О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Брезник, 02.12.2019 г.
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на 02.12.2019 г.,
ІІ - ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин Хайдушки
като разгледа гр. дело № 302 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от Й.Г.Й., Т. К.Т., Т.К.Л.,
М.Б.Г., Р.М.Д., К.С.Г., Л.М.М., Л.М.В. и В.Г.К., чрез адвокат – пълномощника им
К.Б. *** срещу Р.С.К., А.М.Б. и Г.П.Г..
Ищците са предявили установителен иск за собственост,
като по изложени съображения в исковата молба молят да бъде постановено решение
с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание
земеделска реституция, наследство и делба на 5.5/7 идеални части от следните
недвижими имоти /земеделски/ осем на брой, подробно индивидуализирани в исковата молба с
номер, площ, граници, предмет на договора за аренда сключен от първия ответник
с втората ответница на 18.11.2016г., вписан в Службата по вписванията при БрРС-
вх. рег. № **** от 18.11.2016г., акт № ***, том 2, дело № ***/2016г. на
Службата по вписванията при БрРС.
Ищците са предявили
в условията на евентуалност два иска:
Да се постанови решение, с което да бъде прогласена относителна
недействителност на нотариален акт № **, том ІІІ, рег. № ****, дело № ***/2016г. на Нотариус И. М. с район на действие БрРС на основание чл. 76
от ЗН, тъй като съсобственика сънаследник Г.П.Г. се е разпоредил с идеална част
от имотите предмет на делбата, без те да са се паднали в негов дял при
окончателното извършване на делбата, както и да се признае за установено по
отношение на ответниците, че договора за аренда от 18.11.2016г., вписан в
Службата по вписванията при БрРС- вх. рег. № **** от 18.11.2016г., акт № ***,
том 2, дело № ***/2016г. на Службата по вписванията при БрРС, сключен от
ответниците по делото, не е породил правно действие по отношение на собствените
ни идеални части от недвижимите имоти предмет на иска.
Да се постанови решение, с което да бъде развален
договора за аренда от 18.11.2016г., вписан в Службата по вписванията при БрРС-
вх. рег. № **** от 18.11.2016г., акт № ***, том 2, дело № ***/2016г. на
Службата по вписванията при БрРС, сключен между Р.С.К. и А.М.Б., на основание
чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ, поради пълното му неизпълнение
от страна на арендатора.
Ответниците са получили препис от
исковата молба и приложенията към нея, като в рамките на указания едномесечен
срок са подали отговор с който оспорват исковете и считат същите неоснователни.
Излагат подробни съображения относно неоснователността на исковете.
В срока за насрочване на делото
настоящият съдебен състав намира следното:
Настоящият съдебен състав намира, че
предявения иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК е недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като липсва
оспорване на собствеността от страна на ответниците. В съдебната практика, така
и в правната теория, че една от процесуалните предпоставки за допустимост на
установителния иск за собственост, и то от категорията на абсолютните такива,
т. е. тези, за които съдът следи служебно, е наличието на правен интерес от
търсената защита. Съдът намира, че ищците се легитимират по силата на Решение №
53 от 29.06.2017г., влязло в сила на 07.11.2017г., постановено по гр. дело №
346 по описа за 2014г на БрРС, за съсобственици с оглед на извършена делба на
част от процесните имоти, по силата на посоченото Решение, със силата на
присъдено нещо. За другата част от процесните имоти се легитимират като
съсобственици по наследство и земеделска реституция по силата на приложения по
делото - нотариален акт № ** том V, дело № ****/1998г. на нотариус при ПРС, то и така
предявения основен иск е лишен от правен интерес и като такъв е процесуално
недопустим.
По предявените евентуални искове.
Съгласно дадените с тълкувателно дело № 3 по описа за 2013 г.
на ОСГК на ВКС разяснения, а именно:
Прехвърлянето на идеална част от
съсобствен имот в хода на делбеното производство представлява правомерно,
разрешено от закона действие, тъй като с предявяването на иска за делба
съделителите не губят правото си да се разпореждат с притежавания от тях дял,
вкл. и когато исковата молба е вписана. Конституирането на приобретателя наред
с прехвърлителя обаче не е необходимо, тъй като прехвърлителят участва като
процесуален субституент на приобретателя, процесуалната му легитимация
произтича от самия закон, въпреки че не е носител на материалното право и
съгласно чл.226, ал.3 ГПК /чл.121, ал.3 ГПК-отм./ постановеното решение във
всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както за съделителите, така и спрямо
приобретателя по въпросите дали имотът е съсобствен между съделителите и какви
са делбените им права, като признатите на прехвърлителя права ще се считат за
права на приобретателя.
Приобретателят ще бъде обвързан от
решението по извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в
производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез
своя процесуален субституент. Съсобствеността ще се счита прекратена и по
отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът.
Разпоредбата на чл. 76 от ЗН предвижда условие за заличаване
последиците от недействителността на сделка, с която съсобственик-сънаследник
се е разпоредил преди предявяване на иска за делба на наследство със
съсобствен-сънаследствен имот. В настоящият случай Делбеното производство е
приключило с Решение № 53 от 29.06.2017г., влязло в сила на 07.11.2017г.,
постановено по гр. дело № 346 по описа за 2014г на БрРС, то и предявения иск е
недопустим, поради липса на правен интерес.
В мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение №
2 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че
договорът за аренда урежда обществените отношения, свързани със стопанското
ползване на земеделска земя и извличане на плодовете, на които арендаторът
става собственик. Създаването на режим на специално регулиране е свързано със
съществената специфика на земеделската земя - при ползването /обработването/ тя
дава плодове. Поради съществения елемент на този вид договор - придобиване
собствеността върху добивите /чл. 2,
ал. 2/, законът дава специална регулация на отношенията във връзка с
плодовете /чл.
2, ал. 2, чл.
10, ал. 3, чл.
31/. Засилено е задължението на арендатора за полагане на грижа при
ползването и задължението на арендодателя за осигуряване на спокойно ползване
на имота. Нормите на ЗАЗ са въведени, за да очертаят правна възможност за
по-пълно регулиране на отношенията съобразно спецификата на обекта на
ползването, но не и за тяхната изключителност.
Така изяснената цел на уредбата на
договора за аренда с отделен закон не дава основание да се приеме, че нормата
на чл.
3, ал. 4 ЗАЗ в редакцията преди изменението в ДВ бр. 13 от 7.02.2017 г.,
предвиждаща, че когато договорът за аренда е сключен само от някои от
съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат
съгласно чл.
30, ал. 3 ЗС е специална и изключва приложението на общата норма на чл.
32, ал. 1 ЗС и на закрепеното в нея изискване за използване и управление на
общата вещ по решение на мнозинството от съсобствениците. Договори за
управление, какъвто е и договорът за аренда може да бъде сключен от всеки
съсобственик за цялата вещ. Ако обаче съсобственикът, сключил договора не
притежава повече от половината от вещта, този договор не е противопоставим на
всеки един от останалите съсобственици - заедно или поотделно, освен ако са го
приели. По приложението на чл.
31, ал. 1 ЗС при сключен от съсобственик договор за аренда е налице
практиката на ВКС - например решение
№ 115 от 21.11.2017 г. по гр. д. № 997/2017 г., II г. о., с което е дадено
тълкуване в хипотеза на сключени от отделни съсобственици с различни арендатори
договори за аренда, че когато договорите за аренда са били сключени от
съсобственици с различни по обем права в съсобствеността, следва да се отдаде
превес на този арендатор, сключил договор за аренда със съсобствениците,
притежаващи повече от 50% в съсобствеността, като проявление на общото правило
на чл.
32, ал. 1 ЗС, според което общата вещ се управлява от мнозинството от
съсобствениците съобразно притежаваните от тях дялове в общността и
следователно, дори когато договорът за аренда, сключен със съсобственик с
по-малко от 50% идеални части, е вписан, същият не е противопоставим както на
последващ арендатор, така и на наемател, на когото мнозинството от
съсобствениците са предоставили облигационното право на ползване върху имота.
По изложените съображения на
поставения въпрос следва да се отговори, че договор за аренда, сключен от
съсобственик, който не притежава повече от 50 % от общия земеделски имот, е
НЕПРОТИВОПОСТАВИМ НА ОСТАНАЛИТЕ СЪСОБСТВЕНИЦИ, освен ако същите са го приели
изрично или мълчаливо /например получавайки припадащата се на дела им част от
арендните плащания/. /Решение № 12 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2017
г., II г. о., ГК, докладчик съдията К. М./.
Видно от доказателствата по делото
процесния договор за аренда от 18.11.2016г. е сключен без знание и съгласие на
ищците. Същите не са представили доказателства, че са го приели изрично или мълчаливо /например
получавайки припадащата се на дела им част от арендните плащания/, напротив
твърденията им са в обратна посока, че не са се съгласявали със същият.
Ето защо предявеният евентуален иск за разваляне на 18.11.2016г.,
вписан в Службата по вписванията при БрРС- вх. рег. № **** от 18.11.2016г., акт
№ ***, том 2, дело № ***/2016г. на Службата по вписванията при БрРС, сключен
между Р.С.К. и А.М.Б. е лишен от правен интерес, тъй като е
непротивопоставим на останалите съсобственици и производството по него е процесуално недопустимо и като такъв
следва да бъде прекратено.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по
делото по исковете от Й.Г.Й., Т. К.Т., Т.К.Л., М.Б.Г., Р.М.Д., К.С.Г., Л.М.М.,
Л.М.В. и В.Г.К., чрез адвокат – пълномощника им К.Б. *** срещу Р.С.К., А.М.Б. и
Г.П.Г..
С които ищците искат да бъде
постановено решение с което да се признае за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на
основание земеделска реституция, наследство и делба на 5.5/7 идеални части от
следните недвижими имоти /земеделски/ осем на брой, подробно индивидуализирани в исковата молба с
номер, площ, граници, предмет на договора за аренда сключен от първия ответник
с втората ответница на 18.11.2016г., вписан в Службата по вписванията при БрРС-
вх. рег. № **** от 18.11.2016г., акт № ***, том 2, дело № ***/2016г. на
Службата по вписванията при БрРС.
Да се постанови решение, с което да
бъде прогласена относителна недействителност на нотариален акт № **, том ІІІ, рег. № ****, дело № ***/2016г. на
Нотариус И. М. с район на действие БрРС
на основание чл. 76 от ЗН, тъй като съсобственика сънаследник Г.П.Г. се е
разпоредил с идеална част от имотите предмет на делбата, без те да са се
паднали в негов дял при окончателното извършване на делбата, както и да се
признае за установено по отношение на ответниците, че договора за аренда от
18.11.2016г., вписан в Службата по вписванията при БрРС- вх. рег. № **** от
18.11.2016г., акт № ***, том 2, дело № ***/2016г. на Службата по вписванията
при БрРС, сключен от ответниците по делото, не е породил правно действие по
отношение на собствените ни идеални части от недвижимите имоти предмет на иска.
Да се постанови решение, с което да
бъде развален договора за аренда от 18.11.2016г., вписан в Службата по
вписванията при БрРС- вх. рег. № **** от 18.11.2016г., акт № ***, том 2, дело №
***/2016г. на Службата по вписванията при БрРС, сключен между Р.С.К. и А.М.Б.,
на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ, поради пълното
му неизпълнение от страна на арендатора, като процесуално НЕДОПУСТИМИ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд с частна жалба в седемдневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: