№ 1343
гр. Плевен, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ВЕРОНИКА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430105814 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „***“ *** със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ***, представлявано от *** против ***. от гр.Плевен, с
ЕГН ********** от гр.Плевен ж.к.***. Ищецът твърди, че *** е собственик
на топлоснабден имот, апартамент, находящ се в гр.Плевен, ж.к.***. Ищецът
твърди, че като собственица на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен,
*** е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1
ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда ***, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
1
Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник „***“ от ***г. и
във вестник “***” бр.*** /***г. Твърди, че с тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и ***,
правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите
условия е определен срока и реда, по който купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в тридесет
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този
смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия.
Твърди, че с изтичане на последния ден от месеца, *** е изпаднала в забава за
тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е
начислявана лихва върху дължимата сума.
В заключение моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество претендираните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № ***г. по описа на ПлРС.
Представя писмени доказателства. Прави искане за допускане на експертиза
със задачи, посочени в исковата молба. В съдебно заседание поддържа
исковата молба.
*** представя писмен отговор, в който признава исковете. Прави
искане за разсрочване на задълженията. Навежда доводи, че имотът, за който
е начислено потребление на топлоенергия е бил отдаден под наем, с оглед на
което съдът да прецени кой дължи претендираните суми.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № ***г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу
ответника. След издаване на заповедта, *** е подала възражение.
Съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно
вземането си. В едномесечния срок от получаване на съобщението,
кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл.422 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № ***г. по описа на Плевенския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл.422 от ГПК.
2
Разгледани по същество, исковете са основателни.
В исковата молба ищецът твърди, че *** е ползвател на недвижим имот,
находящ се в гр.Плевен ж.к.***. По делото е представено нотариален акт №
*** том *** рег.№*** дело ***г. на нотариус *** с рег.№ *** на ***, с Вх.№
***/***г. Акт №*** том *** дело ***. на ***, от който се установява, че на
***г. ***. е прехвърлила с дарение на *** си *** свой собствен недвижим
имот, находящ се в гр.Плевен ж.к.***. Видно от нотариалния акт, *** си е
запазила право на ползване на имота до края на живота си. Спорно по делото
е кой дължи заплащането на ползваната топлоенергия за процесния период :
собственикът, ползвателя, или наемателя.
Съобразно разпоредбите на ЗЕ страна по облигационното
правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят на
топлинна енергия. В нормата на отменения §1 т.42 ДР на ЗЕ се сочи, че такъв
може да бъде само физическо лице- собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за домакинството си. В този смисъл е и разпоредбата на чл.3 ал.1 от ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***” *** на потребители
в град Плевен, съгласно която „купувач може да бъде физическо лице,
потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда”. С оглед
на тези разпоредби, съдът приема, че собственикът на топлофицирания
недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената
в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три
елемента от правото на собственост- право да владее, да ползва и да се
разпорежда с вещта. В случаите, когато по отношение на топлофицирания
недвижим имот е учредено вещно право на ползване, законодателят ангажира
отговорността само на ползвателя за формираните към топлопреносното
предприятие задължения, т. е. отговорността на собственика и ползвателя е
алтернативна, а не кумулативна. Собственикът ще отговаря само ако липсва
ползвател /по силата на вещно или облигационно правоотношение/.
По отношение на спора дали *** дължи процесните суми, или
наемателя на имота, в практиката си ВКС (ТР №2/2017г) приема, че
Собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
3
битови нужди дължи цената й. В настоящия случа, с оглед приетото
тълкуване, следва да се приеме, че наемателят би дължал стойността на
начислената за имота топлоенергия, само, ако е имал сключен договор с
ищовото дружество за доставка на топлоенергия.
Представен е Договор от ***г., с който *** е възложила на *** да
извършва индивидуално отчитане на разходите за отопление по показанията
на топлинните разпределители на всеки радиатор и разходите за топла вода.
По делото е изготвена справка от ищцовото дружество, в която е
отразено, че задълженията за имот находящ се в гр.Плевен ж.к.*** за периода
***г. – ***г. са в размер на 798,77 лева. С оглед на така приетите и обсъдени
доказателства, съдът приема за установено, че *** е ползвател на
топлоснабден имот с абонатен номер *** с учредено вещно право на
ползване, в сграда в режим на *** на адрес гр.Плевен, ж.к.***. За периода
***г. – ***г. за имота е начислена ползвана топлоенергия на стойност 798,77
и не са представени доказателства за извършено плащане, каквато тежест
съдът е указал в определението за насрочване, нито е посочил
правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства.
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-
късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, *** е изпаднала в забава за
тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е
начислявана лихва върху дължимата сума. Поради това и съдът приема, че
предявеният иск за сумата от 39,06 лева лихва за забава върху главницата от
798,77 лева за периода ***г. - ***г. е основателен и предвид заключението на
вещото лице следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на делото, *** следва да бъде осъдена да заплати
направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето
производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение, и 25 лева за
държавна такса.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва да
заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 25 лева за държавна
такса и 50 лева юрк. възнаграждение.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника ***. от
4
гр.Плевен, с ЕГН ********** от гр.Плевен ж.к.***, че дължи на кредитора
„***” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, *** №
***, представлявано от ***, сумата 798,77лв. – главница, за периода ***г. –
***г; сумата от 39,06лв. – лихва за забава, за периода ***г. – ***г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – ***г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***/***г. по
ч.гр.дело № ***г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА ***. от гр.Плевен, с ЕГН ********** от гр.Плевен ж.к.***да
заплати на „***” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Плевен, *** № ***, представлявано от ***, сумата 125 лв., представляваща
направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА ***. от гр.Плевен, с ЕГН ********** от гр.Плевен ж.к.***
да заплати на „***” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Плевен, *** № ***, представлявано от ***, сумата 75 лв., представляваща
направени деловодни разноски по ч.гр.дело № ***г. по описа на
ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5