Решение по дело №1013/2019 на Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

 

№  

 

30.07.2019 г., гр.П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №1013 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от адв.Н.Б., като пълномощник на „Л. П. ..“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С.С.С., съд.адрес:*** против Наказателно постановление №************* от 24.01.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на дружеството за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева.

Поддържа се, че обжалваното постановление е необосновано и незаконосъобразно и се иска същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Сочат нови доказателства. 

Ответникът по жалбата ТД на НАП гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител си оспорва жалбата и моли НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.

На 05.07.2018 г. била извършена проверка във връзка със спазване на данъчното и осигурително законодателство на обект -магазин за паркет входни и интериорни врати, находящ се в гр.П., община П., бул.„Б." №73, стопанисван от „Л. П." ЕООД

При проверката било констатирано, че за получена авансово сума на 23.03.2018 г. от „Л. П." ЕООД на стойност 200,00 лв. от Р. К.с адрес гр.П. ул.Цар Калоян №127 не е бил издаден фискален бон от ФУ, нито касова бележка от прономерован и прошнурован кочан съгласно изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. На клиента е била издадена квитанция №********** от 23.03.2018 г. със салдо 200.00 лв. платена сума 200.00 лв.

В търговския обект на „Л. П." ЕООД, находящ се в гр. П., община П., бул.„Б." №73 било въведено в експлоатация фискално устройство Дейзи Микро с ИН DY259342 и ФП 36550456.

Съгласно отпечатан КЛЕН на фискална памет за периода 01.03.2018 г. - 31.03.2018 г. за дата 23.03.2018 г. на гореописаното ФУ е била отразена само сумата от 764.45 лв. Фискален бон за сумата от 200,00 лв. на дата 23.03.2018 г, за платен аванс не бил издаден.

Нарушението било извършено от търговския обект на 23.03.2018 г. стопанисван от „Л. П." ЕООД, находящ се в гр.П., община П., бул.„Б." №73.

Нарушението било констатирано на 05.07.2018г. при извършената оперативна проверка на търговски обект - магазин за паркет входни и интериорни врати, находящ се в гр.П., община П., бул,„Б." №73, стопанисван от „Л. П." ЕООД и документирано с Протокол за извършена проверка cep. АА №0203026/05.07.2018г. /Обр. Кд-78/, в едно с приложени доказателства.

На дружеството жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. АУАН е връчен на управителя на дружеството на 05.10.2018 г.  

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелките В.М.–актосъставител, И.С. и писмените доказателства приложени по делото.

Съдебният контрол е съсредоточен в рамките на наказателното постановление, като въз основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически и констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на същото.

Констатациите описани в АУАН, залегнали в НП се потвърждават от писмените доказателства и показанията на свидетелите и не се оспорват по същество от жалбоподателя.

Но от показанията на свидетелката Спасова, работеща като продавач-консултант в проверявания обект, не оборени от други доказателства, се установи, че съгласно установената практика в магазина, на 23.03.2018 г. клиентката е заплатила авансово сумата от 200 лева за извършване на доставка/продажба на врата, която услуга не е извършена, поради отказ от поръчката. Последното е видно от представената касова бележка от 20.06.2018 г.

Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва по банков път, като за целите на тази наредба "фискално устройство", "търговски обекти" и "фискална касова бележка (фискален бон)" са тези по § 1, т.40 и т.41 от ДР и чл.118, ал.2 от ЗДДС, съгласно чл.2, ал.1 от същата.

Текстът на тази норма е възпроизведен и доразвит в чл.25, ал.1 от Наредбата, който гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.

От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредба №Н-18/2006 г. се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка по чл.3, ал.1 от Наредбата, следва да е налице извършена продажба на стоки или услуги.

В наредбата не се съдържа дефиниция на понятието доставка/продажба на стоки или услуги. И тъй като тя е издадена въз основа на пряката законова делегация на чл.118, ал.3 от ЗДДС, а според чл.12 от ЗНА, актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден, следва да се ползват съществуващите в ЗДДС правни понятия и свързаните с тях задължения.

В чл.6 и чл.9 от ЗДДС е дадено легално определение на термините доставки на стоки и доставка на услуги, а датата на възникване на облагаемите доставки на стоки или услуги като данъчно събитие се определя от чл.25 от ЗДДС. В ал.2 на този текст се съдържа основното правило за възникване на доставките като данъчно събитие, съгласно което данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е завършена. В ал.3 и ал.4 на същия член се съдържат други специфични правила за определяне на датата на възникване на данъчно събитие.

Анализът на тази норма сочи, че при получаване на плащане (цялостно или частично авансово плащане) по доставка на стоки или услуги не се счита, че е възникнала доставка на стоки или услуги като данъчно събитие. Разбира се, разпоредбата на чл.25, ал.6 от ЗДДС предвижда, че когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал.2, 3 и 4, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането, но това е свързано със задължението за начисляване на ДДС по облагаеми доставки на стоки или услуги, а не и със задължението за издаване на фискална касова бележка от фискално устройство.

От изложеното се налага изводът, че плащанията на суми по доставки на стоки или услуги, независимо дали същите ще се третират като капаро (задатък) или като авансови вноски по продажната цена, не следва да се регистрират и отчитат чрез издаване на фискални касови бележки от фискално устройство, тъй като с тях не е осъществена доставка на стока или услуга - няма прехвърляне на право на собственост или друго вещно право върху стока или извършване на услуги, т. е. няма доставка на стоки или услуги по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Още повече, че съгласно чл.6, ал.2 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на закона е фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея в определен срок, какъвто е настоящия случай, свързан с доставката на стоката в магазина в определен срок и фактическото й предаване на клиента, какъвто е същността на договора за продажба.

В тези случаи е приложима разпоредбата на чл.33 от Наредба № I-18/2006 г., която предвижда, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

 

 

 

 

Процесната операция, която органите по приходите са третирали като извършена в търговски обект сделка (продажба на услуга) при извършената проверка на място, има за предмет авансово плащане по договор за подажба, поради което датата на възникването му се определя при хипотезата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС - към момента на прехвърляне на собствеността върху вещта, към който момент възниква и задължението на продавача да регистрира извършената от него продажба чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ при условие, че плащането по нея не се извършва по банков път.

С оглед на това, следва да се приеме, че към момента на капариране на сумата от 200 лева, който във всички случаи не съвпада с момента на предване на вещта, респективно собствеността върху нея, не е възникнала продажба, която следва да бъде регистрирана с фискално устройство, поради което за изпълнителя по нея не е възникнало и задължение да издаде фискална касова бележка за посочената сума.

А след като това е така, то не е налице и нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС от страна на наказаното лице, поради което незаконосъобразно то е санкционирано по реда на чл.185, ал.1 от ЗДДС, като му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

В тази връзка наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НП №************* от 24.01.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Л. П. ..“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С.С.С., съд.адрес:***-адв.Н.Б. за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

    

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: