РЕШЕНИЕ № 260003
гр. Перник 03.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година
в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Ива Цветкова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 206
по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 168/20.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 333/2019г. по описа на Брезнишкия районен съд е отхвърлен
предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД от Д.Г.С. срещу „Топлофикация
София“ ЕАД, гр. С., за заплащане /връщане/ на сумата 2 618.44лв. –
представляваща платена (удържана чрез наложен запор) на отпаднало основание
сума по изпълнително дело № 4769/2010г. по описа на ЧСИ – Н. М., за които е
издаден изпълнителен лист от *** г. по гр.д. № 8818/2000 г. по описа на РС –С.
и за които е установено с решение № I – 025-363460/16.03.2018 г. по гр. д. № 12234/2017
г. по описа на РС- С., че не съществуват, поради тяхното погасяване по давност,
като неоснователен.
В срок е постъпила въззивна жалба от Д.Г.С.,
в която се поддържа, че решението е незаконосъобразно, защото съдът не е взел
предвид всички събрани по делото доказателства и е направено искане за отмяна
на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.
Въззиваемото дружество „Топлофикация
София“ ЕАД, гр. С. не е изразило становище по жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен иск с
правно основание чл. 55 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът му дължи
сумата от 2 618.44лв. – представляваща платена (удържана чрез наложен
запор) на отпаднало основание сума по изпълнително дело № 4769/2010г. по описа
на ЧСИ – Н. М., за които е издаден изпълнителен лист от *** г. по гр.д. №
8818/2000 г. по описа на РС –С. и за които е установено с решение № I –
025-363460/16.03.2018 г. по гр. д. № 12234/2017 г. по описа на РС- С., че не
съществуват.
Ответникът е оспорил иска, като
твърди, че процесната сума не е постъпвала по сметка на дружеството.
С влязло в сила решение № I –
025-363460/16.03.2018 г. по гр. д. № 12234/2017 г. по описа на РС- С., е
признато за установено по предявен от Д.Г.С. против „Топлофикация София“ ЕАД,
гр. С. иск, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 112,71 лв. главница,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода 01.11.1998г.-
31.08.2000г. и сумата от 200,26 лв.- мораторна лихва, принудително събирани в
производството по изпълнително дело № 4769/2010г. по описа на ЧСИ Н. М.,
образувано въз основа на изпълнителен
лист от *** г., издаден по гр.д. №
8818/2000 г. по описа на РС –С. и
Като доказателство по делото е
представена справка, издадена от ЧСИ М., видно от която в хода на изп. д. № 4769/2010г.,
към 31.01.2017г., общият размер на постъпилите от длъжника суми е: 2893.91лв.
разпределени, както следва: - 2618.44 на „Топлофикация София“ ЕАД; - 275.47лв.-
таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е отхвърлил иска, приемайки, че с налагането на запор
на ищеца, не се стига до преминаване на имуществени права в патримониума на
взискателя по изпълнението. Дори когато в резултат на наложения в хода на
изпълнението запор се стигне до реално постъпване на определени суми от третото
задължено лице по сметка на съдебния изпълнител, какъвто е настоящият случай,
то с това тези суми не преминават в собственост на взискателя, тъй като те все
още принадлежат на длъжника и имат характер на депозитни суми, но собственикът
им няма възможност да извършва разпоредителни действия с тях до
удовлетворяването на взискателя, съответно присъединените кредитори, а съгласно
изричната разпоредба на чл. 455, ал.2 ГПК с тези суми на длъжника се разпорежда
съдебният изпълнител. Те преминават в собственост на взискателя чак тогава,
когато чрез платежни нареждания бъдат преведени от съдебния изпълнител по
сметка на взискателя. От справката, издадена от ЧСИ, се установява, че
съдебният изпълнител не е превел постъпилите в резултат от запора по негова
сметка средства, а същите само са разпределени. Не са представени
доказателства, от които да се направи извод, че съдебният изпълнител е превел
процесната сума от 2618.44 лв., по сметка на ответника.
Решението на районния съд е валидно и
допустимо, а по същество същото правилно
и законосъобразно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционното решение.
Неоснователни са доводите във въззивната
жалби, че са налице предпоставките за уважаване на иска, тъй като по делото е
представена справка от ЧСИ М., видно от което сумата е разпределена в полза на
ответника и тази справка не е оспорена от ответника.
Няма спор по делото, че в хода на
изпълнителното производство са събрани суми от ищеца и претендираната с
исковата молба сума е разпределена в полза на ответника. Спорният по делото
въпрос е дали тази сума е постъпила по сметката на ответника, като това
оспорване е въведено от ответното дружество своевременно с отговора на исковата
молба. При направено изрично оспорване от страна на ответника, че не е получил
спорната сума, ищецът, чиято е доказателствената тежест в хода на
производството и пред двете инстанции не е доказал, че сумата, събрана по
изпълнителното дело, е преведена на ответника. Фактът на извършено
разпределение не е равнозначен на предаване на сумата на взискателя, което следва
и от изричната разпоредба на чл. 462, ал.2 ГПК, предвиждаща, че след като актът
за разпределението влезе в сила, съдебният изпълнител предава сумите по
разпределението. До момента на предаване на тези суми същите се намират по
сметката на съдебния изпълнител. В случая ищецът не е представил каквито и да
било доказателства, от които да е видно,
че след разпределението сумата е предадена на ответника, което е основание за
отхвърляне на иска. Това е така, защото за да се уважи иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД следва да се установи обедняване на едно лице, обогатяване на
друго лице и причинноследствена връзка между обедняването и обогатяването. Въз
основа на събраните доказателства не може да се направи извод, че е налице
разместване на блага и че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца. Както се
посочи представената справка от 2017г. удостоверява фактическото положение към
момента на издаването й, но не и че впоследствие сумите по разпределението са
преведени на ответника.
По изложените съображения въззивният
съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено и в същия смисъл
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 168/20.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 333/2019г. по описа на Брезнишкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.