Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 23.05.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 344 по описа за 2019г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 07.11.2018г., гр.д.12430/16г., СРС, 127 с-в
отхвърля предявените от Г.В.И. срещу „Ч.Е.Б.” АД искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр.2 вр.чл.82 за сумата 1 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени от ищеца дискомфорт, стрес и срам, причинени от
неизпълнение на задължение на ответника да доставя електроенергия в имот,
находящ се в с.Владая, ул. „********(нов № 4) за периода от 12:00ч. на
10.11.2015г. до 19:30ч. на 11.11.2015г., ведно със законна лихва, считано от
02.03.2016г. и сумата 100 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди от
същото неизпълнение, изразяващи се в заплащане от ищеца на 1/2 от адвокатско
възнаграждение по сключен с адвокат на 16.11.2015г. договор за правна защита и
съдействие, ведно със законна лихва, считано от 02.03.2016г., като осъжда ищеца
да заплати на ответника сумата 100 лв. - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищеца Г.В.И.. Счита, че от новооткритите доказателства се установява точната
продължителност на периода, през който е прекъснато електрозахранването в
имота. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат
исковете.
Въззиваемият - ответникът по иска „Ч.Е.Б.”
АД оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявени с искове с правно основание чл.79, ал.1 вр.чл.82 ЗЗД.
От представеното с въззивната жалба новооткрито писмено
доказателство по смисъла на чл.266, ал.1 ГПК се установява периодът, през който
ответникът „Ч.Е.Б.” АД спира електрозахранването в имота на ищеца Г.В.И.. В
тази насока е издаденият от ответника частен свидетелстващ документ по чл.180 ГПК, съдържащ неизгодни факти за издателя, които обективират извънсъдебно
признание относно спорния период. Според писмо на ответника от 15.03.2018г., на
адреса в с.Владая, ул. „********, абонатен № ********** има прекъсване на
въздушна мрежа на 10.11.2015г. около 15 ч., като по подаден сигнал от
11.11.2015г. в 15.51ч., още на същата дата в 19.43ч., електрозахранването е
възстановено от изпратения екип. Доколкото съвпадат с писмените доказателства,
следва да се кредитират показанията на
свид. И., както в частта, основана на непосредствените му впечатления, че на
10.11.2015г. в 16 ч. констатира липса на електрозахранване в имота, така и показанията
в частта, че електрозахранването е възстановено на 11.11.2015г. в 19.30ч.,
въпреки че са основани на разказано от майка му. Свид.В.не конкретизира точни
дати и часове за случая, като впечатленията й са изцяло опосредени от разкази
на нейния съпруг. Доказано е
неправомерното прекъсване от ответника на електрозахранването в имота
през периода от 10.11.2015г. – 16ч. до 11.11.2015г. – 19.43ч.
Независимо от това, в жалбата липсват други конкретни
оплаквания, свързани с останалите правнорелевантни факти за исковете по чл.79,
ал.1 вр. чл.82 ЗЗД. Няма релевирани доводи за обвързаността между страните от
договорно правоотношение за предоставяне на електрическа енергия през процесния
период; притежаваното от ищеца качество потребител на електрическа енергия за
битови нужди; вида и размера на претърпените имуществени и неимуществени вреди;
както и пряката причинно-следствена връзка между вреди и договорно
неизпълнение. При съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК, съдът при условията на
ограничен въззив не дължи служебна проверка за правилност на решението в тази
част, поради което следва да го потвърди.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм.
обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.10.2015г., гр.д.8587/15г., СРС, 127 с-в.
ОСЪЖДА Г.В.И., с адрес: *** (нов № 4) да заплати на „Ч.Е.Б.”***,
„Бенч Марк Бизнес Център“ сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.