М О Т И В И
към присъда № 2 / 30.01.2017г. по НОХД № 630 / 2016г. на СлОС
Окръжна прокуратура – Сливен е внесла
обвинителен акт против подс. Р.Г.Д. за престъпление чл.
255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, затова че в периода 14.04.2010г. - 14.05.2010г. в гр. Сливен, в условията на
продължавано престъпление, в качеството му на пълномощник на „КОКА" ЕООД -
гр. Сливен, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери - 92 195 /деветдесет и две хиляди сто деветдесет и пет/ лв. -
дължим данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), като
потвърдил неистина в декларации - справки-декларации по ЗДДС, изискващи се по
чл. 125 от ЗДДС, с вх. № 20001009281/14.04.2010г. за данъчен период месец март
2010г. и вх. № 200010114497/14.05.2010г. за данъчен период месец април 2010г.,
подадени от името на „КОКА" ЕООД - гр. Сливен, пред ТД на НАП - Бургас,
офис Сливен, и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 92 195 /деветдесет
и две хиляди сто деветдесет и пет/ лева, и използвал документ с невярно
съдържание - фактура с № **********/30.03.2010г. с издател „АГРОСПЕД" ЕООД
- гр. Дряново, и получател „КОКА" ЕООД
гр. Сливен, с
ДДС 57 000 лв., и фактура с № **********/29.04.2010г. с издател „АГРОТРЕЙД
ШИПИНГ" ООД - гр. Варна и получател „КОКА" ЕООД - гр. Сливен, с ДДС
35 195 лв., при водене на счетоводството като доказателство за получени
доставки по тях и представени като информация пред органите по приходите.
Преди започване на съдебното
следствие, министърът на финансите /в оставка/ като представител на Държавата
чрез упълномощено лице е предявил против подс. Д. граждански иск за сумата 92 195 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от престъплението, предмет на разглеждане по
настоящото дело, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
издължаване на цялата сума.
За съдебните прения, пред съда не се яви
представител на Държавата.
В хода на съдебните прения след
проведеното съкратено съдебно следствие представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита
фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт
за безспорно доказана. Относно вида и размера на наказанието, което следва да
се наложи на подсъдимия счита, че е налице хипотезата на чл. 58а, ал. 4 от НК и
съдът следва да приложи чл. 55 от НК като по-благоприятен за дееца, предвид
наличието на едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно
изтеклия дълъг срок между деянието /почти седем години/, което е завършило през
м. май 2010г. и налагането на наказанието. Като смекчаващо вината обстоятелство
отчита и оказаното от подсъдимия съдействие на разследването, а като отегчаващо
вината обстоятелство – предишните му осъждания. Предлага съдът да му определи
наказание лишаване от свобода под
най-ниския предел от три години, което да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На
основание чл. 55, ал.3 от НК предлага
съдът да не налага предвиденото по-леко наказание конфискация. По отношение на
гражданския иск счита, че същият следва да бъде уважен в размера, който е
предявен.
Разпитан в съдебно заседание подс.
Д. се признава за виновен, признава всички факти, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Служебният му защитник също счита фактическата обстановка по делото за изяснена. Моли
съда да му наложи наказание при условията на чл. 55 от НК. По отношение на
предявения граждански иск, предоставя на съда да прецени доколко същият е
основателен и доказан.
Въз
основа на самопризнанието на подс. Д., съпоставено със събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс. Р.Г.Д. е на 53
години, със средно специално образование, не работи, разведен, осъждан многократно, като
последните му осъждания са следните:
-С
влязла в сила на 04.02.2011г. присъда по НОХД № 135 / 2008г. на ОС – Стара
Загора за извършени в периода 01.11.2000г. – 06.01.2003г., на 03.04.2001г.,
29.03.2002г., 14.04.2003г. престъпления
по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т . 2 , 6 и 7, вр. чл. 26 от НК, по чл. 255, ал.
1, т. 2, 6 и 7 от НК, по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НК и по чл. 255,
ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НК, за които му е определено общо наказание лишаване
от свобода за срок от шест месеца при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип и наказание глоба в размер на 100лв.
-С влязла в сила на 30.01.2013г. присъда по НОХД № 362 / 2011г.
на ОС – Стара Загора за извършено в периода 01.06.2007г. – 14.10.2007г. престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т
. 6 и 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца. Със
същата присъда това наказание е кумулирано с наказанията по НОХД № 1115 / 2008г. на РС – Стара Загора по НОХД №
135 / 2008г. на ОС – Стара Загора и му е определено едно общо наказание
лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца, което да изтърпи
при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На
основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено наказанието глоба в размер на 100
лв.
- С влязла в сила на 14.03.2014г. присъда по НОХД № 6/ 2014г. на
ОС – Стара Загора за извършено в периода 13.12.2009г. – 14.01.2010г. престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т
. 2, 6 и 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от две години и единадесет месеца, което да изтърпи при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата
присъда това наказание е кумулирано с наказанията по НОХД № 362 / 2011г. наО – Стара Загора по НОХД № 135
/ 2008г. на ОС – Стара Загора и му е определено едно общо наказание лишаване от
свобода за срок от две години и единадесет месеца, което да изтърпи при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
След
изтърпяване на общото наказание по НОХД №
135 / 2008г., по НОХД № 362 / 2011г. и по НОХД № 6 / 2014г. , подс. Д. е
освободен от затвора на 22.01.2015г.
Търговско
дружество „Кока" ЕООД - гр. Сливен е учредено на 28.11.2006г. и вписано в
търговския регистър при ОС - Сливен по фирмено дело № 814/2006г. Дружеството е
регистрирано с капитал 5000 лева и с предмет на дейност покупка на стоки и
други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид,
ресторантьорство, хотелиерство, продажба на стоки от собствено производство,
търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни и превозни
сделки; външно-търговска дейност; счетоводни и административни услуги и други
дейности и услуги, които не са забранени от закона, и тези, подчинени на
разрешителен режим. Дружеството е учредено с едноличен собственик на капитала и
управител К.К.. Същият стопанисвал бистро „Селището" в гр. Сливен, което
било и основен предмет на дейност на фирмата. „Кока" ЕООД - гр. Сливен
било регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на
11.01.2007г.
Счетоводител на дружеството била свид. С.Х. от гр. С.З. В
началото на 2008г. свид. Х. предложила на сина си - свид. Д.Д.К., да закупи
дружеството от К. и да продължи да стопанисва бистрото. На 21.02.2008г. бил
сключен договор за покупко-продажба на дялове между К.К. - продавач и Д.К. –
купувач. Въз основа на договора, едноличен собственик на капитала и управител
на дружеството станал свид. Д.К.от гр. С.З.. На 13.06.2008г. промените били вписани по партидата на
„Кока" ЕООД. Седалището и адреса на управление на дружеството бил местност
Селището, общ. Сливен, бистро „Селището". Свид. Х. продължила да обслужва
счетоводно дружеството.
В началото на 2009г. свид. К. и синът й свид. К. преценили, че
дейността на дружеството не е достатъчно рентабилна и обмисляли идеята да го
прекратят. През месец март-април 2009г. свид. К. срещнала свой познат - свид. О.Б.
от гр. С.З. и в разговор между тях станало дума за намеренията относно
дружеството. Свид. Б. проявил интерес и предложил да закупи дружеството, за да
продължи да извършва дейност с него.
Междувременно свид. Б. провел разговор със свид. В.И.Т. -
приятел на сина му свид. Г.Б. от гр. С.. Свид. Б. предложил на свид. Т. да
закупи фирмата на свое име, като за услугата щял да получава определена сума
пари на месец. Свид. Т. бил материално притеснен и се съгласил. С договор за
покупко-продажба от 28.05.2009г. дружеството било прехвърлено на свид. Т..
Прехвърлянето на дяловете станало на територията на гр. Стара Загора с
посредничеството на свид. О.Б. и свид. Х.. Свид. Х.продължила да обслужва
счетоводно „КОКА" ЕООД. Свид. Б. й обяснил, че ще извършва търговия с
дървесина.
На 07.10.2009г. в гр. Сливен свид. О. Б. и свид. Х. завели свид.
Т. при нотариус Д. Г. в гр. С. Свид. Т. мислел, че ще подпише пълномощно, с
което упълномощава свид. Б. с всички права, произтичащи от качеството
му на управител на „КОКА" ЕООД - гр. Сливен. Вместо това подписал
пълномощно, с което упълномощил подс. Р.Д. да представлява дружеството с всички
произтичащи му от това качество правомощия, включително и пред всички банкови
институции. В Пълномощното било посочено също така, че подс. Д. има право да
представлява свид. Т. в качеството му на управител на „КОКА" ЕООД - Сливен
пред всички поделения и служби на териториалните данъчни дирекции, да подава
ежемесечните дължими декларации на книжен или магнитен носител, да подава
дневниците по ЗДДС, като подава и подписва всички необходими за това документи
и декларации; от името и за сметка на управителя да извършва всякакви други
действия, свързани с обикновеното (по см. на чл. 26 от Търговския закон) водене
и управление на търговската дейност на фирмата. Пълномощното с рег.№ 2010/07.10.2009г. било заверено пред Д.Г.,
действал към онзи момент като нотариус с № ***, с район на действие Районен съд
-Сливен.
Съгласно чл. 125, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност, за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация
за данък върху добавената стойност. От предоставената и приложена по ДП
данъчно-осигурителна информация е видно, че за периода 01.06.2009г. -
30.06.2010г. справки-декларации по ЗДДС и ГДД по ЗКПО за 2009г. са подавани от
управителя свид. Т.. Така и на 11.04.2010г. свид. В. Т. подал по интернет
справка-декларация по ЗДДС на „КОКА" ЕООД - гр. Сливен, получила вх. №
20001009281/11.04.2010 г. Три дни по-късно - на 14.04.2010г., подс. Д. подал по
интернет различна справка-декларация за ДДС на „КОКА" ЕООД - гр. Сливен за
същия период - м. март 2010г.. Втората справка-декларация била заведена със
същия входящ номер -20001009281, тъй като била възприета за изправителна
съгласно чл. 126, ал. 2 от ЗДДС – „Грешките, установени до изтичането на срока
за подаване на справка-декларацията, се поправят, като лицето извърши
необходимите корекции и подаде отново
декларациите по чл. 125, ал. 1 и 2 и отчетните регистри по чл. 124“. В
справката-декларация, подадена от подс. Д., като общ размер на
данъчните основи била посочена сумата от 576 779,93 лв., а начислен ДДС
- 115 355,98 лв. Към справката-декларация бил приложен дневник -
покупки на фирма „КОКА" ЕООД - Сливен за м. март 2010г., в който била
включена и неистинска фактура с № **********/30.03.2010г. с
доставчик „АГРОСПЕД" ЕООД - гр. Дряново, на стойност 285 000 лв. и
ДДС - 57 000 лв. Чрез включване в дневника за покупки и в справката-
декларация за ДДС за м. март 2010г. дружеството е упражнило право на
приспадане на данъчен кредит по фактура № **********/30.03.2010г. в
размер на 57 000 лв. при данъчна основа 285 000 лв. с предмет на доставка
покупка. От извършена насрещна проверка № 1003964/07.10.2010г. от ТД на НАП -
Велико Търново, офис Габрово на „АГРОСПЕД" ЕООД – гр. Дряново, с управител
свид. К. Г. се установило, че дружеството е дерегистрирано по ДДС на 08.02.2010г.,
което е повече от месец преди издадената фактура. „АГРОСПЕД" ЕООД – гр.
Дряново няма подадена справка-декларация по ЗДДС за месец март 2010г. Видно от писмо изх.№
20-18-2369/17.10.2016г. на ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, фактурата е
включена в справка-декларация с вх.№ 20001009281/14.04.2010г. и същата е
подадена като изправителна от подс. Р.Д.. За същия период има подадена
предходна справка-декларация от дата 11.04.2010г. от управителя на дружеството
- свид. В.Т., в която инкриминираната фактура не е отразена. Сделката по
фактурата не е реално извършена и не е документално обоснована. Не са
представени товарителници, пътни листи, кантарни бележки, договори,
приемо-предавателни протоколи, касови бонове и банкови бордера.
На 14.05.2010г. свид. В.Т. подал по интернет справка-декларация
по ЗДДС на „КОКА" ЕООД - гр. Сливен, получила вх. № 20001014497/14.05.2010г..
По-късно същия ден, на 14.05.2010г., подс. Д. подал по интернет различна
справка-декларация за ДДС на „КОКА" ЕООД - гр. Сливен за същия период - м.
май 2010г., като втората справка-декларация била заведена със същия входящ
номер - 20001014497, тъй като била възприета за изправителна била възприета
като изправителна съгласно чл. 126, ал. 2 от ЗДДС. В справката-декларация,
подадена от подс. Д., като общ размер на данъчните основи била посочена сумата
от 175 909,80 лв., а начислен ДДС - 35 181,96 лв. Към справката-декларация бил
приложен дневник покупки на фирма „КОКА" ЕООД - Сливен за м. април 2010г.,
в който била включена неистинска фактура с № **********/29.04.2010г. с
доставчик „АГРОТРЕЙД ШИПИНГ" ООД - гр. Варна, на стойност 175 975 лв. и
ДДС - 35 195 лв. с предмет на доставка покупка. Чрез включване в дневника за
покупки и в справката-декларация за ДДС за м. април 2010г. дружеството е упражнило
право на приспадане на данъчен кредит по същата фактура.
Видно от писмо с изх.№ 20-18-2369/17.10.2016г. на ТД на НАП - Бургас,
офис Сливен, фактурата е включена в справка-декларация с вх.№
20001014497/14.05.2010г., последната подадена като изправителна от подс. Д.. За
същия период има подадена предходна справка-декларация от дата 14.05.2010г. от управителя на дружеството - свид. В.Т.,
в която инкриминираната фактура не е отразена. Сделката по фактурата не е
реално извършена и не е документално обоснована. Фактурата не е представена по досъдебното
производство и не може да се установи каква точно доставка е посочена по нея. Не
са представени товарителници, пътни листи, кантарни бележки, договори,
приемо-предавателни протоколи, касови бонове и банкови бордера. От представения
по делото протокол от извършена насрещна проверка на „АГРОТРЕЙД ШИПИНГ"
ООД № 20-10-1001085-03/16.09.2010 г. от ТД на НАП - Варна се установява, че
процесната фактура не е включена в справка-декларация по ЗДДС за м. април 2010г.
Видно от свидетелските показания на управителя на дружеството – Д.П.И. дадени
по делото, дружеството, на което е управител, не е осъществявало търговска
дейност с „КОКА" ЕООД - гр. Сливен и не е издавало процесната фактура. „АГРОТРЕЙД
ШИПИНГ" ООД е представило по делото справка-декларация по ДДС, ведно с
дневниците си за покупки и продажби за м. април 2010г. В дневника за продажби
по ДДС на дружеството няма включена фактура, която да е издадена за „КОКА"
ЕООД - гр. Сливен. Сделката по фактура с № **********/29.04.2010г. с доставчик
„АГРОТРЕЙД ШИПИНГ" ООД - гр. Варна, не е документално обоснована.
При ревизията от страна на задълженото лице не са били
представени документи, които да докажат реалността на доставките по процесните
две фактури - с № **********/30.03.2010г. и № **********/29.04.2010г. При
извършените насрещни проверки на доставчиците е било установено, че същите не
са имали търговски отношения с „КОКА" ЕООД - гр. Сливен, както и че не са
издавали осчетоводените фактури и касовите бонове към тях.
Със Заповед № 10011085/07.07.2010г. било възложено извършването
на ревизия на „КОКА" ЕООД - гр. Сливен. Ревизията била извършена от екип в
състав: свид. Е.Д. - инспектор по приходите, В.Ж. - ст. инспектор по приходите,
П.С. - инспектор по приходите. Ревизията е приключила с издаването на Ревизионен
акт № *********/25.02.2011г. от който е видно, че при извършената данъчна
ревизия за периода от 2007г. до 2010г. на „КОКА" ЕООД - гр. Сливен, в
резултат на установените от органите по приходите данъчни основи и дължими
данъци по ЗКПО и по ЗДДС, са определени данъчни задължения за довнасяне в общ
размер от 928 213,21 лв., от които дължимият ДДС за внасяне е в общ размер 835
339,77 лв. В хода на ревизията е констатирано, че воденото от ревизираното
дружество счетоводство не дава обективна картина за финансовото състояние на
„КОКА" ЕООД - гр. Сливен. При ревизията от страна на задълженото лице не
са представени документи, които да докажат реалността на доставките по фактура
с № **********/30.03.2010г. с издател „АГРОСПЕД" ЕООД - гр. Дряново и
получател „КОКА" ЕООД
- гр. Сливен
и фактура с
№ **********/29.04.2010г. с издател „АГРОТРЕЙД ШИПИНГ" ООД - гр.
Варна и получател „КОКА" ЕООД - гр. Сливен. При извършените насрещни
проверки на доставчиците е установено, че същите не са имали търговски
отношения с „КОКА" ЕООД - гр. Сливен, както и че не са издавали
осчетоводените от дружеството фактури и касовите бонове към тях. С оглед на
констатираното, контролните органи са приели, че доколкото представените
фактури, включително тези на „АГРОСПЕД" ЕООД - гр. Дряново и „АГРОТРЕЙД
ШИПИНГ" ООД - гр. Варна, не удостоверяват реална покупка, е налице
неоснователно приспадане на данъчен кредит. За периода месец април - месец май
2010г. дължимият ДДС е в размер на 92 195 лв. и тъй като надхвърля 12 хиляди
лева, съгласно чл. 93, т. 14 от НК е в особено големи размери.
Видно от приложеното Удостоверение за актуално състояние,
управител на „АГРОСПЕД" ЕООД - Дряново е К.И..
Видно от приложеното Удостоверение за актуално състояние,
управител на „АГРОТРЕЙД ШИПИНГ" ООД - Варна, е Д.П.И..
Подс. Р.Д. оперирал с три сметки с титуляр „Кока" ЕООД –
Сливен:
- разплащателна банкова сметка
№ BG******************** с титуляр „КОКА" ЕООД - Сливен е била
открита в „****" АД - офис В., на 09.02.2010г. и закрита на 12.05.2010г.
като лицето, упълномощено да оперира с нея е подсъдимият.
- разплащателна сметка № BG********************
с титуляр „КОКА" ЕООД - Сливен в „****" /за която подсъдимият е имал
спесимен и се е разпореждал с нея/ като спесименът е даден в клон *** на 24.06.2009г. Сметката е открита на 24.06.2009г. и е
закрита на 28.03.2011г.
- разплащателна сметка №*************** с титуляр „КОКА"
ЕООД -Сливен в *** /за която подсъдимият е имал спесимен и се е разпореждал с
нея/, като спесименът е даден в клон ***
на 13.10.2009г. Сметката е открита на 13.10.2009г. и е закрита на 01.03.2011г.
Видно от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, сделката с доставчик „АГРОСПЕД" ЕООД - гр. Дряново, ЕИК **********
по фактура № **********/30.03.2010г. не е документално обоснована, тъй като:
фактурата не е представена по делото и съответно не може да се установи каква
точно доставка е извършена по нея; по делото не са представени товарителници,
пътни листи, кантарни бележки, договори, приемо-предавателни протоколи, касови
бонове и банкови бордера. От „АГРОСПЕД" ЕООД - гр. Дряново не са
представени извлечения от счетоводните им регистри, от които да се установят
относими обстоятелства. От представения по делото Протокол от извършена
насрещна проверка на „АГРОСПЕД" ЕООД № 1003964/07.10.2010г. от ТД на НАП
гр. Велико Търново, офис Габрово е установено, че дружеството е дерегистрирано
по ДДС на 08.02.2010г. - повече от месец преди издадената процесна фактура.
„АГРОСПЕД" ЕООД няма подавана справка-декларация по ЗДДС за месец март 2010
година. Съгласно свидетелските показания на управителя на „АГРОСПЕД" ЕООД
- гр. Дряново – К.Г., той е управител на много фирми и не може да посочи
предмета на дейност на нито една; „АГРОСПЕД" ЕООД не му говори нищо и не
знае дали дружеството е извършвало търговска дейност. Не съхранява документи и
цялата документация на всички фирми е била поверена на лице на име С. С. от гр.
В.Т., починал преди около две години.
Сделката с доставчик „АГРОТРЕЙД ШИПИНГ" ООД - гр. Варна,
ЕИК ********* по фактура № **********/29.04.2010г. не е документално
обоснована, тъй като фактурата не е представена по делото и съответно не може
да се установи каква точно доставка е извършена по нея. По делото не са
представени товарителници, пътни листи, кантарни бележки, договори,
приемо-предавателни протоколи, касови бонове и банкови бордера. От представения
по делото Протокол от извършена насрещна проверка на „АГРОТРЕЙД ШИПИНГ"
ООД № 20-10-1001085-03/16.09.2010г. от ТД на НАП гр. Варна е установено, че
процесната фактура не е включена в Дневника за продажби към справката
декларация по ЗДДС на дружеството за месец 04.2010г. Съгласно свидетелските
показания на Даниела П. И. -
управител на „АГРОТРЕЙД ШИПИНГ" ООД, дружеството й не е осъществявало
търговска дейност с „КОКА" ЕООД - гр. Сливен и не е издавало процесната
фактура. „АГРОТРЕЙД ШИПИНГ" ООД е представило по делото
Справката-декларация по ДДС, ведно с дневниците за покупки и продажби за месец
април 2010г. В Дневника за продажби по ДДС на дружеството няма включени
фактури, които да са издадени на „КОКА" ЕООД - гр. Сливен. През този
период са издадени фактури с номера № ********** и № **********, които са много
по-големи от процесната.
Вещото лице е установило, че в справките декларации по ДДС са
включени следните недокументално обосновани фактури по периоди както следва: 1.
Данъчен период от 01.03.2010г. до 31.03.2010г., през който „КОКА" ЕООД гр.
Сливен е подало СД по ДДС вх. № 20001009281/14.04.2010г., в която дружеството е
включило недокументално обоснованата фактура: **********
/ 30.03.2010г. с доставчик „АГРОСПЕД" ЕООД – гр. Дряново, с ДДС – 57 000
лв.
2.Данъчен период от 01.04.2010г. до 30.04.2010г., през който „КОКА" ЕООД - гр. Сливен
е подало СД по ДДС вх. № 20001014497/14.05.2010г., в която дружеството е
включило недокументално обоснованата фактура: 88/29.04.2010г. с доставчик
„АГРОТРЕЙД ШИПИНГ" ООД – гр. Варна, с ДДС – 35 195 лв.
Експертизата е установила по какъв начин биха се променили
дължимите данъци от „КОКА" ЕООД гр. Сливен по ЗДДС за съответните данъчни
периоди от 01.03.2010г. до 30.04.2010г., ако процесните две недокументално
обосновани фактури не бяха включени в дневниците за покупки по справките
декларации за ДДС: за периода м. март 2010г. е ползван данъчен кредит без
документална обоснованост на стойност 57 000 лв.; за периода м. април 2010г. е
ползван данъчен кредит без документална обоснованост на стойност 35 195 лв.,
общо – 92 195 лв.
За финансовата 2010г. от „КОКА" ЕООД - гр. Сливен няма
подадена годишна данъчна декларация по ЗКПО. Поради тази причина експертизата
не може да установи дали има осчетоводени недокументално обосновани разходи.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, на хартия са разпечатани данни от оптичен носител CD-R, 700mb/80min, марка Verbatim, предоставен
от „Еконт", на който са записани два файла, съдържащи по една таблица с
данни за куриерски поръчки, съответно с подател Р.Д. и получател Р.Д.. От
разпечатаните на два листа, формат А3 и приложени към експертизата данни е
видно, че през месец март - април 2009г. подс. Д. е получил две пратки - от И.Д.
и от В.Т.. С посочените лица подс. Д. е обвиняем по ДП № 119/2015г. на ОСО при
ОП - Стара Загора за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т.
7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено в периода от месец
март 2009г. до месец януари 2011г. в
качеството му на пълномощник на ЕТ „Сашев – И.С.“ – гр. Стара Загора.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Тя се
установява по категоричен начин от направените от подсъдимия
самопризнания в процедурата по глава ХХVІІ от НПК, кореспондиращи с надлежно събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, който съдът директно
може да ползва съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК. В хода на съкратеното
съдебно следствие съдът одобри изразеното от страните съгласие да не се
провежда разпит на свидетелите и експертите, като при постановяване на
присъдата непосредствено да ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения. Предвид признанието на подсъдимия относно фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прогласи, че ще
ползва самопризнанието, без да събира доказателства относно въпросните факти.
В подкрепа на
самопризнанието на подсъдимия са събрани
многобройни доказателствени средства: показания на свидетели; документи,
съдържащи данни за изясняване на обстоятелствата по делото; изготвени
са съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, неоспорените заключения на които бяха коментирани
по – горе. Заключенията на тези експертизи кореспондират с останалия
доказателствен материал, а и съдът няма
основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експертите,
поради което ги възприе изцяло.
Показанията на всички разпитани в хода на досъдебното производство
свидетели – В.Т., С.Х., Д.К., Е.Д., А.С., К. И., Д. И., О.Б., Г.Т. са безпротивоечиви и взаимно се допълват.
Съдът се довери
и на приложените и приети като писмени доказателства по делото документи: Заверени копия от ревизионен доклад № 1001829
/ 13.12.2010г. на ТД на НАП – Бургас и приложения към него; предоставени
документи от трети лица фирми – доставчици на „КОКА“ ЕООД – гр. Сливен;
Протокол от извършена насрещна проверка
в „АГРОСПЕД“ ЕООД – гр. Дряново № 1003964 / 07.10.2010г.; Акт за
дерегистрация по ЗДДС № 70902241 /
11.01.2010г. на същото дружество и приложения; Протокол от извършена насрещна проверка в „АГРОТРЕЙД ШИПИНГ“ ЕООД – гр.
Варна № 20-10-1001085-03 / 16.09.2010г.; заверено копие от протокол № 1004893 /
13.12.2010г. за изземване на инвойси, счетоводни справки, оборотна ведомост във връзка с възложена ревизия на „КОКА“ ЕООД
– гр. Сливен, заверени копия от оборотна ведомост от 01.01.2010г. до 30.06.2010г., заверени
копия от товарителници и инвойси; заверени копия
от документи по разкрита данъчна и осигурителна информация за „КОКА" ЕООД
- гр. Сливен, заверени копия от Ревизионен акт № № *********/25.02.2011г.;
справки за налични разплащателни сметки на „КОКА“ ЕООД – гр. Сливен и спесимени
за тях; заверено копие от пълномощно на подс. Д., нотариално заверено на 07.09.2009г.; справка за криминалистически
регистрации, ЗМ и др. относно подс. Д.; писмо изх. № 20-18-2369 / 17.10.2016г.
на ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, относно подадени справки - декларации за м.
март и м. април 2010г., заверени копия от справки – декларации за м. март и м.
април 2010г.; справка от адм.
ръководител на ОП - Ст. Загора; разпечатка от службата по вписванията относно
вписвания, отбелязвания и заличавания по
партидата на подс. Д.; справка за съдимост на подсъдимия,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
характеристична справка. Те също не
са оспорени от страните, изготвени са по предвидения процесуален ред и
отговарят на законовите изисквания да бъдат годни доказателствени средства в
наказателния процес.
Въз основа на
установените по несъмнен и категоричен начин фактически обстоятелства, съдът
прие следното от ПРАВНА СТРАНА:
С деянието от
описаната фактическа обстановка подс. Д. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпление по чл.
255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в периода 14.04.2010г. - 14.05.2010г. в гр.
Сливен, в условията на продължавано престъпление, в качеството му на
пълномощник на „КОКА" ЕООД - гр. Сливен, избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 92 195 лв. - дължим
данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), като потвърдил
неистина в декларации - справки-декларации по ЗДДС, изискващи се по чл.125 от ЗДДС, с вх. № 20001009281/14.04.2010г. за данъчен период месец март 2010г. и
вх. № 200010114497/14.05.2010г. за данъчен период месец април 2010г., подадени
от името на „КОКА" ЕООД - гр. Сливен,
пред ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, и приспаднал неследващ се данъчен кредит
в размер на 92 195 лева, и използвал документ с невярно съдържание - фактура с
№ **********/30.03.2010г. с издател „АГРОСПЕД" ЕООД - гр. Дряново, и
получател „КОКА" ЕООД - гр. Сливен, с ДДС 57 000 лв., и фактура с №
**********/29.04.2010г. с издател „АГРОТРЕЙД ШИПИНГ" ООД - гр. Варна и
получател „КОКА" ЕООД - гр. Сливен, с ДДС 35 195 лв., при водене на
счетоводството като доказателство за получени доставки по тях и представени
като информация пред органите по приходите.
Данъчните
престъпления засягат обществени
отношения, свързани с нормалното и законосъобразно функциониране на данъчната система. Нормата на чл. 255 от НК борави с понятието
„данъчно задължение”. За да възникне
данъчно задължение е необходимо да съществува определен данъчен закон, с което
то се индивидуализира и конкретизира. Избягването на установяване и плащане на
данъчни задължения е обективен
признак от състава на престъплението по чл. 255 от НК. Съставът на
чл.255, ал. 1 от НК предвижда няколко форми на изпълнителното деяние,
посочени в т.1 до т.7 на нормата. Отделните действия/бездействия –
имащи за резултат избягване
установяване и/или плащане на данъчни задължения в големи
размери – могат да бъдат осъществени самостоятелно или в различни комбинации
помежду си. В случая обвинението срещу
подс. Д. е за осъществен квалифициран състав на престъплението по чл. 255, ал. 1
от НК - този по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК - избягване
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери чрез три от възможните форми на изпълнително
деяние, а именно: 1. като потвърдил неистина в подадени справки декларации (т. 2), 2.
като използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и
представени като информация пред органите по приходите (т. 6), 3. като
приспаднал неследващ се данъчен кредит (т. 7).
Данъчен кредит
съгласно разпоредбата на чл. 68 ал.1 т.1 от ЗДДС е сумата на данъка, която
регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по същия
закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, т.е.
необходимо е наличие на реално осъществени облагаеми доставки. Не е налице
право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно (чл. 70 ал. 5
от ЗДДС). Когато липсва реално осъществена облагаема доставка (както е в
настоящия случай), за данъчно задълженото лице не възниква правото на данъчен кредит и приспадането му не се следва. Фактурираните
доставки не са извършени реално от фирмата-доставчик,
по видове и цени, както са фактурирани,
поради това процесните две фактури са с невярно съдържание, а чрез включването
им в справките-декларации по чл.125 от ЗДДС за м. март 2010г. и за м. април
2010г., подс. Д. е потвърдил неистина при представяне на информация пред
органите по приходите, като по този начин е избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 92 195 лв.
Дължимите данъчни задължения в инкриминирания размер - 92 195 лв. са в особено големи размери, тъй като многократно надхвърлят 12 000 лв.
(чл. 93, т. 14 от НК). Престъплението на подсъдимия е резултатно и
довършено, тъй като се стига до неплащане на данъчни задължения към държавата.
Поведението на подс. Д. е виновно. Той е извършил деянието си с
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК –
съзнавал е обществено опасния му
характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните
последици от него. Той е знаел, че двете справки - декларации са с
невярно съдържание, тъй като в тях са вписани процесните две
фактури /с № **********/30.03.2010г. на стойност 285 000 лв. и ДДС -
57 000 лв., с посочен издател „АГРОСПЕД" ЕООД - гр. Дряново и с № **********/29.04.2010г.
на стойност 175 975 лв. и ДДС – 35 195 лв., с посочен издател „АГРОТРЕЙД ШИПИНГ" ООД - гр.
Варна/ за доставки, които реално не са извършвани и това ще
осуети установяването на действителните данъчни задължения, приспадайки данъчен
кредит какъвто не се полага.
Подс. Д. е действал при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК: процесните две
справки - декларации са подадени през непродължителен период от време /една след
друга/, при една и съща фактическа обстановка, при еднородност на вината - пряк
умисъл, подчинен на преследвания и постигнат чрез всяко от
деянията краен резултат – избягне
установяването и плащането на данъчни задължения на представляваното от подсъдимия
дружество в особено големи размери, общата стойност на които за целия период
е 92 195 лева.
При индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание, съдът се съобрази с
принципите за неговата законоустановеност и индивидуализация. За извършеното
от подс. Д. престъпление е предвидено наказание лишаване
от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество
на виновния. С оглед на това, че настоящото производство се разви по Глава
ХХVІІ от НПК и по-конкретно при хипотезата, предвидена в чл.371, т.2 от НПК, то
в този случай, разпоредбата на чл. 373,
ал. 2 от НПК задължава съда да определи на подсъдимия наказание при
условията на чл. 58а от НК.
Като смекчаващо
отговорността на подсъдимия
обстоятелство съдът прецени
самопризнанието му, направено още на
досъдебното производство и приноса му за разкриване на обективната истина по
делото /в този смисъл ТР № 1 / 2009г. на ОСНК на ВКС/. Налице е и едно изключително смекчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство, а именно изтеклия значително
дълъг период от осъществяването на престъплението - повече от шест години. Като
отегчаващи вината му обстоятелства съдът прецени това, че не упражнява
общественополезен труд и предишните му осъждания. Тези осъждания характеризират подсъдимия и като личност със завишена
степен на обществена опасност. Степента
на обществена опасност на конкретно извършеното от подс. Д. деяние не е по – висока от характерната за
този вид престъпления.
Посоченото
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство дава основание да се
приеме, че наказание, определено при условията на чл. 58а, ал. 1
от НК се явява несъразмерно тежко и несъответстващо на критерия за
справедливост във връзка с критерия за разумен срок на наказателното
преследване. Поради това и след преценка
на обстоятелството по ал. 4 на чл.
58а от НК за по благоприятен закон, съдът определи наказанието на подс. Д.
при условията на чл. 55, ал. 1,
т. 1 от НК, т.е. под предвидения в съответната приложима
материалноправна норма минимален размер от три години лишаване от свобода.
Съдът съобрази
доводите на страните относно размера на наказанието лишаване от свобода и
отчете и всички изложени обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на
наказанието и намери за съответно на тежестта на деянието и на обществената опасност на подсъдимия, съобразно отчетените по-горе обстоятелства и целите на чл. 36 НК, наказание лишаване от свобода под минимума,
а именно за срок от една година и шест месеца. Това наказание съгласно разпоредбите
на ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип.
Наложеното на подс. Д. наказание в този вид и
размер съдът намира за достатъчно за постигане на репресивните и възпитателни
цели на санкцията, за прецизно отмерено с оглед на всички индивидуализиращи
наказателната отговорност обстоятелства, за съобразено с изискванията на чл. 373 ал. 2 от НПК и същевременно
за справедливо. То е съобразено с целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК - ще окаже предупредително и възпиращо въздействие върху останалите членове
на обществото и същевременно ще допринесе най-вече за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия.
Тъй
като по делото не се установи подсъдимият да притежава налично имущество, което
може да бъде предмет на наказанието конфискация, съдът не постанови налагането
на това наказание.
Престъплението
по настоящото дело и престъпленията по НОХД № 135/2008г. на ОС – Стара Загора, по
НОХД № 362/2011г. на ОС – Стара Загора и по НОХД № 6 / 2014г. на ОС – Стара
Загора са извършени
от подс. Д. преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
Налице са предпоставките на чл.
25,
ал.1, вр. чл. 23, ал. 1
от НК, поради което съдът групира наказанията на подс. Д. наложени с
влезли в сила присъди по НОХД № 135/2008г. на ОС – Стара Загора, по НОХД №
362/2011г. на ОС – Стара Загора, по НОХД № 6 / 2014г. на ОС – Стара Загора и по
настоящото дело, като определи едно общо наказание в размер на най – тежкото от
тях, а именно – 2 години и 11 месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип и глоба в размер на 100 лв.
На основание
чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспадна
изтърпяното наказание лишаване от
свобода по която и да е от присъдите, включени в съвкупността.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
Освен престъпление по смисъла на чл. 9, ал.1 от НК, деянието на
подс. Д., за което бе реализирана наказателната му отговорност, представлява и деликт, поради което едновременно с
наказателната, възниква и гражданската отговорност, чиято основна цел е
възстановяване на причинените от деянието съставомерни вреди, представляващи и
елемент от обективната страна на престъпния състав на чл. чл.255, ал.3, във
вр. с ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. По начало основанието на
отговорността по чл. 45 от ЗЗД произтича от нарушаването на забраната да не се
вреди другиму и съответното задължение на причинителя на вредата за поправянето
й при виновното й причиняване в случая на Държавата. При престъпленията против финансовата и
данъчната система, които са резултатни престъпления, също е налице такава
отговорност. С осъществяване на престъпния състав по посочената по-горе
материално-правна наказателна норма подс. Д. е избегнал установяване и плащане
на данъчни задължения. Подсъдимият като
пълномощник на данъчнозадължено лице е бил задължен да посочи в инкриминираните справки - декларации вярна
информация, свързана с търговската дейност на съответното данъчно задължено
лице, а той е подал същите декларации, удостоверяващи
пред данъчната администрация неистина относно осъществяването на данъчните
събития, приспаднал е неследващ се данъчен кредит в размер на 92 195 лв. и е използвал документи с невярно
съдържание /процесните две фактури/ при водене на счетоводството и представени
като информация пред органите по приходите, с което е реализирал престъпния състав на избягването на
установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери. С
това подсъдимият неправомерно е накърнил
патримониума на държавата, осуетил е правилното установяване на действителния
размер на данъчните задължения и е избегнал плащането им, съставляващи
непогасен данъчен дълг. В резултат на осъществената
престъпна дейност, подсъдимият е причинил на държавата имуществени вреди, чието възмездяване следва
да бъде осъден да осъществи. По делото няма
данни подсъдимият да е внесъл в държавния бюджет дължимите данъчни задължения,
поради което съдът допусна за
съвместно разглеждане и с присъдата си уважи изцяло предявения граждански иск,
ведно със законните последици от това, като осъди подс. Д. да заплати на
Държавата сумата 92 195 лв. -
обезщетение за причинени имуществени вреди от данъчни задължения по ЗДДС
в особено големи размери, в резултат на престъплението по чл. 255, ал. 3, вр.
ал. 1, т. 2, 6 и 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано
от 14.05.2010г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно
правилата на процеса, съдът осъди подс. Д. да заплати направените на
досъдебното производство разноски за експертизи в размер на 603,97 лв. в полза на държавата по бюджета ОД на МВР –
гр. Сливен, а в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт – държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 3 687,80 лв.
Ръководен от
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 14.02.2017г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
