РЕШЕНИЕ
№ 260087
гр. Пловдив, 17.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на четвърти май две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 471 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „Юробанк България“ АД против Л.Л.Ш. кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на
паричните притезания, удостоверени в Заповед № 8914/10.10.2018 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр.
д. № 15295/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II брачен състав, както
следва: за сумата от 6 916, 39 лв. – представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ***г.;
сумата от 1 060, 66 лв., представляваща изискуема възнаградителна за
периода от 12.04.2017 г. до 12.06.2018 г.; сумата от 198, 01 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 12.04.2017 г. до
16.09.2018 г. и сумата от 445, 70 лв. – такси за периода от 12.04.2017 г. до
16.09.2018 г.
Ищецът
твърди, че между него и Л.Л.Ш. е сключен договор за потребителски кредит № ***г., по
силата на който в полза на кредитополучателя е предоставена сумата от
8 692, 16 лв., която сума е усвоена на 23.03.2015 г. чрез изплащането й в
полза на кредитополучателката по открита в нейна полза разплащателна сметка, за
което е издадено бордеро № ***г. Твърди, че кредитополучателят се задължил да
върне усвоената сума, ведно с възнаградителна лихва, при условията, установени
ч чл. 1 от Договора. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора
за усвоения кредит длъжникът дължи на банката променлива годишна лихва в размер
на сбора от референтния лихвен процент Прайм на банката, за съответния период
на начисляване, плюс договорна надбавка от 9, 75 %. Твърди, че референтния
лихвен процент е в размер на 4, 45 % и се определя от Комитета по управление на
пасивите и активите на банката съобразно Методология на банката, представляваща
неразделна част от договора, с която потребителят бил запознат. Сочи, че
дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на заемната сума. В
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от Договора е установено задължение за
заплащане на такси и комисионни във връзка с проучването, отпускането и
обслужване на кредита. Твърди, че кредитът се погасява на 84 месечни вноски,
които се заплащат до 12-то число на месеца, като крайният срок за погасяване на
задължението е до 12.03.2022 г. Сочи, че при забава в плащането на месечните
вноски и при предсрочна изискуемост, потребителят дължи лихва за времето на
забава. Поддържа, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора за
кредит, поради което настъпили предпоставките по чл. 14, ал. 5 от Договора за
обявяване на вземането за предсрочно изискуемо. Твърди, че поради незаплащане
на двадесет и петата погасителна вноски, ищецът обявил вземането за предсрочно
изискуемо с нотариална покана, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК
на 12.06.2018 г. Претендира и заплащане на сумата от 445, 70 лв.,
представляваща такси за поддържане на разплащателна сметка за периода от
12.04.2017 г. до 16.09.2018 г. и нотариални такси, заплатени във връзка с
връчване на нотариалната покана за обявяване на вземането за предсрочно
изискуемо.
В
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна Л.Л.Ш. е
депозирала отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната
неоснователност. Счита, че исковата претенция за заплащане на главница е
неоснователна, поради ненастъпване на нейната изискуемост, както и предвид
обстоятелството, че банката е увеличавала неправомерно дължимите лихви и такси
по договора. Счита, че предявените искове за заплащане на договорна лихва,
такси и наказателна лихва са неоснователни, поради обстоятелството, че ищецът е
изменял незаконосъобразно условията на договора, в противоречие с разпоредбите
на чл. 143, т. 3, т. 9, т. 10, т. 12 и т. 18 ЗЗП. Позовава се на практика на
СЕС, в която е установено, че вземането може да се обяви за предсрочно
изискуемо, след осъществяване на преценка дали неизпълнението е достатъчно
тежко с оглед срока на кредита и размера на задължението по него, като в
конкретния случай предсрочната изискуемост е предвидена за неизпълнение на
основното задължение за заплащане на анюитетните вноски по кредита. Твърди, че
банката е увеличила лихвите и таксите по кредита без правно основание за това
относно използваната методология, въз основа на която да е налице основание за
увеличаване на цената на финансовия ресурс. Твърди, че наличието на
неравноправни клаузи следва да се вземе предвид досежно обявяването на кредита
за предсрочно изискуем, доколкото без тях, кредитът би бил редовно обслужван.
Релевира възражение за неравноправност на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 4, ал.
1, т. 2 и чл. 7, ал. 2 от Договора, даващи право на банката да определя цената
на кредита на основание референтен лихвен процент „Прайм“ и да извършва
едностранното й увеличаване. Тези клаузи били установени в противоречие с чл.
143, т. 3, т. 9, т. 13, т. 10, т. 12 и т. 18 ЗЗП и чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Позовава
се на практика на касационната инстанция, в която се приема, че промяната на
първоначално уговорените лихва и такси е допустима, единствено ако в договора
или в Общите условия са ясно посочени обстоятелствата, при чието настъпване
могат да бъдат изменени, което в случая не е спазено. Сочи, че банката е прехвърлила
изцяло риска по договора, като е променила условията на договора без съгласието
на кредитополучателя, нарушавайки правилата на добросъвестността и добрите
нрави. При условията на евентуалност, ако съдът счете, че клаузите на договора
са действителни, твърди, че банката няма право да получи увеличената цена на
финансовия ресурс, поради ненастъпване на условията за увеличаване на цената на
финансовия ресурс и без да е отчетено намаляването на пазарния индекс
„Софибор“. Счита клаузата, съгласно която е установена наказателна лихва за
забава за неравноправна на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, тъй като
последната надвишава размера на законната лихва. При условията на евентуалност
моли за нейното намаляване, като прекомерна. Счита, че неустойката е установена
в противоречие с добрите нрави. Сочи, че изявлението на банката за обявяване на
вземането за предсрочно изискуемо не е връчено надлежно, тъй като обявяване на
вземането за предсрочно изискуемо представлява действие, предхождащо депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По делото са
депозирани множество молби – лично от ответната страна Л.Ш., с които последната
сочи, че е станала жертва на кражба на самоличност, възразява против
корпоративната политика на търговските банки в страната, оспорва пълномощно по
отношение подписването, на което е била измамена и сочи, че е станала жертва на
кражба на неприкосновеното й имущество.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът констатира, че с определението за
насрочване на делото е допуснал очевидна фактическа грешка като е приел, че е
сезиран с иск за установяване на вземането в размер на сумата от 10 060,
66 лв., представляваща изискуема възнаградителна за периода от 12.04.2017 г. до
12.06.2018 г., а не съобразно изложеното в исковата молба и заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение в размер от 1 060, 66 лв. Не е налице пречка констатираната техническа
грешка да бъде отстранена с решението по същество на правния спор, доколкото с
последното съдът се произнася по заявеното в исковата молба искане.
Производството е по реда на
чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед №
8914/10.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15295/2018 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, II брачен състав, както следва: за сумата от 6 916, 39 лв. –
представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***г.; сумата
от 1 060, 66 лв., представляваща изискуема възнаградителна за периода от
12.04.2017 г. до 12.06.2018 г.; сумата от 198, 01 лв., представляваща мораторна
лихва, начислена за периода от 12.04.2017 г. до 16.09.2018 г. и сумата от 445,
70 лв. – такси за периода от 12.04.2017 г. до 16.09.2018 г.
Против заповедта за
изпълнение е депозирано възражение, което е подадено в срок. Предвид изложеното заповедния съд на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение,
като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.
Искът е предявен в
законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което
отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.
От договор за потребителски
кредит с опция „Ф.“ № ***г., сключен между “Юробанк
България” АД и Л.Л.Ш. се установява, че между страните е породено
правоотношение по договор за кредит, по силата на което заемодателят се е
задължил да предостави в полза на кредитополучателя сумата от 8 692, 16
лв., която се изплаща по банковата сметка на кредитополучателя, открита в
„Юробанк България“ АД, посочена в чл. 2, ал. 1 от Договора. В разпоредбата на
чл. 2, ал. 3 от Договора е установено, че кредита се отпуска за погасяване на
задължения на кредитополучателя към други финансови и кредитни институции, като
незабавно след отпускане на кредита и заверяване на сметката на
кредитополучателя, банката извършва следните парични преводи от сметката на
кредитополучателя с цел предсрочно погасяване на задължения към длъжника: 1.
сумата от 1 020 лв. по сметка на „ДСК“ с цел предсрочно погасяване на
задължения по договор за кредит овърдрафт от 11.07.2017 г.; 2. сумата от 500
лв. по сметка на „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД с цел предсрочно погасяване на
задължения по договор за потребителски кредит от 04.03.2015 г.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора е установено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтния лихвен процент плюс договорна надбавка от 9, 75 %, като е установено, че за референтен лихвен процент се ползва референтния лихвен процент „Прайм“ на „Юробанк Бълария“ АД за необезпечени кредити, приложим за съответния период на начисление на лихвата.
Установено е, че референтния лихвен процент се определя от Комитета по управление на активите и пасивите – AЛКО, съгласно Методологията на банката за определяне на референтния лихвен процент „Прайм“ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, публикувана на интернет страницата на банката, като „Прайм“ подлежи на преразглеждане на тримесечна база при спазване на условията на методологията.
В разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Договора е установено, че кредитополучателят дължи заплащане на такса за разглеждане на искането за кредит от 175 лв.; месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит, в размер на 2, 50 лв. за кредити, отпуснати в лева и 1, 25 евро за кредити, отпуснати в евро; такса за администриране на просрочен кредит от 30 лв. В разпоредбата на чл. 2, ал. 2 е посочено, че освен таксите по чл. 5, кредитополучателят дължи и такси и комисионни за обслужване на разплащателната сметка.
С разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Договора е установено, че годишният процент на разходите е 16, 39 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора е от 14 048, 68 лв.
В разпоредбата на чл. 7, ал. 2 е посочено, че в случай на промяна на приложимия годишен лихвен процент, извършено съгласно условията на договора, банката променя едностранно размера на погасителните вноски по кредита, като промените се отразяват ври изчисляване на лихвата, считано от падежа на първата вноска след датата на промяната, за което кредитополучателя с подписване на договора дава своето изрично съгласие.
В чл. 9, ал. 1 е установено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски и при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателят дължи лихва за забава в размер на законната лихва.
Към договора е
приложен погасителен план, в който е посочен падеж на първата вноска – на 12.04.2015
г. и на последната вноска – на 12.03.2022 г., с размер на установената вноска
от 163, 85 лв., в която се включва задължение за главница, лихва и такса.
По отношение на породеното между
страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите
на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение,
представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Договорът за паричен заем е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е
чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният
годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и
размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя
да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и
предстоящи плащания.
Тази двустранна сделка
е възмездна, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на
сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11,
т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл.
19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява
задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия
кредит.
Презюмира се, че
всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс,
предмет на договора за потребителски кредит, представлява граждански плод
(възнаградителна лихва). Максимален лимит на годишния процент на разходите –
забрана за надвишаване петкратния размер на законната мораторна лихва – арг.
чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Страните са уговорили, че годишният процент на
разходите по кредита е в размер на 16, 39 %, като последният се формира от
посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. В случая след като
страните са постигнали съгласие, че за възмездното ползване на отпуснатата в
заем парична сума длъжникът заплаща възнаградителна лихва, годишния процент на
разходите следва да се формира от нейния размер, както и от размера на
посочената такса.
Съгласно разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е
определен в Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. на МС и е в размер на
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта Съдът,
съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент към момента на възникване
на правоотношението по договора за кредит (0,00), увеличен с 10 процентни
пункта, намира че максималният процент на годишния процент на разходите не
следва да превиша 50 %. Следователно и определения размер на годишния процент
на разходите от 16, 39 % е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Следва да се приеме,
че са спазени формалните изисквания на Закона за потребителски кредит за
минимално изискуемо съдържание на договора, установено с оглед осигуряване на
възможност на потребителя да се запознае с клаузите на договора.
Предвид така
изложеното съдът намира, че между страните е възникнало валидно облигаторно
правоотношение по сключен договор за потребителски кредит.
Съдът не възприема
възраженията на ответната страна, които са изложени в хода на процеса чрез
депозиране на множество молби, като последните се поддържат и в депозираната
писмена защита. Това е така, доколкото последните са изцяло неотносими към
правилното разрешаване на правния спор, предмет на производството по делото.
Ответната страна излага общи възражения срещу банковите институции в страната,
като излага твърдения, че имуществото й е накърнено и е станала жертва на
кражба на самоличност, тъй като не се установява, че договорите са подписани с
квалифициарния й електронен подпис. Изложените възражения не кореспондират с
фактите по делото, като приложения по делото договор за потребителски кредит е
подписан саморъчно от ответната страна, посочена в договора с три имена и
единен граждански номер, които съвпадат с установените по делото.
От изслушаната по
делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
сумата по кредита от 8 692, 16 лв. е усвоена изцяло 23.03.2015 г. чрез
заверяване на банковата сметка на кредитополучателя. Вещото лице е установило,
че за периода от 12.04.2015 г. до 12.04.2017 г. длъжникът е погасил сумата от 1 775,
77 лв. за главница, сумата от 2 070, 19 лв. за възнаградителна лихва и
сумата от 62, 50 лв. за такси. Вещото лице е установило, че поради забава в
плащанията е начислена мораторна лихва върху главницата от 198, 01 лв. за
периода от 12.04.2017 г. до 16.09.2018 г. Вещото лице е установило, че размерът
на непогасената главница е от 6 913, 39 лв., а на възнаградителната лихва
– от 1 060, 66 лв. за периода от 12.04.2017 г. до 12.06.2018 г. Вещото
лице е посочило, че договореният при сключване на договора лихвен процент е от
9, 75 %, като последният е формиран от референтен лихвен процент „Прайм“ от 4,
45 % и договорна надбавка от 9, 75 %. Вещото лице е установило, че до момента
на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение не е имало
увеличение на лихвата над договорената между страните, поради което не се
формира размер на надплатени договорени месечни анюитетни вноски. При отговор
на поставените служебно от съда въпроси вещото лице е посочило, че по делото е
представена Методологията за определяне на референтен лихвен процент „Прайм“,
като отделните компоненти на методиката са с цифрови изражения – последните са
обективни величини и тяхната стойност не зависи от субективната преценка на
банката. Експертизата е установила, че през процесния период от 12.04.2017 г.
до 12.06.2018 г. в резултата на прилагане на Методологията има намаляване на
приложимия по договора лихвен процент. Вещото лице е установило, че размерът на
възнаградителната лихва по погасителния план за процесния период е от
1 127, 58 лв., а реално начислената – при съобразяване на намаления лихвен
процент е в размер на сумата от 1 060, 66 лв.
Съдът цени
съдебно-счетоводната експертиза като компетентно и безпристрастно изготвена,
дала пълен и обоснован отговор на всички поставени въпроси, поради което
възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е
достигнало.
От заключението по
приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че предоставената в
кредит сума е изцяло усвоена (получена) от длъжника на датата на сключване на
договора, като следва да се приеме, че възникването на задължението за
заплащане на главница е доказано по своето основание.
От представения по
делото договор за потребителски паричен кредит, в който е обективиран
погасителен план се установява, че падежът на последната вноска по договора е
на 12.03.2022 г., т.е. към настоящия момент е настъпил.
Правното основание, на
което се претендира изпълнение, както на вноските с настъпил падеж, така и на
останалата част от главницата поради настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, е сключеният договор за кредит. Изискуемостта е възможността на
кредитора да иска изпълнение на задължението. Изискуемостта означава, че
кредиторът може да отправи искане до длъжника за плащане на дължимите по
договора за кредит суми, но и да поиска от съда защита на своето право, като
предяви осъдителен иск по реда на общия исков процес или подаде заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК и съответно
предяви установителен иск по чл. 415, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 и 2 или
осъдителен иск по чл. 415, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 ГПК. При предявен
осъдителен иск по общия исков ред с твърдение в исковата молба за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, но действително обявена предсрочна
изискуемост в хода на исковото производство, този факт следва да бъде взет
предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г.
по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът се позовава на
обявена предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, но
доколкото в производството по делото се установи, че към датата на приключване
на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция е настъпил падежът на
последната погасителна вноска, не следва да се пристъпва към изследване на
предпоставките за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо и дали
уведомлението за това е надлежно връчено на ответника.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че за да настъпи предсрочна изискуемост на
кредита, е необходимо: 1. да са настъпили уговорените в договора за кредит
обстоятелства за упражняване на потестативното право на банката – кредитор; 2.
банката да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем; 3. това волеизявление да достигне до кредитополучателя.
В разпоредбата на чл.
10, ал. 5 от Договора е установено, че в случай на непогасяване на изцяло или
отчасти на която и да е вноска от главница или лихва в уговорения срок, банката
има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.
В случая от
заключението на вещото лице по допуснатата от съда съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че длъжникът е допуснал забава в плащанията на
погасителните вноски с падеж след 12.04.2017 г., поради което са настъпили
условията по чл. 10 от Договора. Т.е. налице са обективните предпоставки за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Волеизявлението на кредитора за
обявяване на задължението за предсрочно изискуемо е достигнало до длъжника на
12.06.2018 г. – при отказ на адресата да получи съобщението, който е
удостоверен от връчителя на основание чл. 40, ал. 1, предл. последно. Това
обстоятелство се установява от представената по делото нотариална покана.
Следователно предсрочната изискуемост е обявена преди депозиране на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение, в който смисъл съдът не възприема
възраженията на ответника, релевирани в отговора на исковата молба. Следва да
се посочи, че при невъзприемане на така изложените съображения, следва да се
приеме, че изявлението на кредитора е връчено на ответника с приложенията към
исковата молба, което обстоятелство следва да се съобрази в производството по
реда на чл. 422 ГПК. В този смисъл е актуалната съдебна практика на Върховния
касационен съд, постановена след приемане на цитираното тълкувателно решение,
обективирана в Решение № 10/25.02.2020 г. по тъг.д. № 16/2019 г., ТК, II т.о. на ВКС, с което се приема, че обявяването на кредита за
предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство,
образувано и по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. В посоченото
решение касационната инстанция възприема следното разрешение: „Ако в исковото
производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали
предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че
потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е
надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това
право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването
на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен
документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда
правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към
нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за
кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в
исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде
съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните
суми.“
Предвид така изложените
съображения и доколкото падежът на задължението е настъпил в хода на процеса са
налице предпоставките за присъждане на главница и възнаградителна лихва. В
производството по делото се претендира възнаградителна лихва за вноските с
настъпил падеж преди датата на обявяване на вземането за предсрочно изискуемо –
съгласно сочената от ищеца дата, съобразно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в което се
приема, че размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Предвид изложеното за
ответника е възникнало задължение за заплащане на главница в установения в
производството по делото размер от 6 916, 39 лв.
Следва да се пристъпи
към преценка на клаузите на договора с оглед тяхната действителност, т.е.
следва да се осъществи преценка дали всички клаузи от договора са породили
права и задължения за страните. В този смисъл са възраженията на ответника,
релевирани в отговора на исковата молба, като съдът с доклада по делото е
уведомил страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договора за кредит, като е разпределил допълнително доказателствена тежест
между страните.
Предпоставките за определяне на
договорна клауза като неравноправна са следните: 1. клаузите не са индивидуално
определени - т.е. потребителят не е разполагал с възможността да влияе върху
съдържанието им; 2. да са уговорени във вреда на потребителя - накърняват се
уредените в закона права на потребителя, респ. увреждат се неговите законни
интереси; 3. не отговаря на изискванията за добросъвестност, респ. на
добросъвестната търговска практика и 4. уговорката да води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя –
съществено несъответствие в насрещните престации.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора е
установено, че за
усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при
прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от
референтния лихвен процент плюс договорна надбавка от 9, 75 %, като е
установено, че за референтен лихвен процент се ползва референтния лихвен
процент „Прайм“ на „Юробанк Бълария“ АД за необезпечени кредити, приложим за
съответния период на начисление на лихвата.
Установено е, че референтния лихвен процент се определя от Комитета по управление на активите и пасивите – AЛКО, съгласно Методологията на банката за определяне на референтния лихвен процент „Прайм“ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, публикувана на интернет страницата на банката, като „Прайм“ подлежи на преразглеждане на тримесечна база при спазване на условията на методологията.
В разпоредбата на чл. 7, ал. 2 е посочено, че в случай на промяна на приложимия годишен лихвен процент, извършено съгласно условията на договора, банката променя едностранно размера на погасителните вноски по кредита, като промените се отразяват ври изчисляване на лихвата, считано от падежа на първата вноска след датата на промяната, за което кредитополучателя с подписване на договора дава своето изрично съгласие.
В задължителното за националните юрисдикции Решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело C-472/10, е прието, че „националната юрисдикция следва да прецени с оглед на член 3, параграфи 1 и 3 от Директивата неравноправния характер на клауза, съдържаща се в Общите условия на договора с потребители, с която продавач или доставчик едностранно предвижда промяна в свързаните с предоставяната услуга разходи, без обаче да описва ясно начина на определяне на тези разходи или да посочва основателно съображение за тази промяна. В рамките на тази преценка посочената юрисдикция трябва по-специално да провери дали, предвид всички съдържащи се в ОУД с потребители клаузи, сред които е и спорната, както и предвид националното законодателство, уреждащо правата и задълженията, които биха могли да допълват предвидените в разглежданите ОУД, съображенията или начинът на промяна на свързаните с предоставяната услуга разходи са уточнени по ясен и разбираем начин и евентуално дали потребителите имат право да прекратят договора”. Всяко „основателно съображение” по смисъла на това решение представлява всяко обективно обстоятелство, извън волята и контрола на страните по договора, което е било уговорено или установено преди или при сключване на потребителския договор, и което обективно води до увеличаване на цената на стоката или услугата.
Константна е практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че уговорките, които определят основния предмет на договора и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни, ако са ясни и разбираеми - чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на договора за кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължение и средният потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от сключването на договора. В този смисъл са постановените Решение № 384/29.03.2016 г. по т.д. № 2520/2016 г. на ВКС, IІ т.о., Решение № 205/07.11.2016 г. по т.д. № 154/2016 г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 144/08.11.2017 г. по т.д. № 2155/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 87/06.11.2019 г. по т.д. № 848/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о.
Не са налице основанията по чл. 143 ЗЗП за установяване неравноправност
на клаузата на чл. 7, ал. 2 от Договора. Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изисква нето
за добросъвестност и води до значително неравновесие между права та и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени
хипотези, регламентирани в цитираната правна норма.
Посочените клаузи се отнасят до определянето на
лихвения процент и възможността на банката едностранно да променя общите
условия след предварително уведомяване на кредитополучателя в писмена форма. По
делото е установено от назначената съдебно- счетоводна експертиза, че банката
не е променяла лихвеният процент чрез неговото увеличаване, размерът на лихвата
и на вноската, уговорени с договора за кредит и погасителния план към него,
поради което не е налице увреждане на ответника и не е създадено съществено
неравновесие между правата на търговеца и потребителя. По тези съображения
доводите за неравноправност на посочените клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП са
ирелевантни за изхода на спора. В този смисъл следва да се посочи, че в Решение № 92/09.09.2019 г. по т.д. № 2481/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.,
е направено разграничение, че клауза в договор за банков кредит, с която е
постигнато съгласие дължимата от кредитополучателя цена по възмездния договор
за банков кредит да се формира от два компонента - БЛП с точно определен към
датата на подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка, с
възможност за промяна на цената (лихвата), обусловена от промяна на БЛП, но при
липса на ясна методика и условия за промяната, доведена до знанието на
кредитополучателя, е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП
и нищожна съгласно чл. 146 от ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката -
кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в частта,
определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП
и договорна надбавка в определен размер.
С оглед гореизложените правни съображения при определяне на размера на дължимата възнаградителна лихва следва да намери приложение намаления лихвен процент, макар в производството по делото да не е съставен нов погасителен план, доколкото последното е в интерес на потребителя.
Незаплатената
възнаградителна лихва за процесния период при приложение на намаления лихвен
процент е определен от допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза и е в
размер на сумата от 1 060, 66 лв.
Обстоятелството, че
възникналото от процесния договор за потребителски заем парично задължение е
изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване от ответника по правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК, в който смисъл съдът е разпределил надлежно доказателствената
тежест с доклада по делото. Този правен извод се извежда от правната норма,
регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът
може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство,
установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. В
производството по делото ответникът не установи този правнорелевантен факт,
поради което исковите претенции за заплащане на главница и възнаградителна
лихва следва да бъдат уважени.
Тъй като длъжникът не е изпълнил точно в темпорално отношение задължението си за заплащане на главницата на седмични вноски с установен в договора падеж за погасяване, ответникът следва да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът претендира присъждане на обезщетение за забава, което съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 е в размер на законната лихва. В този смисъл не следва да се пристъпва към разглеждане на възраженията на ответника за неравноправност на клаузата, доколкото с последната не е установена наказателна лихва, т.е. неустойка, каквито са твърденията на ответника.
Обезщетението за забава е
дължимо по отношение на всяка просрочена и непогасена вноска. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжник изпада в забава след изтичането му – арг. чл. 84, ал. 1,
изр. първо ЗЗД, т.е. обезщетение за забава се следва от датата, следваща падежа
на първата непогасена вноска – 12.04.2017 г., до крайната дата, посочена от
ищеца – 16.09.2018 г., върху размера на дължимата главница. В случая не е начислявана
законна лихва за периода на действие на Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март
2020 г. и за преодоляване на последиците след отмяната на извънредното
положение. От изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на обезщетението за
забава за посочения период е в размер на сумата от 198, 01 лв., поради което
исковата претенция за заплащане на обезщетение за забава е основателна в пълния
й предявен размер.
По така изложените съображения
предявените искове за установяване на вземанията на ищеца главница,
възнаградителна лихва и обезщетение за забава следва да бъдат уважени.
По отношение на претенцията за
заплащане на сумата от сумата от 445, 70 лв. – такси за периода от 12.04.2017
г. до 16.09.2018 г., съдът намира следното:
В уточнителна молба от 20.08.2021
г. ищецът е посочил, че сумата от 445, 70 лв. е формирана както следва: сумата 42,
50 лв. - начислена такса за поддържане на разплащателна сметка на основание чл.
5, т. 1 от Договора и сумата от 403, 20 лв. - такса за връчване на нотариални
покани за обявяване на предсрочна изискуемост.
Съдът намира, че следва да се присъди
претендираната такса от 42, 50 лв. за поддържане на разплащателна сметка,
доколкото последната е дължима за предоставената от банката услуга по откриване
на сметка в търговската банка и обслужване на текущите платежни операции.
Съдът
намира, че исковата претенция за сумата 403, 20 лв. -
такса за връчване на нотариални покани за обявяване на предсрочна
изискуемост, следва да се отхвърли, тъй като в производството по делото не се
установява основанието от договора, по силата на което е възникнала дължимостта
на посочените такси. Тази такса не следва да се възлага в тежест на
потребителя, тъй като кредиторът сам е предпочел да избере реда за защита чрез
обявяване на вземането за предсрочно изискуемо и лишаване на потребителя от
преимуществата на срока.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца,
съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 15295/2018
г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска.
В
заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 172, 42
лв. за заплатена държавна такса и 638, 07 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение или за сумата от общо 810, 49 лв., като следва да му се присъдят
по съразмерност 772, 57 лв.
В исковото производство ищецът е доказал
заплащането на държавна такса в размер от 254, 24 лв., заплащането на
адвокатско възнаграждение от 913, 25 лв. и заплащането на депозит за съдебно-счетоводна експертиза от
200 лв. Следователно сторени са разноски в общ размер от 1 367, 49 лв., от
които с оглед уважената част от предявените искове, следва да се присъди сумата
от 1 303, 51 лв.
В полза на ответника се следват разноски, но
такива не подлежат на присъждане, доколкото в исковото производство не са
представени доказателства, че такива са сторени – арг. т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В производството по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, част от депозита по която - в размер от 200 лв., е внесен от
бюджета на съда, доколкото ответната страна е освободена от задължение за
заплащане на такси и разноски в производството с Определение №
263958/30.11.2021 г. Предвид изложеното и с оглед изхода на правния спор, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът следва да внесе по сметката на съда сумата
от общо 9, 36 лв.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 86 ЗЗД, че Л.Л.Ш., ЕГН **********, с
адрес ***, дължи на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Витоша, бул. „Околовръстен път“ № 260, сумата от 6 916, 39 лв. – представляваща
главница по договор за потребителски кредит № ***г.; сумата от 1 060,
66 лв., представляваща изискуема възнаградителна за периода от 12.04.2017
г. до 12.06.2018 г.; сумата от 198, 01
лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 12.04.2017 г.
до 16.09.2018 г. и сумата от 42, 50 лв.
лв. – начислена месечна такса за поддържане на разплащателна сметка за периода 12.04.2017
г. до 16.09.2018 г.,
за които вземания е издадена Заповед № 8914/10.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
15295/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II брачен състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
сумата от 403, 20 лв. - нотариална такса за периода от 12.04.2017 г. до
16.09.2018 г.
ОСЪЖДА
Л.Л.Ш.,
ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „Юробанк България“ АД, с
ЕИК *********, сумата от 772, 57 лв. –
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 15295/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, II брачен състав и сумата от 1 303, 51 лв.
–
разноски в исковото производство по гр. д. № 471/2020 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 9, 36 лв. – разноски
в производството по гр.д. № 471/2020 г. на Районен съд - Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК