№ 697
гр. Бургас, 09.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500412 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид слведното:
Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№4241/01.02.2023г, подадена от
„Сити Кеш“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Славянска“ №29, ет.7, представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев, чрез
юрисконсулт София Коланева, срещу Разпореждане №642 от 17.01.2023 г., постановено по
ч. гр. д. №8406/2022 по описа за 2022 г. на Районен съд–Бургас, с което е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
против Д. Д. А. от гр. Бургас, в частта, с която е отхвърлено заявлението относно вземането
за възнаградителна лихва и за законна лихва за забава.
Твърди се, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска отмяната му
и присъждане на претендираните суми.
Изложени са съображения, че районният съд, без да е бил сезиран с искане за обявяване на
недействителност на договора го обявява за такъв, което е в противоречие с процесуалните
правила. Изтъква се, че в случай, че съдът счита, че е налице противоречие със закона или с
добрите нрави, или искането е основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това, за съда е налице правомощието да
не издаде заповед- чл.411, ал.2 ГПК, но не и сам да обявява нищожността на договора в хода
на заповедното производство.
На второ място се сочи, че дори е да е нищожна клаузата за неустойка, това не води до извод
за недействителност на целия договор за кредит. Затова счита, че в случая е налице частична
недействителност, поради което намира, че логичният извод е да се присъдят
претендираните вземания за главница, договорна възнаградителна лихва и законна лихва за
забава.
1
На трето място са развити съображения, че изводите на съда относно неустойката са
неправилни, тъй като същата не се включва в ГПР- така чл.19, ал.3, т.1 ЗПК. Това, че
изначално бил упоменат размерът на неустойката, както и размерът на вноските съгласно
погасителния план, било за улеснение на потребителя, за да може да прецени и предвиди
какъв би бил размерът на вноската му, ако изпълни задължението си за предоставяне на
обезпечение.
Намира, че досежно възнаградителната лихва договорът е съобразен със ЗПК и изискването
на чл.19, ал.4 ГПК. Акцентира, че в закона не е определена горна граница на
възнаградителната лихва, а само на ГПР и понеже лихвата влизала в границите на ГПР, то
същата била законно съобразена с правните норми и търговската практика.
Претендира разноски за двете инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо
съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становището на частния жалбоподател и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Частно гражданско дело №8406 по описа за 2022г. на Районен съд- Бургас е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „СИТИ
КЕШ“ ООД, чрез пълномощник- юрисконсулт.
Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Д. Д. А. от гр.
Бургас, за следните суми: 800 лв.- главница; 53.98лв.- договорна възнаградителна лихва за
периода от 09.03.2022г. до 09.06.2022г.; 331.02лв.- договорна неустойка, дължима и
неплатена за периода от 09.03.2022г. до 09.06.2022г.; 71.74 лв.- обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва за периода от 01.06.2022г. до 1.12.2022г.;118.5 лв.-
неустойка за забава за периода 10.07.2022 г. до 01.12.2022г., начислена еднократно, 135
лв.разходи за събиране на вземането, законната лихва от датата на подаването на
заявлението в съда доизплащане на задължението.В т.12 от заявлението са изложени
следните обстоятелства: На 09.03.2022г. между „Сити Кеш“ ООД и Д. Д. А. бил сключен
договор за паричен заем № 646404, като договарянето се осъществило чрез средствата за
комуникация от разстояние, посредством сайта на заемодателя, при спазване на
изискванията по ЗЕТ, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ. Конкретните действия по сключването на договора
са подробно описани. Кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя
сума в размер на 800 лв.- главница, а кредитополучателят се задължил да върне на
кредитодателя общата стойност на плащанията по кредита в размер на 853.98 лв.,
включващи главница, възнаградителна лихва и неустойка при непредоставяне на поне едно
от обезпеченията. Уговорената договорна лихва била 53.98 лв., а на договорната неустойка
за непредоставяне на обезпечение- 331.02лв. Съгласно погасителния план
кредитополучателя се задължил за върне кредита посредством заплащането на три месечни
2
погасителни вноски, включваща главница и възнаградителна лихва. Съгласно чл.7, вр. чл.37
от ОУ и чл.3 от Тарифата, при забава на плащанията, кредитополучателят дължи неустойка
в размер на 10% от остатъка от дължимата по съответния договор сума до цялостно
погасяване. Неустойката се начислява еднократно при 90 дни забава на плащането. На
10.07.2022г. по кредита била начислена като задължение по кредита неустойка в размер на
118.5 лв. на база общото задължение на длъжника- 1185 лв.
Към горните задължения на заемателя, се начислявали и такси за събиране на вземането
поради забава в плащането на паричните вноски, основани на чл.7 от договора във връзка с
чл.37 от ОУ. Общият им размер бил 135 лв.
Към заявлението са приложени пълномощно и квитанция за внесена държавна такса, а като
доказателства: Договор за паричен заем Кредирект № 646404 от 09.03.2022г., Общи условия
на заявителя по договори Кредирект от 8.03.2019г., тарифа за таксите и разходите събирани
от дружеството- заявител.
Районният съд е издал заповед № 123/17.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК за претендираната главница, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер
на законната лихва върху главницата от подаването на заявлението, както и за част от
разноските /включващи юрисконсултско възнаграждение и държавна такса/.
С обжалваното разпореждане от същата дата е отхвърлено заявлението в частта относно
претенцията за възнаградителната лихва, договорна неустойка, както и относно претенцията
за мораторна лихва за периода до подаване на заявлението. Изложени са съображения, че по
отношение на чл.6.1 и чл.6.2 от договора е налице обоснована вероятност клаузата да е
неравноправна с оглед чл.143,т.5 ЗЗП, поради което противоречи на закона по смисъла на
чл.411,ал.2,т.2 ГПК, поради което е отхвърлил заявлението в тази част. По отношение на
претенцията за договорна лихва е прието, че противоречи на добрите нрави, тъй като от
договора става ясно, че уговорената годишна договорна лихва е 40,05 % и конкретна
стойност от 53.98 лв., който размер надвишава допустимия размер на това задължение,
който, съгласно съдебната практика е трикратния размер на законната лихва. По отношение
на претенцията за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за разходите за
събиране на вземането поради забава съдът е приел, че уговорката противоречи на
чл.10а,ал.2 ЗПК.
Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е основателна по следните
съображения:
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът отказва да издаде заповед за изпълнение когато
искането е в противоречие със закона и добрите нрави, а съгласно т.3 на същата разпоредба-
когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност от това. С оглед предмета на заповедното производство-
проверката дали съществува претендираното парично вземане, съдът може да констатира в
мотивите си недействителността на съответната клауза, но не може да я прогласи за такава.
В случая, неоснователни са оплакванията, че съдът е прогласил договора за недействителен.
3
Неговите констатации относно действителността на договора се съдържат само в мотивите,
но не и в диспозитива на съдебния акт, с който е отхвърлено заявлението в частта относно
договорната и мораторната лихва, както и за неустойката.
От разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК е видно, че проверката за съответствие на искането
с императивна норма на закона и добрите нрави, както и за наличие на неравноправни
клаузи, се отнася само до тези клаузи от договора, на които се основава искането. Но в
заповедното производство по чл.410 ГПК не се разрешава по същество материалноправния
спор между страните, поради което съдът няма задължение да следи за наличието на всички
възможни основания за нищожност на договора.
В случая, претенцията за възнаградителна лихва и за обезщетение за забавено плащане не
противоречат на закона и добрите нрави, нито се основават на неравноправна клауза от
ДПК.
Неправилен е извода на районния съд, че уговорения от страните по договора за
потребителски кредит годишен лихвен процент от 40,05 % противоречи на добрите нрави.
Съгласно чл.10, ал.2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от
Министерския съвет. Такава норма към датата на сключване на процесния договор, а и
понастоящем, липсва. Доколкото в закона липсваше законоустановена горна граница на
договорната лихва при потребителските кредити /т.е. липсваше императивна правна норма,
регулираща размера на възнаградителната лихва/, единственото ограничение на свободата
на договаряне на страните по този въпрос според разпоредбата на чл. 9 ЗЗД бяха правилата
на добрите нрави, поради което съдебната практика, цитирана от районния съд приемаше за
валидна уговорка, при която договорната лихва не надвишава дву- или трикратния размер
на законната лихва /в различните хипотези на обезпечен и необезпечен заем/. Понастоящем
такава горна граница има и това е 5-кратния размер на законната лихва, посочен в чл.19, ал.4
от ЗПК /касаеща ГПР/. Това е така, предвид разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, която изрично
посочва, че лихвите се включват при определяне на ГПР, от което следва, че ограничението
на чл.19, ал.4 ГПК се отнася и за допустимия размер на възнаградителната лихва.
Процесната лихва е в размер на 40,05 % годишно, не надвишава максимума, предвиден в
чл.19, ал.4 ЗПК, а именно- петкратния размер на законната лихва. Ето защо
възнаградителната лихва е договорена в рамките на закона.
Ето защо, въззивната инстанция намира, че в обжалваната част оспореното разпореждане е
неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, а вместо
него следва да се разпореди издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и за
претендираните суми за възнаградителната и мораторната лихва.
С оглед изхода на делото искането за разноски за двете инстанции е основателно и следва да
се уважи.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ Разпореждане №642 от 17.01.2023 г., постановено по ч. гр. д. №8406/2022 по
описа за 2022 г. на Районен съд–Бургас, с което е отхвърлено заявлението на Сити Кеш“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Славянска“
№29,ет.7, представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев, чрез юрисконсулт София
Коланева за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против Д. Д. А. от гр.
Бургас, в частта, с която е отхвърлено заявлението относно вземането за възнаградителна
лихва от 53.98 лв. за периода 09.03.2022г. до 09.06.2022г. , както и за сумата от 71.74 лв.-
мораторна лихва, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по заявлението на “Сити Кеш” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Славянска” № 29, ет.7, управител Николай Пенчев против Д. Д.
А. с ЕГН********** от гр.Бургас, жк“Изгрев“ бл.61,ет.1,ап.4 и за следните суми:
- сумата от 53.98 лв. (петдесет и три лв. и деветдесет и осем ст.), представляваща
договорна /възнаградителна/ лихва по договор за заем Кредирект № 646404 от 09.03.2022г.;
- сумата от 71.74 лв. (седемдесет и един лв. и седемдесет и четири ст.), обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва, начислено за периода от 01.06.2022 до
01.12.2022г.;
-разноски в размер на 2.51 лв. /държавна такса/ и 23.32 лв. /юрисконсултско
възнаграждение/;
-разноски в размер на 15 лв. /държавна такса/ и 50 лв. /за юрисконсултско
възнаграждение/ за въззивната инстанция.
Връща делото на Районен съд- Бургас за издаване на допълнителна заповед за изпълнение
съобразно настоящото определение, както и за даване на указания на заявителя да предяви
осъдителен иск за вземанията си, за които заявлението е отхвърлено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5