№ 81
гр. Плевен , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
при участието на секретаря А.Й.Д.
като разгледа докладваното от Татяна Г. Бетова Въззивно гражданско дело №
20214400500144 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 826 от 09.07.2020година, постановено по гр.д. №
1208/2020г. Плевенски районен съд е отхвърлил предявения от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД, гр.Плевен, против „ЗС ИНВЕСТ“ООД
гр.Плевен иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено,
че ответната страна дължи на ищеца сумите: 1176.62лв. - главница
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.10.2015г. до 30.04.2019г. и 200.94лв. лихва за забава от 02.12.2015г. до
09.10.2019г. и законна лихва върху главницата считано от 18.10.2019г., за
които е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 6857/2019г. по описа на ПлРС, като неоснователен и недоказан.
Осъдил е ищеца да заплати на ответника разноски по делото в размер на
310лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ищеца „Топлофикация Плевен“ЕАД, чрез юрисконсулт Ц. В.. В жалбата се
правят оплаквания, че постановеното решение е необосновано и
1
незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че районният съд не е съобразил
фактическите данни обосноваващи претенция по чл.59 от ЗЗД за заплащане
на равностойността на доставената до процесния имот топлинна енергия. Тъй
като няма сключен договор с ответното дружество, ищецът заявява, че
търсените суми се претендира като неоснователно обогатяване. Счита, че
районният съд не е съобразил безспорния факт, че ответното дружество е
регистрирало седалище и адрес на управление – адреса на топлоснабдения
имот, до който е доставена топлинна енергия с твърдяното количество и
цена.Изложени са подробни доводи, като вззивникът моли да бъде отменено
първоинстанционното решение и да бъде постановено друго по същество, с
което да се реши спора по същество и да се уважи иска.
Въззиваемата страна, „ЗС ИНВЕСТ“ООД гр.Плевен, чрез
пълномощникът си адв.В. И. от ПлАК, е взела становище, че жалбата е
неоснователна, тъй като решението на районният съд е правилно, обосновано
и законосъобразно.Моли то да бъде потвърдено и да и бъдат присъдени
разноски в размер на 310лв. за адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се
явява неоснователна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен
установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение
на „ЗС ИНВЕСТ“ООД гр.Плевен иск с правно основание чл.422 от ГПК за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН” ЕАД сумите: 1176.62лв. - главница представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.10.2015г. до 30.04.2019г. и
200.94лв. лихва за забава от 02.12.2015г. до 09.10.2019г. и законна лихва
върху главницата считано от 18.10.2019г., за които е издадена заповед за
изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6857/2019г. по
описа на ПлРС.Вземането произтича от обстоятелството, че ответникът е
регистрирал седалище и адрес на управление на адреса на топлоснабден имот,
до който ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия. Твърдението е,
2
че ответникът е небитов клиент, който не е сключил договор за доставка на
топлинна енергия, поради което стойността се претендира като сума, с
която ответника се е обогатил,спестявайки разходи за отопление за сметка на
ищеца, който от своя страна не е получил цената на достовената енергия, с
което е налице обедняване за същата стойност.Твърдението е, че ответникът е
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през исковия период
и не е заплащал цената , като в първото по делото заседание пълномощникът
на ищеца е уточнил, че ответното дружество не е собственик на имота и е
заявил, че след като там е адреса му на управление, се предполага и че е
използвал имота за осъществяване на търговската си дейност.
Ответникът е взела становище в отговора на исковата молба,
подаден чрез пълномощника му адв.В. И., че иска е неоснователен, тъй като
дружеството не е собственик на имота, нито ползвател на същия и няма
сключен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия. Има регистриран
адрес на управление на ул.“***“ № 18, но това обстоятелство не установява
качеството му на ползвател на обект в сградата и то точно на първия етаж от
нея, за който е разкрита партида с абонатен № 42948. Възразява, че на същия
адрес има регистрирани други две дружества, като съгласно представените
документи от ТР, седалището и адреса на управление на „СТАНДАРТ“ООД и
на „Конструкторско бюро-Милчо Илиев“ЕООД е на същия адрес, а на
второто от тях е посочен точно етаж 1. Счита иска и неоснователен по
същество, като моли да бъде отхвърлен.
Искът по чл.422 от ГПК е допустим, като предявен в 1-месечния
срок от съобщението до кредитора за постъпилото възражение на длъжника.
Установява се от приложеното ч.гр.д.№ 6857/2019год. по описа на
ПлРС, безспорно, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по
реда на чл.410 от ГПК, е депозирано от ищеца на 18.10.2019год. и че
Плевенски РС е издал заповед за изпълнение за заявените суми, които се
претендират за установяване с исковата молба.
Спорно е дължи ли ответното дружество исковите суми за
топлоенергия, за посочения в исковата молба период и за които е издадена
срещу него заповед за изпълнение.
3
За да отхвърли иска като неоснователен Плевенски РС е приел, че
тъй като не се касае за битов потребител, е необходимо сключването на
писмен договор между страните за доставяне и ползване на топлоенергия.
Съдът е приел, че поради обстоятелството, че на същия адрес са
регистрирани още две търговски дружества, не е установено кой
действително е ползвал доставената топлоенергия в имота.
Въззивният съд също счита, че иска е останал недоказан и поради
това правилно е бил отхвърлен от районния съд. Самият ищец е признал
факта, че липсва писмен договор между страните, поради което в негова
тежест е било да установи, че именно ответното дружество е ползвало имота,
до който е била доставена топлинна енергия през исковия период. Още
повече, че е било своевременно направено възражение с отговора на исковата
молба, че се касае до едно предположение и че освен „ЗС ИНВЕСТ“ООД,
чийто адрес на управление е ул.“***“ № 18, на същия адрес са регистрирали
седалището и адреса на управление и „СТАНДАРТ“ООД и на
„Конструкторско бюро-Милчо Илиев“ЕООД. Видно от учредителните актове
на тези дружества и от извадките от ТР, прил. на л.66-72 от делото на РС, на
първия етаж на посочения адрес е адреса на управление на „Конструкторско
бюро-Милчо Илиев“ЕООД, а на другите две дружества – „СТАНДАРТ“ООД
и „ЗС ИНВЕСТ“ООД не е посочен етаж или конкретен обект-офис или
др.помещение, от което да може да се направи извода, че някое от тях и по-
точно ищцовото дружество е ползвало и не е заплатило доставена топлинна
енергия от „Топлофикация Плевен“ЕАД, по партида с абонатен № 42948.
Нещо повече - писмата изпращани от „Топлофикация Плевен“ЕАД, прил. в
делото също са адресирани само до ул.“***“ № 18, без посочване на етаж или
обект.
Няма никакво основание да се счита, че трите дружества имат
солидарно задължение за заплащане на топлинна енергия и този довод е
произволен, без да се сочи от какво произтича солидарността и без такава да
следва от естеството на задължението. Не са събрани доказателства, в т.ч. и
гласни, които да установяват какъв е характера на обекта с абонатен № 42948,
колко са помещенията на първия етаж и кой ги е ползвал през исковия период
от 01.10.2015г. до 30.04.2019г. Ето защо иска е останал недоказан, поради
което и е неоснователен. Не може да доведе до различни правни изводи
4
обстоятелството, че пред Плевенски РС са събирани доказателства за
количеството и стойността на доставената от ищеца топлинна енергия, при
положение, че не е установено тя да е доставена до ответника „ЗС
ИНВЕСТ“ООД и той да е спестил разходи, незаплащайки я. Още по-малко
има основание да се претендира лихва за забава върху стойността на
топлинната енергия за минало време, при положение, че няма сключен
договор за доставката с фиксирани в него срокове/падеж/ и начин на
заплащането ѝ, а се претендира обезщетение за неоснователно обогатяване.
Поради изложеното, решението на Плевенски районен съд е
правилно и законосъобразно и на основание чл.271 ал.1 ГПК, следва да бъде
потвърдено, като бъдат присъдени разноски в полза на въззиваемата страна в
размер на 310лв направени за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 826 на Плевенския районен съд,
постановено на 09.07.2020г. по гр.д. № 1208/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.3, вр. 273 от ГПК
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Плевен, ул. „Източна индустриална зона“ 128, да заплати на
„ЗС ИНВЕСТ“ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление: гр.
Плевен, ул.“***“ № 18, разноски по делото в размер 310лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6