Решение по дело №244/2019 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 291
Дата: 4 ноември 2019 г. (в сила от 4 ноември 2019 г.)
Съдия: Галина Атанасова Стойчева
Дело: 20197110700244
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

      Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 291

                                                 гр.Кюстендил, 04.11.2019год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                          ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

         АСЯ  СТОИМЕНОВА

при секретаря И. С. и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия  Стойчева  КАНД № 244 по описа за 2019год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. АПК.

Началникът на Районно управление - Дупница при ОД на МВР - Кюстендил  обжалва решението на Районен съд – Дупница  от 12.06.2019год. по НАХД № 324/2019год., с което е отменено Наказателно постановление № 18-0348-000074/01.02.2018год.  Жалбата съдържа  бланкетни доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон – отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорват се решаващите изводи на въззивния съд за несъставомерност  на релевираното  деяние. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът Г.  В.К. ***,  чрез пълномощника си адв. В.С., изразява  становище за неоснователност на  касационната жалба, като счита оспореното решение за обосновано и правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за  неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено  Наказателно постановление № 18-0348-000074/01.02.2018год.,  издадено от началника на РУ – Дупница  при ОД на МВР - гр.Кюстендил,   с което на Г.  В.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00лв.  на осн. чл.177, ал.5, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.145, ал.2 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за  това, че на 16.01.2018год., около 15,15 часа  в пункта на РТК в гр. Дупница,   като приобретател на регистрирано МПС не го е регистрирал в едномесечен срок в службата за регистрация на ППС по постоянен адрес, с което е нарушил разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП. В НП е посочено, че автомобила е представен с нотариално заверен договор от 04.09.2017г.

 Във въззивното производство е разпитан актосъставителят, който потвърждава констатациите в АУАН.

По делото, нарушителят е  представил  договор за замяна на МПС със нотариална заверка на подписите на страните от 23.08.2017г., върху който е налице текст, цитирам: „явил се в срок“, дата 04.09.2017г.,  нечетлив подпис и печат на ОД на МВР – Кюстендил, РУ – Дупница.

При  изложените обстоятелства, районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че  деянието не е съставомерно, т.е. не осъществява състава на административното нарушение по чл.177, ал.5 от ЗДвП, доколкото задължението за регистрация в едномесечен срок от придобиването на ППС е въведено с изменението на ЗДвП в сила от 27.12.2017г. 

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

     Въззивното решение е правилно. Правните изводи на районния съд за незаконосъобразност на НП са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция  изцяло възприема. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. 

Поддържаните в касационната жалба твърдения за съществено нарушение на процесуалните правила, както и на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, са неоснователни. Административнонаказателната отговорност на нарушителя  е ангажирана за деяние, квалифицирано като нарушение по чл.177, ал.5 вр. с чл.145, ал.2 от ЗДвП. При сравнителен анализ  на обстоятелствата във връзка с нарушението с относимите разпоредби на ЗДвП, по които деянието е квалифицирано и санкционирано, в приложимите им редакции, се констатира несъставомерност на поведението на нарушителя, т.е. изводи, каквито е формирал въззивния съд.  По делото е безспорно, с оглед данните в представения договор, че ППС е придобито от Г.К. на 23.08.2017г., когато законът не е предвиждал задължение за приобретателя  да регистрира  придобитото ППС в едномесечен срок.  Към посочената дата, разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП е била с друга редакция, приета с изменението на закона, обн. ДВ бр.88/2008г.   Едва с изменението на ЗДвП, обн. в  ДВ бр. 77 от 26.09.2017г., което е в сила от 27.12.2017г. , съгласно §17, т.1 от ПЗР на ЗИДЗДвП,  е въведено  задължение за приобретателите на ППС да ги регистрират в едномесечен срок от придобиването им.  Следва, че горното задължение не е съществувало към датата на придобиване на процесното МПС, поради което с неизпълнението му,  приобретателят не е извършил  административното нарушение по чл.177, ал.5 от ЗДвП, т.е. липсва  съставомерно деяние.  Визираната  разпоредба  предвижда  наказание за нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП, но различно от описаното в акта и НП. Не са налице основания за ангажиране на отговорността на нарушителя. 

Изводите са за незаконосъобразност на наказателното постановление, респ. за  правилност на оспореното въззивно решение, което  настоящата инстанция  оставя в сила.

За  пълнота  на изложението, следва да се посочи, че задължението на приобретателя по чл.145, ал.2 от ЗДвП, в двуседмичен срок  да предостави на службата по регистрация по местоживеене, копие от договора за придобитата собственост с данни за праводателя, съгласно действащата към датата на придобиване на автомобила редакция на закона,  е  изпълнено  надлежно на 04.09.2017г., видно от отбелязването върху приложеното по делото копие от договора.    

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 предл.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение № 216 на Районен съд – Дупница  от 12.06.2019год.,  постановено по НАХД № 324/2019год.

            Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

           

Председател:                                       Членове: 1.                                  2.