Решение по дело №831/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, депозирана от „МЕБЕЛИ ВИДЕНОВ“ ЕООД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя М. А. Н., подадена чрез пълномощник - адвокат Щ. Й. П., срещу Решение № 162 от 05.06.2023 г., постановено по АНД № 217 по описа на Районен съд - Хасково за 2023 г.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че поддържането на единен електронен регистър на всички предявени рекламации към дружеството било напълно в унисон със заложените принципи и цели, извлечени от Закона за защита на потребителите, както и надлежно изпълнение на задълженията по чл. 47, ал. 1, във връзка с чл. 47, ал. 3 от ЗПЦСЦУПС. Тълкуването, дадено от първоинстанционния съд, че търговецът в качеството си на продавач бил длъжен да поддържа различни регистри в търговските си обекти и на интернет страницата, се оспорва като неоснователно, немотивирано и лишено от житейска и правна логика. Отчитайки наличието на над 40 търговски обекта в цялата страна, поддържани от „Мебели Виденов“ ЕООД, невъзможността за създаване на централизиран електронен регистър на предявените рекламации към дружеството неимоверно повишавало риска от допускане на грешки и забавяне при обработването на рекламациите от служителите, отговарящи за гаранционното обслужване. Наличието на единен регистър на предявените рекламации в електронен вариант свеждало до минимум тези рискове, като улеснявало процеса по обработването на рекламациите, което, от своя страна, давало гаранция на клиентите за удовлетворяване на основателните им претенции по рекламациите в максимално кратки срокове.

Въз основа на избраната от дружеството форма на регистъра по никакъв начин не се засягало или препятствало и правото на избор на място за предявяване на рекламация от клиентите, нито се създавали неудобства в тази връзка. Във всеки един от търговските си обекти дружеството ситуирало компютри, чрез които потребителите освен да придобият допълнителна информация, свързана с предлаганите артикули, можело и да предявят рекламация, която моментално се отразявала в единния електронен регистър и служителите, отговарящи за гаранционното обслужване, стартирали необходимите процеси по удовлетворяването.

В касационната жалба се отбелязва още, че рекламацията на лицето, подало жалбата, станала повод за проверката от 15.11.2022 г., била регистрирана в електронния регистър, което сочело недвусмислено за надлежно изпълнение на задължението на търговеца да поддържа регистър за рекламации в търговския си обект.

Относно въпроса дали регистърът, поддържан в търговския обект, трябвало да бъде на хартиен носител или имало възможност да е в електронен вид, следвало да се отбележи, че законодателят не бил посочил в каква форма да бъде същият. С оглед тълкуването на разпоредбата на чл. 47, ал. 1, във връзка с чл. 47, ал. 3 от ЗПЦСЦУПС се налагал извод, че законодателят оставил на преценката на продавача да избере формата на регистъра. С оглед на така изложеното, се моли съдът да постанови решение, с което да отмени Решение № 162 от 05.06.2023 г., постановено по АНД № 20235640200217 на Районен съд - Хасково, поради нарушение на материалния закон и да бъде постановено ново, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 001357 от 20.01.2023 г., като незаконосъобразно, неправилно, издадено в несъответствие с материалния и процесуалния закон, като на касационния жалбоподателя бъдат присъдени всички направени разноски.

Ответникът - Директор в Регионална дирекция на Комисия за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора – гр.Пловдив в депозирано по делото писмено възражение моли за отхвърляне на касационната жалба.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - Хасково предлага в хода по същество обжалваното решение на Районен съд – Хасково, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 001357/20.01.2023 г., издадено от и.д. Директор в Регионална дирекция на Комисия за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 15.11.2022 г. във връзка с жалба за забавено удовлетворяване на предявена рекламация от потребител, постъпила в Регионална дирекция на Комисия за защита на потребителите - Пловдив, била извършена проверка в магазин за мебели, находящ се в ***, стопанисван от „МЕБЕЛИ ВИДЕНОВ“ ЕООД. При проверката бил изискан регистър на предявените пред продавача и пред упълномощени от него лица рекламации на стоки. Такъв регистър не бил представен на проверяващите от лицето И. Р. С., която била на работа в магазина. Според последната, в магазина нямало регистър за рекламациите, а те се завеждали, като се изпращали на имейл в офиса на фирмата в *. За проверката бил изготвен Констативен протокол № К-2744814/15.11.2022 г., като на търговеца била дадена възможност да представи в КЗП становище по жалбата и посочените в протокола документи. Впоследствие съответните документи били представени на 25.11.2022 г. в КЗП, за което бил съставен Констативен протокол № К-0131850/25.11.2022 г. Тогава било представено и извлечение за процесната рекламация от електронен регистър на рекламациите на „МЕБЕЛИ ВИДЕНОВ“ ЕООД. При така възприетата фактическа обстановка контролният орган стигнал до извода за извършено нарушение от страна на търговеца по чл. 47, ал. 1, във връзка с чл. 47, ал. 3 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.

Излагайки доводите си по съществото на правния спор, съдът е приел, че както АУАН, така и НП изхождат от компетентен орган и са издадени в кръга на правомощията му. АУАН и НП били съставени и съответно издадени съгласно законовите изисквания и съдържали реквизитите, изискващи се от ЗАНН. Съдът не е кредитирал твърденията, че работещата в обекта И. Р. С. не е имала правомощия да участва в проверки на КЗП и да представя искани документи, като е посочил, че при положение, че лицето е продавач в магазина, то тя била длъжна да предоставя при проверките на КЗП съответните документи и да съдейства за извършването на проверката. Районният съд е намерил за установени всички съставомерни признаци от състава на нарушението. Посочил е, че се касае за търговец, който предлага своите услуги с цел реализиране на печалба, в сферата на продажба на мебели. Като всеки един търговец, съгласно чл. 47, ал. 3 от ЗПЦСЦУПС, същият следвало да поддържа регистър на предявените рекламации. В конкретния случай било установено, че в обекта на дружеството нямало такъв регистър. Обърнато е внимание на представените извадки от заглавната страница на регистъра за рекламации на „Мебели Виденов” ЕООД, който започвал на 01.09.2021 г. и завършвал на 31.12.2022 г., като в същия липсвали нанесени каквито и да е рекламации. В тази връзка съдът е приел, че представеният регистър е създаден за нуждите на производството. Отбелязано е, че конкретният потребител е посетил магазина на 03.10.2022 г., но в представения регистър рекламация не била отразена и не се доказало на потребителя да е издаден документ съобразно изискванията на чл. 47, ал. 2 от ЗПЦСЦУПС и да е направено съответстващото вписване в регистъра на рекламациите. Обсъден е и въпросът дали в обекта следва да има регистър за рекламации и на хартиен носител или единният електронен регистър, който дружеството поддържало, бил достатъчен да осъществява тази роля. В тази връзка е цитирана разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ЗПЦСЦУПС, като е прието, че рекламацията може да се предяви на всяко едно от описаните в този текст места, което, от своя страна, предполагало наличието и поддържането на регистри за рекламации във всеки обект на търговеца, в интернет сайта за продажби и на адреса на управление на дружеството, тъй като това били и местата, на които потребителят можело да подаде рекламация. В случая в магазина на дружеството в гр.Хасково нямало регистър за рекламациите. Затова и съдът е намерил, че правилно дружеството било санкционирано за извършено нарушение по чл. 47, ал. 1, вр. ал. 3 от ЗПЦСЦУПС с имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 72 от ЗПЦСЦУПС, като е уточнил, че санкцията е била определена в минимален размер.

Настоящият съдебен състав на Административен съд – Хасково, при извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63в от ЗАНН. С оглед на изложеното, съдът счита, че подадената жалба е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а атакуваното решение за постановено при правилно прилагане на материалния закон. Аргументите на съда за този извод са следните:

Приетата от районния съд за установена фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на оспореното решение, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия касационен състав. Не се констатира въззивната инстанция да е игнорирала или превратно оценила събраните по делото доказателства при постановяване на съдебния си акт. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при точно съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на дружеството факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за липса на съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и НП.

По същество, наведените в касационната жалба основания и възражения са идентични с тези, посочени в жалбата пред районния съд, като последният ги е обсъдил и им е дал адекватен отговор, мотивирайки се защо ги е приел за неоснователни. От събраните по делото доказателства и от анализа им се установява по безспорен и категоричен начин, че търговецът е осъществил състава на вмененото му в АУАН и обжалваното НП нарушение. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС, посочена като нарушена в процесното НП, задължава търговецът да поддържа регистър на предявените пред него или на упълномощените от него лица рекламации на стоки във всяко едно от местата, посочени в ал. 3 на същия текст, а именно - в търговския обект, където е закупена стоката, или на интернет сайта на продавача, на който е поръчана стоката, и на адреса на управление на продавача, както и във всеки от търговските обекти на продавача на територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е закупена стоката, като правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя. В разглеждания казус безспорно е установено, че в момента на проверката, в проверения търговски обект, търговецът не е разполагал с регистър на предявените рекламации. Такъв не е представен и впоследствие, доколкото при документалната проверка са представени единствено извадка от електронен регистър и регистър за рекламации на хартиен носител, по отношение на който регистър обаче няма данни за кой обект се отнася. Неизпълнението на правилото за поведение, регламентирано в чл. 47, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС, е визирано като състав на административно нарушение с разпоредбата на чл. 72 от ЗПЦСЦУПС, според която, за нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 2, чл. 46 и 47 на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. В рамките на така цитираната нормативна уредба районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви по отношение на възраженията, наведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗПЦСЦУПС, при предявяване на рекламация лицата по ал. 1 задължително я описват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. В този смисъл всеки служител в съответния търговски обект следва да може да предостави при поискване регистър за рекламациите, като твърдението, че в случая служителката в магазина не е знаела, че такъв съществува, е явен израз на защитна позиция, която настоящата инстанция не приема. Както вече бе посочено, не само, че служителят в търговския обект не е знаел за съществуването на подобен регистър, но и представеният впоследствие при документалната проверка такъв не е ясно за кой обект се отнася, нито в него са налице вписани каквито и да било данни, освен наименованието на търговеца и начална и крайна дата. Както е посочил и районният съд, буди недоумение факта на поставена крайна дата на периода, за който регистърът се отнася, при положение, че в същия не са вписани каквито и да било рекламации. Тези факти, разгледани в тяхната съвкупност, опровергават твърдението на касатора за съществуването на регистър в съответния търговски обект. Всъщност в случая относимият за изхода на спора въпрос е не формата на този регистър – на хартиен носител или в електронен вид е създаден, подробни съображения за което се излагат в касационната жалба, а самото негово съществуване (поддържане) в конкретния търговски обект, който факт не бе установен.

С оглед изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 162 от 05.06.2023 г., постановено по АНД № 217 по описа на Районен съд - Хасково за 2023 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: