Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 29.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Габриела Лазарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №11647 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №172314 от 22.07.2019год.,
постановено по гр.дело №36110/2018г. по описа на СРС, ГО, 25 с-в, ответникът ЗД„*******”АД с ЕИК******* е осъден да заплати на З.„Б.В.И.Г.”
с ЕИК*******, на основание чл.411, изр.2 КЗ, вр.чл.45 ЗЗД сумата от 134,39лв.- регресно
вземане за престирано на застраховано
лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вреди, причинени
на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с ДК№*******от настъпило на 06.07.2017г. в
гр.Видин ПТП, с включени 15 лева ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба 01.06.2019г. до
изплащане на вземането, като е отхвърлено искането за присъждане на
ликвидационни разноски за сумата над 15 лв. до пълния предявен размер от 25лв.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски в общ размер 670 лева.
Срещу така
постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца З.„Б.В.И.Г.”. Жалбоподателят
поддържа, че ликвидационните разноски на застрахователните дружества варират
между 15 и 25 лева, като в тези размери не са прекомерни. Твърди също така, че
в трайната съдебна практика ликвидационни разноски в размер на 25 лева бил
установен обичаен размер за дружеството- ищец. Претендира отмяна на решението
на СРС в обжалваната част и уважаване на иска в частта за ликвидационните
разноски изцяло.
Въззиваемият
ответник в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като
неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли
същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Съгласно
чл.411 КЗ когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до
размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност". В трайната съдебна практикапо
този въпрос се приема, че обичайните ликвидационни разноски на
застрахователните дружества при определяне на размера на застрахователното
обезщетение са в диапазона между 15 и 25 лева. В случая по делото липсват
доказателства за конкретен размер на направените от ищеца ликвидационни
разноски, както и че същите надхвърлят приетия от първоинстанционния съд
минимален размер. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като
правилно и законосъобразно в обжалваната част.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №172314 от 22.07.2019год.,
постановено по гр.дело №36110/2018г. по описа на СРС, ГО, 25 с-в в обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/