Мотиви
на присъда по НОХД № 2596/2019г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно
отделение, 31-ви състав
Обвинението е повдигнато от Софийска градска прокуратура против Л.К.С. и
същият е предаден на съд за това, че на 07.07.2017г. около на 11,00 часа,
пред къща, находяща се в гр.София, ул.“******, причинил средна телесна повреда
на полицейски орган- В.Т.И., ЕГН ********** разузнавач VI
степен в 02 група „Престъпления против личността“ на сектор „Противодействие на
Криминалната престъпност“ при 04 РУ- СДВР към дата 07.07.2017г. при изпълнение
на службата му- И. опитал да постави белезници на С., при което С. му нанесъл
удар в областта на лявата ръка и го избутал назад, изразяваща се в счупване на проксималната
фаланга на първи пръст на лявата ръка, което травматично увреждане довело да
трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период по- голям от
30 дни- престъпление по 131, ал.2, пр.4, т.2, вр. ал.1, вр.чл.129, ал.2,
предл.2, алт.1, вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание
на 27.04.2021г. представителят на СГП прави изменение на обвинението в следния
смисъл:“Софийска градска прокуратура обвинява Л.К.С. в това, че на 07.07.2017г.
около на 11,00 часа, пред къща, находяща се в гр.София, ул.“******, причинил
средна телесна повреда на полицейски орган- В.Т.И., ЕГН ********** разузнавач VI степен в 02 група „Престъпления против личността“ на
сектор „Противодействие на Криминалната престъпност“ при 04 РУ- СДВР към дата
07.07.2017г. при изпълнение на службата му- И. опитал да постави белезници на С.,
при което С. му нанесъл удар в областта на лявата ръка и го избутал назад, като
му причинил навяхване на метакарпофалангиалната става, със счупване на проксималната
фаланга на първи пръст на лявата ръка, което травматично увреждане довело да
трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период по- голям от
30 дни- престъпление по 131, ал.2, пр.4, т.2, вр. ал.1, вр.чл.129, ал.2,
предл.2, алт.1, вр. ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението срещу
подсъдимия Л.К.
задържан и с белезници. Прокурорът
предлага показанията на свидетелката Б.С., в които заявява, че не е видяла
подсъдимият да удря полицая и че му е нямало нищо да не бъдат кредитирани, тъй
като тя съпруга на подсъдимия. Представителят на държавното
обвинение пледира, че приетите съдебно медицински експертизи установяват вида,
характера и механизма на причиненото нараняване и не е спорно, че телесната
повреда е средна такава и е причинена при изпълнение службата на пострадалия. Прокурорът
предлага обясненията на подсъдимия, в частта, в която заявява, че не е удрял и
не е счупил палеца на свидетеля В.И. да бъдат приети като негова защитна
версия, тъй като не се подкрепяг от останалите, събрани по делото доказателства.
Представителят на държавното обвинение предлага съдът да постанови присъда, с
която да признае подсъдимия Л.К.С. за
виновен по повдигнатото му обвинение и му наложи наказание „Лишаване от свобода“
за срок от три години, изпълнението, на което да бъде отложено с изпитателен
срок от пет години.
Мотиви на присъда по НОХД №
2596/2019г., СГС, НО, 31-ви състав, 2 стр.
Подсъдимият Л.К.С. дава
обяснения по повдигнатото обвинение. Твърди, че цивилни хора нахлули в къщата му, впоследствие разбрал, че са
полиция от 04-РУ и трябва да претърсят къщата. В един момент свидетелят В.И. му
казал: „какво ще ти се обяснявам, аз на теб“ и го свалил на земята, тъй като не
искал да му сложат белезниците отпред и едно от децата му било онкоболно.
Децата му започнали да пищят, изправил се, но полицейските служители започнали
да го ритат, поради което в последствие
посетил съдебна медицина. Моли да бъде оправдан.
Защитата на подсъдимия Л.С., адв.Г. пледира, че в хода на проведеното съдебно следствие
не се достига до категоричен и обоснован извод, за това, че подсъдимият е
извършител на деянието, за което е предаден на съд. Твърди, че в съдебно
медицинската експертиза на вещото лице В. е посочен механизма на извършване на
травматичното увреждане, а именно директен удар с твърд предмет и силно
изкривяване на палеца в областта на проксималната става, но в съдебно заседание
при повторния ,азпит на свидетеля В.И., същият не
успял да даде ясна представа за това по какъв начин е бил ударен. Счита, че в този
смисъл е експертизата на вещото лице В.Н., като тя определя механизма на
травмата като удар с твърд тъп предмет в областта на ръката и пресрещане на
палеца. Защитата предлага съдът да вземе предвид обстоятелството, че за периода
от десет дни от 07.07.2017г. до 17.07.2017г. по делото няма данни пострадалият
да е потърсил медицинска помощ и няма обяснение за това, че той е направил
рентгенова снимка една на 17.07.201г, където е отбелязано счупване на
проксималната фаланга. Моли съдът да постанови присъда, с която да призане
подзащитният й за невиновен по повдигнатото обвинение в престъпление по 131, ал.2, пр.4,
т.2, вр. ал.1, вр.чл.129, ал.2, предл.2, алт.1, вр. ал.1 от НК.
В своя защита подсъдимият Л.С. заявява, че не е виновен, тъй
като не е счупил пръста на свидетеля В.И.
В последна дума подсъдимият
Л.С. заявява, че не е виновен и моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по
делото, по реда на чл.13, чл.14 и чл.18 от НПК доказателства, взе предвид
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият
Л.К.С. е роден на ***г***, българин, български гражданин. Със средно
образование е, неженен, работещ, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН **********.
Към 2017г. свидетелят В.И.
работел в 04 РУ-СДВР, а към датата на разпита му- в ГД “БОП“. През 2017г. имало
голям ръст на кражби в района на 04 РУ, като една тях била на дрон. В
последствие получили информация, намерили в заложна къща на бул.“Мадрид“ и при
преглед на записите се видели две лица- мъж и жена, и автомобил, като лицето от
мъжки пол носело дрона и го заложило в заложната къща. На записите видели
номера на автомобила и лицето, което заложило дрона. След около ден-два проверили
Мотиви на
присъда по НОХД № 2596/2019г., СГС, НО, 31-ви състав, 3 стр.
адреса в
ж.к.“Надежда“ и със свидетеля Н.В. забелязали въпросния автомобил паркиран на
място. Свидетелят В.И. се обадил на началника си, направили организация, изчакали
колегите от СДВР и пристъпили към действия. Отишли на адреса, почукали на
вратата и излязла свидетелката Б.С., която ги попитала кои са, легитимирали се,
попитали я къде е Л.С. и тя им отговорила, че не е в домът им. В последствие
започнали да викат:„излез, излез“, тогава подсъдимият
Л.С. излязъл и полицейските служители му обяснили, че ще направят обиск на
жилището и че ще бъде задържан. Подсъдимият тръгнал да си подава ръцете напред
и свидетелят В.И. се приготвил да извади белезниците, но подсъдимият започнал
да се дърпа и настъпила суматоха. В последствие дошли полицейски служители от
02 РУ, които след като разбрали, че става въпрос за полицейска оперция, си
тръгнали. Колегите им правили обиск в дома на подсъдимия и в него открили вещи,
които били откраднати при други кражби, както и два пистолета и една пушка.
Извикали три коли, за да изнесат вещите, които били откарани в 04 РУ, заедно с
подсъдимия Л.С..
Гърбът на съпругът ми беше син, кракът му също и вратът. Веднага
отидохме да го прегледаме на лекар, защото беше много зле. Полицаите ни взеха
всички предмети. Когато мъжът ми се прибра ми обясни как са се държали с него и
че много го боли. По време на деянието с Л.С. нямахме брак. Тогава едното ми
дете беше на шест години, а малкият беше някъде на две години. Големият ми син
е с онкологично заболяване. Стресът му е противопоказен. Децата присъстваха на
тези сцени. Полицаите нито почукаха, нито позвъниха, не се легитимираха, след
известно време казаха, че са полицаи. Л.С. като стана ги попита кои са те. Полицаите
започнаха да дърпат Л. и да го блъскат. Всички, които нахълтаха в къщи
започнаха да го дърпат. Дърпането се изразяваше в удряне. Той се опитваше да се
предпази и ги молеше да се успокоят, защото децата гледат какво се случва. Тези
неща се случваха пред вратата на жилищния етаж. Л.С. не се съпротивляваше, като
им казваше да се успокоят. Казваше „спокойно, спокойно тук съм“. Ръцете му бях
пред лицетому да се предпазва. Не видях да удря полицаи. Сложиха му белезници, когато
го свалиха на земята. и влачиха по стълбите, хвърлиха го на земята и му сложиха
белезници. Сложиха му белезници от зад. От дома ми бяха изнесени вещи сложени в
около десет-дванадесет чувала.
Към 2017г. свидетелят Н.В. работел СДВР, сектор „Престъпления против
собствеността“. Името Л. Сашкого свързвам, като това е подсъдимия от дясно от
мен. Имам смътни спомени, че 2017 година сме работили с част от 04 РУ. Тогава в
съвместна операция сме работили на адрес където живее лицето, във връзка с ДП
на 04 РУ. Спомням си, че колегата при опит да постави белезници на подсъдимия
издърпа рязко ръцете си в следствие на неговото поведение. Той се размърда
рязко отблъсквайки го и засегна едната му ръка. Помня адреса, като същия адрес
е по юрисдикцията на 02- РУ. Б. К.е жената, с която живее Л. ***. Не си спомням
към колко часа отидох на този адрес. Поведението на Л.С. беше агресивно и
арогантно. Като му беше казано, че ще бъде задържан той реагира рязко и остро,
поради което се
Мотиви на
присъда по НОХД № 2596/2019г., СГС, НО, 31-ви състав, 4 стр.
наложи да
помогна на колегата да му поставим помощните средства на ръцете му. След това
се пристъпи към процесуалните действия по самото досъдебно производство. Б. К.беше
в имота. Нейното поведение беше също агресивно с думи и дела. Тя викаше и
крещеше. На улицата имаше паркиран лек автомобил марка Рено– Лагуна. След като
му беше казано, че ще му сложат белезници колегата И. тръгна да ги слага. Бях
странично от И. и странично от подсъдимия. Спомням, си че при изричането на
това, че ще бъдат поставени лицето започна да се държа с различно поведение,
издърпа се в страни, вдигайки ръцете си. Стана суматоха. Колегата понече да го
хване за ръцете. Помогнах на колегата да му бъдат поставени белезниците. Хванах
лицето за едната ръка, мисля, че беше лявата ръка. Точния механизъм на едно
такова действие, няма как да бъде описан. Колегата И. имаше фрактура на пръста
на ръката. За нея разбрах в последствие. Видях, че колегата се държи за пръста,
като мислех, че е пресрещнат, или навехнат. След като последваха действията по
задържането на подсъдимия тогава видях, че си държи пръста. Колегата изохка
когато лицето С. започна с агресивното си поведение, при поставянето на
белезниците. След около два дни разбрах ,че колегата има фрактура. Поставянето
на белезниците стана непосредствено пред вратата на къщата. Когато се пристъпва
към действия по задържане на лице се прави проучване на същия. С цел
обезопасяването както на него, така и на нас при задържането се използват
помощни средства. Не сме нанасяли удари на С.. Той, махайки с ръцете си може да
е ударил и друг колега. Той не се отбраняваше, просто не искаше да му поставяме
белезници. Помня, че не даде да му бъдат поставени белезници. Това стана пред
задържания и жената, с която живееше. Легитимирахме се с показване на
служебната си карта.
Свидетелят К.Г. познавал подсъдимия Л.С. по повод на разследване на
кражба. След това установявахме къде живее и точната му адресна регистрация.
След като проверихме няколко адреса установихме, че автомобилът, с който се
предвижда е паркиран на адрес, на който е регистрира жена, с която живее. Това
е къща в кв.“Надежда“, близо до пазара. След като установихме, че автомобилът е
от пред, изчакахме пред къщата с колегата В.И.. Пристигнаха още двама колеги от
СДВР. Тогава влязох в двора. Аз отидох от едната страна на фасадата, а другият
колега от другата страна. Колегата И. и другият колега, бяха на вратата, като
чукаха и звъняха, като не знам дали имаше звънци, за да излезе, който е вътре в
къщата. Нямахме пряка видимост към самия вход на къщата. По едно време видях,
че колегата И. говори със С. и неговата жена. После не знам точно как се случи
дали аз попитах, дали има нужда от помощ, или ми каза колегата да дойда и аз
отидох при тях. Започнахме да им
разясняваме какви процесуално следствени действия ще предприемем, че трябва да
стоят извън къщата докато дойде екип с разследващ полицай. В последствие
разбрах от В.И., че му е била наранена ръката. На мястото бяха дошли адвокати,
както и пристигнаха колегите от огледната група и извършихме претърсване и
изземване по съответния закон ред. Намерихме много инкриминирани вещи. В
последствие колегата И. каза, че го боли ръката. Операцията продължи около 10
часа. Той ми каза за ръката си на втория, или третия час. В този момент
подсъдимия вече беше с белезници пред входа на къщата. Към този момент разбрах,
че на
Мотиви на
присъда по НОХД № 2596/2019г., СГС, НО, 31-ви състав, 5 стр.
колегата му
е наранена ръката. В последствие разбрах, че при слагането на белезниците е
получил това нараняване на ръката. Колегата ми каза, че го боли и в
последствие, че му се е подул пръста на ръката. Колегата И. остана докато
приключихме претърсването и изземването. Претърсваше се стая по стая и тези
вещи, които се преценяваха, че имат отношение към някакво престъпление се
пакетираха и снимаха, което главно го правихме аз и другите колеги, които
пристигнаха и които бяха от СДВР. Колегата И. през това време беше и в къщата и
извън къщата. Колегата след този случай беше болнични около няколко месеца.
Разбрах след това, че има счупване на един от пръстите на ръката. Мисля, че
колегата И. в последствие потърси лекарска помощ. Докато бяхме на адреса не е
търсил лекарска помощ. Аз бях от едната страна на фасадата и отидох при
колегата, когато той ме извика, или аз сам отидох. Докато опаковахме вещите
семейството на подсъдимия, също бяха там. Вътре бяха поемните лица и разследващ
полицай. Нямаше деца в къщата, но не се сещам дали съм виждал деца, защото
доколкото помня имаше някакво говорене за това, че децата трябва да отидат при
баба си, като не се сещам точно.Аз и колегата И. обиколихме наоколо и намерихме
двама човека, за поемни лица.
През повечето време аз разговарях с лицето и му обяснявах за какво сме
там и какво трябва да направим. Когато исках да сложа белезници колегата ми
беше до мен. Колегата ми помогна да задържим лицето и да му сложим белезници.
Той ми хвана и той ръката и му сложихме белезниците. Белезниците мисля, че
първоначално бяха от зад, след това ги преместихме отпред. В монета на случая
не съм споделял с колегата ми за ръката ми. В последствие всички разбраха, че
ръката ми е подута. Колегата, който е до мен вижда, че правя опит да задържа
лицето и че той се съпротивлява. Бях оперативен работник във втора група с
началник Н.П.. Цялата група работи по случая. Преписката беше разпределена на
колегата К.Г.. Имахме предварителен план за СПО потвърден. Първоначално бяхме
само един екип, което означава аз и колегата К.Г.. Ние първо не отиваме да
задържаме лицето, а правихме обход и видяхме, че автомобилът на лицето е пред
къщата, в която живее така наречената му съпруга. Обадихме се на началника и в
последствие дойдоха колеги от СДВР, да ни помогнат, с още една колата. В двора
влязохме само двама човека. Другите бяха около къщата, да не се опита лицето да
избяга през прозорците. Бяхме четирима. Двама бяхме, които влязохме в двора.
Като влязохме в двора външната врата не беше заключена. Вратата на къщата беше
метална. Вратата не беше заключена. Не си спомням дали имаше звънец. Тропахме
на вратата и в следващия момент влязохме вътре. Къщата е на три етажа.
Жилищният етажа има една врата. Сградата има врата желязна, която беше
отключена. Ние почукахме на нея и влязохме. В последствие когато почукахме явно
Б. ни е чула и тя излезе от жилищния етажа за да ни види. Ние стояхме на входа
на вратата. Бяхме отворили вратата. Не си спомням дали вратата на двора е била
отключена. До вратата на сградата стигнахме по пътечката. Дворът е ограден с
мрежа и има врата. Тази врата не е била заключена след като сме влезли. Вратата
на двора беше решетъчна. Не помня дали е имало звънец. Дори и да потропаше на
тази врата няма как някой да те чуе, защото е на 10-15 метра от постройката. Ние
Мотиви на
присъда по НОХД № 2596/2019г., СГС, НО, 31-ви състав, 6 стр.
обяснихме, че виждаме, че колата е паркирана от пред и е хубаво да го
извика. Ние бяхме долу на входната врата, а Любчо стоеше на площадката. Поканихме
го да влезе да се облече и да излезе при нас на вън за да разбере за какво
става въпрос. Той влезе и се забави, като след малко излезе и се озовахме на
вън на двора пред желязната врата. Видимо стана раздразнителен, защото очевидно
разбра, че сме отишли за нещо конкретно. Казах му, че ще бъде задържан и искаме
да дойде с нас и за това ще му сложим белезници. Той каза, че няма да му
слагаме белезници. Казах ме, че ще му сложим за по удобно белезниците отпред.
Той се съгласи. Казах му да си протегне ръцете напред. Той беше пред мен и аз
пред него, а колегата до нас. Той тръгна
да си протяга ръцете напред, извадих белезниците с дясната, ръка , с лявата
ръка хванах китката, при което ми се бута ръката и започна да вика, че не иска,
аз пак тръгнах, започна бутане, като се включи колегата и му сложихме
белезниците. Мисля,че първоначално белезниците бяха сложени отзад, а в
последствие като седна му сложихме белезниците отпред. Ние не отидохме да го
каним на беседа. Ние отидохме по неотложност. Белезниците не се слагат само
когато оказва съпротива. При задържането не сме били и влачили Л.. Когато аз
работя нямам нито един бит под мое ръководство. Пръстът ми се поду в близкият
половин –един час започна да ми пулсира пръста. Започнахме сутринта тези
действия и се прибрахме в 19,00 часа, като тогава ме беше подута ръката.
Докторът първо прегледа задържаното лице, аз бях прегледан след това. На
другият ден отидох на лекар. Мисля, че ме изпратиха в събота в съдебна
медицина. Разследващият полицай ме изпрати в съдебна медицина. Л. тогава с
двете си ръцете се опита да ми избута
лявата ръка. Той ми бутна и обърна пръста. Не мога да кажа дали избутването
беше с двете ръце, или с едната. Мисля, че след рентгена ми дадоха диск. Още
същият ден ми дадоха диска. Това стана първия работен ден след случая. В събота
отидох на СМЕ като там не съм представил рентгенова снимки. Аз на 08.07.2018
година бях в СМЕ. Аз не съм медицинско лице, което да казва какво да правя.
Докторът каквото каже това се прави. Рентгеновата снимка съм представил на
лекаря, който ме е преглеждал. Това беше в МВР болницата. Това е лекарят, който
е видял снимката. Отидох в МВР болница, като ми казаха, че трябва да се направи
рентгенова снимка. В петък беше операцията и след това бях месец и половина болнични.
Свидетеля Н.В. към 2017г. работел СДВР сектор престъпления против
собствеността. Името Л.С. го свързвам, като това е подсъдимия от дясно от мен.
Имам смътни спомени, че 2017 година сме работили с част от 04 РУ. Тогава в
съвместна операция сме работили на адрес където живее лицето, във връзка с ДП
на 04 РУ. Спомням си, че колегата при опит да постави белезници на подсъдимия
издърпа рязко ръцете си в следствие на неговото поведение. Той се размърда
рязко отблъсквайки го и засегна едната му ръка. Помня адреса, като същия адрес
е по юрисдикцията на 02- РУ. Б. К.е жената, с която живее Л.С. ***. Поведението
на подсъдимия било агресивно и арогантно. Като му беше казано, че ще бъде
задържан той реагира рязко и остро, поради което се наложи да помогна на
колегата да му поставим помощните средства на ръцете му. След това се пристъпи
към процесуалните
Мотиви на
присъда по НОХД № 2596/2019г., СГС, НО, 31-ви състав, 7 стр.
действия по
самото досъдебно производство. Б. К.беше в имота. Нейното поведение беше също
агресивно с думи и дела. Тя викаше и крещеше. На улицата имаше паркиран лек
автомобил марка „Рено– Лагуна“. Отидох на този адрес във връзка с ДП на 04 РУ,
във връзка извършена взломна кражба. Не съм участвал в процесуалните действия.
След като му беше казано, че ще му сложат белезници колегата И. тръгна да ги
слага. Бях странично от И. и странично от подсъдимия. помням, си че при
изричането на това, че ще бъдат поставени лицето започна да се държа с различно
поведение, издърпа се в страни, вдигайки ръцете си. Стана суматоха. Колегата
понече да го хване за ръцете. Точно за самите действия са ми далечни. Помогнах
на колегата да му бъдат поставени белезниците. Хванах лицето за едната ръка,
мисля, че беше лявата ръка. Точния механизъм на едно такова действие, няма как
да бъде описан. Аз бях със задържания през повечето време. Колегата И. имаше
фрактура на пръста на ръката. Видях, че колегата се държи за пръста, като
мислех, че е пресрещнат, или навехнат. След като последваха действията по
задържането на подсъдимия тогава видях, че си държи пръста. Колегата изохка
когато лицето С. започна с агресивното си поведение, при поставянето на
белезниците. След около два дни разбрах, че колегата има фрактура. Поставянето
на белезниците стана непосредствено пред вратата на къщата. Вратата на
сградата. Когато се пристъпва към действия по задържане на лице се прави
проучване на същия. С цел обезопасяването както на него, така и на нас при
задържането се използват помощни средства. Не сме нанасяли удари на С.. Той
махайки с ръцете си може да е ударил и друг колега. Той не се отбраняваше,
просто не искаше да му поставяме белезници. Помня, че не даде да му бъдат
поставени белезници. Не мога да кажа да е имало удар от негова страна. Това
стана пред задържания и жената, с която живееше. Отворена ни беше вратата на
сградата. Не помня кой ни отвори вратата на сградата. Един от двамата ни отвори
вратата. Не си спомням дали сме чукали, или звънели. Ако е имало звънец, сме
звънели. Легитимирахме се с показване на служебната си карта, както се прави
обикновено. Служебната ми карта си я нося на вратата. На служебната карта имам
снимка, като се легитимираме лицето се приближава и поглежда картата.
Свидетелят Л.Л. не познавал подсъдимия Л.С..
Имало случай, при който полицейски служители са искали съдействие от мен за влизане
в една къща. Полицаите претърсваха и гледаха из къщата и започнаха в едни
чували да събират инструменти, дрелки и др. Описваха стоката и слагаха етикет
на чувала. След като свърши всичко това си тръгнахме и ни освободиха. Горе на
тавана намериха една ловна пушка и мисля, че намериха и едно малко пистолетче.
Мисля, че взеха и някакви дрехи. Полицаите правиха оглед само вътре в къщата.
Това беше в кв.Надежда срещу магазин Била. Претърсването беше в къща. Къщата
имаше дворно място. Аз с полицаите бях вътре само в къщата. Подсъдимият стоеше
на един стол от вън, пред вратата.Беше отдавна, някъде преди две-три години. Не
съм видял някой от полицаите да казва нещо, че има болка. Мисля, че къщата беше
на два етажа. Влизаха във всички стаи. По пода имаше доста инструменти и те ги събираха, описваха и ги
слагаха в чували. Като влязохме вътре в къщата нямаше никой. Влязохме в къщата
около обяд и излязохме около 16.00 часа, като аз тогава бързах, защото бях на
Мотиви на
присъда по НОХД № 2596/2019г., СГС, НО, 31-ви състав, 8 стр.
работа.
Вътре в къщата нямаше никой. Една жена ни отключи вратата на къщата. Мисля, че
около нея имаше някакви деца.
Свидетелят О.К. не познавал подсъдимия. Към 2017г. работел като масажист
на собствена практика, която упражнявал в ж.к.“Надежда“ и районите около нея.
Дейността осъществявах, като посещавах адреси. Спомням си, че през 2017г. с
участието на полицаи на метростанция Хан Кубрат, търсеха свидетели за да влязат
в къща. Полицаите ми казаха, че свидетелите трябва да са двама и аз се
съгласих. Когато влязоха в къщата първо оглеждаха всички етажи и помещения.
Започнаха да изваждат от чекмеджетата всичко налично и започнаха да го
опаковат. Освен в къщата на друго място не правиха претърсване. Полицаите
иззеха джиесеми, лаптопи, часовници, компютърни аксесоари, като не се сещам
точно. Това, за което разказах се случи през деня, към обяд. Разстоянието от
метростанцията до къщата е доста близко. Може би на около 100-200 метра. Когато
отидох полицаите бяха отвън, пред двора, но не съм сигурен дали единият беше
вътре в двора. Нямам представа дали вътре в къщата имаше полицаи. Имаше врата
на двора, като тя беше отворена. На къщата също имаше врата, но не си спомням
дали беше отворена. В двора имаше една жена и две деца, ако не се лъжа. Аз и
един възрастен мъж стояхме от вън до колата на полицаите. След, като се
събрахме двамата свидетели полицаите ни поканиха да влезем вътре заедно за да
наблюдаваме, какво ще се случи. Не съм видял човек с поставени белезници в
двора и къщата. Още от началото ми направи впечатление, че имаше скандали.
Дамата се възмущаваше, как така могат да влизат без заповед, или нещо такова.
Имаше и един мъж, но скандалите с него започнаха, когато излизаше. Не съм видял
бутане, или побоища. Мисля, че мъжът нямаше белезници. Мъжът не е нанасял удари
по полицаите. Мисля, че и от двете страни нямаше насилие. Аз не съм чул псувни,
от която и да е била от двете страни.
Свидетелката Й.М. познавала подсъдимия от много години, тъй като съпругата му й била
приятелка. През 2017г. той живееше в ж.к.“Надежда“, в къща. Къщата имаше двор.
Нямам спомен, но мисля, че подсъдимият и неговата съпруга притежаваха
автомобил. Аз присъствах на инцидент през 2017 година. С неговата съпруга и
децата ходихме до парка, който е близо. Тогава минах да я взема за да отидем в
парка. И съвсем случайно видях, какво се случва. В двора имаше страшно много
хора-мъже. Те не изглеждаха да са полицаи, като бяха цивилни. Аз бях с моето
дете, което тогава беше на почти две години. В двора беше моята приятелка и
децата. Л. беше на един стол с ръце вързани отзад. Аз се уплаших, като не
знаех какво се случва. Попитах, какво се
случва, но никой нищо не ми каза. Мъжете започнаха да ми се карат, като имаше и
други хора, както мъже, така и жени. Който минеше покрай Л. го удряше.
Постоянно влизаха и излизаха вътре в къщата. По едно време се опитаха да го
вкарат вътре в къщата, но той отказа. Попитах моята приятелка дали да взема
децата, но децата са свикнали с нея и бяха много разстроени, като плачеха. Л.
постоянно повтаряше да не се случва пред децата. Полицаите бяха доста, като не
съм ги броила. Полицаите удряха Л. по тялото с ръце и крак. Той не ги
предизвикваше, само казваше да не се случва пред децата. Не съм чула псувни от Л.
към полицаите, но от тях към него имаше. Към онази дата, аз живеех в
Мотиви на
присъда по НОХД № 2596/2019г., СГС, НО, 31-ви състав, 9 стр.
ж.к.“Надежда“.
Оградата на двора е с решетки. От улицата към двора се вижда всичко през тези
решетки. Със съпругата на подсъдимия сме обсъждали този случай. В последствие
разбрах, че има образувано дело за този случай.
Свидетелката С.Д. не познавала подсъдимия Л.С., а неговата съпруга,
тъй като децата си играели заедно. Те са близо до парка. Този парк се намира в
ж.к. Толстой. Един ден преди обед отивах към парка с внука ми и видях, че има
много хора и децата ревяха. Тези хора бяха в двора на Л.. Хората бяха облечени
цивилно. Не разбрах по какъв повод хората бяха там, но видях, че децата плачат.
Видях Л.С. на стол, вързан, като цивилните хора в двора го удряха. Те бяха доста,
като не мога да посоча точно колко. Исках да вляза, но не ме пуснаха. По-късно
разбрах от Б. разбрах, за какво са били тези хора. Тя ми каза, че просто са
влезли. Знам, че Л. и жена му имат автомобил, но не знам какъв. Не знам дали
някой от тях двамата да има огнестрелно оръжие. Мисля, че Л. беше вързан за
стола отзад. Когато му посягаха той се отбраняваше. Забелязах, че има кръв на
единия крак. Който както минеше удряше Л.. Дори искаха да го вкарат вътре.
Удряха го по различни части на тялото. От страна на Л. не съм чула нищо, като
псувни. Цивилните бяха доста агресивни. Имаше псуване от страна на цивилните.
Те наричаха Л. циганин.
През 2017г. свидетелят Н.П. работел в 04-РУ-СДВР, на длъжност началник
02 група, престъпления против собствеността. В началото на месец юли 2017г. в
качеството на началник група изпратил колегите си В.И. и К.Г. ***, с цел
установяване на местоположението и задържане на Л.С.. При пристигане на адреса
колегата И. ме уведоми, че управляваният от подсъдимия лек автомобил е пред
адреса, включително и на съпругата му. В тази връзка им казах да останат и да
обезпечат адреса и от съображения за сигурност се свързах с колегата Радостин
Ангелов, който беше началник група 06-СДВР. Поисках съдействие да изпрати
колеги от 06 сектор, за да окажат съдействие при задържането и последващите
действия. След колегите от 06 сектор отидоха на място и се обозначиха, съгласно
проведеният инструктаж и дадените задачи за изпълнение, колегата В.И. и Ники В.
от 06 сектор, трябваше да задържат Л.С., а колегите С. Тотев и К.Г. от 04 РУ,
да наблюдават и обезпечават жилището и двамата автомобила паркиране на адреса.
Малко по-късно получих обаждане от колегата В.И., че Л.С. е на адреса, на който
след като му е било казано, че ще бъде задържан във връзка с водено досъдебно
производство и спрямо него ще бъдат използвани помощни средства-поставяне на
белезници, Л.С. е изблъскал колегата В.И., ударил го по ръката и му извил
пръста на една от ръцете. След, което с помощта на колегите Л.С. е бил
задържан. След приключване на действията по разследването, колегите се прибраха
в 04 РУ, заедно с иззети множество вещи и задържаният Л.С.. При идване в РУ,
колегата И. ми показаха ръката си, която беше с оток и ми каза, че изпитва
силна болка. На място беше извикан екип на бърза помощ, който прегледа колегата
И. и задържания С.. На колегата И. обездвижиха пръста и му казаха да отиде да
се прегледа в МВР-болница. Там го снимали на скенер и установили, че е счупен
палецът му. На същия ден
Мотиви на
присъда по НОХД № 2596/2019г., СГС, НО, 31-ви състав, 10 стр.
Л.С. отказа
да дава обяснения по случая. Комуникациите се осъществяваха по личните ни
мобилни телефони. За всяко действие, което трябваше да се извърши колегите ми
се обаждаха един по един и когато всичко беше готово се пристъпи към настискане на звънеца за да се извика С..
Намеренията ни бяха извършване на действия при условията на неотложност.
Действията бяха извършени при условията на неотложност, тъй като С. имаше
адресна регистрация в ж.к.“Обеля“ и ж.к.“Надежда“. В последствие установихме,
че Л.С. известно време е пребивавал и в ж.к.“Люлин“ без да има адресна
регистрация. Това се потвърди от съседи, но заявиха, че не се го виждали
известно време. Всички тези действия проведохме вечерта на 06.07.2017г., след
като установихме, че С. е предложил в заложна къща на бул.“Мадрид“,
противозаконно отнета вещ по ДП на 04-РУ. На следващия ден рано сутринта
изпратих колегите на адреса, за да проверят дали автомобилите са там, тъй като
знаехме какъв автомобил управлява С. и в случай, че го няма да осъществят
наблюдение на адреса, тъй като установихме, че го няма. След като установихме,
че автомобилите са там се наложи да реагираме своевременно с колегите от 06
сектор и да се пристъпи към задържане. Когато казах, че сме поискали съдействие
от 06 сектор имах предвид, че ще се извършва претърсване на автомобилите, ще се
задържа лице, което налага да има по-голям брой служители, като една част да
обезпечават действие колегите по разследването, а другите задържаното лице,
участниците и гражданите. По време на разговорите с колегите, не съм чувал
ругатни и псувни.
През 2017г. свидетелят С. Тотев бил служител в СДВР, на длъжност
разузнавач и познавал подсъдимия Л.С. във връзка с работата и по конкретно от
случай, по който работехме през 2017 година. По това време работехме заедно с
колеги от 04-РУ. Спомням си, че от нашата служба беше поискано съдействие, тъй
като доколкото помня на домашния адрес на подсъдимия трябваше да се извърши
претърсване и изземване. Спомням, си че на адреса отидохме аз и колегата В.,
като имаше и служители от 04-РУ. Мисля, че в момента не бих могъл да ги изброя
изчерпателно. На адреса на Л.С. моята задача беше да водя наблюдение в близост
до домашния му адрес, с оглед недопускане на лица живущи на адреса да го
напуснат. Служители на 04-РУ осъществиха контакт на място с намиращите се лица.
Адресът представляваше къща, като при първоначалния контакт на служителите със
живущите, тогава се получи стълкотворение на входа, като има контакт между
служителите и живущите, физически такъв, като си спомням, че колега от 04-РУ, с
малко име Веско пострада. В последствие разбрах, че има нараняване на пръста на
ръката. На място бе установен подсъдимият и задържан, като извършихме действия
по разследването, в частност претърсване и
изземване на адреса. Преди самото задържане стоях на ъгъла на къщата, от
където имах видимост към входната врата. Към онзи момент подсъдимият през
цялото време не съдействаше, като се налагаше същият да бъде под постоянно
наблюдение и контрол. В този ред на мисли физически контакти между служители и
него имаше няколкократно, както от вън, така и вътре в имота. Това, което
първоначално описах стана пред входната врата на жилището, а не пред входната
врата на имота. Споменът ми е, че колегите го поканиха да излезе на вън и му
заявиха, че ще бъде задържан.
Мотиви на
присъда по НОХД № 2596/2019г., СГС, НО, 31-ви състав, 11 стр.
Това изискваше поставянето на белезници. Подсъдимият отказа да му
бъдат поставени белезници и като цяло не се подчиняваше на нашите
разпореждания. По-скоро колегите ми упражниха сила за да сложат на С.
белезници. Аз не съм видял преди и след поставянето на белезниците, колегите да
са удряли Л.С.. Когато беше разпоредено на подсъдимия да не мърда за да могат
да му бъдат поставени белезници, същият не се подчини, като движеше ръцете си
по начин непозволяващ поставянето на
белезници. Това, което видях, че С. и колегите бяха в непосредствена близост.
Мога да кажа, че между телата им имаше физически контакт. Колеги се опитваха да
контролират ръцете на С., но в същото време той не позволяваше. Със сигурност
имаше двама колеги от СДВР. Имаше разследващ полицай, един оперативен от 04-РУ.
Не бяха по-малко от пет души. Тъй като на адреса имаше и други лица, включително и жена, със
сигурност имаше момент , в който С. бе
заведен до служебния автомобил отпред, непосредствено преди започване
действията на адреса, което включваше чисто организационни действия, като
намиране на поемни лица. На самия адрес не сме допускали други лица. Възможно е
преминаването на случайни лица, или съседи, но в самия имот бяха допуснати
задържания С., жена, с която мисля, че към онзи момент той фактически
съжителства на адреса и мисля, че имаше и малко дете.
СВИДЕТЕЛЯ В.И. – Подсъдимият
беше от страни на къщата. Ударът последва след, като му казах, че ще бъде
задържан. Той отговори „добре“ и му казах да си даде ръцете отпред за поставяне
на белезници. С лявата ръка тръгнах да хващам неговата ръка за да можа да му
поставя белезниците и в този момент той ми обърна пръста. Белезниците ми бяха в
дясната ръка. Аз ги извадих и с лявата си ръка тръгнах да му хващам китката за
да мога да му поставя белезниците и тогава той вече започна да ме изблъсква и
ми обръща пръста. В този момент подсъдимият ми избута ръката. Тогава усетих
болката. Аз извиках и тогава се намеси колега. До изготвянето на рентгенова
снимка не бях на работа и не мисля, че снимката е правена десет дни след
инцидента. Инцидентът беше в ден петък, в събота освободиха подсъдимия. Бях в
съдебна медицина и понеделник, или вторник бях на освидетелстване. Аз сложих
белезниците на подсъдимия. Колегата го държеше и аз му сложих белезниците.
Първо му сложихме белезниците отзад. Това се прави, когато лицето е по-буйно за
да може да бъде неутрализирано. В последствие след, като се успокои белезниците
му бяха преместени отпред, за да може по - лесно да се движи из къщата, при
извършване на претърсванията. Подсъдимият ни обиждаше и казваше, че нямаме
право да извършваме претърсване. Присъедини се и жената, с която живееше и има
деца от нея. Те викаха, крещяха и от вън започнаха да се събират хора. В
последствие дойде сестрата на жената и тя се присъедини. Имах нараняване само
на лявата ръка на палеца. От тази болка не успях да присъстват в претърсването
в къщата и бях от вън през цялото време. Това се случи някъде сутринта. Ние
стояхме до вечерта до към 18- 19 часа и когато се прибрахме в районното с вещите, които иззехме, ръката ми беше тогава
цялата подута. От дата на инцидента до датата на направа на рентгеновата
снимка, не съм имал други травми. Ако не се лъжа ми правиха две рентгенови
снимки. Рентгеновата снимката ми беше направена
Мотиви на
присъда по НОХД № 2596/2019г., СГС, НО, 31-ви състав, 12 стр.
първият, или вторият работен ден след случая.
След случая бях болнични около един месец и половина. След, като му беше
обяснено, когато той се появи гол с гащи и каза кои сме ние и ние се
представихме и му казахме, да се облече и да излезе от вън. Жена му казваше, че
няма да излезе. Първоначално жената каза, че няма такова лице там. В един
момент той се появи с вилица в ръка и полугол и ни пита кои сме ние. Влезе
вътре, преоблече се и излязохме на вън, като там имаше голяма площадка и всичко
стана от вън. При казването, че ще му сложим белезници, той каза „да“ и когато
извадих белезниците, тогава той агресира.
При извършено на 07.07.2017г.
претърсване и изземване на къща, находяща се на адрес гр.София, ул.“******, на
лек автомобил „Рено Лагуна“ с регистрационен номер СА 8295 ТС и лек автомобил
„Мерцедес А 140“ с регистрационен номер ******били намерени ииззети
описаните в тях вещи, сред които патрони различен калибър, пистолет „Либерти“ с
патрони към него и пушка „ИЖ 26 Е“ и кобур към нея.
В хода на досъдебното
производство е изготвена съдебномедицинска експертиза № 166/2017г., съгласно
чието заключение при В.Т.И. са установени преразтягане
на връзките в областта на метакарпофалангеалната става на първи пръст на лявата
ръка, оток и кръвонасядане в основата на първи пръст на лявата ръка. Тези
травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи
предмите, по механизма на удари с или върху такива. Причинили са му временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съгласно заключение на повторна
съдебномедицинска експертиза на живо лице № 183/2017г. при В.Т.И. са установени
счупване на крайната фаланга на първи пръст на лявата ръка. Установеното
травматично увреждане е резултат от действието на твърди тъпи предмите, по механизма
на силен директен удар- „пресрещане“ на пръста при нанасяне на директен удар с част
на човешкото тяло, каквато е свитата в юмрук ръка на извършващия удара. Травмата
е причинила на пострадалия и реализира медико- биологичната характеристика
трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период по-голям от 30
дни.
В хода на досъдебното
производство е изготвена съдебномедицинска експертиза, съгласно чието
заключение В.Т.И. е получил счупване в основата на проксималната фаланга на
първи пръст /палеца на лявата ръка. При първоначалния преглед е поставена
диагноза навяхване на метакарпофалангеалната става. При контролен преглед и
рентгенография на 17.07.2017г. е диагностицирано счупване на основата на
проксималната фаланга на палеца. Възможно е поради отока на меките тъкани при първоначалното
рентгеново изследване да не е констатирано счупване, а то да се установи след
спадането на отока. Счупването на проксималната фаланга на първи пръст на
лявата ръка е реализирало медико- биологичния критерий трайно затруднение в
движението на левия горен крайник за срок повече от 30 дни. Механизмът на
причиняване на счупването е удар с твърд тъп предмет и е получено при удар в
областта на ръката и пресрещане на палеца. механизма на удари с или върху
такива. Причинили са му временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съгласно съдебно-
медицинско удостоверение № 231.07/2017г. при
Мотиви на
присъда по НОХД № 2596/2019г., СГС, НО, 31-ви състав, 13 стр.
прегледа на Л.К.С. са установени следните
травматични увреждания: двойно лентовидно кръвонасядане на гръдния кош в ляво,
контузия на левите лакътна и киткови стави, изразени с отоци, кръвонасядания и
болезнени и ограничени движения, кръвонасядания и охлузвания на лявата мишница,
кръвонасядания и охлузвания с характерна морфологична конфигурация на лявата
китка и долния край на предмишницата, оток, кръвонасядане и разкъсно контузна
рана в областта на левия вътрешен глезен, данни за седативно неврологична
увреждане на лявата ръка. Тези травматични увреждания са получени в резултат на
действието на твърди тъпи предмети, с ограничени контактуващи повърхности.
Причинили са му временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В хода на съдебното
следствие е допусната и приета съдебно- медицинска експтертиза, съгласно чието
заключение В.Т.И. е получил счупване на метакарпофалангеалната става със
счупване на проксималната фаланга на първи пръст на лявата ръка. Историята на
това травматично увреждане е директен удар с твърд предмет и силно изкривяване
на палеца в областта на проксималната фаланга. При този механизам се получава
навяхване със счупване на основата на проксималната фаланга. На 07.07.2017г.
при прегледа е отразена диагноза: контузия, съмнение за изкълчване ва палеца на
лявата ръка, дадено е предписание за рентгенова снимка. Рентгеновата снимка е
направена на 17.07.2017г., където се открива счупване на проксималната фаланга
на левия палец. При условие, че В.Т.И. не е имал травми през този 10-дневен
период, би могло да се допусне, че е налице връзка между историята, станала на
07.07.2017г. и получените от него травматични увреждания.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка,
съдът прие за установена, като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
а именно: обясненията на подсъдимия Л.С., показанията на свидетелите В.И.
/частично приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1 от НПК/, Н.В. /частично
приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК/, Б. К., С.Д., Й. М., С.
Т., Н.П., О.К., Л.Л., К.Г., протокол за претърсване и
изземване /л.64- л.65 от досъдебното производство/, копия на медицински
документи от Медицински институт /л.79- л.82 от съдебното производство/ заключения
на съдебно медицински експертизи /л.75, л.77, л.108- л.109 от досъдебното
производство, л.248- л.250 от съдебното производство/, съдебно- медицинско
удостоверение /л.206-л.207 от досъдебното производство/, справка за съдимост
/л.112-л.113, л.115- л.116 от досъдебното производство/, както и приобщените по
реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.
Показанията на разпитаните
свидетели съдът възприе и даде вяра, като прецени, че същите са логични,
вътрешно непротиворечиви, кореспондират с
Мотиви на
присъда по НОХД № 2596/2019г., СГС, НО, 31-ви състав, 14 стр.
останалите, събрани по делото
писмени доказателства, включително обясненията на подсъдимия, и са относими към
предмета на доказване в настоящото производство. Между същите не се откриват
съществени противоречия по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, което да налага
отделното им обсъждане по отделно. Показанията на разпитаните свидетели се
отнасят до това, какви са били взаимоотношенията между подсъдъмия и
пострадалия, какви действия е предприел подсъдимия след извършване на деянието.
Заключенията на изготвените по
делото експертизи, съдът възприе изцяло, като прецени, че същите са обективни,
компетентни, всестранни и пълни и относими към предмета на доказване в
производството.
Събраните по досъдебно производство
№ 481/2020г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр.№ 7960/2020г. по описа на СГП и в
хода на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства,
съдът кредитира изцяло, като прие, че непротиворечиви, взаимно допълващи се,
кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са относими към
основния факт, включен в предмета на доказване по делото.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че с деянието си подсъдимият Л.С. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.133
от НК, като на на 07.07.2017г.
около на 11,00 часа, пред къща, находяща се в гр.София, ул.“******, причинил
средна телесна повреда на полицейски орган- В.Т.И., разузнавач VI степен в 02 група „Престъпления
против личността“ на сектор „Противодействие на Криминалната престъпност“ при
04 РУ- СДВР към дата 07.07.2017г. при изпълнение на службата му- И. опитал да
постави белезници на С., при което С. му нанесъл удар в областта на лявата ръка
и го избутал назад, като му причинил навяхване на метакарпофалангиалната става,
със счупване на проксималната фаланга на първи пръст на лявата ръка, което
травматично увреждане довело да трайно затруднение в движението на левия горен
крайник за период по- голям от 30 дни.
От субективна страна, деянието е осъществено от
подсъдимия Л.С. виновно, при форма на вината непредпазливост по смисъла на
чл.11, ал.2, пр.1 от НК. Същият е съзнавал обществената опасност на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.
Умисълът на подсъдимия е обхващал както обстоятелствата, че нанася удари с
юмруци и крака по главата и лицето на М. И.,
така и че от същите действия причинява телесна повреда.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия Л.С.
за виновен в извършването на престъпление по чл.133 от НК и на основание чл.304
от НПК го оправда по първоначално повдигнатото обвинение в престъпление чл.131,
ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.2 от НК.
Като причини за извършване на деянието, съдът отчете
ниското правно съзнание на Л.С.
и незачитането на установения в страната правов ред, свързан с личната
неприкосновеност.
Мотиви на
присъда по НОХД № 2596/2019г., СГС, НО, 31-ви състав, 16 стр.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанито на подсъдимия
Захариев, съдът като отегчаващо вината обстоятелство прие факта, че е извършено
престъпление придобило широко разпространение в обществото ни и липсата на
критичност към извършеното. Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът прие
младата възраст на подсъдимия и чистото му съдебно минало съдът приема за
многобройни, като намира и че най-лекото предвидено в закона наказание за това
деяние, се явява несъразмерно тежко по отношение на подсъдимите, което
обосновава приложението на чл.55 от НК при определяне на наказанието. Предвид
санкцията предвидена в чл.131........................................ от НК,
съдът наложи на подсъдимия Л.С. наказание „лишаване от свобода” за срок от шест
месеца, като намира, че така определения размер съответства на личността на
подсъдимата и тежестта на извършеното.
Наказанието би допринесло, със своята
неизбежност, а не толкова със своята строгост, за преправяне и превъзпитаване
на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, т.е. да се постигнат
целите, визирани. в чл.36 от НК и по този начин. Наказването на подсъдимия ще подейства
възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.
Наказването в този размер на лишаване от свобода е еднакво необходимо, както за
поправяне на подсъдимия и неговото предупреждаване, така и на обществото, което
трябва да се предпазва от подобни прояви, като изолира носителите им или поне
да предупреждава склонните към такива, че наказанието е строго и неизбежно, но
не и несправедливо.
При така определеното наказание и като взе
предвид това, че подсъдимия Л.С. е с чисто съдебно минало, съдът намира, че
целите на генералната и специалната превенция ще се постигнат и ако към
настоящия момент подсъдимата не изтърпи ефективно така наложеното й наказание,
поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила. Така определения
изпитателен срок, както общо приложението на чл.66 НК, съдът намира че ще имат
своето превъзпитателно и поправително- възпиращо въздействие по отношение на
подсъдимия и обществото.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Л.С. да заплати направените по
делото разноски в размер на 800,00 лева, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК- и 3,00 лева за служебно издаване на един изпълнителен лист.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: