Р Е Ш Е Н И Е
№ 1977
гр. Пловдив, 16
октомври 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на първи октомври, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа
административно дело №1838 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР).
Д.И.К.,
ЕГН **********,***, **********, представляван от Адвокатско дружество “Д., Д. и партньори“, ЕИК *******, обжалва Заповед с №317з-3183 от
23.05.2019г., издадена от директора на Областна дирекция на “МВР” (ОД на ”МВР”),
гр. Пловдив, с която му е наложено дисциплинарно наказание “писмено
предупреждение” за срок от 3 месеца и е предупреден, че при извършване на друго
дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко
наказание.
Претендира се отмяна на акта
поради незаконосъобразност, присъждане на направените по делото разноски, както
и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв), в минимален размер, определен по
реда на чл.36, ал.2 от ЗАдв, респективно по реда на
чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответникът- директор на
ОД на “МВР”- Пловдив, чрез юрисконсулт Г.Б.- пълномощник, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на
жалбата съдът констатира следното:
Оспорената заповед (лист
8) е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 03.06.2019г., според нарочно
отбелязване върху заповедта (лист 8а). От своя страна, жалбата (листи 3-5) е
подаден чрез ответника на 13.06.2019г. или в рамките на законоустановения срок.
Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което
се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Според чл.204, т.3 от ЗМВР,
наказанията по чл.197, ал.1, т.1 -3 от закона се налагат от ръководителите на
структурите по чл.37- (между които са и Областните дирекции на МВР) за всички
наказания по чл.197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за
стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от
висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности - наказанията по чл.197,
ал.1, т.1 – 3.
В случая, на жалбоподателя
К. е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от три месеца,
представляващо наказание по смисъла на чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР.
Видно от съдържанието на
оспорената заповед, както и от нарочна Кадрова справка с №317р-5153 от 13.05.2019г.
(лист 55), към датата на издаване на оспорената заповед Д.К. заема длъжността “младши
автоконтрольор I степен” в Група “Пътен
контрол” (Г“ПК“) на Сектор “Охранителна полиция” (С“ОП“) към Районно управление
(РУ), гр. Асеновград при ОД на “МВР”- Пловдив, като специфичното наименование
на заеманата от жалбоподателя длъжност е “младши инспектор”.
Предвид посоченото до
тук, настоящият състав на съда намира оспореното дисциплинарно наказание за
наложено от компетентен за целта орган, по отношение на което обстоятелство и
между страните няма формиран спор.
На 12.02.2019г., в 7:30ч., в изпълнение на
седмичен график за работа на мл. автоконтрольорите в
С”ОП” при РУ- Асеновград с Рег.№239р-2902 от 07.02.2019г. (лист 30) и съгласно
Ротация на АП (автопатрули) изпълняващи ППД (патрулно-постова
дейност) на територията на РУ- Асеновград към ОД на “МВР“- Пловдив за периода
от 11.02.2019г. до 19.02.2019г. (листи 31а-32), наряд застъпва патрул в състав
полицай Д.К.- старши полицай Д. К.- командир на отделение (КО) до 19:30ч., със
служебен автомобил, марка “КИА“, модел “СИЙД“, с рег.№***. Нарядът има за
задача да изпълнява дейност по автопатрул (АП)- 527,
респективно дейност по изпълнение на пътен контрол (ПК). Според ежедневна ведомост
от 12.02.2019г. (листи 32а-33), представляваща Приложение №4 към чл.31, ал.3 от
Инструкция №8121з-929 от 02.12.2014г. за патрулно-постова дейност (Инструкция
№8121з-929), полицаите К. и к. са инструктирани за предстоящото изпълнение на
ППД.
За изпълнението на наряда на 12.02.2019г. от
полицаите К. и к. е изготвен доклад за проверени лица и превозни средства
(листи 30а-31), съгласно Приложение №7 към чл.33, ал.2, т.2 от ИППД. Изготвена
е Ежедневна форма за отчет (листи 33а-34), представляваща Приложение №11 към
чл.75, ал.2, т.1 от Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение
(Инструкция №8121з-749).
С писмо с Рег.№7855р-2284 от 11.03.2019г. (листи
14-15) на директора на Дирекция “Вътрешна сигурност“ при МВР, се уведомява
директорът на ОД на “МВР“- Пловдив, че при извършена проверка на видеофайлове
на адрес:
папка \\videocontrol.mvr.bg\vpk$\ODMVR_PLOVDIV\AVTOMOBILI/,
относно изпълнение на Организационно-технологични правила (ОТП) за работа с АИС
“Видеозснемане на пътен контрол”, утвърдени със
Заповед №8121з-1184 от 01.09.2017г., във връзка със Заповед №8121з-1107 от
25.08.2017г., на министъра на вътрешните работи, относно активизиране на
контролната дейност по ЗДвП (Закона за движението по пътищата) и с цел
намаляване на корупционния натиск, е констатирано, че полицейски служители при
ОД на “МВР“- Пловдив, по време на носене на служба, манипулират системата на
осъществяване на видеозаснемане при контрол на
пътното движение, като с действията им се преустановява възможността да бъде
извършен аудио и видеозапис при фактически действия от страна на служителите.
На 12.02.2019г., около 12:46ч., по време на наряд, изпълняван със служебен
автомобил “КИА СИЙД“, с рег.№***, се забелязва как служителят, намиращ се на
предна лява седалка освобождава от скорост предавателната кутия, след което с
дясната си ръка посяга към контактния ключ и прекъсва контакта на системата.
Незабавно след това, връща контактния ключ на положение “включен контакт“ на
стартера на автомобила и запалва двигателя принудително със скоростния лост,
като включва на висока предавка. В резултат на това се получава “притрисане“ на автомобила, след което видеокамерите на
същия (автомобила) преустановяват работа и до края на работната смяна липсват
записи от аудиосистемата и видеокамерите… Следва да
се има предвид, че след като бъде прекъсната работата на двигателя на
автомобила без да е налице необходимост от това, това
прекъсва и записа на плейъра, монтиран в същия автомобил, който се захранва от
втория акумулатор, монтиран в багажното отделение. Когато вторият акумулатор
няма достатъчно заряд, видео и аудиозаписите прекъсват,
с което полицейските служители, осъществяващи контрол на пътното движение, си
“осигуряват“ възможност за работа без да е налице възможност за контрол… Налице
е и извод, че ръководните служители, които осъществяват контрол на нарядите по
време на изпълнение на служебните им задължения по ЗДвП, не осъществяват такъв,
което води до неспазване на министерска Заповед №8121з-1155 от 01.09.2017г.
(лист 74), с която са утвърдени “Указания за работа на полицейските служители
със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил.
Технически характеристики и правила за работа.“ (УКАЗАНИЯТА, листи 75-106).
Писмото се изпраща до ответника за вземане на отношение. Като приложение към писмото
са представени 9 броя листи (листи 16-20) справка от
системата GPS, монтирана в служебния автомобил “КИА СИЙД“, с
рег.№***.
Със Заповед №317з-1679 от 21.03.2019г. (лист 13,
21) на ответника, на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР, е наредено извършването на
проверка относно постъпилите данни за извършени дисциплинарни нарушения по
смисъла на чл.194, ал.2, т.т.1 и 2 от ЗМВР; назначена
е комисия, която да извърши проверката, като за председател на комисията е
определен Д. Георгиев Димитров- началник на Сектор “Пътна полиция“ (С“ПП“) към
Отдел “Охранителна полиция“ (О“ОП“) при ОД на “МВР“- Пловдив; определен е срок
за извършване на проверката до 19.04.2019г. Според нарочно отбелязване (лист
13а) жалбоподателят К. е запознат с посочената заповед на 15.04.2019г.
С писмо с Рег.№1030р-8944 от 01.04.2019г. (лист
22) на председателя на комисията, назначена със Заповед №317з-1679 от
21.03.2019г., е изискано от началника на Сектор “УССД“ (управление на собствеността
и социални дейности) при ОД на “МВР“- Пловдив да представи информация за
структурното звено на ОД на “МВР“- Пловдив, експлоатиращо лек автомобил “КИА
СИЙД“, с рег.№***.
