№ 691 / 7.11.2018 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 07.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 24.10.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН И.
при секретаря , като разгледа докладваното от съдия И. гр.д.№ 1672 по описа за 2018 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
С искова молба ищецът И.М.И. xxx, е предявил срещу ,. П. У.‘‘ обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на уволнение, извършено със Заповед № 04/14.05.2018г. на Директора на ОПУ-Монтана и неговата отмяна-правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ; 2) за възстановяване на заеманата преди уволнението му длъжност ,,старши специалист‘‘ при ответника– правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; 3) за заплащане на парично обезщетение за времето, следващо уволнението, през което е останал без работа, считано от 14.05.2018г.-правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл. 225,ал.1 от КТ; за поправка на основанието за уволнението, вписано в трудовата книжка на ищеца-правно основание чл. 344, ал.1, т.4 от КТ.
Ищецът твърди, че е работил при ответника на длъжност ,,старщи специалист‘‘-длъжностно ниво-12, ниво специалист-2, с код по НКПД-3359 3022 в отдел,, Инвестиционно-ремонтни дейности‘‘ на РПС-Монтана в продължение на 32 г. Твърди, че на 14.05.2018г. около 17.00-17.15ч. му е била връчена Заповед №04/14.05.2018г. на Директора на ОПУ-Монтана, с която на основание чл. 325, ал. 1, т.12 от КТ поради утвърдено ново длъжностно щатно разписание на ОПУ-Монтана от Председателя УС на Агенция П. инфраструктура, в сила от 15.05.2018г. , е прекратен трудовият му договор при ответника, считано от 15.05.2018г.
Вписано като причина за прекратяване на тр. договор на ищеца е определяне на заемане на длъжността по служебно правоотношение.
Твърди, че копие от уволнителната заповед не му е била връчена, поради отказ да я подпише, поради което подал заявление до ОПУ-Монтана и на 20.06.2018г. му е било предоставено заверено копие от нея.
Намира, че основанието, за да бъде прекратено трудовото му правоотношение с ответника, е в резултат от дългогодишната лична омраза към него от страна на директора на ОПУ-Монтана И. С., която ескалирала в последните години. Ищецът И. твърди, че от негова страна не е имало никакви нарушения на трудовата дисциплина, или каквото и да било неизпълнение на трудовите му задължения, вменени в длъжностната му характеристика. Респективно няма наложени никакви дисциплинарни наказания.
Твърди, че след като за втори път С. заел длъжността директор на ОПУ-Монтана, последният заявил на ищеца, че на всяка цена ще го уволни.
Намира, че заповедта от 14.04.2018г. за прекратяване на трудовото му правоотношение е незаконосъобразна, тъй като за издаването й на 14.05.2018г. липсва валидно правно основание, тъй като новото щатно разписание е било в сила едва от 15.05.2018г.
Намира, че единствената цел на промяната в щатното разписание на длъжностите при ответника е да бъде уволнен, като счита, че това представлява злоупотреба с право.
На следващо място твърди, че директора С. отказал да му издаде 2 бр. производствени характеристики , изисквани от ТЕЛК за явяването му на 16.05.2018г., поради което го е лишил от възможност да се яви на ТЕЛК, като се е явил на по-късна дата. От 16.10.2017г. не му е изплатена никаква сума по картовата сметка, тъй като директора умишлено забавя съобщенията от НЕЛК, обжалва решенията на НЕЛК до адм. Съд-Монтана.
Към исковата молба ищецът е приложил писмени доказатества, които са приети от съда.
Въз основа на гореизложеното, И.М.И. отправя искане до МРС изцяло да уважи така предявените искови претенции. Претендира разноски.
Надлежно е изпълнена процедурата по чл. 131 от ГПК. В законния едномесечен срок ответникът ,. П. У.‘‘ подава писмен отговор на исковата молба. Намира я за редовна, а предявените искове за допустими, но неоснователни. Поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е законосъобразно извършено. Твърди, че въпреки, че процесната заповед е издадена на 14.05.2018г., в нея изрично е вписано, че тя поражда действие от 15.05.2018г., от когато е валидно и новото щатно разписание на ОПУ-Монтана, поради което доводите на ищеца за незаконосъобразност на заповедта на това основание са несъстоятелни.
Ответникът намира, че уволнителната заповед е надлежно издадена и е с правно основание чл. 325, ал.1, т.12 от КТ, тъй като законът дава право на работодателя с едностранно изявление без предизвестие да прекрати тр.правоотношение с работника или служителя, чиято длъжност е определена за заемане от държавен служител по служебно правоотношение.
На следващо място ответникът отхвърля твърденията на ищеца И., че в основата на прекратяването на трудовото му правоотношение стои дългогодишна омраза от страна на директора на ОПУ-Монтана, като ги намира за неоснователни и неоправдани.
Към отговора са приложени писмени доказателства-поименно и длъжностно щатно разписание, действащо до 15.05.2018г. и след 15.05.2018г., както и трудово досие на И.М.И., които съдът е приел като доказателства по делото.
Поради гореизложеното ответникът моли МРС да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни-разпитани са свидетелите А.Т.И. и Емил Емилов Т..
Съдът, въз основа на закона и на доказателствата по делото, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното:
По исковете с правно основание чл. 344,ал.1, т.1 и т.2 от КТ:
Съгласно залегналият в чл.154,ал.1 от ГПК принцип, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законосъобразността на прекратяването на тр. правоотношение, носи лицето, което я твърди, в случая това е ответникът по делото-,. П. УПРАВЛЕНИЕ МОНТАНА‘‘.
Видно от представената по делото в заверен препис уволнителна заповед №04/14.05.2018г., на ,. П. У.‘‘(връчена на ищеца при отказ, удостоверен с двама свидетели) подписана лично от Директора на ,,ОПУ‘‘Монтана, Директорът инж.И. С. я е подписал в това си качество ,,съгласно пълномощно № П-172/05.09.2017г.‘‘ По искане на процесуалният представител на ищеца, съдът, със свое разпореждане №2255/20.09.2018г. задължава ответната страна да представи в заверен препис посоченото пълномощно № П-172/05.09.2017г.‘‘ В отговор на това, с молба от 01.10.2018г. е представено в заверен препис пълномощно №П-159/09.07.2018г. С въпросното пълномощно инж.С. А. Г.-председател на управителния съвет на ,,АПИ‘‘ е упълномощил инж.И. С. Г., в качеството му на Директор на ,,ОПУ-МОНТАНА‘‘ с редица правомощия, част от които са и тези да:,,Изменя и прекратява трудовите договори с работниците и служителите и да им налага дисциплинарни наказания‘‘.
Изисканото пълномощно от 05.09.2017г., което е относимо към делото, така и не бе представено. Пълномощното от 09.07.2018г. е ирелевантно, тъй като касае период след прекратяване на правоотношението с ищеца, което е станало, считано от 15.05.2018г.
От горното се налага извода, че към датата, на която е издадена уволнителната заповед-14.05.2018г., в производството не се установи Директорът на ,. П. УПРАВЛЕНИЕ МОНТАНА‘‘ да е бил надлежно упълномощен и да е разполагал с правомощието да прекрати трудовото правоотношение с ищеца И., поради което уволнителната заповед е незаконосъобразна.
Вън от гореизложеното, в процеса се събраха гласни доказателства, а именно от разпита на свидетеля Емил Т., че причината за уволнението на ищеца, вписана в заповедта на Директора на ,,ОПУ‘‘МОНТАНА е фиктивна, че зад нея стоят лични мотиви, че има и множество други отстранени от длъжност лица.
Съобразно с разпределението на доказателствената тежест по делото, ответникът не успя да установи законосъобразността на уволнението на ищеца, поради което исковете с пр.основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ следва да бъдат уважени като основателни.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че са настъпили следните факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяваща се в невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение на до шест месеца след уволнението и 3. причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от изхода на правния спор по първия конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението като незаконно. Вторият факт – оставането на ищеца без работа следва да бъде установено в процеса на доказване от него.
За оставането си без работа след и вследствие на уволнението, ищецът е представил декларации, в които декларира, под страх от наказателна отговорност по чл.313 НК, че за времето от 15.05.2018г. до 24.10.2018г. не е работил по трудово правоотношение в Република България и не е получавал доходи от граждански правоотношения в България.
Съдът намира, че декларацията на ищеца, че не е работил по трудово правоотношение и не е получавал доходи от граждански правоотношения в срока по чл.225,ал.1 от КТ, основана на чл.313 от НК, не е доказателство за тези обстоятелства, тъй като такава декларация не е предвидена в състава на НК, съответно не се носи наказателна отговорност за деклариране на неверни данни/Решение №517/08.07.2010 г. по гр.д.№335/2009 г. на ВКС/.
Съобразно с горното, искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ като недоказан следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска по чл. 344, ал.1, т.4 от КТ.
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата книжка, има важно значение за правата на работника или служителя при определяне на размера на обезщетението при безработица. Поради това той има правен интерес от предявяването на този иск, когато се твърди, че то е неправилно или неточно вписано.
Тъй като това не е иска за незаконност на уволнението, той не може да се кумулира с иска по т.1 за отмяна на уволнението, което е недопустимо. С този иск не се иска отмяна на уволнението, но се твърди например, че трудовото правоотношение не е прекратено поради дисциплинарно уволнение, а по взаимно съгласие.
Тъй като в случая ищецът е предявил иск за отмяна на уволнението, съдът намира, че е недопустимо кумулирането му с иска по чл.344, ал.1, т.4 КТ и този иск е недопустим за разглеждане в производството поради липса на правен интерес от воденето му.
Съобразно с изхода на делото и според правилата на чл.78 от ГПК, следва да бъдат присъдени разноски, които страните следва да заплатят, както и в тяхна полза, а ответникът следва да заплати по сметка на РС-Монтана държавна такса, съобразно с уважените искове.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ уволнението на И.М.И. с ЕГНxxxxxxxxxx с адрес xxx,,Тридесет и трета‘‘№2, извършено със заповед № 04/14.05.2018 г., на Директора на ,. П. У.‘‘ , на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ и утвърдено от Председателя на Управителния съвет на ,. П. И. ново щатно длъжностно разписание на ,. П. УПРАВЛЕНИЕ МОНТАНА‘‘.
ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца И.М.И. с ЕГНxxxxxxxxxx с адрес xxx.,тридесет и трета‘‘№2 на заеманата преди уволнението длъжност ,,Старши специалист‘‘-длъжностно ниво 12, ниво специалист 2, с код по НКПД 3359 3022, заемана в отдел,, Инвестиционно-ремонтни дейности‘‘, РПС-Монтана към ,. П. У.‘‘ на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.М.И. с ЕГНxxxxxxxxxx с адрес xxx.,Тридесет и трета‘‘№2 срещу,. П. УПРАВЛЕНИЕ МОНТАНА‘‘ с адрес г. б. Б. 6., представлявано от Директора И. С. Г. иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ за обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за периода от 15.05.2018г. до 24.10.2018г. в размер от общо 3440лв., като неоснователен и недоказан.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ПРЕКРАТЯВА производството като недопустимо по отношение на предявеният от И.М.И. с ЕГНxxxxxxxxxx с адрес xxx,,Тридесет и трета‘‘№2 срещу ,. П. УПРАВЛЕНИЕ МОНТАНА‘‘ с адрес г. б. Б. 6., представлявано от Директора И. С. Г. иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК,. П. УПРАВЛЕНИЕ МОНТАНА‘‘ с адрес г. б. Б. 6., представлявано от Директора И. С. Г. ДА ЗАПЛАТИ на И.М.И. с ЕГНxxxxxxxxxx с адрес xxx.,Тридесет и трета‘‘№2 сумата от 175лв. за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважените искове.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3, във вр. с чк,78, ал.4 от ГПК И.М.И. с ЕГНxxxxxxxxxx с адрес xxx.,Тридесет и трета‘‘№2 ДА ЗАПЛАТИ на ,. П. УПРАВЛЕНИЕ МОНТАНА‘‘ с адрес г. б. Б. 6., представлявано от Директора И. С. Г. сумата от 50лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение, които разноски са определени пропорционално с отхвърленият и оставеният без разглеждане иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК,. П. УПРАВЛЕНИЕ МОНТАНА‘‘ с адрес г. б. Б. 6., представлявано от Директора И. С. Г. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана държавна такса върху уважените искове в размер от 80лв.
Решението в частта, в която производството е прекратено по отношение на предявеният иск по чл. 344, ал.1, т.4 от КТ, която е с характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Монтана в едноседмичен срок от връчването му, а в останалата си част подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: