Решение по дело №1392/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 84, ал. 3, вр чл. 34, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Оспорва се Решение № 6839/11.06.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, с което е отказано на У. Е. да се събере на територията на Република България със своята съпруга Р. А. А..

Жалбоподателят У. Е., [ЕГН], гражданин на Сирия, с постоянен адрес гр.Асеновград, [улица], област Пловдив, чрез адвокат А. Г., АК Хасково, моли да се отмени решението, като неправилно и да се върне преписката на органа за ново произнасяне. Твърди, че е допуснато нарушение на материалния закон, като неправилно е тълкувана нормата, определяща кръга на лицата, за които е налице възможност за събиране. Претендира разноски.

Ответникът председател на Държавната агенция за бежанците, чрез юрисконсулт Д., оспорва жалбата. Излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните доказателства, намери за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

По същество:

С Решение № 4702/07.03.2023 г. на заместник - председателя на ДАБ - МС е предоставен хуманитарен статут на жалбоподателя.

С молба рег.№ УП-12781 от 11.03.2024г. до председателя на ДАБ – МС Е. е направил искане за разрешение да се събере на територията на Република България със своята съпруга Р., гражданка на Сирия.

За установяване на личните данни на чуждата гражданка и родствената й връзка с молителя са представени национален паспорт и лична карта, свидетелство за брак и семейна книжка.

За нуждите на производството са проведени две интервюта, отразени в протоколи към преписката. Установени са неточности в показанията на молителя относно датата на напускане на Сирия и датата на сключване на брак. Констатира се, че при интервю от 20.02.2023г. по подадена молба за международна закрила, чужденецът заявява, че е напуснал Сирия на 06.06.2022г. и останал на територията на Р Турция до 14.12.2022г. В представеното копие от свидетелство за брак, същият е сключен на 01.11.2022г. в [населено място], Сирия. Във второто проведено интервю от 13.05.2024г. чужденецът заявява, че е напуснал Сирия на 15.11.2022г., а е казал нещо различно от страх да не бъде върнат в Сирия. Твърди, че са се запознали със съпругата му пет месеца преди сключването на брака, като не дава точен отговор за датата на сключване на брак. Установени са противоречия в показанията и относно мястото на живеене. Първоначално заявява, че са живели в [населено място], след което уточнява, че било в [населено място]. При регистрацията през 2023г. заявил, че са живели със съпругата му с неговите родители в [населено място].

Посочва се в интервютата, че чужденецът напуснал Сирия поради страх от мобилизация. По отношение на съпругата му нямало опасност, но в района където живеела имало постоянни стрелби и той се притеснявал за сигурността й.

За да постанови оспорваното решение, ответният административен орган е изложил констатираните противоречия относно момента на напускане на територията на Сирия, както и относно мястото, на което чужденецът е живял съвместно със съпругата си. Приел е, че едногодишният срок между момента на предоставяне на международна закрила и подаването на молбата за събиране на територията на Република България със съпругата, е твърде дълъг и не показва загриженост за безопасността на съпругата. Мотивирал е още, че не е налице дълготрайна и стабилна връзка по смисъла на §1, т.3, б.“а“ от ДР на ЗУБ.

Решението е неправилно.

Нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ предвижда, че чужденец с предоставена международна закрила има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната. Тоест, за да са изпълнени условията на чл.34,ал.1 от ЗУБ трябва молителят да е чужденец с предоставена международна закрила, да има семейна връзка и тази семейна връзка трябва да е била налице преди момента на влизане на чужденеца на територията на Р България.

Несъмнено, молителят е чужденец с предоставена международна закрила – предоставен хуманитарен статут с решение № 4702/07.03.2023г.

Налице е семейна връзка с лицето, с което се иска събиране – съпруга. Наличието на сключен брак с лицето Р. А. А. не се подлага на съмнение от административния орган. На базата на представените свидетелство за брак и семейна карта, чиято автентичност и доказателствена стойност не се оспорва от администрацията, несъмнено е доказано и второто условие на чл.34, ал.1 от ЗУБ, а именно семейна връзка. Тук, неправилно от страна на решаващия орган се смесват различните хипотези на понятието „членове на семейството“ и се поставя допълнително условие за доказана дълготрайна и стабилна връзка. Според легалното определение за "членове на семейство", за целите на ЗУБ, дадено в § 1, т. 3 от ДР, буква „а“, "Членове на семейството" са съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка и техните ненавършили пълнолетие, невстъпили в брак деца. Степента на стабилност и дълготрайността на връзката следва да се доказва в случаите, в които няма сключен брак. След като е налице съпруг или съпруга, изискване за доказана стабилност и дълготрайност на връзката няма.

Налице е и третото условие на чл.34,ал.1 от ЗУБ – семейната връзка да предшества влизането на чужденеца на територията на страната. От значение е единствено и само този момент, който в случая не е спорен, а именно 12.12.2022г., както и доказания момент на сключване на брак, който според събраните в хода на административното производство доказателства- свидетелство за брак и семейна карта, е сключен на 01.11.2022г., която дата също не се подлага на съмнение от администрацията. Констатираните противоречия относно това кога Е. е напуснал Сирия са напълно неотносими към разглежданото искане за събиране на семейство. Неотносим към разглежданото искане е и периодът от време между предоставянето на международна закрила и подаването на искане за събиране на семейството. В законът срок за това няма. А и изтеклата една година е нормален и не твърде дълъг период, в който чужденецът и семейството му да могат да решат дали разполагат с достатъчно условия за събиране на територията именно на страната, в която е предоставена международна закрила. Прочее, неотносим тук е въпросът дали съпругата на чужденеца се намира в опасност и дали е поставена в риск. Предвидената възможност за събиране на семейство е с оглед на задължението, според разпоредбата на чл. 23, § 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г., за държавите - членки да гарантират запазването на целостта на семейството. Разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34 от ЗУБ гарантират зачитане на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. След като на чужденецът е предоставена международна закрила, за събирането му със семейството не е необходимо и членовете на неговото семейство, по отношение на които са налице предпоставките за събиране, да отговарят на изискванията за предоставяне на международна закрила. Административният орган има задължение, произтичащо от посочените по-горе разпоредби, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството.

С оглед на изложеното, съдът намира, че неправилно е приложена нормата на чл.34, ал.1 от ЗУБ във връзка с §1,т.3, буква „а“ от ДР на ЗУБ. Поради това решението, като неправилно следва да се отмени и на основание чл.173,ал.2 от АПК преписката да се изпрати за ново произнасяне по искането за събиране със семейството на територията на Р България, при което, след преценка на относимите пречки за даване на разрешение по чл.34,ал.3 от ЗУБ, предпоставките на чл.34,ал.1 да се разгледат при спазване на указанията на съда, дадени в настоящото съдебно решение.

По съдебните разноски:

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, които съгласно представения списък на разноските и доказателствата за направени такива са в размер на 1000лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. заплатена за производството държавна такса.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 6839/11.06.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано на У. Е. да се събере на територията на Република България със своята съпруга Р. А. А. И ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по молба рег.№ УП-12781 от 11.03.2024г., подадена от У. Е., гражданин на Сирия, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет да заплати на У. Е., [ЕГН], гражданин на Сирия, с постоянен адрес гр.Асеновград, [улица], област Пловдив, сумата от 1010/ хиляда и десет/ лева разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.