РЕШЕНИЕ
№ 1169 17.09.2020 година, град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и седми
август, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА
НИКОЛОВА
секретар: К. Л.
прокурор: Христо Колев
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар
Димитров КАНД номер 1520 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от „Теленор България“
ЕАД, с ЕИК *********, чрез адв. Симеон Кръстев против решение № 553/01.06.2020г.
на Районен съд – Бургас постановено по а.н.д. № 839/2020г., с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) №44295/02.12.2019г. на директора на
регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище гр.Бургас
към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите,
с което за нарушение на чл.114, ал.3 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/,
на основание чл.222а от с.з. на касатора е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв.
В касационната жалба се излагат възражения, че
решението е постановено при съществени нарушение на процесуалния и материалния
закон, поради което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано. Излагат се подробни доводи за липса на нарушение по чл.114, ал.3
от ЗЗП, предвид липсата на извършени три ремонта. Твърди се, че дружеството не
е извършител на нарушението, защото не е налице договор за продажба на мобилен
телефон, а договор за лизинг. Счита, че решението на РС Бургас е постановено
при липса на мотиви и правни изводи.
Иска се отмяна на решението и на НП.
В съдебно заседание, касаторът, редовно и своевременно
призован, не се представлява.
Ответната страна – Комисия за защита на потребителите,
Регионална дирекция - Бургас, редовно призована, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава
становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и
чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
С наказателното постановление „Теленор България“ ЕАД е
санкционирано за това, че след извършена
проверка на 02.05.2019г. в магазин „Теленор“ в гр.Бургас, ул. „Транспортна“ Мол Бургас Плаза, по повод потребителска
жалба с вх.№ Б-03-336/30.04.2019г., касаеща рекламация на мобилен телефон, е
установено че дружеството на 03.05.2019г., е нарушило разпоредбата на чл.114,
ал.3 от ЗЗП, тъй като не е удовлетворило писмено изразеното искане на
потребителя за възстановяване на сумата.
За
извършената проверка е съставен констативен протокол, с който на проверяваното
лице са дадени задължителни предписания. За установеното нарушение е издаден
акт за установяване на нарушението /АУАН/, който е предявен на представител на
нарушителя и въз основа на който е издадено НП.
За
да постанови оспореното решение, РС – Бургас е приел, че не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, които да
доведат до нарушаване правото на защита на дружеството, съответно до
незаконосъобразност на НП. По същество намира за несъмнено установено, че са
правени рекламации и сервизно обслужване на мобилния телефон с цел устройството
да бъде приведено в годно за употреба състояние, съответно на договора. Счита
за безспорно и това, че търговецът е удовлетворил три рекламации на
потребителя, чрез ремонт на процесния мобилен телефон, в рамките на срока за
гаранцията по чл.115 от ЗЗП, като е налице и нова проява на несъответствие , в
рамките на гаранционния срок, при която потребителя е отправил искане за
разваляне на договора и възстановяване на платената сума. Намира, че чрез връщането
на телефона на потребителя, чрез конклудентни действия „Теленор“ЕАД е отказало
да възстанови стойността, и осъществило състава на чл.114, ал.3 от ЗЗП, като
наложеното наказание е в предвидения от закона минимум и съответства на
нарушението. Счита, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
Така
постановеното решение е правилно.
Според
касационната инстанция приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка
е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в
съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа
на нея правни изводи.
В
подкрепа на изводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани
доводи, изведени при напълно изяснена фактическа обстановка въз основа на
задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на
страните. Съдът е обсъдил всички относими към случая доводи и е достигнал до
законосъобразния извод, че в хода на административното производство не са
допуснати нарушения, които да са съществени до степен, променяща крайния
резултат.
Неоснователен
е довода на касатора за допуснато противоречие с материалния закон, т.к.
въззивната инстанция е обосновала правните си изводи при пълно и точно
изясняване именно на релевантните факти и обстоятелства и те са в пълно
съответствие с приложимите норми, както за основанието, така и за размера на
наложеното наказание.
В
съответствие с това и вменената му доказателствена тежест
административно-наказващия орган е доказал наличието на всички обстоятелства,
описани в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя
и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.
На
тази база съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и при издаването на
наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН и е постановил решението си при спазване на процесуалноправните
и материалноправни норми.
Съдът намира, възражението
на касатора, че не е „продавач“ по смисъла на ЗЗП за неоснователен. Макар
отношенията между търговеца и лицето да са регламентирани с договор, именован Договор
за лизинг, то следва да се вземе предвид обстоятелството, че наименованието на
същия не определя неговия характер и същност. Това следва да бъде определено по
пътя на тълкуване на всички относими към правоотношението между страните правни
норми, неразделна част от които се явяват и цитираните в договора „общи
условия“, които касаторът не представя и по този начин сам възпрепятства пълна
и обективна преценка на същността на договорното правоотношение. На следвашо
място, взето предвид следва да бъде и обстоятелството, че ирелевантно от
предмета на договора, дружеството е носител на задължението по чл. 113, ал. 1
от ЗЗП. Лизингополучателят представлява „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически
изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото
на рекламация, на което кореспондира задължението на търговеца да приведе
стоката в съответствие със сключения договор. В този смисъл, законодателят е
съобразил спецификите на обществените отношения, подлежащи на трайна уредба и
факта, че клиентът не е търговец, не е професионалист в търговските отношения,
в които встъпва и се явява икономически по-слабият субект в тези договорни
отношения, поради което е създал цялостен механизъм за защита на неговите
интереси, централно място сред които заема правото да се предяви рекламация по
отношение на стока, несъответстваща на договореното. От съществено значение е
обстоятелството, че дружеството е възприело самото искане за рекламация като
отговарящо на нормативните изисквания, неизбежно следствие от което се явява
задължението му по привеждане на стоката в съответствие с договореното в
императивния едномесечен срок, при основателност на претенцията. Ако буквално
се прилага изразът „договор за продажба“, би означавало да бъде толерирано
противоправното поведение на задължения субект, пораждащо за него благоприятни
правни последици в ущърб на интересите на потребителите.
Предвид
изложеното, настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния
съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с
чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 553/01.06.2020г. на Районен съд – Бургас
постановено по а.н.д. № 839/2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
1.
2.