Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /03.02.2020г. гр.Търговище
в
името на народа
ОКРЪЖЕН
СЪД-ТЪРГОВИЩЕ пети
състав
На двадесет и седми януари
2020 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар:Анатолия Атанасова
като
разгледа докладваното от съдия Милен Стойчев в.гр.д.№4 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от ответника „С.“ ЕООД-Тър-говище, действуващ
чрез процесуалния си представител адв.Ц.И. *** против решение
№656/08.11.2019г., постановено по гр.д.№1108/ 2019г. на Районен съд-Търговище в
частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата В.Е.К. ***
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 2 240 лв., представляваща
неизплатена част от обезщетение в размер на 4 брутни месечни, законната лихва
върху главницата за периода от 02.01.2019г. до 27.06.2019г. в размер на 110.13
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
исковата молба- 27.06.2019г., както и
в частта за присъдената държавна такса от 139.30 лв.С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за
отмяна на решението и за отхвърляне на изцяло на предявения иск.
Писмен отговор
по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК от ищцата не е постъпил.В съдебно
заседание процесуалният й представител адв.А.Н. *** оспорва основателността на
въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
След проверка по
реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е
допустима, но неоснователна.
Предявеният иск по
чл.222, ал.3 от КТ за сумата 3 360 лв. е обоснован с обстоятелствата, че при
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата със заповед №
15/02.01.2019г. по чл.325, ал.1 от КТ на управителя на ответното дружество „С.“
ЕООД-Търговище неизплатено е останало следващото й се обезщетение по чл.222,
ал.3 от КТ при прекратяване на трудово правоотношение като шивачка, поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на шест
месечни брутни трудови възнаграждения, за което ответникът е задължен, макар да
е последващ работодател, на осн.чл.123,
ал.2 във вр.с ал.1, т.7 КТ, тъй е налице преотстъпване
или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго.
С писмен отговор
по реда на чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск с възражение за
липса на предпоставките по чл.222, ал.3 от КТ, тъй като ищцата не е работила
непрекъснато в продължение на 10 години в ответното дружество.
След преценка на
събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ, при пенсиониране работникът има право на
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца, ако е
работил при същия работодател през последните 10 години.
В конкретния
случай, ищцата е работила 18 години като шивачка в „Рутин“ ЕООД-гр.Търговище, с
управител и собственик Румен Иванов Иванов, като на 01.08.2017г. сключила
трудов договор с ответното дружество „С.“ ЕООД-Търговище, подписан от същото
лице като директор, с предоставени управленски правомощия от собственика и управител
Ралица Йорданова Н.-работник в същото предприятие.Продължила да изпълнява
същата длъжност, както и останалите работници, в същата сграда, на същото
работно място, в същия колектив и организация на работа, т.е. налице е
фактическо преотстъпване на дейност от едно предприятие на друго по смисъла на
чл.123, ал.1, т.7 от КТ, в която хипотеза задълженията по трудовото
правоотношение към датата на промяната се прехвърлят на новия работодател
приобретател-чл.123, ал.2 от КТ.
При тези
обстоятелства и доводи, след като ответникът се счита за „предишен“ работодател
в отношенията с ищцата, то са налице и предпоставките по чл.222, ал.3 от КТ,
като последният е задължен за увеличения размер на обезщетението от брутни
трудови възнаграждения за срок от 6 месеца.В тази насока, първоинстанционният
съд е изложил обстойни мотиви, цитирайки задължителна съдебна практика, които
мотиви се споделят от настоящия съдебен състав на втората инстанция, поради
което на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд извършва препращане към тях.
Предвид горното, предявеният
иск по чл.222, ал.3 от КТ е основателен до размер на сумата 2 240 лв.,
представляваща неизплатената част от обезщетението в размер на 4 брутни
месечни, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 02.01.2019г.
до 27.06.2019г. в размер на 110.13 лв., поради което решението на районния съд в
обжалваната му осъдителна част е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271,
ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Разноски от въззиваемата
страна не са направени и претендирани, поради което не следва да се присъждат.
Въз основа на изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №656/08.11.2019г., постановено по гр.д.№1108/
2019г. по описа на Районен съд-Търговище в частта му, с която ответникът „С.“
ЕООД-Търговище, ЕИК ********* е осъден да
заплати на ищцата В.Е.К. ***, ЕГН:********** обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ
в размер на 2 240 лв., представляваща неизплатена част от обезщетение в размер
на 4 брутни месечни, законната лихва върху главницата за периода от
02.01.2019г. до 27.06.2019г. в размер на 110.13 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от завеждане на исковата молба- 27.06.2019г., както и
в частта за присъдената държавна такса от 139.30 лв., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
В необжалваната му
отхвърлителна част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.