Р Е Ш Е Н И Е № 291
гр.Кюстендил, 04.11.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря И. С. и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 244 по описа за 2019год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63 ЗАНН
във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Началникът на Районно управление - Дупница при ОД на МВР - Кюстендил обжалва решението на Районен съд – Дупница от 12.06.2019год. по НАХД № 324/2019год., с което е отменено Наказателно постановление № 18-0348-000074/01.02.2018год. Жалбата съдържа бланкетни доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон – отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорват се решаващите изводи на въззивния съд за несъставомерност на релевираното деяние. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът Г. В.К. ***, чрез пълномощника си адв. В.С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита оспореното решение за обосновано и правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил
дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите
на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт
на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е
решение на районния съд, с което е отменено
Наказателно постановление № 18-0348-000074/01.02.2018год.,
издадено
от началника на РУ – Дупница при ОД на
МВР - гр.Кюстендил, с което на Г. В.К. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00лв. на осн. чл.177, ал.5, пр.2 от ЗДвП във вр. с
чл.145, ал.2 от ЗДвП.
Административнонаказателната
отговорност на нарушителя е ангажирана за
това, че на 16.01.2018год., около 15,15 часа в пункта на РТК в гр. Дупница, като приобретател на регистрирано МПС не го
е регистрирал в едномесечен срок в службата за регистрация на ППС по постоянен
адрес, с което е нарушил разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП. В НП е посочено,
че автомобила е представен с нотариално заверен договор от 04.09.2017г.
Във
въззивното производство е разпитан актосъставителят, който потвърждава
констатациите в АУАН.
По делото, нарушителят е представил договор за замяна на МПС със нотариална
заверка на подписите на страните от 23.08.2017г., върху който е налице текст,
цитирам: „явил се в срок“, дата 04.09.2017г.,
нечетлив подпис и печат на ОД на МВР – Кюстендил, РУ – Дупница.
При изложените обстоятелства,
районният съд отменя наказателното постановление по съображения за
незаконосъобразност. Приема се, че деянието не е съставомерно, т.е. не
осъществява състава на административното нарушение по чл.177, ал.5 от ЗДвП,
доколкото задължението за регистрация в едномесечен срок от придобиването на
ППС е въведено с изменението на ЗДвП в сила от 27.12.2017г.
Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за
нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния
закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци,
сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава
следните изводи:
Въззивното решение е правилно. Правните изводи на районния съд за незаконосъобразност на НП са съобразени
с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд
е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора
доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал
всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които
касационната инстанция изцяло възприема.
Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените
правила.
Поддържаните в касационната жалба твърдения за съществено нарушение на
процесуалните правила, както и на материалния закон, съставляващи касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, са неоснователни.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за деяние, квалифицирано като
нарушение по чл.177, ал.5 вр. с чл.145, ал.2 от ЗДвП. При сравнителен
анализ на обстоятелствата във връзка с нарушението
с относимите разпоредби на ЗДвП, по които деянието е квалифицирано и
санкционирано, в приложимите им редакции, се констатира несъставомерност на
поведението на нарушителя, т.е. изводи, каквито е формирал въззивния съд. По делото е безспорно, с оглед данните в
представения договор, че ППС е придобито от Г.К. на 23.08.2017г., когато
законът не е предвиждал задължение за приобретателя да регистрира
придобитото ППС в едномесечен срок. Към посочената дата, разпоредбата на чл.145,
ал.2 от ЗДвП е била с друга редакция, приета с изменението на закона, обн. ДВ
бр.88/2008г. Едва с изменението на
ЗДвП, обн. в ДВ бр. 77 от 26.09.2017г.,
което е в сила от 27.12.2017г. , съгласно §17, т.1 от ПЗР на ЗИДЗДвП, е въведено
задължение за приобретателите на ППС да ги регистрират в едномесечен
срок от придобиването им. Следва, че горното
задължение не е съществувало към датата на придобиване на процесното МПС,
поради което с неизпълнението му,
приобретателят не е извършил
административното нарушение по чл.177, ал.5 от ЗДвП, т.е. липсва съставомерно деяние. Визираната
разпоредба предвижда наказание за нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП, но различно от описаното в акта и НП. Не са налице основания за
ангажиране на отговорността на нарушителя.
Изводите са за незаконосъобразност на наказателното
постановление, респ. за правилност на
оспореното въззивно решение, което
настоящата инстанция оставя в
сила.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че
задължението на приобретателя по чл.145, ал.2 от ЗДвП, в двуседмичен срок да предостави на службата по регистрация по
местоживеене, копие от договора за придобитата собственост с данни за
праводателя, съгласно действащата към датата на придобиване на автомобила
редакция на закона, е изпълнено надлежно на 04.09.2017г., видно от
отбелязването върху приложеното по делото копие от договора.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 предл.1 от АПК във вр. с чл.63
от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 216 на Районен съд – Дупница от 12.06.2019год.,
постановено по НАХД № 324/2019год.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
Председател: Членове:
1. 2.