В т. 9.6. от ОУ е предвидено, че „При промяна на
нормативната база или условията на финансовите пазари или възникване на други обективни
обстоятелства, водещи до съществено повишаване на разходите на Банката по
привлечения ресурс и допълнителни разходи по предоставени кредити, Банката има
право да привежда БЛП в съответствие с пазарните условия като към приложимия за
периода на олихвяване договорен лихвен индекс начислява допълнителна, респ. променя
съществуващата премия в размер на до 2 % за всяка такава актуализация, за което
уведомява кредитополучателите по реда, установен в ОУ.
Като доказателство по делото е
представено Писмо с изх. № *********/20.05.2009 г., изпратено от БНБ до
Изпълнителните директори на „У.Б.“ АД, в което е посочено, че във връзка с
изискано от БНБ становище какви са правните основания за извършената
едностранна промяна на Банката на метода на изчисляване на лихвата от БНБ се изисква
да бъде предоставена информация дали ръководството на Банката е предприело
мерки за отстраняване на констатирания проблем при извършена проверка относно
допуснато от „У.Б.“ АД нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ.
По делото е представено Писмо –
покана до „У.Б.“ АД, изпратено от ищеца В.Т., чрез пълномощника му адв. Д., от
съдържанието на което се установява, че ищецът е поискал да бъдат преразгледани
от Банката размерите на всички начислени и платени от него лихви по договор за
банков кредит № 350/04.07.2008 г. за периода от 29.12.2008 г. до датата на
поканата и да възстанови недължимо платените от него суми не по-дълъг срок от
датата на падежа на следващата погасителна вноска.
В отговор на това писмо е
приложено Писмо изх. № 16-005286 от 02.12.2014 г., изпратено от „У.Б.“ АД до
ищеца В.Т., видно от което Банката го уведомява, че при проверка е установено,
че поради допусната неточност по кредита са начислени лихви, различни от
договорените с договора като разликата между общо начислените и събрани лихви
за периода от 01.12.2008 г. до момента на писмото е 565,65 евро и това е
сумата, която ръководството на Банката е одобрило да бъде възстановена. В
писмото е посочено, че към момента лихвеният процент по кредита е приведен в
размер на 8.650% в съответствие с договора за кредит № 350/04.07.2008 г.
По делото са приложени и извлечения
от движенията по сметката на ищеца В.Т. в Банката за периода от 04.07.2008 г. до
30.09.2010 г., както и информация за сметката за периода от 01.10.2010 г. до 28.04.2015
г.
От ответника по делото са
приложени 4 броя копия на уведомления, с които Банката уведомява клиентите си
за Решения на УС, с които е направена промяна на БЛП /променливата компонента
по приложимия по кредита лихвен процент/ по кредитите на физически лица, а
именно: считано от 09.03.2009 г. промяна с 1 %; считано от 02.04.2009 г.
промяна с 1 % на всички кредити в евро и лева, предоставени от „У.Б.“ АД ;
считано от 15.06.2009 г. промяна вследствие на увеличение с 1 % на БЛП; считано
от 01.04.2010 г. промяна вследствие на увеличение с 2,5 % пункта на БЛП;
Приложени са и Протоколи от
заседания от УС на „У.Б.“ АД, съответно: Протокол № 14 от 02.04.2008 г., от
който се установява, че т. 5.11 от дневния ред е одобряване на актуализирани
общи условия и договори за кредит; Протокол № 38 от 14.10.2008 г., от който се
установява, че по т. 1 УС на Банката взема решение цената на всеки банков
кредит да се определя като сбор от: променлив БЛП, формиран от прилжимия към
периода на олихвяването договорен лихвен индекс Sofibor, Euribor или др. договорен лихвен индекс и
премия, определена по размер от ГОД от нула базови пункта до плюс 200 базови
пункта, според стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, към който
БЛП се прибавя фиксирана договорена надбавка, отчитаща оценката на финансовото
състояние на клиента, вида, срока на кредита и др. обстоятелства, отчитащи
кредитоспособността и произтичащия от нея кредитен риск. По т. 2 е взето
решение за всеки ползван кредит Банката начислява, а кредитополучателят заплаща
годишна лихва, като общ лихвен процент в размер, равен на действащия и прилаган
от Банката към датата на начисляването БЛП, определен в съответствие с
правилата, приети от УС по т. 1 плюс надбавка, установена по размер в договора
за кредит. По т. 3 е прието, че при кредити в евро – съответните БЛП – едномесечен/тримесечен
Euribor, прилагани на международните
кредитни пазари за определения от Банката срок плюс премия, установена от ГОД
или овластено от него лице. Приложени са и Протокол № 9 от 26.02.2009 г.; Протокол
№ 14 от 01.04.2009 г.; Протокол № 25 от 05.06.2009 г.; Протокол № 45 от
10.11.2009 г.; Протокол № 11/10.03.2010 г.; Протокол № 32 от 21.07.2010 г.,
видно от който в т. 1 УС на Банката одобрява Общи условия, при които отпуска
кредити на физически лица, приложени към доклада до УС заедно с измененията и
допълненията им в отговор на поставените изисквания от Комисията за защита на
потребителите и съобразно писмо на БНБ; Протокол № 53 от 23.11.2011 г., видно
от който в т. 3 УС одобрява приложените промени в Общите условия, при които „У.Б.“
АД предоставя ипотечни кредити на физически лица, в сила от 01.12.2011 г.,
както и Протокол № 31 от 18.07.2012 г..
По делото е изслушано заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, което се кредитира от съда като дадено
обективно, безпристрастно и компетентно и неоспорено от страните. От него се
установява, че общият размер на платените месечни погасителни вноски от
кредитополучателя по сключения между него и „У.Б.“ АД договор за ипотечен
кредит на физическо лице № 350/04.07.2008г. за периода от 29.04.2010 г. до 29.04.2015
г. е 150 127,99 евро, с които са погасени следните задължения: главница – 89 414,82
евро; договорна лихва – 60 047,37 евро; такса за управление 665,80 евро. В тази
сума не е включено частично погасяване на главницата от кредитополучателя в
размер на 50 000 евро на 22.07.2013 г. Видно от заключението общият размер
на възнаградителната лихва за процесния период 29.04.2010 г. - 29.04.2015 г.,
изчислен при ГЛП формиран от БЛИ в размер на едномесечния Euribor, публикуван
на страница “Euribor“ на Reuters в 11,00 ч. централно европейско време, 2
работни дни преди първия работен ден на всеки месец, прилаган при съотв. лихвен
период от месеца, следващ месеца на релевантната дата и надбавка за редовен
дълг, фиксирана в договора на 4,215%, е 32 543,87 евро. Общият размер на погасената възнаградителна лихва за периода от 29.04.2010
г. до 29.04.2015 г. е 60 047,37 евро и следователно разликата между реално платената
възнаградителна лихва от ищеца и лихвата изчислена по условието на задача № 2 е
27 503,50 евро.
От експертизата се установява
също така, че „У.Б.“ АД е начислила по договора т. нар. „премия“ на следните
дати: на 28.11.2008 г. – 1, 00 %; на 09.03.2009 г. – 1,00 %; на 02.04.2009 г. –
1,00 %; на 15.06.2009 г. – 1,00 %, като към 29.04.2010 г. начислената премия е
4,00 %. Платената сума за премия, като част от платената възнаградителна лихва,
за процесния период 29.04.2010 г. - 29.04.2015г. е общо в размер на 26 370,41
евро. В експертизата е посочено, че съгласно чл. 4.1.а от Договора, при
подписването му ГЛП е 8,65%: БЛП- 4,435% и
надбавка - 4,215%. Експертният извод е, че при така определен ГЛП за
целия период 29.04.2010 г. - 29.04.2015г. възнаградителната лихва би била общо
в размер на 59 201,69 евро. Видно от експертизата на 02.12.2014 г. Банката е
възстановила по сметката на ищеца сумата от 564,82 евро с основание -
възстановяване на преизчислени лихви за периода 28.11.2008 г. - 29.11.2014г.
По делото е изслушано и
допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което се кредитира от
съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно и не е оспорено от
страните. От същото се установява, че Банката е извършила проверка относно
олихвяване на кредита за периода от усвояването му до 29.11.2014 г., като е
възстановила на ищеца преизчислени лихви в размер на 564,82 евро. Превела е ГЛП
към първоначално договореното му ниво от 8,65%, заложено в т. 4.1.а на договора
и в съответствие с Общи условия, при които „У.Б.“ АД предоставя ипотечни кредити
на физически лица, Раздел III. Лихви и комисиони, т.9.4. От заключението е
видно също така, че ГЛП по процесния договор за кредит за периода от м.12.2014 г.
до м. 04.2015г. е формиран от едномесечния Юрибор плюс надбавка от 4,215%. За
целия период стойността на ГЛП е 8,65%, съгласно т.4.1.а на договора и т.9.4.
от Общите условия. В експертизата е посочено, че Банката е взела стойността на
едномесечния Юрибор към датата на подписване на договора, който към този момент
е бил в размер на 4,435%. В допълнителното заключение в табличен вид са
посочени компонентите, включени в образуването на ГЛП, техните стойности в
проценти и размера, като процентна ставка на ГЛП за периода м.12.2014г -
м.04.2015г., както и размерът на ГЛП в %, както и стойностите в % на компонентите,
включени в образуването на ГЛП, за периода от датата на подписване на договора
до 29.04.2015 г. В табличен вид е посочен и размерът на едномесечния Юрибор в
%, за периода от подписване на договора до 29.04.2015г. Съгласно заключението
платената общо възнаградителна лихва за периода от 29.12.2014г. до 29.04.2015г.
е в размер на 2 175,72 евро, от които платените суми за БЛП са в размер на
1115,53 евро, а платените суми за надбавка са в размер на 1060,19 евро. В
съдебно заседание експертът уточнява, че посочената сума за БЛП по смисъла на
договора е базов лихвен индекс юрибор.
В съдебно заседание са изслушани
и показанията на свидетелката – В.Х.-С.. Същата заявява, че работи в „У.Б.“ от
2008 г. и познава досието и договора на ищеца, тъй като е била негов личен
банкер. Посочва, че тя не е участвала в сключването на договора, но е приела
цялата информация от колежката й А.Г., която е работила по този договор преди
това. Твърди, че тя е започнала в Банката като нов служител и е трябвало да
бъда обучена с по-специфични случаи, а тъй като случаят с кредита на ищеца е такъв,
поради това, че той е чужденец и кредитът му е за по-голяма сума й е било обърнато
по-особено внимание към него. Свидетелката заявява, че при сключването на
договори обикновено предоставят проекто договор на клиента и обсъждат клаузите
точка по точка, а в много случаи дават и темплейт, т.е. готов договор без да е
написана само сумата и датата, за да може клиентът да се запознае предварително
с условията и точките по договора и съответно да ги дискутират. Твърди, че когато
има възражение от клиента относно някоя от клаузите в договора, той го
представя писмено или устно с молба към кредитен служител, който я изпраща до
правния отдел, който от своя страна преглежда предложението и връща отговор
дали ще бъде одобрена или не съответната промяна, като посочва, че по принцип тази
кореспонденция по предложение на клиента за промяна по проекта стои в досието
му. Свидетелката заявява, че не може кореспонденцията да бъде извън досието, тъй
като трябва да има следа за всяко нещо, което е извършено, или някаква промяна
от стандартните условия. Свидетелката твърди, че не е виждала такива документи
в досието на ищеца и не е запозната да е провеждана такава инициатива. Сочи, че
доколкото й е известно при подписването на договора ищецът е кореспондирал с
преводач по време на разговорите и с брокера, който е бил представител в
банката. Твърди, че след сключването на договора тя се е срещала с ищеца в Банката
няколко пъти. Сочи, че на входа на Банката има пана, на които се закача
актуална информация по договорите за кредит, а също така актуална и в интернет
страницата на Банката, а в случай, че клиентът е предоставил коректен имейл, такава
информация му се изпраща и по имейла. Свидетелката посочва, че тя не е
сключвала договора и не е била консултант по него, поради което не може да каже
дали при сключването му на ищеца е било обяснено как се формира годишният
лихвен процент. Посочва също така, че ОУ и конкретният договор са на отделни
формуляри, като ОУ са централизирани от централата на Банката, а съдържанията
на договорите за ипотечен кредит са типови с определени неща в тях, но може да
се допълват и дописват клаузи. Промени в типовите договори може да се извършат
по желание на клиента и с разрешение от правния отдел, с писмено уведомление,
което се вписва в договора, като се посочва, че в тези случаи отклоненията от ОУ
се изписват в т. 9 от договора. Свидетелката посочва, че би трябвало ищецът да
е получил уведомление по имейл или при посещение в офис на Банката, че същата
ще въвежда компонент „премия“, но не може да каже със сигурност дали е получил.
Не може да каже с точност, но мисли, че към края на 2008 г. или 2009 г. Банката
е приложила правилото за минимален годишен лихвен процент, който е в размер не
по-нисък от размера му към датата на сключване на договора за кредит. По
правилата на банката същата би трябвало да е уведомила ищеца за това в писмена
форма по имейл или с писмо на приложения за кореспонденция адрес или да се
запознае в клон на банката или на интернет страницата й. Твърди, че е била личен
банкер на ищеца от 2012 г. до 2016 г., като през този период са се срещали и са
коментирали лихвеният процент, както и дали може същият да бъде понижен.
При така установена фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск за установяване
нищожност на клаузи на договор за кредит, като неравноправни по смисъла на чл.
143. т. 9. т. 10, т. 11, т. 12 и т. 13 и чл. 146, ал. 2 ЗЗП, касаещи едностранно
определени от Банката лихви. Оспорването на клаузите се основава на ЗЗП, искът
е предявен срещу ответник /банкова институция/, който е търговец, предлагащ
финансова услуга, дефинирана в § 13. т. 12. б.“б“ от ДР на ЗЗП, а цената на
предлаганата услуга е дължимата възнаградителна лихва, а не размерът на
отпуснатия кредит.
Потребител по смисъла на пар. 13
т.1 ЗЗП е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. С разпоредбата на § 13,
т.12, б. „б“ от ДР на Закона за дейността на кредитните институции по отпускане
на потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека, е дефинирана изрично
като „финансова услуга“, което означава, че ползващите такава услуга физически
лица имат качеството „потребител“ по смисъла на общата разпоредба на § 13, т. 1
закона.
В случая ищецът, в качеството му
на физическо лице, получил кредит за закупуване на жилище има качеството
потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съответно притежава активна
материално-правна легитимация по иска. Следователно ищецът, като
кредитополучател по сключения договор за банков кредит се ползва от защитата на
потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на
неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Ищецът иска да се установи по
отношение на ответника, че клаузата на т.9.4. от ОУ към сключения от него договор
за банков ипотечен кредит на физическо лице № 350/04.07.2008 г. е неравноправна
на основание чл. 143, т. 9, т.10, т.11, т.12 и т.13 ЗЗП, поради което и на
основание чл. 146 ЗЗП е нищожна.
Легална дефиниция на понятието
„неравноправна клауза“ се съдържа в чл. 143 от ЗЗП, съгласно която неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:
т. 10 позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание; т. 12 предвижда цената да
се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора; т. 13 дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката
или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя
изключително право да тълкува клаузите на договора.
Разпоредбата на чл. 146, ал.1 от
ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в
случаите, в които те не са уговорени индивидуално, поради което на първо място
следва да се отговори на въпроса дали клаузата на т.9.4 от ОУ от договора за
кредит е индивидуално уговорена с потребителя или не. В тази връзка съдът
намира, че по делото се установи че клаузата на т. 9.4 е част от Общите
условия, при които Банката - ответник сключва договорите за ипотечен кредит с
физически лица, а не е част от съдържанието на сключения между страните договор
за ипотечен кредит. Установяването в процеса на обстоятелството, че определено
условие от договора е индивидуално уговорено е поставено в тежест на ответната
страна - „У.Б.“ АД на основание специалната норма на чл. 146, ал. 4 ЗЗП. В хода
на производството, обаче ответникът не успя да докаже по несъмнен начин, че
включването на т. 9.4 към Общите условия
на договора е в резултат на изрично обсъждане на клаузата и постигане на
съгласие с потребителя по отношение на нейното съдържание. От изслушаните
свидетелски показания по делото в тази насока не се установи, че преди
сключването на договора ищецът е бил запознат с Общите условия към него, а още
по-малко, че същите са приети в резултат на взаимно обсъждане и договаряне на
условията и параметрите по тях. От показанията на свидетелката, която е
служител на ответната банка се установи, че тя не участвала при сключването на
договора с ищеца и не е била консултант по него, поради което същата не може да
каже дали при неговото сключване на ищеца е било обяснено как се формира
годишният лихвен процент. Установи се също така, че Общите условия и
конкретният договор са на отделни формуляри, като Общите условия са
централизирани от централата на „У.Б.“, а съдържанията на договорите за
ипотечен кредит по принцип са типови с определени параметри в тях, но същите може
да се допълват и дописват клаузи.
