№ 202
гр. Благоевград , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20211200500283 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от
жалбоподателите М. С. Б. и В. В. Б., срещу Решение № 8610/31.12.2020г., постановено
по гр. дело № 1987/2019г., по описа на Районен съд - П.. В жалбата се сочи, че
атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на
събраните доказателства, както и на процесуалните правила. От събраните
доказателства се установявало, че от възстановяване на процесния имот същият е
ползван единствено от ответницата Б.. Твърди се, че неправилно районният съд е
кредитирал показанията на свидетелите на ищцовата страна, а не е анализирал
показанията на св. К., който живее в гр. П. и е съсед на страните, без роднинска връзка
с никоя от тях. От показанията на всички разпитани свидетели се установявало, че
имотът не е ползван от ищците и те не са се интересували от него. Това обстоятелство
е посочено и в исковата молба. На следващо място се сочи, че районният съд е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, приемайки като писмено
доказателство протокол за трасиране от дата 04.06.2019г. при настъпила преклузия за
това /след разпит на свидетелите/. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение
и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от насрещните страни
по жалбата – Ц.Ч., С.Ч., Д.Ч., Н.С. и З.Л., чрез адв. Ц.Р.. Сочи се, че изводите на
районния съд са правилни и обосновани. Процесният имот е наследствен на страните
по делото, и не е придобит по давност от ответната страна. Показанията на
единствения разпитан свидетел на ответната страна не следва да се кредитират, за
което се излагат конкретни съображения. Прави се искане за потвърждаване на
атакувания акт. Претендират се разноски.
След обсъждане твърденията и възраженията на страните и въз основа на
1
събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която е предявен иск по
чл. 124, ал. 1 ГПК от ищците Ц.Ч., С.Ч., Д.Ч., Н.С. и З.Л. срещу ответниците М. и В.Б.,
като е направено искане да се признае за установено, че ищците са собственици по
наследство на 1/4 ид. част за З.Л., и по 1/8 ид. част за Ц.Ч., С.Ч., Д.Ч., Н.С. от поземлен
имот № 1512090 по плана на земеразделяне на гр. П., представляващ нива от 0,916 дка,
пета категория, находяща се в местността „Б.М.О.“, а по КК, представляващ имот с
идентификатор 56126.600.9613, с адрес на имота: гр. П., общ. П., ул. Неизвестна ПК
2850, местност „Б.М.О.“, с трайно предназначение на територията – Урбанизирана, с
начин на трайно ползване – за друг вид застрояване. Ищците сочат, че процесният имот
е възстановен по силата на възстановително решение на ПК П. по реда на ЗСПЗЗ в
полза на наследниците на с.н. Ч., които саищците и ответницата М.Б.. Въпреки, че
имотът е съсобствен на всички наследници ответницата се е снабдила с нотариален акт
за признаване правото на собственост на целия имот. Прави се искане страните да
бъдат признати за собственици на съответните наследствени идеални части от имота,
както и да бъде отменен издаденият в полза на ответницата констативен нотариален
акт.
В писмения си отговор по реда на чл. 131 ГПК ответниците Б. оспорват
предявения иск, като сочат че са придобили имота въз основа на давностно владение,
тъй като са го ползвали и владели необезпокоявано повече от десет години. За разлика
от тях останалите наследници изобщо не са се интересували от имота и не са го
ползвали и стопанисвали.
Районният съд е уважил предявения собственически иск и е признал ищците за
собственици на посочените в исковата молба идеални части, като е приел за
недоказано твърдението на ответниците, че имотът е придобит от страна на последните
по силата на упражнявано давностно владение. Отменен е частично издаденият в полза
на ответницата нотариален акт.
Въззивният съдебен състав намира, че относимите факти са били установени
правилно от първоинстанционния съд, а те са следните:
По делото не е спорно, че ответниците М. и В.Б. са съпрузи.
С влязло в сила Решение № 178/28.01.2000г. на ПК П. в полза на наследниците
на с.н. Ч. е възстановено правото на собственост на няколко имота, измежду които и
процесният, представляващ Нива от 0,916 дка, пета категория, находяща се в
местността „Б.М.О.“, представляваща имот № 1512090.
Видно от представено удостоверение за наследници изх. № 975/05.09.2019г.,
издадено от длъжностно лице към Община П. с. /с./ н. Ч. е починал на 19.02.1977г. и е
оставил следните законни наследници: з.п. Ч., съпруга, починала на 20.03.1990г.; С.С.
Ч., син починал на 02.11.1993г., оставил като законни наследници двете си дъщери –
ищцата З.Л. и ответницата М.Б.; Б.С. Ч., син починал на 16.05.1997г. и оставил като
законни наследници ищците Ц.Ч. /съпруга/, С.Ч. /дъщеря/, Д.Ч. /син/ и Н.С. /дъщеря/.
Видно от Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден
на основание обстоятелствена проверка № 123, том II, рег. № 9544, дело № 307 от
06.08.2019г. на нотариус К.Т. ответницата М. С. Б. е призната за изключителен
собствени на основание давностно владение на Поземлен имот с идентификатор
56126.600.9613 по КККР на гр. П., с адрес на имота гр. П., ул. „Неизвестна“, местност
Б.М.О. с площ на имота 0.916 кв.м.
2
Пред районния съд за изискани и приети нотариалната преписка във връзка с
издадения констативен нотариален акт и преписката по заявление за възстановяване на
имота по реда на ЗСПЗЗ.
Ангажирани са и гласни доказателства.
Като свидетел е разпитан С.В., който е зет на ищцата З.Л.. Свидетелят посочва,
че грижи за процесния имот не е полагал никои от наследниците. Виждал е М.Б. два
пъти, като най-вероятно тя не живее в гр. П., тъй като свидетелят често идва в града и
не я вижда.
Свидетелят А.А. посочва, че познава страните, като е братовчед на техните бащи
Б. и С. Ч.и. На няколко пъти М.Б. му е звъняла да се интересува от спорния имот и от
това дали може да се продаде. Тя не живее в П. от около 11 години, живее някъде по с.
Свидетелят й е казвал, че не е добре имотът да се продава за жълти стотинки, а и за
това трябва да говори и с останалите наследници – сестра ѝ и другите братовчеди.
Свидетелят Б.П. посочва, че от страните по делото познава Д.Ч.. Свидетелят
притежава от около 20 години имот, който е съседен с процесния. Процесният имот е
нива, около един декар, но не се е обработвал и е запустяла.
Свидетелят З.К. посочва, че познава страните. Преди около 7-8 години М.Б. го
попитала дали може да се ползва процесната нива. После доколкото разбрал тя я е дала
да я ползва техен близък. М. си идвала в гр. П. редовно, полагала грижи за майка си. Не
е чул М. или някои от другите наследници да има претенции за този имот.
Пред районния съд е назначена съдебно-агротехническа експертиза, по която
вещото лице сочи, че при огледа на процесния имот не са установени следи от
обработване на почвата, няма следи от засаждане на зеленчуци.
Въз основа на така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е редовна и е допустима, доколкото е подадена от
процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, в предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество правилно, по
следните съображения:
В исковата си молба ищците сочат, че с ответницата Б. са съсобственици на
процесния имот, който им е възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение на ПК П. в
качеството им на наследници на общия наследодател с. Ч.. Ответниците в писмения си
отговор по чл. 131 ГПК оспорват ищцовите твърдения, като сочат, че са изключителни
собственици на имота, тъй като са го придобили по давност, ползвайки го повече от 10
години.
Съгласно разпоредбата на чл. 79 ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, т.
е. чрез упражняване на фактическа власт върху имота с намерение да се държи само за
себе си /чл. 68, ал. 1 ЗС/. За възникване на това оригинерно придобивно основание
следва да се установят в процеса на доказване две материални предпоставки. Първо, в
продължение на определен период от време - 10 години, едно лице да упражнява
постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху
3
определена вещ, като това следва да се изразява в действия, които съответстват на
вещните правомощия на собственика (обективният признак на владението). Второ,
фактическата власт следва да се упражнява с намерение за своене, а именно да се
държи вещта като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия, които
съответстват на вещните правомощия (субективният признак на владението).
В конкретния случай не се доказа съществуването на нито една от посочените
предпоставки.
На първо място ответниците Б. не успяха по реда на пълно и главно доказване да
установят, че са владели имота в продължение на повече от десет години. За доказване
на този факт пред първата инстанция са ангажирани гласни доказателства чрез разпит
на един единствен свидетел. Св. К. посочи, че преди 7-8 или повече години
ответницата Б. го е питала за съвет относно ползването на процесната нива.
Впоследствие му споделила, че е предоставила имот на друго лице да го стопанисва.
От тези показания обаче не може да се направи извод, че ответницата Б., както и
нейният съпруг, са ползвали имота в продължение на повече от десет години.
Единствено ответницата е споделила евентуални свои намерения пред свидетеля да го
ползва, както и впоследствие, че го е предоставила на друго лице да го стопанисва.
Самият свидетел обаче не е пряк очевидец на реално фактическо ползване на имота от
страна на ответниците Б., респ. само на някои от тях.
Обстоятелството дали ответницата Б. е идвала често в гр. П. е ирелевантно.
Дори и това да се приеме за вярно, макар че останалите свидетели установяват точно
обратното, не би могло да се приеме, че е налице реално ползване на процесния имот
от претендиращата страна.
На другата страна са показанията на свидетелите на ищците, които не
установяват имотът да се е ползвал от някого, в частност от ответницата или нейния
съпруг. Напротив, установяват, че същият е запустял, не е стопанисван, както и това,
че ответницата живее в гр. с.и рядко се прибира в гр. П.. Съдът дава вяра на
показанията на ищцовите свидетели, доколкото същите са логични, последователни,
безпротиворечиви, базирани на преки лични впечатления и в съответствие със
заключението на вещото лице. Според заключението на вещото лице по съдебно-
аграротехническата експертиза имотът не е бил обработван и няма следи от засаждане
на зеленчукови растения. При тези доказателства няма как да се приеме за доказано, че
ответницата е ползвала имота и то в продължение на повече от десет години.
Не е налице и следващият елемент – наличие на явно манифестирано от страна
на ответницата намерение пред останалите сънаследница (а не пред съседи или други
трети лица) за своене на процесната нива. Нито един от разпитаните свидетели не
установява, че М.Б., респ. нейния съпруг, са довели до знанието на всички останали
наследници субективното си намерение, че считат имота за изцяло свой, както и за
промяна на държането на идеалните части на останалите наследници /въпреки че и
такова не беше доказано да е налице/ във владение с намерение за своене. В тази
насока липсват каквито и да било доказателства.
Ето защо няма как да се приеме за доказано и безспорно установено, че
ответницата и нейния съпруг са придобили имота по давност и в този смисъл са негови
изключително собственици.
По делото се установи, че ищците са наследници на с. Ч. и в тяхна полза с влязло
в сила възстановително решение е възстановена процесната нива. В качеството им на
4
наследници същите са собственици на посочените в исковата молба части – З.Л. на 1/4
ид. част, останалите на по 1/8 ид. част. Районният съд е уважил исковата претенция,
като е приел за установено, че ищците са собственици на посочените идеални части,
отменил е издадения нотариален акт в тези си части на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, поради
което обжалваният акт се явява правилен и законосъобразен и като такъв ще следва да
бъде потвърден изцяло.
С оглед изхода на спора – неоснователност на жалбата, ще следва
жалбоподателите да заплатят на другите страни сторените по делото разноски в размер
на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното по-горе, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8610/31.12.2020г., постановено по гр. дело №
1987/2019г., по описа на Районен съд - П. като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА М. С. Б., ЕГН ********** и В. В. Б., ЕГН ********** да заплатят на
З. С. Л., ЕГН **********, Ц. С. Ч., ЕГН **********, Н. Б. С., ЕГН **********, С. Б.
Ч., ЕГН ********** и Д. Б. Ч., ЕГН ********** сторените по делото разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. (петстотин
лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5