Решение по дело №348/2016 на Административен съд - Ловеч

 

РЕШЕНИЕ

№

гр.Ловеч, 05.07.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен  състав, в  публично заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                              

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 348 / 2016 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 139б, ал. 6 от Закон за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.

В Ловешкият административен съд е постъпила жалба вх. № 3540/29.12.2016 г. от М.И.М. ***, срещу Разпореждане за отнемане на животни в полза на държавата, умъртвяването им на място и насочването им за обезвреждане в обект или инсталация за обезвреждане на странични животински продукти №1/20.12.2016 г. на Директор на ОДБХ-Ловеч.

1. С протоколно определение № 88 от 16.02.2017 г., на шести състав на АдмС – Ловеч, постановено по настоящото дело, жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото прекратено.

С определение № 5007 от 21.04.2017 г. по адм.д. № 3761/2017 г.  на ВАС е отменено определение № 88 от 16.02.2017 г., постановено по адм.д. № 348/2016 г. на Административен съд – Ловеч и е върнато делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

2. С определение от з.с.з. № 317 от 25.05.2017 г., на шести състав на АдмС – Ловеч, постановено по настоящото дело, жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото прекратено.

С определение № 11726 от 05.10.2017 г. по адм.д. № 10144/2017 г. на ВАС е отменено определение № 317 от 25.05.2017 г., постановено по адм.д. № 348/2016 г. на Административен съд – Ловеч и е върнато делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

С протоколно определение от 16.11.2017 г. /на л. 87 от делото/ председателят на шести състав на Административен съд – Ловеч се е отвел от разглеждане на делото.

С определение № 798 от 20.11.2017 г. от 20.11.2017 г. /на л. 89 от делото/ председателят на втори състав на Административен съд – Ловеч се е отвел от разглеждане на делото, а с определение № 799 от 21.11.2017 г. председателят на четвърти състав на Административен съд – Ловеч се е отвел от разглеждане на делото.

С Разпореждане за отнемане на животни в полза на държавата, умъртвяването им на място и насочването им за обезвреждане в обект или инсталация за обезвреждане на странични животински продукти №1/20.12.2016 г. на Директор на ОДБХ-Ловеч, издадено на основание чл. 139б, ал. 1, т. 1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност, за нарушение на забраната по чл. 139, ал. 1, т. 3а от ЗВД, е разпоредено „да бъдат отнети в полза на държавата и умъртвени на място следните животни: 6 броя коне, както следва: 5 бр. кастрати мъжки /от тях 2 бр. сиви на цвят и 3 бр. кафеви на цвят/ и 1 бр. жребец /кестеняв на цвят/ без порода, на които не е извършена официална идентификация – липса на инжектириум транспондер, на които не са изпълнени мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните. Животните са намерени в землището на с. *****, община Троян извън животновъден обект без придружител /собственик или гледач/ и нямат установен собственик.”

Недоволен от Разпореждане за отнемане на животни в полза на държавата, умъртвяването им на място и насочването им за обезвреждане в обект или инсталация за обезвреждане на странични животински продукти №1/20.12.2016 г. на Директор на ОДБХ-Ловеч, е останал М.И.М. ***, който в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, е подал настоящата жалба с твърдения за съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В жалбата се сочи, че жалбоподателят се е афиширал многократно пред контролните органи на ОДБХ-Ловеч като собственик на убитите коне, лично е присъствал на мястото на умъртвяването на конете, както и че е направил снимки на убитите коне, които е приложил към жалбата.

          В съдебни заседания и писмена защита жалбоподателят лично и чрез адв. Ц.А. и адв. В.А. от ЛАК поддържа жалбата, като моли да бъде отменено  Разпореждане за отнемане на животни в полза на държавата, умъртвяването им на място и насочването им за обезвреждане в обект или инсталация за обезвреждане на странични животински продукти №1/20.12.2016 г. на Директор на ОДБХ-Ловеч.

Излага съображения, че няма спор, че жалбоподателят не е поставил на процесните 6 коня  транспондери, че няма спор, че не е регистрирал животновъден обект, което намира за административно нарушение. Жалбоподателят сочи, че съгласно чл. 416, ал. 1 от ЗВД е следвало да бъде наказан с глоба за неизпълнение на задължението по чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВД - в тридневен срок писмено уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, за новородени и закупени животни от видове, които подлежат на идентификация. Излага, че вместо да бъде наказан за административно нарушение със съответното административно наказание, в противоречие с материалния закон процесните 6 коня са били умъртвени. Твърди, че той се е афиширал многократно като собственик на убитите коне, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 139 от ЗВД - животните да бъда умъртвени по реда на чл. 139б от ЗВД. Намира, че по отношение на доводите на ответника, че не е доказал собствеността си върху процесните 6 коня следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 78 от ЗС, както и чл. 132, ал. 3, т. 2 от ЗВД. Позовава се на сключен писмен договор за придобиването на процесните 6 коня, който е посочен в констативен протокол, като твърди, че е представил на ответника и 6 броя свидетелства за собственост, които също са посочени в констативния протокол, като последните свидетелства са били представени в оригинал на комисията на ответника и жалбоподателят не разполага с копия на същите, поради което намира, че е следвало да се представят от административния орган с административната преписка. Твърди, че е бил единствен владелец на убитите 6 коня, поради което административният орган е следвало да приеме, че е техен собственик, дори и при липса на представените писмени документи за собственост.

Жалбоподателят излага и аргументи за наличие на правен интерес като предпоставка за допустимост на настоящото производство, като твърди, че контролните органи са се обадили на него лично да заведе конете, за да проверят дали имат инжектирани транспондери, той е организирал придвижването на конете от сечището. В констативен протокол № 0000486/21.12.2016 г. е посочено, че жалбоподателят е представил 6 бр. свидетелства за собственост, както и „незаверен нотариален договор за покупкопродажба”, както и, че той е предявил претенции за собственост. Жалбоподателят не претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Ответникът Директор на ОДБХ-Ловеч в писмен отговор, писмени бележки, както и в съдебно заседание чрез юрк. М.С. излага аргументи основно във връзка с липса на активна процесуална легитимация на жалбоподателя. Сочи, че активно легитимиран да обжалва разпореждането е само собственикът на животните, като сочи, че предвид това, че жалбоподателят не е поставил инжектириум транспондер на процесните 6 коня, то той не е собственик на същите и няма правен интерес да обжалва разпореждането.

Сочи, че в представената административна преписка на ответника, която е представена два пъти, липсват 6 бр. свидетелства за собственост. Сочи, че действително в  констативен протокол № 0000486/21.12.2016 г. е посочено, че същите 6 бр. свидетелства за собственост са представени на контролните органи от жалбоподателя преди умъртвяването на животните, но същите не са били иззети, не са приложени към административната преписка, поради това, че липсва законово основание  „ да изземат оригинални документи за собственост”. Сочи, че каквито и документи да представи жалбоподателя „те не отговорят на изискванията на законодателството – не представляват паспорт на еднокопитно животно – което е единственият доживотен идентификационен документ за коне и не са разглеждани и приети от служителите на ОБДХ- Ловеч като такива”.

Сочи, че към момента на издаване на Разпореждане за отнемане на животни в полза на държавата, умъртвяването им на място и насочването им за обезвреждане в обект или инсталация за обезвреждане на странични животински продукти №1/20.12.2016 г. на Директор на ОДБХ-Ловеч жалбоподателят не е собственик или ползвател на животновъден обект. Сочи, че договорът за покупко-продажба е нищожен, т.к. в същия процесните 6 коня не са индивидуализирани, като сочи, че същият договор е саморъчно написан, като „на ръка са изписани имената” на животни, т.к. все още в действащото българско законодателство „животните нямат законова лична поименна идентификация и не могат да бъдат еднозначно определени с малките си имена”. Излага съображения, че обжалваното разпореждане е законосъобразно, поради което се моли съда да прекрати производството по делото или алтернативно да отхвърли жалбата. От ответника не се претендират разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок – няма доказателства на коя дата е връчено на жалбоподателя обжалваното разпореждане /на л. 18, л. 63, л. 104 от делото/, но предвид датата на издавана не същото – на 20.12.2016 г. и датата на завеждане на жалбата в съда - 29.12.2016 г. съдът намира, че е спазен преклузивният срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. чл. 139б, ал. 6 от Закон за ветеринарномедицинската дейност.

Жалбата е подадена от страна с надлежна активна процесуална легитимация по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК.

Настоящият състав на Административен съд – Ловеч намира, че по допустимостта на производството следва да се съобрази с двете определения на ВАС - определение № 5007 от 21.04.2017 г. по адм.д. № 3761/2017 г.  на ВАС и определение № 11726 от 05.10.2017 г. по адм.д. № 10144/2017 г. на ВАС.

За пълнота следва да се посочи, че предходните три състава на Административен съд – Ловеч са приели, че липсва активна процесуална легитимация, което е станало повод за постановени две определения за прекратяване производството по делото от първия състав, разгледал настоящото дело, след което и е последвал отвод на същия състав- шести състав на съда.

 С определение № 798 от 20.11.2017 г. от 20.11.2017 г. /на л. 89 от делото/ председателят на втори състав на Административен съд – Ловеч се е отвел от разглеждане на делото, а с определение № 799 от 21.11.2017 г. председателят на четвърти състав на Административен съд – Ловеч се е отвел от разглеждане на делото, като и двата състава са посочили като мотив за отвода, че: „Настоящият съдия напълно споделя мотивите в посочените по-горе две прекратителни определения на предходния докладчик и ангажираните становища във връзка с нередовностите на оспорването, както и във връзка с недоказването на правния интерес на жалбоподателя. Съдия … е формирала свое становище за липса на правен интерес по смисъла на чл.159, т.4 от АПК, поради което продължаването на съдопроизводството в съответствие с указанията на ВАС би се явило в пряко противоречие с вътрешното убеждение на съда.”.

Настоящият състав на  Административен съд – Ловеч намира, че е обвързан от сочените определение № 5007 от 21.04.2017 г. по адм.д. № 3761/2017 г.  на ВАС и определение № 11726 от 05.10.2017 г. по адм.д. № 10144/2017 г. на ВАС, поради което няма да излага отделни мотиви относно наличието на правен интерес на жалбоподателя, а следва да препрати към мотивите на ВАС в сочените две определения.

Следва да се отбележи, че основните доводи на ответника са за липса на правен интерес на жалбоподателя, като в хода на настоящото дело ответникът поддържа искане за прекратяване производството по делото, които съдът намира за неоснователни по изложените по-горе съображения.

Жалбата е основателна.

При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за незаконосъобразен.

Съгласно чл. 139б, ал. 1, т. 1 от ЗВД - При установяване на нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 3 и 3а, констатирани при животни, от които се добиват суровини и храни, официалните ветеринарни лекари извършват проверка за извършена официална идентификация и за изпълнение на мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози, и клиничен преглед на животните и незабавно писмено уведомяват директора на ОДБХ, който в зависимост от резултатите от проверката и прегледа: т. 1 – издава разпореждане по образец за отнемане на животните в полза на държавата, умъртвяването им на място и насочването им за обезвреждане в обект или инсталация за обезвреждане на странични животински продукти – при липса на официална идентификация и/или неизпълнение на мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози, и/или отклонения в здравния статус на животните; умъртвяването на животните и насочването им за обезвреждане се извършват по реда на чл. 139а, ал. 1 – 4;

Обжалваното разпореждане е издадено на 20.12.2016 г. от Р.С.Ф., като Директор на ОДБХ, поради което и съгласно чл. 139б, ал. 1, т. 1 от ЗВД е издадено от компетентен орган. Не е налице порок по см. на чл. 146, т. 1 от АПК.

Относно спазването на установената форма съдът намира, че разпореждането не  е  издадено  в  установената  от  закона  форма  съгласно   чл. 146, т. 2, във  вр. с чл. 139б, ал. 1, т. 1 от ЗВД предвид това, че посочените правни основания /с цифри/ в разпореждането не кореспондират на мотивите /фактическите основания/ в разпореждането.

От една страна в обжалваното разпореждане е посочено, че е издадено „за нарушение на забраната по чл. 139, ал. 1, т. 3а от ЗВД”, като е разпоредено „да бъдат отнети в полза на държавата и умъртвени на място следните животни: 6 броя коне, както следва: 5 бр. кастрати мъжки /от тях 2 бр. сиви на цвят и 3 бр. кафеви на цвят/ и 1 бр. жребец /кестеняв на цвят/ без порода, на които не е извършена официална идентификация – липса на инжектириум транспондер, на които не са изпълнени мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните. Животните са намерени в землището на с. *****, община Троян извън животновъден обект без придружител /собственик или гледач/ и нямат установен собственик.”

От друга страна в административната преписка, въз основа на която е издадено обжалваното разпореждане, се съдържат данни, че като собственик на процесните 6 коня се е манифестирал жалбоподателя М.И.М..

В констативен протокол  0000486/21.12.2016 г. е посочено, че жалбоподателят М. е представил 6 бр. свидетелства за собственост на едър добитък, като са посочени и номера на свидетелствата, както и „незаверен нотариален договор за покупкопродажба”, както и, че той е предявил претенции за собственост. Посочено е в същия констативен протокол, че „Представените свидетелства на се валидни спрямо настоящото законодателство. Пред собственика с четящо устройство беше установено, че животните не са идентифицирани. Животните са в добро здравословно състояние и видима възраст над 1 година.”

Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт. В същия смисъл е и константната практика на ВАС и административните съдилища, считано от 1975 г. до момента. В случая като мотиви на обжалваното разпореждане следва да се приеме изложеното в констативен протокол  0000486/21.12.2016 г., неразделна част от административната преписка.

Поради това остава неясно защо при положение, че в същия констативен протокол е посочено от една страна, че: „Животните са в добро здравословно състояние”, като отделно е посочено, че М. е представил 6 бр. свидетелства за собственост на едър добитък, като са посочени и номера на свидетелствата, както и „незаверен нотариален договор за покупкопродажба”, при което положение още към датата на издаване на обжалваното разпореждане е било ясно, че процесните 6 животни не са били безстопанствени, нито са били пуснати без придружител /собственик или гледач/. Налице са множество доказателства, че животните са били използвани за транспортиране на отрязани дърва от конкретно сечище, поради което неясно и немотивирано е защо се е наложило издаването на разпореждане за нарушение на забраната по чл. 139, ал. 1, т. 3а от ЗВД - пускането на животни извън животновъдния обект без придружител (собственик или гледач), освен когато животните се намират в оградени пасища;

Ето защо съдът намира, че изложените фактически основания в обжалваното разпореждане противоречат на правните основания от една страна, а от друга, че изложените фактически основания се непълни и неясни.

При това положение обжалваното разпореждане не отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и 139б, ал. 1, т. 1 от ЗВД. Ето защо при нарушение относно реквизитите за форма на това основание искането за отмяна е основателно.

По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Основният довод на жалбоподателя за отмяна на разпореждането е противоречие с материалния закон.

Страните на спорят относно фактическата обстановка, която се установява от всички писмени и гласни доказателства в следния смисъл:

Обжалваното разпореждане е издадено след сигнал и извършена по този повод проверка от служители на РУ на МВР - Троян, съвместно със служители горска стража към РДГ – Ловеч и инспектори на Община Троян в сечище в землището на с. *****, Община Троян, местност *****.

В резултат на проверката е изготвена докладна записка от ПИ В.М. *** /на л. 59-10 и л. 99-100 от делото/ , в която се съдържат данни за административни нарушения. В същата докладна записка е посочено, че: „На място установихме лицата които извършват дърводобива: отговорник М.И.М.”. Посочено е, че при извършената проверка са установени административни нарушения: „6 бр. дървета без нужната маркирация в основата на пъна”, доказваща законното отсичане, липса на разрешение за достъп за МПС за извозване на дърва, неупражнен контрол по повод отсичането на дърва. Посочено е, че са констатирани „6 бр. коне, с които се извършва превоз на дървесината до временния склад, на които не е извършена официална идентификация”.

В резултат на сигнала е извършена и проверка от д-р. Т.Б. – главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните” при ОБДХ – Ловеч. Същият е удостоверил резултатите от проверката в констативен протокол № 0000484/20.12.2016 г. /на л. 62 и л. 103 от делото/. След подадено уведомление до Директора на ОБДХ- Ловеч /на л. 101 от делото/ е издадено обжалваното разпореждане.

Процесните коне са държани от 20.12.2016 г. до 21.12.2016 г. в стопанския двор на с. *****, където е извършено умъртвяването им в присъствието на Х.И.Д. – инспектор в отдел „Екология” при Община Троян, В.М. – полицейски инспектор при РУ на МВР – Троян, М.Д. – мл. полицейски инспектор при РУ на МВР – Троян.

Умъртвяването на животните е извършено от комисия в състав: д-р О.Г., д-р Т.Б., д-р М.Д., д-р И.Х. и В.И. /всички служители в ОБДХ – Ловеч/. За извършеното умъртвяване на животните комисията е съставила протокол, подписан от всички членове.

Следва да се посочи, че всички писмени доказателства по делото са непротиворечиви, подробни и ясни, поради което съдът ги кредитира. Същите писмени доказателства кореспондират и на гласните доказателства, които съдът също кредитира.

 В съдебно заседание на 31.10.2018 г. съдът е разпитал десет свидетели: Т.Б., М.Д.-Л., О.Г., В.М., Х.Д., В.И., Д.М., А.А., С. Л., М.С., като са допуснати и очни ставки.

Видно от свидетелските показания на свидетелите на ответника О.Г., Т.Б., М.Д. и В.И. ***/,  същите сочат, че шестте коня са били „безстопанствени”,    което противоречи на писмените доказателства, както и на изложеното от самите свидетели, че поводът за проверката е бил сигнал за извършени административни нарушения – конкретно незаконна сеч.

Същите свидетели О.Г., Т.Б., М.Д. и В.И. непротиворечиво сочат, че жалбоподателят се е  представил пред тях като собственик на конете със саморъчно написан писмен договор, който свидетелят Г. нарича „фалшив документ, който по принцип няма стойност”, както и с 6 бр. свидетелства за собственост на едър добитък, които свидетелят Г. нарича „тескерета от края на 80-те години”, като сочи, че „навремето се доказваше собствеността на еднокопитноживотно с удостоверение от кметството, с двама измислени свидетели от улицата”. Същите свидетели О.Г., Т.Б., М.Д. и В.И.  сочат, че представените от жалбоподателя документи за собственост не са били кредитирани от тях самите, както и че не са иззели нито представените от жалбоподателя  6 бр. свидетелства за собственост на едър добитък, нито представения от него писмен договор.

Следва да се посочи, че в изпълнение на указанията на ВАС в определение № 11726 от 5.10.2017 г., както предходния състав на съда, така и настоящият е изисквал от ответника ново заверено копие на административната преписка, което да съдържа и сочените в констативен протокол 0000486/21.12.2016 г. /на л. 23 и л. 68 от делото/ 6 бр. свидетелства за собственост на едър добитък.

От ответника многократно е заявено, че не разполага със същите писмени доказателства – видно и от писмо на ответника на л. 58 и писмо на ответника на л. 98 от делото, в които изрично се сочи, че: „цитираните от Вас шест броя свидетелства за собственост на едър добитък не са иззети от собственика и не са приложени като част от административната преписка”. Същото признание се съдържа и в писмените становище на процесуалния представител на ответника юрк. С..

При това положение съдът приема, че данни за наличието на 6 бр. свидетелства за собственост на едър добитък се съдържат в самия констативен протокол 0000486/21.12.2016 г. /на л. 23 и л. 68 от делото/, който е официален документ, съставен от длъжностни лица на ответника. Отделно наличието на такива 6 бр. свидетелства за собственост на едър добитък се потвърждава и от свидетелските показания на свидетели О.Г., Т.Б., М.Д. и В.И.. Жалбоподателят също потвърждава представянето от него на същите 6 бр. свидетелства на комисията преди умъртвяването на процесните 6 коня.

При това положение съдът намира за доказано от всички писмени и гласни доказателства - както представянето от жалбоподателя на 6 бр. свидетелства за собственост на едър добитък, така и представянето на саморъчно написан писмен договор за покупкопродажба на 6 бр. коне.

По отношение на съдържанието на същия писмен договор, съдът следва да посочи, че от страна на ответника не е имало искане за оспорване истинността по смисъла на чл. 193 от ГПК. Съдът е предявил на свидетелите писмен договор на л. 30 от делото.

Ирелевантно е дали копието на същия частен документ /на л. 30 от делото/ е идентично с копието на същия договор, представено на комисията преди умъртвяването на животните. В този смисъл показанията на свидетелите  О.Г., Т.Б., М.Д. и В.И., че представеното на л. 30 копие на договор е различно от представеното пред тях като комисия в деня на умъртвяването на животните е без значение по делото.

Релевантно по делото е, че жалбоподателят се е легитимирал пред назначената комисия по умъртвяването на животните освен с 6 бр. свидетелства за собственост на едър добитък, и с писмен договор. Видно от копието договора на л. 30 от делото, продавач на конете е А.С.Л., а купувач е жалбоподателят М.И.М.. В договора е посочена цена на конете общо 6300 лв. /за шестте коня/.

Видно от свидетелските показания на свидетелката С. Л. в с.з. на 31.10.2018 г. /на л. 245 /гръб/ - л. 246 от делото, същата свидетелка сочи, че тя заедно със съпруга си А.Л.отглеждат коне, като имат към 70 коня. Сочи, че с договора на л. 30 от делото са продали именно процесните 6 коня на жалбоподателя в началото на 2015 г., като свидетелката заявява, че конете са продадени на жалбоподателя „без чипове”.

Между страните няма спор и е прието за безспорно с нарочно определение в с.з. на 31.10.2018 г., че жалбоподателят не е имал официално разкрит животновъден обект, както и че процесните 6 коня не са имали инжектириум транспондери. Същото се признава и в писмената защита на жалбоподателя, като е видно и от показанията на свидетелката С. Л. – продавач на процесните 6 коня.

Следва да се посочи, че настоящото дело не е гражданско, поради което и съдът не следва да обсъжда възражението на ответника относно нищожността на договора за продажба на процесните коне между е А.С.Л. - като продавач и  жалбоподателя М.И.М. – като купувач.

Релеватно за настоящия спор е обстоятелството, че многократно жалбоподателят М. се е легитимирал пред комисията по умъртвяването на конете именно със саморъчно написан договор между него и А.С.Л., както и с 6 бр. свидетелства за собственост на едър добитък, които писмени доказателства не са били възприети от комисията на ответника като такива, удостоверяващи собствеността на жалбоподателя, поради което и същата комисия е пристъпила към умъртвяването на процесните животни.

При преценка материалната законосъобразност на обжалваното разпореждане съдът съобрази сочените в същото норми на чл. 139б, ал. 1, т. 1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност, за нарушение на забраната по чл. 139, ал. 1, т. 3а от ЗВД.

Съгласно чл. 139б, ал. 1, т. 1 от ЗВД - При установяване на нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 3 и 3а, констатирани при животни, от които се добиват суровини и храни, официалните ветеринарни лекари извършват проверка за извършена официална идентификация и за изпълнение на мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози, и клиничен преглед на животните и незабавно писмено уведомяват директора на ОДБХ, който в зависимост от резултатите от проверката и прегледа: т. 1 – издава разпореждане по образец за отнемане на животните в полза на държавата, умъртвяването им на място и насочването им за обезвреждане в обект или инсталация за обезвреждане на странични животински продукти – при липса на официална идентификация и/или неизпълнение на мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози, и/или отклонения в здравния статус на животните; умъртвяването на животните и насочването им за обезвреждане се извършват по реда на чл. 139а, ал. 1 – 4;

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 3а от ЗВД – Забранява се пускането на животни извън животновъдния обект без придружител (собственик или гледач), освен когато животните се намират в оградени пасища.

За настоящия административен спор е релевантно да се установи дали е нарушена забраната за  пускането на животни извън животновъдния обект без придружител (собственик или гледач).

Видно от докладна записка  на ПИ В.М. *** /на л. 59-10 и л. 99-100 от делото/ , в същата се съдържат данни за административни нарушения. В същата докладна записка е посочено, че: „на място установихме лицата които извършват дърводобива: отговорник М.И.М.”. Посочено е, че при извършената проверка са установени административни нарушения: 6 бр. дървета без нужната маркирация в основата на пъна, доказваща законното отсичане, липса на разрешение за достъп за МПС за извозване на дърва, неупражнен контрол по повод отсичането на дърва. Посочено е, че са констатирани „6 бр. коне, с които се извършва превоз на дървесината до временния склад, на които не е извършена официална идентификация”.

Съдържанието на същата докладна записка се потвърждава и от свидетелските показания на В.М. в съдебно заседание на 31.10.2018 г. Свидетелят М. сочи, че на 20.12.2016 г. съвместно с горска стража са извършили проверка за незаконна сеч. Свидетелят В.М. недвусмислено сочи, че при проверката за незаконна сеч са били извикани за съдействие от „горските” инспектори, които са казали, че „М. извършва сеч и да направим проверка”… „Ние бяхме със свидетеля С. на сечището и М. беше там, четири коня бяха на сечището”.

Същото се потвърждава и от показанията на свидетеля М.С. – главен горски инспектор в РДГ – Ловеч в съдебно заседание на 31.10.2018 г. Свидетелят С. сочи, че е трябвало да проверят сечище, в което процесните коне са били използвани за товарни животни, както и че за проверката са съставени констативен протокол и АУАН.

Съдът кредитира показанията на свидетелите В.М. и М.С., които кореспондират и с докладна записка  на ПИ В.М. *** /на л. 59-10 и л. 99-100 от делото/, както и с писмените доказателства на л. 313 - л. 336 от делото.

От друга страна показанията на свидетелите В.М. и М.С. не противоречат на показанията на О.Г., Т.Б., М.Д. и В.И. ***/,  т.к. съдът приема, че последните свидетели - служители на ОБДХ – Ловеч са възприели друг по-късен момент, а не самата проверка на сечището.

Съществени относно въпроса дали процесните 6 бр. коне са били безстопанствени са показанията на свидетеля А.З.А. в съдебно заседание на 31.10.2018 г. /на л. 246- гръб- 247-гръб от делото/. Свидетелят А. твърди, че е работил при жалбоподателя М.М., като е работил именно като пастир /гледач, придружител/ на процесните шест коня, като е работил при жалбоподателя една година, а след като конете са били умъртвени е престанал да работи при жалбоподателя. Свидетелят А. изрично сочи, че с процесните коне са „сваляни” дървета, като дърветата са слагани на самар на всеки кон. Свидетелят сочи, че лично той е работил на 20.12.2016 г. с процесните коне на сечището, както и че е работил по нареждане на М.. Свидетелят А. сочи, че конете са били проверени за чипове след като се били събрани на едно място всички шест коня, а не на сечището, след което е било разпоредено да ги закарат в с. *****.

Съдът е допуснал очна ставка между свидетеля А.А. и св. О.Г. /л. 247 гръб от делото/, видно от която недвусмислено се изяснява, че именно свидетелят А. пръв е заявил на св. Г., че собственик на процесните 6 коня е именно жалбоподателя М.М..

Показанията на свидетеля Д.М. /син на жалбоподателя/ също следва да бъдат кредитирани, въпреки че нямат пряко отношение, т.к. свидетелят нито е очевидец на проверката на сечището, нито на последвалата проверка за чипове на конете. Св. М. казва, че баща му си приготвил пари, за да плати за „чипирането” на конете на следващия ден, като потвърждава приетото за установено по-горе, че конете са били закупени от жалбоподателя от семейството на свидетелката С. Л..

Видно от изисканите служебно от съда писмени доказателства на л. 313 - л. 336 от делото, установява се, че:

 1. по повод проверката на сечището е издаден АУАН бл. № 754725/20.12.2016 г. срещу С.Б..и НП № 859/29.12.2016 г. на Началника на РУ на МВР – Троян срещу С.Б., АУАН бл. № 756151/20.12.2016 г. срещу С.Б..и НП № 101/29.12.2016 г. на Началника на РУ на МВР – Троян срещу С.Б..и АУАН бл. 756176/20.12.2906 г. срещу Р.Д.и НП № 869/12.01.2017 г. на Началника на РУ на МВР – Троян срещу  Р.Д./л. 316- 323 от делото/;

2. от РДГ- Ловеч са представени писмени доказателства на л. 324- л. 336, от делото, видно от които срещу жалбоподателя М.И.М. е бил съставен АУАН бл. № 000123 /на л. 327 от делото/ от свидетеля М.С. именно за извършено административно нарушение на 20.12.2016 г., като по повод на същия АУАН е издадено и НП № 4/27.02.2017 г. на Директора на РДГ – Ловеч /на л. 326 от делото/, с което на жалбоподателя е наложена глоба от 200 лв. за нарушение на чл. 263, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.

 При това положение и като съобрази всички писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност съдът намира, че процесните шест коня не са били безстопанствени – без придружител по см. на чл. 139, ал. 1, т. 3 от ЗВД.

От една страна проверката в сечището е извършена именно по повод сигнал, че жалбоподателят извършва незаконна сеч /което се установи от докладна записка  на ПИ В.М. *** /на л. 59-10 и л. 99-100 от делото/, като и от показанията на свидетелите В.М. и М.С., които кореспондират с докладна записка  на ПИ В.М. *** /на л. 59-10 и л. 99-100 от делото/.

От друга страна видно от всички гласни доказателства, а и от сочените писмени такива по-горе, установи се, че за извършени различни административни нарушения на същата дата - 20.12.2016 г. има издадени множество АУАН и наказателни постановления от различни контролни органи.

От трета страна срещу жалбоподателя М.И.М. е бил съставен АУАН бл. № 000123 /на л. 327 от делото/ от свидетеля М.С. именно за извършено административно нарушение на 20.12.2016 г., като по повод на същия АУАН е издадено и НП № 4/27.02.2017 г. на Директора на РДГ – Ловеч /на л. 326 от делото/, влязло в сила на 14.03.2017 г.

Отделно няма спор, че конете са били с пастир – това е свидетелят А.З.А., който е бил нает на работа именно от жалбоподателя М.М. като пастир на същите животни. Няма спор, а и се установи от сочените показания на  свидетелите В.М. и М.С. и св. А.А., че конете са били използвани именно за транспортиране на дървесина, като на всеки един кон е било товарено отделно отрязано дърво. Същото се установява и от докладна записка на ПИ В.М. *** /на л. 59-10 и л. 99-100 от делото/, видно от която, при проверката са установени 6 бр. отрязани дървета, както и 6 бр. коне, „с които се извършва превоз на дървесината”.

Ето защо съдът намира за безспорно установено, че още на 20.12.2016 г. конете не са били безстопанствени, като това е станало известно на всички контролни органи, било е афиширано от самия жалбоподател М.М., който е посочен в докладната записка /на л. 59-10 и л. 99-100 от делото/ като „отговорник на обекта”, като допълнително е било потвърдено от пастира/ гледача/ на конете свидетеля А.З.А..

Отделно видно от всички посочени по-горе писмени и гласни доказателства, а и няма спор между страните, установено е и в официалния документ –констативен протокол 0000486/21.12.2016 г. /на л. 23 и л. 68 от делото/, че: жалбоподателят М. е представил на 21.12.2016 г. пред комисията: 6 бр. свидетелства за собственост на едър добитък, като са посочени и номера на свидетелствата, както и „незаверен нотариален договор за покупкопродажба”, както и, че М. е предявил претенции за собственост. Посочено е в същия констативен протокол, че „Представените свидетелства на се валидни спрямо настоящото законодателство. Пред собственика с четящо устройство беше установено, че животните не са идентифицирани. Животните са в добро здравословно състояние и видима възраст над 1 година.”

Ето защо съдът намира за доказано, че процесните шест коня не са били безстопанствени – без придружител /собственик или гледач/ нито на 20.12.2016 г. – датата на издаване на обжалваното разпореждане, нито на 21.12.2016 г. – датата на констативен протокол 0000486/21.12.2016 г., както и датата, в която процесните шест коня са били умъртвени. Поради това съдът намира, че липсва материално-правната предпоставка на чл. 139, ал. 1, т. 3а от ЗВД и обжалваното разпореждане е незаконосъобразно.

Допълнително съдът намира, че конете са били здрави, което се установява както от констативен протокол 0000486/21.12.2016 г. /на л. 23 и л. 68 от делото/, така и от свидетелските показания на всички разпитани свидетели, а и няма спор между страните.

Следва да се посочи, че съгласно чл. 139б, ал. 1, т. 1 от ЗВД - При установяване на нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 3 и 3а, констатирани при животни, от които се добиват суровини и храни, официалните ветеринарни лекари извършват проверка за извършена официална идентификация и за изпълнение на мерките, предвидени в програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози, и клиничен преглед на животните и незабавно писмено уведомяват директора на ОДБХ, който в зависимост от резултатите от проверката и прегледа: т. 1 – издава разпореждане по образец за отнемане на животните в полза на държавата, умъртвяването им на място и насочването им за обезвреждане в обект или инсталация за обезвреждане на странични животински продукти. Ето защо Директорът на ОБДХ – Ловеч пи наличие на писмени доказателства, че: „животните са в добро здравословно състояние и видима възраст над 1 година.” незаконосъобразно е издал обжалваното в настоящото производство разпореждане.

При това положение настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай не са налице материалноправните предпоставки за издаване на Разпореждане за отнемане на животни в полза на държавата, умъртвяването им на място и насочването им за обезвреждане в обект или инсталация за обезвреждане на странични животински продукти №1/20.12.2016 г. на Директор на ОДБХ-Ловеч, поради което разпореждането е незаконосъобразно и на основание чл. 146, т. 4 от АПК.

Ето защо обжалваното разпореждане е издадено при наличието на отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, както и на отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК, поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В допълнение съдът намира обжалваното разпореждане за издадено при несъответствие с целта на закона - отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, т.к. противоречи на целта на закона умъртвяването на шест здрави коня, само поради извършени административни нарушения от стопанина на конете.

 

От страна на жалбоподателя не са претендирани сторените по делото разноски, поради което съдът не следва да се произнася „плюс петитум”.

На основание гореизложеното и чл.  172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  по жалба на М.И.М. ***, съдебен адрес:***, Разпореждане за отнемане на животни в полза на държавата, умъртвяването им на място и насочването им за обезвреждане в обект или инсталация за обезвреждане на странични животински продукти №1/20.12.2016 г. на Директор на ОДБХ-Ловеч, издадено на основание чл. 139б, ал. 1, т. 1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност, за нарушение на забраната по чл. 139, ал. 1, т. 3а от ЗВД.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

Да се изпрати препис от решението на страните.

                                                                 

                      

                                                                    АДМ. СЪДИЯ: