Определение по дело №314/2020 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 253
Дата: 29 октомври 2020 г.
Съдия: Христина Даскалова
Дело: 20204001000314
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 25329.10.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико ТърновоВтори граждански и търговски състав
На 29.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно
търговско дело № 20204001000314 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 130 от ГПК.
С Определение № 331/09.07.2020 год., постановено по т. д. № 59/2017 год.,
Габровският окръжен съд прекратил поради недопустимост на иска производството по
делото, образувано въз основа на искова молба на „Меркурий П и П“ АД – гр. Габрово
по предявения иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД.
Частна жалба против определението е подадена от ищеца „Меркурий П и П“ АД,
представлявано от изп. директор Св. П., чрез пълномощника адв. Л. Д.. Счита го за
неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени. Постановено е при
съществени нарушения на материалноправните норми, на съдопроизводствените
правила, необосновано е и противоречи на тълкувателната практика на ВКС.
Постановено е при неправилно възприета и пресъздадена в мотивите фактическа
обстановка. Ищцовото дружество търпи вредните последици от сделката и затова има
правен интерес да прогласи нейната недействителност. Независимо, че се е
разпоредило с ипотекираните имоти в полза на трето лице, за ищеца все още
съществува правен интерес от завеждане на иска по чл. 40 от ЗЗД с оглед евентуалното
ангажиране на неговата отговорност за съдебно отстранение. Към момента на
продажбата купувачът обективно не е могъл да се увери, че имотите не са обременени,
защото двете сделки са извършени в един и същи ден, с разлика около час. По тази
причина ищецът-продавач може да отговаря пред третото лице-купувач, което може да
развали договора и да иска връщане на цената и обезщетение за вреди или намалена
продажна цена. Вредите не са евентуални, а са настъпили още при сключване на
увреждащия договор. Ищецът е единственото лице, което може да предяви иска по чл.
1
40 от ЗЗД. Ако със сила на пресъдено нещо се установи нищожността на договора,
вписването на ипотеката ще бъде заличено. Затова ищецът няма интерес да води
отделен или съединен установителен иск за нищожност на споразумението и анекса.
По силата на установителното действие на мотивите, ще се установят действителните
правоотношения между страните и липсата на обезпеченото вземане. Моли съда да
отмени определението и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия от друг състав на съда.
Ответникът по частната жалба „Меркурий Инвестмънт“ АД, представлявано от
изп. директор М. П. чрез адв. М. А., заема становище за неоснователност на жалбата.
Счита определението за правилно и моли съда да го потвърди. Изложени са подробни
доводи по оплакванията в жалбата.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в частната
жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Ищецът „Меркурий П и П“ АД – гр. Габрово, представлявано от изп. директор
Св. П. е предявил срещу „Меркурий Инвестмънт“ - гр. Габрово, представлявано от М.
П., иск по чл. 40 от ЗЗД за недействителност на сключен между двете дружества на
28.11.2016 год. договор за учредяване на ипотека, обективиран в Нотариален акт № 44,
том IV, рег. № 10516, дело № 484/2016 год. на Нотариус Св. В. – като сключен от
представляващия „Меркурий П и П“ АД изпълнителен директор Б. П. във вреда на
дружеството.
Видно от посочения по-горе нотариален акт, на 28.11.2016 год., в 11.30 ч.
„Меркурий П и П“ АД, представлявано от изп. директор Б. П., учредило в полза на
„Меркурий Инвестмънт“ АД, представлявано от изп. директор М. П., ипотека върху
свои собствени недвижими имоти, подробно описани, за обезпечаване вземането на
кредитора „Меркурий Инвестмънт“ АД към длъжника „Меркурий П и П“ АД в размер
на 2 800 000 лв. по Споразумение от 28.04.2016 год. и Анекс към него от 25.11.2016
год.
На същата дата – 28.11.2016 год., в 14 ч., „Меркурий П и П“ АД, представлявано
от изп. директор Св. П. продало на „Галя Спайс“ ЕООД – гр. Габрово имотите, с
изключение на един, който е продаден на 27.12.2016 год. на същия купувач.
С определение от 16.07.2018 год. съдът оставил исковата молба без движение
като указал на ищеца да изложи точни и ясни твърдения за увреждащите договори
(споразумение и анекс), съответно да приведе петитума в съответствие с
обстоятелствената част на исковата молба и ако претендира недействителност на
акцесорната сделка (ипотеката), да обоснове правния си интерес.
2
В молбата си за отстраняване на нередовностите ищцовото дружество изрично
заявило, че претенцията по чл. 40 от ЗЗД е за недействителност на ипотечния договор,
а не на споразумението и анекса. Твърденията са, че договорът за ипотека е
недействителен по отношение на ищеца поради договаряне на пълномощника Б. П. във
вреда на представляваното дружество. Ответникът „Меркурий Инвестмънт“ АД няма
вземане към ищеца „Меркурий П и П“ АД и затова договорът за ипотека е сключен във
вреда на ищеца. При продажбата на имота на ищеца не е било известно
обременяването на имотите с ипотека, сключена от другия представляващ
дружеството. Ищецът ще отговаря за евикция пред третото лице-купувач, което може
да иска разваляне на договора за продажба и връщане на цената и обезщетение за вреди
или намаляване на цената. Третото лице не може да заяви недействителността на
ипотеката в друг процес, вкл. и с възражение, тъй като недействителността по чл. 40 от
ЗЗД е относителна и активно легитимиран да води такъв иск е само представляваното
лице (ищеца). Съществуването на недействителен договор, чиято недействителност
може да бъде прогласена безсрочно, създава правна несигурност в оборота.
С обжалваното в настоящото производство определение първостепенният съд
прекратил производството по предявения иск на осн. чл. 130 от ГПК поради липса на
правен интерес за ищеца.
Частната жалба против това определение е подадена в срок, от легитимирана
страна, допустима е за разглеждане, но е неоснователна по съществото си:
Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд за недопустимост
на предявения иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД поради липса на правен интерес за
ищеца.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск,
какъвто е искът по чл. 40 от ЗЗД, е наличието на правен интерес у ищеца от
установяване със сила на пресъдено нещо на твърдяното от него действително
положение. Правният интерес е обусловен от целения резултат – промяна в
правоотношенията между страните по делото.
В случая с исковата си претенция ищецът цели да установи недействителността
на сключения между него и ответното дружество договор за ипотека. Ипотеката е
особен вид субективно право на кредитора върху чужда вещ - да удовлетвори
предпочтително свое вземане към длъжника от цената на тази вещ. Съгласно чл. 173
ал. 1 от ЗЗД кредиторът има това право независимо в чия собственост се намира
имотът. По делото е безспорно, че имотите, предмет на договора за учредяване на
ипотека, са собственост на трето лице, включително и към датата на предявяване на
иска. Това означава, че правото на кредитора (ответника) на предпочтително
3
удовлетворяване от цената на имотите засяга трето за спора лице – купувача. Дори и
предявеният иск по чл. 40 от ЗЗД да бъде уважен и договорът за ипотека да бъде
прогласен за недействителен, така установеното със съдебното решение правно
положение по никакъв начин няма да накърни правата на ищеца, след като
ипотекираните имоти не са негова собственост и той не следва да търпи принудително
изпълнение върху тях.
Правният интерес на ищеца не би могъл да бъде обоснован с интереса на
третото лице – купувач на имотите, доколкото защитата на чужди права е допустима
само по изключение – когато законът предвижда това (чл. 26 ал. 2 от ГПК).
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на правен интерес,
изведен от последиците, които ще настъпят за него, при евентуално разваляне на
договора. В исковата молба не се съдържат твърдения купувачът да е заявил пред
ищеца претенции за разваляне на договора за покупко-продажба поради
обременяването му с ипотека, за която той не е бил известен. Няма твърдения и
доказателства, че купувачът е отправил изявления за намаляване на цената по договора
за покупко-продажба и обезщетение за вреди, независимо, че към настоящия момент е
изминал период от четири години. Предвид това, правният интерес на ищеца, който не
е собственик на ипотекираните имоти, от предявяване на иска по чл. 40 от ЗЗД не може
да бъде обоснован с евентуални действия на купувача и евентуални последици по чл.
190 от ЗЗД.
Третото лице – купувач на имотите има право да защити правата си на
основания, различни от тези по чл. 40 от ЗЗД, доколкото накърняването на правата му
би произтичало от самата сделка за покупко-продажба, сключена с ищеца, а не от
договора за ипотека. С оглед на това, правният интерес от иска по чл. 40 от ЗЗД не би
могъл да бъде обоснован с невъзможността същата претенция да бъде предявена от
третото лице-купувач на имотите.
Правният интерес от предявяване на иска по чл. 40 от ЗЗД не може да бъде
изведен и от обстоятелството, че при произнасянето си по иска по чл. 40 от ЗЗД съдът
в мотивите си ще следва да се произнесе и относно съществуването на вземането по
споразумението и анекса. Дори и при уважаване на иска по чл. 40 от ЗЗД, предвид
неговия предмет, би била прогласена недействителността на договора за ипотека и
силата на пресъдено нещо би се разпростряла само по този предмет на делото, но не и
по отношение на съществуването на обезпеченото с ипотека вземане.
Предвид всичко изложено по-горе, предявеният иск с правно основание чл. 40
от ЗЗД се явява недопустим за разглеждане по същество поради липса на правен
интерес у ищеца и производството по делото следва да бъде прекратено.
4
Първостепенният съд е достигнал до същия извод в обжалваното определение, с оглед
на което същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на осн. чл. 278 от ГПК, Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 331/09.07.2020 год. на Окръжен съд –
Габрово по т. д. № 59/2017 год. по описа на същия съд.
Определението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред
ВКС на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5