№ 31103
гр. София, 31.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110120912 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от Еднолично адвокатско дружество “Д. М.”, представлявано от
адв. Д. М. М. за изменение на Решение № 6451/10.04.2024 г., постановено по гр.д. №
20912/2023 г. по описа на СРС, 176 състав, в частта за разноските. Излага, че намира за
неправилно възнаграждението, определено от съда по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 200 лв.
Намира, че предвид приетите за разглеждане два иска, следва да бъде определено
възнаграждение по всеки от тях. Твърди, че при присъждане на възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС,
дължимото възнаграждение следва да включва и ДДС. Поддържа, че към представения по
делото договор по чл. 38 ЗАдв. са представени и доказателства за регистрация по ДДС на
адвокатското дружество. Моли съда да измени постановеното решение в частта за
разноските, като присъди адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. с ДДС в полза на
адвокатското дружество вместо присъдените 200 лв. без ДДС.
Ответникът “********” АД не е взел становище по основателността на молбата.
Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал. 1
ГПК, доколкото възнаграждението е уговорено по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и се дължи лично на
процесуалния представител.
Разгледана по същество молбата е частично основателна.
Действително съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Ищецът е този, който е избрал
да сезира съда с два иска, по които съдът е имал задължението да се произнесе. Следва да се
отбележи обаче, че не винаги съединените искове налагат отделна защита. Това не е така,
когато едната претенция е обуславяща другата по такъв начин, че макар и съдът да я
докладва, разглежда и да се произнася с отделен диспозитив по нея, решението изцяло се
определя от установените факти и правните изводи по главния иск. При кумулативно
съединени обусловени искове често се наблюдава подобна акцесорност, какъвто е и
настоящият случай. Предвид изложеното съдът счита, че в решението правилно не е
присъдил адвокатско възнаграждение като за два отделни иска.
Съдът не следва да отстъпва от позицията си, че присъденото адвокатско
1
възнаграждение компенсира разумно и справедливо адвоката за положения труд във връзка с
цялото производство. При договор за правна защита и съдействие, сключен при условията
на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., определянето на размера на възнаграждението е предоставено на съда
при приключване на производството. С оглед Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело
С438/2022 г., настоящият състав приема, че не е обвързан в преценката си от критериите по
НМРАВ при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Съдът е съобразил
обстоятелството, че единственото осъществено процесуално действие по делото от адв. М. е
депозиране на молба с вх. № 72618/05.03.2024 г. - не е изготвил исковата молба, нито се е
явил в проведено по делото открито съдебно заседание на 07.03.2024 г. Следва да бъде
отбелязано, че с оглед обема и характера на събраните доказателства и извършени
процесуални действия, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като съдът
отчита и факта, че делото е приключило в едно открито съдебно заседание, на което
ангажираният от ищеца процесуален представител не е присъствал, а е изпратил молба за
провеждане на съдебното заседание в неговото отсъствие.
С постановеното по делото решение съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв., като обаче не е съобразил регистрацията на адвокатското дружество по
ЗДДС /л. 60/.
Следва да се отбележи, че съдебната практика по въпроса дали съдът дължи да
начисли ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско
възнаграждение е противоречива, като е отправено и преюдициално запитване до СЕС под
№ С-744/23, по което към момента няма произнасяне. До произнасянето на СЕС настоящият
съдебен състав споделя съдебната практика за дължимост на ДДС. Съгласно § 2а от ДР на
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по
тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение. Следователно върху определеното от съда адвокатско възнаграждение
следва да се прибавят 20% ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, вкл. и в случаите,
когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Трайна е съдебната практика, че с присъждането на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв се овъзмездява предоставянето на правна
услуга от адвокат, т.е. налице е услуга – обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1, вр. чл. 8
ЗДДС. В този смисъл предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1
ЗАдв. не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т.е. не е налице
необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по
ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. § 2а от ДР на Наредба №
1/2004 г. следва да включва ДДС (относно дължимостта на ДДС - определение №
988/18.04.2024 г. по т. д. № 1775/2023 г. по описа на ВКС, I т. о., определение №
4120/15.12.2023 г. по гр. д. № 1440/2023 г. по описа на ВКС, III г. о. и др.).
С оглед на изложеното и доколкото по делото са налице доказателства, че
адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС, съдът намира, че към определеното
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. следва да се прибавят и 20% ДДС.
Ето защо искането с правно основание чл. 248 от ГПК се явява частично основателно,
поради което решението следва да бъде изменено в частта за разноските, като на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ЕАД
“Д. М.”, с БУЛСТАТ ********, сумата 240,00 лв. с включен ДДС - разноски по делото за
адвокатско възнаграждение /200 лв. + 20% ДДС/, вместо присъдената с решението сума в
размер на 200,00 лв.
По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 6451 от 10.04.2024 г., постановено по гр.д. № 20912/2023 г. по
описа на СРС, 176 състав, в частта относно присъдените на Еднолично адвокатско
дружество “Д. М.”, с БУЛСТАТ ********, разноски, като вместо присъдените с решението
разноски, постановява следното:
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, „********“ АД,
ЕИК ******* да заплати на ЕАД “Д. М.”, с БУЛСТАТ ********, сумата 240,00 лева с ДДС –
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3