№ 842
гр. Варна, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря ИлиЯ. Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20223110113638 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба ищецът „Садко Инвест“ ЕООД твърди, че на 17.05.2022г., около
14:30ч., е настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено от водача на лек
автомобил „Тойота Карина Е“, рег. № *****, който движейки се по ул. „*****“, при наличие
на пътен знак Б1, не пропуска движещия се по път с предимство – бул. „Княз Борис I“ и
управляван от А.С. лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“, рег. № *******, собственост на
дружество, в резултат на което блъска последния и му нанася щети. За настъпилото
пътнотранспортно произшествие участниците в същото съставили двустранен констативен
протокол за ПТП. Твърди се, че към датата на произшествието за лек автомобил марка
„Тойота Карина Е“, рег. № ***** е била налична валидна застраховка „Гражданска
отговорност”. За настъпилото пътнотранспортно произшествие се сочи ответното дружество
да е уведомено, като на автомобила е извършен оглед от застрахователя и са установени
следните щети от инцидента: фар преден десен, калник преден десен, предна броня
облицовка, предна дЯ. лайсна декоративна в облицовка, гривна десен халоген, капачка
декоративна дюза фароумивател, преден капак, основа ПВЦ предна броня, лайсна хром
предна броня, ПВЦ подкалник преден десен, водач метален преден десен калник, основа
преден десен калник и водач броня метален десен. Твърди, че към датата на депозиране на
исковата молба застрахователят му е изплатил обезщетение в размер на 1535.85 лева, което
обаче твърди да е недостатъчно за отстраняване на щетите, поради което и сезира съда с
искане за осъждане на дружеството да му заплати сумата от 3579.44 лева (съобразно
допуснатото изменение на иск в о.с.з. на 20.02.2023г.), представляваща частичен иск от общо
4964.15 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди изразяващи
1
се в увреждане на горните детайли, ведно със законната лихва считано от депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира и
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество ЗАД „Алианц България”, депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не
оспорва, че лек автомобил „Тойота Карина Е“, рег. № ***** е бил застрахован със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към 17.05.2022г. и че от
ищеца е подадено искане за завеждане на претенция по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, по която е образувана преписка по щета, заведена под №
1001/22/747/500018, по която на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 1535.85 лева.
Оспорва на първо място механизма на настъпване на произшествието, както и че то
се дължи на виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, а
оттам и че вредите са резултат на действията на застрахованото лице. В тази връзка счита, че
представения от ищеца протокол не е от естество да установи механизма на настъпване на
произшествието, респ. противоправността на поведението на водача на застрахования
автомобил. Вън от горното прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
като твърди ищецът да не се е движим със съобразена с пътните условия и частност
позволяващата му да спре и да пропусне вече навлезлия в кръстовището автомобил от една
страна, а от друга твърди, че автомобилът е управляван със скорост над нормативно
определената максимална такава за процесния пътен участък. Оспорва и размера на
предявения иск, като счита същата за завишена. Оспорва се и акцесорната претенция, като
счита същата за неоснователна, поради неоснователност на главния иск. Моли за отхвърляне
на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложения на л. 7 от делото двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие и в частност от схемата на пътната обстановка и ПТП, че
на 17.05.2022г., В. Н., като водач на лек автомобил „Тойота Карина Е“, рег. № ***** и
движейки се по ул. „*****“, при навлизане в път с предимство, не пропуска движещия се по
същия лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“, рег. № *******, като удря моторното
превозно средство. Като видими щети по лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“,
участниците в произшествието, са описали счупен десен фар, вдлъбнатини по преден десен
калник.
Между страните не се спори, че между ответното дружество и собственика на лек
автомобил „Тойота Карина Е“, рег. № ***** е сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", валидна към 17.05.2022г.
Безспорно е и, че за настъпилото събитие в ответното дружество е заведена щета №
1001/22/747/500018. Видно от опис на щетата, че на 19.05.2022г. е направен оглед на лек
2
автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“, рег. № *******, като са установено следните увредени
детайли: фар-блок комбинирани светлини преден десен; калник преден десен, предна броня
облицовка, предна дясна лайсна декоративна в облицовка броня, гривна десен халоген,
капачка декоративна – дюза фароумивател, капак преден.
За безспорно установено между страните е прието и че на ищцовото дружество е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1535.85 лева, което се установява и от
приложеното на л. 31 от делото преводно нареждане.
В заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза (л. 57-61),
експертът с категоричност заключава, че щетите по автомобила са получени вследствие на
пряк контакт между двете превозни, което потвърждава, че описаните в исковата молба
щети са получени в резултат на декларирания механизъм на пътнотранспортното
произшествие. Средната стойност за материали – нови алтернативни части и труд за
отстраняване на щетите възлиза в размер на 3261.77 лева, а при цени на нови оригинални
части – 7328.81 лева, като и в двата случая вещото лице е определило стойност на труда
като средна величина между сервизи притежаващи европейски сертификат за качество и
цени на автосервизи с по-нисък клас. Отделно е посочена и стойността на ремонтните
дейности за сертифициран сервиз – 1602.00 лева, респ. в такъв без сертификат за качество –
640.80 лева.
Събрани в хода на производството са и гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля В. Д. Н., управлявал лек автомобил „Тойота Карина Е“, рег. № *****. Същият
излага, че се е движил по път, който е бил без предимство и е отнел това на лекия
автомобил, собственост на дружеството-ищец. Излага, че е обърнал внимание повече на
трафика от дясната му страна, но не и на трафика от ляво. Едва когато е навлязъл в пътя с
предимство видял идващия от ляво автомобил и съответно ударът между двете превозни
средства е бил непредотвратим.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
За основателното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи по пътя на
пълното и главно доказване, наличието на валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило застрахователно
събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди и причинна връзка
между вредите и застрахователното събитие.
В настоящия случай между страните е безспорно наличието на валиден
застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” със собственика на лек
автомобил „Тойота Карина Е“, рег. № *****, валидна към 17.05.2022г.
От събраните по делото писмени доказателства (опис – заключение), се установява,
че към деня на огледа на застрахования автомобил са били налице увреждания по фар-блок
комбинирани светлини преден десен; калник преден десен, предна броня облицовка, предна
дясна лайсна декоративна в облицовка броня, гривна десен халоген, капачка декоративна –
3
дюза фароумивател, капак преден. От заключението по изслушаната съдебно-
автотехническа експертиза се установи, че така описаните от ищеца щети и установени от
самия застраховател, отговарят да са настъпили по посочения от ищеца начин – в резултат
на пряк контакт между двете превозни средства, което се установява и от показанията на
разпитания по делото свидетел. При това положение и при липса на проведено от ответното
дружество насрещно доказване вредите да са настъпили в период преди посочения, за съда
не е налице основание, да не приеме, че твърдяните от ищеца щети са настъпили в резултат
на предизвиканото от водача на лек автомобил марка „Тойота Карина Е“, рег. № *****
пътнотранспортно произшествие, който при навлизане на път с предимство е отнел същото
на движения се по този път лек автомобил, собственост на ищеца. При това положение и за
застрахователя се е породило задължение да изплати застрахователно обезщетение за
претърпените от събитието вреди.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, твърдейки ищецът да не се е движил с превишена скорост, което
не му е позволило да спре и да пропусне навлезлия в кръстовището автомобил.
Доказателствената тежест за установяване съпричиняването е на ответника, който в
настоящото производство не успя, при условията на главно и пълно доказване, да установи
нарушение на ЗДвП от страна на водача на увредения автомобил. Нещо повече, в
показанията си свидетелят сочи, че произшествието е настъпило по изключителна негова
вина, тъй като същият е възприел движещия се пътя с предимство лек автомобил едва когато
е бил навлязъл в кръстовището.
Следващият спорен по делото въпрос е относно размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ.
Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Правото на справедлив
размер на обезщетението и възможността за поправка на щетата съобразно средни пазарни
цени не може да се отрече и с оглед периода на експлоатация на автомобила.
С оглед горното и при липса на ангажирани от ищеца доказателства (а и твърдения),
щетата по автомобила да е отстранена, респ. да са реализирани разходи по отстраняването й,
съдът приема, че застрахователното обезщетение следва да бъде определено по
възстановителна стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключението на вещото лице. След като законът сочи, че
4
възстановителна стойност е тази, за която може да се възстанови имуществото с ново от
същия вид и качество, то безспорно е, че ремонтът може да бъде извършен в сервиз
сертифициран за качество ISO, както и в такива, които нямат такъв сертификат, респ. с
оригинални части или такива на алтернативни производители. Както обаче увреденият има
право да получи справедливо обезщетение, така и застрахователят не е и не може да бъде
обвързан да заплаща ремонт на висока стойност. Ето защо и след като нито
сертифицираните сервизи, нито този, които нямат сертификат, са извън търговския оборот,
обезщетението следва да бъде определено при съобразяване на средната цена между първи и
втори вариант на заключението, което именно ще даде и средната пазарна цена за материали
и труд за отстраняване на щетите. Или, дължимото от застрахователя обезщетение възлиза в
размер на 5295.29 лева ((7328.81+3261.77) : 2), като след приспадане на изплатеното такова
от 1535.85 лева, застрахователят е останал да дължи сумата от 3759.44 лева.
Предвид изложеното предявената претенция се явява основателна и като такава
следва да бъде уважена в рамките на предявения размер от 3759.44 лева, ведно със законната
лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.10.2022г., до
окончателното изплащане на обезщетението.
Предвид изходът от спора и своевременно направеното искане, в полза на ищеца
„Садко инвест“ ЕООД следва да се присъдят сторените от последния разноски, възлизащи в
общ размер на 1165.38 лева, както следва: 150.38 лева за заплатена държавна такса, 200 лева
за заплатен депозит за вещо лице и 815 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
Последното съдът намира, че е съответното на усилията на адвоката и определения в чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и § 2а от същата, в който смисъл възражението на ответника за
прекомерност на възнаграждението съдът не споделя.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59, да заплати на „Садко инвест“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Приморски парк 536, №
271, ет. 2, сумата от 3759.44 лева (три хиляди седемстотин петдесет и девет лева и
четиридесет и четири стотинки) - частичен иск от общо 4964.15 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за настъпили имуществени вреди, съставляващи
разходи, необходими за възстановяване на лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“, рег. №
*******, собственост на ищеца, вследствие на виновно причинено от водача на лек
автомобил „Тойота Карина Е“, рег. № *****, пътнотранспортно произшествие, настъпило на
17.05.2022г., около 14.30ч., и изразяващи се в увреждане на фар-блок комбинирани
светлини преден десен; калник преден десен, предна броня облицовка, предна дясна лайсна
декоративна в облицовка броня, гривна десен халоген, капачка декоративна – дюза
5
фароумивател, капак преден, дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество, валидна към 17.05.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.10.2022г., до
окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59, да заплати на „Садко инвест“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Приморски парк 536, №
271, ет. 2, сумата от 1165.38 лева (хиляда сто шестдесет и пет лева и тридесет и осем
стотинки), представляваща сторени разноски пред Районен съд - Варна, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: BG33 RZBB
9155 1007 8433 49, с титуляр адвокат Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6