Решение по дело №7/2020 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 19.02.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд Шумен, в публичното заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                  Председател: Росица Цветкова

                                                         Членове: Снежина Чолакова

                                                                         Бистра Бойн

 

при секретаря В.Русева и с участие на прокурор П.Вълчев от Окръжна прокуратура– Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Б.Бойн КАНД № 7 по описа за 2020г. на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „У.Б.“ АД- ***, с ЕИК ********* срещу Решение № 649/13.11.2019г. на Районен съд– Шумен, постановено по ВНАХД № 1726/2019г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В-0050429/26.06.2019г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на кредитната институция е наложена „имуществена санкция” в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева на основание чл.80 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/ за нарушение по чл.27 ал.2 от същия закон.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага  подробни аргументи за незаконосъобразност на оспореното пред районния съд наказателно постановление, което било неправилно потвърдено от районния съд. В тази насока, касаторът обективира становището, че процесната сума не е посочено дали е такса или комисионна. Освен това същата не била събирана при оценка на кредитоспособността във връзка с договор за кредит, поради което не са били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на дружеството. В съдебно заседание санкционираното лице се представлява от адв.Л. от САК, която поддържа сочените отменителни основания.

Ответната страна, КЗП– Варна, не представя становище, а в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

„У.Б.“ АД- ***, с ЕИК *********, извършва търговска-банкова дейност като финансова институция, като предлага на потребителите банкови услуги, в това число и отпускане на ипотечни кредити.  Посочената дейност дружеството осъществява в офис, находящ се на бул.„Славянски“ № 8 в гр.Шумен. На 21.03.2019г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, звено гр.Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от М.Я., в която се посочва, че банката отказва да приеме предсрочно погасяване на предоставен от нея ипотечен кредит и да издаде удостоверение за извършени плащания. При проверката били изискани три броя договори за потребителски кредит, сключени през месец февруари и март 2019г. в банковия офис, ведно с всички документи към тях. На 04.04.2019г. били представени и приети с ППД № 0112324 три броя заверени копия на договори за предоставяне на ипотечен кредит. При проверка на представените договори и документи към тях било установено, че в Договор за ипотечен кредит от 18.03.2019г./приложен на стр.39 по въззивното дело/, сключен с дружеството- жалбоподател със стойност 73800.00 лева и срок на договора 30 години, кредиторът „У.Б.“АД *** изисква заплащане на еднократна комисионна, която е включена в Погасителен план/стр.53 от въззивното дело/. Комисионната била описана както следва- „Еднократна комисиона за определяне степента на кредитния риск, начислена върху общия размер на кредита: 0,30%.“ При проверка на договора се установило, че общият ѝ размер спрямо стойността на кредита възлиза на 221,40лв. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № К-2669972/21.03.2019г., с който представител на дружеството бил поканен да се яви на 04.04.2019г. за представяне на документи. На 27.05.2019г. на дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № К-0050429/27.05.2019г. Актът бил съставен за това, че търговецът „У.Б.“АД *** е нарушил разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗКНИП, като на 18.03.2019г. в гр.Шумен при сключване на Договор за предоставяне на ипотечен кредит, в Погасителния план към договора за кредит е изискал заплащане на комисионна за определяне на кредитния риск, която е свързана с усвояването и управлението на кредита. Актът бил съставен в присъствие на упълномощено от дружеството лице, което го подписало, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството се възползвало от законното си право и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е депозирало писмени възражения, които били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт и на материалите по делото АНО издал и процесното НП №В-0050430/26.06.2019г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „У.Б.“АД, е наложена „имуществена санкция” в размер на 20 000 лева на основание чл.80 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите /ЗКНИП/ за нарушение по чл.27 ал.2 от същия закон.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи, които са изложени в пълнота и при съобразяване с приложимия закон. Касационният състав приема, че изводът на решаващият съд, който е направен въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, че така определената и комисионна по своя характер е изисквана за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, е напълно законосъобразен и правилен.

Съгласно чл.27 ал.2 от ЗКНИП, кредиторът, каквото качество притежава кредитната институция, според §1 т.10 от закона, не може да изисква от потребителя заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Дали процесната такса попада в разпоредбата на чл.27 ал. 2 от ЗКНИП се преценява въз основа на факта, дали същата е за действие по усвояване и управление на кредита. В настоящия казус, комисионна е била изискана с Погасителен план към Договор за банков ипотечен кредит № 322/4716/86821753 от 18.03.2019г. Комисионната фигурира в титулната част на погасителния план, последвана от стойност на кредитна застраховка и такси, както и годишен лихвен процент и годишен лихвен процент на разходите. Определена е като комисионна за определяне на степента на кредитния риск. Тази формулировка предполага, че сумата, определена единствено като процент, се дължи за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита към момента на сключване на договора, като този извод се подкрепя и от показанията на разпитаните служители на КЗП, които сочат, че таксата се дължи единствено от потребители, на които е отпуснат кредит, а не от всички кандидатствали за отпускане. Този извод следва и от обстоятелството, че размерът на таксата е поставен в зависимост от размера на отпуснатия кредит. При това положение закономерно е прието, че тази такса е свързана с усвояването и управлението на кредита, а не е такса за отделна, допълнителна услуга. Съгласно чл.13 ал.1 от глава пета от закона, задължение на кредиторът е да извършва оценка на кредитоспособността на потребителя. Следователно след като дружеството е изискало от потребителя комисионна, свързана с управлението и усвояването на кредита, е бил осъществен състава на нарушение по чл.27 ал.2 от ЗКНИП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на кредитната институция.

Като е обосновал резултат за потвърждаване на издаденото наказателно постановление, съдът е постановил правилно решение и поради отсъствие на отменителни основания, същото следва да бъде оставено в сила. 

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. 1-во от АПК, Шуменският административен съд 

 

Р   Е    Ш    И   :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 649/13.11.2019г. на Районен съд– гр. Шумен, постановено по ВНАХД № 1726/2019г. по описа на съда.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................             ЧЛЕНОВЕ:         

                                                                                 1..........................

                                                                                                                                                                                                                    

                                                                                  2..........................

 

 

 

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 19.02.2020г.