С писмо с Рег.№5750р-618 от 02.04.2019г. (лист
22а) началникът на Сектор “УССД“ уведомява председателя на комисията, назначена
със Заповед №317з-1679 от 21.03.2019г., че автомобил “КИА СИЙД“, с рег.№***,
обслужва РУ- Асеновград.
С писмо с Рег.№1030р-8943 от 01.04.2019г. (лист 23,
25) на председателя на комисията, назначена със Заповед №317з-1679 от
21.03.2019г., е изискано от началника на РУ- Асеновград да представи заверени копия
на множество документи, изчерпателно изброени в писмото, касаещи изпълнението
на наряд с автомобил “КИА СИЙД“, с рег.№***, на 10.02.2019г., както и на
12.02.2019г.
Като приложение към писмо от 02.04.2019г. по
вх.рег.№1030р-8943 от 01.04.2019г. (лист 24) на началника на РУ- Асеновград се
изпращат относимите към проверката документи на председателя на комисията,
назначена със Заповед №317з-1679 от 21.03.2019г.
Като приложение към писмо с Рег.№1030р-9968 от
11.04.2019г. (лист 36, 42а) на председателя на комисията, назначена със Заповед
№317з-1679 от 21.03.2019г., на началника на РУ- Асеновград се изпращат 8 броя
покани за връчването им на служители в РУ- Асеновград, между които Покана с
Рег.№1030р-9957 от 11.04.2019г. (лист 43) и Покана с Рег.№1030р-9958 от
11.04.2019г. (лист 44), адресирани до жалбоподателя. С посочените покани,
жалбоподателят К. е поканен да се запознае със Заповед №317з-1679 от
21.03.2019г., както и да представи писмените си обяснения относно данните за
извършено дисциплинарно нарушение на 12.02.2019г., около 12:46ч. Според нарочни
отбелязвания върху посочените покани, същите са получени от жалбоподателя на
12.04.2019г.
От страна на жалбоподателя е представено обяснение
с Рег.№1030р-10301 от 16.04.2019г. (лист 39).
Вероятно като приложение към писмо от 17.04.2019г.
(лист 42) на началника на РУ- Асеновград обясненията на К. и останалата част от
преписката са изпратени на председателя на комисията, назначена със Заповед
№317з-1679 от 21.03.2019г.
Изготвена е Справка с Рег.№1030р-10670 от
18.04.2019г. от комисията назначена със Заповед №317з-1679 от 21.03.2019г. (листи
10-12). Според справката, на 12.02.2019г., около 12:46ч., служителят, намиращ
се на предната лява седалка на автомобила “КИА СИЙД“, с рег.№***
(жалбоподателят К.), освобождава от скорост предавателната кутия, след което
посяга с дясната си ръка към контактния ключ и прекъсва контакта на системата.
Незабавно след това, той връща контактния ключ на положение “включен контакт“
на стартера на автомобила, запалва двигателя принудително със скоростния лост,
като включва на висока предавка. Според чл.2, Глава II от
Заповед №8121з-1155 от 01.09.2017г. (УКАЗАНИЯТА), Забранява се системите да бъдат изключвани чрез прекъсване на
проводници на ел. захранването или по какъвто и да било друг начин, както и
други действия, водещи до повреждане и/или нарушаване работоспособността на
системите. А според чл.3 Захранване на системите от Раздел I на УКАЗАНИЯТА, Резервираното захранване
на системите е ключов фактор за нормалната и безпроблемна работа на
устройствата. Състои се от допълнителен акумулатор, превключвател на акумулатори
и протектор, предпазващ допълнителния акумулатор от критично разреждане.
Превключвателят па акумулатори (ПА) отговаря за зареждане на допълнителния
акумулатор и предпазва основния акумулатор на автомобила (стартов) от
разреждане в следствие консумацията на допълнително инсталираното оборудване
(камери, DVR, микрофони). Захранването позволява нормалната работа на системите
до 4 часа след спиране работата на двигателя на автомобила. С оглед нормалното
протичане на процесите за зареждане па допълнителния акумулатор е необходимо
автомобилът да се движи при извършване на проверки на място по-дълги от 4 часа,
да се стартира работата на двигателя за да се възстанови процесът за зареждане
на допълнителния акумулатор - минималното време за работа на двигателя е 15
минути. Системите са настроени така, че при достигане па критична прагова
стойност на допълнителния акумулатор се подава алармен сигнал, което изисква
стартиране на двигателя на автомобила. При напълно заредено състояние на
батерията на микрофон, се осигурява непрекъсната работа на микрофона до 15
часа. За ВПК2 при необходимост от дозареждане,
системите е снабдена с допълнителен захранващ модул за зареждане/дозареждане на автономното захранване от ел. мрежата
220Vac. Зарядното устройство е предвидено за зареждане
само и единствено на акумулатора на системата за видеонаблюдение,
като може да зарежда допълнителния акумулатор само в случаите при които
автомобила е със загасен двигател.
К. е запознат със Заповед
№8121з-1155 от 01.09.2017г. (УКАЗАНИЯТА) на министъра на вътрешните работи, за
което е съставен нарочен Протокол №239р-19042 от 20.10.2017г. (лист 35а), както
и със Заповед №317з-1436 от 25.01.2018г. на директора на ОД на “МВР“- Пловдив, касаеща “Интегрираната система за видеонаблюдение“-
АИС ВПК2, инсталирана в полицейските автомобили, осъществяващи контрол на пътното
движение“, за което е съставен Протокол №239р-5868 от 22.03.2018г. (лист 35).
Комисията предлага на
жалбоподателя К. да бъде наложено дисциплинарно наказание “писмено
предупреждение“, като срокът на наказанието да бъде определен от дисциплинарно
наказващия орган, след запознаване с кадрова справка на служителя и резултатите
от работата му, на основание чл.194, ал.2, т.т.1 и 2,
чл.197, ал.1, т.2 чл.199, ал.1, т.3 и чл.204, т.4 от ЗМВР.
Според нарочно отразяване
върху посочената справка, К. е запознат със същата, като не може да се направи
извод за датата, на която това е станало.
По преписката е налично обяснение с
Рег.№1030р-10785 от 22.04.2019г. (лист 51) от жалбоподателя, според което е
запознат със Справка с Рег.№1030р-10670 от 18.09.2019г. и няма какво друго да
добави и изложи.
По преписката са приети посочената по-горе Кадрова
справка с №317р-5153 от 13.05.2019г., както и протокол с Рег.№239р-3890 от
16.02.2016г. (лист 56а), удостоверяващ обстоятелството, че жалбоподателят е
запознат с типова длъжностна характеристика с Рег.№3286р-19549 от 11.11.2015г. (листи 57-58) за длъжността “младши автоконтрольор II – I степен“ в Г“ПК“ на
С“ОП“ към РУ при ОД на “МВР“.
Върху Справка с Рег.№1030р-10670 от 18.04.2019г. е
поставена резолюция “Запознат!” от
ответника на 23(29).04.2018г., (лист 10), след което е издадена оспорената по
делото заповед.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено в рамките на
законоустановения срок, съгласно чл.195, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ
дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Според чл.196, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. А
според чл.196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган.
Предвид посочените
разпоредби на чл.196 от ЗМВР и независимо от обстоятелството, че по делото не
са ангажирани доказателства за датата на постъпване на преписката при
ответника, доколкото от датата 22.04.2019г., на която жалбоподателят К. със
сигурност е запознат със справката за резултатите от извършената проверка, до датата
на издаване на оспорената заповед (23.05.2019г.) не са изминали повече от два месеца;
а от датата на извършване на нарушението (12.02.2019г.) до датата на издаване
на оспорената заповед не е изминал срок, по-голям от 1 година, то процесното дисциплинарно наказание е наложено в законоустановения
срок.
Също така, с
разпоредбата на чл.206, ал.3 от ЗМВР изрично е предвидено, че за разкриване на
обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от
закон, което обстоятелство е налице в случая и не е спорно между страните.
Спазено е и установеното
от чл.206, ал.1 от ЗМВР изискване дисциплинарно наказващият орган преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да
приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител
причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения, предвид
наличието по делото на посоченото по-горе обяснение с Рег.№10з0р-10785 от
22.04.2019г.
Ето защо, според
настоящия състав на съда, производството по издаване на оспорената заповед се
явява проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и
съобразно установеното от нормите на ЗМВР и Инструкция №8121з-470 от
27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и
дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкция
№8121з-470).
На следващо място,
оспорената заповед се явява постановена в съответствие с изискванията за форма
на този вид актове, установени с нормата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, предвид
направеното в същата посочване на извършителя; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; доказателствата, въз основа
на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът
на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Според посочените като
основания за издаване на оспорената по делото заповед разпоредби на чл.194,
ал.2, т.т.1 и 2 от ЗМВР, дисциплинарни нарушения са:
1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители; 2. неизпълнение на
служебните задължения. А според чл.199, ал.1, т.3, пр.пр.1
и 3 от ЗМВР, дисциплинарно наказание “писмено предупреждение“ се налага за небрежност
в служебната дейност или лошо изпълнение на заповед.
В случая, деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя
е описано като “… при управление на
автомобила (“КИА СИЙД“, с рег.№***), освобождава от скорост
предавателната кутия, след което с дясната си ръка посяга към контактния ключ и
прекъсва контакта на системата. Незабавно след това, връща контактния ключ на
положение “включен контакт“ на стартера на автомобила и запалва двигателя
принудително със скоростния лост, като включва на висока предавка. В резултат
на това се е получило “притрисане“ на автомобила,
след което видеокамерите на същия преустановяват работа и до края на работната
смяна липсват записи от аудио системата и видеокамерите…“. Деянието се квалифицира като нарушение на Глава
II, т.2 от УКАЗАНИЯТА, според които “Забранява се системите да бъдат изключвани
чрез прекъсване на проводници на ел. захранването или по какъвто и да било друг
начин, както и други действия, водещи до повреждане и/или нарушаване работоспособността
на системите“. Както и по смисъла на Раздел II,
абзац 25 от типова длъжностна характеристика с Рег.№3286р-19549 от 11.11.2015г. “Да спазва
техническите и технологичните правила“.
Според настоящия състав на съда, действията на К., изразяващи се в загасване
на двигателя на служебния автомобил и непосредственото му принудително запалване
след това, посредством включването на висока предавка на скоростната кутия на
автомобила, довели до “притрисане“ на автомобила,
биха могли да се квалифицират като “лоша“ (“слаба“) техника на управление на
лекия автомобил, но не може да се направи категоричен извод, че
работоспособността на системите в автомобила (Видеозаснемане
на пътен контрол (ВПК1) и интегрирана система за мобилно видеонаблюдение
(ВПК2)) е нарушена именно от краткотрайното изключване на захранването на автомобила,
тъй като периодът от време, през който е прекъснато захранването на автомобила,
е незначителен спрямо периода от време, през който системите могат да работят след
спиране работата на двигателя- до 4 часа.
При това положение, следва да се приеме за установено, че по делото не е
доказано по несъмнен начин извършването на дисциплинарно нарушение от страна на
жалбоподателя. Съответно, не е доказано наличието на фактическо основание за
налагане на процесното дисциплинарно наказание,
поради което оспорената заповед се явява постановена в противоречие с
относимите материалноправни разпоредби.
Посоченото обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед и представлява
достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя е основателно и такива следва да му се присъдят до размера,
в който са доказано направени и съгласно приетия по делото списък на разноските
(лист 107). Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв, в минимален размер, определен по реда на чл.36,
ал.2 от ЗАдв, също е основателно и такова следва да
бъде присъдено на пълномощника на жалбоподателя в размер, определен по реда на
чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. За разноските следва да бъде осъдено юридическото
лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи
органът, издал оспорената заповед, каквото в случая се явява ОД на “МВР“-
Пловдив. А по аргумент от нормата на чл.211, пр.3 от ЗМВР, настоящето решение
ще е окончателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед с №317з-3183
от 23.05.2019г. на директора на Областна дирекция на “МВР”- Пловдив, с която на
Д.И.К., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение”
за срок от 3 месеца и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно
нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко
наказание.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на “МВР”- Пловдив да заплати на Д.И.К., ЕГН **********, сумата от общо 30,00
(тридесет) лева, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на “МВР”- Пловдив да заплати на Адвокатско дружество “Д., Д.
и партньори“, ЕИК *******, сумата от 400,00 (четиристотин) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
Адм. съдия:../П/.......................
/Н.Бекиров/