Съдът намира, че събраните
свидетелски показания не могат да обосноват категоричен извод, че клаузата на т.
9.4. от Общите условия към договора е в резултат на изрично обсъждане на тази
клауза и постигане на съгласие относно съдържанието й с потребителя. След като
по делото не е установено от ответната банка, че процесната клауза от договора
е индивидуално уговорена, то за ответника са неблагоприятните последици от
неангажиране на доказателства и съдът следва да приеме, че клаузата на т. 9.4
от ОУ е била изготвена от банката предварително и кредитополучателят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието й при сключване на договора за банков
кредит, поради което същата би била нищожна на основание чл. 146 от ЗЗП, в
случай, че се установи, че е неравноправна. Както вече съдът изложи по-горе в чл.
143 от ЗЗП е налице изброяване на хипотезите, при които една уговорка в
договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно, поради което и съдът
във всеки един случай следва да прецени дали не са налице общите критерии,
дадени в чл. 143 ЗЗП, дори и клаузата да не попада в нито един от примерно
посочените случаи на т. 1 до т. 17 на цитираната норма. При формиране на
крайния извод следва да бъдат отчетени също и всички обстоятелства, свързани
със сключването на договора към неговата дата на сключване, както и всички
останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Ето защо
и съдът следва да тълкува т. 9.4, от ОУ, която е предмет на предявения
установителен иск, във връзка с всички клаузи от процесния договор за ипотечен
кредит. В тази връзка от значение са на първо място онези уговорки от сключения
между страните договор, които касаят начина на определяне на годишния лихвен
процент, доколкото т. 9.4 урежда правото, на Банката едностранно да го променя,
както и относимите към това уговорки, които са част от ОУ, при които „У.Б.“ АД
предоставя кредити на физически лица, приложими към договора, сключен с ищеца.
С клаузите на чл. 4 и 4.1 а на
договора за банков кредит страните по него са постигнали съгласие годишният
лихвен процент за съответния период на олихвяване на главницата да се определя
на база на два компонента. Единият от тях е надбавка за редовен дълг, която е фиксирана като размер за целия лихвен период, а
именно 4,215% и нейното включване в лихвата има характер на възнаграждение,
което кредитополучателят дължи на Банката за ползване на предоставените му
парични средства. По този начин се гарантира на същата възнаграждение за
сключената от нея търговска сделка. Другият компонент, който участва при
формирането на годишния лихвен процент е базисният лихвен индекс. Той е
променлива величина и е равен на конкретно посочен индекс, който по отношение
на процесния ипотечен кредит е определен в раздел III от ОУ - чл.9.2.2. и
съвпада с едномесечния EURIBOR. Индексът EURIBOR, от своя страна отразява средното
равнище на лихвените проценти, при които представителна група от над 50 банки в
Еврозоната си предоставят срочни депозити в евро, поради което се налага
извода, че базисният лихвен индекс, който се формира на база на неговите
стойности, е този компонент при определяне на размера на възнаградителната
лихва по договора за банков кредит, който страните са се съгласили, че ще
отчита промените в пазарните условия по време на действието му. С оглед на това
и съгласно изрично посоченото в т. 4 и т. 4.1.а, както и в т. 11.2 от договора за
кредит, че кредиторът може да променя едностранно размера на годишния лихвен
процент по т. 4 и т. 4.1.а при условията на т. 9.4. от ОУ се налага извода, че
е уредена възможността за промяна на годишния лихвен процент при увеличаване на
базисния лихвен индекс, което пък е обвързано от стойността на пазарния лихвен
индекс едномесечен EURIBOR. Следователно в сключения договор страните са
предвидили основанието, при което Банката може едностранно да променя условията
по него и то не зависи от волята на кредитополучателя.
На следващо място при тълкуване
на т. 9.4. от ОУ, предвиждащ, че при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски,
при всяко нарастване на БЛИ с повече от 0,5 % процентни пункта спрямо
действащия към момента на промяната размер, Банката променя БЛП в същия размер,
като промяната влиза в сила автоматично с публикуването му и без да е необходимо сключване на допълнително
споразумение се установява, че изменението на ГЛП ще настъпи при неговото
увеличаване с повече от 0,5 % процентни пункта. Промяната в лихвата се допуска
единствено при изменение на базисния лихвен индекс, съответно на пазарния
лихвен индекс EURIBOR, в посока единствено неговото повишаване. В този смисъл е
и текста на чл. 9.4. от действащите към момента на сключване на договора Общи
условия от 23.05.2008 г., където се урежда възможността за изменение на ГЛП
само при нарастване на лихвения индекс. Следователно с клаузата на т. 11.2. от
договора във вр. т. 9.4. от Общите условия, неразделна част от договора между
страните не е уговорена възможност дължимата от кредитополучателя лихва да бъде
намалена при промяна на пазарните условия, водещи до понижаване на БЛИ. След
като страните са се съгласили, че размерът на възнаградителната лихва, която
кредитополучателят се е задължил да заплаща на Банката ще се определя и при
съобразяване на пазарните условия, отразяващи се в стойността на БЛП, то за да
е налице равнопоставеност, рискът от промяна в тях следва да се носи и от двете
страни по сделката. В договора следва да е предвидена възможност да бъдат
съобразявани всички изменения на пазара и на съответния пазарен индекс, а не
както в случая, същите да се отчитат само, когато ползват едната от страните по
сделката и то по силната икономически каквато е банката. Ето защо и липсата на възможност да бъде
изменен ГЛП, когато индексът Euribor се понижи, поставя кредитополучателя в
неравнопоставено положение спрямо търговеца, за който е договорена обратната възможност за
увеличаване на възнаградителната лихва при повишаване на пазарния индекс. Освен това в
отношенията му с Банката,
кредитополучателят е в положение на по слаба страна от гледна
точка
на степента му на информираност и възможностите които му се предоставят да преговаря, поради
което в случаите, в които търговецът използва това и се стига до приемането от
потребителя на предварително установени условия, които в негова вреда създават
неравновесие между правата и задълженията на страните, безспорно се нарушават
изискванията за добросъвестност при сключване на договорите.
В редица решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 236 от 20.12.2016 г. по т.д. №
3082/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 165/03.12.2016 г. по т.д. № 1777/2015
г. на ВКС, І т.о. се приема, че валидността на клаузата, с която се предвижда
възможност на Банката едностранно да променя цената на договора с оглед
измененията в лихвения процент, зависи не само от наличието на условията по чл.
144, ал. 3, т.1 ЗЗП, но и от необходимостта клаузата да е ясна, да съдържа
методика за промяната във връзка с изменението на лихвения процент, както и да
отговаря на изискванията за добросъвестност. Разпоредбата на чл. 144, ал. 3,
т.1 ЗЗП цели да гарантира заплащането на справедлива цена за финансовата услуга
в случаите, когато нейният размер се влияе от независими от страните фактори,
но не изключва изискването за добросъвестност на клаузите в договора относно
равнопоставеността на страните. Ето защо отговорът на въпроса дали е нищожна
клаузата по чл.146 ал.1 ЗЗП във вр. с чл.143 ЗЗП, когато същата предвижда, че
цената на финансовата услуга при промяна пазарните тенденции може само да
нараства, но не и да намалява е обусловен от преценката дали такава клауза
отговаря на изискването за добросъвестност по см. на чл.143 ал.1 ЗЗП. Според
чл. 143, ал. 1 ЗЗП не отговаря на изискването за добросъвестност клауза която
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Клауза, при която е предвидено единствено възможност за нарастване
на цената на финансовата услуга при увеличаване на лихвения процент без да
включва възможността за намаляване на същата в случай на спадане на лихвения
процент /при същата методика, по която се извършва увеличението на цената/, би
могла да доведе до значително неравновесие между правата на потребителя и тези
на търговеца. При силни инфлационни процеси базовият лихвен индекс би могъл да
нарстне значително, с което да се увеличи значително и цената на услугата по
банковия кредит, дължима от потребителя. Ако тази цена бъде запазена при
последващо намаляване на базовия лихвен индекс, то това би довело до
несправедливо обогатяване на търговеца за сметка на потребителя и следователно
в случая неравноправността на клаузата произтича от липсата на реципрочност за
намаляване на цената на услугата. В контекста на изложеното е прието, че е нарушено
изискването за добросъвестност и в случаите, когато, макар и в Общите услбовия
да е предвидена възможност за банката да промени размера на анюитетната вноска
в интерес на кредитополучателя, тази възможност е предоставена единствено на
волята на банката.
Във връзка с изложеното,
настоящият състав приема, че клаузата по т. 9.4 от ОУ, неразделна част от
договора за банков ипотечен кредит на физическо лице № 350/04.07.2008г., предвиждаща,
че „при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски при всяко нарастване на
базовия лихвен индекс с повече от 0.5 процентни пункта спрямо действащия към
момента на промяната размер, банката променя годишния лихвен процент в същия
размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуването на новата
стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на
допълнително споразумение между страните. Банката може да промени размера на
анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на кредитополучателя,
включително и към момент, различен от промяната на лихвения процент” е нищожна
на основание чл. 146 ал.1 ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Съдът намира, че
клаузата е нищожна в нейната цялост, независимо от обстоятелството, че в нея
ясно са определени критериите и начина на промяна на годишния лихвен процент
при нарастване на базовия лихвен индекс, тъй като липсата в клаузата на
предвидена реципрочна автоматична промяна на годишния лихвен процент при
намаляване на базовия лихвен индекс обуславя неравноправност на цялата клауза
на основание чл. 143 ЗЗП и респ. нейната цялостна недействителност по чл. 146,
ал. 1 ЗЗП.
На следващо място, безспорно в
случая от заключението на експертизата се установи, че по време на действието
на договора за кредит ответната страна - „У.Б.“ АД едностранно е увеличавала
БЛП, включвайки /респ. начислявайки/ в него т. нар. „премия“ на следните дати:
на 28.11.2008 г. – 1, 00 %; на 09.03.2009 г. – 1,00 %; на 02.04.2009 г. – 1,00
%; на 15.06.2009 г. – 1,00 %, като към 29.04.2010 г. начислената премия е 4,00
%, макар и да е общоизвестен факт, а същият се потвърждава и от приетата по
делото експертиза, че един от съществените за размера на възнаградителната
лихва индекси – Euribor е намалял значително като стойност от над 4 % под 0 %. За
посоченото изменение на БЛИ чрез включването на допълнителен компонент т. нар.
„премия“ ответната банка се е позовала на промяна в ОУ, приета с Решение на УС
на Банката по т. 1 от Протокол № 38 от 14.10.2008 г., а ищецът е заявил
възражение за нищожност на посочената клауза поради противоречие с чл. 58 от
ЗКИ, във връзка с което съдът намира следното:
По отношение на изменението на
Общите условия, направено с решение на УС на „У.Б.“ АД по т. 1 от Протокол №
38/14.10.2008 г. за въвеждане на т. нар. „премия“ като част от компонентите на
ГЛП и правото на Банката едностранно да променя размера на премията, респ.
правото на Банката да променя едностранно само въз основа на решение на
оторизирания си затова орган на БЛП и съответно на ГЛП, регламентирано в т.
9.4. от ОУ и гарантираната промяна на ГЛП по кредита по чл. 11.2. от договора
съдът намира, че посочените клаузи са неравноправни по см. на чл. 143 от ЗЗП.
Общите условия представляват
отнапред установени от търговеца договорни клаузи, които определят задължения
за неопределен период от време и се прилагат за неограничен кръг от правни
субекти, като тези уговорки стават част от клаузите на сключената двустранна
възмездна сделка. Договорът за банков кредит по своето правно естество е
абсолютна търговска сделка съгласно чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ, поради което той може да бъде сключван
при Общи условия, и за тези клаузи се прилагат нормативните правила, уредени в
чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. По силата на императивната разпоредба на чл. 298,
ал. 1 и ал. 2 от ТЗ клаузите в Общите условия стават задължителни за другата
страна, когато тя заяви писмено, че ги приема или е търговец и ги е знаела или
е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно. Но когато за
действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените от
търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени
при сключването. Договорът за банков кредит е формална сделка съгласно чл. 430
ал. 3 от ТЗ, поради което, за да бъде обвързан от новите Общи условия, кредитополучателят
трябва да заяви писмено, че ги приема. Правните норми, уреждащи института на
Общите условия са насочени към защита интересите на страната в по-неизгодна
позиция, тъй като тя обичайно не можи да дискутира съдържанието им и да наложи
тяхната промяна. За да бъде обвързан потребителят от Общите условия към
договора за кредит следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1.
Предаване на екземпляр от Общите условия от кредитора на потребителя при
сключване на договора, съответно при тяхното изменение (арг. чл. 298, ал. 1, т. 2 от ТЗ) и 2. Да бъдат писмено приети от
потребителя – чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ. В конкретния случай договорът е
сключен при приложените към него ОУ, приети от УС и действащи към 27.05.2008 г. Съдът намира, че по делото не се
събраха доказателства, които да обосноват извод, че ищецът е уведомен от
Банката за промяната на ОУ, а още по-малко, че същият ги е приел писмено.
Предвид това и доколкото по делото не се събраха доказателства, че ответникът е
уведомил ищеца за промяната в Общите условия по предвидения начин, който е
действал във варианта при подписването на договора, а именно приетите ОУ от УС
на Банката към 27.05.2008 г., то съдът приема, че установяването със
свидетелски показания, че за новите ОУ са били поставени уведомления на таблото
в банковите клонове е ирелевантно и не установява надлежно изпълнение на
задължението на Банката да уведоми
кредитополучателя за промяната на ОУ по кредита и да се приеме, че е спазена
клаузата in fine на
представените ОУ и че са приложими спрямо процесния договор изменените такива
от 2008 г. и 2010 г., в които е въведена опцията за включване на „премия“ към
лихвата.
На следващо място, съдът намира,
че що се отнася до изменението на Общите условия, направено с решение на своя УС
по т.1 от Протокол № 38/14.10.2008г., безспорно същото е незаконосъобразно,
доколкото Банката едностранно е включила трети компонент - премия при
изменението на ГЛП, чийто размер зависи единствено и само от нейната преценка -
по решение на УС и то не за всички заварени договори, а само за определени
лица, отново по решение на банката. Ето защо едностранната промяна на общите
условия на договора чрез въвеждане на така наречената „премия“ в ГЛП не следва
да се прилага в отношенията между страните, доколкото не зависи от обективни и
външни фактори, а единствено от волята на банката.
Отношенията между страните следва
да се уреждат без нея - така както е първоначално предвидено в договора за
кредит (едномесечен EURIBOR + 4,215%), съгласно т. 9.4 от ОУ. Страните са
постигнали изрична договореност относно „метода за изчисляване на лихвата,
както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване
на кредита“ като разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно с
договора за кредит. Нещо повече, УС на Банката изрично е предвидил „промените
да се прилагат спрямо заварени договори, какъвто е и процесният по решение за
всеки конкретен случай, въз основа на проведени с кредитополучателите преговори
или постигнато съгласие“ (т.6 от Протокол № 38/14.10.2008г), каквито в случая
не са налице - липсва такова решение конкретно за ищеца и не е постигнато
съгласие между страните, още по-малко във формата на писмен анекс, какъвто е
необходим предвид изискването на чл.58, ал.2 ЗКИ вр.чл. 430 ТЗ.
Въведените нови клаузи в Общите
условия са нищожни, защото директно противоречат на изискванията на ЗЗП. Същите
не са индивидуално уговорени и поставят потребителя в неравноправно положение
спрямо неговия съконтрахент - банката. Системата за защита, въведена от ЗЗП се
основава на идеята, че потребителят е в положение на икономически по-слаба
страна спрямо продавача или доставчика на услугата от гледна точка, както на
договорните възможности, така и на степента на информираност. Поради това
следва да се приеме, че в договорна клауза, в която е уговорено при какви
условия Банката може едностранно да измени лихвеният процент не е посочен в
пълна степен достатъчно ясно механизма за определяне на лихвата, поради което
клаузата се явява неравноправна по см. на чл. 143, т. 10 от ЗЗП. Липсата на
ясна и разбираема за потребителите формулировка на основанията за изменение на
базисния лихвен процент представлява нарушение на изискването по чл. 147 ал.1
от ЗЗП - клаузите на договорите, предлагани
на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, което от
своя страна прави посочената разпоредба неравноправна, позволяваща на търговеца
или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание. Освен
това визираните от ищеца клаузи от ОУ, прилагани към неговия кредит, се явяват неравноправни и
на осн. чл.143 т.12 от ЗЗП. Безспорно се установи от писменото заключение на
ССЕ, че в процесния период Банката е увеличавала лихвата по кредита. Сумите
дължими за лихви, представляват цената
на заетите парични средства. Клаузите, които дават право на търговеца
едностранно да увеличава цената на стоката, като окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената
уговорена при сключването на договора без потребителят в такива случаи
да има право да се откаже от договора/такава възможност не е посочена в
процесния договор/ са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 т.12 от ЗЗП / в
тази насока Ршение № 77/22.04.2015г. постановено по реда на чл. 290 от ГПК по гр.д. № 4452/2014г. на ВКС/.
Следователно във връзка с
изложените изводи, съдът намира, че едностранното изменение на Общите условия,
чрез клаузите, касаещи ГЛП са нищожни на основание общата хипотеза на чл. 143
ЗЗП, доколкото разкриват всички нейни присъщи белези - те са във вреда на
потребителите, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията. В противоречие със закона
(чл.58, ал.1, т.1 ЗКИ) са въведени неясни субективни критерии за промяна на
възнаградителната лихва, въпреки изискването за „обективни критерии, въз основа
на които разходите по кредита могат да се изменят“. Едностранната промяна на
съществуващите договорни условия чрез въвеждане на така наречената „премия“ в
ГЛП противоречи и на чл.143, т.9, 10, 11,12, 13 от ЗЗП, поради което същата
нищожна на основание чл.146 ЗЗП. В случая изключенията, визирани в чл.144 ЗЗП,
не намират приложение, защото не просто е изменена стойността на лихвен
процент, а е заменена методиката за определянето му, като определянето на ГЛП е
предоставено на волята на УС, без кредитополучателят да има право да прекрати
договора без неустойка, под формата на такса за предсрочно погасяване. Освен
това не се касае за „индекс или лихвен процент на финансов пазар извън контрола
на търговеца“ (ал.3,т.1), какъвто е например юрибор. Определянето на размера на
„премията“ е изцяло под контрола на банката и не зависи от независим пазарен
индекс. Размерът на премията се определя от УС на УКБ по неясни вътрешни
критерии. По изрична разпоредба на чл.147, ал.2 ЗЗП липсата на яснота в
договора, при какви конкретно условия може да се повиши лихвата, се тълкува по
благоприятен за потребителя начин.
По изложените съображения съдът намира, че
нищожни се явяват и всчики последващи изменения на клаузите на Общите условия, извършени
след сключването на договора, въведени с
решения на УС на Банката по Протоколи посочени в исковата молба и представени
по делото и касаещи едностранната промяна на ГЛП по кредита от страна на
Банката като неравноправни на основание чл. 143 ЗЗП вр. чл. 146 от ЗЗП.
Предвид всичко изложено,
настоящата съдебна инстанция намира, че предявения от ищеца против „У.Б.“ АД
установителен иск за прогласяване нищожността на разпоредбата на т. 9.4. от „Общите условия, при които „У.Б.“ АД
предоставя ипотечни кредити на физически лица“ в сила от 27.05.2008 г.,
предвиждаща, че „при кредити, погасявани чрез Анюитетни вноски, при всяко
нарастване на базовия лихвен индекс с повече 0,5 процентни пункта спрямо
действащия към момента на промяната размер, Банката променя годишния лихвен
процент в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуване
на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо
сключване на допълнително споразумение между страните“ на основание чл. 146 ЗЗП
вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД като неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП е основателен и
следва да се уважи.
По отношение на иска по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Ищецът претендира заплащане на
сумата от 26 938,68 евро, представляваща надплатена възнаградителна лихва,
формирана като сбор от разликата между първоначално уговорените анюитетни
вноски и действително заплатените такива, представляваща платена без правно
основание по месечните погасителни вноски по договора за ипотечен кредит №
350/04.07.2008 г. за периода от 29.04.2010 г. до 29.04.2015 г.
Възникване на правото за връщане
на даденото при начална липса на основание на чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД се
обуславя от кумулативното наличие на две предпоставки: 1) процесната сума да е
заплатена от ищеца и да е получена от ответника, респ. получаването на нещо от
обогатилото се лице , което му се дава от обеднялото лице и 2) това имуществено
разместване на блага от материалната сфера на ищеца в имуществения патримониум
на ответника да е без правно основание, т.е . без да е бил налице годен
юридически факт и да е било възникнало задължение за заплащане на
възнаградителна лихва над действително уговорения по договора за кредит размер.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза по делото се установи, че разликата между
реално платената възнаградителна лихва от кредитополучателя /която е в размер
на 60 047,37 евро/ за процесния период от 29.04.2010 г. до 29.04.2015 г. и
първоначално дължимата според Договора за банков ипотечен кредит на физическо
лице № 350/04.08.2008 г. /в размер на 32 543,87 евро/ възлиза на 27 503,50
евро.
Безспорно по делото се установи,
а този факт се признава и от ищеца, че на 02.12.2014 г. Банката е възстановило
по сметката на ищеца сума в размер на 564,82 евро, поради което от общия размер
следва да се приспадне така възстановената сума. Следователно, съдът намира, че
разликата между реално платената възнаградителна лихва от кредитополучателя за
периода от 29.04.2010 г. до 29.04.2015 г. и първоначално дължимата възлиза на
26 938,68 евро. Тъй като тази сума е заплатена при начална липса на
основание, т.е. при едностранно увеличаване от Банката на лихвения процент в
противоречие с действително постигнатото съгласие между страните по договора за
кредит, респ. при приложение на нищожна клауза, уговорена ОУ, то съдът намира,
че ответникът дължи връщане на тази сума - 26 938,68 евро, която
представлява получена от ответника материална облага без правно основание. В
тази връзка намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде ужажен изцяло ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
С оглед основателността на
претенцията, съдът следва да обсъди възражението на ответника за изтекла
тригодишна давност по отношение на иска. Съдът намира направеното възражение за
неоснователно, тъй като задълженията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД /респ. вземанията,
произтичащи от фактическия състав на неоснователното обогатяване/ се погасяват
с изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД - съгласно
Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленума на ВС. Същите не представляват периодични
вземания по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като възникването и изискуемостта им не
зависят от изтичането на период от време. Дори когато, както в разглеждания
случай, през определени периоди от време са заплащани суми в изпълнение на
несъществуващо в действителност периодично задължение за лихва, то
периодичността на лихвеното задължение не може да обоснове периодичност на
задължението по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на платеното без основание. В
конкретния случай анюитетните погасителни вноски по кредита на ищеца са
получавани от ответника ежемесечно. Исковата молба на ищеца е подадена на
28.04.2015 г. по пощата /видно от датата на пощенското клеймо на л. 94 от делото/, като доколкото претенцията на
ищеца е за неоснователно обогатяване на ответника за надвзети суми в периода от
29.04.2010 г. до 29.04.2015 г. съдът намира, че искът е предявен преди изтичане
на 5-годишната погасителна давност, считано от
29.04.2010 г. към датата на исковата молба 28.04.2015 г. и възражението
на ответника за погасяването на претенцията по давност на основание чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД е неоснователно.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, като от ищцовата
страна е представен списък по чл. 80 ГПК. По отношение на възражението на
ответната страна за прекомерност на уговореното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 5000 лв, съдът намира следното: Съгласно чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., минималното адвокатско възнаграждение по иск с
цена 26 938,68 евро /52 687,47 лева/ и по неоценяемия иск съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 4 от наредбата възлиза на 2110.62 лв. за защита по оценяемия и за
защита по неоценяемия иск – 300 лв., поради което минималния размер по
наредбата за защита по двата иска възлиза на 2410,62 лв., поради което
уговореното адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 5000 лв. се явява
прекомерно. Съдът като взема предвид обаче фактическата и правна сложност на
делото и пред вид осъществената защита от процесуалния представител на ищеца,
която е свързана с подаване на искова молба, както и на допълнителна искова
молба, а също така и на представителството му в четири съдебни заседания
намира, че възражението за прекомерност е частично основателно, поради което
адвокатското възнаграждение следва да се намали до размера на 3500 лв. Ищецът е
направил и разноски за платена държавна такса и по водене на делото, които
съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК / л. 252 от делото/ възлизат общо на
сумата от 5514,27 лв., които съобразно изхода на спора следва да бъдат
присъдени изцяло на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното съдът,
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание на основание чл. 146, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр.
чл. 143 от ЗЗП на клаузата на т. 9.4 от “Общите условия“, при които
„У.Б.” АД предоставя ипотечни кредити на физически лица”, неразделна част от
Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 350/04.07.2008 г.,
сключен между В.Н.Т.
като кредитополучател и Т.В.Б., „БТТ“ ООД и А.Й.С.като солидарни длъжници и „У.Б.“
АД, предвиждаща, че „при кредити, погасявани чрез Анюитетни вноски, при
всяко нарастване на базовия лихвен индекс с повече 0,5 процентни пункта спрямо
действащия към момента на промяната размер, Банката променя годишния лихвен
процент в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуване
на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо
сключване на допълнително споразумение между страните“.
ОСЪЖДА „У.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „**********да
заплати на В.Н.Т. – гражданин на Руската федерация, роден на *** г.,
с паспорт 51 № *******, издаден на 02.02.2004 г. – Руската федерация, „М.Р.“,
чрез пълномощника му адв. Б.Д., със съдебен адрес:*** на основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 26 938,68
евро /двадесет и шест хиляди деветстотин тридесет и осем и шестдесет и осем
евроцента/, представляваща платена без основание сума като възнаградителна
лихва по месечните погасителни вноски по Договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № 350/04.07.2008 г. за периода от 29.04.2010 г. до 29.04.2015
г., ведно със законна лихва от дата на предявяване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „У.Б.“
АД, *** да заплати на В.Н.Т. н а основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по
делото в общ размер на 9014,27 лева, от които: 3500 лв. за адвокатско
възнажраждение и 5514,27
лв. – съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: