О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260067 12.01.2021г. Град Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На дванадесети
януари през две
хиляди и двадесет и първа година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
като разгледа
докладваното от съдия МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело номер 3436 по описа
за 2020 година.
Производството
е образувано по частна жалба на „У.Б.“ АД *** против разпореждане от 24.11.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№ 4826/2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което се отхвърля заявлението против „ Т.“ ЕООД, Н.А.М. и „Г.О.Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист в частта, с която се претендират сумата от
1321.80 лв. - лихва за просрочена главница и наказателна лихва в размер на
2255.90 лв., както и такси в размер на 445 лв. и разходи за уведомяване 216 лв.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваното определение е неправилно. Излага съображения, че
неправилно съдът приел, че намират приложение разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, тъй като в случая става дума за друстранна търговска
сделка. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и делото да се върне на
районния съд с указания за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по заявлението. Претендира разноски за държавна такса.
Съдът,
като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и данните по
първоинстанционното дело, намира за установено следното:
Частната
жалба е допустима, с оглед подаването й в предвидения от закона срок, от
процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване на постановеното
определение.
С разпореждане от 24.11.2020г., постановено по
ч.гр.д.№ 4826/2020г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е отхвърлил
заявлението на „У.Б.” АД против „ Т.“ ЕООД, Н.А.М. и „Г.О.Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, в частта, с която се претендират сумата от
1321.80 лв. - лихва за просрочена главница и наказателна лихва в размер на
2255.90 лв., както и такси в размер на 445 лв. и разходи за уведомяване 216 лв.
като неоснователно. Първоинстанционният съд е приел, че заявителят основава
искането си на документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги
на Банката - заявител. Посочил е, че същото не отговаря на изискванията на чл. 60,
ал.2, т.3 ЗКИ, тъй като в представеното
от заявителя извлечение от счетоводните му книги не е посочен размерът
(процентът), в който е начислено обезщетението за забава върху просрочената
главница за периода от 20.09.2019 г. до 19.11.2020г., а само търсената сума от 3577.70
лв. Поради това от същото извлечение не става ясно дали същото обезщетение е
било начислено в размер на законната лихва, защото в противен случай това би
противоречало на императивната норма на чл. 33, ал. 2 ЗПК и би представлявало на
това основание пречка да се издаде за същото обезщетение заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК (чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 1 ГПК). А според задължителната
практика на ВКС, изводите на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК трябва да са извлечени
от недвусмисленото съдържание на извлечението от счетоводни книги, а не да се
налага тълкуването му и/или попълването на непосочена в него информация по чл.
60, ал. 2, изр. 2 ЗКИ от други документи, какъвто е случая. СтРС е приел, че посочената непълнота в
представеното от заявителя извлечение от счетоводните му книги, не може да бъде
попълнена от представения договор, а обуславя извода, че същото извлечение не
представлява в тази му (непълна) част годен от външна страна документ по чл.
417, т. 2 ГПК, който да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и за
претендираното въз основа на него обезщетение за забава, както изисква чл. 60,
ал. 2, т. 3 ЗКИ (чл. 418, ал. 2 ГПК). Посочил е, че такава непълнота е налице и
относно посочените като „дължими такси по Тарифата“ сума в размер на 445 лева и
такси за уведомяване в размер на 216 лв., без да е посочено за какво са
начислени таксите и на какво основание, което пък препятства проверката на съда
по чл.10а, ал.2 ЗПК. По отношение на посочената в заявлението и в извлечението
сума от 2255.90 лв. – за наказателна лихва, съдът е приел, че заявлението в тази част противоречи на
императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, съгласно която при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. В случая не само, че поради непълнота в извлечението на
банката – заявител съдът е препятстван да провери дали претендирата лихва за
просрочена главница е в размер на законната лихва, а наред с нея и в пряко
противоречие на чл. 33, ал.1 ЗПК заявителят претендира и наказателна лихва за
същия период. Отделно от това периода на претенцията на двете наказателни лихви
е 20.09.2019г. – 19.11.2020г. като не се отчита забраната на чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредно положение, забраняващ начисляване
на лихви и неустойки до два месеца след отмяната на извънредното положение при
забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори
за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по
чл.3 от ЗКИ, т.е за периода от 13.03.2020г. до 14.05.2020г. изобщо не е
следвало да се начисляват тези лихви.
По
отношение на разноските за уведомяване от 216 лв. и такси по Тарифата на
банката от 445 лв., съдът е приел, че кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, на не може да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а,
ал.2 ЗПК. Според първоинстанционният съд, безспорно обявяването на предсрочна
изискуемост, както и уведомяването на длъжника за това са действия по
управление на кредита. Затова кредиторът не можа да събира суми под каквато и
да е форма за дейности, свързани с управлението на кредита, вкл. и обявяването
му за предсрочно изискуем. Със заплащането на това възнаграждение от
потребителя се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение
в размер на ГПР.
Въззивната
инстанция намира, че съображенията на първоинстанционния съд за приложение
разпоредбите на чл. 33 ал.2 ЗПК и чл. 10а, ал.2 ЗПК са неправилни, доколкото в
случая се касае за сключен договор за банков револвиращ кредит между банката –
заявител и търговско дружество, с цел –
оборотни средства за текущи разплащания, свързани с основната дейност:
търговия на дребно с хранителни стоки, при който договор ЗПК не намира
приложение.
В
този смисъл претенцията за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист на основание чл. 417, т.2 и чл. 418 ГПК за сумите 445 лв. -
такси по тарифата на банката и 216 лв. - разходи за уведомяване 216 лв. е основателна и следва да бъде уважена.
Въззивната
инстанция изцяло споделя съображенията на Старозагорския районен съд относно
претенцията за сумата 1321.80 лв. - лихва за просрочена главница и наказателна
лихва в размер на 2255.90 лв. за периода 20.09.2019г. – 19.11.2020г. и не отчитането
забраната на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредно
положение, забраняващ начисляване на лихви и неустойки до два месеца след
отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране, предоставени от финансови институции по чл.3 от ЗКИ, т.е за
периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. не
следва да се начисляват лихва за забава и наказателна лихва. Доколкото в
приложения към заявлението по чл. 417, т.2 ГПК документ – извлечение от
счетоводни книги, тази разпоредба изобщо не е съобразена, съдът намира, че
искането в тази част е неоснователно и не следва да се уважава.
Предвид
гореизложеното Старозагорски окръжен съд намира обжалваното разпореждане е
неправилно в частта относно претенцията за сумите 445 лв. - такси по тарифата
на банката и 216 лв. - разходи за уведомяване, поради което в тази част следва
да бъде отменено, като вместо това се постанови издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за тези суми. В останалата част
обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено.
По
изложените мотиви, Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
разпореждане от 24.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 4826/2020г. по описа на
Старозагорския районен съд, в частта, с която се отхвърля заявлението на „У.Б.“
АД ***против „Т.“ ЕООД, Н.А.М. и „Г.О.Б.“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист в частта, с която се претендират такси в размер на 445 лв. и разходи за
уведомяване 216 лв., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по заявлението на „У.Б.“ АД
***против „Т.“ ЕООД, Н.А.М. и „Г.О.Б.“ ЕООД в частта, с която се претендират
такси в размер на 445 лв. и разходи за уведомяване 216 лв.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 24.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№
4826/2020г. по описа на Старозагорския районен съд в останалата му обжалвана
част.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: