Решение по дело №11647/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 29.10.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Габриела Лазарова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №11647 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №172314 от 22.07.2019год., постановено по гр.дело №36110/2018г. по описа на СРС, ГО, 25 с-в, ответникът ЗД„*******”АД       с ЕИК******* е осъден да заплати на З.„Б.В.И.Г.” с ЕИК*******, на основание чл.411, изр.2 КЗ, вр.чл.45 ЗЗД сумата от 134,39лв.- регресно вземане за престирано на         застраховано лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вреди, причинени на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с ДК№*******от настъпило на 06.07.2017г. в гр.Видин ПТП, с включени 15 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба 01.06.2019г. до изплащане на вземането, като е отхвърлено искането за присъждане на ликвидационни разноски за сумата над 15 лв. до пълния предявен размер от 25лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски в общ размер 670 лева.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца З.„Б.В.И.Г.”. Жалбоподателят поддържа, че ликвидационните разноски на застрахователните дружества варират между 15 и 25 лева, като в тези размери не са прекомерни. Твърди също така, че в трайната съдебна практика ликвидационни разноски в размер на 25 лева бил установен обичаен размер за дружеството- ищец. Претендира отмяна на решението на СРС в обжалваната част и уважаване на иска в частта за ликвидационните разноски изцяло.

Въззиваемият ответник в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена.    

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

            Съгласно чл.411 КЗ когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". В трайната съдебна практикапо този въпрос се приема, че обичайните ликвидационни разноски на застрахователните дружества при определяне на размера на застрахователното обезщетение са в диапазона между 15 и 25 лева. В случая по делото липсват доказателства за конкретен размер на направените от ищеца ликвидационни разноски, както и че същите надхвърлят приетия от първоинстанционния съд минимален размер. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №172314 от 22.07.2019год., постановено по гр.дело №36110/2018г. по описа на СРС, ГО, 25 с-в в обжалваната част.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/